№ 348
гр. Благоевград, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20211200501020 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение Решение №502956/07.09.2021 г., постановено по гр.д.№ 664/2020 г. по описа нa
РС – Р. предявените от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район Мл., ж. к. „Мл.“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
Изпълнителния директор Дж.Кр.К., чрез пълномощника адвокат Н.А. Ш. против Б. АТ. Ж.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Р., ул. „Г. С. Р.“ № 6 и с настоящ адрес: гр. Р., ул.
„Пр.“ № 6 положителни установителни искове, с които ищецът иска да бъде установено, че
ответникът му дължи следните суми, за които по ч.гр.д. № 1312 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Р. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, а именно: а) 62,46 лева /шестдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки/ –
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, сключен на 11.09.2017 г., б) 58,63 лева /петдесет и осем лева и шестдесет и
три стотинки/ - разлика в цена на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017 Gold,
дължима поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359*********, сключен на 11.09.2017 г. и в) 162,80 лева /сто шестдесет и два лева и
осемдесет стотинки/ – двадесет лизингови вноски, дължими въз основа на Договор за
лизинг, сключен на 11.09.2017 г., ведно със законната лихва върху горепосочените суми от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /20.11.2019 г./ до окончателното
погасяване на дълга, са отхвърлени като неоснователни.
1
Срещу така постановеното Решение №502956/07.09.2021 г. по гр.д.№ 664/2020 г. нa РС Р. е
постъпила въззивна жалба с вх.№506957/27.09.2021 г., подадена от адв. Н.Ш., пълн. на
„Т.Б.“ ЕАД. Изложени са аргументи, че първоинстанционният съд е постановил неправилен
и незаконосъобразен съдебен акт, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на
решение, с което исковите претенции на „Т.Б.“ ЕАД да бъдат уважени изцяло. Претендират
се и разноски. Не са въведени искания по доказателствата.
В съдебно заседание за въззивникът, редовно призован не се явява представител.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Б.Ж., чрез адв. П..
Счита се, че подадената жалба е неоснователна и необоснована, а постановеното от
районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде
потвърдено. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно
наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция
доказателства.
В съдебно заседание въззиваемата страна редовно призована не се явява, представлява се от
процесуален представител – адв. П.. Поддържа се становище за неоснователност на
въззивната жалба.
Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от
страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл. 271, ал. 1, изречение първо, предложения
първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл. 269, ал. 1,
изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно, допустимо и
правилно.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в Пр.ите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е
изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание
Относно допустимостта
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и
съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Съдът
намира, че решението се явява допустимо. За процесната сума е водено заповедно
производство чрез подаване на заявление по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1312 по описа за
2019 г. на Районен съд – Р.. Заявлението е уважено и против длъжника е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 283,89 лева – главница,
ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда
/20.11.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането, дължима въз основа на Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и Договор за лизинг към него, за
осчетоводяването на която е издадена фактура № ********** от 20.01.2018 г. В срок е
постъпило възражение от длъжника, както и в срок е била подадена и исковата молба.
2
Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване
правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до
неговото погасяване. Районен съд Р. се е произнесъл именно по предявените искове.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл. 271, ал. 1, изречение първо, предложение
трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл. 269, ал. 1, изречение
второ от ГПК, въззивният съд счита обжалваното решение за правилно по същество.
От фактическа страна:
Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи
какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд
преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, на осн. чл.
272 от ГПК, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за
установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага
/възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от
събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното
производство не са събирани доказателства.
От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които
въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство
доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи:
Районен съд – гр. Р. е сезиран по предявени от „Т.Б.“ ЕАД обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79 ЗЗД
вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и по чл.92 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че
ответника Б.Ж. дължи на ищеца сумата от 283,89 лева , от която а) 162,80 лева /сто
шестдесет и два лева и осемдесет стотинки/ – двадесет лизингови вноски, дължими въз
основа на договор за лизинг, сключен на 11.09.2017 г., б) 62,46 лева /шестдесет и два лева и
четиридесет и шест стотинки/ – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, сключен на 11.09.2017 г. и в) 58,63
лева /петдесет и осем лева и шестдесет и три стотинки/ - разлика в цена на мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017 Gold, дължима поради предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, сключен на 11.09.2017 г.
Пред РС се претендира установяване на дължимостта и на законната лихва върху тези суми.
Предмет на въззивна проверка е изцяло отхвърлената от РС Р. искова претенция.
Настоящата инстанция намира въззивната жалба за неоснователна, а постановеното от РС
решение за правилно. Съображенията за това са следните:
Спора касае претенция за заплащане на неустойка в р-р на 62,46 лева за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, сключен
на 11.09.2017 г., 58,63 лева - разлика в цена на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5
2017 Gold, дължима поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, сключен на 11.09.2017 г. и претенция за 162,80 лева –
двадесет лизингови вноски, дължими въз основа на Договор за лизинг, сключен на
3
11.09.2017 г. Тоест, касае се за спор произтичащ от сключен между страните - потребителят
и кредиторът, потребителски договор. При анализ на доказателствения материал се
констатираха неравноправни клаузи в процесния договор.
При наличието на неравностойна клауза, същата не следва да бъде привеждана в
изпълнение, поради което и претендираната сума не се дължи.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, неравноправна е тази клауза, която
задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка, като съгласно чл. 145, ал. 1 от закона,
неравноправността се преценява към момента на сключването на договора при вземане
предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства,
свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора или друг
договор, от който той зависи, а според чл. 146, ал. 1 от закона, неравноправните клаузи в
договора са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Съдът не приема,че клаузите
по чл.3.1 и чл.3.3 от Договора са индивидуално уговорени въпреки,че се съдържат в самия
договор,тъй като същите имат характер на предварително изготвени от кредитора
условия,върху съдържанието на което кредотополучателя няма възможност да влияе и да
предоговаря. Ищеца,който носи доказателствената тежест да докаже противното не излага
твърдения и не сочи доказателства ,че клаузата е била предмет на индивидуално договаряне
след предоставена предварителна информация на потребителя за последиците от нея.
Уговорената по процесния договор неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън
обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката, създава условия за
неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост и
има неравноправен характер. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД,
уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес, при който обезщетението няма
компесаторен характер (в този смисъл и Р 219-2016-I т.о., Р 110-2016-I т.о., Р 193-2016-I т.о.).
По отношение претенцията за лизингови вноски, настоящия състав счита, че договора за
лизинг и общите условия към него изготвен в писмена форма в изключително дребен
шрифт,което обстоятелство само по себе си затруднява неговото прочитане,осмисляне и
разбиране на същността на клаузите в него. Този констатиран недостатък се има предвид
при преценка на договора откъм гледна точка на неговата четливост и в светлината на
съвременните изисквания на закона в тази насока като гаранция за реалното постигане на
тези цели. Затова договорът за лизинг има неравноправен характер, което означава, че в
неговата цялост следва да бъде приет за недействителен и непораждащ действие между
страните.
Клаузите за заплащане на разликата между цената на предоставеното мобилно устройство и
цената на същото устройство по актуалната ценова листа на оператора към момента на
прекратяване на договора, също имат неравноправен характер, доколкото липсва и няма
никаква информация досежно цената на мобилното устройство, няма ценова листа, а от тук
и извода, че липсва яснота за поетите икономически последици и техния размер.
С оглед горното настоящата инстанция счита, че РС обосновано е счел за недоказани
4
предпоставките от фактическият състав на предявения иск, отхвърляйки като неоснователна
предявената искова претенция. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло
от настоящият състав, вкл. и тези игнориращи възраженията на жалбоподателя, тъй като са
основани на доказателствата, теорията и константата съдебна практика.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя пред въззивната инстанция за
неправилност на съдебното решение, тъй като не намират опора в закона и материалите по
делото. РС е анализирал събрания доказателствен материал, въз основа на което е направил
обосновани изводи, обусловили постановяването на обжалваното решение. Обсъждането на
останалите доводи е безпредметно, в предвид съвпадението в крайните изводи на двете
инстанции.
В контекста на изложеното атакуваният акт се явява правилен и законосъобразен, поради
което и на осн.чл.271, ал.1 ГПК ще следва да се потвърди, като на основание чл. 272 ГПК
препраща и към мотивите на РС.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 502956 от 07.09.2021 г. по гр.д.№ 664/2020 г. по описа на РС
– гр. Р..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5