№ 107
гр. Враца, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Росица Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20221400500114 по описа за 2022 година
Делото е образувано въз основа на постъпила жалба от С. М. Н. от
гр.Враца, против постановление от 11.11.2021г.на ЧСИ Г. Б., рег.№***, по
изп.дело №2021***0400077, с което е отказано вдигане на наложените на
жалбоподателката запори и спиране на изпълнителното производство.
В жалбата се твърди, че незаконосъобразно ЧСИ не се е произнесъл по
възраженията на жалбоподателката-длъжник, за погасяване на вземанията по
давност и незаконосъобразно не е изпратил искането й до взискателя, нито е
дал указания до длъжника за завеждане на отрицателен установителен иск.
Правят се оплаквания, че и самите запори са наложени незаконосъобразно,
тъй като имотът, във връзка с който е издаден изпълнителния лист, не е бил
собственост на жалбоподателката. Иска се отмяна на обжалваното
постановление и връщане на делото на ЧСИ за произнасяне по исканията за
прекратяване или спиране на изп.дело до изясняване на въпроса за
собствеността, изтеклата давност и липсата на задължения към НАП.
Препис от жабата е бил връчен на взискателя „Топлофикация-
Враца“ЕАД-гр.Враца, от който е постъпило писмено възражение, с което
жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че възраженията на
жалбоподателката за недължимост, поради изтекла погасителна давност и за
1
липса на облигационни отношения между страните, не са допустими в
настоящето производство, а са предмет на самостоятелен иск. Съдебният
изпълнител може да прекрати изп.дело само при наличието на влязло в сила
решение, с което е уважен предявен отрицателен установителен иск за
недължимост на вземането поради погасяването му по давност, но в случая
такова решение не е представено.
На основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК по делото са представени
мотиви от ЧСИ Б., в които се излагат доводи, че жалбата е неоснователна.
С жалбата не се представят доказателства и не се иска събирането на
такива.
Приложено е копие от изп.дело №2021***04000771345/2020г.по описа
на ЧСИ Г. Б..
При така подадената жалба, съдебният състав достигна до следните
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.436, АЛ.1 от ГПК против обжалваем
акт по чл.435, ал.2, т.5 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Изп.дело №2021***04000771345/2020г.по описа на ЧСИ Г. Б. е
образувано въз основа на издаден в полза на „Топлофикация-Враца“ЕАД-
гр.Враца против солидарните длъжници С. М. Н. от гр.Враца и Н. М. Н. от
гр.Враца, изпълнителен лист от 13.02.20217г., изд.по ч.гр.дело
№5371/2016г.по описа на РС-Враца. Изпълнителният лист е издаден въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, с която солидарните длъжници са осъдени да заплатят на
„Топлофикация-Враца“ЕАД-гр.Враца сумата от 251,73 лв. главница за
периода 31.03.20214г.-30.06.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.12.2016г.до окончателното й изплащане, сумата от
40,86 лв.мораторна лихва, както и сумата от общо 125 лв.деловодни разноски
в заповедното производство.
Изпълнителното дело е образувано на 09.02.2021г., след което по
молба на взискателя, със запорни съобщения от 27.10.2021г. на банковите
сметки на длъжника С.Н. в „Интернешънъл Ассет Банк“АД и в „Банка
ДСК“АД, са наложени запори. На основание ч.458 от ГПК Държавата, чрез
НАП, е присъединена като взискател за публичните вземания, посочени в
удостоверение изх.№060372100770878/24.02.2021г.
След налагането на запорите, с молба вх.№12629/10.11.2021г.
2
длъжника С.Н. е поискала от съдебния изпълнител отмяна на запорите, като е
посочила, че няма задължения към взискателя „Топлофикация-Враца“ ЕАД,
тъй като имотът, във връзка с който са начислени сумите по изпълнителния
лист, не е бил нейна собственост към датата на делото (очевидно се има
предвид заповедното производство), тъй като е бил продаден на публична
продан от банка-кредитор. В молбата е посочено също, че от датата на
образуване на заповедното производство до датата на образуване на
изпълнителното производство, са изтекли повече от 5 години, като е изтекла
и двугодишна давност за образуване на изпълнителното дело след издаването
на изпълнителния лист. Поддържа се, че тъй като в съобщението за
присъединяване на НАП не са посочени суми по задължения, то НАП не
може да е страна по делото. На базата на тези твърдения с молбата си от
10.11.2021г. длъжника С.Н. е поискала запорите да бъдат отменени, а ако
това не бъде сторено-изпълнителното дело да бъде спряно, при което молбата
се приеме като възражение и при оспорването й от взискателя
„Топлофикация-Враца“ ЕАД, да се заведе отрицателен установителен иск.
При така постъпилата молба, с обжалваното постановление от
11.11.2021г. ЧСИ Б. е оставил исканията на длъжника за вдигане на
наложените запори и спиране на изпълнителното производство, без уважение.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съдебен
състав намира постъпилата жалба за неоснователна.
По отношение отказа за вдигане на наложените запори:
Както това се установява от молбата на длъжника С.Н. от 10.11.2021г.
и от настоящата жалба, причината, поради която жалбоподателката счита, че
запорите са наложени неправилно и следва да бъдат вдигнати, е липсата на
подлежащо на изпълнение вземане на взискателя „Топлофикация-Враца“
ЕАД, произтичащо от две основания- погасяване на вземанията по давност и
липса на облигационна връзка между длъжниците и „Топлофикация-Враца“
ЕАД, като основание за възникване на вземането на взискателя.
Въззивният съд намира, че въпросът за правото на принудително
изпълнение за вземането на взискателя „Топлофикация-Враца“ ЕАД, поради
погасяването му по давност, действително не е от компетентността нито на
съдебния изпълнител, нито на съда в рамките на производство по обжалване
действията на съдебния изпълнител. Основанията, на които може да се
прекрати изпълнителното производство са изброени в разпоредбата на чл.433,
3
ал.1 от ГПК, като тяхното наличие обуславя не само прекратяване на
изпълнителното дело, но и служебно вдигане на наложените по него запори-
чл.433, ал.3 от ГПК. Сред основанията, на които изп.дело може да бъде
прекратено е наличието на влязло в сила решение, с което е уважен искът по
чл.439 от ГПК, като именно това е искът, в производството по който се
разглеждат възраженията за погасяване на вземанията по давност.
Производството по чл.439 от ГПК е исково производство, в рамките на което
въпросите за погасителната давност се разглеждат в съответствие с принципа
на състезателното начало и законът изключва възможността това
разглеждане да става в хода на изпълнителното производство или в
производството по обжалване действията на съдебния изпълнител, което не е
исково. Предявяването на иска по чл.439 от ГПК обаче се извършва изцяло по
почин на длъжника, без указания за това да се дължат нито от съдебния
изпълнител, нито от съда. В разглеждания случай е безспорно, че длъжника
С.Н. не е предявявала такъв иск и не разполага с влязло в сила решение, с
което искът по чл.439 от ГПК да е уважен. По тази причина ЧСИ правилно е
приел, че не са налице предпоставките по чл.433, ал.1, т.7 от ГПК и правилно
е отказал да вдигне наложените запори, като прекрати изпълнителното
производство.
По аналогични съображения в изпълнителното производство, както и в
настоящето не се допуска изследване на основанията за възникване вземането
на взискателя по изпълнителния лист. В случая изпълнителният лист е бил
издаден въз основа на влязла в сила заповед по чл.410 от ГПК, възраженията
си против която, вкл. и възражението, че длъжниците не са собственици на
имота, от който произтичат вземанията, е следвало да се предявят в срока и
по реда на чл.414, ал.2 от ГПК- чрез възражение, подадено до заповедния съд
в двуседмичен (тогава) срок от връчването на заповедта за изпълнение. Видно
от приложеното по изп.дело разпореждане №1663/13.02.2017г.на РС-Враца по
ч.гр.дело №5371/0216г., длъжниците не са подавали възражение против
издадената заповед за изпълнение, поради което тя е влязла в законна сила и
въз основа на нея е бил издаден изпълнителен лист на осн.чл.416 от ГПК. С
влизането в сила на заповедта правото на длъжника С. П. да направи
възражението си, че не е собственик на имота, е погасено и то не може да
бъде разглеждано нито от съдебния изпълнител, нито в настоящето
производство. Ето защо и независимо, че с молбата си от 10.11.2021г.
4
длъжника С.Н. е изложила доводи, че не е собственик на имота, съдебният
изпълнител нито е разполагал с правната възможност да разреши този спор,
нито е имал задължение да уведомява взискателя за възражението, доколкото
последното не обуславя хода на изпълнителното производство.
Въззивният съд намира, че в случая не са били налице и основания за
спиране на изпълнителното производство. Искането за спиране е било
мотивирано от настоящата жалбоподателка под условие, а именно, ако
взискателят не се съобрази с доводите, че жалбоподателката не е собственик
на имота и бъде предявен отрицателен установителен иск. По начина, по
който искането е формулирано, то очевидно искането за спиране е свързано с
възможността от превяването на иск по чл.439 от ГПК. Нито възможността
този иск да бъде предявен обаче, нито самото му предявяване съставляват
основания за спиране на изпълнителното производство по смисъла на чл.432
от ГПК, поради което съдебният изпълнител не е разполагал с право да спре
изпълнението и правилно е отхвърлил молбата за това.
По изложените съображения обжалваното постановление се явява
изцяло правилно и законосъобразно, поради което ще следва да се потвърди.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 11.11.2021г.на ЧСИ Г. Б., рег.
№***, по изп.дело №2021***0400077, с което е отказано вдигане на
наложените запори и спиране на изпълнителното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5