Решение по дело №31104/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 280
Дата: 14 януари 2022 г.
Съдия: Андрей Красимиров Георгиев
Дело: 20211110131104
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 280
гр. София, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20211110131104 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 15 ЗЗДН.
Образувано е по молба за издаване на заповед за защита от домашно
насилие, на Г.М. Николова срещу Д.М. М., с която се иска издаване на
заповед за защита от домашно насилие със следните мерки по чл. 5 ЗЗДН:
забрана ответникът да извършва насилие срещу молителката и други
определени от съда подходящи мерки.
В молбата се твърди, че за това, че на 04.05.2021 г., около 11:45 ч. на
спирката на градския транспорт в София, ж.к. „Левски“ В, ул. „Поп Груйо“, в
близост до бл. 11, ответникът извлякъл насила молителката Гергана Николова
от таксиметров автомобил, след което я завел в своя автомобил – черно
„Ауди“ и я заплашвал, с телесно увреждане, както и я стиснал силно за
ръката, като не и давал да слезе от автомобила, докато не стигнали на бул.
„Мария Луиза“ в София, в близост до „Централните хали“, където
молителката успяла да слезе. Твърди се, че ответникът е баща на детето на
молителката.
Ответникът оспорва твърденията, твърди, че молителката се е качила в
автомобила му доброволно и излага други твърдения във връзка с
отношенията на страните.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Страните не оспорват, че имат общо дете – малолетен син (съгласно
признание на ответника на лист 40 от делото), като в хода на делото е
установено, че страните са съпрузи, като съгласно Удостоверение за
граждански брак от 26.01.2019 г. на Столичната община, район „Сердика“ (на
1
лист 36 от делото), са сключили брак на 26.01.2019 г.
На лист 4 от делото е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която молителката описва, че с ответника имат общо дете, като на 05.05.2021
г. ответникът насила свалил молителката от такси на спирка на градския
транспорт в София, на ул. „Поп Груьо“ в ж.к. „Левски“ В, като насилствено
принудил молителката да се качи в автомобила му – червено „Ауди“, като я
обиждал и заплашвал, докато обикалял из центъра на София. При опит на
молителката да слезе, когато спрели на светофар на бул. „Мария Луиза“, тя
успяла да се отскубне от ответника, който я стискал за лявата ръка. Тя
започнала да бяга, а ответникът я преследвал с колата, като се качила на
трамвай 22 от спирка „Централни хали“ и така избягала.
Съгласно представена на лист 27 от делото докладна записка на М.
Тодоров – инспектор при 05 РУ на СДВР, на 05.05.2021 г. молителката Г. МЛ.
МЛ. е подала сигнал до полицейските органи, че е била държана насила от
ответника Д.М. М. в негов автомобил, като последният насила я качил в
автомобила си от спирка на ул. „Поп Груйо“ и бул. „Владимир Вазов“ в
София. Ответникът признава, че на 04.05.2021 г. от въпросната спирка взел
съпругата си със свой лек автомобил „Ауди“ с рег. № СВ 4752 МВ, като
страните имали спор, защото молителката желаела да се разведе с ответника,
а той не искал това, защото искал да поеме грижите за детето им. Ответникът
твърди, че докато шофирал по бул. „Дондуков“ в София, молителката
направила опит да слезе от автомобила в движение и затова той я хванал и
задържал за лявата ръка, като е възможно поради напрегнатата ситуация да я
е стиснал и по-силно. След това продължил да се движи по бул. „Мария
Луиза“, когато молителката слязла от автомобила и започнала да крещи за
помощ. Молителката разказва пред полицията, че е била в таксиметров
автомобил на път за среща с адвоката си, когато по обяд на 04.05.2021 г. се
обадил ответникът и тя се съгласила да спре таксито и да го изчака. Тогава
ответникът я принудил да се качи в автомобила му, като не давал да се качи
обратно в таксито, от което слязла. Пред полицейските органи разпитаната в
настоящото производство свидетелка Елена Станкева разказва, че станала
свидетел на това как такси спряло на автобусната спирка на бул. „Владимир
Вазов“ зад друг паркиран автомобил и от таксито излязла молителката, а от
автомобила – непознат за нея мъж, и двамата си говорели, като мъжът я
умолявал да се върне, а молителката му казвала, че няма да го направи,
защото той не се е променил. Видяла как мъжът попречил на молителката да
се качи обратно в таксито, като застанал на вратата. Били са снети и
обяснения от майката на свидетелката Станкева, която е посочила, че няма
впечатления да се е провел разговор на висок глас между хората около
колите. Сведения за отношенията между страните е дала и майката на
молителката – Гергана Николова, разпитана и по делото.
На лист 5 – 6 от делото е представено Съдебномедицинско
удостоверение № 243/05.05.2021 г. на д-р Богдан Мирчев от Клиниката по
съдебна медицина и деонтология към МБАЛ „Александровска“ в София, при
което е установено, че на гръбната повърхност на лявата китка на
молителката има червеникаво-кафеникав хематом с размери 0,2 х 0,3 см, по
2
външната повърхност на китката и мековат неясен подкожен хематом с
размери 2 х 2 см, а в средната трета на лявата предмишница по вътрешната
повърхност има две ивичести кръвонасядания с кафеникаво-червеникав цвят
на отстояние 2, 5 см едно от друго, с площ 2 х 0,5 см. По данни на
молителката причина за кръвонасяданията е, че ответникът направил опит да
я издърпа от лек автомобил.
В съдебното заседание на 01.07.2021 г. е разпитана свидетелката Елена
Станкева (на лист 40 от делото), която дава показания, че е съседка и
съученичка на молителката, а около юни месец 2021 г., на 4-то число от
месеца, който бил почивен ден, била в ж.к. „Левски“ Г, когато отивала към
спирка на градския транспорт, когато видяла червен автомобил, който бил
спрян за престой на няколко метра след спирката в крайната лента за
движение до тротоара. След това зад автомобила спряло такси, от което
излязла молителката. След това от червения автомобил слязъл мъж, който
приличал на ответника, и започнали да си говорят. Мъжът искал от
молителката да се върне при него, молителката му казала, че той не се е
променил и няма да го направи. Молителката се опитала да се качи обратно в
таксито, но мъжът застанал на вратата и препречил пътя. След това
свидетелката се качила в автобуса, който идвал, и не видяла как продължила
случката. мъжът се опитвал да хване молителката за ръката, но тя отдръпвала
ръката си.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като се подкрепят от
твърденията и на двете страни, а и от установеното от полицейските органи,
вкл. от признанията на ответника пред тях, като единствена неточност е по
отношение на датата, за която се установява, че е през май 2021 г. от
признанията на страните, медицинската документация и показанията на
свидетелката Николова.
В съдебното заседание на 01.07.2021 г. е разпитана и свидетелката
Елена Станкева (на лист 40 – 41 от делото), която дава показания, че е майка
на молителката, която е студентка във Варна, и свидетелката заедно с
ответника полагат грижи за сина на страните. На 04.05.2021 г. свидетелката
имала спор с молителката, тъй като последната заявила, че иска да се разведе
с ответника, а свидетелката не одобрявала и я посъветвала да не го прави.
През това време ответникът се качвал с асансьора към дома на свидетелката, а
молителката се облякла и бързо тръгнала надолу по стълбите. Свидетелката
казала на ответника, че молителката е излязла, и той тръгнал след нея. После
през прозореца свидетелката успяла да види как молителката взела такси от
стоянка пред дома и тръгнала с него по бул. „Владимир Вазов“ към центъра
на София. След това в дома на свидетелката дошъл ответникът, който заявил,
че не успял да си запази семейството, а свидетелката позвънила на
молителката по телефона. Последната звучала по телефона гневно и казала на
свидетелката да предаде на ответника, че е подала жалба. Свидетелката
отговорила, че страните следва да водят разговори сами и молителката не
действа добре, като създава напрежение.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, въпреки
3
заинтересоваността , като съгласно чл. 172 ГПК намира същите за логични и
последователни и подкрепени от твърденията и на двете страни, поради което
ги кредитира.
При преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се опровергава от събраните по делото
доказателства, тъй като на първо място съдържа необяснима непълнота –
молителката не посочва, че ответникът е съпруг (факт, който по принцип
има първостепенно значение при описване на връзките между лицата), а
освен това съдържа и твърдение, което е оборено от показанията на
свидетелката Елена Станкева, както и от обясненията на молителката пред
полицията – че не е била свалена от таксиметров автомобил насила, а сама е
пожелала (след телефонен разговор) да отиде на място, където да слезе от
таксито и да се види с ответника. Поради това наличните противоречия не
позволяват да се кредитира представеното доказателство.
Ответникът признава пред полицейските органи, че е държал и стискал
ръката на молителката, като това е ставало, докато автомобилът е бил в
движение, и ответницата е настоявала да слезе.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие“ е акт на или
емоционален натиск над лице в близка връзка с извършителя, посочена в чл. 3
ЗЗДН.
По делото се установява, че ответникът и молителката са съпрузи –
връзка, посочена в чл. 3, т. 1 ЗЗДН, поради което молба за защита е възможно
да се подаде. Молбата е подадена и в едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН
По делото се установява, че страните са имали емоционален разговор в
колата на ответника, тъй като молителката е искала да се разведе с него.
Поведението на ответника е било такова, че той е отказал да пусне
молителката, когато тя е искала, но това е продължило за няколко минути. С
оглед емоционалния характер на ситуацията и като намира, че за да бъде една
ситуация възприета като домашно насилие, тя следва да излиза от рамките на
обичайното, съдът намира, че в случая ответникът е прекратил опитите си да
въздейства върху молителката, преди същите да приемат интензивността,
характерна за емоционалното насилие – наличие на заплаха, която кара
жертвата да се чувства зависима. Обстоятелствата около стискането на ръката
на молителката остават в голяма степен неясни, като е вероятно тя да е искала
да слезе на място, където би се поставила в опасност. Наличието на сериозно
емоционално напрежение у ответника, който е разбрал, че молителката е
взела решение да се разведе с него, обяснява по-интензивната емоционална
реакция и опита за задържане на ръката на молителката, поради което в
случая не следва да се приеме, че е налице домашно насилие.
Тази емоционална реакция не би могло да бъде обяснена при повторни
или системни действия от страна на ответника, но такива по делото не са
установени – обратно, свидетелката Гергана Николова дава показания, че
4
провокативно е било по-скоро поведението на молителката. Следващи случаи
на подобни действия от ответника биха обаче осъществили елемента на
заплаха, който би превърнал молителката в жертва на домашно насилие.
Относно разноските:
Съгласно чл. 11, ал. 3 ЗЗДН при този изход на спора молителката дължи
на държавна такса в размер на 25 лева за водене на делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 37. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Г.М. Николова, с ЕГН: 99012146251, с адрес:
София, ж.к. „Левски“ В, бл. 11, вх. А, ет. 6, ап. 15, за издаване на заповед за
защита от извършено на 04.05.2021 г. от Д. М. МЛ., с ЕГН: **********, с
адрес: София, ж.к. „Надежда“ 1, бл. 109, вх. Г, ет. 2, ап. 68, изразяващо се в
емоционално и физическо насилие.
УКАЗВА на страните, че издадената Заповед за незабавна защита
23/02.06.2021 г. по гр. дело № 31104/2021 г. на Софийския районен съд, 37.
състав, СПИРА ДА СЕ ПРИЛАГА от датата на постановяване на
настоящото решение.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Г.М. Николова , с ЕГН:
99012146251, с адрес: София, ж.к. „Левски“ В, бл. 11, вх. А, ет. 6, ап. 15, да
заплати по бюджетната сметка на Софийския районен съд сумата от 25
лева – държавна такса.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на 02 РУ на СДВР за сведение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5