№ 350
гр. Пловдив, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20225001000294 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260460 от 10.12.2021 г.,постановено по т.д.№434/2019 г. по описа на
Окръжен съд-Пловдив,ТО,XII-ти състав,са осъдени ответниците „В. - **“ ЕООД, ЕИК
*********** – град Я. и „Е.“ АД, ЕИК ******** – град Х., двете дружества със съдебен
адрес: град С. З., ул. О. е., № **** – адв. Г. Г., да заплатят на ищеца „АДЕ“ ООД, ЕИК
***********, съдебен адрес: град П., ул. Х. К. *** – адв. Е. И., всяко от тях по 21 000
/двадесет и една хиляди/ лева – обезщетение за неоснователно лишаване от ползване на
съсобствена движима вещ - „О.“ И., представляваща комбинирана машина за опъване и
изтегляне с хидравлично задвижване, модел Р.*****.сериен №***, ведно със съответните й
принадлежности: хидравлична лебедка модел ******** с допълнителен вал и О.****, 20
бр.скрипци за единични проводници модел ****, 4 бр.скрипци за проводници модел
********, хидравличен стенд за макари, модел ********, хидравлична моторна глава за
стенд за макари, въртящи се шарнирни съединения, заземяващо устройство, комплект
противотежести, самозатягащи се скоби, алуминиеви втулки и др., за периода 15.11.2018 до
31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата
молба 31.05.2019 до окончателното й плащане, както и 3830 лв. разноски.
1
Със същото решение е отхвърлен като неоснователен насрещния иск на „Е.“ АД-
гр.Х. с ЕИК ******** против „АДЕ“ ООД, ЕИК ***********,за заплащане на сумата от
9645.00 лв., представляваща неплатен разход за периода 08.08.2016 – 31.07.2018 г. по чл.3,
ал.2 от сключен между страните на 05.09.2006 г. договор за разпределение ползването на
обща движима вещ - комбинирана машина за опъване и изтегляне с хидравлично
задвижване, модел Р.*****.сериен №*** – „О.“ И., ведно с мораторната лихва върху
главницата в размер на 1595 лв. за периода 08.08.2016 г. – 08.08.2019 г., както и за законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба на 27.08.2019 г. до
окончателното плащане.
Настоящото въззивно производство е образувано на основание въззивни
жалби,подадени поотделно от ответниците в първоинстанционното производство-„В. - **“
ЕООД-гр.Я., ЕИК *********** и „Е.“ АД-гр.Х. с ЕИК ******** и насочени срещу
описаната по-горе осъдителна част на решение №260460 от 10.12.2021 г.,постановено по т.д.
№434/2019 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XII-ти състав.
С подадената от „В. - **“ ЕООД-гр.Я. въззивна жалба първоинстанционното решение
се обжалва в частта,с която същото дружество-жалбоподател е осъдено да заплати на
дружеството-ищец „АДЕ“ООД сумата от 21 000 лв.-обезщетение за неоснователно лишаване
от ползването на процесната съсобствена движима вещ за периода 15.11.2018 г.-31.12.2018
г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от завеждане на исковата молба-
31.05.2019 г. до окончателното й изплащане,както и 3830 лв. разноски.Жалбоподателят
счита решението в тази му част за неправилно,необосновано и
незаконосъобразно.Конкретни аргументи в тази насока развива в жалбата си.Оспорва да е
получавал каквито и да е покани от ищеца,свързани с ползването на вещта и евентуално
претендирано обезщетение,както оспорва и представените по делото отговори относно
уреждане на имуществени отношения във връзка с писмо изх.№4/10.08.2018 г. и покана от
11.2018 г.Оспорва и „отговор относно плащане на неустойки във връзка с покана изх.
№7/01.10.2018 г.“Твърди в тази връзка,че цитираните отговори са подписани от страна на
адв. Г. Ст. Г. единствено в качеството му на пълномощник на К. П.-изпълнителен директор
на „Е.“АД и не съдържат подпис на физическо лице,имащо представителни функции спрямо
„В. **“ЕООД.Твърди,че липсват каквито и да било доказателства за получаването на покани
и изпращането на отговор от страна на дружеството-жалбоподател до ищеца,както и че
последният не е информирал жалбоподателя въобще,че желае ползването на машината през
процесния период и/или че желрае достъп до нея.С оглед на това счита,че по делото не е
категорично установено,че дружеството-ищец е отправило искане,достигнало до ответника
„В. **“ЕООД за палзване на машината през процесния период,както и че е налице мълчалив
отказ съгласно мотивите на първоинстанционния съд.
Жалбоподателят "В. **“ЕООД е оспорил и изводите на първоинстанционния съд за
недоказаност на възражението на ответниците,че през спорния период от 15.11.2018 г. до
31.12.2018 г. процесната машина е била в неизправност и поради това е била негодна за
ползване през същия период.Конкретни аргументи в тази насока излага в т.2-ра от
2
въззивната жалба.Излага аргументи и за обосноваване на становището си,че
първоинстанционният съд неправилно е кредитирал само частично показанията на свидетеля
Д. В. и от друга страна неправилно е кредитирал изцяло показанията на свидетеля на ищеца-
И. Т..Счита,че показанията на последния свидетел са заинтересовани,непоследователни и
противоречиви и не следва да се кредитират изцяло,а само доколкото са подкрепени от
останалия събран доказателствен материал по делото.Обратно на това,намира,че
показанията на свидетеля Д. В. са последователни и съответстват изцяло на събраните
доказателства по делото,поради което следва да се кредитират изцяло по отношение на
необходимостта от ремонта на машината в процесния период и отчитане на нивото на
трудност при извършването му с оглед неговата продължителност.В жалбата на „В. **“ООД
са изложени и доводи за обосноваване на становището на жалбоподателя,че посредством
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза не се доказва ползване от ищеца на
заместваща машина през процесния период,както и че липсват доказателства за
необходимостта от заместваща машина през същия период.Счита още,че не е доказано
категорично правото на ищеца да ползва процесната машина точно в посочения от него
период,като неправилно и в разрез със съдебната практика съдът е възложил
доказателствената тежест за удостоверяване на ползването на машината от ответниците през
процесния период.Поддържа и довода,че ищецът не е приложил доказателства относно
уговореното разпределение на ползване на машината.
Въз основа на всички изложени в жалбата съображения и аргументи,жалбоподателят
„В. **“ЕООД моли да бъде отменено обжалваното решение от 10.12.2021 г. на ОС-Пловдив
в частта,с която същото дружество е осъдено да заплати на „АДЕ“ООД сума в размер на
21 000 лв.-обезщетение за неоснователно лишаване от ползването на съсобствена движима
вещ,ведно със законната лихва върху главницата,считано от завеждане на исковата молба-
31.05.2019 г. до окончателното й плащане,както и 3830 лв. разноски.Моли да му бъдат
присъдени направените съдебно-деловодни разноски,включително и адвокатски хонорар.
С подадената от „Е.“АД-гр.Х. с ЕИК *********** въззивна жалба,решение №260460
от 10.12.2021 г. на ОС-Пловдив се обжалва в частта,с която това дружество е осъдено да
заплати на ищеца сумата от 21 000 лв.-обезщетение за неоснователно лишаване от ползване
на съсобствена движима вещ-„О.“ И.,представляваща комбинирана машина за опъване и
изтегляне с хидравлично задвижване, модел Р.*****,сериен №***, ведно със съответните й
принадлежности,за периода от 15.11.2018 г. до 31.12.2018 г,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от завеждане на исковата молба-31.05.2019 г. до окончателното й
плащане и направените разноски.Същото дружество-жалбоподател счита,че в тази част
първоинстанционното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила.Потвърждава получаването на отправяни му от ищеца
писмени искания по повод на съсобствената движима вещ,но заявява,че по своето
съдържание те не могат да бъдат приети като доказателства за неправено искане от страна
на дружеството-ищец за ползване на общата вищ за периода от 15.11.2018 г. до 31.12.2018
г.,за който период се претендира и обезщетение по чл.31,ал.2 от ЗС.Намира за непълно
3
неправилен и немотивиран извода на първоинстанционния съд,че цитираните в решението
отговори представляват признания на факта,че се отказва ползване на машината през
процесния период.Конкретни доводи в тази насока жалбоподателят „Е.“АД излага в жалбата
си.Счита за неправилен и извода на първоинстанционния съд,че „….тежестта на доказване е
изцяло върху ответниците,доколкото е изцяло в техен интерес да се установи,че са ползвали
машината през спорния период именно,защото тя е била ползвана от ищеца през друг
период,равен на посочения,както и че това е станало по взаимно съгласие,съгласно чл.2,ал.2
от договора“.Поддържа още и довода,че отправяните от ищеца искания до двете дружества-
ответници,съдържащи се в посочените в жалбата писма и покани,са продиктувани от
користни цели,а не поради наличие на обективна необходимост от ползване на общата
процесна вещ.Заявява още,че отправеното искане за ползване на съсобствена вещ,при
знание за обективна невъзможност да бъде предоставена,независимо от отговорите на
„Е.“АД-гр.Х.,представлява по своята същност злоупотреба с право от страна на
дружеството-ищец,тъй като формално търсейки обезщетение за лишаване от право да ползва
съсобствената вещ и знаейки,че в този период ответника не разполага с възможността да му
предостави общата вещ,се опитва да извлече полза чрез превратно упражняване на свое
право.Излага и аргументи,че съдът е пропуснал да анализира всички релевантни
доказателства в тази насока и това прави решението неправилно.
