Р Е
Ш Е Н
И Е
No 106
гр. Ботевград, 10.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ С.
при участието на секретаря Християна Коцева, като
разгледа докладваното от съдия С. гражданско дело Nо 547 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, чл. 108 от ЗС, чл.
109 от ЗС и чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът- Н.С.И. твърди, че е законен
наследник на П. /П./ Н.Т., починала на 18.04.2009 г., като по наследство от
същата е собственик на следния недвижим имот: застроено и незастроено място от
1.2 дка, с построени в него къща и сламник, имащо селищен характер, находящо се
в с. Б., махала “Л.”, при съседи: река, Р.Н.Б. от две страни и АПК, за което е
съставен нот.акт No *, том
*, дело No */19** г. на ЕРС. Твърди че през 1985-1986
г. наследодателката е извършила реконструкции на къщата и плевнята, а в
северната част е построила до груб строеж външна тоалетна и баня. Сочи, че по
одобрения кадастрален план на с. Б. имотът е нанесен под пл. No *, за който е отреден парцел *-* в кв. * с площ от 920
кв.м. Излага, че по плана е предвидено от имота да се отчуждят 27 кв.м. за
озеленяване, 11 кв.м. се предават към парцел *-*, собственост на ответниците Б., а към имота се предават 82 кв.м. общинско
място и 29 кв.м. от имот пл. No*. Твърди, че
придадените и отчуждени места не са реализирани и не са заплатени, поради което
на основание §8, ал.1 от ДР на ЗУТ отчуждителното действие на регулационния
план от 1987 г. се счита за автоматично отпаднало. Поддържа, че с констативен нот. акт No *, том *, дело No */* г. на ЕРС ответникът Р.Б. е признат за собственик на
паянтова къща и полумасивна къща със застроено и незастроено място от 1.2 дка,
извън чертите на с. Б., имащо селищен характер, при съседи: П. Н., река, Н. В. ***,
като за този имот по регулационния план са отредени парцел *-* и I*-* в кв. *.
С нот. акт No *, т.*, рег. No *, дело No */20**г. на
нотариус Я. Д., ответникът Б. е продал на ответницата Б. УПИ *-* в кв.9 заедно
с построения в имота северозападен близнак от двуетажната жилищна сграда със
застроена площ от 65 кв.м., при граници: улица, УПИ *-*, УПИ I*-*. Заявява, че
нито кадастралният, нито регулационният план отразяват действителните имотни
граници на имота на ищцата и имота на ответниците Б..
Сочи, че нейният имот от 1200 кв.м. е останал 920 кв.м., а имотът на ответниците Б. от 1200 кв.м. е станал 1690 кв.м. Твърди, че
от нейния имот част с площ от 194.7 кв.м. погрешно е включена в имота на ответниците Б., като тази част е обозначена графично върху
приложена цветна комбинирана скица – прим с кафяви
линии и щриховка. Поддържа още, че през последните години ответниците
Б. самоволно, неправомерно и без нейно и на починалия й брат съгласие са
поставили дървена ограда между съседните им имоти, с което заграбили още 41.50
кв.м. от мястото, а оградата вече преминава само на около 1.20 кв.м. от
съществуващата в имота на ищеца двуетажна вилна сграда. Незаконната ограда и
заетата от нея площ от имота на ищцата са означени с жълт цвят и щриховка върху
приложената по делото комбинирана скица.
Ищцата твърди, че с решение от
17.12.2012 г. по гр. д. No */2012 г. на ЕРС е обявен
за окончателен предварителен договор за покупко-продажба от 31.08.2012 г.,
сключен между ответника Р.Н.Б. и И.Ц.В. като купувач, имащ за предмет УПИ I*-*,
кв. * по рег. план на с. Б. с площ от 890 кв.м.
Сочи, че с Нотариален акт No */18.12.2014
г. по н.д. No */2014 г. на нотариус с район на действие РС- Е. ответниците Р.Б. и И.Б. са продали УПИ *-* в кв. * по плана на с. Б. на ответника М.Ц.П., като
продавачите са си запазили пожизнено правото на
ползване върху прехвърления имот.
На следващо място ищцата твърди, че
част от наследствения й имот с площ от 183.7 кв.м., върху която част попадат
построените от наследодателката й в периода 1985-1986 г. в груб строеж външна
тоалетна и второстепенна постройка (баня/склад) в северната част на имота,
неправомерно е определена като общинска собственост по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ
и попада в определения като общински имот No ****** с
площ от 1.205 дка, образуван от имот No ****** - земя
по чл. 19 ЗСПЗЗ, като на приложената цветна комбинирана скица е означена с
лилав цвят и щриховка. Поддържа, че посочените постройки са построени в имота
на наследодателката й, като от построяването им и настоящия момент са се
намирали във владение на наследодателката й, респ. на ищцата и другия наследник
на същата. Сочи, че така причислената за общинска собственост по реда на чл. 19
от ЗСПЗЗ земя – част от собствения на ищцата имот пл. No
*, няма характер на земеделска земя, а е със селищен характер, поради което и
не може да бъде включвана във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Сочи, че съгласно твърдения на Община Е.
имот No ****** с площ от 1.205 дка, находящ се в
землището на с. Б., местността “Р. ”, в който попада и спорната част от 183.7
кв.м. от процесния имот, е предоставен за възстановяване като земя по чл. 19 от
ЗСПЗЗ с решение No */*.*.2013 г. на Общински съвет - Е.
на наследниците на И. Г. Д. – ответниците Г.И. Г., Д.
И.М. и И.И.Г..
Моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответниците Р.Н.Б., И.С.Б. и М.Ц.П., че ищцата е
собственик на поземлен имот с пл. No *, целият с площ
от 1.2 дка (съставляващ бивш парцел * - *от кв. * по неприложения регулационен
план на с. Б., общ. Е.), заедно с построените върху него сгради, находящ се в
с. Б., махала “Л.”, при съседи по доказателствен акт:
река, Р.Н.Б. от две страни и АПК, и да определи точните граници между посочения
имот в очертанията и с площните му измерения от 1.2
дка, и тези на съседния му имот пл. No* (бивши
парцели * – * и I* – * от кв. * по
неприложения рег. план на с. Б.), като приеме, че границите между двата имота
преминават по зелените линии на приложените комбинирани скици, да осъди
ответниците да й предадат владението и собствеността върху неправомерно
завладените от тях части от имота им с площ от 194.7 кв.м., отразени на
комбинираните скици с кафяви и жълти линии, както и да осъди ответниците да
премахнат поставената незаконно дървена ограда, обозначена с жълта линия.
При условията на евентуалност предявява
горните искове срещу ответника И.Ц.В..
Моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника Община Е., че ищецът е
собственик на владяната от нея северна част от процесния имот пл. No *, целият с площ от 1.2 дка, заедно с построените върху
тази част външна тоалетна и второстепенна постройка (баня/склад), имащ селищен
характер, която част е с площ от 183.7 кв.м., неправомерно причислена към фонда
по чл. 19 от ЗСПЗЗ на Община Е. и включена в поземлен имот No
******, и която част е обозначена с лилави линии и щриховка на комбинираната
скица.
При условията на евентуалност предявява този
иск срещу ответниците Г.И. Г. , Д. И.М. и И.И.Г..
Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Ответниците- Р.Н.Б. и И.С.Б.,
и ответникът И.Ц.В., чрез пълномощника си адв. И.А. в депозирани в срока по чл.
131 от ГПК писмени отговори оспорват предявения иск като недопустим, като
сочат, че искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е преюдициален по отношение на иска по
чл. 108 от ЗС. По същество оспорват иска като неоснователен. Твърдят, че
имотите им са кадастрално заснети и вписани в кадастъра и имотния регистър с
точните им площи и граници. Оспорват твърденията на ищеца, че наследодателката
й е владеела имота изцяло в пълния му обхват на неговите пространствени граници
от общо 1.2 дка, както и че след одобряването на кадастралния план за с. Б.
имотът, заедно с изградените в него сгради, е бил нанесен в кадастралната
основа под планоснимачен No
*. Твърдят, че нанасянето на сградите с попълването им в кадастъра е сторено
едва през 2014 г. с цел предотвратяване премахването им като незаконни строежи
и евентуалното им узаконяване. Твърдят, че строителството на съществуващата в
имота двуетажна вилна сграда наследодателите на ищеца са извършили през 1990
г., а не през 1985-1986 г., като съществуващата в имота сграда е значително уширена и не почива на основите и застроената площ на
съществуващата преди преустройството й стара сграда. Ответниците заявяват, че
са придобили описания в исковата молба
недвижим имот изцяло по давност с непрекъснато и необезпокоявано владение в
продължение на повече от 10 години, в това число и спорната ивица земя между
имота на ищеца и на другата страна.
Ответникът- Община Е. в депозиран в
срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор оспорва иска като неоснователен. Твърди,
че общината не е собственик на имот с площ от 183.7 кв.м. от имот No ******, находящ се в землището
на с. Б., като този имот е възстановен на наследниците на И. Г. Д., поради което и неправилно се претендира от
Община Е..
Ответниците- Г.И. Г. , Д. И.М.
и И.И.Г. в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен
отговор оспорват предявения иск като недопустим, а по същество – като
неоснователен. Твърдят, че претендираният от ищеца имот с площ от 187.3 кв.м. и
попадащи извън ПУП на селото от 1987 г., са част от наследствен имот, бивша
собственост на техния дядо Н. Б. ***. Сочат, че ищцата също е наследник на този
имот, като има и други преки наследници. Твърдят, че този имот е заявен за
възстановяване от майката на ищцата – П. Н.Т. като бивш земеделски имот и
собственост на Н. Б. Л. през 1991 г. Поддържат, че административното
производство по възстановяване на имота от ОСЗ – Е. не е приключило, тъй като
за имота няма изготвена скица. Твърдят, че не владеят имота, като не притежават
и документи относно възстановяването му. Заявяват, че никога не са оспорвали
собствеността на имота на ищцата, тъй като същият е наследствен и процедурата
по възстановяването му не е приключила.
Ответникът- М.Ц.П. в депозиран в срока
по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез назначения й по реда на чл. 47 от ГПК особен
представител – адв. Ц.С., оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Заявява, че не оспорва закупуването на имота от ответниците
Р.Н.Б. и И.С.Б. с Нотариален акт No */20** г. Твърди, че предявените срещу нея искове са
недопустими, тъй като имотът, описан от ищцата като нейна собственост, не
граничи изцяло с имота, закупен от нея по приложеното геодезическо заснемане от
страна на ищцата.
Твърди, че не владее посочения от ищцата
имот, за който същата претендира да е съсобственик. Поддържа, че не е
извършвала никакви действия в закупения от нея недвижим имот – строежи, огради
или други строителни дейности.
В хода на производството по делото
ответникът Р.Н.Б. е починал, като поради заявен от ищеца отказ от исковете по
отношение на наследниците му, с Определение No 3962 от 11.07.2018 г. съдът е прекратил на основание
чл. 233 от ГПК производството по делото в частта му по предявените искове срещу
наследниците на починалия ответник Р.Н.Б..
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Не е спорно по делото, а същото се
установява и от заверено копие на удостоверение за наследници No ******/15.05.2009 г. на Столична община, район П., че
ищцата Н.С.И. и И.С.Т. са единствените наследници по закон на П. Н.Т.,***,
починала на 18.04.2009 г., съответно нейни дъщеря и син.
Видно от заверено копие на
удостоверение за наследници No 4210/01.08.2014 г. на Столична община, район С.
и препис-извлечение от акт за смърт от 28.07.2014 г., И.С.Т. е починал на
27.07.2014 г., като е оставил за свои законни наследници преживяла съпруга и
две деца.
Видно от заверено копие на Нотариален
акт за право на собственост въз основа на обстоятелствена проверка No *, том *, дело */1980 г. на Етрополски районен съдия, със същия П. Н.Т.
е призната за собственичка по наследство, давност и делба, върху Къща и Сламник,
със застроено и незастроено място от 1.2 дка, извън чертите на плана на с. Б.,
в махала Л., имащо селищен характер, при съседи: река, Р.Н.Б. от две страни и
АПК.
Видно от заверено копие на Нотариален
акт за право на собственост въз основа на обстоятелствена проверка No *, том *, дело */19** г. на Етрополски районен съдия, със същия Р.Н.Б. е
признат за собственик по наследство, давност и делба върху Къща паянтова и Къща
полумасивна, със застроено и незастроено място от 1.200 кв.м., извън чертите на
плана на с. Б., имащо селищен характер, при съседи: П. Н., река, Н. В. ***.
По делото са приложени гр. д. No 267/1979 г. и гр. д. No 277/1977 г., и двете по описа на РС- Е..
Видно от гр. д. No 267/1979 г. по описа на РС- Е., с Решение от
17.12.1979 г. по същото дело съдът е допуснал да се извърши съдебна делба на
следното недвижимо имущество, останало в наследството от Н. Б. Л., бивш жител ***,
Софийски окръг, а именно: Дворно място от 1200 кв.м., извън регулационния план
на с. Б., заедно със застроените в него масивна къща, плевня, стара паянтова
къща, при съседи: път, река, Н. В.Б. и Р. Н., като делбата се извърши между
следните съделители: В. Н.Б., Б.
Н.Б., М. Н.Б., П. Н.Б., Р.Н.Б. – всички с квоти от по 1/6 ид.ч., и Г.И.Г., Д. И. Г. и И.И. Г. – с
квота общо 1/6 ид.ч. С Протоколно определение, постановено в проведено съдебно
заседание на 16.05.1980 г. по гр. д. No
267/1979 г. по описа на РС- Е., съдът е одобрил постигната между страните по
делото спогодба, по силата на която в дял на П. Н.Т. се дава и тя приема да
вземе и получава следния недвижим имот: 1. Къща с сламник със застроено и
незастроено място от 1.200 кв.м. извън регулационния план на с. Б., Софийски
окръг, в махала Л.ско, имащо селищен характер, при
съседи: река, Р.Н.Б. от две страни и АПК. Посочени са суми, които следва да
заплати П. Н.Т. на останалите съделители за
изравнение на дяловете им.
Видно от съдържащото се в гр. д. No */1979
г. по описа на РС- Е. Удостоверение No */18.04.1979 г. от АПК “Ч.” – гр. Е., със
същото е удостоверено, че съгласно удостоверение изх. Nо */02.04.1979 г. на Общински народен съвет – гр. Е.,
на името на лицето И. Н.Б.,***, окр. Софийски, има
деклариран недвижим имот – къща и плевня, в същото село, като АПК “Ч.” гр. Е. издава
удостоверението на наследниците на И. Н.Б. в уверение на това, че дворното им
място, състоящо се от 1200 кв.м., с граници: Р.Н., Н.
В.Б., река, не влиза в блок на АПК.
Видно от съдържащото се в гр. д. No 267/1979 г. по описа на РС- Е. Удостоверение No*70/29.05.1979 г. от Етрополски общински народен съвет,
със същото е удостоверено, че бившият жител *** Н. Б. Л. е починал на
09.05.1942 г. и след своята смърт е оставил законни наследници, сред които съпруга
И. Х. Л.а – починала на 09.05.1976 г.
От съдържащото се в гр. д. No 277/1977 г. по описа на РС- Е. Удостоверение No 3359/14.07.1976 г. от Етрополски градски народен
съвет, се установява, че И. Х. Л.а – по мъж И. Н.Б., е починала на 10.05.1976
г.
От заверено копие на Нотариален акт No *, том *, рег. No *, дело No *от 2011 г.
на нотариус с район на действие РС- Е. се установява, че на 18.11.2011 г. Р.Н.Б.
е продал на И.С.Б. следните собствени недвижими имоти, находящи се в с. Б.,
общ. Е., Софийска област, а именно: Поземлен имот с No*, в кв. * по плана на с. Б., общ. Е., с площ в размер
на 783.00 кв.м., към който имот се придават 11.00 кв.м. от поземлен имот с No * и 6.00 кв.м. от общински имот, и за който поземлен
имот е отреден УПИ *-* в кв. * по плана на с. Б., с
урегулирана площ от 800.00 кв.м., при граници на имота, съгласно скица: улица,
поземлен имот No *, за който е отреден УПИ *-*, поземлен имот No*, за който е отреден УПИ I*-*, заедно с построения в имота
Северозападен близнак от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 65
кв.м.
От заверено копие на Нотариален акт No *, том *, рег. No *, дело No *от 2014 г.
на нотариус с район на действие РС- Е. се установява, че на 18.12.2014 г. Р.Н.Б.
и съпругата му И.С.Б. са продали на М.Ц.П. следния свой собствен недвижим имот,
находящ се в с. Б., общ. Е., Софийска област, а именно: Поземлен имот с No*, в кв. * по плана на с. Б., общ. Е., с площ в размер
на 783.00 кв.м., към който имот се
придават 11.00 кв.м. от поземлен имот с No * и 6.00 кв.м. от общински имот, и за който поземлен
имот е отреден УПИ *-* в кв. * по плана на с. Б., с
урегулирана площ от 800.00 кв.м., при граници на имота, съгласно скица: улица,
поземлен имот No *, за който е отреден УПИ *-*, поземлен имот No*, за който е отреден УПИ I*-*, заедно с построения в имота
Северозападен близнак от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 65
кв.м., като продавачите си запазват правото на ползване върху целия имот,
предмета на продажбата, докато са живи.
Видно от заверено копие на Решение от
17.12.2012 г. по гр. д. No 399/2012 г.
по описа на Районен съд – Е., със същото съдът е обявил за окончателен
сключения на 31.08.2012 г. в гр. Е. предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот, по силата на който Р.Н.Б. е продал на И.Ц.В. следния недвижим
имот, находящ се в с. Б., общ. Е., а именно УПИ I*-* в кв. * по регулационния план на с. Б., целият с площ
от 890.00 кв.м., с неуредени сметки по регулация за 246 кв.м., от които 30
кв.м. придаваеми от ПИ 30 и 216 кв.м. придаваеми от
общинско място, при граници: УПИ *-*, УПИ *-*, улица, УПИ *-* и
имот за озеленяване в същия квартал, ведно с построената в имота паянтова
жилищна сграда със застроена площ от 51 кв.м.
Видно от заверени копия на Писмо изх. No ВС-*-*/*.*.2013
г. от Общинска служба по земеделие- Е. до
Кмета на Община Правец, Предложение No */15.04.2013 г. от Кмета на Община
Е. до Общински Съвет- Е. и Решение No * от 23.04.2013 г. /Протокол No 4/ на
Общински съвет – Е., по искане от ОСЗ- Е. за предоставяне на земеделски земи на
основание чл. 19 от ЗСПЗЗ, § 27, ал. 2, т. 1 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, ДВ, бр.62/2010 г.
и чл. 45ж ППЗСПЗЗ, ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г. – за предоставяне за
възстановяване на идентифицирани земеделски земи, сред които имот Nо ****** с площ от 1.205 дка, местност “Р. ”, с НТП “ливада”, находящ се в
землището на с. Б., на н-ци на И.Г. Д., преписка с
вх. No */25.02.1992
г., попадащ в имот No ****** – земи по чл. 19 от
ЗСПЗЗ, и след предложение за това от Кмета на Община Е. до Общински съвет Е., с Решение No * от 23.04.2013 г. /Протокол No 4/ на
Общински съвет – Е. са предоставени за възстановяване на наследниците на И. Г. Д., представлявани от И.И.Г.,
имоти, сред които Поземлен имот Nо ****** с площ
от 1.205 дка, находящ се в землище Б.,
местност “Р. ”, с начин на трайно ползване “ливада”, при граници
съгласно Скица-проект No */20.02.2013 г., образуван от имот No ****** – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Видно от Удостоверение за наследници от
25.02.2013 г., наследници на И. Г. Д. са Г.И. Г. , Д. И.М. и И.И.Г..
От заверено копие на Заявление вх. No */07.07.2014 г. от Н.С.И. и И.С.И. до Директора на ОД “Земеделие”
Софийска област с правно основание чл. 45в, ал. 9 ППЗСПЗЗ вр. чл. 19 ЗСПЗЗ е
видно, че от страна на същите е направено искане да бъде свикана комисията по
чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ за преразглеждане на приетото протоколно решение от
25.11.2013 г., с което неправомерно северната част на собствения им имот пл. No * по плана на с. Б. е включена в поземлен имот No ****** с площ от 1.205 дка, находящ
се в землището на с. Б., м. “Р. ”, образуван от имот 000344- земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ,
за което е съставен протокол по чл. 19 от ЗСПЗЗ от 25.11.2013 г. С писмо изх. No РД-*/10.09.2014 г. на Областна дирекция “Земеделие” –
Софийска област е отказано да бъде свикана комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и
преразглеждане н приетото протоколно решение за определяне на земите по чл. 19
от ЗСПЗЗ, поради липса на основание за свикване на комисията. В писмото е
отбелязано, че от представената скица на имота, описан в нотариален акт No *, т.*, д. * от 1980 г., от действащия регулационен план
на с. Б., одобрен със Заповед No АБ-*/23.12.1987 г. е видно, че за имот пл. No * е отреден УПИ *-* от кв. *, като част от имота остава извън чертите на
регулацията, друга част се придава към съседни УПИ, а 920 кв.м. се явяват
основа на УПИ *-*. Посочено е, че от
геодезическото заснемане е видно, че владението на имота до известна степен се
различава от действащия регулационен план, одобрен през 1987 г., това по
документ за собственост и е частично идентично с имота по кадастрален план, както и че очевидно има застъпване с
предоставения на общината имот ****** по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
С Удостоверение изх. No ВС-*/04.03.2015 г. на Общинска служба по земеделие- Е.
е удостоверено, че към 04.03.2015 г. имот No ****** от КВС за землището на с. Б., общ. Е., не е
собственост на н-ци на И. Г. Д..
Видно от заверено копие на Договор-Декларация,
на 23.11.2012 г. Н.С.И. и И.И.Г. са съставили
посочения документ, подписан от същите, с който са се договорили за следното:
след възстановяването на имот No 682, който е
заплатен като дворно място от П. Н.Т. през 1980 г., посоченият имот да го
прехвърлят на наследниците на П. Н.Т.: И.С.И. и Н.С.И.. В документа са
посочили, че имот No 682 е образуван вследствие
проведената регулация в с. Б. 1986/1987 г. и от 1980 г. е дворно място,
собственост на П. Н.Т., след съдебна делба, о поради тази причина се налага
допълнително заявяване и възстановяване на имот No 682, по информация на цитиран в документ служител с
Общинска служба по земеделие.
От заверено копие на Заявление вх. No РД-94-00-66/07.07.2014 г. от Н.С.И. и И.С.И. *** е
видно, че от страна на същите е направено искане да бъде извършена процедура и
бъде издадена заповед за изменение на кадастралния план на с. Б., общ. Е., с
оглед нанасяне в кадастралната основа на точните и верни граници между
собствения на заявителите имот пл. No * по
плана на селото и този на съседния им имот пл. No*, собственост на Р. и И. ***.
По делото са приложени заверени копия
на преписки по Констативен акт No 1/19.03.2014
г. и по Констативен акт No 2/19.03.2014
г., видно от които по подаден сигнал от И.И.Г. на 19.03.2014
г. служители от Общинска администрация – гр. Е. са извършили проверка в УПИ *-*, кв. * по плана на с. Б., относно законността на
изградените двуетажна вилна сграда, постройки на баня и външна тоалетна. При
извършената проверка са съставени Констативен акт No 1/19.03.2014 г., съгласно който е установен строеж на
“Двуетажна масивна вилна сграда” с размери в план 8.30/9.70 м., находящ
се в УПИ *-*, кв. * по плана на с. Б.,
който имот съгласно нотариален акт No *, том *, дело */1980 г. е
собственост на наследници на П. Н.Т., и който имот е с неуредени сметки по
регулация, като е установено, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, както и Констативен акт No 2/19.03.2014 г., съгласно който са установени строежи
на “Второстепенна постройка на допълващо застрояване” с размери в план 3.30/2.45 м. и “Външна тоалетна” с размери в план 1.50/1.50 м., находящи
се в ПИ No ******,
в землището на с. Б., местност “Р. ”, който ПИ No ****** е
земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, като е установено, че са налице незаконни строежи по
смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. По подадено от Н.С.И. възражение No РД-94-0-36/10.07.2014 г. до Кмета на Община Е.
относно решението по двата констативни акта, са постановени 2 бр. становища от
Гл. архитект на Община Е., в които е прието съответно, че описаните строежи - “Двуетажна масивна вилна сграда”, находящ се в УПИ *-*, кв. * по плана на с. Б., и “Второстепенна постройка на допълващо застрояване” и “Външна тоалетна”, находящи се в ПИ No ******,
в землището на с. Б., местност “Р. ”, не попадат под разпоредбите на § 127, ал. 1 от ПЗР
ЗИДЗУТ, ДВ, бр. 82/2012 г. и за тях не може да бъде издадено удостоверение за
търпимост.
По делото са прието и заверени копия на
11 броя фактури, издадени в периода 20.05.1986 г. – 30.07.1986 г. за продадени
строителни материали на лицата С. Ив. Т.,
П. С., В. П., И.Т., Н. Ст. И., както и
на 2 броя фактури, издадени на 15.08.1985 г. за продадени строителни материали
на лицето С. Ив. Т..
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Р.В.Р. и К. Н.
П. – внук на ищцата.
От показанията на свид. Р.Р. се установява, че е внук на Р.Н.Б., като последният е
брат на майката на ищцата. Свидетелят сочи, че неговият дядо и И.Б. са били
собственици на имот в с. Б., като съседните на имота са имот на майката на
ищцата Н.И. – П. Н., имот на баба Бона, която е собственик на имот No 30, и други техни далечни роднини. Излага, че дядо му
Р. и майката на ищцата са имали дрязги по отношение на границите на имотите си,
поради това, че дядо му бил окупирал и си своял
по-голяма част от неговите и на братята и сестрите му наследствените имоти. Дядо
му имал ужасен характер и не признавал братя и сестри. Споровете му с майката
на ищцата били породени от това, че дядо му в един момент решил, че ще обновява
съществуващата паянтова ограда, която на места и липсвала. Той заградил около
къщата с нова, дървена ограда и в тази връзка възникнали дрязги между страните. Според свид. Р., новата
оградата не е на мястото на старата, като частично се подновила съществуваща
стара ограда и се изместила и се сложила там ограда, където нямало ограда.
Заявява, че е виждал и старата, и новата оградата. Излага, че дядо му обновил
падналата частично ограда, а впоследствие направил и друга, която не била там,
като дострояването на несъществуваща до този момент ограда било към планината
на юг, към имота на баба Бона. От показанията на свид. Р. се установява още, че
двата съседни на ищцовия имот имоти - *-* и I*-*, се
ползват от И.Б., последната съпруга на дядо му, и нейните наследници – М.Ц. и
синът на И.Б. – И.Ц.. Сочи, че в продължение на тази нова ограда граничи с имот
No 30, който е на
баба Бона. Свидетелят сочи, че последният път, когато е посещавал имота, е било
през 2009 г.
От показанията на свид. Красен Павлов се
установява, че Р.Б. и неговата съпруга притежават две дворни места в с. Б..
Дворното място на Н.И. граничи от източната страна с имота на Р.Н.Б., от юг с
имота на наследниците на Н. В.Б., с Бона, на север имотът им граничел с брега
на река Р. , а на запад - със земеделска земя. Излага, че между Н.И. и Р.Б. и
неговата съпруга И.Б. имало постоянно имотни спорове по повод на двата техни
съседни имоти, като споровете им почнали от около 1994-1995 година. Част от
споровете били свързани със съществуването на оградата между двата съседни
имота, за чието трасе се спорело. Оградата била построена от Р.Н.Б. по негово
усмотрение, като е прокарана по трасе, което той сам определил. Свидетелят
сочи, че в началото на пребиваването му в с. Б. трасето на оградата не било
същото, което е в момента, и следователно впоследствие са правени някакви
промени в трасето й. Оградата била по-отдалечена от дворно място на Н.И., била
отдалечена в посока източно от новата къщата, била на около 4-5 метра от
къщата, а в момента е преместена навътре в имота на баба му на около метър от
новата къща. Твърди, че оградата е същата, а именно от един и същ материал, но
е изместена на друго място. Оградата, която била на първоначалното място, била
по цялата дължина на двата имота. От северната страна започвала от портата им,
от път, който се намира североизточно от техния имот, и продължавала до
границата с имота на Н. Б., където се събирали три огради- между дворното място
на П. Т. и Н. Б. и между дворното място на П. Т. и Р.Б.. Оградата била изцяло
дъсчена. Заявява, че не може да каже кога е било променено местоположението на
оградата, тъй като след 2001 г. доста по-рядко посещавал селото, но счита, че
промяната е след 2001 г. Сочи, че оградата е на места със старото си
местоположение, само една част е изменена като трасе, а именно между старата
къща и съседния имот на Р.Б. като цяло е по старата ограда, като изместването
започва от дворното място между старата къща и новата къща в техния имот. Там
самото дворно място е скосено и продължава до оградата между имота на П. Т., на
Н. Б. и Р.Б.. Промененото местоположение на оградата продължава до южната
граница, но не изцяло, като в последните около 5-6 метра не е променено и се
връща към първоначалното си място. Излага, че доколкото знае, съседният им имот
в момента се ползва от съпругата на Р.Н.Б. и нейните деца. От показанията на
свид. Павлов се установява още, че новата сграда е построена няколко години
преди неговото раждане през 1989 година, а именно в средата на 80-те години.
Излага, че до началото на 2001 г., или по-голямата част от детството си е
прекарал при неговата пра-баба П. Т. в с. Б..
Съдът кредитира показанията на
свидетелите Р.В.Р.
и Красен Н.ев
Павлов, включително отчитайки близката родствена връзка на свид. Павлов с
ищцата по делото, съгласно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, като намира показанията
им за непосредствени, последователни и непротиворечиви – както помежду им, така
и на останалия събран по делото доказателствен материал. Показанията на свид.
Павлов кореспондират напълно на показанията на свид. Р., а също и на писмените
доказателства по делото, като в производството не се събраха доказателства,
които да им противоречат и така да разколебават съда в преценката му за тяхната
достоверност, поради което и изцяло им дава вяра.
По делото е изслушано заключението на
вещо лице Г.Д. от 25.02.2019 г. по допусната съдебно-техническа експертиза, като
същото е прието от съда като компетентно и обективно. От заключението на вещото
лице се установява, че в кадастралния и регулационен план на с. Б., махала Л.,
община Е., одобрен със Заповед АБ-* от 23.12.1987 г., е нанесен имот с пл. No * с площ 1660 кв. м. /изчислен графично/, от която 1000
кв. м. попадат в регулация, а 660 кв. м. попадат извън регулация. Съседи на
имота, установени на място при огледа са: река, Р.Н.Б. от две страни и АПК. За
частта от имот с пл. No *, попадащ в регулация, е
отреден парцел *-* от квартал 9. На Копие-извадка
от кадастралния и регулационния план за кв. *, имот пл. No
*, одобрен със Заповед АБ-* от 23.12.1987 г. за с. Б., община Е. (Приложение-1
към заключението) са показани по разположение и размери действителните
очертания и граници на процесния поземлен имот с планоснимачен
No * с неприложена регулация. Съседите на имот пл. No *, описани в нот. акт No 127,
т. I, дело No 262 от 02.12.1980 г. на Етрополския районен съд, съответстват на
същите съседи, установени при огледа на място на процесния имот. Кадастралната /имотна/
граница между ПИ с пл. No * и ПИ с пл. No*
представлява начуП. линия на зиг-заг
(показана на Копие-извадка - Приложение-1), а регулационната граница между
парцел *-* и парцели *-* и I*-* минава
по линията, обозначена с букви А, Б, В, Г на Приложение-1 и на Приложение-2 (Комбинирана
скица).
В кадастралния и регулационния план на
с. Б., за кв. *, одобрен със Заповед АБ-* от 23.12.1987 г., ПИ с пл. No*, собственост на ответниците,
е нанесен с площ 4270 кв.м., от които 2730 кв.м. са извън регулация, а 1540 кв.
м. попадат в регулация. За тази площ са отредени парцели *-* и I*-* в квартал
9, по неприложения регулационен план на с. Б., община Е.. Вещото лице е
посочило, че съседите на имот пл. No*, описани в нот. акт No 39, т. I, дело No 79 от 1983 г. /П. Н., река, Н.
В. ***/, съответстват на установените на място съседи, при извършения оглед на
място.
От заключението на в.л. Д. се
установява, че първият одобрен КР /кадастрален и регулационен/ план за с. Б., е
от 1956 г., но е в лошо физическо състояние и обхваща по-малка площ от
населеното място, поради което ако процесните имоти са били нанесени в
този план, то същите не могат да бъдат
идентифицирани. Следващият КРП /Кадастрален и регулационен план/ на с. Б. е
одобрен със Заповед No АБ-* от 23.12.1987 г. и това е
сега действащият КРП. На този план кадастралната граница между имоти No* и No * е линията на зиг-заг, изчертана с черен цвят, показана на Копие-извадка
(Приложение- 1). При съпоставянето на кадастралната граница със съществуващата
на място граница-ограда, изчертана с жълт цвят на Комбинираната скица
(Приложение- 2) се установява, че рязко и многократно начуП.та
на зиг-заг кадастрална граница по плана от 1987 г. в
някой участъци е изправена, вследствие на което площи и от двата имота
преминават към съседния имот. Спрямо южния ръб на сграда ПС (Приложение- 2)
оградата е преместена на разстояние 2.6 м., вместо да бъде на 4.0 м., както е
по регулационен план; спрямо южния ръб на сграда 2МЖ (Приложение- 2) оградата
се намира на разстояние 1.4 м., вследствие на разширението на къщата, вместо да
бъде на 3.0 м., както е по регулационен план. Вследствие на изправената и
променена кадастрална граница площи от имот пл. No*, защриховани с кафяв цвят на Комбинирана скица (Приложение-2)
– от 5.0 кв.м. и 3.5 кв.м., или общо 8.5 кв.м., са преминали към имот пл. No *; площи от имот пл. No *, защриховани със син цвят- от 10.0 кв.м., 8.0 кв.м. и
4.0 кв.м, или общо 22.0 кв.м., са завзети от изправената ограда и са преминали
към имот пл. No*. Вещото лице е посочило, че площ от
186.2 кв.м., защрихованата с кафяв цвят на Комбинираната скица (Приложение- 2),
се твърди от ищцата да принадлежи на имот пл. No *,
но съгласно Копие-извадка (Приложение- 2) имот No *
продължава на запад до червената линия, краят на регулационния план. Съгласно регулационния
план регулационната граница между парцели *-* и *-* от квартал 9 отстои от
южната фасада на старата къщата, находяща се в парцел *-*, на разстояния както
следва: на 4.0 м. и 5.9 м. до кадастралната граница, а между парцели *-* и
ПИ-29 от южната фасада на новата къщата в парцел *-* разстоянията са както
следва: на 3.0 м. и 4.0 м. до кадастралната граница.
Съгласно заключението на в.л. Д., с
регулационния план на с. Б., одобрения и влязъл в сила със Заповед No АБ-* от 23.12.1987 г., за ПИ с пл. No
* в кв. * е отреден УПИ *-*, а за ПИ с пл. No* са
отредени УПИ *-* и УПИ I*-*. Проектираните три регулационни линии между УПИ *-*, УПИ *-* и УПИ I*-* са обозначени на Приложение- 1 (Копие-извадка
от кадастралния и регулационния план) и на Приложение- 2 (Комбинирана скица), с
букви А, Б, В и Г. Вещото лице е посочило, че за с. Б. няма кадастрална карта и
кадастрални регистри по реда на ЗКИР и няма одобрени други подробни
устройствени планове за двата имота. Съгласно заключението, регулационният план
в частта му за УПИ *-*, УПИ *-* и УПИ I*-*, находящи
се в кв. *, по КРП на с. Б., община Е., се счита за неприложен по смисъла на
§22, т. 1, от ЗР на ЗУТ, като липсват платежни документи, удостоверяващи
уреждането на сметки по регулация за процесиите имоти.
От
заключението на в.л. Д. се установява, че съгласно приложена по делото скица
площта на УПИ *-* е 783 кв.м., площта на УПИ I*-* е 890 кв.м.,
или общата им площ е 1673 кв.м., в която е включена придаваемата
към тях по регулация площ от 260.0 кв. м. от общинска земя, а съгласно документът
за собственост на Р.Н.Б. имотът му е с площ от 1.2 дка. От общата площ на имот
пл. No* – 4270 кв.м., 1540 кв. м. попадат в регулация, а
останалата площ от 2730 остава извън регулация. От тази площ от 1540 кв.м. се
придава към парцел *-* площ от 128 кв.м., а към имот пл. No*
се придават 260 кв.м. от общинска земя, при което общата площ на парцели *-* и
I*-* е 1673 кв.м.
От това заключение се установява още, че
северната част на процесния имот пл. No *, заедно с
построените в тази част външна тоалетна и второстепенна постройка (баня/склад),
не попадат в границите на поземлен имот No ****** с
площ от 1.205 дка, находящ се в землището на с. Б., м. “Р. ”, образуван от поземлен имот No
****** - земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ на община Е., a поземлен имот No ****** с
площ от 1.205 дка и поземлен имот No 000349 погрешно са разположени върху
поземлен имот с планоснимачен No
* и конкретно върху частта му от 660 кв.м., попадащи извън регулация,
обозначена с прекъсната зелена линия на Приложение- 1 (Копие-извадка). Според
вещото лице е допусната грешка от ОСЗ- гр. Е., като не е спазено изискването да
се направи сходка (стиковка)
между кадастралната основа по КРП на с. Б., одобрен със Заповед No АБ-* от 23.12.1987 г., и по-късно изработената КВС за
землището на с. Б., последствията от което са изчезването на частта от поземлен
имот No *, находища се извън регулация и дадена на
други лица.
Към заключението си вещото лице Д. е
изготвило и приложило Приложение- 1 - Копие-извадка от кадастралния и
регулационния план, и Приложение- 2 - Комбинирана скица в М 1:500, като в Приложение-
1 са отразени поземлени имоти No *, No* и No 30, както и парцел *-*, *-*
и I*-* от квартал 9, като частта от поземлен имот No
*, находящ се извън регулация, е показан със зелен
цвят. Частта от имот пл. No *, попадаща извън
регулация, предоставена на поземлен имот No ****** с Решение
No * от 23.04 2013 г. (Протокол No 4) на Общински
съвет гр. Е., е обозначена на Приложение- 1 с числата 19, 20, 9, 10, 11,
19, като същата е с площ 180.00 кв. м.,
е предоставена. Границите на поземлен
имот No ****** с площ от 1.205 дка - защрихован със
синьо, са означени на същото Приложение- 1 с числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8,
20, 9, 10, 13, 14, 11, 19, 12, 1. Част от поземлен имот No*,
находяща се извън регулация, с площ от 100,00 кв. м.,
е завзета от поземлен имот No ******, като е
обозначена с числата 11, 10, 13, 14, 11, а останалата част от имот пл. No*, попадаща извън регулация, с площ 2630.00 кв. м, е
погълната от поземлен имот No 000349, като е обозначена с числата 16, 1, 12,
19, 11, 14, 15 на Приложение- 1.
По делото е изслушано заключението на
вещо лице Л.А. от 20.01.2020 г. по съдебно-техническа експертиза, прието от
съда като компетентно и обективно, от което се установява, че за изградената
ограда между имоти с пл. No * и пл. No* няма открити строителни книжа. На приложено към
заключението скица вещото лице е означило заснетата от него съществуваща на
място стара ограда в южната и югозападна част на процесния имот – със
светлосиня непрекъсната линия по т. 1-2-3-4-5-6. Съгласно заключението на в.л. А.,
между т. 5 и т. 6 има паднали части от ограда – дъски и тел, а след т. 6 има
малък слог, без да се вижда ограда. Вещото лице е посочило, че по измерванията
му съществуващата ограда не достига регулационната граница между имоти с кад. No* и кад. No 30, а се
движи около старата кадастрална граница на имоти с кад.
No* и кад. No 30.
По делото е изслушано и заключението на
вещо лице С.А. от 15.04.2019 г. по съдебно-техническа експертиза, прието от
съда като компетентно и обективно, от което се установява, че построената в
процесния недвижим имот сграда /Едноетажна жилищна сграда/ няма видими следи от
извършване на ремонтни дейности (основен ремонт или реконструкция0, касаеща
удължаване на експлоатационната годност на сградата, а сграда – Плевня, не
съществува физически в процесния имот, поради което е невъзможно да се установи
наличие на извършвани ремонтни дейности. В обстоятелствената част на
експертизата вещото лице е посочило, че сградата Плевня, нанесена в КРП на с. Б.
от 1987 г. като ПС (паянтова- стопанска), не съществува физически в процесния
имот, а на нейно място е построена двуетажна жилищна (вилна) сграда със сутерен
с по-голям габарит от разрушената стопанска сграда, както и че новопостроената
сграда е със стоманобетонова носеща конструкция и основи от монолитен бетон.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от пР. страна следното:
По иска с пР. квалификация чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
Искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е установителен иск за
собственост и цели разрешаване спора за принадлежността и пространствените
предели на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в
кадастралната карта. За наличие на правен интерес от предявяването на този иск
е достатъчно твърдението на ищеца, че е титуляр на правото на собственост на
имот към момента на одобряване на плана, за който се поддържа наличието на
грешка и/или непълнота, както и твърдението, че е налице спор за собственост
върху погрешно нанесения имот, респ. ненанесен такъв в кадастралния план с
ответника. В случая посочените предпоставки са налице - ищцата твърди, че е
собственик на поземлен имот пл. No * в кв. * по
кадастралния план на с. Б., общ. Е., като границата му с поземлен имот пл. No* е
нанесена погрешно в кадастралния план на с. Б., общ. Е.. При това искът се
явява процесуално допустим, при наличие на правен интерес от същия. По същество
съдът намира искът за основателен.
Предпоставки за уважаването на иска по чл. 54, ал. 2
от ЗКИР са положителното установяване, че е налице влязъл в сила кадастрален
план, установяване на грешка или непълнота в този план, наличие на спор с
ответника относно имота, засегнат от непълнотата или грешката, както и
установяване правото на собственост на ищеца върху този имот.
В случая се твърди от ищцата наличие на грешка в
кадастралния план кадастралния план на с. Б., общ. Е., одобрен със Заповед No АБ-* от 23.12.1987 г., в който план имотната граница
между поземлен имот пл. No * и поземлен
имот пл. No* в кв. * е нанесена погрешно,
като част от имота на ищцата с площ от 194.7 кв.м. е включена в имота на
ответниците. С исковата молба е приложена комбинирана скица, съдържаща
геодезическо заснемане на границите на ПИ 31 в кв. * по КП на с. Б., общ. Е.,
на която процесните части на застъпване на ПИ 31 и ПИ 29 са обозначени с кафява
щриховка.
По делото няма спор, че наследодателят
на ищцата - П. Н.Т. е била собственик по силата на наследство и делба на
недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1.2 дка, извън
регулационния план на с. Б., в махала Л., имащо селищен характер, заедно с
построените в имота сгради, за което се е снабдила с Нотариален акт за право на
собственост въз основа на обстоятелствена проверка No *, том
*, дело */1980
г. на Етрополски районен съдия. В документа й за собственост границите/съседите
на имота са посочени както следва: река, Р.Н.Б. от две страни и АПК. След
смъртта на П. Н.Т. през 2009 г. същата е оставила за свои законни наследници
двете си деца - Н.С.И. и И.С.Т., като всеки от тях е придобил дял от 1/2 ид.ч.
от наследството. Следователно ищцата Н.И. се явява собственик по наследство на
1/2 ид.ч. от посочения имот.
Първото кадастрално отразяване на имота, за което има
данни, е с Кадастралния и регулационен план на с. Б., общ. Е., одобрен със
Заповед No АБ-* от 23.12.1987 г., в който план имотът е нанесен
под пл. No
* и за него е отреден УПИ *-* в кв. *.
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че правото на собственост на имота е придобито от наследодателя на
ищеца – П. Т., на основание съдебна делба на наследствен имот от Н. Б. Л. по
гр. д. No */1979
г. по описа на РС- Е.. По посоченото дело с Решение от 17.12.1979 г. съдът е
допуснал делба на наследствения имот, индивидуализиран като Дворно място от
1200 кв.м., извън регулационния план на с. Б., заедно със застроените в него
масивна къща, плевня, стара паянтова къща, при съседи: път, река, Н. В.Б. и Р. Н..
В съдържащото се по гр. д. No */1979 г. по описа на РС- Е. Удостоверение No */18.04.1979
г. от АПК “Ч.” – гр. Е. границите на този имот са описани, както
следва: Р.Н., Н. В.Б., река, т.е. Н. В.Б. фигурира и
на двете места като един от съседите на имота. С одобрена от съда спогодба
между съделителите имотът е поставен в дял на П. Н.Т., като в съдебния
протокол, обективиращ спогодбата, същият е описан като Къща със сламник със
застроено и незастроено място от 1.200 кв.м. извън регулационния план на с. Б.,
Софийски окръг, в махала Л.ско, имащо селищен
характер, при съседи: река, Р.Н.Б. от две страни и АПК. С така описаните в
съдебната спогодба граници/съседи, при които Н. В.Б. не е посочен като съсед,
имотът е индивидуализиран и в титула за собственост, с който впоследствие се е
снабдила П. Т., наследодател на ищцата.
Между страните не е спорно, а същото се установява и
от събраните по делото доказателства, че Р.Н.Б. е брат на П. Н.Т., като същият
е бил собственик на съседния на имота на П. Т. имот, а именно на застроено и
незастроено място от 1.200 кв.м., извън чертите на плана на с. Б., имащо
селищен характер, при съседи: П. Н., река, Н. В. ***, за което се е снабдил с
Нотариален акт за право на собственост No 39/1983 г. на Етрополски районен съдия, като в КРП на
с. Б. от 1987 г. имотът е нанесен като поземлен имот пл. No* и за него са отредени УПИ *-* и УПИ **-* в кв. *.
С договор за продажба, обективиран в Нотариален акт No *, том
*, рег. No *, дело No *от 2011 г. на нотариус с район на действие РС- Е., Р.Н.Б.
е продал на ответника И.С.Б. следните собствени недвижими имоти, находящи се в
с. Б., общ. Е., Софийска област, а именно: Поземлен имот с No*, в кв. * по плана на с. Б., общ. Е., с площ в размер
на 783.00 кв.м., към който имот се придават 11.00 кв.м. от поземлен имот с No * и 6.00 кв.м. от общински имот, и за който поземлен
имот е отреден УПИ *-* в кв. * по плана на с. Б., с
урегулирана площ от 800.00 кв.м., при граници на имота, съгласно скица: улица,
поземлен имот No *, за който е отреден УПИ *-*, поземлен имот No*, за който е отреден УПИ I*-*. С договор за продажба, обективиран
в Нотариален акт No *, том *, рег. No
*, дело No *от
2014 г. на нотариус с район на действие РС- Е., Р.Н.Б. и съпругата му- отв. И.С.Б. са продали УПИ *-* в кв. * по плана на с. Б. на ответницата М.Ц.П., като са си запазили правото на доживотно ползване
върху имота.
С Решение от 17.12.2012 г. по гр. д. No 399/2012 г. по описа на Районен съд – Е. съдът е
обявил за окончателен сключения на 31.08.2012 г. в гр. Е. предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който Р.Н.Б. е продал на ответника
И.Ц.В. УПИ I*-* в кв. * по регулационния план
на с. Б., целият с площ от 890.00 кв.м., с неуредени сметки по регулация за 246
кв.м., от които 30 кв.м. придаваеми от ПИ 30 и 216 кв.м. придаваеми
от общинско място, при граници: УПИ *-*, УПИ *-*, улица, УПИ *-* и
имот за озеленяване в същия квартал.
По делото несъмнено се установява от събраните писмени
и гласни доказателства, както и заключенията на вещите лица Г.Д. и Л.А. по
приетите съдебно-технически експертизи, че между имот пл. No * и имот пл. No*
съществува на място ограда, изградена от дървени летви.
От гласните доказателства, съдържащи се в показанията
на свидетелите Р.Р. и Красен Павлов, се установява,
че между двата съседни имота – имот пл. No * на наследодателя на ищцата – П. Т., и имот пл. No* на Р.Б. е съществувала стара паянтова ограда, която Р.Б.
подновил, като преди това на места оградата липсвала. Установява се, че след
подновяването й в по-голямата й част оградата останала на старото си
местоположение, но една част била изместена навътре в имота на П. Тодорава, като изместването започва от дворното място между
старата къща /ПС на Комбинираната скица – Приложение 2 към заключението на в.л.
Д./ и новата къща /2МЖ в същата скица/ в имота на П. Т., вследствие на което
разстоянието от новата къща до оградата от около 4 метра станало около метър.
Според свид. Павлов изместването на оградата е направено след 2001 г., а свид. Р.
не сочи период, но излага, че последно е бил в имота през 2009 г.
От заключението на вещото лице Г. Д. по
съдебно-техническата експертиза и приложената с исковата молба Комбинирана
скица се установява, че по КРП на с. Б. от 1987 г. кадастралната граница между
двата съседни имоти – ПИ с пл. No * и ПИ с пл. No* не съвпада с регулационната граница между отредените
им парцели – УПИ *-* и УПИ *-* и УПИ I*-*, като
части от имот пл. No * се придават към парцели *-* и I*-*, и части от
имот пл. No* се придават към парцел *-*. От същото заключение се установява, че регулацията
за двата съседни имоти не е приложена, като липсват доказателства за заплащане
на обезщетение за придаваемите части.
От същите доказателства се установява, че
съществуващата на място между двата имота ограда, обозначена с жълт цвят на
скицата- Приложение- 2 към заключението, респ. на представената с исковата
молба Комбинирана скица, не съвпада с имотната граница между имотите. Доколкото
от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че между
ПИ пл. No
*, собственост на П. Т., и ПИ пл. No*, и двата в кв. * по плана на с. Б., е съществувала
стара ограда, то съдът намира, че именно със същата е била матриализирана
на място границата между двата съседни имота. Съгласно представеното по делото геодезическото
заснемане на имот пл. No * и конкретно
на спорната граница, и заключението на вещото лице Д., както и при кредитиране
на събраните гласни доказателства, от които се установява, че старата ограда
между двата имота в по-голямата си част съвпада като местоположение със сега
съществуващата на място такава, но е изместена навътре в имот пл. No * в частта й от мястото между двете сгради /ПС и 2МЖ/ в
същия имот, то съдът приема, че вярната граница между процесните
имоти е по съществувалата между тях стара ограда, заснета и обозначена на
Комбинираната скица от геодезическото заснемане и на
Комбинираната скица – Приложение- 2 към заключението на в.л. Д., със зелена
линия по точки 3-2-1-6-7.
При това съдът приема, че е допусната грешка при
нанасяне на имотната граница между Поземлен имот пл. No * и Поземлен имот пл. No* в кв. * в кадастралния план на с. Б., общ. Е.,
одобрен със Заповед No АБ-* от 23.12.1987 г., като същата
не е нанесена по действителната имотна граница между имотите, съответстваща на
пространствените предели на правото на собственост, и която граница е била
материализирана на място със съществувала ограда, при което част от ПИ пл. No * погрешно е заснета като част от ПИ пл. No*. Видно от заключението на в.л. Д. и приложената към
заключението комбинирана скица – Приложение- 2, то частта от имот пл. No *, включена в имот пл. No* поради допусната грешка в кадастралния план, е с обща
площ от 194.7 кв.м. и представлява сбор от три площи - от 186.2 кв.м, от 3.5
кв.м. и от 5.0 кв.м., като същите са защриховани с кафяви линии на скица
Приложение- 2.
Съдът намира за неоснователно като
недоказано възражението на ответниците И.Б. и И.В.,
че са придобили описания в исковата молба недвижим имот изцяло по давност с
непрекъснато и необезпокоявано владение в продължение на повече от 10 години, в
това число и спорната ивица земя между имота на ищеца и на другата страна. По
делото не бяха ангажирани доказателства от ответниците за осъществено от тях
владение на имота на ищцата, включително процесната му част, по отношение на
която е налице погрешно кадастрално отразяване. От събраните по делото гласни
доказателства се установява единствено, че ответниците, а преди това праводателят им Р.Б., са владели съседния на ищцата имот -
собствения им имот пл. No*, като
няма данни за владение в пространствени предели, извън тези по
материализираната на място граница с ограда между двата съседни имоти. За
частта от имота на ищцата, за която се установи, че вследствие преместено от Р.Б.
местоположение на оградата е включена в имота на ответниците, липсват
доказателства, установяващи изискуемия съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС
десетгодишен период на недобросъвестно владение до датата на предявяване на иска по настоящото дело /искът е предявен
пред РС- Е. на 28.07.2014 г./. Поради това и съдът приема правоизключвашото
възражение на ответниците И.Б. и И.В. за придобиване
правото на собственост на имота с давностно владение за неоснователно.
С
оглед всичко изложено съдът намира, че предявеният иск с пР.
квалификация чл. 54, ал. 2 от ЗКИР се
явява основателен и следва да бъде уважен.
По иска с пР. квалификация чл. 108 от ЗС, предявен срещу ответниците И.С.Б. и М.Ц.П..
По допустимостта на иска.
Съдът намира така предявения иск за допустим, а възражението на ответниците И.С.Б. и И.Ц.В. за недопустимост на иска поради
преюдициалност на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР по
отношение на иска по чл. 108 от ЗС, за неоснователно. Съгласно т. 5 от ТР No 8 от 23.02.2016 г. по т. д. No 8/2014 г. производството по предявен иск с правно основание чл. 53, ал.
2, изр. 2 от ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не е
обуславящо по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за производството по
предявен иск за собственост на същия имот. В производството по настоящото дело
въпросът относно допустимостта на иска на това основание е и решен с
Определение No 99 от 08.02.2016 г. по ч. гр.
д. No 961/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд,
постановено по инстанционен контрол на определение от
19.08.2015 г. на ЕРС за прекратяване на производството по делото по исковете с пР. квалификация чл.
108 от ЗС, чл. 109 от ЗС и чл. 109а от ЗС /по последния иск прекратителното
определение на ЕРС е потвърдено/.
По същество на иска.
Разпоредбата на чл. 108 от ЗС урежда
възможността собственикът на една вещ или имот да го иска от всяко лице, което
го владее или държи, без да има правно основание за това. За да бъде
основателна тази претенция, ищецът трябва да докаже както правото си на
собственост, така и обстоятелството, че ответникът владее или държи имота, като
то трябва да е без правно основание. Липсата на която и да е от предпоставките
има за последица неоснователност на иска и неговото отхвърляне като такъв.
В случая претенцията на ищцата по чл.
108 от ЗС касае реалните части от имота й – ПИ с пл. No * в кв. *, които се владеят от ответниците
И.Б. и М.П., и които поради допуснатата грешка в кадастралния план на с. Б. са
заснети като част от имота на ответниците – ПИ с пл. No*. С оглед изхода на спора по иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР,
то съдът намира за доказано наличието на право на собственост на ищцата – като
собственик на 1/2 ид.ч. от ПИ с пл. No *, на
частите от този имот, които се застъпват с ПИ с пл. No* поради допусната грешка в кадастралната карта. От
събраните по делото доказателства и конкретно гласните такива се установява, че
ответниците И.Б. и М.П. владеят съседния на ищцата
имот – ПИ с пл. No*. От страна на ответника И.Б. с
отговора й на исковата молба е заявено възражение за придобиване на имота чрез
давностно владение, като това твърдение на практика представлява и признание на
факта, че упражняват фактическа власт върху имота. Съдът приема, че посочените
ответници владеят имота, включително реални части от имота на ищцата, и който в
пространствено измерение достига до съществуващата на място ограда между
имотите. Доказателства, обосноваващи различен извод, не се събраха по делото, а
и от страна на ищцата не са наведени конкретни доводи владението им да
надхвърля площта на имота им, ограничен в пространството от тази ограда. При
това съдът намира, че реалните части от ПИ с пл. No *, попадащи между действителната имотна граница между
ПИ с пл. No * и ПИ с пл. No* и изградената между имотите ограда, и които се явяват
собственост на ищцата като принадлежащи към нейния имот, се владеят от ответниците без правно основание. От заключението на вещото
лице Д. и приложената към него скица Приложение- 2 се установява, че посочените
реални части са с площ общо от 41.5 к.м. и представляват сбор от площи от 36.5
кв.м, 3.1 кв.м. и 1.9 кв.м. от Поземлен имот пл. No *
и Поземлен имот пл. No*, и двата в кв. *, като на
скицата Приложение 2 са защриховани с жълти линии и са заключени между жълтата
линия, обозначаваща съществуващата на място ограда, и зелената линия по точки
3-2-1-6 към т. 7 /до точката, в която се пресича с жълтата линия/.
Предвид изложено съдът намира, че искът
с правно основание чл. 108 от ЗС срещу ответниците И.Б.
и М.П. се явява основателен и ищцата владението на процесните реални части с
площ общо от 41.5 кв.м., заключени между действителната имотна граница между ПИ
с пл. No
* и ПИ с пл. No* и съществуващата на място ограда между двата имота.
С оглед уважаване на главния иск по чл.
108 от ЗС, предявен срещу ответниците И.Б. и М.П., то
съдът не следва да се произнася по евентуалния иск със същото основание,
предявен срещу ответника И.Ц.В..
По иска с пР. квалификация чл. 109 от ЗС, предявен срещу ответниците И.С.Б. и М.Ц.П..
Искът по чл. 109 от ЗС предоставя
защита на собственика на една вещ срещу всяко пряко или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение на обекта на правото на
собственост, което може да накърнява, ограничава или смущава владението и да
пречи на допустимото пълноценно ползване на имота му. За да бъде успешно
проведен, ищецът трябва да докаже, че е собственик на веща, че по отношение на
нея му е създадена пречка да упражнява правото си на собственост, и че тази
пречка идва от лицето, срещу което е предявен искът. С него се цели да бъдат
премахнати всякакви пречки, които препятстват правата на собственика да ползва
имота си пълноценно.
Съдът намира така предявения иск за
неоснователен.
В случая претенцията на ищцата е за
осъждане на ответниците да премахнат оградата, изградената между ПИ с пл. No * и ПИ с пл. No* в кв.
* по плана на с. Б.. Съгласно установените по делото факти, процесната ограда
по продължение на по-голямата си част е изградена на мястото на съществуваща
стара ограда между имотите, която в голяма степен се припокрива и с
действителната имотна граница между същите, а в една част е изместена на вътре
в имота на ищцата с пл. No * в посока
построената в него нова сграда /2МЖ/. По отношение на оградата в частта й,
която е разположена по действителната имотна граница между имотите на страните,
то не е налице условието за уважаване на иска по чл. 109 от ЗС същата да
създава пречка за ищцата да упражнява
правото си на собственост. По отношение на останала част/части, в която
оградата попада навътре в имота на ищцата, то същата несъмнено създава пречка
за ищцата да упражнява правото си на собственост в съответните части. Съдът
обаче намира иска за неоснователен, тъй като по делото безспорно се установи,
че оградата не е изградена от ответниците, а от Р.Б.,
явяващ се техен праводател.
Предвид това искът по чл. 109 от ЗС
срещу ответниците И.
Б. и М.П. следва да бъде отхвърлен.
С оглед отхвърляне на главния иск по
чл. 109 от ЗС, предявен срещу ответниците И.Б. и М.П.,
то съдът дължи произнасяне по евентуалния иск със същото основание, предявен
срещу ответника И.Ц.В..
Съдът намира и предявения при условията
на евентуалност иск по чл. 109 от ЗС срещу ответника И.В. за неоснователен, и
като такъв – подлежащ на отхвърляне, като съображенията за това са идентични с
изложените по-горе съображения относно главния иск по чл. 109 от ЗС, поради
което и не ги преповтаря.
По иска с пР.
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК,
предявен срещу Община Е..
По допустимостта на иска.
Искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК е средство за защита на
едно право или правоотношение, или възстановяване на нарушено право, чрез
установяване на съществуването му, когато същото е оспорено от друго лице,
когато са изразени действия, които сериозно засягат правата на владеещия
собственик. Правният интерес от установителния иск за собственост е налице,
когато са изразени действия, които сериозно засягат правата на владеещия
собственик. В случая изложените в исковата молба твърдения, че реална част от
недвижимия имот, собственост на ищцата, е включена от ответната община в земите
й по чл. 19 от ЗСЗПП, обуславят правния интерес на ищцата от предявяване на
установителния иск. Предвид това искът се явява допустим. Следва да се посочи,
че с ТР No 4 от 14.03.2016 г. по т.д. No 4/2014 на ОСГК на ВКС, в т. 3Б е прието, че е налице
правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е
разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба. В тази връзка
неоснователно се явява възражението на ответника Община Е. за недопустимост на
иска, обосновано с твърдението, че процесната част от имота не е собственост на
Община Е., а е част от възстановен на наследниците на И. Г. Д. имот.
По същество съдът намира иска за основателен.
Предпоставки за уважаването на иска за собственост по
чл. 124, ал. 1 от ГПК са положителното установяване, че ищецът е собственик на
имота, респ. на претендираната част от него, и че ответникът оспорва това му
право. Предмет на иска, а оттук и на доказване, е правото на собственост на
ищеца, като негова е доказателствената тежест да установи това свое право, като
докаже заявеното придобивно основание на правото си на собственост.
Претенцията на ищцата е за установяване
по отношение на ответника правото й на собственост на реална част с площ от
183.7 кв.м. от имот с пл. No * в кв. * по
плана на с. Б., целият с площ от 1.2 дка, заедно с построените върху тази част
външна тоалетна и второстепенна постройка (баня/склад), която част е причислена
към фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ на Община Е. и е включена в поземлен имот No ******, като тази част е обозначена с лилави линии и
щриховка на комбинираната скица, представена с исковата молба.
От заключението на вещото лице Д. по
приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че върху северната
част на процесния имот пл. No *, собственост на
ищцата, заедно с построените в тази част външна тоалетна и второстепенна
постройка (баня/склад), “погрешно” са разположени поземлен имот No ****** с площ от 1.205 дка, находящ се в землището на с.
Б., м. “Р. ”, образуван от поземлен имот No
****** - земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ на община Е., и поземлен имот No 000349, и конкретно върху частта от
имот с пл. No *, която по регулациония
план на с. Б. от 1987 г. попада извън регулация. Според вещото лице е допусната
грешка от ОСЗ- гр. Е., като не е спазено изискването да се направи сходка (стиковка) между кадастралната
основа по КРП на с. Б., одобрен със Заповед No АБ-*
от 23.12.1987 г., и по-късно изработената КВС за землището на с. Б.,
последствията от което са изчезването на частта от поземлен имот No *, находища се извън регулация и дадена на други лица.
Съгласно заключението на в.л. Д. и приложената към него комбинирана скица-
Приложение-2, реалната част от ПИ с пл. No *, съобразно отразените му със зелени линии
действителни кадастрални граници, която попада в поземлен имот No ****** по КВС на с. Б., община Е., е с площ от 183.7
кв.м. и е обозначена със щриховка с лилави линия на скица Приложение- 2 към
заключението.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че процесният недвижим имот, придобит от наследодателя на ищцата – П.
Т. на основание наследство и съдебна делба, е имал селищен характер към момента
на придобиването му през 1980 г. От Удостоверение No 498/18.04.1979 г. от АПК “Ч.” – гр. Е.,
съдържащо се в приложеното по настоящото дело гр. д. No 267/1979 г. по описа на РС- Е. се установява, че със
същото АПК “Ч.” – гр. Е. въз основа на удостоверение изх. Nо 1720/02.04.1979 г. на Общински народен съвет – гр. Е.
изрично е удостоверило, че имотът на И. Н.Б. /наследодател на П. Т./,
представляващ дворното място, в което са построени къща и плевна,
състоящо се от 1200 кв.м., с граници: Р.Н., Н. В.Б.,
река, не влиза в блок на АПК. Следователно в случая несъмнено се установява, че
процесният имот не е бил земеделска земя и като такъв не е бил включен в ТКЗС
или отнет, респ. че към 1979 г. не е бил такъв. При това имотът, или част от
него, не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, поради което и не попада в приложното поле на чл. 19 от
ЗСПЗЗ. След като процесният имот или част от него не е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, то същият не би могъл да бъде третиран като
незаявена за възстановяване земеделска земя, предвид което и неправилно част от
него, попадаща извън регулация по плана на с. Б. от 1987 г., е включена в
земите по чл. 19 от този закон и впоследствие през 2013 г. предоставен за
възстановяване на трети лица /наследниците на И. Г. Д./. Предвид това съдът приема, че процесната реална
част от имота, собственост на наследодателя на ищцата - П. Н.Т., която след
смъртта й през 2009 г. е наследена от двете си деца, е останала собственост на
наследниците й по закон, при което ищцата се явява собственик на 1/2 ид.ч. от тази
реална част, съобразно наследствения й дял в съсобствеността.
Предвид изложеното предявеният иск по чл. 124, ал. 1
от ГПК срещу ответника Община Е. се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед уважаване на главния иск по чл.
124, ал. 1 от ГПК, предявен срещу ответника Община Е., то съдът не следва да се
произнася по евентуалния иск със същото основание, предявен срещу ответниците Г.И. Г. , Д. И.М. и И.И.Г..
Предвид изхода на спора и направеното искане от страна
на ищците за заплащане на направените по делото разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответниците И.Б., М.П., И.Ц. *** да й
заплатят такива съобразно уважената част от исковете, както следва: И.Б. следва
да й заплати сумата от 289.59 лв., от които 50.00 лв. за държавна такса, 104.17
лв. за адвокатско възнаграждение и 135.42 лв. за възнаграждения на вещи лица; М.П.
следва да й заплати сумата от 705.44 лв., от които 50.00 лв. за държавна такса,
104.17 лв. за адвокатско възнаграждение, 135.42 лв. за възнаграждения на вещи
лица и 415.85 лв. за възнаграждение на назначения й особен представител; И.В.
следва да й заплати сумата от 145.83 лв., от които 50.00 лв. за държавна такса,
41.67 лв. за адвокатско възнаграждение и 54.17 лв. за възнаграждения на вещи
лица; Община Е. следва да й заплати сумата от 337.50 лв., от които 50.00 лв. за
държавна такса, 125.00 лв. за адвокатско възнаграждение и 162.50 лв. за
възнаграждения на вещи лица. Съдът не се произнася по искането на ищцата за
присъждане на допълнителни посочени от нея разноски, тъй като искането за това
е направено несвоевременно- с депозирана молба след приключване на устните
състезания по делото.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата
следва да заплати на ответниците И.Б. и И.В.
направените от тях разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, а
именно сумата от 166.67 лв. на И.Б. за адвокатско възнаграждение и сумата от
533.33 лв. на И.В. за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР по отношение на И.С.Б., с ЕГН **********,
с адрес: ***, М.Ц.П., с ЕГН **********,***, и И.Ц.В., с ЕГН **********, с
адрес: *** No *, по предявен иск от Н.С.И., с ЕГН **********, с
адрес: ***, р-н “П.”, ул. „Б. Т.” No *, че
при изготвяне на кадастралния план на с. Б., общ. Е., одобрен със Заповед No АБ-* от 23.12.1987 г., е допусната грешка при нанасяне
на имотната граница между Поземлен имот No * /за който по регулационния план на с. Б. е отреден
УПИ *-* в кв. */ и Поземлен имот No* /за който по
неприложения регулационен план на с. Б. са отредени УПИ *-* и УПИ I*-* в кв. */,
като действителната имотна граница следва да минава по зелената линия между
точки 3-2-1-6-7 на скица Приложение- 2 към
заключението на вещото лице Г.Д., представляваща неразделна
част от решението, както и че ищецът Н.С.И. е съсобственик на 1/2 ид.ч. от площта
от общо 194.7 кв.м. /представляваща сбор от площите от 186.2 кв.м, 3.5 кв.м. и
5.0 кв.м./, защрихована с кафяви линии на скица Приложение- 2, погрешно заснета
като част от Поземлен имот No*.
ОСЪЖДА на основание чл. 108 от ЗС И.С.Б.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, и М.Ц.П., с ЕГН **********,***, да предадат на Н.С.И.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, р-н “П.”, ул. „Б. Т.” No *,
владението на следния недвижим имот: реални части с площ общо от 41.5 к.м.,
представляващи сбор от площи от 36.5 кв.м, 3.1 кв.м. и 1.9 кв.м. от Поземлен
имот пл. No * и Поземлен имот пл. No*,
и двата в кв. * по кадастралния план на с. Б., общ. Е., одобрен със Заповед No АБ-* от 23.12.1987 г., които реални части са защриховани
с жълти линии и са заключени между жълтата линия, обозначаваща съществуващата
на място ограда, и зелената линия по точки 3-2-1-6 към т. 7 /до точката, в
която се пресича с жълтата линия/ на скица Приложение- 2 към заключението на
вещото лице Г.Д., представляваща неразделна част от решението.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.С.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, р-н “П.”, ул. „Б. Т.” No *, срещу И.С.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, М.Ц.П.,
с ЕГН **********,***, и И.Ц.В., с ЕГН **********, с адрес: *** No 2, иск с пР. квалификация чл. 109 от ЗС за осъждане на
ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които й пречат да упражнява
правата си на собственик по отношение на Поземлен имот пл. No
* в кв. * по кадастралния план на с. Б., общ. Е., одобрен със Заповед No АБ-* от 23.12.1987 г., /за който по неприложения регулационен
план на с. Б., общ. Е. е отреден УПИ *-* от кв. */, находящ
се в с. Б., общ. Е., махала “Л.”, целият с площ от 1.2 дка, при
съседи по доказателствен акт: река, Р.Н.Б. от две
страни и АПК, като ПРЕМАХНАТ съществуващата в имота ограда, обозначена с жълта
линия на скица Приложение- 2 към заключението на вещото лице Г.Д., неразделна част от решението.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на Община Е., че Н.С.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, р-н “П.”, ул. „Б. Т.” No *, е собственик по наследство на 1/2 ид.ч. от следния
недвижим имот: реална част от дворно място, представляващо Поземлен имот пл. No * в кв. * по кадастралния план на с. Б., общ. Е., одобрен
със Заповед No АБ-* от 23.12.1987 г., находящ се в с.
Б., общ. Е., целият с площ от 1.2 дка, заедно с построените върху тази част
външна тоалетна и второстепенна постройка (баня/склад), която част е с площ от
183.7 кв.м. и попада в поземлен имот No ****** по КВС
на с. Б., община Е., и която реална част е защрихована с лилави линии на скица
Приложение- 2 към заключението на вещото лице Г.Д.,
неразделна част от решението.
ОСЪЖДА И.С.Б., с ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Н.С.И., с ЕГН **********,
с адрес: ***, р-н “П.”, ул. „Б. Т.” No *,
сумата от 289.59 лв. /двеста осемдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/
за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА М.Ц.П., с ЕГН **********,***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Н.С.И., с ЕГН **********, с адрес:
***, р-н “П.”, ул. „Б. Т.” No *,
сумата от 705.44 лв. /седемстотин и пет лева и четиридесет и четири стотинки/
за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА И.Ц.В., с ЕГН **********, с
адрес: *** No 2, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК да заплати на Н.С.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, р-н “П.”, ул. „Б. Т.” No *, сумата от 145.83 лв. /сто четиридесет и пет лева и
осемдесет и три стотинки/ за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Община Е. на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК да заплати на Н.С.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, р-н “П.”, ул. „Б. Т.” No *, сумата от 337.50 лв. /триста тридесет и седем лева и
петдесет стотинки/ за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Н.С.И., с ЕГН **********, с
адрес: ***, р-н “П.”, ул. „Б. Т.” No *, на
основание 78, ал. 3 от ГПК да заплати на И.С.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 166.67 лв. /сто шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/
за направените по настоящото дело разноски.
ОСЪЖДА Н.С.И., с ЕГН **********, с
адрес: ***, р-н “П.”, ул. „Б. Т.” No *, на
основание 78, ал. 3 от ГПК да заплати на И.Ц.В., с ЕГН **********, с адрес: ***
No 2, сумата от 333.33 лв. /триста тридесет и три лева и
тридесет и три стотинки/ за направените по настоящото дело разноски.
Решението може да се обжалва пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: