МОТИВИ ПО НОХД № 2790/2018 г. по описа на ПРС, Х н.с.
Районна
прокуратура - гр. Пловдив
е повдигнала обвинение срещу К.Д.З. за това, че в периода от месец
декември 2016 г. до месец юли 2017 г. включително, в с.Цалапица, обл.Пловдивска,
след като е бил осъден с Решение № 2850/24.07.2015 г. по гр.д. № 8298/2014 г. на
Районен съд Пловдив, четвърти брачен състав, влязло в сила на 05.09.2015 г., да
издържа свои низходящи – децата си Д.К.З.
с ЕГН ********** *** и Л.К.З. с ЕГН ********** ***, на месечна издръжка в
размер на по 200,00 лева за всяко от двете си деца, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 8 месечни
вноски по 200 лева за Д.К.З. на стойност 1600 лева и 8 месечни вноски по 200
лева за Л.К.З. на стойност 1600 лева, общо 8 месечни вноски по 400 лева за
двете деца, всичко на обща стойност 3200 лева - престъпление
по чл.183, ал.1 от НК.
Производството по делото е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК.
По делото не е бил приет
предявения граждански иск, като са били конституирани като частни обвинители
пострадалите Д.З. и Л.З..
Прокурорът поддържа така повдигнатото
обвинение отчасти, като предлага подсъдимият да бъде признат за невиновен за
част от инкриминирания период и част от инкриминираната сума, като му се
определи наказание пробация за срок около една година с приложение на
задължителните пробационни мерки и периодичност на регистрацията от два пъти
седмично. Моли подсъдимият да бъде осъден да понесе направените по делото
разноски за експертизи.
Повереникът
на частните обвинители Д.З. и Л.З. адв.Т. също моли за осъдителна присъда, като
излага становище за липса на основание за прилагане привилегированата
разпоредба на чл.183, ал.3 от НК. Прави искане съдът да определи предложеното
от прокурора наказание и да се произнесе по разноските.
Защитникът
на подсъдимия адв. М. излага подробно становище по същество с искане приложение
спрямо подсъдимия З. на разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК.
Подсъдимият Кр.З.
признава изцяло фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, дава обяснения
по делото, сочи, че е извършвал последващи плащания на издръжката със забава,
заявява, че поддържа становището на защитника си, моли да бъде оправдан, а
делото прекратено.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият К.Д.З. е
роден на *** ***, живущ ***. Той е б. , б. г. , разведен, осъждан, със средно-специално
образование, с ЕГН **********.
С присъда по НОХД №
743/1986 г. на РС Пловдив подсъдимият З. е бил признат за виновен за
престъпление по чл.252 от НК и наказан с лишаване от свобода за една година с
изпитателен срок от три години. По това дело настъпила реабилитация по право. С
присъда по НОХД № 99/1994 г. на РС Пловдив за престъпление по чл.122 от НК
подсъдимият бил наказан с лишаване от свобода за срок от две години и три
месеца, а за престъпление по чл.339 от НК – една година и шест месеца. Общото и
най-тежко наказание от две години и три месеца лишаване от свобода било
отложено с изпитателен срок от четири години. По НОХД № 191/98 г. на РС
Асеновград на подсъдимия било наложено наказание поправителен труд за девет
месеца и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца за престъпление по
чл.343, ал.1 от НК. По НОХД № 659/2004 г. на РС Пазарджик подсъдимият бил
признат за виновен за престъпление по чл.206 от НК и осъден на наказание глоба
от 200 лева. По НОХД № 6892/2010 г. на РС Пловдив за престъпление по чл.227б от НК на подсъдимия било наложено наказание глоба от 1500 лева. ПО НОХД №
5765/2012 г. на РС Пловдив на З. било наложено наказание три месеца лишаване от
свобода, отложено с изпитателен срок от три години и три месеца лишаване от
право да управлява МПС за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Отделно от това,
по НОХД № 1549/06 г. на РС Пловдив подсъдимият бил освободен от наказателна
отговорност с определено административно наказание за престъпление по чл.296,
ал.2 от НК.
Подсъдимият З. и
свидетелката Цв. К. през 2001 г. сключили граждански брак. Двамата имали две
деца – свидетелката Л.З. и свидетелката Д.З.. Тъй като отношенията между
съпрузите се влошили, свидетелката К. подала молба за развод в РС Пловдив. С
решение № 2850/24.07.2015 г. по гр.д. № 8298/2014 г. на РС Пловдив, 4 бр.
състав, влязло в сила на 05.09.2015 г., гражданският брак между подсъдимия и
свидетелката К. бил
прекратен. Със същото решение упражняването на родителските права спрямо децата
били предоставени на свидетелката К.. С решението подсъдимият З. бил осъден да
заплаща на децата си Л. и Д., чрез майката свидетелката К., месечна издръжка в
размер на 200 лева за всяко дете до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху
всяка просрочена месечна вноска, считано от падежа до окончателното й
изплащане. След развода свидетелката К. заедно с двете си дъщери живеели в
с.Цалапица, където възниквало задължението на подсъдимия да плаща месечната
издръжка. След влизане в сила на решението на ПРС подсъдимият първоначално
заплащал дължимите месечни вноски, включително и чрез трети лица, свидетелите В. и Ш., поради невъзможност за
лична престация. В периода от месец януари 2017 г. до юли 2017 г. включително
подсъдимият З. престанал да изплаща редовно и изцяло дължимата месечна издръжка
за децата си, като изплащал само части от същата, непокриващи пълния присъден
размер и то не всеки месец, с изключение на месец юни 2017 г., когато на два
пъти изпратил с пощенски запис суми от 300 и 100 лева или общо 400 лева,
вследствие на което нередовно плащане свидетелката К. изпитвала финансови
затруднения и била подпомагана от родителите й.
Така описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка по осъществяване на престъпно деяние, с конкретизацията
направена от съда относно началото на периода, както и допълнението, касаещо
месец юни 2017 г., съдът намира за
безспорно и категорично установена от събраните по делото в хода на досъдебното
производство доказателства, съгласно разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, като
на базата на тези доказателства съдът приема за установени общо изложените в
обвинителния акт обстоятелства. Тук съдът взема предвид и се съобразява и с
изложените положения в т.4 от ТР 1/2009 г. на ОСНК на ВКС.
Що се касае
до крайните изводи, съдържащи се в диспозитива на повдигнатото обвинение и
очертаващи конкретен инкриминиран период, съответно размер на неизплатена
издръжка, съдът, както се посочи вече, намери основание в
доказателствата за коригиране на инкриминирания период, съответно размера на
неизплатената в рамките на този период издръжка, като взе предвид именно
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, на които се
позовава и прокурора при съставянето на обвинителния акт, но които са били
непрецизно оценени от него и затова и съответно при повдигане на обвинението е
бил очертан по-различен краен престъпен резултат от действително установяващия
се от събраните доказателства, на които съдът се позовава в процедурата по
чл.373, ал.3 от НПК и които са съответни като цяло на направеното от подсъдимия
самопризнание.
Така съдът
кредитира свидетелските показания на свидетелите К., Л.З., Д.З., А. Ш., А.В., А. Ш. и В.Ш., дадени на досъдебното производство, като логични, последователни и в
съответствие помежду си и със събраните по делото писмени доказателства по
отношение на основните факти от значение за разследването. Съдът възприема и
обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство, включително и
тези, дадени пред съда, като искрени и в съответствие с посоченото от
свидетелите и с останалите доказателства по делото по отношение също на
основните факти от значение за предмета на доказване. Направеното от подсъдимия
в съдебно заседание признание на фактите се явява като цяло съответно на
съвкупността от доказателства, събрани в рамките на досъдебната фаза на
процеса. Така признанията на подсъдимия намират опора в събраните писмени
доказателства, каквито основно са разписките от пощенски станции за извършени
пощенски записи на суми, събрани в хода на досъдебното производство, от които е
видно, че в рамките на периода от месец януари 2017 г. до месец юли 2017 г.
подсъдимият е извършвал нередовни и частични плащания, които обаче не са покривали размера на дължимата месечна
издръжка, сиреч налице е било неизпълнение на задължението му, доколкото
месечната издръжка съгласно съдебното решение е била определена в конкретен
размер, а съгласно чл.79 от ЗЗД, ако длъжникът изпълнява неточно задължението
си, то е налице неизпълнение на същото. Събраните в досъдебната фаза и други
писмени доказателства - изпълнителен лист, копие от решение на ПРС, протокол за
предупреждение, копие от споразумение, справка за съдимост, характеристична
справка за подсъдимия, копие от молба до ЧСИ, удостоверение за декларирани
данни от Община Съединение, справка от Агенция по заетостта, справка от Агенция
социално подпомагане, справка от ТД на НАП, справка от ЧСИ, справка от ДСИ,
копие от саморъчна разписка, също спомагат за допълнителното изясняване на
делото. В хода на съдебното производство съдът е приел и писмени доказателства
– удостоверения и справка от пощенски станции, както и копия от разписки и
системни бонове, които са представени от страна на подсъдимия с оглед
предоставената му възможност за доказване и съответно установяване от съда на
последващ фактите по обвинението факт, а именно осъществено плащане по смисъла
на чл.183, ал.3 от НК. От тях съдът взема предвид за преценка основанията по
посочената привилегирована разпоредба единствено доказателствата,
удостоверяващи извършени плащания след месец юли 2017 г., сиреч след рамките на
инкриминирания период или от месец август 2017 г. занапред, от когато впрочем и
подсъдимият е бил привлечен към наказателна отговорност. Останалите представени
от подсъдимия разписки в рамките на съдебното производство, касаещи осъществени
преводи на суми в рамките на инкриминирания период, на практика се съдържат и
по досъдебното производство и са били приети от съда съобразно с чл.373, ал.3
от НПК, но не се вземат предвид при преценката наличието на условията по
чл.183, ал.3 от НК, а само досежно доказаността на обвинението.
Съдът
при постановяване на присъдата си взема предвид и кредитира заключението на допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза, депозирано на 01.10.2018 г., като професионално
и незаинтересовано изготвено. Съгласно това заключение, съобразило доказателствата
за постъпили плащания за издръжка след инкриминирания по обвинителния акт
период, които именно биха могли да се отчетат при преценка наличието или
липсата на основанията по чл.183, ал.3 от НК, към момента на изготвяне на
заключението и при съобразяване на представените до този момент писмени
доказателства от страна на подсъдимия, се установява, че същият не е погасил инкриминирания с обвинителния акт размер на
издръжката от 3200 лева изцяло, както изисква нормата на чл.183, ал.3 от НК.
Съдът
не възприема и не кредитира заключението на приетата първоначална
съдебно-счетоводна експертиза, доколкото се установява, че същата на практика
не е отговорила коректно на зададената задача, тъй като е извършвала изчисления
за дължима издръжка, като е включила пет вноски, които са правени в рамките на
инкриминирания период, без да държи сметка за характера на процедурата, по
която се е развило делото и наличието на признание от страна на подсъдимия на
фактите по обвинителния акт, включително признанието му за неизпълнение на
задължение за плащане на издръжка именно в общ размер от 3200 лева за
инкриминирания период, както е посочено в обвинителния акт. Посочената
експертиза, освен това, е отразила двукратно едно и също плащане за месец
септември 2017 г., като по този начин е достигнала до неточни крайни изчисления,
което вече е било коригирано и уточнено при изготвяне на коментираното
допълнително заключение на експертизата.
В
рамките на събрания доказателствен материал не се установяват противоречия и
непълноти, които да водят до извод съществено различен от този, който е приет с
внесения в съда обвинителен акт, с изключение на посоченото по-горе относно продължителността
на инкриминирания период, както и размера на неизплатените издръжки по
отношение на два от включените в периода месеци. Ето защо и съдебният състав
приема фактическите констатации на обвинителния акт и дадената правна
квалификация на същите като обосновани и правилни с посоченото по-горе уточнение.
При тези доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си подсъдимият
З. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по
чл.183, ал.1 НК, като през периода месец януари
2017 г. до месец юли 2017 г. включително, в с.Цалапица, където са живеели двете
му деца и следователно там следва да изпълни задължението си, след като е бил осъден
да издържа свои низходящи – дъщерите си Д. и Л., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 6 месечни
вноски по 200 лв. за всяко дете или общо за двете деца 6 месечни вноски по 400
лева на обща стойност 2400 лв. В
случая, от събраните по делото в рамките на досъдебното производство
доказателства непротиворечиво и категорично се установява, че подсъдимият е
знаел за своето задължение, като не е направил необходимото за осигуряване на
неговото пълно и точно изпълнение, независимо, че е бил работоспособен е
полагал труд като животновъд, а напротив, извършвал е в рамките на посочения
период само частични плащания на дължимата общо за двете деца месечна издръжка
от 400 лева, което се приравнява на неизпълнение на задължението му, доколкото,
както се каза, се касае до ежемесечно плащане на парични суми предназначени за
покриване ежедневните нужди на децата, или в някои от месеците изобщо не е
осъществявал плащания. Така се установява от събраните гласни доказателства,
както и приложените разписки за извършени пощенски записи, че към месец януари
2017 г. подсъдимият е заплатил на ръка само 200 лева от дължимата общо издръжка
от 400 лева, през месец февруари – само 150 лева, през март е изпратил по
пощата 150 лева, през април 2017 г. не е
плащал изобщо, през май 2017 г. е изпратил с пощенски записи сума от 350 лева,
а през юли 2017 г. е заплатил чрез пощенски запис само 200 от дължимите общо
400 лева. Същевременно се установява категорично от показанията на свидетелката
К., Л.З. и Д.З., подкрепени и от тези на тримата свидетели Ш., както и свидетеля В., а така също и от обясненията на подсъдимия З.,
че на практика чрез трети лица – свидетелите А.Ш. и В. подсъдимият З. е изпълнил задължението си и е заплатил изцяло издръжката
за месец декември 2016 г. за двете си дъщери, което последните са признали в
разпитите си. Поради това и неправилно инкриминираният период е бил посочен в
рамките на повдигнатото обвинение с начало от месец декември 2016 г.,
включително и затова съдът счете, че този месец следва да бъде изключен от
инкриминирания период, доколкото подсъдимият не е имал престъпно поведение през
него, а напротив, макар да се е намирал в условията на ареста, е направил
необходимото за осигуряване на дължимата и за двете му деца издръжка за
посочения месец. Установява се категорично от приетите писмени доказателства,
събрани в рамките на досъдебното производство, че подсъдимият З. е направил
общо два превода на суми по пощата през месец юни 2017 г., като на 01.06.2017 г.
е превел сумата от 100 лева и до края на месеца, до когато е следвало да
изпълни изцяло задължението си за заплащане на издръжка от общо 400 лева за
двете деца, а именно на 20.06.2017 г. е превел сумата от още 300 лева. Поради
това и съдебният състав намери, че размерът на инкриминираната общо сума за
инкриминирания период следва да се намали със сумата за месец юни 2017 г.,
когато на практика е било осъществено едно пълно плащане, за разлика от
следващия го месец юли на 2017 г., когато, както се каза, на практика е
заплатена издръжка само за едното от децата. Не са налице доказателства по делото относно
наличие на някакви заболявания у подсъдимия или други пречки, които да са го
поставили в обективна невъзможност да не може да работи и така да получава
доходи. Установява се и че подсъдимият е работил през инкриминирания период,
като е отглеждал по занятие животни, от което е добивал доходи. Същият е
притежавал и недвижими имоти и движими вещи – товарен автомобил. Липсата на
ежемесечни плащания изцяло или в пълния им дължим размер в рамките на посочения
период, с изключение на включения в него месец юни 2017 г., означава, че
подсъдимият не е положил всички необходими усилия, за да изпълни вмененото му
със съдебно решение задължение така, както е възведено в решението, което не е
и в значителен размер, като се има предвид възрастта на децата и техните
конкретни нужди. Не се установява в тази насока да са били налице някакви
непреодолими пречки за това подсъдимият да изплаща издръжката, така, както е
присъдена, които да са извън неговата воля. Извършените частични плащания не
променят извода на съда относно това, че престъплението е било осъществено,
доколкото предвид характера на задължението за плащане на издръжка, а именно
като такова с предназначение да задоволи ежедневните нужди на лицата, за които
се дължи /опр.№ 9/77 г. по н.д. № 54/77 г., на ВС, първо н.о./, неговият размер подлежи на
конкретна преценка именно в тази връзка от страна на гражданския съд, който
постановява осъдителното решение. В тази насока и обстоятелството, че все пак е
било осъществено някакво плащане, макар и непълно и не съгласно установеното
като размер в осъдителното решение на гражданския съд, би могло да се вземе
предвид при преценката относно тежестта на извършеното престъпление,
респективно настъпилите вредни последици за пострадалите от него.
От субективна страна
престъплението е било извършено умишлено, като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, допускал е и се е съгласявал с настъпването на
общественоопасните му последици. Това е така, доколкото е установено, че подсъдимият
е знаел за вмененото му с влязлото в сила решение на съда задължение да заплаща
издръжка на децата си в точно определен месечен размер. Въпреки това обаче, не
е осигурявал изпълнението на поетото от него задължение, като при това е
натрупал в периода от януари 2017 г. до юли 2017 г. и задължение в един
значителен размер. Очевидно е в случая, че подсъдимият, макар да е положил
известни усилия, не е положил достатъчни такива за изплащането на издръжката в
определения пълен размер, като по този начин е изявил на практика едно
несериозно отношение към задължението си.
С оглед на изложеното
относно установеното от доказателствата по делото съдът счете, че следва да
признае за виновен подсъдимия З. в извършване на престъпление по чл.183, ал.1
от НК, за каквото му е повдигнато обвинение от прокуратурата, като обаче го
оправдае отчасти относно това да не е изпълнил задължението си и за месец
декември 2016 г. и съответно измести началото на инкриминирания период от
януари 2017 г. и като изключи от общата сума на задължението по повдигнатото
обвинение размера на издръжката за месец декември 2016 г. и съответно за месец
юни 2017 г.
Като взема предвид изводите на допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза и посоченото относно постановяване на частично
оправдателна присъда, както и представените в съдебната фаза на процеса
доказателства от страна на подсъдимия за извършени плащания след инкриминирания
с обвинителния акт период, за който подсъдимият е направил самопризнание в
процедурата по глава 27 от НПК и след изготвяне заключението на допълнителната
ССЕ, съдът отчете, че не е налице първото от условията за приложение на
привилегированата разпоредба на чл.183, ал.3 от НК, а именно подсъдимият да е
изпълнил изцяло задължението си до постановяване на присъдата. Установява се,
като се прибавят и извършените плащания, за които са били представени
доказателства след изготвяне на експертизата, че подсъдимият е заплатил общо
6200 лева след инкриминирания период от време до постановяване на присъдата,
като доколкото разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК визира именно инкриминирания
размер на издръжката, то и началния момент, от който би могло да се осъществи
погасяването на този размер следва инкриминирания период. Считано от месец
август 2017 г. до постановяване на присъдата се установява, че подсъдимият е
направил няколко парични вноски с основание издръжка за децата си, като е
превел с пощенски записи общо сумата от 6200 лева. При отчитане наличието на
основанията на привилегированата разпоредба обаче, съдът взе предвид
обстоятелството, че подсъдимият на практика е представил доказателства за
извършвани ежемесечни плащания с основание издръжка за деца. При наличие на
посочено такова основание за плащане и с оглед факта, че издръжката е ежемесечно
плащане, насочено към удовлетворяване на нуждите на детето /децата/ за
конкретния месец, то няма основание, а и това би било в противоречие с принципа
за най-добрия интерес на детето, заложен в Конвенцията за правата на детето, да
се приеме, че направените общо 26 ежемесечни пощенски записа за различни
парични суми от август 2017 г. до ноември 2018 г. се отнасят единствено и само
за издръжката за минало време и конкретно тази, която е предмет на обвинението,
доколкото това не е било изрично посочено от страна на вносителя. В тази
насока, вярно е, че когато не се сочи кое именно задължение се погасява то
следва да се има предвид нормата на чл.76 от ЗЗД и да се приеме, че длъжникът
погасява най-обременителното за себе си задължение. Естествено и в съответствие
с трайната практика по въпроса на ВС / ВКС/, че това е задължението, което, ако
не се изпълни, води до наказателна отговорност за подсъдимия. Именно поради
това и съдът прие, че внесените в повече от дължимите месечни издръжки, което
възлиза на общо 2200 лева, следва да се съотнесе към дължимия размер на
неизплатена издръжка за инкриминирания период. Принципът на разпоредбата на
чл.76 от ЗЗД, обаче, не може да се възприеме в случая досежно целия размер на
заплатената сума в рамките на посочените шестнадесет месеца именно поради
характера на осъщественото плащане. Издръжката, особено тази, която касае
низходящ, всякога е привилегировано вземане именно поради своя особен и
специфичен характер на средство за съществувание, като аргумент в насока на това,
че най-напред при осъществено плащане през съответния месец, когато не е
изрично посочено кое задължение се погасява, следва да се погаси именно
задължението за текущата издръжка за месеца и то с оглед на нейното
предназначение, е разпоредбата и на чл.446, ал.3 от ГПК, относима към
изпълнителното производство. Ето защо и съдебният състав счете, че при така
осъществените плащания от страна на подсъдимия след инкриминирания период,
следва първо да се отчете погасяване на задължението за текуща месечна издръжка
и едва след това да бъде спазен реда по чл.76 от ЗЗД за погасяване на
задълженията. Този извод на съда се обосновава и от самия характер на
осъществените плащания от подсъдимия, които, както се каза, са били ежемесечни.
Сиреч, подсъдимият не е осъществил еднократно плащане или дори няколко плащания
с посочено изрично основание погасяване именно на инкриминирания размер на
задължението, както обикновено и най-често се случва на практика при
приложението на чл.183, ал.3 от НК, но се възползва от възможността да иска
приложението на тази привилегирована разпоредба, предвид надвнасянето на суми
над дължимата месечна издръжка през месец декември 2017 г., както и януари до
август 2018 г., както и през октомври и ноември 2018 г. Както се посочи, се
установява, че същият е надвнесъл над дължимата издръжка за периода от август
2017 г. до ноември 2018 г. сумата от 2200 лева, като с оглед установеното
задължение за периода, за който подсъдимият бива признат за виновен от януари
2017 г. до юли 2017 г. вкл., което възлиза на 2400 лева, то следва да се счете,
че същият не е изплатил изцяло дължимия инкриминиран размер на издръжката до
постановяване присъдата от първоинстанционния съд, а е налице разлика от 200
лева. Следователно и тъй като не е налице първата и основна предпоставка за
това подсъдимият да не бъде наказан, то не бе приложена с присъдата и
привилегированата разпоредба на чл.183, ал.3 от НК.
Законът предвижда за деянието по чл.183, ал.1
от НК наказание лишаване от свобода или пробация, като с оглед на проведената
процедура съдът е обвързан и с приложението на нормата на чл.58а от НК, според
изричното препращане на чл.373, ал.2 от НПК. В конкретния случай съдът намира,
че като единствено отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете обремененото
съдебно минало на подсъдимия. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се
вземат предвид оказаното съдействие на разследването с дадените от подсъдимия
обяснения, както и факта, че на практика, макар и да не е изпълнил в рамките на
инкриминирания период задължението си към низходящите си, се установява от
доказателствата по делото, че подсъдимият е полагал усилия за това и е
изплащал, макар и не в цялост суми за издръжка на децата си, а след инкриминирания
период е имал поведение към заплащане на по-големи от месечно дължимите суми с
оглед покриване на неизплатения размер на издръжката, провеждал е срещи с
децата си, правил им е подаръци и е проявявал загриженост към тях. Не се
установява от доказателствата по делото да са възникнали някакви по-сериозни
последици от обикновените, свързани с осъществяване на този вид престъпления.
На базата на посочените обстоятелства и като счете, че в случая наказанието
пробация ще е това, което в най-пълна степен ще постигне целите на наказанието,
като ще се въздейства превъзпитателно спрямо подсъдимия към спазване на
родителските му задължения, съдът счете, че следва да определи и наложи именно
наказание пробация при съобразяване с нормата на чл.58а, ал.5, вр. с чл.54 от НК, със задължителните две пробационни мерки – задължителна регистрация по
настоящ адрес *** и задължителни периодични срещи с пробационен служител за
минималния срок от по шест месеца за всяка от двете пробационни мерки и
периодичност на регистрацията от два пъти седмично. Другото алтернативно
предвидено наказание лишаване от свобода според съда с оглед характера на
конкретното престъпление би се явило прекомерно тежко и несъответно на тежестта
и обществената опасност на конкретното деяние. Така определената продължителност на наказанието пробация
според съда ще е достатъчна, за да изпълни визираните по-горе цели на
наказанието, като и ще съдейства подсъдимият да преустанови престъпното си
поведение за в бъдеще, а също ще има и предупредителен ефект спрямо останалите
членове на обществото. Доколкото съдът се позовава на чл.58а, ал.5 от НК, а
същата не допуска намаляване на наказанието, когато то не е лишаване от
свобода, с присъдата се наложи именно определеното наказание пробация за срок
от шест месеца.
По делото са били
направени разноски за експертизите, поради което и с оглед признаване на подсъдимия
за виновен на основание чл.189, ал.3 от НПК с присъдата съдът постанови
подсъдимият З. да ги поеме, като заплати по сметка на ПРС сумата от общо от 230
лева.
Като причини за
извършване на деянието съдът определя незачитането на установения в страната
правов ред и родителските задължения и отговорности.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: (п)
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
П. С.