На база всички изложени в жалбата му доводи и съображения,дружеството-
жалбоподател „Е.“АД-гр.Х. моли да бъде отменено решение №260460 от 10.12.2021
г.,постановено по т.д.№434/2019 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив в обжалваната му от
този жалбоподател осъдителна част и да се постанови друго,с което да бъде отхвърлен като
недоказан и неоснователен предявения от „АДЕ“ООД-гр.Пловдив срещу „Е.“АД-гр.Х.
иск.Моли да му бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски.
В законния срок въззиваемия „АДЕ“ООД с ЕИК ***********,чрез пълномощника си
адв. ЕЛ. ИВ.,е подал общ писмен отговор на горните две въззивни жалби,с който е заявил,че
ги оспорва изцяло и счита същите за неоснователни,а обжалваното с тях решение намира за
правилно и законосъобразно,постановено съобразно материалния закон и трайно
установената съдебна практика.Конкретни аргументи за това излага в отговора си и моли
въз основа на тях да бъдат оставени без уважение въззивните жалби като неоснователни и да
се потвърди обжалваното с тях решение като правилно и законосъобразно.Претендира
разноски.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с
наведените от жалбоподателите оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства
и доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими,тъй като са подадени от лица /от
ответниците в първоинстанционното производство/,имащи правен интерес да обжалват
конкретното първоинстанционно решение в съответно обжалваната от всеки от тях
част.Наред с това всяка от жалбите е подадена чрез надлежен представител на съответното
дружество-жалбоподател и при подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от
4
ГПК.Ето защо процесните въззивни жалби подлежат на разглеждане и преценка по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на
чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен
акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната
власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите
му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на
обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява
процесуално допустимо в обжалваните от ответниците части и в частност-че в тези части
съдът се е произнесъл по предявените от ищеца субективно пасивно съединени осъдителни
искове,които също намира за допустими.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността
и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в
жалбата /респ. жалбите/.В тази връзка,преценявайки оплакванията в процесните жалби и
събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
По т.д.№434/2019 г. по описа на ОС-Пловдив,са предявени от „АДЕ“ ООД с ЕИК
*********** против „В. - **“ ЕООД с ЕИК *********** и „Е.“ АД с ЕИК ********
осъдителни искове по чл.31,ал.2 от ЗС,като е поискал ищецът всеки от двамата ответници да
му заплати по 21 000 лв. обезщетение за неоснователното лишаване от ползването на
съсобствена движима вещ за периода от 15.11.2018 до 31.12.2018 г.Поискано е и исковите
суми да бъдат присъдени ведно със законната лихва върху тях,считано от датата на
завеждане на исковата молба пред съда до окончателното им изплащане.
Основните поддържани от ищеца твърдения във връзка с предявените искове са,че
той заедно с двамата ответници са съсобственици на движима вещ-машина
„О.“И.,придобита през 2006 г.,като към момента на подаване на ИМ ищецът притежава ¼
ид.ч. от вещта.Твърди се още,че с договор за разпределение на ползването от 05.09.2006
г.,сключен между съсобствениците на вещта,било разпределено ползването й между тях по
начина,уговорен в чл.2,ал.1 и ал.2 от договора,но въпреки,че ищецът е съсобственик и е
налице договор за разпределение на ползването на общата вещ,то тя се намирала в държане
на ответните дружества и до същата не се предоставял достъп на ищеца за дълъг период от
време,включително и за исковия период от 15.11.2018 г. до 31.12.2018 г.,въпреки
многократно отправяните от ищеца искания за това,провеждани разговори,изпращани
покани и писма от ищеца за предоставяне на ползването.
Ответникът „В. **“ ЕООД – гр. Я.,с ЕИК *********** е оспорил предявения срещу
него иск изцяло-по основание и размер,като в тази връзка е оспорил ищецът да има
собственически права върху процесната движима вещ,както и на управителя на
дружеството-ищец или на друг негов представител да е отказван свободен достъп до
5
процесната машина,за която посоченият ответник твърди,че е комплект от множество
отделни съоръжения и се съхранява в специално помещение /промишлено хале/.Ответникът
„В. **“ЕООД е оспорил и да е бил канен от ищеца с писмена покана за ползването на
процесната вещ за периода от 15.11.2018 г. до 31.12.2018 г.,а е изложил и твърдения,че през
този период и още от м.август 2018 г. до края на декември същата година,процесната вещ-
машина „О.“ е била негодна за реална експлоатация и употреба,респективно не е била
ползвана за задоволяване на собствени нужди на нито един от съсобствениците.
Ответникът „Е.“АД-гр.Х. също е оспорил изцяло предявения срещу него
иск,поддържайки същите възражения срещу иска,каквито са изложени и в отговора на
ответника „В. **“ЕООД,с тази разлика,че е коментирана по-обстойно определена
кореспонденция между страните по повод на процесната движима вещ.От този ответник е
предявен и насрещен иск срещу „АДЕ“ООД-гр.Пловдив,който е приет за разглеждане от
първоинстанционния съд и отхвърлен като неоснователен с горното решение,но тъй като
въззивна жалба срещу тази част на решението не е подадена,то въззивният съд няма да се
произнася с настоящото решение по насрещния иск,респективно-да преценява правилността
на съдебното решение относно тази му част.
По съществото на исковете въззивният съд счита за правилна преценката на
първоинстанциянния съд за неоснователността на поддържаното от ответниците
възражение,че ищецът няма съсобственически права върху процесната движима вещ-
машина „О.“И..В хода на първоинстанционното производство е представено и прието като
доказателство заверено копие от решение №261792/22.06.2021 г.,постановено по гр.д.
№6761/2019 г. по описа на РС-Пловдив,IV-ти гр. състав,с което е допусната съдебна делба
на процесната машина между двужествата-страни по настоящото дело,като е приета за
установена съсобствеността на тези дружества върху машината при квоти-2/8 ид.ч. за
„АДЕ“ООД-ищеца в настоящото производство и по 3/8 ид.ч. за „В. **“ЕООД и „Е.“АД-
ответниците по настоящото дело.Посоченото решение от 22.06.2021 г. е влязло в сила на
13.07.2021 г.,както е служебно удостоверено върху представеното копие,и настощият състав
счита,че чрез него несъмнено се установява,че ищецът е съсобственик на процесната
движима вещ заедно с двамата ответници,а възражението на последните,че ищецът не е
установил собственически права върху вещта е неоснователно.
Участието на ищеца в собствеността върху общата с ответниците вещ несъмнено е
предпоставка за уважаване на предявените искове по чл.31,ал.2 от ЗС и тя е доказана в
конкретното исково производство.Присъждането на обезщетение на основание посочената
разпоредба обаче изисква и отправянето на покана от неползващия съсобственик до
ползващите такива общата вещ,както и наличието на действия от страна на ползващите
вещта съсобственици относно препятстване на неползващия съсобственик да си служи с
общата вещ съобразно правата му на собственост.
В обжалваното решение е прието за доказано,че и двамата ответници са получили
покана от ищеца за заплащане на обезщетение за лишаването му от ползването на
процесната съсобствена вещ и че поначало веднъж отправено и получено,писменото искане
6
за плащане на обезщетение по чл.31,ал.2 от ЗС се разпростира неограничено във времето
докато съществува съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.С
последното становище е съгласен и настоящият състав,тъй като то съответства на приетото
в мотивната част на Тълкувателно решение №7 от 02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС,където е
казано,че веднъж отправено респ. получено от съсобственика-адресат/ писменото поискване
по чл.31,ал.2 от ЗС се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността
или се прекрати ползването от съсобственика.Следователно,не е необходимо за всеки
отделен период,за който в даден момент се търси обезщетение на основание тази
разпоредба,да бъде отправяно писмено поискване от неползващия общата вещ съсобственик
до останалите съсобственици на вещта,а е достатъчно те веднъж да са получили такава
покана,за да изпаднат в забава относно обезщетението.В случая това означава,че дори и
ищецът да е отправял писмено искане до ответниците за заплащане на обезщетение по
чл.31,ал.2 от ЗС за периоди,предхождащи процесния такъв,то и в такъв случай обезщетение
за последващия исков период ще се дължи,ако са установени и останалите предпоставки за
заплащане на обезщетението.При всички положения обаче следва да е установено,че
ответниците поне веднъж са получили отправено им от ищеца писмено искане по смисъла
на чл.31,ал.2 от ЗС и то преди настъпването на исковия период.Във въззивната
жалба,подадена от „В. **“ЕООД се поддържа възражението,че същото дружество не е
получавало каквито и да било покани от ищеца,свързани с ползването на процесната
движима вещ и евентуално претендирано обезщетение.В този контекст дружеството е
оспорило и „отговор относно уреждане на имуществени отношения във връзка с писмо
№4/10.08.2018 г. и покана от 11.2018 г.“,както и „отговор относно плащане на неустойка във
връзка с покана изх.№7/01.10.2018 г.“,изпратени до управителя на дружеството-
ищец,твърдейки че тези отговори са подписани само от страна на другия
ответник-“Е.“АД,но не и от представител на „В. **“ЕООД.Твърди в обобщение,че липсват
каквито и да било доказателства по делото за получаването на покани и изпращането на
отговор от страна на „В. **“ЕООД до ищеца.
Настоящият съд счита за основателни горните възражения на жалбоподателя „В.
**“ЕООД.Относно всички представени по първоинстанционното дело писма и покани,за
които ищецът твърди,че е отправил до двамата ответници във връзка с лишаването му от
ползване на общата вещ и претендиране на обезщетение за това,не са представени
доказателства да са получени от адресатите.И докато ответникът в отговора си на исковата
молба е признал получаването на не едно от писмата,респ. Поканите,адресирани до него и
изпратени му от ищеца,то ответникът „В. **“ЕООД е заявил,че е получел на имейл адреса
си само една покана,която е без дата и съдържа покана за среща в периода от 26.11.2018 г.-
30.11.2018 г.Въпреки това потвърждение,понеже ответникът-жалбоподател „В. **“ЕООД не
е посочил кога е получил въпросната покана /находяща се на л.13-14 по
първоинстанционното дело/,а и по делото липсват нарочни доказателства за датата на
получаването й,за съда остава неустановено,че въпросната покана е получена от този
ответник преди исковия период,обхващащ времето от 15.11.2018 г. до 31.12.2018 г.Янотата
по този въпрос е важна,защото дори и да се счете,че с посочената покана ищецът е отправил
7
до ответника „В. **“ЕООД искане по чл.31,ал.2 от ЗС,то същото ще има неограничено
действие занапред,но само след получаването му от съсобственика-адресат.И тъй като
остава неясно кога е получена коментираната покана от „В. **“ЕООД,то не може да се
приеме,че чрез нея същото дружество е надлежно поканено от ищеца по смисъла на
посочената разпоредба.
Останалите писма и покани,налични по делото,макар да са адресирани до двете
ответни дружества,няма данни да са получавани от адресата „В. **“ЕООД.Наред с това е
основателно съдържащото се във въззивната жалба твърдение на същото дружество,че
посочените там отговори,които са и коментирани в обжалваното решение,изхождат от
него.Единият от тези отговори,наименован „отговор относно плащане на неустойки“ във
връзка с покана изх.№7 от 01.10.2018 г. /за която също няма данни да е получавана от „Н. -
**“ЕООД/,изхожда само от „Е.“АД чрез пълномощника му адв. Г.Г.,а в другия
отговор,наименован „отговор относно уреждане на имуществени отношения“ във връзка с
писмо изх.№4 от 10.08.2018 г. и покана от 11.2018 г.,макар и да е посочено формално,че
изхожда и от двете ответни дружества,то реално е подписан само от името на дружеството
„Е.“АД и по-точно от името на изпълнителния му директор К. П. чрез пълномощника адв.
Г.Г.,за който по делото няма данни да е пълномощник и на дружеството „В.
**“ЕООД.Предвид така изложените съображения настоящият съд счита за недоказано
жалбоподателят „В. **“ЕООД да е получавал покана от ищеца,свързана с искане за
предоставяне ползването на съсобствената вещ,съответно и за изплащане на обезщетение за
лишаване от ползването на същата вещ.Предвид това остава неустановена и една от
предпоставките за уважаване на предявения срещу този жалбоподател иск по чл.31,ал.2 от
ЗС,а именно получаването на писмено искане по смисъла на посочената
разпоредба,отправено му от ищеца-съсобственик,без установяването на който факт остава
недоказана изискуемостта на претендираното вземане спрямо този жалбоподател-при липса
на данни за получена покана по чл.31,ал.2 от ЗС не може да се приеме,че същият е изпаднал
в забава относно заплащането на обезщетение на основание тази разпоредба.Предвид
изложеното предявеният срещу ответника „В. **“ЕООД осъдителен иск е изцяло
неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.В обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел,че същият иск е основателен и като такъв го е уважил,но
по изложените съображения въззивният съд намира за неправилно решението в тази му част
и като такова то следва да се отмени в тази част,както и в частта,с която ответникът „В.
**“ЕООД наред с другия ответник е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 3830
лв.,като вместо това се отхвърли изцяло иска срещу „В. **“ЕООД.
За разлика от гореизложеното,въззивният съд счита за правилна преценката на
първоинстанционния съд,че е основателен предявения срещу ответника „Е.“АД осъдителен
иск по чл.31,ал.2 от ЗС.Същият е признал получаването на електронна си поща на изпратена
му от ищеца покана с изх.№01.10.2018 г.,която според преценката на съда несъмнено
съдържа искане за изплащане на обезщетение по чл.31,ал.2 от ЗС за лишаване ползването на
съсобствената вещ,както е признал и обстоятелството,че е отговорил на тази покана с
8
единия от коментираните по-горе отговори,а именно-отговора от 08.10.2018 г.,наименован
„отговор относно плащане на неустойки“,в който изрично е отразено,че е изготвен във
връзка с горната покана.При съвкупна преценка на тези доказателства,съдът счита за
установено отправянето от ищеца и получаването от ответника „Е.“АД на писмено искане
по чл.31,ал.2 от ЗС преди началото на исковия период и предвид изложените по-горе
съображения,дори и това искане да не се отнася за последния период,то същото пак има
действие и за този период,към настъпването на който ответникът и ответникът фактически
е изпаднал в забава относно заплащането на обезщетение по чл.31,ал.2 от ЗС не по-късно от
датата на подадения от него отговор от 08.10.2018 г. във връзка с получената покана от
01.10.2018 г.
Ответникът-жалбоподател „Е.“АД е оспорил от негова страна да са извършвани
действия по неоснователен отказ от осигуряването на свободен достъп на ищеца до
съсобствената машина,но дори и само изявленията му,съдържащи се в горния отговор
опровергават тези му твърдения.Това е така,защото в отговора,след като е признато,че има
неуредени имуществени отношения по повод на процесната вещ и е потвърдено,че ищецът е
поискал заплащането на обезщетение за лишаване от ползването на същата вещ,ответникът
„Е.“АД фактически е отказал ползването на вещта от ищеца,обвързвайки възможността за
ползването й със заплащането от ищеца на разходи за съхраняването на вещта,дължимостта
на които е уредена в чл.3 от сключения между страните договор за разпределение на
ползването на общата вещ от 05.09.2006 г.Поставянето на такова условие от ответника „Е.“
за предоставяне ползването на общата вещ от ищеца е неоправдано и противоречи дори и на
уговореното в посочения договор разпределение на ползването и съдържащата се там клауза
за определяне конкретните дни на ползването от всеки съсобственик по взаимно съгласие на
съсобствениците.Иначе казано,въпреки отправеното от ищеца искане за ползването на
вещта,съсобственикът вместо да предложи вариант за това в съответствие с чл.2,ал.2 от
договора,сключен на 05.09.2006 г.,е поискал ищецът най-напред да издължи съответни
разходи за съхраняването на вещта,без обаче в същия договор такава зависимост да е
уредена и ползването на вещта от съответния съсобственик да е предпоставено от такова
плащане от негова страна.Или,вследствие на изложеното,съдът счита за доказана
предпоставката за присъждане на търсеното обезщетение спрямо ответника
„Е.“АД,изразяваща се в създадени от него пречки ищецът да ползва общата вещ според
правата си,като е без правно значение дали ограничавайки тези права на ищеца,самият
ответник лично е ползвал вещта през процесния период,която вещ съгласно чл.1,ал.4 от
горния договор е следвало да се съхранява и не е спорно,че се е съхранявала именно в
ответното дружество „Е.“АД.
Същото дружество,наред с другия ответник са заявили и възражение за
невъзможност от фактическото ползване на съсобствената машина от който и да е от
съсобствениците през исковия период /15.11.-31.12.2018 г./ поради това,че както през този
период,така и още от м. август 2018 г. и до края на същата година машината е била
повредена по начин,че е станала негодна за употреба и й е бил извършван ремонт
9
продължителен период от време.Това възражение е неоснователно,тъй като по делото не са
ангажирани своевременно и съответно не са събрани доказателства,които да обосновават
извод за негодност на процесната машина за ползването й през процесния период и в тази
връзка-за повреждането й в такава степен и поради такива повреди,които да са я направили
негодна за ползване.Съответно на това и макар да са представени писмени доказателства за
закупени части,за които ответниците твърдят,че са били купени за ремонта на машината,не
може да се приеме,че самият този ремонт е бил неотложен или пък,че машината към
момента на закупуване на въпросните части е била негодна за ползване.
Предвид неоснователността на последното възражение и с оглед на това,че по
отношение на ответника „Е.“АД са били налице всички законови предпоставки за уважаване
на предявения срещу него иск по чл.31,ал.2 от ЗС,то съдът счита,че същият иск правилно е
уважен от първоинстанционния съд.В тази насока са правилни и обосновани и изводите на
същия съд по отношение размера на иска,като в тази връзка е правилно установено,че е
доказано реалното заплащане на сочената от ищеца сума от 42 000 лв. по приложената
фактура №207/31.12.2008 г.,представляваща наемна цена на идентична машина,наета от
ищеца от третото за спора дружество „Р.“ООД.Същата фактура,както се установява от
заключението на приетата по първоинстанционното дело съдебно-счетоводна
експертиза,изготвено от в.л.Т. Р. и неоспорено от страните,е редовно осчетоводена от двете
дружества-наемодател и наемател,а данъчният кредит е ползван изцяло.Стойността на
фактурата е платена от ищеца на горното дружество по банков път и факта на плащането й
съставлява вреда за дружеството-ищец като последица от лишаване от ползването на
съсобствената вещ през исковия период.
Предвид горните съображение,настоящият съд счита,че първоинстанционното
решение е правилно в частта му,с която е осъден ответника „Е.“АД да заплати на ищеца
претендираното обезщетение от 21 000 лв. ведно със законната лихва върху него,считано от
завеждане на ИМ-31.05.2019 г. до окончателното плащане,както и в частта,с която същото
дружество е осъдено да заплати разноски на ищеца в размер на 3830 лв. и затова решението
в тези му части ще се потвърди.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция,въззиваемото дружество
„АДЕ“ООД следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя „В. **“ЕООД съдебни
разноски за въззивното производство в общ размер от 1020 лв.,включващ платена ДТ по
въззивната му жалба в размер на 420 лв. и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на
600 лв.
Освен това и отново с оглед изхода на спора пред настоящата
инстанция,жалбоподателят „Е.“АД следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
„АДЕ“ООД сумата от 2180 лв. разноски за въззивната инстанция,представляващи платено в
брой адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от
13.04.2022 г.
Мотивиран от горното съдът
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260460 от 10.12.2021 г.,постановено по т.д.№434/2019 г. по описа
на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XII-ти състав,в частта,с която ответникът „В. - **“ ЕООД, ЕИК
*********** – град Я. е осъден да заплати на ищеца „АДЕ“ ООД, ЕИК ***********, сумата
от 21 000 /двадесет и една хиляди/ лева-обезщетение за неоснователно лишаване от ползване
на съсобствена движима вещ - „О.“ И., представляваща комбинирана машина за опъване и
изтегляне с хидравлично задвижване, модел Р.*****.сериен №***, ведно със съответните й
принадлежности: хидравлична лебедка модел ******** с допълнителен вал и О.****, 20
бр.скрипци за единични проводници модел ****, 4 бр.скрипци за проводници модел
********, хидравличен стенд за макари, модел ********, хидравлична моторна глава за
стенд за макари, въртящи се шарнирни съединения, заземяващо устройство, комплект
противотежести, самозатягащи се скоби, алуминиеви втулки и др., за периода 15.11.2018 до
31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата
молба 31.05.2019 до окончателното й плащане, както и в частта,с която същото дружество-
ответник е осъдено да заплати на дружеството-ищец разноски в размер 3830 лв.,като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен осъдителния иск на „АДЕ“ ООД, ЕИК ***********
против „В. - **“ ЕООД, ЕИК *********** за заплащане на сумата от 21 000
лв.,представляваща обезщетение по чл.31,ал.2 от ЗС за неоснователно лишаване от ползване
на съсобствена движима вещ - „О.“ И., представляваща комбинирана машина за опъване и
изтегляне с хидравлично задвижване, модел Р.*****.сериен №***, ведно със съответните й
принадлежности: хидравлична лебедка модел ******** с допълнителен вал и О.****, 20
бр.скрипци за единични проводници модел ****, 4 бр.скрипци за проводници модел
********, хидравличен стенд за макари, модел ********, хидравлична моторна глава за
стенд за макари, въртящи се шарнирни съединения, заземяващо устройство, комплект
противотежести, самозатягащи се скоби, алуминиеви втулки и др., за периода 15.11.2018 до
31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане
на исковата молба пред съда-31.05.2019 г. до окончателното й плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260460 от 10.12.2021 г.,постановено по т.д.№434/2019
г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XII-ти състав,в частта,с която е осъден ответника
„Е.“ АД-гр.Х., ЕИК ******** да заплати на ищеца „АДЕ“ ООД, ЕИК ***********, сумата
от 21 000 /двадесет и една хиляди/ лева като обезщетение за неоснователно лишаване от
ползване на съсобствена движима вещ - „О.“ И., представляваща комбинирана машина за
опъване и изтегляне с хидравлично задвижване, модел Р.*****.сериен №***, ведно със
съответните й принадлежности: хидравлична лебедка модел ******** с допълнителен вал и
О.****, 20 бр.скрипци за единични проводници модел ****, 4 бр.скрипци за проводници
модел ********, хидравличен стенд за макари, модел ********, хидравлична моторна глава
11
за стенд за макари, въртящи се шарнирни съединения, заземяващо устройство, комплект
противотежести, самозатягащи се скоби, алуминиеви втулки и др., за периода 15.11.2018 до
31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата
молба 31.05.2019 до окончателното й плащане, както да заплати и сумата от 3830 лв.
разноски.
ОСЪЖДА „АДЕ“ООД с ЕИК ***********,със седалище и адрес на управление
гр.П., ул. Ч. № *** да заплати на „В. **“ЕООД с ЕИК ***********,със седалище и адрес на
управление гр.Я.,ул.“Б. Д. № * сумата от 1020 лв. /хиляда и двадесет лева/ съдебни разноски
за производството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Е.“АД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.Х.,ул.“ПV
Е., № * да заплати на „АДЕ“ООД с ЕИК ***********,със седалище и адрес на управление
гр.П., ул. Ч. № *** сумата от 2180 лв. /две хиляди сто и осемдесет лева/ съдебни разноски за
производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12