Решение по дело №1865/2022 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………………………………гр.Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

     ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти касационен състав на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в състав:                      

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

                                                                                  НАТАЛИЯ ДИЧЕВА                                                                       

при секретаря Деница Кръстева и с участието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Дичева КНАХД № 1865 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХII от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1 изр. II-ро от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по подадена касационна жалба с вх. № 12248/11.08.2022 г. от „Блу Ориндж“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ----------------представлявано от управителя И.Д.Д., срещу Решение № 780/10.06.2022 г., постановено по АНД № 1232/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХХVІІІ-ми състав, с което е изменено НП № 03-013201/23.09.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на „Блу Ориндж“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, като е намален размерът на наложената имуществена санкция от 2000 (две хиляди) лева на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал касатора "Блу Ориндж" ЕООД, поради което го обжалва.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона и съществено нарушение на процесуални правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно процесуалния кодекс (НПК), като се излагат подробни правни и фактически доводи в подкрепа на оплакването за допуснатите нарушения. Моли се обжалваното решение да бъде отменено, като претендира и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

В съдебно заседание касатора редовно призован се представлява от адв. Т.Т. - ВАК, която заявява, че поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба Дирекция "Инспекция по труда" – гр.Варна редовно призован се представлява от ст. юриск. Н., който оспорва жалбата и моли решението на РС - Варна да остане в сила. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Варненска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, както и становището на страните намира за установено следното:

Касационната жалба като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:

Оспореното въззивно решение е постановено след отмяна от касационния съд на предходно въззивно решение по а.н.д. №1556 по описа на РС-Варна за 2021 г., с което процесното НП е било отменено. При предходното касационно оспорване касационната инстанция с Решение № 374/28.03.2022 г. по КАНХД № 236/22 г. по описа на АС-Варна, е отменила първото въззивно Решение на РС-Варна като e върнала делото за ново разглеждане с указание да се изиска и обсъди Заповед № ЧР-949/31.08.2020г. 

При второто разглеждане на делото за да постанови обжалваното решение, Варненският  районен съд е приел, че при съставяне на АУАН и процесното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е счел, че "Блу Ориндж" ЕООД е осъществил административно нарушение по чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, като нарушението било доказано по несъмнен начин. При определянето на наказанието въззивната инстанция е изменила НП като е намалила размера до предвидения в закона минимален размер, изхождайки от липсата на посочени отегчаващи отговорността обстоятелства и извършването на нарушението за първи път.

Решението на въззивната инстанция е правилно.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение № 03-013201 от 18.09.2020г., в който е посочено, че при извършена проверка на 26.08.2020г. по спазване на трудовото законодателство на обект хотел „Глория“, находящ се в гр. Варна, кк. „Св. Св. Константин и Елена“, стопанисван от касатора, било установено, че В.В.Ил.полагала труд, като миела посуда в кухнята. В попълнен констативен протокол Ил. посочила, че работи за „Блу ориндж“ ЕООД от един месец като „мияч“, с един почивен ден по график. Посочила още, че получава трудово възнаграждение и има сключен трудов договор. По време на проверката на проверяващите били предоставени документи, от които било видно, че на Ил. е проведен начален инструктаж. Впоследствие за лицето бил представен граждански договор.

Посочените по-горе констатации в АУАН изцяло са възприети от наказващия орган в потвърденото НП. В него наказващия орган е приел, че дружеството при описаната фактическа обстановка е осъществило нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, вр. чл. 1, ал.2 от КТ, вр. чл. 61, ал.1 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ му е наложил имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

Касационният съд споделя правния извод на РС, че при издаването на НП и АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са от категорията на "абсолютните", с които се нарушава правото на защита на нарушителя и водещи до отмяна на НП.

Правилно РС е приел, че AHO ясно и точно е посочил извършеното нарушение от жалбоподателя както в АУАН, така и в НП, като са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, т.е. налице е пълно описание на нарушението и законовите разпоредби, които са нарушени както в АУАН, така и в НП.

При наличие на събраните писмени и гласни доказателства по делото  касационният съд счита, че има установяване по безспорен начин на извършеното административно нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ. Установено е, че работодателят "Блу Ориндж" ЕООД е допуснал до работа лицето В.В.Ил.като „мияч“, при определено работно място, определено работно време и договорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. 

По отношение размера на наложената имуществена санкция, правилно въззивната инстанция е приела, че същият следва да бъде намален към минимума предвиден в закона.

