Р Е Ш Е Н И Е № 8
гр. Сливен, 26.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесети януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При
участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа
докладваното от председателя касационно административно-наказателно
дело № 212 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
С Решение № 354/18.11.2020 г. по АНД № 20202230201029/2020 г. на Районен съд Сливен е потвърден Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3795317, издаден от ОД на МВР
Сливен, с който на К. П.Х., ЕГН **********, за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
189, ал. 4,
във вр. чл. 182, ал. 2,
т. 4 от
Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 300,00 (триста) лева.
Недоволен от така постановеното решение е
останал касационният жалбоподател К. П.Х., която го обжалва в срок, като в жалбата се
навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и
необоснованост на съдебния акт. Посочва, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост, посочените
в жалбата доводи водещи до процесуална незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш. Твърди, че е нарушен чл. 34, ал. 1, изр. 2
от ЗАНН. Моли съда да отмени атакувания съдебен акт и потвърдения с него
електронен фиш.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Депозирано е молба от п. адв. Й.А. ***, който поддържа подадената касационна жалба. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР- Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура
Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При
установяване на нарушението и издаване на електронния фиш не били допуснати
съществени процесуални нарушения, в която връзка били правилни изводите на
Районния съд. Налице били условия атакуваното първоинстанционно решение да бъде
оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди
доводите в жалбата, изслуша становищата на страните и анализира събраните по
делото доказателства, намери касационната жалба за подадена в срок, процесуално
допустима, но по същество – неоснователна.
В жалбата са наведени оплаквания за
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите,
касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от
които се установява следното от фактическа страна:
На 29.04.2019 г. на път І-6, км. 363+500 в района на Община Твърдица с посока от г. С. за г. Б., служители на РУ на МВР Твърдица контролирали движението на МПС, включително и ограничението на скоростта, при въведено ограничение от 60 км/ч с пътен знак В-26, като за целта били паркирали служебен автомобил с рег. № ******** оборудван с ТС TFR1-M и радар 584 собственост на ОД на МВР Сливен. В 15:15 часа покрай контролиращия скоростта автомобил преминал л.а. „Форд Мондео” с рег. № *******, с. на Д. А. Х. Тъй като при максимално разрешена 60 км/ч за извън населеното място, радарната система установила нарушение за скорост, то било заснето с автоматизирано техническо средство. Техническото средство установило, че заснетия автомобил се движи със скорост от 94 км.ч. Бил издаден ЕФ на с. на МПС Д. А. Х., който в законоустановения срок по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП - 14-дневен, з. с. на управляваното със скорост над максимално разрешената моторно превозно средство се е възползвал от правото си да посочи кое друго лице, а не той, е управлявал лекия автомобил. Към Декларацията приложил валидно свидетелство за управление на МПС. Издадения на негово име ЕФ бил анулиран и за констатираното нарушение на К. П.Х. бил връчен електронен фиш за налагане на глоба ведно със заснет клип № 9410 от Радар № 584.
Към преписката са представени и приобщени към доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция снимков материал от заснет клип № 9410, от който е видно, че на процесното място и дата 29.04.2019 г. 15:15:45 часа е било заснето извършеното нарушение, Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство вид : TFR1-M с дата на използване 29.04.2019 г. и място за контрол път І-6, км. 363+500, протокол от извършено обучение и Протокол от проверка № 5-44-18/09.11.2018 г. на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M.
