РЕШЕНИЕ
№
06.07.2020 г., гр.П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на двадесет
и девети май през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №2091 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Т.Х.А., ЕГН **********, съд.адрес: ***,
офис №2-адв.Л.М. против Наказателно постановление №19-1818-000104 от 21.03.2019 г. на Началник сектор в РУ гр.П., с което на същата за нарушение на чл.114, т.1
от ЗДвП и на основание чл.184, ал.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА
в размер на 20 лева. Поддържа се, че
обжалваното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателката,
чрез пълномощникът си поддържа жалбата. Наведжат се доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения. Не сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата РУ гр.П. не
изпраща представител. В писмено становище излага доводи за законосъобразност на
НП и иска същото да бъде потвърдено.
Съдът като провери основателността на
жалбата, прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а по
съществото си е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателката е съставен акт за установяване
на административно нарушение за това, че на 15.03.2019 г. около 17,15 часа на
главен път І-8 в посока гр.П. като пешеходец навлиза внезапно на платното дза
движение, с което създава предпоставки за ПТП.
Въз основа на това е издадено обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на показанията на свидетеля В.С.-актосъставител, както и
писмените доказателства представени по делото.
Констатациите посочени в акта се
потвърждават от показанията на разпитания по делото свидетел С.. Същият дава
категорични и ясни показания, че на въпросната дата полицейските служители извършввали
обход на пътя П.-П. При движение в посока гр.П. забелязали жалбподателката да
излиза на пътното платно, да маха към колите и отново да се връща към банкета.
Автомобилите отклонявали своето движение, за да избегнат пешеходката.
Тези обстоятелства не се опровергават по
никакъв начин, поради което съдът им дава вяра.
Независимо че св.С. е полицейски
служител и е налице служебна обвързаност между него и АНО, съдът намери
неговите показания за добросъвестни и незаинтересовани от изхода на делото,
т.к. се установи, че той няма никакъв личен мотив да уличава нарушителя, като
му приписва поведение или деяние, което обективно да не е било извършено.
При тези данни от правна страна съдът приема, че е
осъществен фактическият състав на чл.114, т.1 от ЗДвП, който предвижда забрана
за пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение, което е скрепено
със санкция по чл.184, ал.3 от ЗДвП.
Неоснователно е възражението на защитата, че поради
заболяването на жалбоподателката, същата не била извършила вмененото й
нарушение виновно, т.к. имала заболяване – лека умствена изостаналост, което
било причината за евентуално нейно неадекватно поведение. Действително по
делото е прието като писмено доказателства експертно решение №1989 от
10.12.2008 г. на ТЕЛК при „ОДПЗС – София област” ЕООД, от което е видно, че
жалбоподателят А. е с 50% намалена работоспособност – пожизнено, т. к. страда
от лека умствена изостаналост. Това
обаче не значи, че А. е невменяема, респ. админисративнонаказателно
неотговорна.
По делото е предствено заключение на
съдибно-психиатрична експертиза, изтготвена по АНД №1090/2019 г. по описа на
Пазарджишкия районенсъд, според която в периода на извършване на престъплението
по чл.329 от НК 17.07.2017 г. – 17.01.2019 г., същата е била в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките
си.
Възражението на защитата за допуснато съществено
процесуално нарушение, накърняващо правото на защита, че в НП не било посочено
кое е точното място на извършване на нарушението, съдът намира за неоснователно.
Видно е, че в НП мястото на нарушението е описано така „ … в Община П., на път
първи клас № 8”. От това следва недвусмислено, че нарушението е извършено в
участъка на този път, който попада на територията на Община П., а А. не би
могла да твърди, че не е съзнавала къде точно на пътя се е намирала на
15.03.2019 г., около 17,15 часа, когато е извършила нарушението и против нея е
бил съставен АУАН, т.к. този акт й е бил предявен, подписан от нея и то без
възражения, т.е. била е наясно с всички съществени елементи на нарушението –
време, място и начин.
Не може да споделено възражението на защитата за
допуснато СПН, тъй като в НП нарушението не било описано достатъчно
обстоятелствено и не ставало ясно по какъв начин А. навлязла на платното за
движение. Видно е от НП, че в него е посочено, че пешеходецът А. навлязла
„внезапно” на платното за движение, което е достатъчно като описание на
обективните елементи на състава на нарушението по чл.114, т.1 от ЗДП, която
норма разписва, че на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното
за движение.
Неоснователен е и доводът на пълномощника на
жалбоподателката, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
При определяне на обществената опасност на
конкретното деяние, следва да се изхожда от цялата съвкупност на отегчаващите и
смекчаващите вината обстоятелства, при които е извършено нарушението и кръга на
засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените отношения с
конкретното деяние.
За степента на обществената опасност на конкретното
нарушение следва да се изхожда от значимостта на засяганите обществени интереси
при извършване на подобно нарушение. В случая високата тежест на нарушението се
изразява в поводението на жалбоподателката, с което е създала реална опасност,
както за себе си, така и за останалите участници в движението и най-вече
водачите на преминаващите покрай нея автомобили. Освен това съществувала е
реална опасност горната да бъде блъсната или пък да предизвика внезапно спиране
или рязко отклонение от посоката на движение на съответен автомобил, с цел да
се избегне блъскането на пешеходката, но с това пък да се предизвика ПТП с този
автомобил и евентуално друг, движещ се срещу него, зад него или преминаващ
покрай него.
Вярно е, че с оглед на събраните доказателства се
установява, че жалбоподателката е с лека умствена изостаналост, но при служебна
проверка в деловодната програма, става ясно, че на същата има съставени огромен
брой НП, както за същото нарушение, така и за други административни нарушения.
В този смисъл не може да се направи извода за
наличието на очевидна и несъмнена маловажност на конкретно извършеното
нарушение.
При определяне размера на санкцията наказващият
орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на
административните наказания като е отчел, тежестта на нарушението, начина на
извършване, както и че нарушението е извършено за първи път. При тези данни
съдът счита, че размерът на санкцията е правилно определен в законоустановения императивен
размер.
По изложените съображения обжалваното постановление
е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и потвърждаване на
обжалваното НП искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на
разноски за заплатен адвокатски хонорар, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143 от ГПК, не следва да бъде отхвърлено.
По делото е направено искане и от процесуалния
представител на АНО за присъждане в полза органа на направените по делото
разноски.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г.,
влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните производства по
ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В този случай разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК,
предвижда когато съдът отхвърли оспорването или
оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по
делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат,
определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2
от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Непрецизността на разпоредбата на чл.143 от АПК като резултат не предвижда и
дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако органът е
представляван не от адвокат, а от юрисконсулт. при благоприятен за органа изход
на спора, възниква по силата на чл.78, ал.8
от ГПК. Нормата гласи, че в полза на юридически лица и еднолични
търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно
решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.
Липсата на изрична регламентация в АПК за тази
хипотеза обосновава извод за субсидиарно приложение на ГПК на
основание чл.144 от АПК. Следователно правото на съдебни разноски -
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се присъжда и адвокатско
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано
в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010
г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.
Разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК в настояща редакция, предвижда че размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. Въпросният текст от ЗПП при
определяне на размера на разноските за юрисконсулстко възнаграждение препраща препраща
към Наредбата за правната помощ.
Съгласно чл.27е от Наредбата възнаграждението
за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.
С оглед на това и резултата по делото-потвърждаване
на НП, съдът намира претенцията за възлагане на разноски за основателна, поради
което следва да бъде осъдена жалбоподателката да заплати на ОД на МВР П. направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, тъй
като делото не се характеризира с фактическа и правна сложност.
Разноските по делото са дължими на ОД на МВР П., тъй
като тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.43, ал.3, т.4 от ЗМВР.
С
оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №19-1818-000104 от 21.03.2019 г. на Началник сектор в РУ гр.П., с което на Т.Х.А., ЕГН **********, съд.адрес: ***,
офис №2-адв.Л.М. за нарушение на чл.114, т.1 от ЗДвП и на основание чл.184,
ал.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 20 лева.
ОТХРЪЛЯ искането на Т.Х.А., ЕГН ********** да бъде осъдена ОД на МВР П.
да заплати направените по делото разноски за адвокатско възнаграждаение в
размер на 300 лева.
ОСЪЖДА Т.Х.А., ЕГН ********** *** направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд
в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: