Р Е Ш Е Н И Е № 155
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин 26.04.2021 г.
Видински
районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет
и първа
година в състав:
Председател:Даниел Димитров
Съдебни заседатели:
Членове:
при секретаря О. Велизарова и в присъствието на
прокурора ................................. като разгледа докладваното от съдия
Димитров гр. дело № 1850 описа за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от „БАНКА ДСК”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ № 19, с която против С.Н.К. ***, ЕГН ********** е предявен иск с правно основание по чл. 422 ГПК.
Твърди се от ищеца, че съгласно договор за издаване
и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, сключен
на 27.02.2017 г. „Банка ДСК“ АД е разрешила на ответника С.Н.К. кредитна карта
с кредитен лимит в размер на 1000 лева.
Ищецът посочва, че е изпълнил задължението си и е
предоставил на ответника договорената сума.
Излага, че кредитът се погасява с вноски, дължими
на всяко 20-то число от месеца, като поддържа, че ответникът е нарушил договорното си задължение и не е погасил 6 броя месечни вноски за обща сума от
158.83 лева,които са с падеж както следва: 22.01.2018 г. – 26.39 лева;
20.02.2018 г. – 26.41 лева; 20.03.2018 г. – 26.47 лева; 20.04.2018 г. – 26.47
лева; 21.05.2018 г. – 26.54 лева и 20.06.2018 г. – 26.55 лева.
Сочи,че поради преустановяване погасяването на
задължението по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица, сключен на 27.02.2017 г. са приложени санкциите,
предвидени в чл. 32 на Глава IX
„Обслужване на кредита“ от Общите условия по договор за издаване и обслужване
на кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК“, неразделна част от
Договора за кредит, а именно: „ако клиентът не погаси задължението си в размера
и в срока по чл. 31, ал. 2, ползването на кредитния лимит се прекратява.
Вземането на банката за целия използван кредитен лимит, независимо от начина,
по който е формиран, става изискуемо…“.
Подържа,че с нотариална покана рег. № 729/08.02.2019 г.,
том 1 № 37 на нотариус Лорета Цветкова вписана в регистъра на НК под № 029 с
район на действие РС – Видин ищецът е обявил на ответника предсрочната
изискуемост на вземането.
Твърди
се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 1810/2019 г. по описа на
ВдРС, и по което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като
заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество в качеството си на
кредитополучател по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица, сключен на 27.02.2017 г. следните суми:
690.94 лева, представляваща главница; договорни лихви за периода от 22.01.2018
г. до 20.03.2019 г. – 325.53 лева; обезщетение за забава за периода от
21.03.2019 г. до 01.07.2019 г. – 19.58 лева; такси в размер на 126.69 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Претендират се и направените разноски.
От ответника, чрез назначеният му особен
представител в законоустановения срок, е постъпил отговор на исковата молба, с
който не се оспорва иска и не се възразява срещу обстоятелствата, на които
се позовава ищеца.
По делото са събрани писмени доказателства,
приложено е ч.гр.д. № 1810/2019 г. по описа на РС-Видин.
С оглед данните по делото, съдът намира
следното от фактическа страна:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 1357
от 04.07.2019 г. по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 1810/2019 г. на
РС-Видин, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: 690.94
лева– главница, 325.53 лева- договорна лихва за периода от 22.01.2018 г. до
20.03.2019 г., 19.58 лв.-обезщетение за забава за периода от 21.03.2019 г. до
01.07.2019 г., 126.69 лв.-такси, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и 25.00 лева-разноски
за държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Поканата за доброволно изпълнение и Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК и на заявителя е указана
възможността да предяви искове против длъжника за установяване на вземанията си
по Заповед № 1357 от 04.07.2019 г. по чл. 417 от ГПК.
В тази връзка и в срока по чл. 415 ГПК ищцовата страна е предявила
иск по 422 ГПК, като в резултат на това е образувано и настоящето
дело № 1850/2020 г., в което ответника участва чрез назначения му особен представител.
