№ 2993
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20221100502091 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 22.11.2021 год., постановено по гр.дело №69923/2018 год. по описа на
СРС, ГО, 60 с-в, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД
срещу Ц. А. М. искове с правно основание чл. 59, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 896.61
лв. – главница, от която 887.26 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за стопански
нужди през периода от 01.10.2015 год. до 31.03.2017 год. и 9.35 лв. – стойност на услугата
дялово разпределение, ведно със законната лихва, считано от 06.08.2018 год. до
окончателното изплащане и сумата от 172.52 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 01.12.2015 год. до 27.07.2018 год., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №51567/2018 год. по описа на СРС, ГО,
60 с-в и ищецът е осъден да заплати на ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
направените разноски по делото в размер на 100 лв.
Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач „Т.“ ООД.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС бил приел, че
по делото не е доказано, че в процесния имот е била доставяна топлинна енергия. От
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза било видно, че сумата за
1
топлинна енергия в процесния имот била определена съобразно нормативните изисквания,
като сградата-етажна собственост, в която се намирал имотът, не била сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение, поради което и в сградата не била въведена
системата дялово разпределение на топлинна енергия и съответно за имота не били
изготвяни изравнителни сметки. В тази връзка следвало да се има предвид нормата на чл.
61, ал. 2 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. Между страните по делото не бил
подписван договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената от ищеца покана,
поради което и ответницата се била обогатила неоснователно до размера на обедняването на
ищеца. Горепосочената наредба била приложима въпреки, че топлоснабденият имот
представлявал две канторски стаи, коридор, тоалетна на първи над мецанина етаж, находящ
се в гр.София, бул.“******* Сградата-етажна собственост била присъединена към
топлопреносната мрежа и била сключила договор на 03.12.1993 год. Отчетената от общия
топломер енергия била разпределена между всички собственици на самостоятелни обекти
съобразно пълния отопляем обем. Нямало как да се определи реално доставената в
процесния имот топлинна енергия, тъй като в сградата не била въведена системата дялово
разпределение. Липсата на договор не освобождавала ответницата от задължението да
заплати разходваната топлинна енергия. Ето защо моли обжалваното решение да бъде
отменено, а исковете – уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по
делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата по жалбата Ц. А. М. счита, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено. Поддържа, че по делото било установено, че между страните не бил сключен
писмен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Правилно
първоинстанционният съд бил приел, че основателността на иска за претендираната
главница не е обусловена единствено от доказване на принадлежността на правото на
собственост, а следва да бъде установено настъпило за ответницата обогатяване чрез
спестяване на разходите за заплащането на доставената в процесния имот топлинна енергия.
Ищецът трябвало да установи какво е количеството на доставената топлинна енергия, което
обстоятелство не било доказано по делото. Видно било от заключението по съдебно-
техническата експертиза, че топлинна енергия била начислявана независимо от това дали в
имота е била потребявана такава или не. Разпределянето на припадащата се част на имота от
общо потребеното в сградата количество топлинна енергия не означавало, че същата била
реално консумирана. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
2
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно като краен резултат. Във връзка с доводите във
въззивната жалба следва да се посочи следното:
В случая ищецът сочи, че между страните не е бил подписан договор за продажба на
топлинна енергия за стопански /небитови/ нужди в писмена форма, съгласно чл. 149, ал. 1, т.
3 ЗЕ, поради което счита, че липсва правно основание за извършената в полза на
ответницата доставка на топлинна енергия, респ. услуга дялово разпределение, което
съответно е довело до нейното обогатяване с процесните суми за главници, респ. до
обедняването му със същите суми. При тези твърдения настоящият съдебен състав счита, че
спорните главни права намират своето правно основание в чл. 59, ал. 1 ЗЗД, както е приел и
СРС.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните
елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на
което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца
и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и
обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на
друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да
се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или ограничаване
на права/; 2/ увеличаване на пасива – възникване или увеличаване на задължения и 3/
извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице
представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива –
придобиване или запазване на права; намаляване на пасива – погасяване или намаляване на
задължения; спестяване на разходи.
Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД има субсидиарен характер, съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗД. Той е
поставен на разположение на неоснователно обеднилия се във всички случаи, когато той не
може да се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, нито въобще с друг иск по
отношение на неоснователно обогатилия се.
Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните доказателства по делото се
установява, че ответницата е собственик на процесния недвижим имот – две канторски стаи,
коридор, тоалетна на първи над мецанина етаж, находящ се в гр.София, бул.“Витоша“ №4,
по силата на наследствено правоприемство по завещание /саморъчно/ от 05.08.2006 год. на
М.С.С., обявено на 21.01.2016 год.
Установено е въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото
и заключението на вещото лице допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК подлежи на кредитиране, че процесният имот е бил топлофицирани и че сградата –
етажна собственост /в която се намира тези имот/ е била присъединена към топлопреносната
3
мрежа. Ищецът е открил и водил клиентска партида за имота първоначално на името на
М.С.С. /праводател на ответницата/, а впоследствие на името на ответницата с №3841
/Ш411900/.
Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба – § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ
/приложима редакция до 17.07.2012 год./ и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 год./,
потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и потребителя, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ
– предвидената в посочената норма форма е такава за действителност на сделката, която е
търговска – виж чл. 286, ал. 1 ТЗ и по отношение на същата са приложими специалните
правила, установени в чл. 293 ТЗ /относно формата и последиците от нейното неспазване/.
Въззивният съд приема, че събраните по делото доказателства установяват наличието на
писмен договор между ищеца и М.С.С. за доставка на топлинна енергия за нежилищни
нужди от 02.07.1998 год. – това правоотношение е възникнало при действието на Наредба №
1 за ползване на топлинна енергия /обн., ДВ, бр. 49 от 27.06.1975 год., отм., бр. 31 от
26.03.2002 год./, с изменението на чл. 6, ал. 1 /ДВ, бр. 36 от 30.04.1993 год./ от която е
въведено изискването за сключване на писмен договор с потребителя на топлинна енергия за
производствени цели и за отопление на нежилищни сгради и помещения /в случая е
несъмнено, че процесният имот е нежилищен – представлява помещение за осъществяване
на стопанска дейност/.
За да е спазена писмената форма за сключване на договора, следва да се установи, че
всяка от двете страни е изразила писмено изявлението си за съгласие с всички съществени
елементи от съдържанието на сделката, като не е необходимо и задължително тези
изявления да са обективирани в един писмен документ, а могат да се съдържат в отделни
такива. В разглеждания случай постигнатото несъмнено съгласие за възникване на
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за нежилищни нужди е
обективирано в писмената молба на л. 17 от първоинстанционното дело, която е подписана,
както от М.С., така и от представител на ищеца, като същата съдържа съответно изявления
на М.С., че иска да използва топлинна енергия за процесното помещение, което е с
отопляема кубатура от 118.45 куб.м, както и че ще заплаща нейната стойност в брой и
изявления на представител на ищеца за отопляемата кубатура на имота /същата/, че няма да
се доставя топлинна енергия за горещо водоснабдяване, както и че доставката ще се
осъществява чрез конкретна магистрала. Съответно след смъртта на потребителя/купувача –
физическо лице неговото имущество, в т.ч. правата и задълженията по договора, са
преминали в патримониума на неговия наследник – ответницата по делото, в качеството и
на наследник по силата на универсално завещание /виж и чл. 63 и 64 от Общите условия на
ищеца за продажба на топлинна енергия за стопански нужди/.
4
Следователно ищецът може да защити своите права чрез иск за реално изпълнение по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, тъй като източник на претендираните вземания е сключеният между
страните договор, което на основание чл. 59, ал. 2 ЗЗД изключва приложението на общия
състав на чл. 59 ЗЗД и на специалните състави по чл. 55 ЗЗД.
В този смисъл релевираните претенции се явяват неоснователни и подлежат на
отхвърляне, както като краен резултат е приел и първоинстанционният съд.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
Тъй като липсват данни ответницата по жалбата да е направила реално разноски във
въззиввното производство, то СГС приема, че няма основание за ангажиране на
отговорността на жалбоподателя /ищеца/ по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 22.11.2021 год., постановено по гр.дело №69923/2018
год. по описа на СРС, ГО, 60 с-в.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Т.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5