Съдия докладчик: Сона Гарабедян
Делото е образувано по искова молба, подадена от Държавен фонд „....”, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. ..., бул. „...” № ... против А.Г.П., ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ул. „*****” № **, с която са предявени обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 417 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава с № 35/14.05.2021 г. по
ч.г.д. № 74/2021 г. на РС - Чепеларе било подадено възражение. В тази връзка у ищеца се
породил правен интерес да предяви настоящия иск.
Излага се, че нa 11.12.2012 г., на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1, б. „б” от Закона за
подпомагане на земеделските производители, в редакцията към 2012 г., и Решение на УС на
*** от 31.10.2012 г., между ДФ „....” – кредитор, и А.Г.П. - земделски производител,
кредитополучател е сключен Договор № 21/239391/01090 за предоставяне на кредит на
животновъдите за отглеждане на селскостопански животни (крави, биволици, овце - майки,
кози - майки), изменен впоследствие с пет броя анекси, по силата на който ищецът
предоставил кредит на ответника в размер на 6510 лева чрез банков превод от 17.12.2012 г.
със задължение за връщане – първоначално до 29.11.2013 г., ведно с годишен лихвен
процент от 6%, а съобразно петия анекс - до 27.11.2018 г. С последния анекс дължимата
лихва по договора, изчислена до 27.11.2017 г., била отсрочена до 27.11.2018 г., като лихвата
по разсрочването била 4% и се начислявала от 28.11.2017 г. до датата на издължаването.
Договорът бил с предмет – за отглеждане на селскостопански животни (крави – 31 бр. по
210 лева). Твърди се, че ответникът не е погасил предоставения заем, поради което от ОД на
*** – Пловдив до кредитополучателя била изпратена покана за доброволно изпълнение с
изх. № 01-161-6500/248 от 23.12.2020 г., в която бил даден 14 – дневен срок за доброволно и
възстановяване на получената сума, ведно с договорната и начислена законна лихва.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 6510 лева,
представляваща главница по договор № 21/239391/01090 от 12.12.2012 г. за предоставяне на
кредит на животновъдите за отглеждане на селскостопански животни (крави, биволици,
овце - майки, кози - майки), изменен с Анекси от № 1 до 5, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 16.04.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението; 1327.69 лева – договорна лихва, начислена за
периода 12.12.2012 г. до 27.11.2018 г. и 1551.55 лева – мораторна лихва, начислена за
периода 28.11.2018 г. до 15.04.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
35/14.05.2021 г. по ч.гр.д. № 74/2021 г. РС - Чепеларе. Претендират се направените разноски
в заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се оспорват
предявените искове като неоснователни. Излагат се съображения за неправилно издаване на
заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, доколкото не е обявена предсрочна
изискуемост; за недопустимо претендиране едновременно на договорна и мораторна лихва.
С договора ответникът се е задължил освен да върне кредита, заедно с годишен лихвен
процент от 6%, а също така да запази минимум 70% от броя на животните, за които е
получил кредите /чл. 3.1.7 от договора/. Доколкото животните, за които на ответника е бил
отпуснат кредита, са били принудително умъртвени, счита, че не носи отговорността за
връщане кредита. Прави възражение за погасяване по давност на исковата претенция. Моли
се за отхвърляне на предявените искове по тези съображения. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призоват, не изпраща представител или
1
упълномощено лице. Постъпили са молби от процесуалния му представител юрисконсулт
В., с които моли исковите претенции да бъдат уважени. Претендира разноски и представя
списък на разноските, инкорпориран и актуализиран във всяка една от молбите.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете и моли същите да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. В предоставения от съда
срок представя писмена защита.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч.г.д. № 74/2021 г. по описа на РС – Чепеларе, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение № 35/14.05.2021
г. Тя е връчена редовно на длъжника, който в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подал писмено
възражение срещу заповедта по реда на чл. 414, ал. 1 от ГПК, а исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Не е спорно между страните и от представеното по делото заверено копие на договор се
установява, че на 11.12.2012 г. между *** и А.Г.П. е бил сключен договор №
21/239391/01090 за предоставяне на кредит на животновъдите за отглеждане на
селскостопански животни (крави, биволици, овце-майки и кози-майки).
В договора е посочено, че на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1, б.”б” от ЗПЗП и
решения на УС на ДФ „....” от 31.10.2012 г., ДФ „....” предоставя на кредит на
животновъдите за отглеждане на селскостопански животни (крави, биволици, овце-майки и
кози-майки) с посочен минимален брой от съответния вид животни, които следва да бъдат
отглеждани от земеделските производители към датата на кандидатстване. Предвидено е, че
общият размер на кредита е 6510 лева за отглеждане на 31 бр. крави /31 х 210 лева за брой/,
който се усвоява еднократно чрез превод по банковата сметка на земеделския производител,
който се извършва в срок до 3 работни дни и подлежи на връщане в срок до 29.11.2013 г. с
6% годишна лихва от деня на получаването. С договора кредитополучателят е поел
задължение да запази минимум 70% от броя на животните, за които е получен кредита до
30.04.2013 г. В т. 4.1 е предвидено, че при неизпълнение на задълженията по т. 3.1.6,
кредитополучателя следва да възстанови предоставената сума, ведно с лихвата за периода на
срока на договора, заедно със законната лихва върху получения кредит, считано от деня на
забавата. В т. 4.2 е предвидено, че при неспазване на задължението по т. 3.1.7 за констатиран
по – малък брой животни от задължителния за запазване минимум 70% от броя на
животните, земеделският производител възстановява съответната част от получените
средства за неподдържания брой животни, ведно със законната лихва от датата на
получаването им.
От представения дневен отчет - извлечение пореден № 38 от 18.12.2012 г. се установява, че
ДФ „....” е превел по сметката на ответника сумата от 6510 лева.
За периода от 20.03.2013 до 25.05.2015 г. от Асоциация за Българското родопско говедо и
Джерсея на А.Г.П. са издадени 27 бр. зоотехнически сертификати за говеда.
На 05.12.2015 г. между Сдружение Асоциация за Българското родопско говедо и Джерсея
/АБРГД/, като изпълнител, и А.Г.П., като възложител, е сключен договор за извършване на
развъдна дейност в съответствие с изискванията на Закона за животновъдството, регламент
ЕС 792/2014 на Комисията и указанията за прилагане на схема на държавна помощ за
създаване и поддържане на родословна книга и за определяне продуктивността и
генетичните качества на животните. Договорът е сключен за срок от 01.01.2016 г. до
31.12.2016 г.
С анекс № 1 от 03.04.2014 г. към договор № 21/239391/01090 /л.14-15/ страните са
2
постигнали споразумение за разсрочване на издължаването на кредита, като падежът на
същия ще настъпи на 25.11.2014 г. Посочено е, че лихвата по договора, изчислена до
29.11.2013 г. е погасена преди разсрочването. С анекса е уговорена лихва по разсрочването в
размер на 4.5%, която се начислява от 30.11.2013 г. до датата на издължаване.
С анекс № 2 от 19.02.2015 г. към договора /л.16-17/ страните са постигнали споразумение за
разсрочване на издължаването на кредита, като падежът на същия ще настъпи на 25.11.2015
г. Разсрочена е дължимата лихва по договора, изчислена до 25.11.2014 г. в срок до
25.11.2015 г., като лихвата по разсрочването е в размер на 4%, която се начислява от
26.11.2014 г. до датата на издължаване.
С анекс № 3 от 21.07.2016 г. към договора /л.18-19/ страните са постигнали споразумение за
отсрочване на издължаването на кредита, като падежът на същия ще настъпи на 25.11.2016
г. Отсрочена е дължимата лихва по договора, изчислена до 25.11.2015 г. в срок до 25.11.2016
г., като лихвата по отсрочването е в размер на 4%, която се начислява от 26.11.2015 г. до
датата на издължаване.
С анекс № 4 от 18.04.2017 г. към договора /л.20-21/ страните са постигнали споразумение за
отсрочване на издължаването на кредита, като падежът на същия ще настъпи на 27.11.2017
г. Отсрочена е дължимата лихва по договора, изчислена до 25.11.2016 г. в срок до 27.11.2017
г., като лихвата по отсрочването е в размер на 4%, която се начислява от 26.11.2016 г. до
датата на издължаване.
С анекс № 5 от 26.02.2018 г. към договора /л.22-23/ страните са постигнали споразумение за
отсрочване на издължаването на кредита, като падежът на същия ще настъпи на 27.11.2018
г. Отсрочена е дължимата лихва по договора, изчислена до 27.11.2017 г. в срок до 27.11.2018
г., като лихвата по отсрочването е в размер на 4%, която се начислява от 28.11.2017 г. до
датата на издължаване.
С решение № 210, взето с протокол № 17 от заседание на Общински съвет – Чепеларе,
проведено на 28.09.2016 г., са добавени нови алинеи към чл. 32 към Раздел шести – Ред за
отглеждане на домашни животни към Наредба № 1 за поддържане и опазване на
обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община
Чепеларе, като с новата алинея 6, т. 2 е прието, че разрешеният брой отглеждани
селскостопански животни и птици в урегулиран поземлен имот /УПИ/ или неурегулиран
поземлен имот /НУПИ/ в населени места, при спазване на Наредба № 44/20.04.2006 г. за
ветеринарно медицинските изисквания към животновъдните обекти и всички Европейски
директиви, е едри преживни животни - крави, до 3 броя с приплодите им до две годишна
възраст. Предвидено е, че повече от допустимия брой животни, може да се отглеждат след
нотариално заверено съгласие от съсобственици и съседи.
В свое писмо, във връзка с постъпила на 04.10.2016 г. в Областна администрация – Смолян
жалба от А.П. срещу решението на Общински съвет – Чепеларе за ограничаване броя на
животните в населено място, ответникът е уведомен, че при приемане на решението
Общински съвет- Чепеларе е действал при наличието на материална компетентност, при
изискуемия числен състав, като е приел своето решение при спазване на законово
необходимия за това кворум и мнозинство. Въз основа на това е направен извод, че решение
№ 210/28.09.2016 г. на Общински съвет – Чепеларе е прието съгласно изискванията на
материалния и процесуалния закон.
Въпросното решение № 210/28.09.2016 г. на Общински съвет – Чепеларе е атакувано с
жалба от ответника и протест на РП - Чепеларе пред Административен съд – Смолян. С
решение № 119/15.03.2017 г. по адм. дело № 263/2016 г. на Административен съд – Смолян
е обявена нищожността на решение № 210, взето с протокол № 17 от заседание на
Общински съвет – Чепеларе, проведено на 28.09.2016 г., с което е допълнен чл. 32 от Раздел
шести – Ред за отглеждане на домашни животни към Наредба № 1 за поддържане и опазване
на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община
Чепеларе, с приемане на нови алинея 4, алинея 5, алинея 6 и алинея 7.
3
С наказателно постановление № 91/21.11.2016 г., издадено от кмета на Община Чепеларе за
нарушение на чл. 32, ал. 6, т. 2 и 5 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на
обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община
Чепеларе, приета се решение № 232, взето с протокол № 31 от 18.05.2002 г. на Общински
съвет – Чепеларе, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 67, ал. 1 от същата Наредба на А.Г.П. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева за това, че на 15.11.2016
г. изтича срока на Предписание № 163 относно броя на едрите преживни животни /крави до
3 бр. с приплоди/ и птици до 20 бр., които може да отглежда на закрито в собствения си
парцел, а отглежда много повече животни от допустимия брой, като не спазва никакви
санитарни изисквания.
С решение № 42/13.04.2017 г. по НАХД № 6/2017 г. на РС - Чепеларе наказателно
постановление № 91/21.11.2016 г. е отменено.
С наказателно постановление № 98/01.12.2016 г., издадено от кмета на Община Чепеларе за
нарушение на чл. 32, ал. 6, т. 2 и 5 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на
обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община
Чепеларе, приета се решение № 232, взето с протокол № 31 от 18.05.2002 г. на Общински
съвет – Чепеларе, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 67, ал. 1 от същата Наредба на А.Г.П. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева за това, че на 24.11.2016
г. изтича срока на Предупреждение № 164 относно броя на едрите преживни животни -
крави до 3 бр. с приплоди и птици до 20 бр., които може да отглежда на закрито в
собствения си парцел, а отглежда много повече животни от допустимия брой, като не спазва
никакви санитарни изисквания. Системно замърсява с оборски тор и др., постоянен шум
животни и съпътстваща миризма, допринасят за постоянен тормоз на жителите на квартала.
С решение № 43/19.04.2017 г. по НАХД № 7/2017 г. на РС - Чепеларе наказателно
постановление № 98/01.12.2016 г. е отменено.
Между страните няма спор, че горепосочените съдебни актове на Административен съд –
Смолян и на РС – Чепеларе са влезли в сила.
До ответника е изпратена покана за доброволно плащане с изх. № 01-161-6500/248 от
23.12.2020 г., с която ДФ „....” го уведомява, че поради неспазване на задължението да
възстанови на Фонда предоставения кредит до 27.11.2018 г., следва в 14 – дневен срок
същият да възстанови получените средства в размер на: главница - 6510 лева, редовна лихва
към 27.11.2018 г. – 1327.69 лева и натрупана законна лихва, изчислена от 28.11.2018 г. до
датата на пълно издължаване. Поканата е изпратена по пощата на адрес: гр. П., ул. „*****”
№ **, но е върната като непотърсена на 27.01.2021 г.
Според представеното извлечение от партидата на длъжника на ДФ „....” полученият от П.
кредит е в размер на 6510 лева с отбелязана дата на получаване 12.12.2012 г. Издължена е
само сумата в размер на 371.34 лева – лихва на дата 07.11.2013 г. Основание за изискуемост
на кредита е неизпълнение на т.3.1.6, във вр. с т. 4.1 от раздел IV „Отговорности” на договор
№ 16/239391/01090 от 11.12.2012 г., като датата на изискуемост на вземането е 28.11.2018 г.
Дължимите суми са: 6510 лева – главница, 1327.69 лева – годишна лихва върху кредита за
периода от 12.12.2012 г. до 27.11.2018 г., 1551.55 лева – лихва за забава /законна лихва/
върху размера на вземането за периода от 28.11.2018 г. до 15.04.2021 г.
С изложение рег. индекс № 93-372/15.02.2017 г., подадено от А.П. до министъра на
земеделието и храните молба за помощ поради тормоз, осъществяван от кмета на с. Х. с
действия, целящи да бъде принуден да ликвидира стопанството си и да напусне с. Х..
Във връзка с изложението на 16.03.2017 г. е извършена проверка на животновъдния обект на
ответника от комисия в състав: началника на отдел ЗИЖФ, главен експерт, отдел ЗИЖФ и
старши експерт, отдел ЗИЖФ, за което е изготвен протокол и доклад до зам.-министъра на
земеделието и храните. От посочените документи става ясно, че Комисията констатирала, че
хигиената в обекта е изключително лоша като това се отнася както за пространството около
къщата и двора на собственика, така и в сградата, в която се отглеждат говедата. На
4
животните няма осигурен постоянен достъп до вода. Животните не се хранят редовно, в
резултат на което са слави и кахектични. Липсва контейнер за съхранение на трупове от
умрели животни преди извозването им до екарисажа. Собственикът не уведомява
своевременно регистрирания ветеринарен лекар, обслужващ обекта, като на заклани на
място животни не са взимани проби за трансмисивни спонгиформни енцефаллопатии. Във
връзка с установените груби нарушения, свързани с отглеждането на селскостопанските
животни и лоши условия, на собственика на обекта са съставени един АУАН през 2016 г. и
два през 2017 г. При проверката от Комисията е установено, че обектът не разполага с
оборудване за доене на животните и съхранение на сурово краве мляко. Комисията се е
срещнала със съседи на П., които са изразили силно възмущение относно лошите условия,
при които се отглеждат животните и замърсяването, което те предизвикват. Кметът на с. Х. е
информирал Комисията, че във връзка с лошите условия в обекта и натрупаните огромни
количества от торови маси, замърсяващи прилежащите имоти и улици, са подавани
многократни сигнали към институциите. През 2013 година в обекта е била извършена
проверка от представители на МЗХ и БАБХ, която е констатирала лоши условия в обекта и
натрупани огромни количества тор. Тогава собственикът е поел ангажимент да предприеме
действия за привеждане обекта съгласно изискванията, които към момента на проверката на
16.03.2017 г. Комисията е установила, че не са изпълнени, както и че условията са много по
– лоши в сравнение с проверката пред 2013 г. Пред Комисията П. е заявил, че не иска да
поеме ангажимент за привеждане на обекта съгласно изискванията. Във връзка с
констатациите Комисията е предложила: 1. МЗХ да уведоми БАБХ за резултатите от
проверката, която да приложи разпоредбите на чл. 138, ал. 1 от ЗВД, касаещи заличаване на
регистрацията на обекта и 2. МЗХ да уведоми ДФ „....” за резултатие от проверката в
животновъдния обект на П. с цел предприемане на необходимите действия, касаещи
неизпълнение на задълженията му като бенефициент по схемите и мерките по Програма за
развитие на селските райони; включване на лицето в проверките за спазване на стандартите
и изискванията на кръстосаното съответствие.
С писмо изх. № 94-372/18.04.2017 г. от зам.-министъра на земеделието и храните до
директора на БАБХ във връзка с изложението на ответника до МЗХ и извършената проверка
от Комисията на 16.03.2017 г. за предприемане от БАБХ като компетентен орган на
необходимите мерки и действия по прилагане на чл. 138 от ЗВД, касаещи заличаване на
регистрацията на животновъдния обект и прекратяване на дейността.
Писмо с изх. № 94-372/18.04.2017 г. е изпратено от зам.-министъра на земеделието и храните
и до изпълнителния директор на ДФ „....” във връзка с изложението на ответника до МЗХ и
извършената проверка от Комисията на 16.03.2017 г., с което предвид това, че П. е
бенефициент по схемите за директни плащания и мерките по Програма за развитие на
селските райони, изпълнителния директор на Фонда е уведомен за необходимостта да
предприеме действия за включване на лицето за проверка на цялостната му дейност във
връзка с получените плащания, както и проверка за спазване на стандартите и изискванията
на кръстосаното съответствие.
В отговор от 23.05.2017 г. от изпълнителния директор до зам.-министъра на земеделието и
храните е посочил, че съгласно чл. 4 от ЗВМД компетентен орган за осъществяване,
управление и контрол на ветеринарномедицинската дейност е БАБХ, нарушенията по ЗВМД
се установяват с актове, съставени от ветеринарните лекари от БАБХ – чл. 472, ал. 1 от
ЗВМД, а съгласно ал. 2 наказателните постановления за нарушенията се издават от
директора на ОДБХ, на чиято територия е извършено нарушението. В писмото е заявено, че
в случай на подадено заявление за подпомагане от П. за кампания 2017 г., в което са заявени
животни по схемите и мерките на директните плащания, дирекция „Директни плащания” ще
изиска извършването на проверка на място на животните и проверка за спазване
изискванията на кръстосаното съответствие от страна на дирекция „Технически
инспекторат” при ДФ „....”.
5
С писмо изх. № 893/14.03.2022 г. директорът на ОДБХ е изпратил на БАБХ документи от
преписка, касаещи заличаването на регистрацията и прекратяването на дейността на
животновъдния обект, собственост на ответника, а именно:
1. Констативен протокол № 7/02.05.2017 г. на ОДБХ – Смолян, съставен от д-р Р.С. – гл.
инспектор, в присъствието на д-р Г.К. – гл. инспектор, за извършена проверка на
обекта на А.П., при която е установено, че след извършената проверка на 16.03.2017 г.,
към датата на проверката – 02.05.2017 г., собственикът на обекта не е предприел
никакви мерки за отстраняване на грубите и системни нарушения на изискванията за
хуманно отношение към животните. Животните са отглеждани в условия,
застрашаващи тяхното здраве и здравето на хората. На собственика е направено
Предписание № 6 от 03.05.2017 г.
2. Предписание № 6/03.05.2017 г., издадено от д-р С. в присъствието на д-р К., с което са
дадени следните указания на А.П.: да се отстранят констатираните нарушения,
констатирани в настоящата и предходните проверки. При неизпълнение поради
системните нарушения, животните ще бъдат отнети в полза на държавата. Срокът,
който е даден на собственика с предписанието е до 10.06.2017 г.
3. Заповед № РД – 515/30.05.2017 г., издадена от директора на ОДБХ – Смолян на
основание чл. 138, ал. 1, т. 2 от ЗВМД, във връзка със системните нарушения на
ветеринарномедицинските изисквания от А.Г.П., с която е заличена регистрацията на
животновъдния обект на ответника.
4. Доклад с изх. № 2293-ЗЖ/30.05.2017 г. от д-р В.М. – началник отдел ЗЖ при ОДБХ –
Смолян до изпълнителния директор на БАБХ, с който последният е уведомен, че в
резултат на извършената проверка на 02.05.2017 г. на собственика на обекта е връчено
предписание № 6/03.05.2017 г., с което на П. е дадена възможност доброволно да
изведе животните от обекта с цел осигуряване на по – добри условия за отглеждането
им. В резултат на това 13 бр. ЕПЖ са продадени за доотглеждане в други обекти, а
други 16 бр. ЕПЖ са заклани за собствена консумация и за курбани на с. Х. и с. П. за
празника „Спасов ден”. Изпълнителният директор на БАБХ е уведомен и за
издадената от директора на ОДБХ заповед № РД – 515/30.05.2017 г. за заличаване на
регистрацията и прекратяване на дейността на животновъдния обект на ответника.
По делото е прието основно и допълнително заключение по допуснатата ССчЕ, които съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно изготвени и неоспорени от страните, според
които общият размер на отпусната сума по процесния договор за предоставяне на кредит и
Анексите към него от № 1 до № 5 е 6510 лева за отглеждане на 31 броя крави – по 210 лева
за брой. Размерът на дължимата договорна лихва върху главницата за периода от 30.11.2013
г. до 27.11.2018 г. е в общ размер на 1333.48 лева, тъй като договорната лихва за периода от
18.12.2012 г. /датата на получаване на кредита/ до 29.11.2013 г. при годишен лихвен процент
6%, възлизаща в размер на 371.34 лева е издължена на 07.11.2013 г., т.е. преди
разсрочването му с подписването на Анекс № 1 от 03.04.2014 г. Размерът на дължимата
лихва за забава за периода от 28.11.2018 г. до 15.04.2021 г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е 1573.38 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
В производството се установи по безспорен начин, че между страните е сключен договор за
предоставяне на кредит на животновъдите за отглеждане на селскостопански животни
(крави, биволици, овце – майки и кози – майки) от 11.12.2012 г., по силата на който ищецът
се е задължил да предостави на ответника сумата от 6510 лева за отглеждане на
селскостопански животни – 31 броя крави, а ответникът се е задължил в срок до 29.11.2013
г. да върне сумата. Според договора за кредит, усвояването на кредита се осъществява, чрез
превод по банкова сметка на земеделския производител. От представения дневен отчет -
извлечение от 18.12.2012 г. се установява, че *** е превел по сметка на ответника сумата от
6
6510 лева по договора за кредит от 2012 г. Следователно е изпълнено условието за реално
предаване на сумата и този факт не се оспорва от ответника. Поради това обстоятелството,
че в представеното извлечение по партидата на длъжника е посочена дата на получаване на
кредита – 12.12.2012 г., вместо документално установената дата - 18.12.2012 г., е без правно
значение. Що се отнася до възражението на ответника, че представеното извлечение по
партидата на длъжника е от дата 23.06.2021 г., а заповедта за изпълнение и изпълнителният
лист са издадени на 14.05.2021 г., съдът намира същото за неоснователно. Видно от
извлечението на л. 8 от приложеното ч.г.д. № 6353/2021 г. на РС – Пловдив, заверено копие
на което е приложено и на л. 112 от настоящото дело, същото е от дата 12.02.2021 г. и
следователно е изготвено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК – 16.04.2021 г., респ. преди издаване на самата заповед и
изпълнителния лист – 14.05.2021 г.
В т. 3.1.6. от договора е предвидено, че кредитополучателят се задължава да възстанови на
кредитодателя предоставения кредит по процесния договор в срок до 29.11.2013 г. заедно с
6 % годишна лихва от деня на получаването. Съгласно т. 4.1 от договора при неизпълнение
на тези задължения кредитополучателят възстановява предоставения кредит, ведно с
лихвата за периода на срока на договора, както и законната лихва върху получения кредит,
считано от деня на забавата.
Впоследствие с пет анекса страните са договаряли изрично нови срокове за връщане на
главницата, като последният договорен срок за връщане на главницата е 27.11.2018 г.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, наведено в отговора на
исковата молба, че изискуемостта на кредита не настъпва автоматично, а е необходимо
преди подаване за издаване на заповед за незабавно изпълнение, ищецът да е уведомил
ответника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това
изявление следва да е достигнало до длъжника. На първо място, в договора от 11.12.2012 г.
не е предвидена клауза, предоставяща право на кредитора, при определени условия, да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Следователно в случая институтът на предсрочната
изискуемост е неприложим. На следващо място, заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК е подадено на 16.04.2021 г., т.е. след настъпване на падежа на
кредита, който, съгласно последното постигнато между страните споразумение за
отсрочване на издължаването му с анекс № 5 от 26.02.2018 г., е настъпил на 27.11.2018 г.
Основното задължение на заемополучателя е да върне сумата, която е получил в уговорения
срок или ако не е уговорен - при условията на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД - ако не е уговорено
друго, заемът трябва да се върне в течение на един месец от поканата до длъжника. Изцяло в
доказателствена тежест на ответника е да установи пълно и главно, че е изпълнил
задълженията си по процесния договор за кредит и е върнал дължимата на ищеца сума от
6510 лева на уговорената за това дата – 27.11.2018 г. Такова плащане по делото не се
установи, а и не се твърди от ответника.
Ето защо съдът приема, че той не е изпълнил основното си задължение по договора за
кредит, поради което предявеното вземане за връщане на кредита в размер на сумата от 6510
лева е доказано по своето основание и размер и установителният иск следва да се уважи.
Неоснователно е направеното с отговора възражение, че вземането за главница е погасено
по давност с аргументи, че с Анекс № 3/21.06.2016 г., страните са уговорили нов срок за
връщане на кредита до 25.11.2016 г., с изтичането на който договорът е прекратил
действието си, вземането е станало изискуемо и е започнал да тече тригодишен давностен
срок, който е изтекъл преди подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК – на 25.11.2019 г.
Анекс № 4/18.04.2017 г. и анекс № 5/26.02.2018 г., били недействителни, тъй като към дата
18.04.2017 г. договорът бил автоматично прекратен поради виновното поведение на трети
лица за неизпълнение на поети от страна на ответника задължения, а именно: през месец
март 2017 г. животните /31 броя крави/ са били принудително унищожени по нареждане на
Министерство на земеделието, за изхранването на които е бил отпуснат кредита, като при
7
подписването на анекси № 4 и № 5 ответникът вече не е бил регистриран като земеделски
производител. Поради това следвало да се приеме, че датата на падежа за погасяване на
кредита е 25.11.2016 г. и че към 25.11.2019 г. същият е погасен по давност, като заявлението
за издаване на заповед за изпълнение било подадено на 14.05.2021 г., а исковата молба – на
14.12.2021 г. Анекси № 4 и № 5 били подписани след датата на падежа и не пораждали
целените правни последици.
С подписаните пет анекса страните са постигнали съгласие за разсрочване на
възстановяването на кредита, като с всеки анекс е договарян нов срок за връщането му.
Обстоятелството, че анекс № 1 е сключен на 03.04.2014 г. след датата на уговорения в
договора падеж на задължението на 29.11.2013 г., не може да обуслови извод за липса на
основание за сключването му. В случая с анекс № 1/03.04.2014 г. страните са договорили
нов срок за връщане на главницата по кредита, чийто падеж е бил на 29.11.2013 г. Съгласно
чл. 9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то
не противоречи на повелителни норми на закона и добрите нрави, поради което няма пречка
страните да договорят нов срок за заплащане на главницата по кредита, макар и към този
момент падежът на това задължение да е бил настъпил. Поради това съдът приема, че
сключените към договора анекси № 1, № 2, № 3, № 4 и № 5 са породили правно действие,
като във всеки един от тях е посочено, че всички останали клаузи на договора остават
непроменени, както и че анексите са неразделна част от сключения Договор №
21/239391/01090/11.12.2012 г. С всеки един анекс е договарян нов падеж за връщането на
кредита, като последният срок за това е до 27.11.2018 г. Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК е депозирано пред РС - Пловдив на 16.04.2021 г. и към този
момент не е бил изтекъл петгодишният срок по чл. 110 от ЗЗД, поради което вземането за
главница не е погасено по давност.
От събраните по делото доказателства се установява, че с предписание № 6/03.05.2017 г. на
ответника са дадени указания да отстрани констатираните нарушения – предходни и
настоящи, при отглеждане на животните в срок до 10.06.2017 г., като в противен случай
животните ще бъдат отнети в полза на държавата, а със Заповед № РД – 515/30.05.2017 г.,
издадена от директора на ОДБХ – Смолян, на основание чл. 138, ал. 1, т. 2 от ЗВМД е
заличена регистрацията на животновъдния обект на ответника поради системните
нарушения на ветеринарномедицинските изисквания от А.Г.П.. Според доклада на
началника на отдел ЗЖ при ОДБХ – Смолян от 30.05.2017 г. обаче в резултат на
предписание № 6/03.05.2017 г. 13 бр. ЕПЖ са продадени за доотглеждане в други обекти, а
други 16 бр. ЕПЖ са заклани за собствена консумация и за курбани на с. Х. и с. П. за
празника „Спасов ден”. От анализа на тези доказателства, както и представените Протокол
от 16.03.2017 г. и Доклад от 03.04.2017 г. на Комисия от МЗХ, Констативен протокол №
7/02.05.2017 г. на ОДБХ – Смолян, може да се направи извод, че при подписване на анекс №
4 на 18.04.2017 г. регистрацията на животновъдния обект на ответника не е била заличена,
тъй като това е станало по силата на издадената заповед № РД – 515/30.05.2017 г. Отделно
от това, посочените доказателства дават основание да се приеме, че ответникът с
поведението си сам е създал предпоставки за заличаване на животновъдния му обект, поради
което не може да черпи права от собственото си бездействие. В този смисъл съдът намира за
неоснователни доводите, че неизпълнението на задълженията по договора се дължи на
причини, за които той не отговаря.
Що се отнася до твърдението, че при подписването на анекси № 4 и № 5 ответникът вече не
е бил регистриран като земеделски производител, следва да се посочи, че за да загуби
качеството си на земеделски стопанин, едно лице трябва да се е отписало като такъв, чрез
подаване на съответния документ или да са били налице основания за служебно отписване –
чл. 11, ал. 6 и ал. 7 от Наредба № 3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на
земеделските стопани. В случая доказателства за доброволно или за служебно отписване на
ответника към датите на подписване на анекси № 4/18.04.2017 г. и № 5/26.02.2018 г. не са
8
ангажирани по делото.
По делото се установи, че в анекс № 1/03.04.2014 г. е посочено, че лихвата по договора,
изчислена до 29.11.2013 г., е погасена преди разсрочването. С анекса е уговорена лихва по
разсрочването от 4.5%, която ще се начислява върху размера на кредита за периода от
30.11.2013 г. до уговорената дата на издължаване – 25.11.2014 г. Съгласно заключенията –
първоначално и допълнително, на вещото лице размерът на лихвата по договора за периода
от 18.12.2012 г. – датата на получаване на кредита, до 29.11.2013 г., при годишен лихвен
процент от 6%, е 371.34 лева. Същата е издължена на 07.11.2013 г., т.е. преди разсрочването
на кредита с подписването на анекс № 1/03.04.2014 г. Размерът на договорната лихва по
анекс № 1 за периода от 30.11.2013 г. до 25.11.2014 г. е 289.74 лева.
С анекс № 2/19.02.2015 г. страните са уговорили лихва по разсрочването в размер на 4%
върху кредита за периода от 26.11.2014 г. до уговорената дата на издължаване – 25.11.2015
г. Съгласно заключенията на вещото лице размерът на договорната лихва по анекс № 2 за
периода от 26.11.2014 г. до 25.11.2015 г. е 260.40 лева.
С анекс № 3/21.07.2016 г. страните са уговорили лихва по отстрочването в размер на 4%
върху кредита за периода от 26.11.2015 г. до уговорената дата на издължаване – 25.11.2016
г. Съгласно заключенията на вещото лице размерът на договорната лихва по анекс № 3 за
периода от 26.11.2015 г. до 25.11.2016 г. е 261.11 лева.
С анекс № 4/18.04.2017 г. страните са уговорили лихва по отстрочването в размер на 4%
върху кредита за периода от 26.11.2016 г. до уговорената дата на издължаване – 27.11.2017
г. Съгласно заключенията на вещото лице размерът на договорната лихва по анекс № 4 за
периода от 26.11.2016 г. до 27.11.2017 г. е 261.83 лева.
С анекс № 5/26.02.2018 г. страните са уговорили лихва по отстрочването в размер на 4%
върху кредита за периода от 28.11.2017 г. до уговорената дата на издължаване – 27.11.2018
г. Съгласно заключенията на вещото лице размерът на договорната лихва по анекс № 5 за
периода от 28.11.2017 г. до 27.11.2018 г. е 260.40 лева.
Ищецът претендира договорна лихва за периода от 12.12.2012 г. до 27.11.2018 г. в общ
размер на 1327.69 лева. Доколкото от представения преводен документ се установява, че
сумата по кредита е преведена на ответника на 18.12.2012 г., то искането за начисляване на
лихва от 12.12.2012 г. е неоснователно. С оглед на това на вещото лице беше поставена
допълнителна задача и същото е изчислило както размера на разсрочените и отсрочени
лихви, така и общия размер на договорната лихва за периода от 18.12.2012 г. до 27.11.2018
г., който е 1704.82 лева. От този общ размер вещото лице е приспаднало издължената сума
от 371.34 лева за периода от 18.12.2012 г. до 29.11.2013 г., в резултат на което е дало общ
размер на дължимата договорна лихва от 1333.48 лева за периода от 30.11.2013 г. до
27.11.2018 г. Ищецът претендира договорна лихва за периода от 12.12.2012 г. до 27.11.2018
г. в общ размер на 1327.69 лева, т.е. в размер по – малък от общия размер, изчислен от
вещото лице, при това за периода от 18.12.2012 г. до 27.11.2018 г., а именно 1704.82 лева.
При това положение от общия размер на претендираната договорна лихва следва да се
приспадне не само издължената сума от 371.34 лева за периода от 18.12.2012 г. до 29.11.2013
г., но и сумата претендирана за периода от 12.12.2012 г. до 17.12.2012 г., тъй като за този
периода, както вече се посочи, претенцията е неоснователна. Същата, изчислена по реда на
чл. 162 от ГПК, възлиза в размер на 6.51 лева. Ето защо установителния иск за договорна
лихва следва да бъде уважен до размера от 949.84 лв. за периода от 30.11.2013 г. до
27.11.2018 г., като за разликата от уважения до претендирания размер от 1327.69 лева за
периода 12.12.2012 г. до 27.11.2018 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Неоснователно е възражението, че вземанията за договорна лихва са погасени по давност.
Както беше посочено и по-горе с всеки следващ анекс страните са договаряли разсрочване и
отсрочване на дължимата до този момент договорна лихва. С анекс № 2/19.02.2015 г.
плащането на дължимата договорна лихва по договора и анекс № 1, изчислена до 25.11.2014
г., е разсрочено в срок до 25.11.2015 г. С анекс № 3/21.07.2016 г. плащането на дължимата
9
договорна лихва по договора и анексите, изчислена до 25.11.2015 г., е отсрочено в срок до
25.11.2016 г. С анекс № 4/18.04.20176 г. плащането на дължимата договорна лихва по
договора и анексите, изчислена до 25.11.2016 г., е разсрочено в срок до 27.11.2017 г., а с
анекс № 5/26.02.2018 г. е договорено последното отсрочване на начислената по договора и
анексите лихва, изчислена до 27.11.2017 г., която следва да се плати в срок до 27.11.2018 г.
Освен това с подписването на всеки следващ анекс ответникът се е съгласявал със
съществуването на дължими до този момент договорни лихви, както и с новите срокове за
изплащането им. С подписаните пет анекса към процесния договор е преструктуриран дълга
на ответника чрез разсрочването му, като с всеки анекс е определян нов срок за
възстановяване на кредита и дължимата договорна лихва С това е прекъсвана и давността на
основание чл. 116, б. „а” от ЗЗД. С анекс № 5/26.02.2018 г. е уговорен последният падеж на
дължимата договорна лихва по договора и анексите, който е в срок до 27.11.2018 г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е депозирано пред РС -
Пловдив на 16.04.2021 г., на която дата се счита, че е предявен искът по чл. 422 от ГПК, като
към този момент не е изтекъл тригодишният срок по чл. 111, б. „в” от ЗЗД, поради което
вземането за договорните лихви не е погасено по давност.
Неоснователно е и възражението на ответника, че исковете за договорна лихва са
неоснователни, тъй като поканата за доброволно изпълнение не му е била връчена.
Дължимостта за погасяване на договорната лихва произтича от сключения договор и
анексите към него, като в тях са посочени и сроковете за издължаване, поради което същата
не е обвързана от обстоятелството дали е връчена на длъжника или не покана за
доброволното ѝ изпълнение.
По предявения акцесорен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415, ал.
1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, а именно да бъде признато за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата от 1551.55 лева, представляваща мораторна лихва за забава по
договор за предоставяне на кредит на животновъдите за отглеждане на селскостопански
животни (крави, биволици, овце - майки, кози - майки) за периода от 28.11.2018 г. до
15.04.2021 г. съдът приема, че същият е основателен. Безспорно се установи в
производството, че между страните е имало сключен договор за предоставяне на кредит на
животновъдите за отглеждане на селскостопански животни (крави, биволици, овце - майки,
кози - майки) от 11.12.2012 г., по силата на който ДФ „....” се е задължило да предостави на
ответника сумата от 6510 лева за отглеждане на 31 бр. крави, а ответникът се е задължил в
срок до 29.11.2013 г. да върне сумата. Със сключени между страните пет анекса, неразделна
част от договора, срокът за възстановяване на кредита е продължаван, като с петия срокът е
продължен до 27.11.2018 г. В т. 4.1 от договора е предвидено при неизпълнение на
задължението по т. 3.1.6 от договора кредитополучателят да възстанови на ***
предоставения кредит заедно с лихвата за периода на срока на договора, както и законна
лихва върху получения кредит, считано от деня на забавата. Вещото лице е изчислило, че за
исковия период мораторната лихва е в размер на 1573.38 лева. Доколкото ищецът
претендира мораторна лихва в размер на 1551.55 лева за периода от 28.11.2018 г. до
15.04.2021 г., исковата претенция следва да бъде уважена в пълен размер.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от
исковете на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за заповедното и настоящото производство, а
ответникът – съразмерно с отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
за заповедното и настоящото производство.
Ищецът претендира разноски за исковото производство пред настоящата инстанция, както
следва: 187.72 лева за държавна такса, 450 лева за изготвяне на първоначална и
допълнителна експертиза и 799.74 лева за юрисконсултско възнаграждение – общо 1437.46
лева.
В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в размер на 187.72 лева и 50
10
лева юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът претендира разноски за исковото производство пред настоящата инстанция в
размер на 800 лева.
В заповедното производство ответникът е претендирал разноски в размер на 450 лева за
процесуално представителство пред съответните инстанции и пред ЧСИ. Доколкото
страните по договора не са уговорили поотделно размер на адвокатското възнаграждение за
двете производства – това по ч.г.д. № 74/2021 г. и това по принудителното изпълнение,
съдът намира че общо платената от длъжника сума следва да се разпредели поравно, т.е. по
225 лева за всяко производство.
Предвид горното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца по
съразмерност сумата от общо 1379.61 лева за производството пред настоящата инстанция и
сумата от общо 228.15 лева за заповедното производство.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника по съразмерност сумата от общо
20.25 лева за производството пред настоящата инстанция и сумата от общо 5.70 лева за
заповедното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Държавен фонд „....”, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. ..., бул. „...” № ... и А.Г.П., ЕГН **********, с адрес:
гр. П., ул. „*****” № **, че ответникът А.Г.П. дължи на ищеца Държавен фонд „....”
следните суми: 6510 лева (шест хиляди петстотин и десет лева) – главница по Договор №
21/239391/01090 от 11.12.2012 г. за предоставяне на кредит на животновъдите за отглеждане
на селскостопански животни (крави, биволици, овце - майки, кози - майки) изменен
впоследствие с пет броя анекси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.04.2021 г. до изплащане на вземането; 949.84 лева (деветстотин четиридесет и девет лева
и осемдесет и четири стотинки) – договорна лихва за периода от 30.11.2013 г. до 27.11.2018
г., както и 1551.55 лева (хиляда петстотин петдесет и един лева и петдесет и пет стотинки) –
мораторна лихва за периода от 28.11.2018 г. до 15.04.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение № 35/14.05.2021 г. по чл. 417 от ГПК по ч.г.д. № 74/2021 г. на РС –
Чепеларе, на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ГПК и чл.
86 от ЗЗД
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за признаване за установено в отношенията между Държавен фонд „....”,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. ..., бул. „...” № ... и А.Г.П., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „*****” № **, че ответникът А.Г.П. дължи на ищеца
Държавен фонд „....” договорна лихва по Договор № 21/239391/01090 от 11.12.2012 г. за
предоставяне на кредит на животновъдите за отглеждане на селскостопански животни
(крави, биволици, овце - майки, кози - майки), изменен впоследствие с пет броя анекси, за
разликата от уважения размер от 949.84 лева (деветстотин четиридесет и девет лева и
осемдесет и четири стотинки) за периода от 30.11.2013 г. до 27.11.2018 г. до претендирания
размер от 1327.69 лева (хиляда триста двадесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки)
за периода 12.12.2012 г. до 27.11.2018 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Г.П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „*****” № ** да заплати на
Държавен фонд „....”, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. ..., бул. „...” № ...,
сумата в общ размер на 228.15 лева (двеста двадесет и осем лева и петнадесет стотинки),
представляваща разноски по съразмерност за заповедното производство, включени в
заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, както и сумата в общ размер на 1379.61 лева
(хиляда триста седемдесет и девет лева и шестдесет и една стотинки), представляваща
разноски по съразмерност за производството пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Държавен фонд „....”, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. ...,
бул. „...” № ... да заплати на А.Г.П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „*****” № **,
11
сумата в общ размер на 5.70 лева (пет лева и седемдесет стотинки), представляваща
разноски по съразмерност за заповедното производство, включени в заповедта за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, както и сумата в общ размер на 20.25 лева (двадесет лева и
двадесет и пет стотинки), представляваща разноски по съразмерност за производството пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ОС – Смолян.
След влизане в сила на настоящото решение заверен препис от същото да се изпрати на
заповедния съд.
12