Решение по дело №521/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260283
Дата: 21 юни 2021 г. (в сила от 18 август 2021 г.)
Съдия: Петя Йорданова Котева
Дело: 20211720200521
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  260283                       21.06.2021г.                          Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                       ІІ нак. състав

На втори юни                                                                         Година 2021

В открито заседание в следния състав:

                                               Председател: Петя Котева

 

Секретар: Даниела Благоева

Като разгледа докладваното от председателя административнонаказателно дело № 00521 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия Г № 11856 на ОД на МВР-Перник, с който на „Ди Ес Ем Транс” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление  в гр. Б., ж.к. ******, ул. Хвойна № 7, ет.3, ап.10 представлявано от законния представител К.Ю.П.е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв (две хиляди лева) за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), вр. чл. 638, ал.4, вр. чл. 638, ал.1, т.2, вр. чл. 461, т.1 от същия кодекс.

Санкционираното юридическо лице, по изложени в жалбата доводи, релевира оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, който моли да бъде отменен. В хода на съдебното производство се представлява от процесуалния си представитиел адв. Й.Б.от АК Б., който поддържа изложените съображения за отмяна на обжалвания фиш.

Административнонаказващия орган ОД на МВР Перник - редовно призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок  от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.

От фактическа страна:

На 22.11.2019 г. в 09:13 часа на Автомагистрала Струма, в района на км 19, пътен възел Даскалово, намиращ се на територята на общ. Перник пътна радарна система тип m*SpeeDet 2D с Twin Camera с номер SD2D0020 заснела полуремарке „Шмитц СЦС 24 Л 13.62 ЕБ” с рег. № *******, като е установено нарушение на КЗ – че не е сключило договор за застрафховка „Гражданска отговорност” („ГО”) на автомобилистите.

При направена справка в централна база–КАТ било установено, че цитираното полуремарке е собственост на „Ди Ес Ем Транс” ЕООД, ЕИК *******. В отсъствие на представител на юридическото лице, съгласно разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ е издаден срещу търговеца процесния ЕФ, с който му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв (две хиляди лева) за нарушаване на чл. 483, ал.1, т.1, вр.чл. 638, ал.4, вр. чл. 638, ал.1, т.2, вр. чл. 461, т.1 от КЗ.

По доказателствата:

Не е спорно, с оглед приложената по административнонаказателната преписка справка от централна база данни КАТ, че полуремарке „******** *******” с рег. № *******е собственост на санкционираното юридическо лице, както и че за часовия интервал от 08:00 часа до 20:00 часа на 22.11.2019 г. на територията на общ. Перник, по Автомагистрала Струма била е въведена в експлоатация пътна радарна система тип m*SpeeDet 2D с Twin Camera с номер SD2D0020, за което е бил изготвен кредитирания по делото протокол  за използване на АТСС.

От приложеното по административната преписка удостоверение № 18.02.5133 от 20.02.2018 г. на Българския институт по метрология се установява, че пътна радарна система тип m*SpeeDet 2D е одобрен тип, вписан под № 5133 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 20.02.2028 г., като  използваната такава при заснемането на процесния автомобил е съответствала на одобрения тип.

Към дата 22.11.2019 г. за полуремарке „**********  *****” с рег. № *******не е била налице действаща застраховка „ГО” на автомобилистите, видно от приложената справка от интернет страницата на „Гаранционен фонд”.

От правна страна:

Съдът намира, че процесния ЕФ е незаконосъобразен, тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като съображенията са следните:

Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ въвежда задължение да сключи договор за застраховка „ГО” на автомобилистите всяко лице, притежаващо МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.

Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал.3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управлението на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движението по пътищата (ЗДвП). ЕФ се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка, като същият е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал.4 и 6. Член 189, ал.5 от ЗДвП не се прилага.

Съобразявайки съдържанието на чл.647, ал.3 от КЗ, която препраща към ЗДвП, съдът намира, че издаденият ЕФ не е съобразен с императивните изисквания на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, съгласно който данните, които  следва да се съдържат в ЕФ са освен териториалната структура на МВР, на територията на която е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът на същото, но и описание на нарушението,  т.е.  наказващият орган в хипотезата на издаден ЕФ за установено с АТТС нарушение на КЗ е длъжен да посочи конкретните обективни признаци на вмененото нарушение. Формулировката обективирана в процесния ЕФ, че не е сключило договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, като с полуремарке „****** ***** *****” с рег. № *******е установено нарушение на КЗ, заснето с автоматизирано техническо    SD2D0020 очевидно не може да бъде приета като описание на конкретното  деянието от обективна страна, което  според АНО съставлява административно нарушение.  Не е налице изискващото се с разпоредбата на чл. 647, ал.3 от КЗ установено от обективна страна управление, доколкото липсва каквото и да е описание, че полуремаркето, което не е имало валидна “ГО” е било прикачено към управлявано  пътно превозно средство, а е описано само неизпълнението на задължението за сключване на задължителната застраховка от страна на юридическото лице. Това представлява нарушение на особените процесуални правила, предвидени в ЗДвП, към който препраща КЗ. То е съществено по своя характер, доколкото липсата на описание на обективните признаци на нарушението съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя, а и препятства възможността съдът да прецени има ли извършено нарушение и правилно ли е квалифицирано същото.  Последното се налага, тъй като от цитирания по-горе текст на чл. 647, ал.3 от КЗ е очевидно, че законодателят е въвел особен ред за установяване на административно нарушение, изразяващо се в управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, като този ред е приложим само по отношение на собственика на моторното превозно средство и е в отклонение от общото правило, въведено в чл.647, ал.1 от КЗ, според което, актовете за установяване на административно нарушение се съставят от оправомощени от заместник-председателя длъжностни лица, а в случаите почл.638, ал.1-3 и 5 и чл.639 - от длъжностните лица на службите за контрол по ЗДвП. Следва да се има предвид, че нормите на чл. 638, ал.1 и ал.4 от КЗ, съдържат два състава на нарушения, като първият касае неизпълнение на задължението на собственика да сключи договор за гражданска отговорност по отношение на автомобила, а втория касае хипотеза в която за това, че е управлявано МПС, без такава застраховка се понася обективно отговорността от собственика. В настоящия случай при налагане на имуществената санкция посредством издаването на атакувания фиш, АНО правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 638, ал.4 от КЗ, доколкото същата е специална в случаите на установяване на нарушението с автоматизирано техническо средство или система по реда на чл. 647, ал.3 от КЗ, както и на тези на чл. 638, ал.1, т.2, вр. чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, но следва да се има предвид, че законодателят много ясно е разграничил нарушението по 483, ал.1, т.1 от КЗ, което е формално, като е довършено и наказуемо по чл. 638, ал.1 от КЗ  от момента на изтичане валидността на предходната полица за застраховка „ГО” на автомобилистите. За съставомерността на това деяние е ирелевантно обстоятелството дали автомобилът се управлява  или не, тъй като съставът на нарушението се реализира с несключване на „ГО” на автомобилистите от лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. При тази хипотеза неизпълнението на задължението  на собственика по чл. 638, ал.1, вр. чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ може да се установи по документи, без да е необходимо заснемането на превозното средство в движение, като това се осъществи по общия ред - чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление.

Съвсем различен е съставът на нарушението по чл. 638, ал.4 от КЗ, което е довършено, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите. Единствено в тази хипотеза законодателят е предвидил възможността за провеждане на диференцираната процедура по чл. 647, ал.3 от КЗ, тъй като всеки акт на управление, констатиран посредством автоматизирано техническо средство или система е наказуем при положение, че не е налице сключена застраховка „ГО” на автомобилистите, при наличие на задължение за това. В  този случай собственика носи обективна отговорност за извършеното макар от друго лице нарушение, свързано с управлението на МПС, без задължителната застраховка, което е още един аргумент, че при словесното описване в ЕФ на вмененото нарушение задължително е следвало да се посочи, че е установено управление на такова, за да се преме, че е довършено деянието.

Предвид изложеното съдът намира, че развилото се производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност чрез издаването на процесния ЕФ е в разрез с материалния и процесуален закон,  поради което същият следва да бъде отменен.

За пълнота на решението настоящият състав счита, че следва да посочи, че не споделя аргументите наведени в жалбата, че субект на нарушението по чл.638, ал.4 (когато правилно е установен фактическия състав на нарушението), вр. чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ не може да бъде санкциониран с имуществена санкция, когато собственик на моторното превозно средство е юридическо лице, тъй като  не е спорно, че КЗ се явява специален законов акт спрямо ЗДвП, поради което щом в него изрично е предвидена имуществена санкция за юридическо лице, собственик на моторно превозно средство при несключен застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, то е неприложима разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, поради което и на неговия законен представител не следва да се налага административно наказание глоба. Това е в пълно съответствие и с  разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ, където е посочено, че чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не се прилага.

Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 11856 на ОД на МВР-Перник, с който на „Ди Ес Ем Транс” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление  в гр. Б., ж.к. ******, ул. Хвойна № 7, ет.3, ап.10 представлявано от законния представител К.Ю.П.е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв (две хиляди лева) за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, вр. чл. 638, ал.4, вр. чл. 638, ал.1, т.2, вр. чл. 461, т.1 от същия кодекс.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.

 

Председател:/п/

 

 

Вярно с оригинала,

  ИЕ