Решение по дело №806/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1128
Дата: 1 юли 2020 г. (в сила от 1 юли 2020 г.)
Съдия: Милена Маринова Дичева
Дело: 20207180700806
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

logo

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 1128/1.7.2020г.

 

 

гр. Пловдив, 1 юли  2020 год.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година,  в състав:

 

Председател:  Милена Несторова - Дичева

 

при секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията административно  дело № 806 по описа за 2020 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Производство по чл. 197 от ДОПК.

 

Образувано е по жалба на „Техно Био Импорт“ЕООД, ЕИК ***, с адрес за кореспонденция гр.***, представлявано от управителя П.К., срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК с изх. № С200016-023-0000687/26.02.2020 г., издадено от К.Ч.на длъжност гл.публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Пловдив, потвърдено с решение № 93 от 09.03.20 г. от Директора на ТД на НАП гр.Пловдив.

  Твърди се, че решението на директора на ТД на НАП – гр.Пловдив, с което е потвърдено постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки,  както и самото постановление, са неправилни и незаконосъобразни.

  Излагат се доводи за липса на мотиви за определянето на предполагаемия размер на бъдещите публични задължения, както и от необходимостта от налагане на предварителни обезпечителни мерки.

  В крайна сметка се иска да бъде отменено обжалваното решение, както и постановлението за обезпечителни мерки.

  Претендира се и присъждането на сторените деловодни разноски.

  В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Постъпили са по делото подробни писмени бележки.

  Ответникът в производството - Директор на ТД на НАП-Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представя се писмена защита.

  След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства (административната преписка), съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

  Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е допустима.

  Разгледана по същество, тя е неоснователна.

  С оспореното Решение  № 93 от 09.03.2020 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив  е потвърдено като законосъобразно и правилно постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С200016-023-0000687/26.02.2020 г., издадено от К.Ч.на длъжност главен публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив.

С процесното постановление е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка ***, находяща се в ТБ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК АД, във връзка с бъдещо публично задължение за ДДС в размер на 34 036 лева. За целта е изпратено запорно съобщение до банката като към момента на постановяване на решението липсва отговор от банката за налични суми по сметката.

Съгласно  чл. 197, ал. 3 ДОПК, съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5.

В настоящия случай от страна на жалбоподателя не е предложено надлежно обезпечение по смисъла на цитираната разпоредба, поради което съдът следва да прецени дали са били спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 ДОПК.

Съгласно чл. 121, ал. 1 ДОПК в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване на извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

Нормата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК поставя като императивно изискване за налагането на предварителни обезпечителни мерки, наличието на мотивирано искане от орган по приходите, каквото в случая е налице. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения от него административен акт с оглед липсата на мотиви на искането за налагане на ПОМ. В административното производство, свързано с издаване на постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, законодателят не е предвидил, нито вменил на публичния изпълнител задължение да обсъжда по същество констатациите на органите по приходите във връзка с извършване на ревизията респ. установяване на публични задължения. Единствените мотиви на публичния изпълнител в това производство касаят само и единствено нуждата от налагане на обезпечителни мерки, с оглед затрудняване на събирането на бъдещи публични задължения, които в настоящия случай са посочени, както в искането, така и в ПНПОМ.

Възражението по жалбата, че размера на предполагаемите задължения е необоснован и завишен, е ирелевантно в това производство дотолкова доколкото същият ще бъде определен при приключване на провеждащото се  ревизионно производство.  Както е отбелязано и в мотивите на решението, при предприемане на действия по предварително обезпечение, публичният изпълнител действа в условията на обвързана компетентност по отношение на предполагаемия размер на бъдещите задължения.в конкретния случай се касае за един ревизиран данъчен период по ЗДДС, основните документи са налични в НАП и позволява точно определяне на предполагаемия ДК.

 Неоснователни са и възраженията на дружеството – жалбоподател, че не са налице материално - правните предпоставки за налагане на процесните обезпечителни мерки.

Преценката за затрудненото събиране на задълженията на ревизираното лице е в компетентността на съответния орган по приходите, от който изхожда предложението, и който при извършването й действа в условията на оперативна самостоятелност (чл. 121, ал. 1 от ДОПК). В случая тази необходимост е мотивирана с предполагаемия размер на задължението, наличието на други просрочени задължения по РА от 29.08.2019 г., наличието на други активни банкови сметки и това, че не се възпрепятства дейността на дружеството с налагането на запора.

Тези обстоятелства са мотивирали компетентния орган да приеме, че ще бъде затруднено събирането на публичните вземания т.е. налице са визираните в закона фактически основания за налагане на ПОМ.

Отправеното от компетентния орган по приходите мотивирано искане за налагане на предварителни обезпечителни мерки, обвързва компетентния орган по чл. 121, ал. 1 от ДОПК с произнасяне по него, но само в рамките на зададените му с искането параметри, както по отношение на субекта, така и относно размера на очакваните публични задължения. В тези рамки и с оглед на данните по преписката, публичният изпълнител е длъжен да прецени дали е налице необходимост от налагане на предварително обезпечение, като при произнасянето си този орган не може да излиза извън обхвата на направеното искане и да налага обезпечение за по-голям размер от очакваните публични задължения, но няма пречка да е в по-малък размер.

В рамките на дължимата преценка и съобразявайки обстоятелствата по преписката публичният изпълнител е наложил процесната обезпечителна мярка, съответстваща на обезпечителната нужда и ограничена по размер до предполагаемия размер на задълженията съобразно принципът за съразмерност, според който наложеното обезпечение трябва да съответства на размера на публичното задължение, който следва и от императивната разпоредба на чл. 195, ал. 7 от ДОПК, приложима и в производството по налагане на предварителни обезпечителни мерки по силата на препращащата норма на чл. 121, ал. 1, предл. първо от ДОПК.

Предвид наличието на други активни банкови сметка на жалбоподателя, съдът счита, че наложените ПОМ са в съответствие с разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК, тъй като не се създават предпоставки за сериозно възпрепятстване на дейността на ревизираното лице.

В процесния случай, при доказателствена тежест на жалбоподателя, той не е ангажирал доказателства за друго притежавано имущество напр., както и за наличие на сериозно възпрепятстване на дейността му поради наложените обезпечителни мерки.

Във връзка с горното съдът намира за нужно да допълни, че предварителните обезпечителни мерки се налагат в хода на ревизията, като най – късно същите могат да се наложат при издаването на ревизионния акт. Действително, обезпечителната мярка представлява едновременно защитата и санкцията, в които се състои обезпечението на конкретно вземане. Действително, също така, следва да е налице съответствие между същата и справедливия интерес (на длъжника) да се задоволи обезпечителната нужда на публичния взискател без ненужно обременяване на длъжника.

Това произтича пряко от основните принципи в административното производство, част от което и събирането на публичните вземания. Касае се за принципа на съразмерност, предвиден в разпоредбата на чл. 6 от АПК (приложим по препращане на § 2 от Допълнителната разпоредба на ДОПК в настоящото производство).

В тази връзка, за жалбоподателя е налице възможността по чл.199 от ДОПК за замяна на един вид обезпечение с друго равностойно такова, както и тази по чл.229 от ДОПК касателно извършването на неотложни плащания. По преписката липсват данни той да се е възползвал от някоя от тези опции.

При този изход на делото на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание § 2 от ДОПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лв.

  Воден от горното, на основание чл. 197 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

  ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Техно Био Импорт“ЕООД, ЕИК ***, с адрес за кореспонденция гр.***, представлявано от управителя П.К., срещу решение № 93 от 09.03.20 г. от Директора на ТД на НАП гр.Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК с изх. № С200016-023-0000687/26.02.2020 г., издадено от К.Ч.на длъжност гл.публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Пловдив.

 

  ОСЪЖДАТехно Био Импорт“ЕООД, ЕИК ***, с адрес за кореспонденция гр.***, представлявано от управителя П.К.,*** разноските по делото в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

   

           РЕШЕНИЕТО е окончателно.

                                  

 

                                   Председател: