№ 3430
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. М.
Гюлсевер Сали
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100511414 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Образувано е по жалба на З. М. В., чрез адвокат И.Г.Д. – САК с
пълномощно по делото, против Разпореждане от 13.04.2022 г. на ЧСИ, с което
е отказано прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело №
20219240406409 по описа на ЧСИ Г. К., рег. № 924, район на действие –
Софийски градски съд на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. Частният
жалбоподател твърди, че последното валидно изпълнително действие по
делото е подадената молба от страна на взискателя за извършване на
изпълнителни действия от 13.06.2016 г. и след тази дата в продължение на
повече от две години не са предприети никакви валидни изпълнителни
действия, поради което по силата на закона на основание чл. 433, ал.1, т. 8 е
настъпило прекратяване на процесното изпълнително дело. Излага
становище, че срокът за прекратяване на изпълнителното производство
поради перемпция започва да тече от датата на последното валидно
изпълнително действие. Предвид изложеното моли съда да отмени
разпореждането на ЧСИ, с което е отказано прекратяване на изп. дело на
основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК като неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие на процесуалния закон и действащата съдебна
практика и да постанови друго, с което да укаже на ЧСИ да издаде
постановление за прекратяване на изп. дело № 20219240406409 по описа на
ЧСИ Г. К.. Претендира разноски.
Взискателят „АПС Б.Б.“ ООД в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не изразява
становище по депозираната жалба.
1
ЧСИ Г. К. в приложените към жалбата мотиви по реда на чл. 436, ал. 3
ГПК излага кратка фактология по делото, като посочва в хронологичен ред
предприетите по делото процесуални действия от страна на взискателя и
самия частен съдебен изпълнител. Изразява становище за допустимост, но
неоснователност на подадената жалба. Поддържа, че делото е образувано на
11.06.2014 г. по молба на „Т.Б.А.К.“ ЕАД, с която са поискани конкретни
изпълнителни действия и от тази дата до момента няма изтекли две години, в
които взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия,
поради което счита, че не са настъпили предпоставките за прилагане на
последиците на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Софийският градски съд, след като прецени доказателствата по
делото и взе предвид доводите на страните, приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана
страна. От представените материали по изп.д. № 20219240406409 по описа на
ЧСИ Г. К. се установява, че частният жалбоподател има качеството на
длъжник в образуваното изпълнително производство за принудително
събиране на присъдени в полза на взискателя „Т.Б.А.К.“ ЕАД парични
вземания, които впоследствие по силата на договор за цесия са прехвърлени
на „АПС Б.Б.“ ООД и дружеството в качеството му на частен правоприемник
е конституирано като взискател по изпълнителното дело. В чл. 435, ал. 2 ГПК
изчерпателно са посочени изпълнителните действия, които подлежат на
обжалване от длъжника, като съгласно т. 6 на тази разпоредба това са и отказа
на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение. Ето защо подадената жалба е допустима и съдът
следва да се произнесе по нейната основателност, като отговори на въпроса
дали са настъпили твърдените от частния жалбоподател правнорелевантни
факти, по отношение на които намират приложение последиците на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК.
В чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е предвидено, че когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява. С ТР №2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС е разяснено, че прекратяването на изпълнителното производство поради
т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.
Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителния процес,
за разлика от исковия такъв, лицето, по чието искане той е образуван
/взискателят/, има задължението със свои действия да поддържа неговата
висящност, поради което разпоредбата свързва прекратяването на
изпълнителното дело с пасивно поведение на взискателя – същият да не е
поискал извършване на изпълнителни действия за период от две години.
В случая, видно от кориците на изпълнителното дело, производството е
образувано по молба на взискателя „Т.Б.А.К.“ ЕАД от 11.06.2014 г., като по
силата на настъпило частно правоприемство на основание договор за цесия,
2
на негово място е конституирано „АПС Б.Б.“ ООД. Съдът констатира, че след
тази дата молби с искане за извършване на по-нататъшни изпълнителни
действия от взискателя са подавани на: 24.08.2015 г.; на 13.06.2016 г. ; на
15.08.2017 г.; на 06.08.2018 г.; на 29.07.2020 г. Видно е, че периодът между
датите на подаване на тези молби е по-кратък от законоустановения
двугодишен срок по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. Неправилно жалбоподателят сочи
момента, от който започва да тече срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като
последното извършено изпълнително действие в рамките на определен
способ. Извършването на изпълнително действие има значение при течение
на погасителната давност. За преклузивния срок по чл.433, ал.1, т.8 КЗ, по
силата на самия закон, имат значение действията на взискателя – искане от
негова страна, отправено до съдебния изпълнител, за извършване на
изпълнителни действия. При наличие на надлежно искане на взискателя за
извършване на изпълнителни действия е без значение дали ЧСИ реално е
предприел изпълнителни действията и дали е реализиран съответният способ.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Предвид този резултат, съдът не следва да се произнася по направеното от
частния жалбоподател искане за присъждане на разноски.
Воден от горното, СЪДЪТ:
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалбата на З. М. В., ЕГН
********** – длъжник по изпълнително дело №20219240406409, срещу
разпореждане от 13.04.2022 г. на ЧСИ Г. К., рег. № 924, район на действие –
Софийски градски съд, с което е отказано прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК по отношение на
жалбоподателя.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437, ал. 4, изр. второ
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3