За да потвърди Електронния фиш, Районният съд е
изложил следните мотиви:
При постановяване на своя акт Районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че нарушението е извършено на посочената дата и час, както и че при издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения или такива на материалния закон. Обсъдил е всички представени по делото доказателства, в която връзка е направил подробен анализ на относимите материалноправни и процесуални норми, като е приел, че процесния ЕФ отговаря на изискванията на ЗДвП и е издаден съгласно образеца утвърден от МВР, както и че определената глоба съответства на степента и характера на нарушението. Приел, че липсват доказателства, от които да се направи извод, че ЕФ е издаден извън сроковете предвидени в закона. Счел твърдението в жалбата, че в случая следва да намери приложение едногодишният срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно, че не се образувало АНП, ако не бил съставен АУАН в продължение на три месеца от установяване на нарушението или в 1г. срок от откриване на нарушителя за неоснователно. При такива мотиви Районният съд е потвърдил процесния електронен фиш за налагане на глоба.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя
изводите на Районния съд при следните съображения:
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен и категоричен начин, че на 29.04.2019 г. на път І-6, км. 363+500 в района на Община Твърдица с посока от г. С. за г. Б., с автоматизирано техническо средство № TFR1-М 584 било установено и заснето извършено нарушение за скорост с МПС „Форд Мондео” с рег. № ******* управлявано със скорост 94 км/ч доколкото измервателния уред дава отклонение в диапазона от 3 километра/ при разрешена 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26. Това обстоятелство е заснето с мобилна система за видеоконтрол на пътни нарушения № TFR1-М 584, видно от представения по делото снимков материал. Скоростта на движение на процесния автомобил е отчетена при ограничение от 60 км/ч, което налага извода за допуснато от водача административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на императива, въведен с чл. 21 ал. 2, във вр. чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. В касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, поради неправилно прилагане на давностните срокове, във връзка с наведените в жалбата доводи за отмяна на ЕФ, на основание чл. 34, ал.1, изр. 2 от ЗАНН.
По силата на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В производството по чл. 189 от ЗДвП този срок е неприложим, тъй като в това производство не се съставя акт за установяване на административно нарушение, а заснемането на нарушението с автоматизираното техническо средство или система се осъществява в момента на неговото извършване. Електронният фиш съчетава в себе си АУАН (акт, с който се установява нарушението) и наказателно постановление (акт, с който се налага наказанието) и сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не са приложими. Първият срок за съставяне на АУАН не е приложим, защото в одобрения от министъра на вътрешните работи образец на електронен фиш няма реквизит "дата на издаване". По тази причина не може да се установи в какъв срок от установяване на нарушението е издаден електронния фиш, същевременно не може да се приеме, че липсата на дата води до незаконосъобразност, защото електронния фиш е надлежно утвърден и се издава по образец, в който липсва дата на неговото издаване.
Приложима е обаче абсолютната давност, регламентирана в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, която в случая не е изтекла, тъй като от установяване на нарушението, извършено на 29.04.2019 г. до настоящия момент не са изминали четири години и шест месеца, в каквато насока са и мотивите на районния съд, които се споделят от настоящия касационен състав.
В случая не са налице и визираните в чл. 82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН предпоставки за отмяна на атакувания ЕФ, тъй като същите се отнасят до изпълнение на наказанието, затова тези срокове текат от влизане в сила на съответния административен акт. В случая обаче обжалваният електронен фиш не е влязъл в законна сила, тъй като жалбата срещу него е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и поради това разпоредбата на чл. 82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН не намира приложение. Производството по налагане на административно наказание и това по изпълнение на административно наказание са две отделни такива, като второто започва от датата на влизане в сила на наказателното постановление, а не от момента на извършване на нарушението. Дори и да се приеме, че касационният жалбоподател е имал предвид давностните срокове погасяващи правото на АНО да издаде ЕФ, то и те не са налице, тъй като от датата на извършване на деянието, до момента на връчване на ЕФ, не е изминал срока на т. нар. абсолютната давност, който в случая е 4 години и половина
При горните изводи настоящата касационна
инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния
закон и се явява правилно и обосновано. Съответствието между приетото от
съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и
направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната
съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира,
че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни
основания не са налице.
По изложените съображения, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Основателно и своевременно се явява искането на ответника по касация за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 80,00 лева, съобразно нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ и да се възложи в тежест на касатора.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 354/18.11.2020 г. на РС Сливен, постановено по АНД № 20202230201029/2020 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА К.П.Х. с ЕГН **********, да заплати в полза на
Областна дирекция на МВР– Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: