Р Е Ш Е Н И Е
№ 140
гр.
Пловдив, 27 януари 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение, ХVІІІ с., в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН
РУСЕВ
с
участието на секретаря Таня Костадинова,
като разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 744 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 215а от ЗУТ.
В жалбата се
твърди, че процесната заповед е незаконосъобразна, като издадена при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на
материалния закон. Подробни съображения са изложени в депозирани по делото
писмени бележки. Претендират се сторените разноски, съгласно представен списък.
Ответникът –
кмет на район „Централен“ при община Пловдив, чрез процесуален представител
юриск. С., е на становище, че жалбата е неоснователна. Иска се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Пловдив, в
настоящия състав, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Административното
производство е започнало
с извършена проверка от длъжностни лица от
район „Централен“ при община Пловдив, на строеж, представляващ: „преустройство
с обособяване на нов санитарен възел“, находящ се във втори жилищен етаж, в
двуетажна жилищна сграда с административен адрес ул.“***“ № 14, гр. Пловдив.“,
обективирана в Констативен акт /КА/ № 19 от 21.08.2020 г. (л.18), с който е установено,
че обектът е собственост на П.К.К. и Н.М.М., съгласно Нотариален акт за
покупко-продажба № 89, том 17, рег. № 666, дело 3293 от 02.03.2018 г., издаден
от Служба по вписванията към Агенция по вписванията – Пловдив, както и строежът
– „преустроеният втори жилищен етаж и изградените нов санитарен възел и покривна
конструкция в същия“.
Описано в КА е, че съгласно Констативен
протокол от 15.03.2019 г., строежът представлява преустройство на втори
жилищен етаж – изграден е нов санитарен възел, заустващ се в новоизграден
вертикален канализационен клон, разположен външно по северната фасада на
жилищната сграда.
А като установени нарушения е
констатирано следното: извършено е вътрешно преустройство във втория жилищен
етаж в двуетажна жилищна сграда, задигане на кота корниз и изграждане на нова
покривна конструкция – така извършените дейности е прието, че не попадат в
приложното поле на чл. 151 от ЗУТ. Посочено е, че съгласно чл. 38 от Закона за
собствеността, покривът се явява обща част, съответно за изграждането на нова
покривна конструкция се изисква съгласието на съсобствениците, а в конкретния
случай същото липсва. Като се изграден се посочва да е нов санитарен възел,
обслужващ живущите /собственици и наематели/, заустващ се в новоизграден
вертикален канализационен клон, разположен външно на северната фасада на
жилищната сграда, а съгласно чл. 128, ал. 1 от Наредба № 4 за проектиране,
изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации,
съгласно който „Вертикалните канализационни клонове /ВКК/ се проектират открити
или в негорими инсталационни канали /изграденият външно по северната фасада
канализационен клон е покрит, съответно се явява в нарушение на разпоредбата/.
Цитирана е и разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от същата наредба, съгласно която,
не се допуска проектиране на
канализационни инсталации по стени и тавани в жилищни помещения /изграденият
външно по северната фасада канализационен клон е изграден на северната фасада
/стена/, което се явява в нарушение на разпоредбата/. Извършените
– ремонт на покривната конструкция и преустройство са определени като строеж –
пета категория, като е посочено, че единствените обекти, които е възможно да
бъдат изпълнени без разрешение за строеж, са описани в чл. 151 от ЗУТ.
Разглежданите обаче – изградена нова покривна конструкция, преустройство и
изграден нов санитарен възел, е посочено, че не попадат в хипотезата на този
член и за тях издаването на разрешение за строеж е задължително. След извършена
служебна проверка в архива на район „Централен“, община Пловдив е установено,
че не са открити нито одобрена проектна документация, нито разрешение за
строеж. Въз основа на така установено е констатирано, че разглежданият строеж е
незаконен такъв, който не може да се разглежда като търпим такъв, с оглед на това,
че е започнал в периода около 22.03.2018 г. и 18.06.2018 г., поради подадено
заявление от 26.03.2018 г. от жалбоподателите и жалба от 18.06.2018 г. от
съсобственичката на обекта. Като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 148,
ал. 1 от ЗУТ, чл. 225а, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, чл. 38 от ЗС, чл. 128, ал. 1 и чл.
134, т. 1 от Наредба № 4 за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни
водопроводни и канализационни инсталации. Актът е връчен на жалбоподателите
11.11.2020 г., като в срок е постъпило възражение вх. № 94012-24076/8/ от
12.11.2020 г.
Процесната заповед № РД-20-1078 е
издадена на 16.12.2020г. и е била връчена на 05.03.2021 г. (л.34-гръб). Поради
това съдът приема, че жалбата, изпратена по пощата на 18.03.2021 г., видно от
пощенското клеймо, е в срок.
По делото по искане на жалбоподателя е
допусната и приета СТЕ, изготвена от
вещо лице – инж. Ст.Ж.,
неоспорена от страните. Съдът кредитира заключението като професионално
изготвено и отговарящо на задачите, за които е била допусната експертизата,
като същото ще бъде коментирано по-долу в решението.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът направи своите правни изводи.
Жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна.
В настоящото производство, съгласно
разпоредбата на чл. 168 от АПК, Съдът следва да провери законосъобразността на
издадения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като
установи дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването
му и съответен ли е същият с целта на закона.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и
материалноправна компетентност. В чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е предвидено, че
за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района)
или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на
незаконни строежи. А съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ в
приложимата редакция, Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно
лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. При това
положение, с оглед цитираните разпоредби и приложената по делото
упълномощителна Заповед № 13 ОА 556/05.03.2013 г. на Кмета на Община Пловдив
/л. 69/, обжалваната заповед се явява издадена от компетентен орган.
При издаване на заповедта са
спазени процесуалните правила, като на лицата е дадена възможност да се
запознаят с констатациите на органите и да изразят становище по тях. По този
начин е било гарантирано на жалбоподателите правото на защита и участие в
производството, разписани в разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ.
При преценка на формалните изисквания относно съдържанието й
съдът констатира, че същата е в писмена форма, подписана от издателя, но
издадена при нарушение на материалния закон.
На първо място, въз основа на обективираните в мотивната
част на заповедта съображения, не може да се прецени кой точно незаконен строеж
подлежи на премахване и в какъв обем. Това е така, защото в констативния акт от
21.08.2020 г. и в заповедта се посочва, че е извършена проверка на строеж,
представляващ „преустройство с обособяване на нов санитарен възел“, находящ се
във втори жилищен етаж, в двуетажна жилищна сграда с административен адрес ул.“***“
№ 14, гр. Пловдив“. Описано е, че съгласно Констативен протокол от 15.03.2019
г., строежът представлява преустройство на втори жилищен етаж – изграден е нов
санитарен възел, заустващ се в новоизграден вертикален канализационен клон,
разположен външно по северната фасада на жилищната сграда. Същевременно като
установени нарушения е констатирано: „Извършено е вътрешно преустройство във
втория жилищен етаж в двуетажна жилищна сграда, задигане на кота корниз и
изграждане на нова покривна конструкция….изграден е нов санитарен възел –
обслужващ живущите /собственици и наематели/, заустващ се в новоизграден
вертикален канализационен клон, разположен външно на северната фасада на
жилищната сграда….“. В заключение се посочва, че разглежданите – изградена нова
покривна конструкция, преустройство и изграден нов санитарен възел, не попадат
в хипотезата на чл. 151 от ЗУТ и за тях издаването на разрешение за строеж е задължително.
Съответно липсата на такова окачествява съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ
строителството /преустройството/ като извършено в разрез с разпоредбите на ЗУТ,
поради което и е незаконно.
При така направеното описание е наредено премахването на
незаконен строеж: „Реконструкция на покрив на двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 56784.522.859.1 и преустройство с обособяване на нов санитарен
възел, находящ се в СОС 56784.522.859.1.2“ с административен адрес ул.“***“ №
14, град Пловдив.
При тези данни настоящият състав приема, че оспорената
заповед съдържа вътрешно противоречие между мотивната и разпоредителната й
част, което води до неясен предмет на наредения за премахване строеж.
По отношение на заповедта в частта, касаеща извършените СМР
на покрива на двуетажна жилищна сграда, административният орган е приел
първоначално, че е извършено вътрешно преустройство, впоследствие, че е
изградена нова покривна конструкция и най-сетне, че е налице извършена
реконструкция. Липсват обаче както точно описание, така и точна конкретизация
на обема и параметрите на извършеното строителство, което в крайна сметка е
разпоредено за премахване като „реконструкция“.
В § 5, т. 44 ДР ЗУТ се съдържа легална дефиниция на
понятието „реконструкция“ на строеж, а именно: възстановяване, замяна на
конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението
на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността
на строежите.
Според § 5, т. 42 ДР ЗУТ „основен ремонт“ на строеж е
частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи,
основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и
строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени
материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или
се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им
годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация.
Нито в констативния акт, нито в оспорената заповед се
съдържат факти и обстоятелства, които да определят констатирания строеж като
основен ремонт, реконструкция, преустройство или нов строеж. Данни за извършени
такива не са констатирани и от вещото лице – установено е, че ремонтът на
покрива засяга само дървената покривна конструкция на сградата, която е изцяло
нова, не засяга останалата част от сградата /няма допълнително натоварване на
носещата конструкция на сградата/, запазен е видът на вложените материали –
дървена конструкция, дъсчена обшивка, керемиди. Видимо с ремонта на покрива не
са извършвани дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и
направа на отвори в тях, засягащи конструкцията на сградата, няма засягане на
носещата конструкция на сградата в останалата част – запазени са съществувалите
тухлени зидове по надзид и при вътрешно стълбище, няма нови вътрешни стени,
няма завишаване на тухления надзид, не се променя и предназначението на
помещенията и натоварванията в тях.
В същото време в мотивната част на заповедта се посочва още
и че е изградена нова покривна конструкция със завишена кота корниз, без да се
посочва какво е било изградено на място /преди процесните СМР/ и с колко кота
корниз е завишена.
По отношение на следващото обсъждано тук СМР също не става
ясно в какво стои – в преустройство с обособяване на нов санитарен възел,
находящ се във втори жилищен етаж, в двуетажна жилищна сграда с административен
адрес ул. „***“ № 14, гр. Пловдив, в преустройство на втори жилищен етаж и
изграждане на нов санитарен възел или в заустването му в новоизграден
вертикален канализационен клон, разположен външно по северната фасада на
жилищната сграда, доколкото само за последното е констатирано, че е покрито,
поради което не съответства на разпоредбите на чл. 128, ал. 1 и чл. 134, ал. 1
от Наредба № 4 за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни
водопроводни и канализационни инсталации. Същевременно обаче е разпоредено да
се премахне „преустройство с обособяване на нов санитарен възел, находящ се в
СОС 56784.522.859.1.2 с административен адрес ул. „***“ № 14, гр. Пловдив.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че оспорената
заповед е с неясен предмет и от нея не може да бъде установено еднозначно кой е
незаконният строеж, извършен без строителни книжа, за който е наредено
премахване – преустройство, реконструкция и/или нова покривна конструкция със
завишена кота корниз, съответно преустройство на втори жилищен етаж и/или
изграждане на нов санитарен възел, находящ се в СОС 56784.522.859.1.2, респ.
заустването му в новоизграден вертикален канализационен клон, разположен външно
по северната фасада на жилищната сграда с идентификатор 56874.522.859.1. Тази
неяснота на предмета на административния акт съставлява нарушение на
изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 АПК.
При издаване на заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ
административният орган следва наред с липсата на строителни книжа за
проверявания обект да установи вида, местоположението и всички относими към
индивидуализацията на строежа факти. От една страна за това го задължават
административнопроизводствените правила за установяване на всички относими за
спора факти и обстоятелства съгласно чл. 35 АПК, което задължение в случая не е
изпълнено, а от друга – ясното и точно описание на подлежащия на премахване
незаконен строеж е от значение за последващото изпълнение на заповедта след
влизането й в сила.
Нарушенията, допуснати при издаването на оспорения
административен акт са относими към отменителните основания на чл. 146, т. 2 и
т. 3 АПК и като такива, засягащи самото съдържание на волеизявлението, налагат
заповедта да бъде отменена като процесуално незаконосъобразна.
По разноските.
Основателно е искането на
жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, установени като:
10 лв. заплатена ДТ, 200 лв. депозит за вещо лице и 900 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, или общо в размер на 1110 лв., съгласно представения
списък на разноски.
Водим от горното
Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Н.М.М.
и П.К.К. ***, Заповед № РД-20-1078/16.12.2020 г., издадена от кмета на район
„Централен“ при община Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат незаконен
строеж: „Реконструкция на покрив на двуетажна жилищна сграда с идентификатор
56784.522.859.1 и преустройство с обособяване на нов санитарен възел, находящ
се в СОС 56784.522.859.1.2“ с административен адрес ул.“***“ № 14, град
Пловдив.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Н.М.М. и П.К.К. ***, сумата в размер на 1110 /хиляда сто и
десет/ лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Р.България в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: