Р Е Ш Е Н И Е
Номер 19.10.2020
г. Град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 15.09. 2020
г.
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: СТОЙКА
ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията ТАНЕВА
в.т.д. № 1159
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение № 108/27.02.2020 год.,
постановено по гражданско дело № 2070/2019г. по описа на Районен съд - Казанлък
изцяло, с което ЗД „Б.И." АД, ЕИК ***,
представлявано от *** е осъдено да заплати на Б.И.Д., ЕГН:**********, на
основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.), вр. с §22 от КЗ, сумата от 10 000 лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, морални болки и
страдания, вследствие смъртта на сестра й А.И.С., починала в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 20.08.2015год., виновно причинено
от С.Г.З. като водач на лек автомобил „Деу Леганца", с peг. № **,
застрахован по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност
на автомобилистите“, сключен със застрахователна полица № BG/02/116002772S25 от
15.12.2014год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
20.08.2015год. до окончателното й изплащане.
Въззивникът е направил искане
да се отмени изцяло обжалваното решение, с което е уважен предявеният иск,
с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. с
§22 от КЗ вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за причинени на ищцата Б.И.Д. от смъртта на сестра й А.И.С. неимуществени вреди
за сумата в размер на 10 000 лева, ведно с обезщетение за забава на основание
чл. 86 вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД и разноски пред първата инстанция. Съображенията му за
това са следните: На първо място, счита, че така определеното обезщетение е недължимо, прекомерно и противоречащо на принципа за справедливост,
прогласен в чл. 52 от ЗЗД, включително противоречи на § 96. (1) от ПЗР към
Закона за изменение и допълнение на КЗ (обн.
ДВ, бр. 101 от 2018год., в сила от 07.12.2018год.), във вр. с чл.
493а, ал. 4 КЗ. Определеният размер на
обезщетението не отговарял и на
съществуващите към настоящия момент в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна
практика, но най - вече, че бил несъответен към икономическите условия, стандарт на живот и съдебна
практика към датата на ПТП - 20.08.2015год. На следващо място, твърди, че поради
неоснователността на главния иск бил неоснователен и предявения акцесорен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД за присъждане на законна лихва. Счита,
че искът за присъждане на законната лихва съобразно формулираното искане в петума на исковата молба бил погасен по давност. Алтернативно е предявил претенция, в случай, че съда счете
за основателна исковата претенция на ищцата, да намали размера на присъденото
обезщетение, тъй като твърди, че последното не кореспондира с принципа на
справедливостта и установената съдебна практика. Моли съда, да определи размера
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съгласно разпоредбата на чл.
493а, ал. 4 КЗ и § 96. (1) от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за
изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (обн.
- ДВ, бр. 101 от 2018год,, в сила от 07.12.2018год.), и се съобразите с
принципа на съразмерност и справедливост заложен в чл. 52 ЗЗД. Претендира
присъждане на разноски. Моли съда, в случай, че частично уважи исковите
претенции, да присъди съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски
хонорар съразмерно с отхвърлената част от иска. Няма искания за събиране на
доказателства.
В
законния срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от Б.И.Д.. Моли, да се отхвърли изцяло въззивната жалба като
неоснователна и необоснована и да се потвърди обжалваното решение като
законосъобразно, правилно и обосновано. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Окръжен съд – гр. С.З.,
в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. §22 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД .
С влязла в сила присъда № 26/20.06.2016 г., постановена по
НОХД № 115/2016 г. по описа
на Окръжен съд – С.З. С.Г.З. е призната за виновна в това,
че на 20.08.2015 г. по ПГМ-6, км 295+500 при управление на МПС – лек автомобил
марка „Деу Леганца“, с рег. № *** е нарушила правилата за движение по
ЗДвП, а именно: чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „На пътно
платно с двупосочно движение на водачите
е забранено: когато платното за движение
има две пътни
ленти – да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение,
освен при изпреварване или заобикаляне“ – водачът Златева е навлязла в лентата за насрещно движение и чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП – водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ – водачът Златева не е упражнила достатъчен контрол върху управляваното от нея МПС. Водачката с деянието си по непредпазливост
е причинила смъртта на А.И.С., поради което и на основание
чл. 343, ал. 1, б. „в“, във връзка с чл.
342, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъдена на две
години „Лишаване от свобода“ като
съда я е признал за невинна и я оправдал по първоначално
повод обвинение да е нарушила чл.
22, ал. 1 от ЗДвП. На основание
чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ на
подсъдимата С.Г.З.
с изпитателен срок от три години
от влизане на присъдата в сила.
Налице е валидно
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
ЗД “Б.И.“ АД, гр. С., по застрахователна
полица №BG 02115000041439/15.12.2014 г, със срок на действие от 10.01.2015 г.
до 10.01.2016 г., за моторно превозно средство, лек автомобил "Деу Леганца", с рег. № ***
Б.И.Д. е предявила
претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗД "Б.И." АД и са
представени всички документи, с които разполага. По случая са заведени
преписки, по които застрахователят е отказал да изплати обезщетение.
Представено е удостоверение
за родствени връзки изх. № 47/09.08.2019 г., издадено от село С., община П.Б.
на Б.И.Д., от което се установява, че А.И.С. е нейна сестра.
Пред
първоинстанционния съд са събрани гласни
доказателства, които са кредитирани от съда с доверие и е прието за установено,
че А. и Б. са били много близки и са разчитали една на друга, живеели са в един дом през
летния сезон, а през останалото време често са си
ходили на гости. Б.И.Д. не можела да си представи живота без сестра си
А.И.С..
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Налице е валидно
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
ЗД “Б.И.“ АД, гр. С., по застрахователна
полица №BG 02115000041439/15.12.2014 г, със срок на действие от 10.01.2015 г.
до 10.01.2016 г., за моторно превозно средство, лек автомобил "Деу Леганца", с рег. № ***.
и имаща действие към датата на процесното ПТП, по
силата на което "Застрахователно дружество „Б.И.“ АД е поело задължение да
обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица.
По
отношение на приложимостта на застрахователния договор съгласно §22 от
ПЗР на КЗ / обн., в ДВ, бр.102/29.12.2015 г., в сила от
1.01.2016 г. "За застрахователните договори, сключени преди влизането в
сила на този
кодекс,
се прилага част четвърта от отменения КЗ, освен ако страните договорят друго
след влизането в сила на този кодекс". В случая договорът за
застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица №BG 02115000041439/15.12.2014 е сключен на 15.12.2014 г. От страна на ответното дружество не са изложени
твърдения за наличие на постигната друга различна договорка между страните по
процесната полица. Съдът приема, че е приложим § 22 от
ПЗР на КЗ и чл. 226
от КЗ
/отм./, доколкото в кодекса няма изрична норма, с която да е придадено на чл. 498,
ал.3 от КЗ обратно действие. В част IV
от КЗ
(отм.), в която се намира нормата на чл. 226 от КЗ/отм./ не предвижда изискване
за провеждане на извънсъдебна процедура за уреждане на отношенията между
пострадал и застраховател, поради което непредявяването от ищеца на претенция
за заплащане на неимуществени вреди пред застрахователя не е условие за
допустимостта на иска.
Отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 226, ал. 1 от
КЗ /отм./, вр. с
§22 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявения иск за
неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието
“справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.
Спорният въпрос по делото е Б.И.Д.
има ли качеството пострадала от процесното ПТП?
За да обоснове изводите си в тази
насока, съдът съобразява задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение
1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. В мотивите на решението се посочва,
че "от гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия
семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди,
ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка,
заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му,
сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на
най-близките (родители и деца). Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването
на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е
необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е
понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления №
4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия. Обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание
предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени
вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
С горепосоченото Тълкувателно
решение не се дава неограничена възможност за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди винаги и на всички близки на починалия, които страдат от
смъртта. Смисълът на тълкувателното решение е изрично поставеното в него
изискване за изключение, породило връзка, трайна и дълбоко емоционална, отличаваща
се от обичайните. Това изключение налага тези случаи - за разлика от обичайните
житейски ситуации, ищецът да е най-близкия или сред най-близките на починалия,
а не съпругата, низходящите или възходящите му.
В случая от събраните гласни
доказателства, които първоинстанционния съд е възприел
изцяло, се установява, че между починалата А.И.С. и Б.И.Д. е
създадена много силна връзка, характеризираща се с обич, уважение,
привързаност. Б.И.Д. живее сама, а след
смъртта на сестра си, тя е изгубила един от най-близките хора до нея.
От традиционно установените отношения на близост и привързаност
между роднини следва, че загубата,
причинена от смъртта на родственик
от този кръг,
води до отрицателни
психо-емоционални преживявания.
Вярно е, че в традиционните за българското общество семейни отношения връзката между братя и сестри се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Но в случая са установени
не само традиционните
близки отношения между две сестри, но и други традиционни
за българския бит отношения между
роднини по съребрена
линия, при
които, отношението и грижите една за друга, са от изключително значение. Създадената близка емоционална връзка между починалата А.И.С. и Б.И. Джафара, макар и в напреднала
възраст, е с трайно изразен характер. А.И.С. винаги ще присъства в спомените и житейския опит и съветите, които са споделяли с Б.И.Д.. Неочакваната смърт на А.И.С. е причинила на Б.И.Д. силното страдание от липса на присъствие, невъзможност за осъществяване на обичайните за нея
непосредствени и чести контакти и се
отразява изключително неблагоприятно на психическото й състояние, което се изразява
в причинени неимуществени вреди, претърпени психически болки и страдания. Следователно, в случая действително са установени анализираните
с Тълкувателно решение №
1/21.06.2018 г. на ВКС по т.
д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК предпоставки - наличието
на трайна и дълбока емоционална връзка между починалата и Б.И.Д.. Именно в тълкувателното решение е посочено, че от
гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън
най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да
получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са
създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални
болки и страдания от смъртта му,
сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. С ТР № 1/21.06.2018 г. на
ВКС по т. д. №
1/2016 г. на ОСНГТК не се изоставя даденото
тълкуване с Постановление №
4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г., а се разширява даденото с посочените тълкувателни актове тълкуване. Това е в синхрон и с процеса на създаването и изграждането на правната система на правото на
Европейския съюз и водещата роля на
Съда на ЕС в този процес, което е наложило осъвременяване на съдебната практика.
Ето защо следва да се
приеме, че ищцата е активно материалноправно легитимирана да получи обезщетение
за причинените й неимуществени вреди от смъртта на
своята сестра.
В този смисъл
установени са елементите от фактическия
състав на чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.); :Ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се психически болки
и страдания от настъпилата смърт на нейната сестра–
А.И.С., като родствената връзка се установява
от представеното удостоверение за родствени връзки изх. № 47/09.08.2019 г., издадено
от село С., община П.Б. на Б.И.Д., от което се
установява, че А.И.С. е нейна сестра. Вредите
са причинени виновно от С.Г.З. като водач на
лек автомобил „Деу Леганца" с per. N9 **, която е нарушила правилата за движение
по пътищата, като загубила контрол
над управляваното МПС и навлязла в лентата за насрещно движение,
при което реализирала челен удар с движещия се правомерно в собствената си лента за движение
л.а. „Мерцедес" с рег. № СТ 1468 НН, управляван от водача А.И.С.. Вследствие на челния
удар между двете МПС-та на
място е починала А.И.С., на 56 години. Извършването
на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени
по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по
смисъла на чл. 300 от ГПК, с оглед постановената и влязла в сила присъда № 26/20.06.2016 г. по описа на Окръжен
съд, гр. С.З., по НОХД № 115/2016
г., с която водачът на увреждащия автомобил
е признат за виновен по повдигнатото
обвинение на основание чл. 343, ал. 1, б. „в", вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.Установен е и специфичният елемент на визираната в чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) във вр.
с чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.), функционална отговорност на застрахователя, обусловена от наличието
на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка "Гражданска отговорност" – със застрахователна полица №02115000041439/15.12.2014 г., валидна
от 10.01.2015 г. до
10.01.2016 г. При преценката на личния характер
на претенцията за репариране на
неимуществени вреди, настъпили вследствие смърт на родственик,
свързана пряко с изживяванията и личността на този, който
понася вредите, както и връзката между пострадалия и претендиращия обезщетение,
въззивната инстанция намира,
че справедлив паричен еквивалент за претърпените от Б.И.Д. болки и страдания, свързани със загубата
на изключително близък човек, е сумата от 10 000 лв.
Настоящият състав приема, че
възраженията на въззивника са неоснователни. Районният съд правилно е определил
в съответствие с принципа по чл. 52 ЗЗД, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществените вреди на ищеца е 10 000 лв.
При прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение
направо от застрахователя, лихвите върху обезщетенията за неимуществени вреди
се дължат съгласно общото правило при непозволено увреждане - чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, от деня на увреждането – 20.08.2015г., както и съгласно предвидената за
това възможност в разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. 1 от КЗ. В практиката на ВКС, обективирана
в решение №45/15.04.09г. по т.д. № 525/08 г. на ВКС ТК, решение №72/30.04.09г.
по т.д. №475/08г. на ВКС-ТК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, също е
възприет принципът, че обезщетение за забава в размер на законната лихва се
дължи от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД по прекия иск на увредения срещу
застрахователя чл. 226, ал. 1 от КЗ по застраховка “Гражданска
отговорност”.Ответното дружество е направило възражение за погасителна давност по чл. 111, буква “в” от ЗЗД. С
оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, изискуемостта на претендираното обезщетение за причинените в резултат на процесното ПТП вреди е настъпила на датата на извършване на
деликта – 20.08.2015 г., тъй като длъжникът изпада в забава веднага от датата на деликта.
Вземането за лихви за забава се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок, считано от датата на изискуемостта на
главното вземане, съгласно разпоредбата на чл. 111,
б."в" от ЗЗД. Лихвата в случая се явява акцесорно
задължение по отношение на главното за обезщетение по непозволеното увреждане.
В случая процесното ПТП е настъпило на 20.08.2015
г., а искът за тяхното обезщетяване е предявен на 07.05.2019г. С
оглед разпоредбата на чл. 111, б. “в” от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност
се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания, съдът
приема, че за периода от застрахователното събитие (т.е. от 20.08.2015 г.), до
три години преди завеждане на иска (т.е. до 07.05.2016г.) вземането на ищцата
за лихви за обезщетяване на допуснатата забава в плащането на дължимото обезщетение за причинените в
резултат на деликта вреди е погасено по давност /в този смисъл е и формираната трайна и
задължителна за съдилищата съдебна практика - Решение № 96 от 18.07.2011 г. на
ВКС по т. д. № 610/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 72 от 30.04.2009 г. на ВКС
по т. д. № 475 /2008 г., II т. о., ТК/. Поради
това за
периода от 20.08.2015 г. до 07.05.2016 г. искът следва да бъде
отхвърлен като погасен по давност, а решението на районен съд отменено в тази
част като незаконосъобразно.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че ЗД „Б.И." АД следва да заплати на Б.И.Д., сумата
от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 20.08.2015г.,
при което е починала сестра й - А.И.С., в резултат на пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.05.2016 г. до
окончателното й изплащане, като се ОТХВЪРЛИ иска за лихва за периода от 20.08.2015 г. до 06.05.2016 г., като погасен
по давност.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че в останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По
отговорността за разноски:
От
представените по делото доказателства се установява, че Б.И.Д. е
материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес
от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за
горницата над 10 000 лв. Следователно при спазване на
посочените правила, в настоящия случай адвокатското възнаграждение е в размер
на 830 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните
адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху
добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се
счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност.
В настоящия случай видно от представените доказателства адв.
К. е регистриран по ЗДДС и направените разноски в настоящото производство се
претендират с ДДС. Ето защо размера на дължимото адвокатско възнаграждение,
изчислено при спазването на тези правила е в размер на 830 лв. х 20 % ДДС = 166 лв.
С оглед
изхода на делото ЗД
“Б.И.“ АД, гр. С. следва да заплати на адв. П.К. направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 996 лева, съразмерно с уважената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът ЗД “Б.И.“ АД, гр. С. следва да заплати в полза на Държавата по
Бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 200 лв
Водим от гореизложеното, Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 108 от
27.02.2020год., постановено по гр.д. № 2070 /2019год. по описа на Казанлъшки
районен съд в частта, с
която ЗД „Б.И." АД, ЕИК ***, със седалище в С. и адрес на
управление - **, представлявано от *** е осъдено да заплати
на Б.И.Д., ЕГН:**********,***, законната
лихва върху присъдената сума в размер на 10 000 лв. от датата на ПТП на 20.08.2015
г. до дата 06.05.2016г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.И.Д.,
ЕГН:**********,*** против ЗД „Б.И." АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление град С., ** представлявано от *** иск за присъждане на законната
лихва от дата 20.08.2015г. до датата
дата 06.05.2016г., поради погасяване по давност.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 108 от
27.02.2020год., постановено по гр.д. № 2070 /2019год. по описа на К. районен
съд в останалата му част.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И." АД, ЕИК ***, със седалище в С. и адрес на
управление - **, представлявано от *** да заплати на адвокат П.К. - САК сумата от 996 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказване на
правна защита и съдействие в настоящото производство на Б.И.Д., ЕГН:**********,***,
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И." АД, ЕИК ***, със седалище в С. и адрес на
управление - **, представлявано от *** да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт държавна
такса в размер на 200 лв.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.