№ 2699
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110141885 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 27986/16.07.2021 г.,
с която от името на Т.С. ЕАД, ЕИК ********* против В. В. Д., ЕГН ********** са
предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за
вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за
имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на
същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия
за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 23064747/09.11.2020 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. В. Д., ЕГН ********** и Георги
Георгиев Д., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 626,74 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.02.2018 г. до 30.04.2019 г. в топлоснабден имот, представляващ апартамент
№ ***, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 18, вх. Е, абонатен № 47279,
ведно със законна лихва от 09.11.2020 г. до изплащане на вземането; 2/ мораторна
лихва в размер на 130,99 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 21.10.2020 г., върху
главницата за цена на доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 21,25 лв.,
1
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.02.2018 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент №
***, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 18, вх. Е, абонатен № 47279, ведно
със законна лихва от 09.11.2020 г. до изплащане на вземането; 4/ мораторна лихва
в размер на 4,12 лв. за периода от 31.03.2018 г. до 21.10.2020 г., върху главницата
за цена на услугата дялово разпределение. На 25.11.2020 г. е издадена заповед по
чл. 410 ГПК, като е разпоредено всеки от длъжниците да заплати в полза на
заявителя по ½ част от горепосочените суми. Препис от заповедта е връчен на
длъжника Георги Георгиев Д., ЕГН ********** на 07.01.2021 г. Тъй като в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК не е постъпило възражение от длъжника Георги Георгиев Д.,
ЕГН **********, то така издадената заповед за изпълнение е влязла в законна
сила по отношение на длъжника Георги Георгиев Д., ЕГН ********** на
09.02.2021 г. и е издаден изпълнителен лист за сумите, претендирани от длъжника
Георги Георгиев Д., ЕГН **********. Препис от заповедта е връчен на длъжника
В. В. Д., ЕГН ********** при условията чл. 47, ал. 5 ГПК (чрез залепване на
уведомление), и в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК от изтичане на срока за
получаване на книжата, връчени по този процесуален ред, длъжникът не е подал
възражение, поради което заповедният съд е приел, че са налице предпоставките
на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, като ищецът е уведомен за възможността да предяви
иск за установяване на вземането си спрямо длъжника В. В. Д., ЕГН **********
на 17.06.2021 г. Исковата молба е подадена на 16.07.2021 г. /в срока по чл. 415, ал.
1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответника. Поддържа, че същият има качеството клиент на топлинна
енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма Т.С. ЕООД, като в
тази връзка се посочва, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са
начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през
процесния период и не е погасил задължението си, като е изпаднал и в забава по
отношение на последното.
2
Моли се за уважаване на предявените искове и за признаване за установено,
че В. В. Д., ЕГН ********** дължи в полза на Т.С. ЕАД суми, както следва: 1/
сумата от 313,37 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2019 г. в топлоснабден имот,
представляващ апартамент № ***, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 18,
вх. Е, абонатен № 47279, ведно със законна лихва от 09.11.2020 г. до изплащане
на вземането; 2/ мораторна лихва в размер на 65,49 лв. за периода от 15.09.2018 г.
до 21.10.2020 г., върху главницата за цена на доставена топлинна енергия; 3/
сумата от 10,62 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот,
представляващ апартамент № ***, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 18,
вх. Е, абонатен № 47279, ведно със законна лихва от 09.11.2020 г. до изплащане
на вземането; 4/ мораторна лихва в размер на 2,06 лв. за периода от 31.03.2018 г.
до 21.10.2020 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за
които на 25.11.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 55094/2020 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името ответника В. В. Д.,
ЕГН **********, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител – адвокат Ж.В., е депозиран отговор на исковата молба, с който е
взето становище по предявените за разглеждане в настоящото производство
искове. С отговора на исковата молба се оспорват в цялост предявените искове,
като се излагат подробни съображения в този смисъл. Прави се възражение за
погасяване по давност на претенциите на ищеца. Оспорва се наличието на
облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до
процесния имот, което да е обвързвало ищеца и ответника В. В. Д., ЕГН
********** през процесния период. Оспорва се, че ответникът В. В. Д. е поръчвал
доставка на топлинна енергия през процесния период и за посочения в исковата
молба недвижим имот, като в тази връзка се поддържа, че по делото не са
ангажирани доказателства, че такава топлинна енергия действително е била
доставяна до процесния имот. Поддържа се, че от страна на ищеца не са
ангажирани доказателства за изправността на уредите за дялово разпределение,
монтирани в процесния имот, което се счита като допълнително основание за
3
неоснователност на предявените искове. Моли се за отхвърляне на предявените
срещу ответника В. В. Д., ЕГН ********** искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение
за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава
на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му потребител на
топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна
енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на
претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово
разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за
изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Във връзка с направеното от ответника възражение за погасяване по
давност на претендираните от ищеца вземания в настоящото производство, в
тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства довели до спиране
и/или прекъсване течението на давностните срокове по отношение заявените с
исковата молба претенции.
4
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
5
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
6
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти
от 15.02.1991 г. се установява в производството, че на 15.02.1991 г. Симеонка Д.а
Д.а и Г.П. Д. са придобили собствеността върху процесния недвижим имот,
представляващ апартамент № ***, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба , бл. 18,
вх. Е, ет. 5.
От представения и приобщен към доказателствения материал нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 1, том II, дело № 175/2011 год. на нотариус
Димитър Александров, рег. № 595 в Нотариална камара се установява в
производството, че на 21.11.2011 г. Симеонка Д.а Д.а е дарила на сина си Георги
Георгиев Д. притежаваните от нея ½ идеална част от процесния недвижим имот,
представляващ апартамент № ***, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба , бл. 18,
вх. Е, ет. 5.
От представения и приобщен към доказателствения материал нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 143, том VIII,
рег. № 18128, дело № 1448/2008 г. по описа на нотариус В.Б., рег. № 302 в
Нотариалната камара, се установява в производството, че на 24.07.2008 г. Г.П. Д. е
прехвърлил собствената си ½ иделна част от процесния недвижим имот,
представляващ апартамент № ***, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба , бл. 18,
вх. Е, ет. 5, на ответника В. В. Д.. Същевременно от горепосочения нотариален акт
за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 143, том VIII, рег.
№ 18128, дело № 1448/2008 г. по описа на нотариус В.Б., рег. № 302 в
Нотариалната камара се установява също, че прехвърлителят по сделката – Г.П. Д.
си е запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху прехвърлената по
силата на договора за издръжка и гледане ½ идеална част от процесния недвижим
имот, представляващ апартамент № ***, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба , бл.
7
18, вх. Е, ет. 5
От обсъдените по-горе писмени доказателства се установява в
производството, че през процесния период ответникът е бил собственик на ½
идеална част от процесния недвижим имот, придобита по силата на сключения на
24.07.2008 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и
гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане № 143, том VIII, рег. № 18128, дело № 1448/2008 г. по описа
на нотариус В.Б., рег. № 302 в Нотариалната камара. Другата ½ идеална част от
процесния недвижим имот е била собственост на Георги Георгиев Д., ЕГН
**********.
От друга страна, обаче, се установи в производството, че по силата на
уговорките между страните по сключения договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу издръжка и гледане № 143, том VIII, рег. № 18128, дело №
1448/2008 г. по описа на нотариус В.Б., рег. № 302 в Нотариалната камара,
прехвърлителят Г.П. Д. е запазил пожизнено вещно право на ползване върху
недвижимия имот, предмет на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане. По делото не е доказано по безспорен и категоричен начин,
че правото на ползване, учредено в полза на прехвърлителя Г.П. Д. по сключения
сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка
и гледане № 143, том VIII, рег. № 18128, дело № 1448/2008 г. по описа на
нотариус В.Б., рег. № 302 в Нотариалната камара, е било погасено на някое от
законоустановените за това основания към процесния период.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, в редакцията си актуална
към процесния период - "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди.
Доколкото по делото се установи, че по силата на уговорките между
страните по сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу издръжка и гледане № 143, том VIII, рег. № 18128, дело № 1448/2008
г. по описа на нотариус В.Б., рег. № 302 в Нотариалната камара, прехвърлителят
Г.П. Д. си е запазил пожизнено вещно право на ползване върху прехвърлената по
силата на договора ½ идеална част от недвижимия имот, то се налага извод, че за
8
процесния период, на основание на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ и съобразно чл. 57, ал. 1
ЗС, именно Г.П. Д. е следвало да отговаря за заплащането на потребената в
процесния имот топлинна енергия, припадаща се на идеалната част от процесния
недвижим имот, предемет на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу издръжка и гледане № 143, том VIII, рег. № 18128, дело № 1448/2008
г. по описа на нотариус В.Б., рег. № 302 в Нотариалната камара. Следователно,
настоящият съдебен състав намира, че по делото не е проведено пълно и главно
доказване на обстоятелството, че именно ответникът е следвало да отговаря за
заплащането на потребена в процесния недвижим имот топлинна енергия през
заявения в исковата молба период.
Като допълнение следва да се посочи, че от представеното и приобщено към
доказателствения материал заявление – декларация от 31.07.2013 г. /т.е. подадено
преди исковия период/, се установява в производството, че Георги Георгиев Д.,
ЕГН ********** е заявил желанието си за откриване на партида за целия
топлоснабден имот единствено на негово име, като е посочил, че имотът ще се
ползва за задоволяване жилищните му нужди, поради което настоящият състав
приема, че единствено Георги Георгиев Д., ЕГН ********** е заявил пред
ищцовото дружество, че ще отговаря за заплащането на стойността на доставената
до процесното жилище топлинна енергия след 31.07.2013 г. (датата на подаване на
заявлението-декларация). В конкретния случай, съгласно заявление-декларация,
чиято автентичност не е оборена по делото, Георги Георгиев Д., ЕГН **********
е отправил искане цялата енергия доставена до имота да се заплаща от него. При
така възприето и като съобрази заявлението-декларация на Георги Георгиев Д.,
ЕГН ********** от 31.07.2013 г., и обстоятелство, че ищецът е открил партида
именно на негово име за целия имот въз основа на това заявление /което
обстоятелство е видно и се установява от представените и приобщени към
доказателствения материал документи за извършено дялово разпределение в
процесния имот, през заявения в исковата молба период и документ за годишен
отчет на монтираните в имота уреди за дялово разпределение, касаещ същите
имот и период/, то съдът приема, че по делото е установено, че Георги Георгиев
Д., ЕГН ********** е заявил пред „Т.С.“ ЕАД, че той ще ползва имота и ще
заплаща енергията, ищецът се е съгласил със същото и е открил партидата за
имота само на негово име, поради което и съдът приема, че след 31.07.2013 г., т.е
за исковия период само Георги Георгиев Д., ЕГН ********** е следвало да
отговаря за заплащането на цялото количество потребена енергия в имота.
9
От гореизложеното се налага извод, че предявените искове срещу ответника
В. В. Д. се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има
ответникът.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 55094/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на ответника не са претендирани разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 55094/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
респективно такива не следва и да му се присъждат.
От името на ответника не са претендирани разноски в исковото производство
по гр.д. № 41885/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, респективно такива
не следва и да му се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от
името на Т.С. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София,ул. Ястребец № 23Б против В. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. Дружба, бл. 18, вх. Е, ап. ***, обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за
установено, че В. В. Д., ЕГН ********** дължи в полза на Т.С. ЕАД, ЕИК
*********, суми, както следва: 1/ сумата от 313,37 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.02.2018 г. до
30.04.2019 г. в топлоснабден имот, представляващ апартамент № ***, находящ се
в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 18, вх. Е, абонатен № 47279; 2/ мораторна лихва в
размер на 65,49 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 21.10.2020 г., върху главницата
за цена на доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 10,62 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до
30.04.2019 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент № ***, находящ се
10
в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 18, вх. Е, абонатен № 47279; 4/ мораторна лихва в
размер на 2,06 лв. за периода от 31.03.2018 г. до 21.10.2020 г., върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение, за които суми на 25.11.2020 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
по ч.гр.д. № 55094/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Т.С.” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11