Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………..
.................................... 2021 година,
гр.ВАРНА
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр.Варна, ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В
съдебно заседание, проведено на 25.10.2021 г. при на секретар Камелия Александрова, при
участието на прокурор А.А. разгледа
докладваното от председателя
административно дело № 684/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ.
Инициирано е по обективно и субективно
съединени искове, предявени срещу
община Варна от Т.И.Д., А.Б.А., Х.А.А., Т.А.А. (чрез законния си представител А.А.),
И.Б.А., Н.И.А. (чрез законния си представител И.А.) и Ж.Д. ***, действащи чрез
адв. Г.И..
С исковата молба се претендират за
присъждане обезщетения за претърпени от ищците имуществени и неимуществени
вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт –
Заповед № 230/30.08.2016 г. издаден от кмета на Община Варна, и незаконосъобразно бездействие на
кмета на община Варна за настаняване на ищците в друго общинско жилище.
Изрично се изтъква в исковата молба че
кметът на община Варна е бил длъжен да
извърши фактически действия по настаняване на семейството на Т.Д. и А.А. в друго общинско жилище.
Твърди се, че към деня на изземването на
имотите всички членове на семейството са носители на права по наемното
отношение.
Същото не е прекратено, а за заеманото от
тях жилище е разпоредено премахване на сградата като опасна. Ищците считат, че е налице противоправно
бездействие на Кмета на община Варна за изпълнение на задължения, произтичащи
пряко от закона, с което са застрашени и увредени правата и интересите им,
които следва да бъдат обезщетени по реда на
чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ
Неимуществени вреди се изразяват в
претърпян стрес, притеснения, нерви и влошено здраве, вследствие на непосилния
за техните възможности за заплащане свободен наем.
Въз основа на изложеното е формиран
петитум с конкретни искания:
-Да бъде осъден Кметът на община Варна, да
извърши фактически действния, „които е
длъжен да извърши по силата на чл. 45, т.1 и чл. 46, ал.3 от ЗОбС , като
настани ищците Т.И.Д., А.Б.А. и децата Х.А.А., Т.А.А. И.Б.А. и дъщеря му Н.И.А. и Ж.Д.Д., в друго
подходящо общинско жилище“.
- Да бъде осъдена Община Варна да заплати
като обезщетение на Т.Д. и А.А. сумата от 2880.80 лв. общо по 1440.40 лв. за
всяка една от тях, имуществени вреди, представляващи разликата между
платения свободен наем за 14 месеца за посочения в молбата период и
общинския наем, който биха плащали за същия период, както и сумата от
2000 лв. - по 1000 лв. за всяка една от
тях за претърпените неимуществени вреди.
-
Да
бъде осъден Кметът на Община Варна да заплати на И.Б.А. и Ж.Д.Д. обезщетение за
претърпените имуществени вреди по 2346.77 лв. за всеки един от тях,
представляващи разликата между платения
свободен наем за 14 месеца за същия период и общинския наем, който биха плащали за същия
период.
Претендират се за присъждане
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът оспорва исковата претенция,
счита я за неоснователна и недоказана, като развива обширни мотиви в същия
смисъл. Пледира за отхвърлянето и, претендира присъждане на юрисконсулстко
възнаграждение.
Представителят на ВОП
счита исковата молба за допустима, неоснователна и също за недоказана, тъй като в настоящото производство не са представени доказателства за заплащането на
свободния наем, нито такива за цялостния им размер. Пледира същата да бъде
отхвърлена.
По
фактите:
Със Заповед №20/30.05.1996г., издадена от
Началник „Жилищно настаняване“ в Район Младост, Община Варна, ищцата Т.И.Д. е
настанена в общинско жилище , находящо се в гр. Варна, ул. „Драгаш“ №32, вх.В,
ет.1, представляващо една стая, кухня и мазе. Д. е настанена в общинското
жилище заедно с трите си деца А.Б.А., И.Б.А. и Ж. Д. Д., които към момента на
издаване на заповедта за настаняване в общинско жилище са съответно на 20г.,
18г. и 4г. Наемните отношения между ищцата Т. И. Д. *** са обективирани в
договор за отдаване под наем от 02.07.1996 г. Договорът е безсрочен.
Със Заповед № 2471/12.07.2016 г. на и.д.
кмет на община Варна (съгл. Зап.№2434/11.07.2016г.), въз основа на
констатациите на комисия, назначена със заповед № 2218/27.05.2015 г. на
Кмета на община Варна че сградите, находящи се на ул.”Драгаш” № 32А и 32В, са
негодни за обитаване, вредни в санитарно хигиенно отношение и са застрашени от
самосрутване, е наредено същите сгради да бъдат премахнати.
Констатациите са подробно описани в констативен
протокол от 15.02.2016 г.
На основание чл.65, ал.2 във вр. с чл.65, ал.1
от Закона за общинската собственост и чл.21а от Наредбата на реда за
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/, приета с
решение на Общински съвет – Варна, е издадена Заповед №230/30.08.2016 г. на
Кмета на район Младост при Община Варна. С нея предоставеното
на Т.Д. с настанителна заповед общинското жилище, което обитавала заедно
с децата и внуците - си е иззето.
Заповед № 230/30.08.2016г. на Кмета на район
Младост за изземване на общинското жилище, находящо се на ул. „Драгаш“ № 32В, е
оспорена от ищците по съдебен ред, като с решение № 10753/04.09.2018 г.,
постановено от състав на ІІІ Отделение на ВАС по адм. дело № 4394/2017г., е
отменена като незаконосъобразна с
Решение №10753/04.09.2018 г.
С писмо
№ ОСИСД -15005733ВН-015ВН-002МЛ/30.11.2016 г., предвид констатираното от
комисията състояние на сградата и издадената в тази връзка заповед № №
2471/12.07.2016Г., на ищците Т..Д., Ант. А., И.Д. и Ж.Д., с цел запазване на живота и
здравето им е
предложено настаняване в СУПЦ „ *“ в гр.Варна, ищците не са се възползвали от
това предложение.
Сградата е разрушена , видно от представен
тристранен протокол от 18.12.2017 г.
Ищците в настоящото производство - обитатели на сградата са я напуснали доброволно.
Със заявление от м. януари 2019 г. от ищците е отправено искане до Кмета на
Община Варна за настаняване в общинско
жилище, което се обосновава с мотивите към решение № 10753/04.09.2018 г. на ВАС
по адм. дело № 4394/2017г.. Заявлението е препратено по компетентност на Кмета
на район Младост, който разпоредил Т. Д.
и семейството ѝ да бъдат картотекирани като нуждаещи се по реда на ЗОбС и
на НРПУРОИ. Видно от оплакванията на ищците, тази процедура все още
не е приключила.
По делото са налични данни, че след образуването му на ищцата Т.Д. с писмо №
ОСИСД21001327МЛ/10.03.2021 г. е предложено
общинско жилище за настаняване от Кмета на район Младост, което тя отказала с аргумент, че желае голямо жилище, в което цялото и
семейство да живее заедно.
Видно от Договор за наем от 02.01.2018 г., сключен
между Д.А.А.от една страна и Т.И.Д. от друга страна страните се договорили ищцата като наемател да ползва самостоятелен
обект в сграда с идентификатор **с адрес гр. **- жилище с площ от 38 кв.м.,
включващо входно стълбище, антре, хол, кухненска ниша и спалня срещу месечен
наем в размер на 500 лв. Същото жилище освен Д.
се обитава и от нейната дъщеря А.А. и нейните внуци.
Видно от Договор за наем от 09.07.2018 г. сключен между Й.Т.Х. от една
страна като наемодател и И.Б.А. от друга страна като наемател, страните се
договорили наемателят да ползва жилище – двустаен апартамент в ж.к. *срещу месечен наем в размер на 350 лв. видно от
отразеното на последната му странита договорът е разписан от двама наематели – И.Б.А.
и Ж.Д.Д..
По допустимостта:
Подадената искова молба от ищците Т.И.Д., А.Б.А.,
И.Б.А., Ж.Д.Д., Х.А.А. и Т.А.А. е допустими тъй като посочените лица са
адресати на отменената незаконосъобразна Заповед №230/30.08.2016г., респективно
същите разполагат с активна процесуална легитимация да предявят обективно
субективно съединените искове за обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
за да докажат твърдените от тях вреди от имуществен и неимуществен характер,
претърпени в резултат от незаконосъобразни действия на длъжностни лица на
ответника в производството. Обективно субективно съединените искове са
предявени срещу лице с надлежна пасивна процесуална легитимация.
По отношение на малолетната Н.И.А., дъщеря на
ищеца И.Б.А. исковата претенция е недопустима,
тъй като същата не е адресат на отменената по съдебен ред Заповед
№230/30.08.2016г., не е била и страна в съдебното производство по оспорване на
същата заповед, поради което и силата на пресъдено нещо на Решение № 10753/
04.09.2018г. на няма действие по отношение на същата. Исковата и молба следва
да се остави без разглеждане, а производството в тази част да се прекрати.
По правото:
Съгласно чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на
отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни
актове.
Съгласно чл. 4 от същия закон Държавата
и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице.
За да възникне право на иск за обезщетение, е
необходимо кумулативното наличието на ясно и изчерпателно изброените от законодателя предпоставки в първата от
цитираните норми, а именно: 1/незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод
изпълнението на административна дейност както и за вредите, причинени от
действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни
подзаконови нормативни актове; 2/ реално настъпила вреда - имуществена или
неимуществена; 3/ пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
От
цялостното изложение в исковата молба, както и от направените уточнения ,
възпроизведени и в писмените бележки, ищци претендират обезщетение за вреди,
настъпили според тях от два увреждащи фактора: 1. отменен незаконосъобразен
административен акт - заповед №
230/30.08.2016 г. на кмета на район „Младост”,
и 2. незаконосъобразно
бездействие на кмета на община Варна да настани ищците в друго общинско жилище, по подаденото от
тях заявление № РД 19002443ВН/06.02.2019
г.
Претендираните за обезщетяване имуществените
вреди са определени като разлика между размера на плащания наем за общинско жилище и платения от
пълнолетните ищци свободен наем от м.
януари 2019 т. до м. февруари 2020 г.вкл. – за 14 месеца при твърдян за
плащан месечен наем от 220 лв.. Разликата е посочена - по 1440.24 лв. за всяка една от ищците Т.Д. и А.А..
За ищците
И.А. и Ж.Д. претендираната за обезщетяване сума е определена по същия
начин и за същия период, посочена е разликата – по 2346.82 лв. за всеки при твърдян за
плащан месечен наем от 350 лв.
Във връзка с втория от приетите като увреждащи фактори, на
които се обосновава исковата претенция -твърдяно от ищците незаконосъобразно
фактическо бездействие на кмета на община Варна съдът намира за необходимо
да посочи следното:
Видно от цялостното съдържание на исковата молба и на допълнително въведените с уточняваща молба обстоятелства и обвързаните с тях доводи целяният от ищците резултат е постижим единствено с правни
действия - издаване на
правораздавателни актове във връзка
с компетентността на Кмета на община Варна
по Глава Пета от ЗОбС.
Безспорно
искането цели настаняване в друго
общинско жилище. Съгласно точно и ясно разписаната в ЗОбС процедура, детайлизирана и в чл. 13 от НУРУЖНГНПОЖ, същата се стартира със заявление от кандидатите за настаняване (чл. 4, ал.2 от
НУРУЖНГНПОЖ) преминава през производство по картотекиране (чл. 6 от Наредбата) каквото в разглеждания случай е проведено и
се финализира с правно действие по чл. 13 от същата Наредба- издаването на
индивидуален административен акт - заповед за настаняване.
Производствата по издаване на индивидуален административен
акт и оспорването му е ясно
регламентирано в глави Пета и Шеста на
АПК – търсеният с искането правен резултат предполага производство, попадащо
именно в това приложно поле.
С определение № 2076/01.10.2020 г. по искането, с което беше сезиран – да бъде
осъден кметът на община Варна да извърши
„фактически действия, които е длъжен да извърши по силата на чл. 45,
т.1 и чл. 46, ал.3 от ЗОбС..“ съдът
прие, че не е налице законово разписано задължение за конкретното фактическо действие от страна на
кмета на община Варна, което изключва и
наличието на незаконосъобразно неизпълнение от негова страна по постигане на
искания от ищците правен резултат – настаняване в общинско жилище. Така
мотивиран прекрати в тази част производството по делото. Определението не е
обжалвано, влязло е в сила.
Съдът счита, че в случая и за целите на исковото производство ищците не
доказаха наличието на същото или друго незаконосъобразно фактическо бездействие
от страна на кмета на община Варна, което
да е поради което тази конкретна предпоставка от хипотезата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, като увреждащ фактор липсва.
Горното обосновава извод за неоснователност на исковата молба в частта, с която се
претендират за обезщетяване на вреди от незаконосъобразно фактическо
бездействие на ответника по искане за настаняване в друго общинско жилище и
като такава следва да се отхвърли.
Относно имуществените вреди, произтичащи от отменения
като незаконосъобразен административен
акт – Заповед № 230/30.08.2016 г. – първият увреждащ фактор.
Член 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Според чл.
204, ал. 1 АПК абсолютна предпоставка за допустимост на иска за реализиране на
отговорността на държавата и общините за вреди по чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ, е административният акт да е отменен по
съответния ред (като резултат от обжалване по административен и/или съдебен
ред).
В случая тази положителна предпоставка е налице – Заповед №
230/30.08.2016 г. на кмета на район Младост при община Варна е отменена.
Няма спор, а е видно и от коментирани по-горе
Договори за наем, че между Т.Д. и
наемодателя Д.А. са налице наемни правоотношения, предмет на
които е наетият имот на ул. „**, такива съществуват и между
наемателя И.Б.А. и Й.Х. за имот в кв.*.
Същото не може да се каже по отношение на ищеца Ж.Д., тъй като той не е вписан
като страна (наемател) по договора независимо, че името му ръкописно е добавено на последната страница и
фигурира подпис.
Относно размера на наема, уговорен между Т.Д. и
наемодателя Д.А. и този твърдян от
ищцата, че е заплащан данните не са еднозначни – в чл. 3 от договора е записана
наемна цена от 500 лв., а претендирания
от ищцата е в размер от 220 лв. месечно.
На ищците,
във връзка с разпределената им доказателствена тежест, беше предоставена
нееднократно възможност за ангажиране на относимите и допустими доказателства
за доказване първо на реалността на сторените
разходи за плащане на наем и второ - на
техния месечен размер за процесния период.
В тази връзка
единствените писмени доказателства, които се представиха са две разписки - в оригинал и заверени за
вярност с оригинала, на които се
обосновава твърдението на ищците за претърпени имуществени вреди, с действително заплатени наемни суми.
С едната разписка се цели да се докаже платени
от ищците Т.Д. и А.Б.А. суми за наем на наемодателя Д.А.А.за имот на ***
за период от 01.01.2020 – 31.12.2020 г.,
в общ размер от 2640 лв., при месечен наем от 220 лв, според записаното в нея.
Разписката не съдържа конкретна дата, на която
е извършено плащането нито подпис на платеца. Отделно от това, видно от
ръкописно записания период – 01.01.2020 – 31.12.2020 г., връзка с очертания в
исковата молба период, уточнен изрично в открито съдебно заседание на
14.07.2021 г. за който се претендира
обезщетяване на претърпени имуществени вреди би била налице
единствено за периода от 01.02.- 29.02.2020
г.
С втората разписка се цели да се докаже платени
ищците И.Б.А. и Ж.Д.Д. суми за наем
на наемодателя Й.Т.Х. за наем на жилище
в гр.Варна, кв.*за период от 01.02.2020
г. до 31.01.2021 г.
Тази разписка също не съдържа дата на
извършеното плащане, съществуващият подпис е неясно от кого измежду двамата
ищци е положен, освен това елементарна съпоставка
с подписите им като наематели в представените по делото наемни договори
показва, че не е съответен, нито сходен с последните. Отделно от изложеното твърдяното за извършено от тези ищци плащане
на наемна сума въз основа на тази
разписка е относимо само за частта от исковия период от 01.02. до 29.02.2020 г.
Предвид констатираното относно съдържанието на двете разписки съдът не ги
кредитира като годно доказателство за действително платени от тези ищци наемни
суми на наемодателите, които да установяват реално понесени материални щети, подлежащи на обезщетение по
реда на чл. 1, във връзка с чл.4, ал.1
от ЗОДОВ.
Относно
представените от ищците разписка от
наемодателя Й.Х. и декларация от
наемодателя Д.А. съдът намира, че и
двата представени частни документа са без конкретна дата, на която е извършено плащането и на която
наемодателите са получили договорените наемни
суми. При условие, че се приеме, че същите имат характер на разписки, то те са
в пълно противоречие с данните от коментираните по-горе две оригинални разписки
относно наемните периоди, с които ищците
обвързват плащанията. Съдът счита, че са
съставени в хода на процеса с оглед постигане целите на защитата, не ги
кредитира като обективно и безспорно доказателство за реалността на твърдяните
за заплатени от ищците наемни суми.
В разглеждания случай съдът счита, че не е налице кумулативното наличие
на всички елементи от фактическия състав на чл.
1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е
за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, затова в
тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно-изискуемите се
предпоставки за отговорността по чл.
1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред,
действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на
административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между
отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е
елемент от фактическия състав, не може да се реализира отговорността по чл.
1 от ЗОДОВ.
На обезщетение подлежат действително
настъпилите вреди, които следва да са в
пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и
непосредствена последица от него. В
разглеждания случай ищците не успяха да
докажат категорично и без съмнение, че
действително са платили претендираните
наемни суми на наемодателите си и за периода, който са очертали в
исковата молба преди завеждането на иска,
което изключва извод за реалността на претърпените от тях вреди, за
които се търси обезщетение с образуваното исково производство.
Законодателят не е дал легална дефиниция
на понятието пряка и непосредствена вреда. Както правната теория, така и
съдебната практика са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането
им. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези,
които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които
обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на
причинителя и вредите.
Доколкото
както се каза по-горе такива не се установи да са претърпени от ищците, съдът намира, че
липсата на такъв вредоносен резултат за тях
е безспорна.
Исковата претенция и в тази си част се явява недоказана, поради което също следва
да се отхвърли.
Неимуществените вреди:
Вредите в производството по чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на пълно
доказване - чл.
153,
чл.
154, ал. 1 ГПК, във вр. с §
1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест е за ищеца, който трябва да
докаже обстоятелствата, на които основава претенцията си, което в случая не е
сторено. Не са доказани настъпили факти от обективната действителност,
представляващи неимуществени вреди, причинени в резултат на адм. действия.
Следва да се има предвид, че целта на ЗОДОВ е
обезщетителна с оглед чл. 4, ЗОДОВ, чл.
82 ЗЗД, във вр. с §
1 от ЗОДОВ.
Въпреки нееднократно предоставената
възможност ищците не ангажираха никакви доказателства за твърдяните от тях като
претърпени неимуществени вреди.
По допуснатите гласни доказателства съдът даде указания на ищците да уточнят обстоятелствата и фактите,
които ще се доказват със свидетелски
показания. Видно от изявлението на процесуалния представител на ищците,
обективирано в с протокола от открито съдебно заседание на 25.10.2021 г., с
разпита на свидетелите ищците заявяват,
че целят да установят местоживеенето на всеки един от тях, от кога живеят под наем на посочените места, какъв размер наем са плащали, с кого имат
наемни договори По това обстоятелство са налични официални удостоверителни документи, освен това и между страните спор по него не
съществува.
Конкретно изявление от ищците по отношение
на допуснатите гласни доказателства за установяване и доказване с тях на други
обстоятелства и факти, които да обвързват с претендираните за претърпени стрес, притеснения, нерви,
влошено здраве и неудобства за
процесния период – от м. януари 2019 г. до м. февруари 2020 г. не е направено.
Други доказателства в тази насока не бяха
ангажирани.
Позоваването на писмени доказателства
и съдебни експертизи, събрани и ценени в
други съдебни производства и искането за кредитирането им като доказателства и
в настоящото производство съдът намира за недопустимо. Доказателствата, на
които страната има намерение да гради защитната си тези следва да са събрани от
надлежния състав, при своевременно
искане, с предоставяне на възможност на останалите участници в процеса да
изразят становища и след преценка на
съда за тяхната относимост и допустимост.
В случая това не беше сторено от страна на
ищците - не се доказа по безспорен и
категоричен начин настъпването на претендираните
от тях неимуществени вреди, които да са
в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразния административен акт, нито
с незаконосъобразно бездействие от страна на ответника.
Доказаността на някои от елементите от
фактическия състав на отговорността не сочи, че за останалите елементи
доказателства не следва да се събират. В този смисъл установената в хода на
производството незаконосъобразност на оспорен чрез проведено предходно съдебно производство
административен акт, не презумира наличието на вреди
от него, за разлика от правната конструкция уредена с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, където настъпването на неимуществените
вреди се предполага до доказване на
противното. Вредите са основен елемент от фактическия
състав на отговорността, подлежат на доказване наред с останалите елементи.
Липсата на доказателства за тях води до неоснователност на исковата претенция.
Върховният административен съд безпротиворечиво приема, че недоказаността на
елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ
води до неоснователност на иска, а не до неговата недопустимост.
По конкретното дело не се доказва, че в
резултат незаконосъобразния административен акт на ищците действително са причинени твърдените
неимуществени вреди
изобщо, а още по-конкретно с предявената продължителност и интензитет.
По изложените съображения съдът намира, че
предявеният от ищците обективно и субективно съединен иск за присъждане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди
следва да се отхвърли като недоказан на всички предявени основания.
При този изход на спора предвид своевременно
претендираното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, съдът го намира за основателно, следва да се
уважи при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на
Т.И.Д., А.Б.А., Х.А.А., Т.А.А. (чрез законния си представител А.А.), И.Б.А. и Ж.Д.
***, действащи чрез адв. Г.И.,*** , с която на основание чл. 1, ал.1 и чл. 4 от ЗОДОВ се иска да бъде осъдена община Варна: да заплати като обезщетение на Т.Д.
и А.А. сумата от 2880.80 лв. общо по 1440.40 лв. за всяка една от тях,
имуществени вреди за периода от м.януари 2019 г. до м. февруари
2020 г., както и за неимуществени вреди сумата
- по 1000 лв.; да заплати на И.Б.А. и Ж.Д.Д. обезщетение за претърпените
имуществени вреди за периода от м. януари 2019 г. до м. февруари 2020 г. - по
2346.77 лв. за всеки един от тях
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба в частта досежно претендираното
в полза на Н.И.А. с ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 2000 /две хиляди/ лв. и прекратява производството в тази част.
ОСЪЖДА Т.И.Д.,
А.Б.А. - в лично качество и като законен
представител на Х.А.А., Т.А., И.Б.А. и Ж.Д. *** сумата от 100 (сто) лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВАС.
Председател:
Г.
Стоянова