Решение по дело №2220/2012 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2853
Дата: 18 април 2013 г. (в сила от 20 януари 2014 г.)
Съдия: Георги Иванов Иванов
Дело: 20121100102220
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2012 г.

Съдържание на акта

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

………………………….

 

Софийски градски съд 1-12 състав с:

 

Председател: Георги И.

 

 

Разгледа в съдебно заседание на 21.03.13г. /с участието на секретаря С. В./ гражданско дело № 2220/12г. и констатира следното:

Предявен е иск от Т. П. против Г. Ф. с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ за сумата 500 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди – следствие от ПТП/ и чл. 86 от ЗЗД – за присъждане на законна лихва върху горната сума, считано от 12.03.11г.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

На 12.03.11г. е настъпило ПТП-е – в резултат на което са били причинени физически увреждания /травми/ на ищцата. Произшествието е причинено от И. М.. Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число: деянието на делинквентна, противоправността му, вредоносния резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата – и вината на И. М./ са удостоверени със събраният по делото доказателствен материал – писмен и експертен, съответно и с - влязъл в силя съдебен акт на наказателен съд, който акт е задължителен за настоящия граждански съд при условията на чл. 300 от ГПК. Към момента на инцидента – И. М. не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност”.

Горните обстоятелства /относими към фактическия и правен състав на иска по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ/ са надлежно удостоверени със събрания доказателствен материал. Тези обстоятелства свидетелстват, че в процесната хипотеза са налице предпоставките на цитирания законов текст – за присъждане на търсеното обезщетение. Отделно от това – ответникът оспорва иска – само по размер.

Главният иск е основателенчастично до размера на сумата 200 000 лева:

Председателят на настоящия съдебен състав намира, че – във всички случаи – когато е налице физическо увреждане на дадено лице /или – когато е налице смъртен случай/ - наличието на неимуществени вреди следва да се презумира, т.е. - обезщетение – принципно - се следва във всички случаи на причинено телесно увреждане, или - смърт. От друга страна - по делото е приета и медицинска експертиза, която подробно, конкретно и детайлно описва – физическото и психическо състояние на пострадалата след произшествието, към днешна дата и в перспектива.

При определяне на размера на обезщетението съдът - съобразява нормата на чл. 52 от ЗЗД като - от една страна – изхожда от горните принципни съображения, а от друга страна отчита и конкретните събрани по делото доказателства - досежно претърпените неимуществени вреди /експертиза/ - описващи множеството – изключително тежки травми на ищцата и неблагоприятната перспектива за тяхното лечение. Съдът отчита също и възрастта на пострадалата и – липсата на доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на последната. В тази връзка – по настоящото дело не са събрани надлежни доказателства /заличеният от страна на съда свидетел – Ч. – не би могъл да удостовери конкретното твърдение на ответника за съпричиняване; в тази връзка: по делото се съдържат, обяснения на този свидетел, дадени по наказателното дело и от съдържанието на същите може да се направи извод, че – свидетелят има възприятия само към момента на инцидента и след него, но не и за поведението на пострадалата преди инцидента, т.е. – този свидетел принципно не би могъл да удостовери фактът – дали ищцата е знаела, че водачът на МПС-во е бил употребил алкохол/. Други възражения за съпричиняване – не са заявени по делото.

Частично основателен е и акцесорният иск:

На ищцата следва да бъде присъдена и законната лихва върху горната главница – но за периода след 10.02.12г. /когато е заведено делото/, доколкото едва към този момент процесната претенция се явява – конкретизирана по размер /извън-съдебната претенция на ищцата от 08.11.11г. към ответника не е била конкретизирано по размер, така че – не може да се приеме, че Ф.ът е изпаднал в забава за процесната сума при условията на чл. 288, ал. 7 от КЗ – преди завеждане на настоящото дело/.

Съдът,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА Г. Ф. да плати на Т.К.П. ЕГН ********** сумата 200 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди – следствие от ПТП/ - на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ и законната лихва върху тази сума от 10.02.12г. до цялостното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ главния иск за сумата над 200 000 лева, а акцесорния за периода до 10.02.12г.

ОСЪЖДА Т.К.П. да плати на Г. Ф.6 450 лева - юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Г. Ф. да плати на адвокат Д. – 4 450 лева - адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.

ОСЪЖДА Г. Ф. да плати на СГС – 8 000 лева – държавна такса и 120 лева - съдебни разноски - на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението е постановено при участие на И.И.М. – 3-то лице, помагач на ответника.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Председател: