Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 02.11.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІV-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена
Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
Димитринка
Костадинова-Младенова
при секретаря Вяра
Баева, като разгледа докладваното от съдия
Костадинова-Младенова в. гр. дело №
1478 по описа за 2020год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение № 20227848
от 16.10.2020г., постановено по гр. дело № 21562/2010год. по описа на СРС, ГО, 41състав,
е обявил за окончателен на основание чл.
19, ал. 3 от ЗЗД параграф пети от тристранното споразумение, нотариално
заверено на 24.04.2009г. към
предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж от 18.04.2006г.
между Х.Е.М., ЕГН ********** като купувач и и „И.“ ЕООД, ЕИК ******** като
продавач по отношение на 3.29 % ид.
части от поземлен имот с
идентификатор 68134.1938.673 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010г., последно изменение от 20.12.2013г. на ИД на АГКК, целият с площ от 2409 кв.м. по
приложена скица от АГКК, а по документ за собственост 2039 кв.м., с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, за друг вид застрояване, при граници: ПИ с
идентификатор 68134.1938.611; 68134.1938.1170; 68134.1938.603; 68134.1938.840;
който имот е идентичен незастроен Поземлен имот с № 673 от кв. 25а по плана на
гр. София, район „Витоша“, кв. „Бояна“ ул. „********местност вилна зона „********“;
целият с площ 2039 кв.м., при граници, съгласно представен документ за собственост: П.В.П., дере, борова
гора, К.М.и съгласно скица: север- гора; изток - УПИ І-603,788; юг – УПИ
VІІ-768,620; запад-парк „Витоша“ /дере/. С посоченото решение ищецът Х.Е.М. е
осъден на основание чл. 364, ал. 1 и ал. 2 ГПК вр.с чл. 45, ал. 1 изр. 1 ЗМДТ и чл. 87, изр. 2 ЗННД да
заплати на Столична Община сумата от 155 лв., представляваща местен данък за
придобиване на имота, както и да заплати
по сметка на Софийски районен съд сумата от 97.67 лв. - такса съгласно
Тарифата за нотариалните такси към ЗННД. С обжалваното решение ответникът „И.“
ЕООД е осъден да заплати на ищеца Х.Е.М. сумата от 605.49 лв., представляваща
направени по делото разноски в първоинстанционното производство.
Срещу решението в цялост е постъпила
въззивна жалба от ответника „И.“ ЕООД, представляван от управителя А.Б.А., в
която се навеждат доводи за необоснованост и неправилост на същото. Твърди се,
че при постановяването му съдът е извършил съществени нарушения на материалния
и процесуалния закон, в резултат на което е постановил неправилен и необоснован
съдебен акт. Излагат се доводи, че имотът, предмет на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД
не е индивидуалицзиран, защото продаваните идеални части не са определяеми, освен
това се твърди и, че продажната цена не била заплатена. По изложените
съображения счита, че ищецът не е изобщо изправна страна, поради което моли за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът да бъде
итхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.
Ответникът
по въззивната жалба – Х.Е.М., представляван от процесуалния си представител адв.
Т.Б. оспорва същата като неоснователна. Изразява становище, че постановеното
решение е правилно и законосъобразно и постановено след обсъждане на събраните
доказателства в тяхната съвкупност, от които безспорно се установило, че
идеалните части от имот, предмет на делото са
индивидуаллизирани и определяеми, съответно и че е заплатена от ищеца
договорената между страните цена. Сочи, че цената на идеалните части от
недвимжимия имот е определена в сключения на 18.04.2006г. предварителен
договор. Поради изложеното моли за
отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на решението като
правилно. Претендира разносики за въззивна инстанция.
Софийски градски съд, след като взе
предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Въззивната жалбата е допустима -
подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
След извършената служебна проверка на
първоинстанционното решение въззивният съд счита, че то е изцяло валидно и е
допустимо в обжалваната част, което обуславя настоящата инстанция да се
произнесе по неговата правилност. Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК и
постановките в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето по правилността на
обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в
жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от Х.Е.М. срещу „И.“ ЕООД с искане да бъде обявен на основание чл. 19, ал. З от ЗЗД за окончателен на параграф 5 от тристранно споразумение, нотариално заверено на 24.04.2009г. към предварителен договр за продажба на недвижим имот в строеж на 18.04.2006г. по отношение на 3.29 % идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.1938.673 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповедн № РД-18-68/02.12.2010г., последно изменение от 20.12.2012г. на ИД на АГКК, целият с площ с площ от 2409 кв.м. по приложена скица от АГКК, а по документ за собственост 2039 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, за друг вид застрояване, при граници: ПИ с идентификатор № 68134.1938.611; 68134.1938.1170; 68134.1938.603; 68134.1938.840, който имот у идентичен с незастроен поземлен имот № 673 от кв. 25а по плана нагр. София, район „Витоша“ кв. „Бояна“, ул. „********в местност велна зона „Беловодки път“ целият с площ от 2039 кв.м., при граници: съгласно представен документ за собственос: П.В.П., дере, борова гора, К.М.и съгласно скица: север - гора, изток – УПИ І-603; 768, юг- УПИ V№№-768, 620, запад – парк „Витоша/дере.
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на чл. 19, ал. 3, вр. с чл. 200 от ЗЗД.
По делото е представен предварителен договор за продажба на недвижим имот от 18.04.2006г., сключен между „Т.Г.А.Е.Б.“ ООД като продавач и Х.Е.М. като купувач относно продажба на право на страеж и съответно право на собсвеност върху апартамент № 2, находящ се в жилищна сграда в гр. София, район „Витоша“, ул. „******№ **УПИ І-603, 768 в кв. ***местност *******, с площ от 206.16 кв.м. в това число и терасата, състоящ се от дневна с тпрапезария, кухненски бокс, три спални, антрета, три бани, тоалетна, тераса, при съседи: от изток-ап. 1 и стълбище, запад – ап. 8, север - двор, заедно със съответветните идеани части от общите части на сградата както и гараж № 19 и склад № 12, находящ се в гореописаната жилищна сграда, етаж сутеренен, с обща площ от 40.46 кв.м., от които: гараж с площ 28.20 кв.м. и склад с площ 12.26 кв.м., при съседи от изток-подземна улица, запад – гараж № 20, север- улица, юг – общи части, заедно със съответния процент идеални части от общите части на сутерена,; двоен гараж № 20, нахосящ се в жилищна сграда в гр. София, район „Витоша“, ул. „********УПИ І-603;768 в квартал 25А, местност ********, етаж сутеренен, с обща площ от 43.80 кв.м., при съседи: от изток- гараж № 19, и склад № 12, запад- двоен гараж № 21 и склад № 13, юг – общи чясти, север –улица, заедно със съответния проццент идеални части от общите части на терена, както и съответните идеални части от недвижим поземлен имот с площ 453 кв.м., съставлаващи западна реална обособена част от имот с планоснимачен номер 768 и недвижим поземлен имот с площ 2039 кв.м. с планоснимачен номер 673. С посочения предварителен договор продавачът се е задължил да продаде на купувача и съответните идеални части от новообразуван УПИ, образумван от УПИ І-603, 768, западна реална част с площ 453 кв.м. от имот с пл. № 768 и ПИ № 673 с площ от 2039 кв.м.
По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба № 96, том ІІІ, рег. № 6573, дело № 376/2008г. на нотариус с рег. № 210 на НК от 31.10.2008г. От него е видно, че продавачът по предварителния договор „Т.Г.А.Е.Б.“ ООД е прехвърлил правото на собственост върху самостоятелните обекти в сграда, предмет на предварителния догоов, в степен на завършеност груб строеж на купувача Х.Е.М.. В нотариални акт се съдържа изявление на представителя на продавача, че продажната цена от 120 000 евро е получена от дружеството напълно преди нотариалното изповядване на сделката.
По делото е представено споразумение от
24.04.2009г. към предварителния договор за
продажба на недвижими имоти в строеж с нотариална заверка на подписите,
сключено между „Т.Г.А.Е.Б.“ ООД, Х.Е.М. и „И.“ ЕООД. От него у видно, че
страните по него са се договорили, считано от датата на подписване на
споразумението „И.“ ЕООД да замести първоначалния продавач - „Т.Г.А.Е.Б.“ ООД в изпълнението на
задължението на последното, произтичащо от сключения ищеца Х.Е.М. предварителен
договор за продажба на недвижим имот в строеж от 18.04.2006 г. за прехвърляне
на 6.59 % ид.ч. от УПИ І-603, 768 от кв. 25а по плана на гр. София, местност
вилна зона „******с площ, съгласно скица от 24.07.2008 г. на СО, Витоша от
2575.40 кв.м., при граници: ПИ 673 УПИ VІІ-768, УПИ ІV-768 и улица с о.т. №
451-452-453-454-455, както и и 6.59 % ид.ч. от ПИ 673, находящ се в гр. София,
местност вилна зона „********“, целият с площ от приблизително 2000 кв.м., при
съседи: П.В.П., дере, борова гора и К.М.В параграф 4 условията и сроковете за
изпълнение на задължението „И.“ ЕООД следва
да се уреждат с отделен договор, който се подписва едновременно със споразумението.
В пар.5 е записано поетото от ответника задължение да прехвърли 6.59 % ид.ч. от
ПИ 673 в срок до 31.12.2009 г.
Представен е нотариален акт № 105, том
І, peг. № 2510, дело № 75/2009 г. на нотариус рег. № 2010 на НК. С него
поемателят на задължението „ мобилиенфервалтунг“ ЕООД е прехвърлил
собствеността на купувача – Х.Е.М. на
6.59 % ид.ч. от недвижим имот, съставляващ УПИ, находящ сгр. София, кв. Бояна,
ул. „********съставляващо УПИ І-603, 768 от кв. 25а по плана на гр. София, местност вилна зона „********“. В посочения
титял за собственост изрично е отразено, че прехвърлените идеални части
съставляват прилежащи такива към собствените на приобретателя имоти, построени
върху описания поземлен имот - към апартамент № 2 - 4.8 ид.ч., към двоен гараж
№ 20 - 0.99 % ид.ч., към гараж № 19 - 0.64 % ид.ч., към склад № 0.07 % ид. ч.
По делото е представен договор за
замяна от 30.12.2009 г., обективиран в нотариален акт № 128, том ІІ, peг. №
7853, дело № 269/2009 г. на нотариус рег. №210 на НК, с който ответното
дружество прехвърлило на Н.Ж.Н.и Д. В.Д.Н.94.06 % ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. София,
район „Витоша“, кв. Бояна, ул. „********“, представляващ ПИ с пл. № 673 от кв.
25а, по плана на гр. София, местност вилна „********“, целият с площ от 2039 кв.м., при съседи по
нотариален акт: П.В.П.., дере, борова гора и К.М.., а по скица север - гора,
изток – УПИ І-603, юг – УПИ VІІ-768, запад - парк „Витоша“ (дере). В замяна на
приобретателите на имота прехвърлят на ответното дружество собствеността върху
автомобил марка - „Опел”, модел „Вектра” с рег. ******, рама № WOL000036T1189590,
двигател № X20XEV14261275 и е уговорено доплащане
на сумата от 25 686.08 лв.
С влязло в законна сила решение №
27/10.04.2019 г. по гр.д. № 2339/2018 г. по описа на ВКС, III ГО е отменено
решение № 5760/04.08.2017 г. по в.гр.д. № 15962/2015 г. на СГС в частта, с
която е отхвърлен иска на Х.Е.М.. срещу „И.“
ЕООД и Н.Ж.Н.с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД и е обявен за относително
недействителен спрямо ищеца на договор
за замяна от 30.12.2009 г., обективиран в нотариален акт № 128, том ІІ, peг. №
7853, дело № 269/2009 г. на нотариус рег. №210 на НК в частта, с която фирмата-
ответник прехвърля на 3,29 % ид.ч. от ПИ с пл. № 673 на Н.Ж.Н.и съпругата му.
По делото е представено удостоверение
за данъчна оценка № ********** от 31.05.2021г. издадена от Столична община,
Дирекция общински приходи.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3
от ЗЗД всяка от страните по предварителен дотовор за покупко-продажба може да
предяви иск за сключване на окончателен договор. За да бъде уважен иск по чл.
19, ал. 3 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца, по общите правила на доказване
е да установи, че предварителният договор съществува, че е валидно сключен в
писмена форма и съдържа всички съществените уговорки на окончателния договор.
Предварителният договор трябва да отговаря на общите условия за действителност
на договорите - съгласие, основание и предмет, тъй като по конститутивния иск с
правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдът не може да заменя волята на страните.
За реализиране на правната възможност
по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, следва да е налице валидно сключен предварителен договор, който
да не е прекратен, т. е. да е налице действително правоотношение.
Предварителния договор е облигационен двустранен договор, при който в тежест на
всяка от страните по него съществува задължението да сключи в бъдеще
окончателен договор, както и правото да изисква същото от другата страна. Всяка
една от страните по предварителен договор може да поиска от съда обявяването му
за окончателен. Правото да се иска обявяване на предварителен договор за
окончателен е субективно потестативно право, което може да бъде упражнено с
едностранно волеизявление на неговия носител по съдебен ред.
За да може да бъде упражнено правото по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е необходимо сключеният предварителен договор да бъде действителен и да не е прекратен. Договорът следва да отговаря на общите изисквания, които ЗЗД поставя към действителността на договорите въобще, а по силата на чл. 19, ал. 2 ЗЗД трябва да съдържа и уговорки относно съществените условия на окончателния договор - достатъчно конкретни, точни и ясни данни относно волята на страните за параметрите на подготвяното окончателно правоотношение, както и допълнителни клаузи – например срокът, в който следва да се сключи окончателният договор; задължения на страните във връзка с подготовката (набавяне на необходими документи, отстраняване на съществуващи пречки).
По делото
не се спори, че на 18.04.2006. е сключн предварителен договор между ищеца Х. Е.М. като купувач и „Т.Г.Е.Е.Б.“
ООД с предмет продажба на невижими имоти в строеж, а именно - апартамент № 2, гараж № 19, склад № 12, двоен
гараж № 20, находящи се в новостроаща се сграда в гр. София., по ул. „********“,
заедно със съответните иделани части от общите части на сградата, построена в
УПИ І-603,768 в кв. 25а по плана на гр. София, район Витоша, ул. „********“, целият с площ 2756 кв.м., при граници по
скица : ПИ№673, УПИ ІV-768; УПИ VІІ-768, 620 улица за сумата от 120 000
евро. Не е спорно и обстоятелството по силата на тотариално заверено
споразумение от 24.04.2009г. задълженията
по предварителния договор били поети от ответното дружество. От това следва, че по посочения договор е възникнал
валиден предварителен договор за покупко-продажба, с който страните си обещават
да сключат окончателен за прехвърляне на правото на собственост върху няколко
недвижими конкретно определени имота срещу обща цена в размер на 120 000 евро.
Установено е по делото, че на 31.10.2008 г. е извършено прехвърляне на собствеността на
апартамент № 2, гараж № 19, склад № 12, двоен гараж № 20, в изпълнение на
предварителния договор.
Страните по настоящото производство са
обвързани по силата на нотариално завереното на тристранно споразумение от
24.04.2009 г., неразделна част от предварителния договор и на основание чл.102 ЗЗД ответното дружество е заместило обещателя /„Т.Г.А.Е.Б.“ ООД/ в задълженията му по предварителния договор. В
споразумението е фиксирано постигнатото съгласие за прехвърляне на 6,29% ид.ч.
от поземлен имот 673 в срок до 31.12.2009 г. Следователно е налице първата
предпоставка за уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД - наличие на валидно провоотношение между
страните.
От
представения по делото договор за замяна
от 30.12.2009г. се установи, че ответното дружество се е разпоредило с
притежаваните от него 94.06 % ид.ч. от процесния поземлен имот. Не се спори, че
предмета на предварителния договор, споразумението към него и нотариален акт № 128,
том ІІ peг. № 7853, дело № 269/2009 г. на нотариус рег. № 210 на НК, поземлени имоти са идентични.
Същевременно ищецът Х.М. . успешно е провел срещу ответното дружество и
приобретателя по договора за замяна иск по чл.135, ал.1 ЗЗД и по отношение на
ищеца в настоящото замяната на 3,29 % ид.ч. от ПИ 673 е обявен за относително
недействителен по отношение на него. В резултат на това ответното дружество се
поставя в положението отпреди сделката за замяна, а именно като собственик на
поземления имот и длъжник по споразумението. В конкретния случай сключеният
предварителен договор за покупко - продажба и споразумението към него от
24.04.2009 г. и установеното плащане на уговорената продажна цена, удостоверено
нотариален акт № 96, том ІІІ, peг. № 6573, дело № 376/2008 г., легитимират
ищеца като кредитор и предвид уважаването на иска по чл. 135, ал.1 ЗЗД с влязло
в законна сила решение, то същият разполага с възможността да иска обявяване на
предварителния договор за окончателен /Решение № 1146 от 8.06.1967 г. по гр. д.
№ 640/1967 г., I г. о., Решение № 1024 от 6.11.2008 г. на ВКС по гр. д. №
2740/2007 г., III г. о., Решение № 997 от 17.10.2008 г. на ВКС по гр. д. №
4090/2007 г., III г. о., Решение № 761 от 21.X.1994 г. по гр. д. № 616/94 г., I
г. о., Решение № 192 от 25.02.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 6105/2007 г., I г. о., Решение № 207 от 9.06.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 6217/2013 г., IV г. о., Решение № 18 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 3124/2015 г., IV г. о., ГК/. Отменителният иск по чл.135 ЗЗД е конститутивен
и чрез него се упражнява едно потестативно право на кредитора, с което се цели
постигане на правна промяна – обявяване на дадено правно действие за
относително недействително спрямо кредитора. Поради изрожените съображения несъмнено
е, че задължението за прехвърлане пратото на особственост върху идеалните части
от поземления имот е на ответното дружество, доколкото че обектът е в неговия патримониума.
Следователно за ищеца Х.М. като изправна страна е възникнало правото да поиска
обявяването на предварителния договор за окончателен по съдебен ред по
отношение на процента идеални части, за
които успешно е провел иска по чл.135, ал.1 ЗЗД.
Във
въззивната жалба са наведени твърдения, че въпреки наличието на валиден
предварителен договор, то ищецът е неизправна страна, защото продажгната цена
не е заплатена и имотът, предмет на договора не е индивидуализиран. След
преценка на представените по делото доказателства се установява, че възражението
на ответника за отсъствието на действителен договор, доколкото лисва уговорена
и платена цена са неоснователни. В предварителния договор е посочена цена на
всички имоти, собствеността върху които е обещана да бъде прехвърлена, в това
число и прилежащия терен, върху който се строи сградат, а именно от ПИ № 673.
Със сключеното споразумение към договора страните по същото са постигнали
съгласие за заместване от ответника на обещателя като страна по предварителния
договор. В споразумението е фиксирано поетото задължение единствено за
прехвърляне на идеалните части в изпълнение на сключения на 18.04.2006 г.
контракт.
Неоснователно
е възражението на въззивника, че ищецът е неизправна страна, защото не е
заплатил дължимата цена на идеалните части от поземления имот, предмет на
предварителния договор. Видно от отразеното в нотариален акт №96, том ІІІ peг.
№ 6573, дело № 376/2008 г. на нотариус рег. № 210 на НК към 31.10.2008 г.
ищецът е заплатил уговорената в предварителния договор (т.2.1) покупна цена от
120 000 лева, поради което следва да се приеме, че към датата на сключване на
споразумението ищецът е изпълнил задължението си за плащане. Това обстоятелство
се установява и от факта, че в нотариалния акт за прехвърлянето на идеалните
части от УПИ 603,768, сключен между страните, извършено в деня на сключване на
споразумението и в изпълнение на същото, не е фиксирано заплащане на цена. Тази
цена вече е била платена, а прехвърлянето на собствеността е извършено в
изпълнение на част от ангажиментите на заместилото обещателя дружество,
ответник в настоящото производсто. В писмена форма страните по предварителния
договор са постигнали съгласие, обективирано в допълнително споразумение
ответникът да замести „Т.Г.А.Е.Б.“ ООД в
правоотношението. Така ответникът заменя първоначалния продавач в
правоотношението, в това число в задължението му да сключи окончателен договор,
с който да прехвърли уговорените 6,59 % ид.ч. от ПИ № 673. Последното е надлежно доказано с
оглед изискванията на Решение № 94 от 28.08.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3612/2018 г., III г. о., ГК – установява се да е сключено в писмена форма, със
съгласие на страните по предварителния договор.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че идеалните части, по отношение на които се претендира изпъление
по предварителния договор не са индивидуализирани. Настоящият състав приема,
че макар и неконкретизирани като размер, идеалните
части, за които ответното дружество се е задължило да прехвърли на ищеца,
поемайки задължението на предишния длъжник по предварителния договор от
24.04.2009г. същите са определяеми. Непълнотата в описанието на имотите в
предварителния договор не е липса на предмет като съществено условие на сделката,
ако идентифицирането е осъществено по
такъв начин, който доказва налиичеот на
точно определена воля на
страните за определен обект, Решение № 354/30.04.2010г., постановно по гр.д. No
689 от 2009г.ІVГО на ВКС. В този смисъл
е и смисъл е разрешението, дадено в Решение № 472/14.12.2013г., постановено по гр.
д. No2341/2013 г., ІV ГО на ВКС
решение № 313
от 26.05.2010 г. по гр. д. № 584/2009 г., ІІІ г. о. на ВКС, решение № 773 от
10.02.2011 г. по гр. д. № 600/2009 г., ІV г. о. на ВКС и решение № 777 от
05.01.2011 г. по гр. д. № 1050/2009 г., ІV г. о. на ВКС. Аргумент
в подкрепа на този извод е и обстоятелство, че между страните в настоящото
производство е скючен договор за
покупко-продажба на 6.59 % ид.ч. от недвижим имот, съставляващ УПИ, находящ сгр.
София, кв. Бояна, ул. „********съставляващо УПИ І-603, 768 от кв. 25а по плана
на гр. София, местност вилна зона „********“,
които са също предмет на процесния предварителен договор и споразумението към
него, подписано между страните.
С оглед изложеното след като по делото се
установи, че недвижимият имот, предмет на предварителния договора е
индивидуализиран, продажната цена е платена изцяло, а срокът за сключване на
окончателен договор е изтекъл /парагр.5 от споразумението – до 31.12.20092 г./
Ответникът е собственик на имота и не е изпълнил в уговорения срок задължението
си да прехвърли собствеността на ищеца в настоящото производство, то са налице
предвидените в закона основания за обявяване на договора за окончателен по
съдебен ред. По изложените съображения поради съвпадане на правните изводи на
двете инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото не следва да се
присъждат разноски на въззивника.
Пред настоящата съдебна инстанция въззиваемата
страна е представила списък по реда на чл. 80 от ГПК,
като претендира адвокатски хонорар в размер на 1800лв.. От граматическото
тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само заплатените
от страната разноски подлежат на възмездяване По делото е представен договор
за правна защита и съдействие от
01.02.2021г. в който е вписан адвокатски хонорар от 400 лв., който не е
подписан от клиента. Допълнително е представен договор-разписка за правна
защита и съдействие № 2021Т35610/08.06.2021г. на който също липсва подпис на
клиента. По изложените съображения съдът констатира, че по делото не е
представен договор, сключен между ищеца и процесуалния му представител, защото
делото не е представено доказателства за наличие на съгласие от страна на клиента.
Представените пълномощни с учредена представителна власт не могат да дерогират
липсата му. По изложенте съображения претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на разноски за запрлатен адвокатски хонорар се явява неоснователна.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20227848
от 16.10.2020г., постановено по гр. дело № 21562/2010год. по описа на СРС, ГО, 41състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/