Присъда по дело №2065/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 99
Дата: 5 юли 2022 г. (в сила от 5 юли 2022 г.)
Съдия: Атанас Николаев Атанасов
Дело: 20221100202065
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 май 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 99
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 21 СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Н. Атанасов
СъдебниЕкатерина Божичкова Николова

заседатели:Снежана А.а Славова
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
и прокурора Кр. Евг. Ал.
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Наказателно дело от общ
характер № 20221100202065 по описа за 2022 година
и въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия СТ. Г. АНГ., роден на **** година в гр.
София, българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
неосъждан, трудово ангажиран, с адрес в страната: с. Яна, ул. ****, ЕГН:
**********
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 05.10.2020 година около 13:30 часа, в гр.
София, бул. „****, в закритите складове в борса „Слатина“, при управление
на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Мерцедес”,
модел ’’Атего 1823Л”, с per. № ****, при извършване на маневра „движение
назад” с посока на движение назад към склад № 46, нарушил правилата за
движение, както следва:
- чл.40 ал.1 от Закон за движението по пътищата: „преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението ” ;
- чл.40 ал.2 от Закон за движението по пътищата: „по време на
1
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности ”, (подс. А. предприел описаната
маневра, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен преди
да започне движение назад и че няма да създаде опасност и затруднения за
останалите участници в движението, както и по време на движението си назад
не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, когато е било
невъзможно непрекъснато да наблюдава пътя), в следствие на което
реализирал пътнотранспортно произшествие с влезналия в зоната зад
автомобила пешеходец С.Й. Г. (при движението си на заден ход автомобилът
ударил и притиснал пешеходеца към рампата със задната си зона) и по
описания начин по непредпазливост причинил смъртта на С.Й. Г., поради
което и на основание чл.343 ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 пр.3 вр. чл.58а ал.1
НК го осъжда на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА
ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наложено
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила.

На основание чл.343г вр. чл.343 ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 пр.3 вр.
чл.37, ал.1, т.7 НК лишава подсъдимият СТ. Г. АНГ. от право да управлява
МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия СТ. Г. АНГ.
(със снета самоличност) да заплати в полза на държавата по сметка на МВР
направените по досъдебното производство разноски в размер на 1257.60 лева,
както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на СГС.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред САС.
Председател: _______________________
2
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД № 2065/2022г. на СГС, НО, 21
състав.

Повдигнато е обвинение от Софийска градска прокуратура срещу СТ.
Г. АНГ. за това, че на 05.10.2020 година, около 13.30 часа, в гр. София, бул.
„****, в закритите складове в борса „Слатина“, при управление на моторно
превозно средство – товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Атего
1823Л“, с рег. № ****, при извършване на маневра „движение назад“ с посока
на движение назад към склад № 46 нарушил правилата за движение, както
следва:
чл. 40, ал. 1 от Закон за движението по пътищата: „Преди да
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението.“;
чл. 40, ал. 2 от Закон за движението по пътищата: „По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности“, (подс. А. предприел
описаната маневра без да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен преди да започне движение назад и че няма да създаде опасност и
затруднения за останалите участници в движението, както и по време на
движението си назад не е осигурил лице, което да му сигнализира за
опасности, когато е било невъзможно непрекъснато да наблюдава пътя), в
следствие на което реализирал пътнотранспортно произшествие с влезналия в
зоната зад автомобила пешеходец С.Й. Г. (при движението си на заден ход
автомобилът ударил и притиснал пешеходеца към рампата със задната си
зона), и по описания начин по непредпазливост причинил смъртта на С.Й. Г. –
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр., с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
В хода на проведеното разпоредително заседание, съдът се е
произнесъл по депозирана писмена молба от наследниците на починалото
лице – П. В. Г. и СВ. СТ. Г., съответно съпруга и син на починалия С.Й. Г. и
на основание чл. 76 от НПК ги е конституирал в качеството на частни
обвинители.
В съдебното производство се явяват братята на починалия С.Й. Г. - Т.
Й. Г. и Д. Й. Г. и заявяват пред съда, че са наясно с правата си в съдебното
производство, като не желаят за предявяват граждански иск срещу
подсъдимия, както и да участват в производството като частни обвинители.
Съдебното разглеждане на делото е проведено по реда на глава 27
НПК и в частност разпоредбата на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият СТ. Г.
АНГ. в хода на допуснатото съкратено съдебно следствие е признал изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е
съгласил да не се събират доказателства за същите факти. Подсъдимият е
1
заявил, че е наясно с правата си и с последиците на самопризнанието,
предвидени в чл.372 ал.1 и чл.373 ал.2 от НПК.
Съдът, при наличието на направено от подсъдимото лице
самопризнание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт,
депозирано по реда на чл.371 т.2 от НПК, след като е установил, че
самопризнанието на подсъдимия кореспондира на събраните в досъдебното
производство доказателства, с определение, постановено по реда на чл.372
ал.4 от НПК, е обявил, че ще ползва направеното самопризнание, без да
събира доказателства за тези факти.
В хода на съдебните предния представителят на Софийска градска
прокуратура поддържа изцяло обвинението така, както е формулирано с
обвинителния акт. Изразява становище, че с оглед самопризнанието по чл.371
т.2 от НПК, фактите и обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, са безспорно установени. Счита, че фактите, изложени от
обвинението и признати от подсъдимото лице, се подкрепят от всички
събрани и приложени по делото доказателства, поради което обвинението,
повдигнато и поддържано спрямо подс. А., е доказано по нужния несъмнен и
категоричен начин. При определянето на следващото се на подсъдимото лице
наказание предлага на съда да съобрази като смекчаващи отговорността му
обстоятелства чистото му съдебно минало и добри характеристични данни,
като с оглед така сложилото се своеобразие на конкретния казус на
подсъдимия да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ в размер
към минимума, предвиден в закона, който да бъде редуциран с 1/3,
изпълнението на което да бъде отложено, по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.
Частният обвинител П.Г. – редовно уведомена, не се явява, за да
заяви личното си становище пред съда.
Частният обвинител С.Г. – редовно уведомен, не се явява, за да заяви
личното си становище пред съда.
Защитникът на подс. А., в лицето на адв. Б. пледира за оправдателна
присъда. Сочи, че в действителност събрания по делото доказателствен
материал и самопризнанието на подсъдимия установяват извършеното от
последния и инкриминирано по делото ПТП. Счита, че видеозаписът на
събитията, предхождащи инцидента установява, че зад автомобила и около
същия не е имало други лица, освен подсъдимия, които да бъдат свързани с
възникването на реална опасност при извършването на маневрата. Поради
това намира, че подсъдимият е изпълнил задължението, визирано в чл. 40, ал.
1 от ЗДвП. Твърди, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не е
посочено дали подсъдимият е имал обективна възможност да осигури лице,
което да му дава указания при извършване на маневрата, съгласно
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП. С посочените аргументи, защитата
пледира липса на допуснато от страна на подсъдимото лице нарушение на
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и недоказаност на второто
инкриминирано нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП.
2
Алтернативно, в случай, че съдът не възприеме така изложените аргументи,
защитникът пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание при
условията на чл. 58, ал. 4, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК, като се вземе
предвид обстоятелството, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, който също е нарушил правилата за
движение, тъй като е навлязъл зад товарния автомобил и е застанал на място,
на което обективно не е могъл да бъде възприет от водача. Намира, че
виновното поведение на пострадалия за настъпването на инцидента, следва да
се отчете от съда като изключително смекчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 1, поради което и
следващото му се наказание следва да бъде определено под минималния
размер, предвиден в закона за процесното престъпление. Акцентира, че
подсъдимият е семейно и трудово ангажиран, с отлични характеристични
данни, полага грижи и издържа две малолетни деца. Специално отбелязва, че
източникът на доходи на подсъдимия и неговото семейство се явява
професията на подсъдимия, който работи като шофьор на тежкотоварен
автомобил, поради което продължителното му лишаване от правоуправление
би имало тежки последици не само за него, но и за неговото семейство.
Изразява становище за липса на отегчаващи вината обстоятелства, които да
обосновават налагане на наказание дори в рамките на минималния размер,
предвиден в разпоредбата на чл. 343 от НК. С оглед на горното, моли на
подсъдимия да бъде определено наказание под предвидения минимум, което
да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК, като пледира за минимален срок
на наказанието по чл. 37, т.7 от НК.
В правото си на лична защита, подс. А. се присъединява към
изнесеното от защитника му, без да излага своя самостоятелна аргументация.
В предоставената му последна дума, подсъдимият изразява
съжаление за случилото се.


ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която
в случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК съдът в мотивите на присъдата приема за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава
на направеното самопризнание на фактите, както и на доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, настоящият състав,
на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установени следните
обстоятелства:
Подсъдимият СТ. Г. АНГ. е роден на **** г. в гр. София, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, баща на две деца,
работещ като международен шофьор в „Дискордия“, неосъждан
3
/реабилитиран/, с налични наказания по ЗДвП, с адрес: с. Яна, ул. ****, ЕГН:
**********.
Подсъдимият СТ. Г. АНГ. бил правоспособен водач на моторно
превозно средство по смисъла на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/,
като на същия на 04.05.2017 г. било издадено свидетелство за управление на
МПС № ********* за категории В, С, АМ, ТКТ, В 1, С 1, валидно до
04.05.2022 година.
На 05.10.2020 година около 13.30 часа подс. А. управлявал товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Атего 1823Л“, с рег. № **** и се
намирал в закритите складове в борса „Слатина“, находяща се в гр. София,
бул. „****. Подсъдимото лице решил да извърши маневра „движение назад“ с
посочения автомобил с посока на движение назад към склад № 46. Подс. А.
предприел описаната маневра, като не се убедил, че пътят зад превозното
средство е свободен преди да започне движение назад и че няма да създаде
опасност и затруднения за останалите участници в движението, както и по
време на движението си назад не бил осигурил лице, което да му сигнализира
за опасности, когато е било невъзможно непрекъснато да наблюдава пътя.
По време на извършване на маневрата в района на склад № 46 се
намирал и С.Й. Г., който като пешеходец навлязъл в зоната зад товарния
автомобил, управляван от подс. А.. Управлявайки товарния автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Атего 1823Л“, с рег. № **** със скорост на движение от
порядъка на 3 км/ч, подсъдимото лице ударил и притиснал пешеходеца Г. към
рампата на склад № 46 със задната зона на превозното средство. Вследствие
на реализираното пътно-транспортно произшествие на С. Г. била причинена
закрита гръдна травма с необратимо увреждане на структурата и функциите
на жизненоважни органи, която травма довела до неговата смърт, настъпила
на същата дата – 05.10.2020 година и място. Веднага след инцидента подс. А.
слязъл от товарния автомобил, като след като видял притиснатото тяло на
С.Й. Г. преместил превозното средство напред. На мястото пристигнали свид.
П.П., свид. С.С. и свид. Н.К., също работещи на борса „Слатина“. За случая
били уведомени органите на МВР, като на място пристигнал полицейски
патрул от 01 РУ-СДВР и екип на ЦСМП, който констатирал смъртта на Г..
Съгласно заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза на труп, при пострадалия Г.
били установени закрита гръдна травма – две охлузвания по предна
повърхност; счупвания на гръдната кост и на ребра вляво; контузии на белите
дробове с разкъсвания на левия бял дроб; разкъсвания на околосърцевата
торбичка и на стената на дясното предсърдие на сърцето; излив на кръв в
гръдната кухина; пълно разкъсване на дискът между осми и девети гръден
прешлен; мекотъканни травматични увреждания – охлузване по кожата на
главата теменно; кръвонасядане на меката черепна покривка тилно;
охлузвания на дясната мишница; хронична исхемична болест на сърцето –
миокадио фиброза, тежка коронаросклероза; артериална хипертония;
4
макроспонска морфологична находка на мастната дегенерация на черния
дроб. Смъртта на Г. се дължи на закритата гръдна травма със засягане на
структурата и функциите на жизненоважни органи. Касае се за смърт с
травматична генеза и е пряка последица от получените травми. Установените
при Г. травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи
предмети, по механизма на удари и протискане с такива, като е възможно да
бъдат получени при описаните в предварителните сведения обстоятелства.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство
автотехническа експертиза се установява, че автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Атего 1823Л“, с рег. № **** е хладилен такъв, фургон, на цвят бял. Не
са установени щети по автомобила имащи отношение към произшествието.
Автомобилът има монтирани 4 бр. огледала отдясно и 2 бр. отляво. Горният
ръб на пода на фургона е на разС.ие 1,30-1,33м. от нивото на терена-празен.
Предните гуми на автомобила са марка „Matador Silant“ с размер 295/80
R22.5, с грайфер с дълбочина 6 мм., а задните марка „Austone“, с размер
295/80 R22,5, с грайфер с дълбочина 10 мм. Спирачната система на
автомобила е изправна, не е установен теч на въздух. Установено е, че при
запалване на двигателя веднага може да се приведе в движение, т.е. има
въздух в системата. Кормилната уредба на автомобила също е изправна, като
колелата му се завъртат в желаната посока. Осветителната уредба е изправна,
с изключение на фарчето за заден ход, което не свети. Заключението на
вещото лице е, че автомобилът е технически изправен. Не са установени
данни за технически неизправности по автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Атего 1823Л“, с рег. № ****, които да са причина за произшествието.
Видно от заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство комплексна медико и видео – автотехническа експертиза е, че
при С. Г. са установени следните травматични увреждания: 1. Закрита гръдна
травма: по едно линейно охлузване по предната повърхност на гръдния кош
вляво, на височина 128 см. и на 131 см., като всяко е с дължина около 8 см.;
неправилно продълговато кръвонасядане централно по задната повърхност, в
средна третина и на височина 119см, с размери 8/1 см; пълно напречно
счупване на гръдната кост на нивото между трето и четвърто ребро;
счупвания на от второ до девето ребро вляво по задна мишнична линия;
контузии на белите дробове с разкъсвания на левия бял дроб; разкъсвания на
околосърцевата торбичка и на стената на дясното предсърдие на сърцето;
излив на кръв в гръдната кухина; пълно разкъсване на дискът между осми и
девети гръден прешлен. 2. Мекотъканни травматични увреждания:
неправилно по форма охлузване централно теменно на главата, на площ 3/1
см; кръвонасядане на меката черепна покривка тилно вдясно на площ ¾ см‘
линейни охлузвания по задната повърхност на дясната мишница, с дължина
между 2 см и 6 см, на обща площ 10/8 см. Причина за смъртта на С. Г. се
явява закритата гръдна травма с необратимо увреждане на структурата и
функциите на жизненоважни органи. Касае се за смърт с травматична генеза и
е в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП на
5
05.10.2020 г. Мястото на удара се намира в зоната на покрития паркинг на
борса „Слатина“ : на 1,3 м. вляво и на 1,0-1,5 м. след ориентира, считано в
посоката на огледа. Скоростта на автомобила в района на произшествието
при движението на заден ход и в момента на удара и притискането е била от
порядъка и не по-висока от 3 км/ч. Подсъдимият А. не е разполагал през
целия път на движението си назад с възможността да възприеме пешеходеца в
огледалата за обратно виждане, вследствие на което го ударил и притиснал
към рампата със задната зона на автомобила в областта на пода, отзад на
тялото му, със скорост от порядъка на 3 км/ч. Произшествието е станало през
светлата част на денонощието при добра видимост и суха асфалтова настилка
на паркинга. Причина за произшествието е, че подсъдимият е предприел
маневра „движение на заден ход“, без да се убеди в безопасното извършване
на тази маневра. Допълнителна причина се е явила и субективното поведение
на пешеходеца, който е навлязъл в зоната зад движещия се на заден ход
автомобил, без да вземе мерки за собствената си безопасност. Подсъдимият
не е разполагал при движението си назад с обективна възможност да
възприеме в огледалата за обратно виждане намиращия се зад автомобила
пешеходец. Автомобилът е с хладилен фургон и подсъдимият не е имал
възможност да наблюдава пространствено непосредствено зад автомобила.
Подсъдимият е могъл да предотврати произшествието, ако преди да
предприеме маневрата „движение на заден ход“ се бе убедил в безопасното й
извършване, ако по време на движението си назад е осигурил лице, което да
му сигнализира за опасности и да го напътства. Пешеходецът е могъл да
предотврати произшествието като не навлиза в зоната зад движещия се на
заден ход автомобил.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Описаната в обвинителния акт фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на направеното по реда на чл.371 т.2 от НПК
самопризнание на фактите по обвинителния акт от подсъдимия, подкрепено
изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства, закрепени в
гласните, писмени и веществени доказателствени средства, писмени
доказателства и способи на доказване, проверени от съда при постановяване
на определението му по чл. 372, ал. 4 от НПК, а именно : гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите П.Г. (л. 18, т. 1 ДП),
С.Г. (л. 19, т. 1 от ДП), Т.Г. (л. 8, т. 2 ДП), Д.Г. (л. 10, т. 2 ДП), П.П. (л. 14, т. 2
ДП), С.С. (л. 15, т. 2 ДП), Н.К. (л. 16 и л.52 т. 2 ДП); писмени доказателства и
доказателствени средства – фиш за спешна медицинска помощ (л. 5-л.6, т. 1,
ДП), констативен протокол № К-497 (л.8, т.1, ДП), протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно със скица и фотоалбум към него (л.9 – л. 17, т. 1
ДП), удостоверение за наследници (л.50, чл. 54, т. 1 ДП), удостоверение за
съпруг/а и родствени връзки (л. 51, л. 55, т. 1 ДП), препис-извлечение от акт
6
за смърт (л. 52, л. 56, т. 1 ДП), писмо от отдел „Пътна полиция“- СДВР (л.58,
т. 1 ДП), справка картон на водача (л.59-л.60, т. 1 ДП), извлечение от паметта
на „Алкотест дрегер“ 7510 и Дръг тест 5000 (л.63 -л.64, т. 1 ДП), протокол за
сервизна проверка №*********-10000 (л. 65, т. 1 ДП), сертификат за
проведено обучение (л. 66, т. 1 ДП), протокол за последваща проверка на
анализатори на алкохол в дъха (л. 67-л.68, т. 1 ДП), протокол за доброволно
предаване от 09.10.2020 г. (л. 70, т. 1 ДП), протокол № 64/ 15.12.2020 г. (л. 76-
л. 78, т. 1 ДП), декларация за трудова злополука (л. 79-81, т. 1 ДП), протокол
за трудова злополука (л. 82-л. 84, т. 1 ДП), книга за инструктаж (л. 89-л.94, т.
1 ДП), допълнително споразумение № 5351/29.05.2020 г. (л. 95 т. 1 ДП),
допълнително споразумение № 4027/30.07.2018 г. (л. 96 т. 1 ДП), длъжностна
характеристика (л. 97-л. 98, допълнително споразумение № 5351/29.05.2020 г.
(л. 95 т. 1 ДП), трудов договор (л. 99-л. 100, т. 1 ДП), справка за съдимост (л.
118-л. 120, т. 1 ДП); веществени доказателства- 1 бр. оптичен носител марка
„Verbatum“ (л. 71, т. 1 ДП); способи на доказване – експертните заключения
на съдебномедицинската експертиза на труп № 731/2020 г.(л.35-л.38, т. 1 ДП),
на автотехническа експертиза (л.43-л.47, т. 1 ДП), и на комплексна медико и
видео-автотехническа експертиза (л. 19-л. 30, т. 2 ДП),
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът приема изложената
фактическа обстановка, такава каквато тя е посочена в обвинителния акт, за
точно отражение на действително случилото се по отношение на събитията на
престъплението, извършено от подсъдимия. В основата на този си извод
съдът постави направеното самопризнание от страна на подсъдимия А. и
подкрепящите го доказателствени материали, събирани и проверени на фазата
на досъдебното производство.
Самопризнанията на подсъдимия А. се подкрепят от показанията на
свидетелите П.П., С.С. и Н.К.. Вярно е, че същите не са преки очевидци на
инцидента, но въпреки това разкриват относими към предмета на делото
факти, като изложеното от тях служи за утвърждаваща доказателствена
проверка на останалите материали по делото. Показанията им хвърлят
светлина върху времето и мястото на случилото се пътно-транспортно
произшествие и участващите в него лица, както и относно съС.ието на
пострадалото лице веднага след инцидента, и разположението на товарния
автомобил след осъществения сблъсък с починалия С. Г.. Свидетелите
описват и физическото съС.ие на починалия, намиращ се непосредствено зад
товарния автомобил и настъпилата на място смърт. Показанията на тези
свидетели кореспондират по несъмнен и категоричен начин с отразеното в
писмените доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие и скица към него; с веществените такива – фотоалбум
към огледния протокол и оптичен носител, съдържащ запис от видеокамера в
района на местопроизшествието, както и със заключението на
КМВАТЕ досежно механизма на настъпване на произшествието, които съдът
кредитира изцяло, поради което и за съда не възникна каквото и да било
съмнение относно достоверността им. Ето защо намери, че няма пречка да
7
постави така събраните гласни доказателствени средства в основата на
изводите си по фактите.
Настоящият съд кредитира изцяло и показанията на свидетелите
П.Г., С.Г., Т.Г. и Д.Г. (съответно съпруга, син и братя на починалия), като
прецени, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно.
Действително посочените свидетели не са възприели факти и обстоятелства
пряко относими към предмета на доказване по настоящото производство, но
показанията им допринасят за изясняване на родствените им връзки с
починалия С. Г. и за взаимоотношенията помежду им преди настъпването на
смъртта му. Не се констатира каквото и да било противоречие или вътрешно
несъответствие в показанията им, което да внесе съмнение в обективността,
безпристрастността или добросъвестността им при депозиране на
показанията им пред водещия разследването, напротив – същите
кореспондират по нужния несъмнен и категоричен начин с отразеното в
писмените доказателствени средства – препис-извлечение от акт за смърт №
566, издадено от СО – район „Кремиковци“; удостоверение за наследници от
13.10.2020 г., издадено от СО – район „Кремиковци“; удостоверение за
съпруг/а и родствени връзки от 13.10.2020 г., издадено от СО – район
„Кремиковци“.
Важно място в доказателствената съвкупност по делото заема
протоколът за оглед на местопроизшествие. Същият е надлежно изготвен, в
съответствие с изискванията на процесуалния закон и представлява годно
доказателствено средство, което съдът взе предвид при формиране на своите
изводи. Изложеното в него корелира изцяло със съдържанието на
заключението по КМВАТЕ, скицата, албума и др., като несъмнено подкрепя и
направеното от подсъдимия А. признание.
Относими към предмета на доказване, допринасящи за изясняване на
фактическата обстановка и съответстващи на направеното от подсъдимия А.
признание, са и наличните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, изброени по-горе. При служебната проверка на
изброените доказателства, съдът не откри да са допуснати съществени
процесуални нарушения при събирането на същите, които да обосновават
изключването им от доказателствения материал по делото. Освен това, те
съответстват изцяло на изготвените експертизи и на направеното от
подсъдимия А. самопризнание и служат за тяхна утвърждаваща
доказателствена проверка.
Заключенията на назначените и приети по делото съдебно-
медицинска експертиза на труп № 731/2020г., автотехническа експертиза и
комплексна медико и видео – автотехническа експертиза, изготвени в хода на
досъдебното производство, съдът възприе изцяло, като прецени, че са
обективни, компетентни, обосновани, пълни и ясни, и относими към предмета
на доказване по делото.
Въз основа на същите, съдът установи получените при
8
произшествието телесни увреждания от пострадалия Г. и причината за
смъртта на същия; обстановката в района на произшествието; скоростта на
движение на товарния автомобил, управляван от подсъдимия А.
непосредствено преди настъпване на произшествието; видимостта на водача
А. в огледалата за обратно виждане на автомобила; механизма на ПТП и на
получаването на травмите на пешеходеца, и причината за настъпването му.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка по делото, съдът
прецени, че с действията си, подсъдимият СТ. Г. АНГ. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б.
„в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като е нарушил разпоредбите на чл. 40, ал.
1 и ал. 2 от ЗДвП, в резултат на което и по непредпазливост е причинил
смъртта на пешеходеца С.Й. Г..
Преди всичко качествата на подсъдимия А.
като наказателноотговорно лице и годен субект на посоченото престъпление
в нито един момент не са били поставяни под съмнение по делото. Няма
данни за невменяемост, които да изключват наказателната му отговорност,
нито специфични законови изисквания за субекта на деянието по чл. 342, ал.1
НК, на които подсъдимият А. да не отговаря.
От обективна страна, на 05.10.2020 година, около 13:30 часа,
подсъдимият А. е управлявал моторно превозно средство – товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Атего 1823Л“, с рег. № ****, в гр.
София, бул. „****, в закритите складове в борса „Слатина“. Управлението се
е състояло във въздействие от страна на подсъдимия А. върху механизмите на
управление на превозното средство, чрез непосредствено манипулиране с тях,
вследствие на което водачът го е привел в движение на заден ход и го е
поддържал в режим на движение на заден ход, с посока на движение към
склад № 46.
На следващо място, подсъдимият е консумирал изпълнителното деяние
на основния състав на този вид престъпление по транспорта, регламентиран в
чл. 342, ал.1 НК, като при управление на моторното превозно средство е
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДвП. Съгласно законово установеното задължение в хипотезиса и
диспозицията на тези разпоредби, преди да започне движение назад, водачът
е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма
да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.
По време на движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Нарушението
на подсъдимото лице се е изразило в това, че първо не се е убедил с
9
необходимата степен на достоверност, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението. Очевидно е било, че в конкретния случай и
непосредствено преди извършването на въпросната маневра назад, до
камиона и то в задната му част е имало човек, който се е движел пеша
успоредно на рампата, до която е следвало да спре превозното средство. Това
неминуемо е създавало предпоставка за опасност, която, ако беше съобразена,
нямаше да се стигне до настъпилия тежък инцидент. Задължение на водача е
да се убеди, че липсва такава опасност, като съобрази не само
местоположението на другите участници в движението в пространството зад
превозното средство, но и в това около него, тъй като събитията са
динамични и предполагат известна предвидимост. Още повече, че става дума
за уязвим участник в движението, какъвто е пешеходецът. Освен това в
случая се касае до стокова борса, в която има голям интензитет на
придвижване на превозни средства и лица. На следващо място, водачът на
МПС е нарушил и второ свое задължение, а именно при движение назад,
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, какъвто е бил случая, да осигури лице, което да му сигнализира
за опасности. Подс.А. не е осигурил лице, което да му сигнализира за
опасности. С други думи подс.А. е допуснал две изключително груби грешки
при извършването на маневрата, като първо е предприел такава, без да се
убеди, че няма да създаде опасност за другиго и второ е продължил нейното
извършване, при пълна липса на видимост и осигурено лице за
сигнализиране. Неоснователни в този смисъл са възраженията на защитата,
тъй като преценката за налична опасност, както стана ясно, обхваща не само
пространството зад превозното средство, но и това около него, където
неминуемо е било пострадалото лице. Колкото до обективната възможност да
се осигури лице, което да сигнализира за опасности, съдът счита, че такава е
била налична за подсъдимия, тъй като на мястото на инцидента е имало
множество лица, поради и което водачът е можел да изпълни това свое
задължение. Нещо повече, събраните доказателства показват, че същият дори
не е направил усилия в тази насока, което е още по-укорително. При това свое
поведение, същият не е възприел намиращия се зад автомобила пешеходец С.
Г. и не е предприел действия със системите и уредите на автомобила за
избягване на удар между автомобила и тялото на пешеходеца. В резултат на
движението на автомобила, управляван от подсъдимия на заден ход и
пешеходеца Г. към една точка, подсъдимият е предизвикал иначе
предотвратимия удар между задната зона на автомобила и тялото на
починалия. Поради непредприемане на посоченото правнодължимо
поведение и проявено престъпно бездействие, подсъдимият е консумирал
нарушение на правилата, закрепени в императивен порядък в нормата на чл.
40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и безусловно ги е нарушил.
Допуснатото от подсъдимия А. нарушение на правилата за движение
се намира в пряка причинна връзка с
10
настъпилия противоправен съставомерен резултат – смъртта на пешеходеца
С.Й. Г., регламентирана като признак по чл. 343, ал.1, б. „в“ от НК. В
настоящия случай, именно неспазването на правилата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2
от ЗДвП, респективно игнорирането на задължението от страна на
подсъдимия водач на МПС преди да започне движение назад да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, респективно по време на
движението си назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности, е довело до настъпване на пътно – транспортното
произшествие между управлявания от подсъдимия А. товарен автомобил и
пострадалия Г.. В резултат на този удар, пострадалото лице е получило
описаните по-горе травматични увреждания, довели в кратко време до
смъртта му. Смъртта на пострадалия Г. е в пряка причинно-следствена връзка
с допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение по
пътищата, довели до настъпване на ПТП.
От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия А.
виновно, при форма на вината „непредпазливост“, по смисъла на чл. 11, ал. 3,
пр. 1 от НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
За него, като водач на МПС, е съществувало задължението за спазване на
правилата за движение. Умишлено е пренебрегнал основно такова
задължение, което като правоспособен шофьор е следвало да съблюдава, а
именно преди да започне движение назад с управлявания от него автомобил,
да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че при
потеглянето и движението си няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, респективно по време на движението си
назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това
е невъзможно, да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Нарушавайки задължението си да съобрази пътното си поведение с
изискуемото се от посочените правни разпоредби, указващи му преди да
започне движение назад с управлявания от него автомобил да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че при потеглянето и движението
си няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението, респективно по време на движението си назад непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности, подсъдимият сам се е
поставил в ситуация, в която не е могъл да възприеме възникналата опасност
за движението и своевременно да реагира на същата и това обусловило
настъпилото пътно - транспортно произшествие, довело
до съставомерния резултат. Подсъдимото лице е било длъжно и е могло да
предвиди, че ако не изпълни правните предписания, визирани в обсъжданите
по-горе законови разпоредби, е възможно да реализира пътно – транспортно
произшествие и така да причини смърт.
11
Гореизложеното обосновава извода на съда, че подсъдимият С.А. е
осъществил, от обективна и субективна страна, състава на престъплението, за
което е предаден на съд.
По изложените съображения, съдът призна подсъдимия СТ. Г. АНГ. за
виновен в това, че на 05.10.2020 г., около 13.30 часа, в гр. София, бул. „****,
в закритите складове в борса „Слатина“, при управление на моторно превозно
средство – товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Атего 1823Л“, с рег.
№ ****, при извършване на маневра „движение назад“ с посока на движение
назад към склад № 46 нарушил правилата за движение, както следва:
чл. 40, ал. 1 от Закон за движението по пътищата: „Преди да
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението.“;
чл. 40, ал. 2 от Закон за движението по пътищата: „По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности“, (подс. А. предприел
описаната маневра без да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен преди да започне движение назад и че няма да създаде опасност и
затруднения за останалите участници в движението, както и по време на
движението си назад не е осигурил лице, което да му сигнализира за
опасности, когато е било невъзможно непрекъснато да наблюдава пътя), в
следствие на което реализирал пътнотранспортно произшествие с влезналия в
зоната зад автомобила пешеходец С.Й. Г. (при движението си на заден ход
автомобилът ударил и притиснал пешеходеца към рампата със задната си
зона), и по описания начин по непредпазливост причинил смъртта на С.Й. Г. –
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр., с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

Неоснователни се явяват възраженията на защитата за липса на
виновно поведение от страна на подсъдимия – неосъществено нарушение по
чл.40 ал.1 ЗДвП и недоказано такова по чл.40 ал.2 ЗДвП. Фактите по делото,
които са описани в обвинителния акт и които са признати от страна на подс.
А., съобразно особеностите на разпоредбата на чл.371 т.2 НПК,
предопределят съдът да се съобрази изцяло с тях, без да внася каквито и да е
било промени или изменения. Съобразно отразеното в обвинителния акт,
подс.А. нито се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен преди
да започне движение назад, нито пък е осигурил лице, което да му
сигнализира за опасности. Събраните доказателства и настъпил престъпен
резултат също са изцяло в тази насока. Ето защо аргументите за оправдателна
присъда се явяват без основание, още повече, че в случая става дума за
проведено производство по реда на съкратеното съдебно следствие с изцяло
признати по обвинението факти и деклариран отказ за събиране на
допълнителни доказателства.
12

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:

За да прецени конкретното по вид и размер наказание, което следва
да се наложи на подс. СТ. Г. АНГ., за осъществения от него състав на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, съдът отчете
като смекчаващи отговорността му обстоятелства – неговото чисто съдебно
минало (същият е реабилитиран); трудовата му и семейна ангажираност и
това, че полага грижи за две малолетни деца. Отегчаващи отговорността
обстоятелства – негативните характеристични данни за лицето, произтичащи
от факта на извършено предходно умишлено престъпление от общ характер,
както и наличието на множество други административни нарушения по ЗДвП,
обективирани в приложената по делото справка за водач на МПС.
В същото време, изброените дотук смекчаващи обстоятелства не са
нито изключителни, нито многобройни, за да позволят приложение на чл.
58а, ал.4, вр. чл. 55 НК, каквито претенции има защитата. Изброените
смекчаващи такива не обуславят извод, че и най-лекото предвидено в закона
наказание не би съответствало на тежестта на деянието и би било
несправедливо. Ето защо и съдът прецени, че наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия за извършеното от него престъпно посегателство с
посочената правна квалификация, следва да се определи по реда на чл. 58а,
ал. 1 НК.
Предвид изложеното досежно конкретно проявената степен на
обществена опасност на деянието и на неговия извършител, настоящият
съдебен състав прецени, че наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия А., следва да се определи при превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства и в размер на 2 (две) години „Лишаване от
свобода“.
Така наложеното наказание, съдът прецени, че е едновременно
необходимо, заслужено и съобразено с целите на специалната и генерална
превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
С оглед императивната законова разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НК,
съдът редуцира така определеното на подсъдимия А. наказание по реда на чл.
58а, ал. 1 от НК с една трета и определи за изтърпяване от подсъдимия
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 (една) г. и 4 (четири) месеца.
Съдът, като прецени, че наложеното на подсъдимия А. наказание е
„лишаване от свобода” за срок до три години, подсъдимият не е осъждан на
„лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер и за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправяне на подсъдимия, не е
наложително да изтърпи ефективно така определеното му наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) г. и 4 (четири) месеца, на основание
чл. 66, ал. 1 НК отложи изпълнението на така наложеното на подс. А.
13
наказание с изпитателен срок от 3 (три) години.
При преценка на необходимата степен на наказателна репресия, която
се следва на подсъдимия за извършеното престъпление, СГС в този си състав
съобрази, че подсъдимият А. към момента на постановяване на присъдата, е
неосъждан (реабилитиран). Налага се изводът, че целите на наказанието биха
били постигнати и с по-ниска по интензитет наказателна репресия. Не е
необходимо спрямо същия да бъде постановявано ефективно изтърпяване на
наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Общественият интерес не
налага, а и личността на самото подсъдимо лице не оправдават, социалната
му дезинтеграция. Евентуална такава би се явила разрешение,
непропорционално на извършеното престъпление, което би излязло
извън законоустановените цели на наказанието, би ги надхвърлило и
изопачило. Подсъдимият е на тридесет и четири години, при него не са
формирани престъпни навици, социално ангажиран е с трудова дейност, баща
на две малолетни деца. Настоящата му инкриминирана проява е с инцидентен
характер. С оглед личността му, законоустановените цели на наказателната
репресия са постижими и без ефективното изтърпяване на наказанието. В тази
връзка е необходимо да се отчете, че самият факт на обвинението и на
провеждания наказателен процес, на осъждането и на налагането на
наказание, е от естество да окаже върху подсъдимия и върху останалите
граждани достатъчно интензивно репресивно и възпитателно - поправително
въздействие. Довод в тази насока е и изразеното разкаяние на подсъдимия за
причинената от него смърт, което се явява тежко житейско изпитание и за
самия него, тъй като този факт ще го съпътства през целия му живот от тук
нататък. При това, предоставеният изпитателен срок на условно осъждане
притежава и силно възпиращо - превантивна функция, изразяваща се в
латентната възможност за привеждане в изпълнение на наложеното наказание
в случай, че подсъдимият, в рамките на определения му изпитателният срок,
извърши ново престъпление. Съдът намира това обстоятелство за достатъчно
обвързващо за подсъдимото лице, в контекста на наложеното му наказание,
както и силно мотивиращо бъдещото му законосъобразно поведение, в
аспекта на необходимостта от спазване на законите.
Съобразно разпоредбата на чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът
наложи на подсъдимия и задължителното, кумулативно предвидено наказание
„лишаване от право“ да управлява моторно превозно средство.
Доказателствата, че подс. А. е правоспособен водач позволяват прилагането
на посочената санкция, а нейната продължителност съдът индивидуализира в
размер на 1 (една) г. и 4 (четири) месеца, преценявайки, че не е необходимо
завишаване при условията на чл. 49, ал.2 НК. Този размер на кумулативно
предвиденото наказание, съдът счете за релевантен на настъпилите
последици, съобразявайки и наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, както и длъжността на
подсъдимия, който работи като шофьор и от тази дейност осигурява
препитанието на семейството си. Съдът намери, че именно за този срок
14
следва да лиши подсъдимия от възможността да управлява МПС, като по този
начин ще се гарантира успешното реализиране на целите на наказанието през
периода на неговото изтърпяване, ще има нужния дисциплиниращ ефект
спрямо подсъдимия, да спазва установените правила за движение по
пътищата и да подхожда с изключително внимание към пътната обстановка.
Съдът счита, че така определеното и индивидуализирано общо
наказание е справедливо и съответства изцяло на степента на обществена
опасност на дееца и извършеното престъпление. Същото е определено в
абсолютния минимален размер. Липсват основания за приложение на чл.55
НК, тъй като, както стана ясно, липсват изключителни и многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да предопределят, че и най-
лекото, предвидено в закона наказание, ще се окаже несъразмерно тежко.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът
осъди подсъдимия СТ. Г. АНГ. да заплати в полза на Държавата и по сметка
на МВР сторените на досъдебното производство разноски в размер на 1257,60
лева, както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист по сметка на СГС.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.


Съдия при СГС:
15
Съобщи за изтекли лични данни