От
представеното заверено от ищеца копие на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица, от 27.02.2017 г., сключен между
„Банка ДСК“ АД и С.Н.К., е видно, че кредитодателят
е разрешил на ответника като кредитополучател кредитна карта с кредитен лимит в размер на
1000 лева,
за срок от 1 година,която ще се погасява
на 12 равни месечни вноски, при следните условия: годишен лихвен процент-21.95%
и ГПР- 24.30 %,както и такси по кредита,
съгласно действащата към датата на събиране на съответното плащане Тарифа за
лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиенти.
По
делото е представен и погасителен план към договора, както и нотариална покана
до ответника за обявена предсрочна изискуемост.
Не
се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз
основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно
и от приложеното ч.гр.д. № 1810/2019 г. по описа на ВдРС, като издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което ищецът предявява настоящия установителен иск. Посочените в
исковата молба фактически обстоятелства също не се спорни и съдът ги приема за
установени.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен
е установителен иск по чл. 422 от ГПК.
Вземанията
на ищеца се основават на договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит
за физически лица, който поражда задължение за връщане на взетата в заем
сума. Безспорно е, че между страните е възникнало облигационно
отношение във връзка с даден паричен заем.
По
несъмнен начин се доказа, че страните са обвързани по
силата на сключения Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица,
въз основа на който кредиторът, е предоставил на ответника, като кредитополучател,
паричен заем в размер на 1000.00 лв.
Безспорно е също така, че в
случая е изпълнено задължението за предоставяне на договорения кредит на ответника, който го е усвоил и което се установява от договора и полагането на подпис от страна на кредитополучателя.
От
представеното извлечение от счетоводните книги на банката е видно, че
ответникът е изпаднал в забава с 376 дни и дължимата главница по договора е в
размер на 690.94 лв., поради което претенцията в тази й част следва да бъде
уважена.
По
делото е претендирана договорна лихва в размер на 325.53 лева за периода 22.01.2018 г. до 20.03.2019 г., както и обезщетение за забава за периода от 21.03.2019 г. до
01.07.2019 г. в размер на 19.58 лева,включително и такси в размер на 126.69 лв.
Посочените
претенции ,с оглед установеното и при данните по делото,също се явяват
основателни.
Предвид
изложеното съдът счита, че исковата претенция следва да се уважи, като се
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на Банка“ДСК“АД, следните суми: 690.94 лв.-главница, ведно със законната лихва считано от 02.07.2019 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д.№ 1810/19 г. по описа на ВдРС/ до окончателното издължаване, 325.53 лв. –
договорна лихва за периода от 22.01.2018
г. до 20.03.2019 г.; 19.58 лв.- обезщетение за забава за периода от 21.03.2019 г. до
01.07.2019 г., такси в
размер на 126.69 лв..
Съобразявайки т. 12 на ТР №
4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на делото ответникът следва да понесе
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски.
Видно от представения списък в исковото производство, ищецът е сторил следните
разноски: внесена държавна такса в размер на 175.00 лева, 311.39 лева-разноски
за особен представител на ответника, като се претендира и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Съобразявайки тежестта на делото и съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с
чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 100.00
лева.
В
случая разноските по ч.гр.д.№ 1810/2019 г. по описа на ВдРС са
в общ размер от 75.00 лв. /25.00
лева за платена държавна такса и
50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение/, и за която сума ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
Воден
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Н.К. ***, ЕГН **********, че дължи на „БАНКА
ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ № 19 следните суми: сумата от 690.94 лв.-главница,
325.53 лв. –
договорна лихва за периода от 22.01.2018
г. до 20.03.2019 г.; 19.58 лв.- обезщетение за забава за периода от 21.03.2019 г. до
01.07.2019 г., такси в
размер на 126.69 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.07.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение № 1357/04.07.2019 г. по ч.
гр. д. № 1810/2019 г. на Районен съд-Видин.
ОСЪЖДА С.Н.К.
***, ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №
19, сумата в общ размер от 75.00 лв., направени разноски в заповедното производство
по ч. гр. д.№1810/2019 г. по описа на РС-Видин.
ОСЪЖДА С.Н.К.
***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 сумата в общ размер на 586.39 лв.,представляваща разноски
в настоящето производство,като отхвърля
искането в частта до пълния размер.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването на страните,
като след влизане в сила да се приложи препис по ч. гр. д. № 1810/2019 г. по
описа на ВдРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: