Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……..2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и
втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При участието на секретаря Галина Владимирова и на
прокурора Силвиян Иванов като разгледа докладваното от съдия Евелина Попова к.н.а.х.д.
№ 1029 по описа на съда за две хиляди двадесет и втора година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на кмета на община Варна И.Н.П. срещу решение №
365/15.03.2022 г. по н.а.х.д. № 4406/2021 г. на ВРС, ХХХVІ състав, с което е
изменено наказателно постановление № **********-62/05.10.2021
г. на директора на РИОСВ – Варна като е
намален от 3 000 /три хиляди/ лева на 500 /петстотин/ лева размерът на
наложеното на И.Н.П. административно наказание „глоба“ по чл. 155 ал. 1 ЗУО за
нарушението на чл. 19 ал. 1 ЗУО и чл. 5 т. 1 от Наредба
за управление на отпадъците на територията на община Варна /приета с решение №
515-7 на ОбС – Варна по протокол № 13/29.09.2016 г./. С оплакване за допуснато с решението
нарушение на закона се иска касационната инстанция да го отмени и наместо него
да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени изцяло обжалваното
по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление.
В касационната жалба са
изложени следните доводи, свързани с твърдяното от касатора касационно
основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК вр. чл. 63в ЗАНН: при постановяване на
решението въззивният съд не е съобразил допуснатото в съдържанието на
наказателното постановление нарушение на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН, свързано с отсъствието
на ясно, точно и пълно описание на нарушението и с непосочването на обстоятелствата,
при които е извършено, вследствие на
което според касатора не ставало ясно за какво конкретно и при каква форма на
изпълнителното деяние /действие или бездействие/ е ангажирана
административнонаказателната му отговорност по чл. 155 ал. 1 ЗУО. В тази връзка
се сочи, че позоваването на чл. 19 ал. 1 ЗУО и на чл. 155 ал. 1 ЗУО е твърде
общо, за да може да доведе до точен и безпротиворечив извод за конкретно
осъщественото от кмета на община Варна противоправно деяние. Неправилен според
касатора е споделеният от решаващия делото въззивен съд извод, че кметът не е
предприел мерки за екологосъобразно третиране на отпадъците и не е организирал
и контролирал дейността по управлението им на територията на общината. Така
формулирани, тези изводи според касатора са твърде общи, предвид факта, че
кметът осъществява множество мерки и действия по организация и контрол. Според
касатора АНО е следвало да изложи аргументи защо приема, че кметът е осъществил
състава на посоченото в НП административно нарушение, а не да подхожда
формално, позовавайки се на общи разпоредби. Наред с това касаторът счита, че
при постановяване на решението съдът не е съобразил отсъствието на субективна
страна на нарушението поради липсата на вина на кмета, изключваща
административно-наказателната му отговорност. В тази връзка се сочи, че по
делото не е имало спор относно факта, че овластените от кмета длъжностни лица
са създали своевременна организация за провеждането на обществена поръчка по
реда на ЗОП за предоставянето на услуги по предварително третиране (сепариране) на смесени битови
отпадъци и оползотворяването на биоразградими отпадъци в смесения битов
отпадъчен поток на община Варна като при извършената от Агенцията за обществени
поръчки проверка на обществената поръчка контролният орган е излязъл със
заключение, че не са налице несъответствия с изискванията на ЗОП.
В съдебно заседание на 23.06.2022 г.
касаторът И.Н.П. ***, редовно призован, не се явява. Представлява се от адвокат
В.С., който изцяло поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения
като в пледоарията по съществото на спора акцентира на факта, че предходният
договор за сепариране на смесените битови отпадъци и оползотворяване на
биоразградими такива е бил сключен за максимален срок от 10 години, поради
което след изтичането му е било невъзможно да бъде продължен до избор на нов
изпълнител на обществената поръчка, при което кметът е предпочел да извърши
по-малкото административно нарушение чрез извозване на отпадъците до депото в
с. Въглен без спазване на установената в ЗУО йерархия по депонирането им, което
нарушение е продължило сравнително кратко време до сключването на 09.07. на нов
договор за сепариране на отпадъците.
Директорът на РИОСВ – Варна, ответник по
касация, редовно призован, не се явява в заседанието. Представлява се от
юрисконсулт К., която изцяло оспорва касационната жалба като пледира пред съда
решението на ВРС да се остави в сила. Сочи, че административно-наказателната
отговорност на кмета на община Варна е ангажирана за това, че не е организирал
правилното управление на битовите отпадъци като не е спазил, съответно на
изискванията на ЗУО, йерархията при управлението им. Претендира при оставяне в
сила на въззивното решение в полза на дирекцията да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Явилият се по делото прокурор от Окръжна
прокуратура - Варна също дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Като прецени процесуалната допустимост на касационната
жалба, касационният състав намира следното по нейната основателност:
С потвърденото от районния съд наказателно
постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 155
ал. 1 ЗУО на И.Н.П. *** за това, че считано от 00:00 часа на 27.05.2021 г., без
предварително/екологосъобразно третиране община Варна насочва целия смесен
битов отпадъчен поток от територията на общината за депониране на Регионалното
депо за неопасни отпадъци за община Варна, Аксаково и Белослав в с. Въглен. При
тези факти е прието, че кметът на община Варна не е организирал управлението на
битовите отпадъци в съответствие с изискванията на ЗУО като не е предприел
необходимите мерки за екологосъобразното им третиране съгласно заложената в
закона йерархия при управлението на отпадъците. Наред с това е прието, че
кметът не е организирал и контролирал дейността по управление на отпадъците на
територията на общината в съответствие с изискванията на приетата с решение на ОбС – Варна № 515-7 по протокол №
13/29.09.2016 г. Наредба за управление на
отпадъците на територията на община Варна и с регламентите в Общинската
програма по опазване на околната среда (2019 г. – 2023 г.). За да обоснове бездействието
на кмета по отношение изпълнението на вменените му със ЗУО задължения, АНО е
посочил в съдържанието на наказателното постановление, че с писмо рег. №
РД21010825ВН/28.05.2021 г. община Варна е била уведомена от дотогавашния
оператор на инсталацията за механично-биологично третиране на битови отпадъци в
с. Езерово „Екоинвест асетс“ АД, че до избор на нов изпълнител по реда на ЗОП
заводът може да продължи да приема за предварително третиране битовите отпадъци
от територията на общината.
В съставения за нарушението АУАН №
**********/23.06.2021 г. и в издаденото въз основа на него НП №
**********-62/05.10.2021 г. е прието, че при така установените факти кметът е
нарушил чл. 19 ал. 1 ЗУО и чл. 5 т. 1 от Наредба за управление на отпадъците на територията на община Варна. С посочената като нарушена разпоредба на чл. 19 ал. 1 ЗУО
е регламентирано в правомощие на кмета на общината да организира управлението
на битовите и строителните отпадъци, образувани на територията й, съобразно
изискванията на ЗУО и на наредбата по чл. 22 /за община Варна това е приетата
от ОбС – Варна с решение № 515-7 по протокол № 13/29.09.2016 г. Наредба за управление на отпадъците на територията на община
Варна/. Според посочения в АУАН и в НП чл. 5 т. 1 от наредбата кметът на община
Варна планира, организира и контролира дейностите по управление на отпадъците
на територията на общината като разработва и изпълнява Програма за управление
на отпадъците на територията на община Варна, като част от общинската
програмата за опазване на околната среда.
Съобразявайки подаденото от кмета на
община Варна възражение рег. № РД21012874ВН_001ВН/28.06.2021 г. срещу
съставения АУАН № **********/23.06.2021
г., според което от съдържанието на акта не ставало ясно какво точно нарушение
му се вменява, АНО, възприемайки изцяло установените с АУАН факти, релевантни
за съставомерността на административното нарушение, наред с разпоредбите на чл.
19 ал. 1 ЗУО и на чл. 5 т. 1 от наредбата, се е позовал в наказателното постановление и на нарушаването на
чл. 6 ал. 1 ЗУО. Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗУО компетентните
органи по ЗУО и лицата, при чиято дейност се образуват и/или третират отпадъци,
прилагат следния приоритетен ред (йерархия) при управлението на отпадъците:1.
предотвратяване на образуването им; 2. подготовка за повторна употреба; 3.
рециклиране; 4. друго оползотворяване, например оползотворяване за получаване
на енергия; 5. обезвреждане.
При съдебното обжалване на наказателното
постановление по реда на чл. 59 ЗАНН решаващият делото съд е приел за доказани
установените с АУАН и изцяло възприети от АНО факти, като е счел, че АНО е
издирил и приложил правилно съответните на тях правни норми /нарушени и
санкционна по чл. 155 ал. 1 ЗУО/. При позоваване на неспазването на чл. 27 ЗАНН,
поради това че при определяне размера на наказанието не са съобразени
смекчаващите според съда вината на нарушителя обстоятелства, свързани основно с
доказаната процедура по възлагане на обществена поръчка за определяне на нов
изпълнител за дейностите по предварително третиране (сепариране) на смесени битови отпадъци, с решението по делото
съдът е изменил наказателното постановление, намалявайки на законоустановения
минимум от 500 лв. размера на наложената на кмета на община Варна глоба по чл.
155 ал. 1 ЗУО.
Предвид факта, че срещу решението на
въззивния съд е подадена касационна жалба само от кмета на община Варна, но не
и от административнонаказващия орган, касационната инстанция разполага с правомощието
да се произнесе по правилността на това решение единствено досежно решаващите
изводи на въззивния съд за наличието на приложеното в наказателното
постановление основание за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя при посочените в него факти, релевантни за състава на
нарушението, но не и относно правилността на извършеното с решението намаляване
на наложената на нарушителя глоба по чл. 155 ал. 1 ЗУО.
Касационната инстанция намира за правилно
така постановеното решение.
Не почива на съдържанието на наказателното
постановление и на данните по делото оплакването на касатора, че му било
вменено в отговорност неясно какво точно административно нарушение. Съответно
на изискването на чл. 42 ал. 1 т. 4 и на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН, в АУАН и в НП
е направено пълно описание на нарушението откъм фактическа страна като е
посочено мястото, времето на извършване и в какво точно се състои – от
съдържанието на АУАН и на НП недвусмислено става ясно, че според приетото от
актосъставителя и от АНО кметът на общината не е организирал управлението на
битовите отпадъци на територията на община Варна в съответствие с изискванията
на ЗУО, като не е предприел мерки за екологосъобразното им третиране съобразно
заложената в ЗУО йерархия при управлението на отпадъците, в резултат на което считано
от 00:00 часа на 27.05.2021 г., община Варна е насочила целия смесен битов
отпадъчен поток от територията на общината за депониране на Регионалното депо
за неопасни отпадъци за община Варна, Аксаково и Белослав в с. Въглен, без предварителното им/екологосъобразно третиране.
При това описание на нарушението не буди абсолютно никакво съмнение каква е
формата на изпълнителното деяние, която в случая се изразява в бездействието на
кмета на общината да изпълни нормативно определените му правомощия - цитираната
и от актосъставителя, и от АНО нарушена разпоредба на чл. 19 ал. 1 ЗУО изрично регламентира
в правомощие на кмета на общината да организира
управлението на битовите и строителните отпадъци,
образувани на нейната територия, съобразно с изискванията на ЗУО и на наредбата
по чл. 22. За да внесе допълнителна яснота в индивидуализацията на нарушението
от гледна точка на изискването на чл. 57 ал. 1 т. 6 ЗАНН, според което в
съдържанието на наказателното постановление трябва да се посочат законните
разпоредби, които са нарушени, АНО изрично се е позовал при издаването му и на
разпоредбата на чл. 6 ал. 1 ЗУО, определяща йерархичния ред при управлението на
отпадъците, посочвайки при това на кмета, че предаването им за оползотворяване
е предшестващо тяхното обезвреждане. Указал му е също така, че с неспазването
на приоритетния ред в управлението на отпадъците не са изпълнени заложените в
програмата по чл. 5 т. 1 от наредбата цели за увеличаване на количеството рециклирани
и оползотворени отпадъци и намаляване и предотвратяване на депонирането им.
Фактът, че за пръв път едва с
наказателното постановление е извършено позоваване на разпоредбата на чл. 6 ал.
1 ЗУО, освен на посочените и в АУАН норми на чл. 19 ал. 1 ЗУО и чл. 5 т. 1 от Наредба за
управление на отпадъците на територията на община Варна, не обуславя извод за
незаконосъобразност на наказателното постановление, като се има предвид, че
съгласно чл. 53 ал. 2 ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Фактът, че кметът на община Варна е бил
наясно за какво нарушение е образувано административнонаказателното производство
срещу него, се разбира и от подаденото възражение срещу АУАН, в което макар да
твърди, че защитата му е непостижима поради невъзможност да разбере какво
нарушение му е вменено, всъщност излага доводи, сочещи точно на обратното –
обяснява, че са предприети своевременно и законосъобразно всички действия по
организиране управлението на битовите отпадъци като се позовава както на
откритата от община Варна на 16.04.2021 г. процедура за възлагане на обществена
поръчка за избор на изпълнител по предоставянето на услуги по предварителното
третиране на смесени битови отпадъци и оползотворяването им, по която обаче в
рамките на първоначалния и на удължения срок не са подадени оферти за участие, което
е довело до забавяне на развитието и приключването й, така и на факта, че
поради изтичането на срока на договора с предходния изпълнител било невъзможно
ползването на услугите му до избор на нов изпълнител, предвид ограниченията в
ЗОП. Изхождайки от тези твърдения, кметът е посочил във възражението, че
насочването за депониране на Регионалното депо за неопасни отпадъци в с. Въглен
на целия смесен битов отпадъчен поток от територията на общината без неговото предварително третиране е извършено в
интерес на гражданите и посетителите на гр. Варна, които щели да платят със
здравето си, ако в най-горещите месеци на годината бъдат затрупани от несъбрани
боклуци, докато се изчаква сключването на новия договор. Последното твърдение, макар
да е абсолютно вярно, по никакъв начин не оневинява кмета, що се отнася до
установеното в административнонаказателното производство нарушение на чл. 19
ал. 1 ЗУО вр. чл. 6 ал. 1 ЗУО. Като орган, натоварен по закон с организацията и
управлението на образуваните на територията на общината битови и строителни отпадъци, вземайки предвид заложената в чл. 6
ал. 1 ЗУО приоритетност в управлението, кметът на общината е следвало в
качеството на публичен възложител на обществената поръчка по смисъла на чл. 5
ал. 2 т. 9 ЗОП, ръководейки се от обема на разписаните си отговорности по чл. 5
ал. 1 ЗОП, да предвиди необходимостта от достатъчно своевременното откриване на
процедурата за възлагане на новата обществена поръчка, така че да се отстрани
рискът от допускане на вакуум в договарянето, предвид изтичащия срок на
договора с предходния оператор на инсталацията за
механично-биологично третиране на битови отпадъци в с. Езерово. Във
възражението срещу АУАН кметът сам е посочил, че процедурата е открита едва на
16.04.2021 г., а от доказателствата по административната преписка /включително от
приложеното по нея писмо рег. № ЗК21000876ВН/18.05.2021 г. на заместник-кмета
на община Варна/ става ясно, че срокът на договора с предходния изпълнител
„Екоинвест асетс“ АД е следвало да изтече на 27.05.2021 г. като съобразно с
поставените в чл. 113 ЗОП ограничения не е имало възможност за продължаването
му. Предвид значимостта на охраняваните с предмета на поръчката обществени
ценности, чието регулиране е в сферата на екологичното законодателство,
възложителят на обществената поръчка е могъл да обезпечи навременния избор на
нов изпълнител на обществената поръчка, възползвайки се включително и от
възможността по чл. 23 ЗОП като чрез публикуване на предварително обявление в нормативно
указания срок оповести намерението си за възлагане на новата обществена поръчка.
Поради това съдът намира за неоснователно и възражението на касатора за
несъставомерност на административното нарушение поради липсата на изискуемата
по чл. 6 ЗАНН вина на дееца. Ирелевантна в случая е формата на тази вина като
се има предвид, че съгласно чл. 7 ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи, какъвто процесният не е.
АУАН и НП са издадени от компетентни
органи по чл. 157 ал. 2 и ал. 4 ЗУО като в производството по издаването им не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съответен
на материалния закон е и изводът на въззивния съд, че няма основание случаят да
се квалифицира като маловажен.
В целостта си това сочи на неоснователност
на подадената срещу решението на ВРС касационна жалба, поради което то следва
да се остави в сила.
При този изход на спора е основателно
съгласно чл. 63д ал. 4 ЗАНН искането на пълномощника на насрещната по касация
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция, което на основание чл. 63д ал. 5 ЗАНН вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ следва да се определи на 80 /осемдесет/ лв.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 365/15.03.2022 г.
по н.а.х.д. № 4406/2021 г. на ВРС, ХХХVІ състав.
ОСЪЖДА кмета на община Варна И.Н.П., ЕГН **********,***
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80
/осемдесет/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/