Съдът намира за неоснователно възражението на касатора, че въззивният съд е игнорирал всички събрани по делото писмени, гласни доказателства и съдебна експертиза. Въззивният съд е обсъдил както представения граждански договор, така и събраните в хода на проверката писмени доказателства и правилно е приел, че декларираните от заетото лице, което фактически е положило труда за въззивното дружество данни, в които лицето изрично сочи на параметрите и времетраенето на установеното трудово правоотношение - от един месец, при установени работно място и време, почивки, възнаграждение и почивни дни по график, изключва категорично защитната теза на лицето да е възложена работа за изпълнение по граждански договор.

По делото са приложени множество доказателства, събрани чрез допустими доказателствени средства, като всички те свидетелстват за извършеното нарушение от касатора. Безспорно е установено, че В.Ил.е полагала труд като „мияч” в дружеството с определено работно време от 10:00 часа до 17:00 часа, с уговорено трудово възнаграждение и с определено работно място, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. В тази връзка ВРС е кредитирал в правилна насока документите от административната преписка, както и свидетелските показания на св. Петкова. Касационната инстанция намира, че представеният граждански договор е създаден за целите на производството по обжалване на НП, тъй като противоречи на всички надлежно събрани доказателства и правилно въззивният съд не го е кредитирал. Налице са многобройни доказателства за извършено нарушение от касатора на разпоредбите на чл. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 вр. чл. 61, ал.1 от КТ относно лицето В.Ил., поради което решението на въззивния съд е правилно.

Относно изготвената графологична експертиза съдът не приема становището на касатора, че същата е установила, че Ил. не е положила подпис в Констативния протокол от 26.08.2020г. и в книгата за начален инструктаж. В тази връзка съдът счита, че с оглед състоянието на Ил. /била е с мокри ръце/, както и даденото обяснение в с.з. на 06.10.2021г., че „може от притеснение да съм сбъркала за подписа“, както и, че не може да си спомни дали е подписвала документи след проверката, както и инструктажната книга, не може да се обоснове категоричен извод, че подписите не са нейни.  

Обжалваното НП отговаря и на формалните изисквания на ЗАНН относно компетентността на административнонаказващия орган. Последната следва от представената Заповед № ЧР-949/31.08.2020г. на главния секретар на  Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", издадена на осн. чл. 84 от ЗДСл., с която е наредено в отсъствието на директора на Дирекция „ИТ“ – Варна, същият да се замества от Д.Д.– началник на отдел БТКД, която да  изпълнява неговите задължения в периода от 08.09.2020г. до 06.10.2020г., т.е. оспореното НП е издадено от компетентен орган в кръга на делегираните му  правомощия. Заповедта е издадена съобразно изискванията на чл. 84 Закона за държавния служител сочещ, че заповедта за заместването се издава от органа по назначаването в случая – "Главна инспекция по труда". Спазена е процедурата по издаване на заповед за заместване и е определено лице, което да изпълнява служебните задължение на Директор ДИТ. Процесното НП е издадено именно от това лице, поради което съдът приема, че не е налице допуснато процесуално нарушение по издаване на НП и същото е издадено от компетентен орган.

Настоящата инстанция счита, че наведените с жалбата възражения за нарушение на чл. 36, ал.1 и чл. 40 от ЗАНН, също са неоснователни. Констативния протокол от деня на проверката е подписан от представител на фирмата, а АУАН е съставен в рамките на преклузивните срокове за съставянето му, като несъставянето на същия непосредствено в деня на нарушението не представлява нарушение на процесуалните правила. Нещо повече, АУАН е бил предявен на представляващия дружеството и екземпляр от същия е бил надлежно връчен, следователно правото на защита на санкционираното дружество не е нарушено.

Неоснователни са и твърденията в касационната жалба за допуснати нарушения на чл. 58 от ЗАНН. НП е надлежно връчено на 16.11.2020г. на управителя на дружеството по пощата с писмо с обратна разписка /видно от известие за доставяне л.6 от анд. 1556/21г./, като дружеството е упражнило своевременно и правото си на защита с обжалването на издаденото НП.

На последно място неоснователни са и възраженията, че касаторът не е извършил вмененото нарушение, тъй като не е предприета процедура по чл. 405а от КТ. В случая констатирането на нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ вр. чл. 1, ал. 2 от КТ не включва предшестващо издаване на Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение по чл. 405а от КТ, тъй като това са две различни производства. Вярно е, че когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролни органи на инспекцията по труда на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ, в което се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. Но липсата на постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение не води на извод за липса на нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Производството по обявяване на трудовото правоотношение е самостоятелно и се развива независимо от административнонаказателното производство. За да е налице нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ вр. чл. 1, ал. 2 от КТ е достатъчно да се установи, че дадено лице престира работна сила в полза на работодател, при наличие на елементите на трудово правоотношение, без да е налице сключен писмен трудов договор-обстоятелства, които безспорно са установени в хода на административнонаказателното производство.

По отношение на размера на наложената санкция ВРС правилно е намалил размера на имуществената санкция от 2 000 лв. на 1 500 лв. като е приел, че се касае за първо нарушение на дружеството. При липса на подадена касационна жалба от страна на Дирекция "ИТ" Варна, съдът не следва да се произнася относно определения размер на наложената имуществена санкция.

Предвид на изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира, че решението на виззивния съд не страда от твърдяните в жалбата пороци, не са допуснати твърдяните в жалбата нарушения на материалния и процесуалния закон, както и не констатира такива при извършената служебна проверка съгл. чл. 218, ал.2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН. Не са налице и наведените касационни основания, представляващи основания за неговата отмяна, поради което като законосъобразно и обосновано решението следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 5 от ЗАНН на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер по 80 лв., определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 780/10.06.2022 г., постановено по АНД № 1232/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХХVІІІ-ми състав.

ОСЪЖДА „Блу Ориндж“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***представлявано от управителя И.Д.Д., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна сумата от 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1……………………

         2…………………….

 

 

Особенно мнение на съдия Марияна Ширванян:

Не съм съгласна със становището на болшинството от решаващият касационен  състав за правилност на съдебния акт. Намирам, че НП е издадено в противоречие с изискванията за мотивираност на същото заложени в ЗАНН. НП е издадено при наличие на нарушение във формата, изразяващо се в липса на императивно изискуеми негови реквизити по арг. от чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно – пълно и ясно описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Не са посочени и доказателствата, които го потвърждават.

В разглежданото НП са направени изводи относно качеството „работодател“ на наказаното дружество, при липсата на пълното описание на констатираните факти. Не са описани действията, които е извършвало лицето, за което АНО е приел, че извършва трудови функции като „мияч“. Не са изследвани, съответно описани обстоятелствата свързани с нарушението, а именно: че г-жа В.Ил.има сключен трудов договор с друг работодател; че със санкционираното  дружество г-жа Ил. е подписала граждански договор от дата 26.08.2020г. със срок на изпълнение – 4 дни и посочено в него възнаграждение; възнаграждението е изплатено съгласно сметка за изплатени суми от 26.08.2020г. и т.н.

Описанието на всички факти в НП е необходимо с цел установяването на механизма на извършването на административното нарушение. Липсата на описание на фактите в НП е съществено нарушение на формата му и в този аспект на процесуалните правила за издаването му.

НП има правораздавателен характер[1] (и това не се променя в случаите, в които с него се налага имуществена санкция на юридическите лица). С него се засяга по неблагоприятен начин правната сфера на лицето, чиято административно наказателна отговорност е реализирана и в този аспект са поставени в закона императивно изискванията по отношение на производството по издаването му и формата му. Тези изисквания следва да се спазват от АНО при упражняването на административно наказателните му правомощия. Контролът на въззивния съд по отношение на НП е за спазването на тези изисквания от АНО. Нарушението на формата на НП е винаги налице, когато вместо да бъдат описани фактите, констатирани при проверката на контролните органи и да бъдат посочени нарушените разпоредби и направени съответните изводи за  съставомерност на деянието, АНО описва в НП фактите бланкетно, частично само чрез признаците закрепени в сочената като нарушена разпоредба, както е постъпил и в разглеждания случай. А това поставя два въпроса: 1. Дали фактите са настъпили в съответствие с изводите на АНО? Тази проверка няма как да бъде направена от съда поради липсата на описание на фактите в НП. И 2. Не представлява ли липсата на пълно описание на фактите в НП нарушение на чл.6, т.3, б. а от ЕКПЧ и като последица от това конфискацията на притежанията на дружеството, каквото безспорно се явява налагането на имуществената санкция не е ли в нарушение на чл.1, изр.второ от Протокол 1 към ЕКПЧ?

Както вече беше посочено НП по същността си е правораздавателен акт и като такъв следва да бъде надлежно мотивиран[2]. Изискването на мотиви е свързано с една от спецификите при оспорването на НП – на административнонаказващият орган е дадена възможност да защити пред въззивния съд законосъобразността на НП. В производството пред районния съд в тежест на АНО е да докаже, че правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на наказаното лице[3].

На горните съображения намирам НП за процесуално и материално незаконосъобразно и в този аспект за неправилен въззивният съдебен акт.

 

Съдия: