РЕШЕНИЕ
№ 1 03.01.2019
г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд граждански
състав на втори ноември през две хиляди
и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Н.М.Б.
секретар М.Д.
като разгледа докладваното от с. М.Б.
гр.д.№ 266 по описа за 2018 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба наИ.А.В.,
родена на *** г., гражданка на Р.Ф., живуща ***, д.5, със съдебен адрес ***,
чрез адв. Т.Я., против „С.” ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в КК „С.Б.”, кв. Ч., представлявано от С.Г.Т.. Твърди се, че на 01.09.2013 в гр. Несебър
ищцата сключила договор с "Л. Г." ООД, ЕИК ****, представлявано от Д.Т.Д.,
за закупуване на следните недвижими имоти, находящи се в "А. Х. Р. *"-
с.Р., а именно: апартамент № **и апартамент № **, двата находящи се
на трети жилище етаж. Продажната цена на всеки апартамент била по 104 425
евро и е трябвало да бъде заплатена в срок до 28.04.2015 г.
Ищцата започнала да внася дължимите вноски по договора и до месец февруари 2015
г. била изплатила сумата от 109 320 евро за двата
апартамента. На 01.04.2015 г. строителят й бил
разрешил да започне да обзавежда и двата апартамента за да може да ги използва
при идването си в България. През това време започнала инфлация на рублата в Р.и
стойността на апартаментите се увеличила. В. била в Б.три седмици през месец
февруари 2015 г. за да предоговори цената на апартаментите със строителя, но
той не се появил. След това идвала в Б.през месец декември 2014г., месец
февруари 2015 г., месец март 2015 г. за да уговори сключването на окончателните договори, но
строителя не се появил. Ищцата установила, че „Л. Г.” ООД било направило
апортна вноска в ответното дружество свои недвижими имоти, измежду които и
двата апартамента, за които вече са били сключени
предварителните договори с нея. За да не загуби
апартаментите ищцата била принудена и се съгласила да сключи на 11.08.2015 г.
нотариален акт за покупка на апартамент №** за продажна цена в размер на
109 320 евро, колкото била заплатила до този момент за двата апартамента. Като
продавач бил вписан ответника. При следващото посещение в България, ищцата
установила, че бравата на апартамент ** била сменена, като в него живеели други
хора, които го били купили заедно с обзавеждането от ответника. Поради
невъзможност да се обявял за окончателен предварителният договор от 01.09.2013
г. за Апартамент № **, за ищцата възниквал правния интерес да предяви иск срещу
ответника, като правоприемник на "Л.-Г." ООД, за сумата от 20 210,93 лв., с която
последния се бил обогатил, съставляваща цената на направеното от ищцата
обзавеждане на Апартамент **,
ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на
сумата, както и мораторната лихва върху тази сума за периода от продажбата на
апартамента- 05.04.2016 г. до завеждане на делото- 20.03.2018 г., в размер на 4016,52 лв. Претендира се и сумата от 5000 лв., представляваща нанесени имуществени вреди
вследствие на продажбата, включващи разноските за многократно идване от Р.за да
се сключи окончателния договор, който по вина на продавача не се бил сключил. Първоначално претенциите са били
заведени като частично, но бе направено увеличение до пълните им размери, което
бе прието.
В месечният срок по
делото постъпи писмен отговор от ответника, с който се оспорват предявените
претенции и се твърди тяхната неоснователност. Не се оспорва обстоятелството,
че между ищцата и „Л. Г.” ООД /понастоящем с наименование „И.” ЕООД/ е имало
сключени предварителни договори за продажба на двата апартамента, но същите
били прекратени на 02.02.2015г. Макар и ищцата да е била в голяма забава с
плащанията, страните се били споразумели и били прекратили тези договори, като
дружеството- продавач се било задължило да върне на ищцата- купувач платените
от нея суми в срок до 31.12.2015г. /за ап.№ **- 58 801 евро, за ап.№ **- 50 519
евро, общо 109 320 евро/. В тези споразумения било уговорено, че с тях
страните си били уредили отношенията и нямали претенции една спрямо друга. На
11.08.2015г. била изповядана покупко- продажба на ап.№
** с продавач „С." ЕООД, по силата на която ищцата закупила ап.№ ** за
цена 109 320 евро, която сума съгласно сключено в същия ден тристранно
споразумение следвало да бъде заплатена от „И.” ЕООД на „С.” ЕООД, като отново било
отбелязано, че отношенията между страните били уредеИ.
От страна на ответникът се заявява оспорване истинността на приходен касов
ордер № 3/01.04.2014г., в частта, в която било записано- мебелировка Р. 2, ап.**;
чертежи и спецификации, в частта, в която било записано- Техника Р. 2, квартира
**; чертежи за кухня цена 949 евро, в частта, в която било записано- Р. 2,
квартира **; поръчка към договор 0202 К.Д. ООД, в частта, в която било
записано- Секция за хол-ап.**, комод за спалня ап.**
и адрес на обекта Р. 2, ап.**. Заявява се, че въпросните вещи не се намирали и
не били монтирани в ап. № **. Относно претенцията за заплащане на сумата от
5000 лв., представляваща претенция за претърпени, имуществени вреди, се твърди
нейната неоснователност.
Съдът, като взе предвид становището на
страната, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е по делото, че между ищцата и
„Л. Г." ООД са били сключени сочените по- горе предварителни договори за
продажба на двата апартамента. От страна на ответникът се представиха две
споразумения от 02.02.2015 г., съгласно които ищцата и „Л. Г.” ООД са се
споразумели и са прекратили сключените между тях предварителни договори за
сочените апартаменти, като дружеството се било задължило да върне на В.
платените до момента суИ. Уговорено било, че страните
са уредили изцяло отношенията си по предварителните договори и всички анекси
към тях, като в тази връзка нямат претенции една спрямо друга. Представено бе и
трето споразумение от 11.08.2015 г., сключено между страните по делото и „И.”
ЕООД /няма спор, че последното е правоприемник на „Л. Г.” ООД/, съгласно което
вместо на ищцата да бъдат върнати сумите, заплатени по предварителните
договори- общо в размер на 109 320 евро, „И.” ЕООД следвало да ги преведе
на ответника, а последният да прехвърли чрез покупко-
продажба собствеността върху апартамент № ** на ищцата, което било сторено с
н.а. № 112, т.VІІІ, н.д. № 1414/11.08.2015 г. на нотариус С. Ангелов.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното:
Както бе посочено по- горе ищцата е
сключила предварителни договори с дружеството „Л. Г.” ООД, което съобразно
справка в Търговския регистър, съществува и понастоящем с променено
наименование „И.” ЕООД. От представените по делото споразумения обаче, с дата
02.02.2015 г. е видно, че така сключените съглашения са били прекратени, като
страните са заявили, че са уредили изцяло отношенията си по предварителните
договори, и всички анекси към тях, както и че нямат претенции един спрямо друг.
От заключението по съдебно- почерковата експертиза е
видно, че подписите, положени под купувач- възложител, са били поставени от
ищцата. Такова бе и заключението на вещото лице и по отношение подписа,
поставен за страна втора И.В./ в тристранното споразумение от 11.08.2015 г.
Дори обаче последното да не е било подписано от ищцата, за което са налице
основания за съмнение предвид представеното копие от задграничния паспорт на
същата за напускане на страната преди тази дата от ищцата, то това не дерогира споразуменията от 02.02.2015 г. В този смисъл
следва да се приеме, че към дата 02.02.2015 г. ищцата и „Л. Г.” ООД са приели,
че сключеният предварителен договор за апартамент № **, е бил прекратен без
страните да имат някакви претенции една спрямо друга. Въпреки това обаче се твърди,
че на 01.04.2015 г. от страна на „Л. Г.” ООД, явяващ се строител, било дадено
разрешение на В. да започне обзавеждането на двата апартамента- ** и **,
независимо, че към тази дата предварителните договори вече са били прекратеИ. От представените по делото договори за поръчка
обаче не се установява това обстоятелство. Съглашението, сключено с „К.Д.” ООД
носи дата 13.08.2014 г., а договора за изработка със „С.” ООД носи дата
01.04.2014 г., т.е. и двата договора са били сключени близо една година преди
твърдяната от ищцата дата- 01.04.2015
г., на която на същата било дадено разрешение и била започнала обзавеждането на
апартаментите. Дори обаче сочените договори да касаят твърдяното обзавеждане в
исковата молба, то същите отново не доказват тезата на ищцата. От показанията
на св. Г.- управител на „С.” ООД, се установи, че подписа, положен под
приложения по делото договор за поръчка, не е поставен от същия. Свидетелят
заяви, че няма спомен да са имали за клиент ищцата, както и да са извършили
обзавеждане на апартамент **. По отношение на договора, сключен с „К.Д.” ООД,
предмет на същия, посочен в чл.1, е „цялостно обзавеждане, съгласно приложен
опис №1, неделима част от договора”. Такъв опис обаче не е приложен по делото,
поради което не може да се направи връзката между сочените в исковата молба
мебели и тези, за които според ищцата е бил сключен договора. Приложеното по
делото копие на „поръчки към договор 0202”, находящо се на л.20, не може да бъде
отнесено към договора, предвид на това, че в същото не са посочени основни
индивидуализиращи признаци на самото съглашение. Написаното, че поръчката касае
договор № 0202, какъвто номер няма поставен на самия договор за поръчка, с още
по- голяма степен разколебава твърдението, че описаните в поръчката мебели са
именно тези, за които е бил сключен договора на 13.08.2014 г. Дори обаче да се
приеме, че договорът е с предмет именно това обзавеждане, то по делото не се
представиха доказателства, от които да се направи извода, че именно това
обзавеждане е било изпълнено в апартамент № **.
Предвид на така посоченото по- горе
съдът намира предявената претенция за неоснователна. Съгласно нормата на чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне,
като фактическия състав се характеризира с два елемента- получаване на нещо от
обогатилото се лице, което е дадено от обеднялото лице и начална липса на
основание за получаването. Под основание следва да се разбира правна връзка,
правоотношение, което да опР.ва
получаването. Липсата на основание е общ елемент на всички състави на
неоснователното обогатяване, като съставът на чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД предполага начална липса на основание, като между
даващия и получаващия не следва да съществува правоотношение, което да поражда
задължение за изпълнение. В случая между
страните не е имало договореност и изразено съгласие от ответника за извършване
на обзавеждане от страна на ищцата в ап.**. Установи се, че още към 01.04.2015
г.- датата, на която според твърденията в исковата молба, е било дадено
съгласие за обзавеждане, предварителния договор за покупко-
продажба на апартамента вече е бил прекратен. Представените доказателства,
касаещи вида на обзавеждането, датират близо една година преди сочената дата-
01.04.2015 г., като по делото не се представиха доказателства, че сочените в
тях мебели са били поставени в ап.**. Всичко това дава основание на съда да
приеме, че предявената претенция за сумата от 20210,93 лв. следва да бъде
отхвърлена. За настоящият спор е без правно значение обстоятелството дали по
сключените споразумения за прекратяване на предварителните договори, „Л. Г.”
ООД е изправна страна, т.е. дали на ищцата е била върната заплатената от нея
сума. Неоснователността на главната претенция води до отхвърляне и на
акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава в размер на 4016,52 лв.
за периода от 05.04.2016 г. до 20.03.2018 г.
Що се касае до претенцията за сумата от
5000 лв., представляващи направени от ищцата разходи по пътуванията на ищцата
до Б.за сключване на окончателни договори, които по вина на продавача не били
сключени, същата се явява недоказана. Липсват приложени по делото доказателства,
от които да се следва извода, че ищцата действително е пътувала от Р.до България,
както и такива, удостоверяващи размера на извършените разходи, за да се приеме,
че на същата е била нанесена вреда в търсения размер от страна на ответника.
С
оглед крайният резултат, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответното
дружество следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, възлизащи на
сумата от 900 лв.- адвокатско възнаграждение съобразно представения списък и представения
договор за правна помощ.
Мотивиран от горното, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
исковете наИ.А.В.,
родена на *** г., гражданка на Р.Ф., живуща ***, д.5, със съдебен адрес ***,
чрез адв. Т.Я., за осъждане на „С.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в КК „С.Б.”, кв. Ч., представлявано от С.Г.Т., да заплати на ищцата
сумата от 20 210,93 лв.,
представляваща цената на направеното от ищцата обзавеждане на апартамент **,
находящи се на трети етаж в "А. Х. Р. *"- с.Р., ведно със законната лихва върху сумата, начиная
от 23.03.2018 г.- завеждане на иска, до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 4016,52 лв., представляваща
мораторната лихва върху главницата, дължима за периода от 05.04.2016 г. до
20.03.2018 г., както и сумата от 5000 лв., представляваща нанесени имуществени вреди
вследствие на продажбата, включващи разноските по пътувания на ищцата от Р.до
България.
ОСЪЖДАИ.А.В., родена на *** г., гражданка на Р.Ф., живуща ***,
д.5, със съдебен адрес ***, чрез адв. Т.Я., да
заплати на „С.” ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в КК „С.Б.”, кв. Ч., представлявано от С.Г.Т.,
сумата от 900 лв. /деветстотин
лева/, представляващи съдебно- деловодни разносИ.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: