РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. В. Търново, 29.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на осемнадесети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
ИЛИЯН БЛАГОЕВ |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10163 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2020г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от юрисконсулт
Д. И., в качеството му на пълномощник на Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“ – София, срещу Решение №215/20.03.2020г. по АНД №1098/2019г. по описа
на Великотърновския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление №НП-27-211/28.01.2019г.
на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което
на д-р Д.К.Ш. от гр. В. Търново за нарушение по чл. 81, ал. 2 ,т. 4, вр. с чл.
86, ал. 1, т. 10 от Закона за здравето/ЗЗ/ на основание чл. 229, ал. 1 от ЗЗ е
наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв. Релевират се оплаквания за
неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл. 348,
ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба
на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на
районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с
което да бъде потвърдено наказателното постановление
Ответникът по жалбата – д-р Д.К.Ш. от гр. В. Търново,
чрез пълномощника си по делото, оспорва подадената жалба и моли съда да я
остави без уважение.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново
дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №215/20.03.2020г. по АНД №1098/2019г. състав
на Великотърновския районен съд е отменил Наказателно постановление №НП-27-211/28.01.2019г.
на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което
на д-р Д.К.Ш. от гр. В. Търново за нарушение по чл. 81, ал. 2 ,т. 4, вр. с чл.
86, ал. 1, т. 10 от ЗЗ на основание чл. 229, ал. 1 от ЗЗ е наложено наказание „глоба“
в размер на 300 лв.
За да постанови този резултат съдът е приел, че при
правилно установена фактическа обстановка в хода на
административнонаказателното производство не са ангажирани достатъчно доказателства,
които по безспорен начин да установят съставомерно поведение от страна на
ответника по касация, което да се квалифицира като нарушение по посочените
текстове от ЗЗ. Въззивният състав е посочил, че при липса на конкретика относно
неправилни действия от страна на ответника по касация при извършване на
инвазивна процедура, както и причинна връзка между такива действия и настъпили
усложнения при пациентката, няма достатъчно основания за ангажиране на
администртивнонаказателна отговорност. Оттам е изведен правен извод за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Така постановеното решение е правилно.
От фактическа страна по делото е било прието за установено, че на
основание Заповед №РД- 27-211/31.05.2018г.
на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, служители
на агенцията касатор са извършили проверка на лечебното заведение МОБАЛ „Д-р
Стефан Черкезов“ АД – гр. В. Търново в периода от 04.06.2018г. до 08.06.2018г. При проверката е установено, че на 22.03.2018г. в 9:00 часа е постъпила пациентката Иванка Александрова Йосифова на 71 години от
гр. В. Търново, с оплаквания от прогресираща астеноадинамия и болки в
горно-коремен етаж. Последната е хоспитализирана за диагностично уточняване в
гастроентерологично отделение при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД с основна
диагноза „Други остри гастрити“ и придружаващи заболявания „Анемия-неуточнена“.
Съставен е план за изследване – ПКК, ДКК, биохимия, Ехо, ЕКГ.
На
23.03.2018г. в 9:00 часа, след взето писмено информирано съгласие от
пациентката за ендоскопските процедури ФГС и ФКС, е назначена и извършена
фибросигмоидоскопия от д-р Д.Ш.. В
предоставеният Ендоскопски протокол №199/23.03.2018г. е отразено, че при
започване на колоноскопията е обективизиран изразен спазъм и атрофична лигавица
на чревната стена. При преодоляване на спастичния сегмент, лекарят, извършил изследването – д-р Д. Ш., установява
перфорация на дебелото черво по време на процедурата и я прекратява.
След консултация с хирург е започнала противовъзпалителна и антибиотична
терапия. В интервал от близо 3 часа са извършени две обзорни рентгенографии на
корем и КТ на бял дроб и корем. След провеждане на необходимите консултации, в
22:30 часа на 23.03.2018г. пациентката е оперирана по спешност под обща
анестезия. Интраоперативната находка потвърждава ятрогенна перфорация на
дебелото черво. Следоперативният период протича гладко и пациентката е изписана
на 02.04.2018г. без оплаквания, със спокойна оперативна рана и с диагноза
„Нетравматична перфорация на червата“.
При тази фактическа обстановка
административнонаказващият орган е приел, че при осъществяване на инвазивната процедура „Колоноскопия“ е настъпило
усложнение от типа на нетравматична перфорация на дебелото черво, което
най-често е свързано с неправилно използване на оптична тръба /колоноскопа/ по
време на инспекцията. С тези съображения е обосновано нарушение на правата на
пациентката по чл. 81, ал. 2, т. 4 и чл. 86, ал. 1, т. 10 от ЗЗ.
При липса на спор относно фактите районният съд е
приел, че установеното от фактическа страна не подкрепя правният извод за
виновно поведение от страна на ответника по касация/жалбоподател в
производството пред въззивната инстанция/, като не са доказани по безспорен начин
признаците от състава на соченото нарушение.
В касационната жалба са правят оплаквания да нарушение
на закона, като неправилно съдът бил приел че е следвало да се посочи нарушение
на конкретен медицински стандарт, за каквото нарушение не е ангажирана административнонаказателна
отговорност; в конкретния случай неправилна преценка на лекаря е довела до
нарушение на правата на пациентката, което обуславя състав на нарушение по чл. 81, ал. 2, т. 4 и чл. 86, ал. 1, т. 10 от ЗЗ. Тези
възражения настоящият състав намира за неоснователни.
На първо място
следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 10 от ЗЗ, конкретно
поставя изискванията за сигурност и безопасност на диагностичните и лечебни
процедури, провеждани по време на лечението. Трайно установената съдебна
практика приема, че в наказателното постановление следва да се посочи
изискванията на кои стандарти са нарушени, при положение, че текстовете на чл. 79
и чл.
80 от ЗЗ изрично разпореждат, че медицинската помощ в Република България се
осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи
и технологии като качеството на медицинската помощ се основава на стандарти,
утвърдени по реда на чл.
6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска
практика. Поради това не се споделят възраженията, че в случая не следва да се
посочени конкретни нарушения на стандарти за добрата медицинска практика.
На второ място видно от мотивите на
обжалваното съдебно решение въззивния състав не се е позовал на неправилно
посочване на състав на нарушението/неизпълнение на изискванията по чл. 57, ал.
1, т. 6 от ЗАНН/, а последователно е застъпил разбирането, че извършването на
посоченото нарушение в конкретния случай е останало недоказано. Тези изводи
напълно се споделят от касационната инстанция.
В самото наказателно постановление няма
изводи, че в резултат на неправилни действия на лекаря, провеждащ инвазивната
процедура се е достигнало до усложнение от типа на нетравматична перфорация на дебелото черво, нито са
посочени доказателства, на които да се базира този извод. Прокараното съждение,
че до такова усложнение се достига което най-често е свързано с неправилно
използване на оптична тръба /колоноскопа/, само по себе си не достатъчно да
подкрепи извод за виновно поведение и причинна връзка между него и настъпилите
вреди. Не може
административнонаказателна отговорност да се обосновава с предположения въз
основа на статистически анализи.
Като е приел същото районният съд правилно е
изтълкувал и приложил закона.
Ето защо, след като не e налице заявеното с жалбата
касационно основания за отмяна на решението, настоящият състав приема то да
бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №215/20.03.2020г. по АНД
№1098/2019г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е отменено
Наказателно постановление №НП-27-211/28.01.2019г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.