№ 333
гр. София , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20211001000292 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е въззивна жалба на ответника П. Р. Р. срещу решение № 260212 от
23.10.2020г. по т.д. 1830/2018г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 12 с-в, в частта
му, с която е уважен предявеният от ищеца „ЕМГР“ ЕАД срещу П. Р. Р. иск по чл. 61, ал. 1
ЗПРПМ и съдът е приел за установено, че полезният модел с наименование
„Електродвигател с многопрофилен, многосекционен, плъзгащ се ротор“ с подадена от П. Р.
Р. заявка вх. № 3890/26.10.2017г., по която е издадено свидетелство за регистрация на
полезен модел рег.№ 2854 U1, с начало на действие на регистрацията от 25.10.2017г. и с
публикация на регистрация в официалния бюлетин на Патентното ведомство № 1 от
15.01.2018г. и публикация на описание в бюлетин № 02.1 от 15.02.2018г. представлява
служебен полезен модел по смисъла на чл. 15, вр. чл. 78 ЗПРПМ. Жалбоподателят поддържа
решението в тази му обжалвана част да е недопустимо предвид предявяване на иска по чл.
61, ал. 1 ЗПРПМ при липсата на правен интерес за ищеца като основна процесуална
предпоставка за допустимост на иска. Излага, както се е мотивирал и първоинстанционният
съд в обжалвания съдебен акт, исковете по чл. 61, ал. 1 ЗПРПМ и чл. 62, ал. 1 ЗПРПМ да се
изключват взаимно, но поддържа правният интерес за предявяването им да не изхожда от
соченото от съда обстоятелство - дали има спор досежно служебния характер на полезния
модел, а от обстоятелството дали е налице уведомяване по чл. 13, ал. 3 ЗПРПМ и дали е
1
изтекъл уреденият в последната норма срок за заявяване на служебно произведение от
работодателя. Сочи предвид пропускането на установения в последната норма срок за
заявяване на процесния полезен модел като служебен от ищеца за същия да липсва интерес
от предявяване на иска по чл. 61, ал. 1 ЗПРПМ, доколкото правото му на заявяване е
погасено и дори искът да бъде успешно проведен погасеното му право на заявяване няма да
бъде възстановено. Като относима практика в този смисъл цитира практиката по
определение № 417/13.06.2013г. по ч.т.д. 2158/13г. по описа на ВКС, ТК. При условията на
евентуалност оспорва съдебния акт в обжалваната му част като неправилен с доводи
процесният полезен модел да не е служебен по смисъла на чл. 15 ЗПРПМ. Излага решението
да е необосновано като съдът е формирал решаващия си извод, че ответникът е създал
полезния модел във връзка с присъщите си задължения по трудов договор, основавайки се
на представен документ – Job description, който е предоставен на ответника преди реалното
сключване на трудовия договор и не е за длъжността, за която по-късно страните са
сключили трудов договор. Сочи пропуск на работодателя да е, че не му е връчил актуална за
заеманата длъжност нова длъжностна характеристика, предвид на което и приложение
следва да намерят правилата на Националната класификация на професиите и длъжностите
за длъжността му „Директор“, съобразно които създаването на полезни модели не е в кръга
на задълженията на директора като ръководен персонал. Независимо от последното
поддържа и в приложената характеристика също да не се съдържат задължения за
„създаване“ на полезни модели или изобретения. Поддържа и да липсва изрично възлагане
към него на задължения по създаване на полезен модел или процесният модел да е създаден
в резултат на изпълнение на задължения, от които се очаква такъв да бъде създаден. Сочи и
по делото да не се установява използването на материали на работодателя, доколкото
полезният модел е за хибриден електродвигател, който е различен от свързаните с дейността
на работодателя подемни конусни двигатели и, както дава показания и св. Г., изобщо не е
имало материали, които да могат да бъдат влагани в едрогабаритни двигатели. По
изложените доводи моли решението в обжалваната част да бъде обезсилено и
производството по иска по чл. 61, ал. 1 ЗПРПМ прекратено, евентуално решението да бъде
отменено и искът отхвърлен като неоснователен.
Въззиваемата страна, „ЕМГР” ЕАД, оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Излага решението в обжалваната му от ответника част да е правилно като постановено при
точно приложение на закона и обосновано от събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност. Поддържа правилно съдът да е обосновал изводите си за вменените задължения
на ответника по процесния трудов договор въз основа на представената по делото и връчена
на ответника длъжностна характеристика, като сочи НКПД да се създава за целите на
заетостта и статистиката и съобразно придаденото и нормативно значение да не може да
бъде приемана за определяща задълженията на работниците и служителите, предвид на
което и правилно същата не е обсъждана от съда. Сочи съдът правилно да е тълкувал и
приложил нормата на чл. 15 ЗПРПМ като е подвел под същата и безспорно установените по
делото факти. Излага обосновано и съдът да е обсъдил всички събрани по делото
2
доказателства, включително водената кореспонденция в процеса на изработване на полезния
модел, които доказателства в тяхната съвкупност обосновават единствения извод полезният
модел да е служебен. Оспорва като необосновани и доводите на жалбоподателя за
недопустимост на иска по чл. 61, ал. 1 ЗПРПМ като излага между страните да е налице спор
дали полезният модел е служебен и същият правилно да е разрешен от съда с
първоинстанционното решение при съобразяване и на чл. 9 от трудовия договор на ищеца.
По изложените доводи моли решението в тази му обжалвана част да бъде потвърдено като
правилно.
Срещу първоинстанционното решение, в частта му, с която съдът е прекратил
производството по предявен от „ЕМГР“ ЕАД срещу П. Р. Р. иск по чл. 62, ал. 1 ЗПРПМ за
установяване, че правото на заявяване на изобретение с наименование „Електродвигател с
многопрофилен, многосекционен, плъзгащ се ротор“, за което П.Р. е подал заявка за патент
вх.№ 112608/25.10.2017г. и паралелна заявка вх.№ 3890/26.10.2017г., по която е издадено
свидетелство за регистрация на полезен модел рег.н. 2854 U1, с начало на действие на
регистрацията от 25.10.2017г. и с публикация на регистрация в официалния бюлетин на
Патентното ведомство № 1 от 15.01.2018г. и публикация на описание в бюлетин № 02.1 от
15.02.2018г., принадлежи на ищеца като работодател на ответника, са подадени частни
жалби и от двете страни, по които жалби, доколкото касаят застъпвани и с въззивната жалба
и отговора към същата правни доводи на страните, съдът ще се произнесе с настоящото
решение заедно с произнасянето по въззивната жалба на ответника.
Ищецът, „ЕМГР“ ЕАД, поддържа първоинстанционното решение в тази му
обжалвана от него прекратителна част да е неправилно предвид постановяването му в
нарушение на закона и с оглед неговата необоснованост. Сочи правните изводи на съда по
решението в тази му част да не са съответни на правната уредба и предвидената в закона
възможност за паралелно упражняване на правото на иск по чл. 61 ЗПРПМ и чл. 62 ЗПРПМ,
без да са поставени условности или други ограничения пред ищеца и законово му е признато
правото на иск, както за установяване на служебния характер на изобретението при наличен
спор относно същия, така и за установяване принадлежността на правото на заявяване по чл.
13 ЗПРПМ. Оспорва като противен на закона и извода на съда, че при наличие на спор
относно служебния характер на произведението срокът за заявяване ще тече едва след
влизане в сила на съдебното решение по иска по чл. 61 ЗПРПМ, а не както е установено с
нормата на чл. 13, ал. 3 и ал. 4 ЗПРПМ. Излага, че ако се приеме за вярна тезата на
първоинстанционния съд, то подаването на заявка след изтичане на дългия срок по
разглеждане пред съд на иска по чл. 61 ЗПРПМ би довело до лишаване на заявеното
изобретение от новост и изобретателска стъпка по чл. 8 и чл. 9 ЗПРПМ. Поддържа съдът да
е постановил съдебния акт и без да е взел предвид конкретните факти по спора, а именно
наличието на две подадени заявки за патент за процесното изобретение от ищеца и от
ответника и наличния между страните спор кой от тях има право на заявяване, който спор
може да бъде разрешен само по съдебен ред чрез предявения иск по чл. 62, ал. 1 ЗПРПМ.
Сочи съдът да е допуснал и смесване на двете защити за патент и полезен модел, които
3
законът разграничава и допуска паралелното им заявяване, предвид на което и разгледания
иск за полезен модел не изключва интереса на ищеца от предявяване на иск досежно правото
на заявяване на изобретението за защитата му с патент. По изложените доводи моли
решението в обжалваната му прекратителна част да бъде отменено и вместо него съдът да
постанови решение, с което да уважи иска по чл. 62, ал. 1 ЗПРПМ.
Ответникът, П. Р. Р., също обжалва с частна жалба първоинстанционното решение в
частта му, с която производството по делото е прекратено по предявения от „ЕМГР“ ЕАД
иск срещу него по чл. 62, ал. 1 ЗПРПМ като неправилно и моли за неговата отмяна и
разглеждане на иска по същество и отхвърлянето му като неоснователен. Излага, както се е
мотивирал и първоинстанционният съд в обжалвания съдебен акт, исковете по чл. 61, ал. 1
ЗПРПМ и чл. 62, ал. 1 ЗПРПМ да се изключват взаимно, но поддържа правният интерес за
предявяването им да не изхожда от соченото от съда обстоятелство - дали има спор
досежно служебния характер на полезния модел, а от обстоятелството дали е налице
уведомяване по чл. 13, ал. 3 ЗПРПМ и дали е изтекъл уреденият в последната норма срок за
заявяване на служебно изобретение от работодателя. Излага, че в хипотезата на чл. 13, ал. 3
ЗПРПМ дори между страните да не е налице спор относно служебния характер на
изобретението при изтичане на указания в същата норма срок за заявяване за работодателя
правото на заявка да се погасява и същото да отива у изобретателя. Оспорва като противни
на закона изводите на съда, че при съдебен спор относно служебния характер на
изобретението срокът за заявяване по чл. 13, ал. 3 ЗПРПМ тече от влизане в сила на
съдебното решение, като сочи последното да е обезсмислено предвид загубата към
последния момент на новостта на изобретението с оглед издадения за последното патент.
По изложените доводи поддържа за него да е налице интерес от обжалване на съдебния акт
за прекратяване на производството по делото и постановяване на решение по иска по чл. 62,
ал. 1 ЗПРПМ, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Излага доводи и по
същество досежно неоснователността на предявения иск.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността
му единствено на въведените в жалбата основания. В частта на решението с характеристики
на определение, с която производството по делото е прекратено по предявения иск по чл.
62, ал. 1 ЗПРПМ при съблюдаване на указанията по ТР 6/2017г. по т.д. 6/2017г. на ОСГТК
на ВКС съдът дължи произнасяне по частните жалби, без да е ограничен от доводите по
същите.
На първо място съдът съобразява частната жалба на ответника П. Р. Р. срещу
решението в частта му, с която съдът е прекратил производството по делото по предявения
от „ЕМГР“ ЕАД срещу него иск по чл. 62, ал. 1 ЗПРПМ предвид недопустимост на иска, да е
недопустима като подадена от страна без процесуална легитимация и интерес да обжалва
съдебния акт по чл. 130 ГПК. Съобразно нормата на чл. 130 ГПК когато при проверка на
исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата
4
молба. Против връщането може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се
представя. Последното изречение на законовата разпоредба изрично подчертава липсата на
правен интерес у ответника да участва в производството по частната жалба на ищеца срещу
връщането на исковата му молба и прекратяване на производството по делото и на по -
силно основание отрича интереса на ответника сам да обжалва съдебния акт по връщане на
исковата молба, с която е предявен недопустим иск. Определението по чл. 130 ГПК
прегражда защитата само на ищеца, доколкото ответникът, дори да има интерес от решаване
на правния спор, може чрез предявен от него иск да защити правата си. Единственият
интерес за ответника при връщане на исковата молба е за евентуални разноски, в случай, че
е сторил такива в хода на делото по недопустимия иск, но последният интерес не се
защитава с частна жалба срещу връщането на исковата молба, а с молба по чл. 248 ГПК,
каквато не е предмет на разглеждане в настоящото производство. По изложените доводи
жалбата на ответника П. Р. Р. срещу решението на първоинстанционния съд с
характеристики на определение, с което съдът е постановил да прекратява производството
по делото по предявения иск по чл. 62, ал. 1 ГПК като недопустима следва да бъде оставена
без разглеждане.
Проверен по другите две допустими жалби обжалваният съдебен акт е валиден в
неговата цялост.
Досежно допустимостта на обжалвания съдебен акт, в частта, с която съдът се е
произнесъл по иска по чл. 61, ал. 1 ЗПРПМ, и по правилността на решението, в частта с
характеристики на определение, с която е прекратено производството по предявения иск по
чл. 62, ал. 1 ЗПРПМ по причина на недопустимост на последния съдът приема следното:
Предвид нормата на чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка
подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Предметът на
делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните – чл. 6, ал. 2
ГПК. Правният интерес като основна процесуална предпоставка за допустимостта на всяка,
сезирала съда молба, следва да се преценява конкретно с оглед на въведените с молба от
молителя факти и обстоятелства – чл. 127 ГПК, и при съобразяване позицията на ответника
в състезателния исков процес – чл. 8 ГПК.
Видно от сезиралата съда по настоящия спор искова молба ищецът е изложил
твърдения да е бил работодател на ответника в периода 14.08.2015г. до 19.10.2017г. като в
периода на действие на договора и във връзка с изпълнението му ответникът е създал
изобретение с работно наименование „хибриден електродвигател“. Заявил е с помощта на
ответника Р. да е изобретен електродвигател с многопрофилен, многосекционен
(многопакетен) ротор/статор, като през целия период на създаване на изобретението Р. е
подпомаган от екип специалисти на ищеца „ЕМГР“ ЕАД и на „ЕМГР Германия“, а
дейността по изобретяване е технически, финансово и материално подсигурена от „ЕМГР“
ЕАД в качеството му на работодател. Извършени са стъпки за заявяване на изобретението от
5
„ЕМГР“ ЕАД за защита с патент чрез представители по индустриална собственост З., в
което в началото е взел участие и ответника. В последствие ответникът предявява
претенции за повишаването му и за съпритежание върху изобретението, които не са уважени
от ищеца и трудовото правоотношение между страните е прекратено. След прекратяване на
правоотношението ответникът П.Р., без според ищеца да има право на заявяване предвид
служебния характер на изобретението, подава на 25.10.2017г. заявка вх. № 112608 за
издаване на патент за изобретение с наименование „Електродвигател с многопрофилен,
многосекционен, плъзгащ се ротор“, а на 26.10.2017г. паралелна заявка вх.№ 3890 за закрила
на същото изобретение чрез регистрацията му като полезен модел, като е издадено
свидетелство за регистрация на полезен модел рег.№ 2854 U1, с начало на действие на
регистрацията от 25.10.2017г. и с публикация на регистрация в официалния бюлетин на
Патентното ведомство № 1 от 15.01.2018г. и публикация на описание в бюлетин № 02.1 от
15.02.2018г. На 26.10.2017г. ищецът „ЕМГР“ ЕАД сам подава две заявки пред Патентното
ведомство за регистрация на изобретението като полезен модел с вх.№ 3889 и с вх.№ 112609
за закрила на изобретението с патент. И в двете заявки ищецът е посочил за изобретател
бившия си служител – П.Р.. Ищецът е изложил доводи процесното изобретение да е
служебно такова по смисъла на чл. 15 ЗПРПМ и необосновано последното да се оспорва от
ответника, който отрича служебния му характер, както и в нарушение на чл. 13, ал. 3
ЗПРПМ да не е предоставил възможността на ищеца да заяви искане за издаване на патент,
респективно да подаде заявка за регистрация като полезен модел на изобретението, а сам е
сторил това, отичайки правата на ищеца на заявяване по чл. 13, ал. 3 ЗПРПМ. Въз основа на
тези обстоятелства ищецът е заявил до съда искания, в частта предмет на въззивен контрол
за допустимост, за установяване, че полезният модел, за който П.Р. е подал на 26.10.2017г.
паралелна заявка вх.№ 3890 за закрила на изобретение чрез регистрацията му като полезен
модел, като е издадено свидетелство за регистрация на полезен модел рег.№ 2854 U1, с
начало на действие на регистрацията от 25.10.2017г. и с публикация на регистрация в
официалния бюлетин на Патентното ведомство № 1 от 15.01.2018г. и публикация на
описание в бюлетин № 02.1 от 15.02.2018г., е служебен полезен модел, и за установяване, че
правото на заявяване на изобретение с наименование „Електродвигател с многопрофилен,
многосекционен, плъзгащ се ротор“, за което П.Р. е подал заявка за патент вх.№
112608/25.10.2017г. и паралелна заявка вх.№ 3890/26.10.2017г., по която е издадено
свидетелство за регистрация на полезен модел рег.н. 2854 U1, с начало на действие на
регистрацията от 25.10.2017г. и с публикация на регистрация в официалния бюлетин на
Патентното ведомство № 1 от 15.01.2018г. и публикация на описание в бюлетин № 02.1 от
15.02.2018г., принадлежи на ищеца като работодател на ответника.
С депозирания писмен отговор ответникът П.Р. е оспорил исковата молба. Изложил е
твърдения процесното изобретение да не представлява служебно произведение и да не е
създадено от него в изпълнение на служебни задължения като служител при ответника, да
не е било в кръга на трудовите му задължения и да не е подпомаган в създаването му от
работодателя „ЕМГР“ ЕАД. Ответникът е изложил доводи и ищецът в лицето на законния
6
му представител да се е противопоставял на създаването на изобретението и на
евентуалното му внедряване в производството на ищеца. Допълнително ответникът е
изложил да е представил произведението на ищеца на 14.02.2017г. на среща на акционерите
и на съвета на директорите, което е посочил да представлява уведомяване на работодателя
за създаване на изобретението, съобразно дефиницията по чл. 13, ал. 3 ЗПРПМ. Заявил е от
тази дата да е текъл срокът по последната норма за заявяване на изобретението от
работодателя, и последният като не е сторил това, дори да се признае служебния характер на
произведението, е загубил правото си на заявяване на изобретението. Сочи допълнително на
14.05.2017г. да е изпратил на акционерите и на съвета на директорите собствените си пълни
изчисления на параметрите на един електродвигател на базата на концепцията на
създаденото от него изобретение. Излага с последното да е изчерпил всички въпроси по
отношение разкриването на изобретението и да е уведомял работодателя. На среща на
съвета на директорите и акционерите на 27.07.2017г. е взето решение да преустановят
дейностите и активностите по проекта „Хибриден електродвигател“, като ответникът сочи
сам през м. 09 да е извършил довършителни работи по прототипа. Ответникът излага и
въпреки всички пречки, които ищецът му е създавал, да е предложил да заявят съвместно с
ищеца изобретението с цел съпритежание на патента, но предложението му да не е прието.
По тези доводи е оспорил правото на ищеца да заяви процесното изобретение на основание
чл. 13, ал. 3 ЗПРПМ.
При гореочертания от страните предмет на делото чрез спорните и безспорни между
тях факти и обстоятелства и търсената от съда защита по отправените от ищеца искания,
настоящият състав на съда приема и двата предявени от ищеца иска по чл. 61, ал. 1 ЗПРПМ
и чл. 62, ал. 1 ЗПРПМ да са допустими по следните мотиви:
С разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗПРПМ законодателно е дадена специална уредба на
споровете дали изобретението или полезният модел са служебни по смисъла на чл. 15
ЗПРПМ, като за компетентен по иска е определен Софийски градски съд. Законодателно не
са посочени никакви предпоставки за допустимост на иска, освен посочен краен
преклузивен срок с нормата на ал. 3 на чл. 61 ЗПРПМ, след който срок искът би бил
недопустим и който срок цели постигането на правна сигурност при бездействие на
правоимащия ищец. По делото не е налице спор, а и видно от събраните доказателства и
общодостъпните вписвания в регистрите на Патентното ведомство срокът е спазен при
предявяване на процесния иск. Ищецът е обосновал правния си интерес от предявяване на
иска с извънпроцесуалното поведение на ответника, който оспорва процесното изобретение
да има служебен характер, респективно регистрираният по негова заявка и с посочване на
ответника като правоимащ полезен модел да е служебен. Предвид позицията на ответника в
хода на съдебното производство между страните е налице спор относно служебния характер
на полезния модел, като оспорване в последния смисъл е поддържано от ответника и с
писмения му отговор на исковата молба, и този спор съобразно нормата на чл. 61, ал. 1
ЗПРПМ следва да бъде разрешен от съда. Противно възраженията на ответника липсва
признание от ищеца, в който и да е момент, че не е предявил сам заявка в преклузивния срок
7
и при условията на чл. 13, ал. 3 ЗПРПМ и в този смисъл да е преклудирано правото му да
упражни правата си по служебния полезен модел, напротив ищецът поддържа да е подал
такава заявка и да не е уведомяван по надлежния ред за изобретението от ответника,
респективно срокът по чл. 13, ал. 3 ЗПРПМ да не е текъл, които твърдения обосновават
допустимостта на иска по чл. 61, ал. 1 ЗПРПМ.
Допустим е и предявеният иск по чл. 62, ал. 1 ЗПРПМ.
Съобразно диспозицията на последната норма споровете за право на заявяване по чл.
13 ЗПРПМ се решават по съдебен или арбитражен ред. При споровете, които се решават по
съдебен ред, компетентен е Софийски градски съд.
Според разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗПРПМ счита се, че заявителят има право на
заявяване, докато не се установи друго по съдебен ред.
Предвид нормата на чл. 13, ал. 3 ЗПРПМ правото на заявяване на изобретение,
създадено при условията на чл. 15 ЗПРПМ, принадлежи на работодателя, ако той подаде
заявка в тримесечен срок от получаване на уведомление от изобретателя за създаването на
изобретението. В противен случай правото на заявяване преминава върху изобретателя,
освен ако с договор не е предвидено друго. Правото на заявяване може да принадлежи
съвместно на работодателя и на изобретателя, ако това е предварително уговорено в
договор.
Изложените с исковата молба и писмения отговор на същата факти и обстоятелства
сочат на наличен между страните правен спор относно правото на заявяване на процесното
изобретение, като и двете страни са депозирали пред Патентното ведомство заявка за
издаване на патент и за регистрация на полезен модел. Спорът между страните, противно
приетото от първоинстанционния съд не се концентрира само досежно служебния характер
на изобретението, като страните спорят и по допълнителните предпоставки на чл. 13, ал. 3
ЗПРПМ, а именно налице ли е изпълнение от ответника на задължението му по чл. 15, ал. 4
ЗПРПМ да уведоми работодателя за създаването на изобретението в заявения му вариант,
кога е извършено надлежно уведомяване и изтекъл ли е срокът по чл. 13, ал. 3 ЗПРПМ,
респективно преминало ли е правото на заявяване върху изобретателя. Последните спорни
между страните факти не могат да бъдат установени в производството по чл. 61, ал. 1
ЗПРПМ, доколкото не са част от хипотезиса на последната норма, а обосновават интерес
именно от предявяване на иск по чл. 62, ал. 1 ЗПРПМ, при разглеждането на който само
може да се извърши преценка за предпоставките за заявяване по чл. 13 ЗПРПМ, респективно
с решението по иска да бъде оборена презумпцията на чл. 13, ал. 2 ЗПРПМ, че подалият
първата по време заявка ответник Р. има право на заявяване. Обратното не следва противно
доводите на първоинстанционния съд от нормата на чл. 61, ал. 2 ЗПРПМ, която на първо
място не въвежда нов срок, различен от този по чл. 13, ал. 3 ЗПРПМ за заявяване на
изобретението пред ПВ, а сочи последицата и необходимите действия от страна на ПВ при
8
положително решение по предявения иск и установяване служебния характер на
изобретението, а именно издаване на патент или регистрация на полезен модел на
действителния правоимащ по служебното изобретение и при хипотезата на вече подадени
заявки и издаден патент, респективно извършена регистрация в полза на изобретателя. В
този смисъл и исковите претенции по предявените искове по чл. 61, ал. 1 ЗПРПМ и по чл.
62, ал. 1 ЗПРПМ имат за призната от закона цел да доведат до разрешаване на различни
правни спорове, взаимно не се изключват, а напротив в частната процесна хипотеза се и
допълват, за да дадат на ищеца признатата му от закона пълна закрила на накърнения му
правен интерес.
По тези доводи и решението в частта му на определение, с която е прекратено
производството по иска по чл. 62, ал. 1 ЗПРПМ, следва да бъде отменено като неправилно и
делото върнато на СГС за произнасяне по същество като първа инстанция по предявения
допустим иск. Искането на страните въззивният съд да разгледа този иск по същество не
може да бъде уважено, доколкото предпоставка за последното е постановен акт по
съществото на спора от първоинстанционния съд.
Предвид допустимостта по горните мотиви на съда на решението в частта му, с която
предявеният иск по чл. 61, ал. 1 ЗПРПМ е уважен, съдът дължи проверка на неговата
правилност на заявените с въззивната жалба доводи и при съобразяване на приложимите
императивни материалноправни норми.
Съобразно дефиницията на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 ЗПРПМ изобретението е
служебно, когато е създадено при изпълнение на задължения, произтичащи от
трудови или други правоотношения на изобретателя, освен ако с договора не
е предвидено друго. Изобретението е служебно, когато при създаването му: 1.
изобретателят е изпълнявал присъщите за длъжността му служебни
задължения; 2. изобретателят е изпълнявал задължения извън посочените в т.
1, но те специално са му били възложени и от това се е очаквало създаването
на изобретение; 3. изобретателят е използвал материални или финансови
(парични) средства, осигурени от работодателя или възложителя, или знания
и опит, придобити в резултат на работата.
С изложението по исковата молба ищецът е очертал всичките, въведени с нормата на
чл. 15, ал. 1 и ал. 2 ЗПРПМ предпоставки за дефинирането на процесното изобретение като
служебен полезен модел, като последните обстоятелства са оспорени от ответника, освен в
частта, че е създал изобретението по време, в което е имал сключен трудов договор с ищеца.
Спорно между страните е дали създаването на изобретението е в изпълнение на
трудовите задължения на ответника – на присъщите такива за трудовата му функция или на
допълнително възложени му такива, от които се е очаквало да бъде създадено изобретение.
9
За спорната група факти по делото са събрани множество писмени доказателства.
Видно от представения трудов договор от 14.08.2015г. страните са се съгласили
ответникът да изпълнява длъжността директор съобразно длъжностна характеристика, която
е неразделна част от договора – чл. I.2 от договора. В чл. IX от договора страните са
уговорили всички права на интелектуална собственост на обекти, създадени от или чието
създаване и пускане в действие е било подпомогнато от служителя при и по повод
изпълнението на трудовите му задължения да принадлежат изцяло на работодателя.
По делото е представен документ на английски език и в превод на български език,
именован „Job description”, съгласувана от изпълнителния директор на „ЕМГР“ ЕАД,
подписана от ответника Р. с изявление за приемане преди подписа му, поставен на
12.08.2015г. Истинността на документа в тази му част не е оспорена от ответника, предвид
на което и съдът приема той да е автор на изявлението за приемане на установените с
документа негови задължения като директор по процесния трудов договор, доколкото и
липсва спор да не му е предлагана, нито приемана от него друга длъжностна характеристика
при сключването на процесния договор на 14.08.2015г., както и липсата на спор да няма
друг трудов договор с ищеца „ЕМГР“ ЕАД. Противно на оплакванията по жалбата по
делото не са събрани никакви доказателства за настъпила съществена промяна в съгласието
между страните за длъжността, за която ще бъде сключен трудовия договор или за
задълженията, които ще бъдат възложени на ответника за двата дни между подписване на
длъжностната характеристика на 12.08.2015г. и подписването на трудовия договор на
14.08.2015г., като с последния и изрично се препраща към подписната длъжностна
характеристика, а нюанса в наименованието на длъжността по характеристика – мениджър
на завод, вместо посоченото в договора – директор, е минимално доколкото и двете думи се
използват в българския език с еднакво вложено в тях значение. Че това е единствената
предложена от работодателя длъжностна характеристика за длъжността на ответника
следва, освен от еднопосочните твърдения на страните досежно тези факти и от водената
между изп. директор на ищеца и ответника кореспонденция, съобразно която е представен
само един вариант на характеристика, който според изпълнителния директор очертава
основаните му виждания за задълженията, които следва да бъдат изпълнявани от ответника
по трудов договор – писмо от 11.08.2015г. – л. 251 от делото. От представения на л. 257 от
делото отговор на ответника Р. съдът приема същият изрично да признава, че описанието на
задълженията му в длъжностната характеристика е много точно и да няма забележки по
съдържанието и.
Видно от длъжностната характеристика на първо място е вписано задължението на
ответника като директор да осъществява пряко и чрез координация дейности по внедряване
на продукти, установяване на производство, покупки, продажби и администриране. На
второ място е предвидено задължението по координация на продуктовия мениджмънт,
развитие на количкови моторни и подемни конусни мотори с техническия екип от ЕМГР
Германия и Подемкран, на четвърто - изграждане на местен технически инженерен екип (
10
CAD дизайнер, технолог).
В частта за изисквания към заемащото длъжността лице са записани изисквания за
магистърска инженерна степен и за силни умения по проектен мениджър.
Предвид гореустановеното съдът приема възраженията по жалбата на ответника, че
липсва длъжността характеристика към сключения от страните договор да са неоснователни.
От неоспорената кореспонденция между страните се установява, че работодателят е
предложил длъжностна характеристика на ответника на 12.08.2015г., която изрично е приета
от последния без забележки, подписана е от него с изявление, че я приема и два дни по –
късно е сключен трудовия договор между страните. Тълкувани в цялост представения
трудов договор и длъжностна характеристика обосновават единствения извод, че макар
длъжността на ответника да е именована директор, наред с присъщите на тази длъжност
управленски и координационни дейности, по взаимно съгласие на страните на ответника са
възложени и дейности по внедряване на нови продукти, производство на същите, развитие
на продуктовата гама на ищеца, включително на количкови моторни и подемни конусни
мотори, координация в последната дейност и развитие на местен технически екип, както и
взаимодействие с техническите екипи на ЕМГР Германия и Подемкран. Горните задължения
са посочени на първо място в длъжностната характеристика на ответника, което сочи и на
важността им за работодателя. Този извод се подкрепя и от поставените изисквания към
заемащия длъжността - магистърска инженерна степен и силни умения по проектен
мениджър, които изисквания, са оправдани само предвид тези възложени специални
задължения на ответника. В унисон на посочените с длъжностната характеристика на
ответника задължение и в чл. IX от трудовия му договор е изрично предвидено, че всички
права на интелектуална собственост на обекти, създадени от или чието създаване и пускане
в действие е било подпомогнато от служителя при и по повод изпълнението на трудовите му
задължения, да принадлежат изцяло на работодателя, което показва страните да са очаквали
от възложените му по договора задължения да бъдат създадени изобретения и други обекти
на права на интелектуална/индустриална собственост.
Не са обосновани правно и доводите на жалбоподателя, че следва при преценка
задълженията му по трудов договор да бъде съобразявана Националната класификация на
професиите и длъжностите, доколкото и съобразно цитираната от ответника норма на чл. 66
КТ съдържанието на трудовото правоотношение като съвкупност от права и задължения се
определя от трудовия договор, а не от НКПД, като само наименованието на длъжността
следва да е съобразено с последната.
Отделно от горното, че ответникът е възприемал като част от трудовите си
задължения дейността по създаване на процесното изобретение като подобрение на
продуктовата база на ищеца следва и от многобройната кореспонденция, представена по
делото, включително изрично признато с писмо от 14.11.2016г. – в превод на л. 321-л. 325 от
преписката по делото, където в частта за мотивацията му да работи с ищеца е записано
11
създаването и завършването на проекта, наред с израстването му като компетентност и опит.
Че е налице конкретно възлагане и на задачите по създаване, разработване,
изпробване и внедряване на процесното произведение следва и от цялостната
кореспонденция между ответника и представляващия ищеца изпълнителен директор, водена
в периода м. януари 2017г. до м. октомври 2017г., когато отношенията между страните се
влошават. Ответникът е докладвал за всеки етап от развитието на процеса, като е изисквал
одобрение и становище по вече свършеното по проекта и по предстоящите според него
задачи, по това какво следва да бъде свършено, както и е изисквал съгласуване на разходите
и бюджета по изпълнението на проекта, излагал е и концепциите си за евентуално
внедряване на изработеното в производството на ищеца и как това би се отразило
положително на икономическото му състояние. За последното свидетелстват, както
представената от ищеца кореспонденция към исковата молба, така и представената от
ответника като приложение на писмения отговор, като и двете страни не са оспорили нито
верността на извадките от писма от електронната поща на страните, нито верността на
предоставените преводи. В писмата ответникът изрично признава да работи по проекта с
екипа на „ЕМГР“ ЕАД, където и от последния екип да се извършват тестове на
изобретението – л. 108 и л. 112, да извършва снабдяване за сметка на „ЕМГР“ ЕАД и да иска
одобрение за офертите – л. 106 и л.107, оплаквал се е от ограниченията, които му налага
съществуващото оборудване в дружеството, както и определения бюджет – л. 111, водени
са и обсъждания досежно конкретни технически характеристики на изобретението л. 113 -
л. 115. Признанията по изходящите от ответника писма по горецитираната кореспонденция
сочат и на състава на т. 3 от ал. 2 на чл. 15 ЗПРПМ, а именно, че изобретателят е използвал
материални и финансови (парични) средства, осигурени от работодателя, както и труда на
други служители на ответника, което също е достатъчно само по себе си, за да бъде
определено изобретението като служебно.
Изложеното в кореспонденцията между страните изцяло се подкрепя от показанията
на св. Т., които като конкретни, непосредствени и напълно съответни на събраните по
делото писмени доказателства, съдът кредитира. Свидетелят дава показания да работи при
ищеца, като през процесния период е бил на длъжност инженер – конструктор и е
подпомагал дейността на ответника Р.. Сочи във връзка с процесното изобретение Р. да му е
поставял конкретни задачи по конструиране на отделни части за целите на създаването на
физическия модел на изобретението. Изпълнявал е в периода март – август 2017г., каквото
конкретно му разпореди Р. като 3D модел и чертежи по проекта, които е коригирал.
Извършено е тестване на изобретението в „Подемкран“ АД, където има изпитателно кула за
такива съоръжения и тестът не бил положителен. Свидетелят дава показания да знае, че в
проекта са участвали и други служители на „ЕМГР“ ЕАД в работно време, както и че за
проекта е използван предоставен целево от дружеството финансов ресурс, включително за
материали, които не могат да бъдат използвани за други изделия. В Германия лазарно са
изрязвани и ламели, които не могат да бъдат изработени в България, които са вложени в
проекта.
12
По делото е разпитан и втори свидетел – Г., която е заемала в процесния период
длъжността експерт логистика и е извършвала първична счетоводна дейност. Според
показанията и само Р. е работел по проекта в извънработно време, без да ползва ресурс на
дружеството ищец. Образованието на свидетеля е бакалавърска степен по логистика на
сигурността, предвид на което и съдът намира, че не следва да кредитира показанията на
свидетеля, в частта, дали и кои служители са участвали в разработването и изпитанията на
процесното изобретение, доколкото свидетелят няма познания в тази специфична област, а и
показанията и противоречат и на признанията на ответника по приложената
кореспонденция. Не следва да бъдат кредитирани по същите мотиви и показанията на св. Г.
в частта, че не са ползвани технически ресурс или материали на ищеца за изготвяне на
пробния модел.
На последно място признание, че моделът е служебен такъв се съдържа и в
кореспонденцията между страните по повод на подадено искане за проучване до
представител по индустриална собственост с писмо от 25.08.2017г., което е изпратено от
ответника в качеството му на директор на „ЕМГР“ ЕАД, а не в лично качество като
изобретател на изобретението.
Предвид гореизложените мотиви на съда при изискуемото по делото
главно и пълно доказване от събраните доказателства в тяхната съвкупност се
установява процесният полезен модел, за който П.Р. е подал на 26.10.2017г.
паралелна заявка вх.№ 3890 за закрила на изобретение чрез регистрацията му
като полезен модел, като е издадено свидетелство за регистрация на полезен
модел рег.№ 2854 U1, с начало на действие на регистрацията от 25.10.2017г. и
с публикация на регистрация в официалния бюлетин на Патентното
ведомство № 1 от 15.01.2018г. и публикация на описание в бюлетин № 02.1 от
15.02.2018г., да е служебен полезен модел по смисъла на чл. 15 ЗПРПМ и
предявеният иск по чл. 61, ал. 1 ЗПРПМ ор „ЕМГР“ ЕАД е основателен.
Предвид съвпадението в изводите на двете инстанции в тази част по
уважен иск по чл. 61, ал. 1 ЗПРПМ обжалваното решение като правилно
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора право на разноски за въззивното производство
има въззиваемата страна. Доказва разноски за представителство по
въззивната жалба в размер на сумата 4 800 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, който разход ще и бъде присъден с настоящото решение на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По частните жалби не следва да бъдат
13
присъждани претендираните разноски за държавна такса, доколкото жалбата
на ответника се оставя без уважение, а по жалбата на ищеца разноските ще
бъдат присъдени с решението по иска по чл. 62, ал. 1 ГПК и с оглед изхода по
последния, за който делото се връща за разглеждане на СГС.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.н. 295373/27.11.2020г.
по описа на СГС от П. Р. Р., ЕГН **********, срещу решение № 260212 от
23.10.2020г. по т.д. 1830/2018г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI –
12 с-в, в частта му, с която съдът е прекратил производството по предявен от
„ЕМГР“ ЕАД срещу П. Р. Р. иск по чл. 62, ал. 1 ЗПРПМ за установяване, че
правото на заявяване на изобретение с наименование „Електродвигател с
многопрофилен, многосекционен, плъзгащ се ротор“, за което П.Р. е подал
заявка за патент вх.№ 112608/25.10.2017г. и паралелна заявка вх.№
3890/26.10.2017г., по която е издадено свидетелство за регистрация на
полезен модел рег.н. 2854 U1, с начало на действие на регистрацията от
25.10.2017г. и с публикация на регистрация в официалния бюлетин на
Патентното ведомство № 1 от 15.01.2018г. и публикация на описание в
бюлетин № 02.1 от 15.02.2018г., принадлежи на ищеца като работодател на
ответника
ОТМЕНЯ по жалба вх.н. 287838/16.11.2020г. на „ЕМГР“ ЕАД решение
№ 260212 от 23.10.2020г. по т.д. 1830/2018г. по описа на Софийски градски
съд, ТО, VI – 12 с-в, в частта му, с която съдът е прекратил производството по
предявен от „ЕМГР“ ЕАД срещу П. Р. Р. иск по чл. 62, ал. 1 ЗПРПМ за
установяване, че правото на заявяване на изобретение с наименование
„Електродвигател с многопрофилен, многосекционен, плъзгащ се ротор“, за
което П.Р. е подал заявка за патент вх.№ 112608/25.10.2017г. и паралелна
заявка вх.№ 3890/26.10.2017г., по която е издадено свидетелство за
регистрация на полезен модел рег.н. 2854 U1, с начало на действие на
регистрацията от 25.10.2017г. и с публикация на регистрация в официалния
бюлетин на Патентното ведомство № 1 от 15.01.2018г. и публикация на
описание в бюлетин № 02.1 от 15.02.2018г., принадлежи на ищеца като
14
работодател на ответника,
ВРЪЩА ДЕЛОТО НА Софийски градски съд за разглеждане на
предявен от „ЕМГР“ ЕАД срещу П. Р. Р. иск по чл. 62, ал. 1 ЗПРПМ за
установяване, че правото на заявяване на изобретение с наименование
„Електродвигател с многопрофилен, многосекционен, плъзгащ се ротор“, за
което П.Р. е подал заявка за патент вх.№ 112608/25.10.2017г. и паралелна
заявка вх.№ 3890/26.10.2017г., по която е издадено свидетелство за
регистрация на полезен модел рег.н. 2854 U1, с начало на действие на
регистрацията от 25.10.2017г. и с публикация на регистрация в официалния
бюлетин на Патентното ведомство № 1 от 15.01.2018г. и публикация на
описание в бюлетин № 02.1 от 15.02.2018г., принадлежи на ищеца като
работодател на ответника.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260212 от 23.10.2020г. по т.д. 1830/2018г.
по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 12 с-в, в частта му, с която е
уважен предявеният от ищеца „ЕМГР“ ЕАД, ЕИК *********, срещу П. Р. Р.,
ЕГН **********, иск по чл. 61, ал. 1 ЗПРПМ и съдът е приел за установено,
че полезният модел с наименование „Електродвигател с многопрофилен,
многосекционен, плъзгащ се ротор“ с подадена от П. Р. Р. заявка вх. №
3890/26.10.2017г., по която е издадено свидетелство за регистрация на
полезен модел рег.№ 2854 U1, с начало на действие на регистрацията от
25.10.2017г. и с публикация на регистрация в официалния бюлетин на
Патентното ведомство № 1 от 15.01.2018г. и публикация на описание в
бюлетин № 02.1 от 15.02.2018г. представлява служебен полезен модел по
смисъла на чл. 15, вр. чл. 78 ЗПРПМ.
ОСЪЖДА П. Р. Р., ЕГН **********, да заплати на „ЕМГР“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 4 800 лв.
Решението, в частта, за оставяне без разглеждане на жалбата на П. Р. Р.
подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на жалбоподателя. В частта, с която след отмяна на решението
на СГС в прекратителната му част делото се връща на СГС за разглеждане на
иска по чл. 62, ал. 1 ЗПРПМ, решението не подлежи на обжалване. В
останалата част решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280
15
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16