Р е ш е н И Е
№ 155/2.3.2020г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в
открито заседание на четвърти февруари, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Нанев административно дело № 1115, по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона
за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 от АПК.
Делото е образувано по жалба на „Латорре
Авто“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул.
„П. В.“ № бл.., вх.“.“, представлявано от Б.Д.П., подадена чрез адв. П. против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК –
589-0028137/11.09.2019 г., издадена от началника на отдел „Оперативни
дейности“, Пловдив в ЦУ на НАП.
С обжалваната ЗППАМ е разпоредено за извършено
нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, във връзка с
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б „а“ от същия
закон, прилагането на ПАМ - запечатване на търговски обект –
автоморга/авточасти/, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „П. ш.“, местност Дервиш
гьол, стопанисван от стопанисван от
„Латорре“ ЕООД и забрана за достъпа до него за срок от пет дни на основание чл.
186, във връзка с чл. 187 от ЗДДС.
В жалбата се развиват съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на издадената заповед. По същество не се
оспорва установената от административния орган фактическа обстановка, но
жалбоподателят счита, че заповедта не съответства с целта на закона. Твърди се,
че наложената ПАМ е несъразмерна с приетото за извършено нарушение. Иска се от
съда да отмени оспорената заповед. Претендират се разноските по производството,
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по оспорването – началникът на отдел
„Оперативни дейности“, Пловдив в ЦУ на НАП, заявява чрез процесуалния си
представител юрисконсулт К. становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че
оспорената заповед е правилна и законосъобразна, изключително подробно
мотивирана, като е обоснована необходимостта от приложената ПАМ. Претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Съдът, след като се запозна със становището на
жалбоподателя и приложената по делото административна преписка, установи
следното:
На 29.08.2019 г., при извършена оперативна проверка на
търговски обект по смисъла на §1, т.41
от ДР на ЗДДС – автоморга/авточасти/, находяща се в гр. Пазарджик, е
констатирано, че едноличното търговско дружество жалбоподател, в качеството му
на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н – 18 от 2006 г. на МФ за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и, е допуснало нарушение на същата.
При проверката е установено следното: В търговския
обект е монтирано и въведено в
експлоатация ФУ. След легитимация от
проверяващия екип е направена разпечатка КЛЕН/отчет контролна лента/ от
устройството за периода 16.08.2019 г. – 16.08.2019 г., видно от която има
извършена продажба на стойност 40 лева. Същата е регистрирана с ФКБ №
000264/16.08.2019 г., която не съдържа задължителните реквизити по чл.26, ал.1,
т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а именно наименование на
стоката/услугата, количество и стойност по видове на закупените стоки или
услуги. Фискалното устройство поддържа функцията за регистриране на продажби и
количество стоки. Като доказателство за резултатите от проверката е съставен на
основание чл.110, ал.4, във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена
проверка сер. АА № 0028137/29.08.2019 г. и АУАН сер. AN № F507248/09.09.2019
г., ведно със събраните доказателства. От констатациите следва, че едноличното
търговско дружество не е спазило начина на издаване на съответните документи за
продажба, издадени по установения ред за продажба. Осъществен е, според административния орган, съставът на чл.26,
ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС.
Нарушението е констатирано и документирано с ПИП серия
АА № 0028137/29.08.2019 г. и доказателствата към него и е довело до
неотразяване на приходи. За извършеното нарушение е съставен АУАН сер. AN № F507248/.09.09.2019
г. Оспорената ЗППАМ е издадена на 11.09.2019 г. В същата са изложени пространни
мотиви както за прилагане на ПАМ, така също и за нейната продължителност.
Оспорената заповед е съобщена на законния представител на търговското дружество
на 17.09.2019 г., като в разписката
същият е уведомен, че запечатването ще се извърши на 04.10.2019 г.
Жалбата е постъпила в Административен съд – Пазарджик на 01.10.2019 год.
Административният орган е изпратил преписката по прилагане на оспорената ПАМ,
която съдържа протокол за извършена проверка от 29.08.2019 г., заверени копия
от печат клен.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок
от лице, което има правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбите на чл. 146 от АПК проверката на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща
компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от закона форма,
материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е
съобразен с целта на закона.
Административен съд -
Пазарджик намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган и в изискуемата от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС ПАМ по
ал. 1 се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от
упълномощено от него лице. По делото е представена и приета Заповед №
ЗДУ-ОПР-16/17.05.2018 год. на изпълнителния директор на НАП, видно от която
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в
главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са определени да издават ЗППАМ
запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС, включително да отнемат в полза на
държавата ползваното фискално устройство и да отнемат правото на лицето да
използва интегрираната автоматизирана система за управление на търговската
дейност по чл. 186, ал. 2 от ЗДДС. Оспорената заповед е издадена от началник
отдел „Оперативни дейности“, Пловдив в ЦУ на НАП, от което е видно, че същият е
упълномощен да издава такива актове.
Съгласно чл.
186, ал. 1, т. 1 буква „а“ от ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Извършеното нарушение е установено с протокол за извършена
проверка, съставен на основание чл. 110, ал. 4, във вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК
на 18.06.2019 год. Нарушението е установено след разпечатка на клен/отчет на
контролната лента. От разпечатката е видно, че е извършена продажба на
16.08.2019 г. и че същата е регистрирана с ФКБ, която не съдържа задължителните
реквизити по чл.26, ал.1, т.7 от Наредбата. Вярно е, че в АУАН е посочено, че нарушението не води до
неотразяване на приходи, но за да е налице нарушение законът не изисква от
обективна страна да е настъпил вредоносен резултата. В тази връзка следва да се
посочи, че административния орган е разпоредил запечатване само за 5 дни, което
обстоятелство, според настоящият съдебен състав, не води до несъразмерност на
приложената ПАМ и същата се явява обоснована и законосъобразна.
В обжалваната заповед е посочено, че същата се
основава на обстоятелства, находящи се в съставения ПИП и доказателствата,
приложени към него.
Съдът не констатира при издаване на обжалваната
заповед да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и противоречие с материалноправни норми.
При тази законова регламентация необходимата
материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е лицето, стопанисващо
търговския обект да не е спазило реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, какъвто факт е налице и е установен от приходната
администрация.
Нарушението на търговското дружество е констатирано от
съставения ПИП от компетентните длъжностни лица. С оглед на това
доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от
описаната в акта, е на жалбоподателя. Същият не сочи доказателства, а и не са
налице изрични фактически твърдения, които да оборват установената от
проверяващите лица фактическа обстановка. Не е налице спор, че нарушението е
извършено в търговски обект, съгласно легалното определение на § 1, т. 41 от ДР
на ЗДДС. Съгласно същото определение "Търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение
(например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от
което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или
съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище
или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж,
мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно
средство, от което се извършват продажби.
Съдът намира, че не е налице основание за отмяна на
заповедта, както се иска в жалбата, тъй като безспорно са установени
материално-правните предпоставки за издаване на процесната ПАМ. Принудителната
административна мярка е административна принуда, предвидена в специалния закон
с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, прилага се
превантивно и с изчерпателно предвидени условия за прекратяването й. Поради
това развиваните в жалбата и в съдебно заседание съображения по съществото на
вмененото административно нарушение, са ирелевантни за конкретния правен спор.
Същите имат отношение към законосъобразността на евентуално образуваното
административно-наказателно производство, която законосъобразност се разглежда
по друг ред, поради което направените възражения в настоящото производство имат
отношение към производството по обжалване на евентуално издаденото наказателно
постановление.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваната заповед
е законосъобразен административен акт и жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на делото основателно се явява искането
на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.
последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав,
Р Е Ш И:
отхвърля жалбата на „Латорре Авто“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „П. В.“ № бл..,
вх.“.“, представлявано от Б.Д.П., подадена чрез адв. П., против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № ФК – 589-0028137/11.09.2019
год., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“, Пловдив в ЦУ на
НАП.
ОСЪЖДА „„Латорре Авто““ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „П. В.“ № бл…, вх.“.“,
представлявано от Б.Д.П. да заплати на Национална агенция по приходите/НАП/
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС на Република България.
Съдия:/П/
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 11001 от 12.08.2020 г. на ВАС София, Осмо отд. по адм. д. № 8134/2020 г. -
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от „ЛАТОРРЕ АВТО“ ЕООД, чрез
адв. П.., против решение № 155/02.03.2020 г. по адм. д. № 1115/2019 г. на
Административен съд – Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 8134/2020 г. по описа на Върховен
административен съд, осмо отделение.
Разпореждането подлежи на обжалване пред тричленен състав на осмо отделение на
Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му на
страните.