Р
Е Ш Е Н И Е
Гр.
Варна. №........... 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
- първи наказателен състав - в публично заседание, проведено на единадесети
април през две хиляди и деветнанадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр. Минев
при секретаря Петя Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията НАХД №711 по описа за 2019г.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното
постановление №400697/ 408380 от 23.01.2019г., на Зам.Директор на ТД на НАП –
гр.Варна, с което на Сдружение „Морски клъстър България“ с ЕИК по Булстат
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Драган Цанков“ №20,
ет.1, представлявано от * е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200.00лева
на осн. чл. 74 ал.1 от ЗСч.
Решението подлежи на касационно
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................
М
О Т И В И
Производството е образувано на осн.
чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от Сдружение „*“ с ЕИК по
Булстат *********, против Наказателното постановление №400697/ 408380 от
23.01.2019г., на Зам.Директор на ТД на НАП – гр.Варна, с което на Сдружение „*“
с ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.“Драган Цанков“ №20, ет.1, представлявано от* е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ
в размер на 200.00лева на осн. чл. 74 ал.1 от ЗСч.
В жалбата си въззивникът обжалва
наказателното постановление като твъди,
че липсва виновно извършено нарушение, твърди се и липса на изпълнително
деяние, бездействие. Алтернативно се прави искане за квалифициране на деянието
като маловажен случай, предвид липсата на настъпили вредни последици, малкия
обем продажби в размер на 500.00лева за 2017г. и общественополезната дейност,
която е развивало сдружението.
В съдебно заседание въззивното
дружеството не се представлява.
Въззиваемата страна, чрез
процесуалният си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда
да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима-
подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от
съда.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган - Зам. Директор на ТД на НАП гр. Варна.
След преценка на доводите на
въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 28.08.2018г. в ТД на НАП Варна е извършена проверка в база данни на НАП, и
Търговски регистър на Агенцията по Вписванията
е установено, че „*“ с ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, като регистрирано в Агенцията по Вписвания дружество –
търговски регистър не е публикувало в Търговския регистър - Годишния финансов отчет за дейността на
дружеството извършвана през 2017г., изискващ се в чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч, в срок
до 02.07.2018г.
За така констатираното нарушение е
съставена АУАН №F408380/19.09.2018г.,
в който е описана изложената по-горе фактическа обстановка, нарушението е
квалифицирано като такова по чл.38
ал.1 т.1 от ЗСч. АУАН е бил съставен на процесното сдружение и е надлежно връчен на управителя *, съгласно
изготвената за това разписка. Възражение по акта са били направени и същите са
отчетени и обсъдени от АНО при издаването на НП.
По делото е установено, че сдружението
не е публикувало в Агенцията по вписванията – Търговски регистър Годишния
финансов отчет за 2017г. до 26.07.2018г., когато е било подадено Заявление с
вх.№ 20180726123811 в Агенцията по вписванията – Търговски регистър.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са
безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. По същество тези факти не са
били оспорени и с депозираната жалба срещу НП, като в същата се дват някакви
обяснения, с които се опитва да се дадт обяснения за причините поради които не
е бил побликуват отчета в срок.
Съдът
счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на
„М*“,
е проведено законосъобразно и правилно.
Спазени
нормите на чл.42 и чл.57 ат ЗАНН, като съставният АУАН и издаденото наказателно
постановление формално съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.
Наказателното постановление е
обосновано и правилно. Правилно и законосъобразно административнонаказващия
орган е приел, че е реализирано описаното нарушение по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч,
като процесното дружество не е публикувало в Търговския регистър Годишния
финансов отчет за дейността си през 2017г. в законния за това срок до 02.07.2018г.
Отново следва да се отбележи, че тези факти не се оспорват от страните.
При ангажиране отговорността на
дружеството, АНО правилно е квалифицирал деянието, правилно е отчел и степента
на обществена опасност на нарушението и нарушителя. Размерът на санкцията е в
предвидения от закона минимум, като липсват мотиви за това от АНО. В конкретния
случай съдът намира, че АНО е имал възможност и е следвало да изложи мотивите
си относно липсата на приложимост на чл.28 от ЗАНН, но доколкото волята му в
тази насока е безспорно установена, съдът намира, че липсата на мотиви за това
не представлява съществено процесуално нарушение.
От нарушението действително липсват
настъпили, каквито и да било и за когото и да било вредни последици, но съдът
намира, че това е отчетено при определянето на минимална по размер санкция.
В случая се касае за едно нарушение,
извършено чрез бездействие, като липсват събрани доказателства за наличието на
основателни причини за забавеното публикуване на ГФО от въззивника.
Съдът предвид така изложеното също
намира, че в случая е не приложима хипотезата на чл.28 от ЗАНН и не следва да
се приеме, че се касае за маловажен случай. Процесното дружество е работило
през отчетния период на 2017г. и е иреленавтен обема на дейността му и
стойността на направените продажби.
Относно направените възражения съдът
намира същите за неоснователни. На първо място съдът не споделя възражението за
липса на извършено нарушение предвиди изложените по-горе основания и
факти. Съдът не намира за основателни
твърденията, че сдружението е допуснало неподаването на Заявление пред
Агенцията по вписванията – Търговски регистър предвид започната процедура за
пререгистрация на сдружението.
Съдът както и АНО намира, че случаят
неследва да се квалифицира като маловажен, тъй като същия с нищо не се отличава
с по-ниска степен на общественна опасност от други подобни случаи.
По делото липсват каквито и да било
данни или доказателства за наличието на обективна невъзможност за подаване на
дължимото Заявление в сроковете предвидени от ЗСч и обявяване на ГФО.
Предвид изложените по-горе
мотиви и съдът приема, че НП е правилно, законосъобразно, справедливо и
съобразено с финансовите възможности на дружеството и като такова следва да
бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: