Р
Е Ш Е
Н И Е №835
гр. Русе, 17.05.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, II-ри гр.състав, в
публично заседание на 23-ти април през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
МИЛЕН ПЕТРОВ
при
секретаря ТЕОДОРА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора………………………………..., като
разгледа докладваното от
председателя гр. дело № 8150 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази:
Ищецът Е.Б.Г., твърди че през пролетта на 2018
г. се договорил с наследодателя на ответницата да закупи негов недвижим имот, а
именно: Поземлен имот с идентификатор 65348.14.12, с адрес Местност Лозята, с.С., общ.Русе, обл.Русе, с площ от 728 кв.метра,
трайно предназначение на територията -земеделска, начин на трайно ползване -
лозе, категория
на земята при неполивни условия -5, с номер по предходен план 014012, при
съседи: 65348.14.11, 65348.14.1287, 65348.14.13, 65348.14.283. Твърди и че договорили цена в
размер на 2000.00 лв., като М.м през м.03.2018г. му предоставил скица
от ОСЗ-Русе,
данъчна оценка от Община Русе, Дирекция МДТ и копие от НА на посочения имот.Страните уговорили и че
сделката ще бъде изповядана при нотариус А. Ф., рег.№ 629 в НК, с
район на действие РРС.
Заявява и че в по-късен момент, при представяне на актуална скица от ОСЗ, броил на М.М. сумата от
2000.00лв., представляваща продажната цена на имота и впоследствие уговорил час
при нотариус за изповядване на сделката. Разбрал обаче, че на 09.07.2018г.,М.
заминал за Русия, където починал при ПТП.
Месец след смъртта на М., потърсил
единствения му наследник-ответницата Й., която първоначално изразила съгласие
да изпълни уговорките на ищеца с наследодателя й, но впоследствие и въпреки
изпратената й нот.покана отказала да върне платената сума или да подпише
договор за покупко-продажба.
Счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на
иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, поради което и моли съда да постанови
решение, с което да осъди Й. да му заплати сумата от 2000.00лв, получена от наследодателя
на ответницата с оглед на неосъществено основание и направените по делото
разноски.
Съдът
като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства
и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по
чл.55,ал.1,пр.2 ЗЗД – иск за заплащане
на сума, получена с оглед на неосъществено основание.
Ответницата С.М.Й. оспорва допустимостта и основателността на иска. Основните
й възражения посочени в отговора на ИМ срещу основателността и допустимостта на
иска са че в ИМ не било посочено правното основание на иска, че не е налице
валиден предварителен договор между ищеца и наследодателя на ответницата и че
липсват доказателства, ответницата да е наследила исковата сума.Моли иска да се
отхвърли, претендира разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори, че С.М.Й. е единствен наследник на М. И. М.,
починал на 09.07.2018г./ вж. и удост. за наследници-л.48/.
С ИМ са представени заверени копия от скица на процесния
имот,НА и удост. за данъчна оценка. Представена е и нот. покана от
19.09.2018г., изх. от ищеца до ответницата, чрез която Г. е поканил Й. в 7-дневен срок да му
върне платените на наследодателя й 2000.00 лв. или да подпише договор за покупко-продажба на Поземлен
имот с идентификатор 65348.14.12, с адрес Местност Лозята, с.С., общ.Русе, обл.Русе, с площ от 728 кв.метра, трайно предназначение на
територията -земеделска, начин на трайно ползване - лозе, категория на земята при
неполивни условия -5, с номер по предходен план 014012, при съседи:
65348.14.11, 65348.14.1287, 65348.14.13, 65348.14.283.
От удостоверение, изх. от нотариус А. Ф., рег.№ 629 в НК, с
район на действие РРС/л.47/
се установява, че в кантората й е постъпило искане от Е.Б.Г. за изготвяне проект на НА за
покупко-продажба на гореописания имот, с продавач М. И. М. и купувач-ищеца, с
уговорена дата за изповядване на сделката и подписване на НА-10.07.2018г. в
15.00ч. Посочено е че за изготвяне на проекта са й предоставени копие от НА за
собственост на продавача, оригинал на скица от СГКК-Русе и оригинал на данъчна
оценка от Дирекция МДТ-Русе.
Ответницата е подала жалба срещу ищеца, по която е
образувана пр.преписка №5653/2018г. на РРП. В жалбата са изложени твърдения, че
Г. й отправял закани за физическа
саморазправа.
Свидетелят на ищцовата страна С. Т.
сочи, че през м.07.2018г., докато пиел
кафе с бащата на ответницата, пристигнал ищеца и извадил пачка с пари, като казал на М.
„да се разплатим”. Според свидетеля ищеца дал на М.М. сумата от 2000.00 лв.,
които пари били за закупуване на лозе, находящо се в с.Сандрово, което Е.Г.
искал да купи от М.М.. Уточнява и че не е видял двамата да подписват документ
за предаване на паричната сума.
Подобни показания дава и другия ищцов
свидетел-Р. Т..Същият също заявява, че е присъствал в началото на м.07.2018г.
на среща, състояла се пред къщата на М.М., между последния, ищеца и С. Т.. На тази среща ищеца броил парична сума
на М. за покупка на лозе. Свидетелят твърди, че М. казал, че сумата възлиза на 2000.00
лв. и че се е отървал от лозето.
Свидетелят на
ответната страна Ю. Й./съпруг на ответницата/ твърди, че лично е присъствал на
среща между съпругата му и ищеца, на която Е.Г. твърдял, че е дал на бащата на ответницата 2000.00 лв., но не
представил документ за дадената сума. Според свидетеля Е.Г. казал, че парите са броени само в
присъствието на М.М., поради което и няма как да осигури свидетели на плащането
и че парите са броени пред къщата на М. и са били само двамата. Впоследствие
ищеца казал на ответницата, че нещата ще станат по-лоши и че ще намери двама
свидетели, които да кажат, че е дал парите. Сочи и че съпругата му е подала
жалба в полицията.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на иска:
В отговора на ИМ,
ответницата е посочила, че счита същия за недопустим, предвид факта, че в ИМ не
било посочено правното основание на иска. Това възражение е неоснователно.
Съдът намира предявения иск за процесуално допустим. Същият е индивидуализиран
по страни, цена, основание и петитум. В константната практика на ВКС, обективирана в решение
№45/20.04.2010 год. по т.д. №516/2009 год., ІІ т.о., ТК на ВКС; решение
№193/10.04.2009 г. по т.д. №67/2009 год.,ІІ т.о., ТК на ВКС; решение №25/05.07.2012 год. по гр.д. №814/2011 год.,
ІІІ г.о., ГК на ВКС и др. е посочено, че определянето на правната квалификация
на предявения иск е задължение на сезирания съд. За да определи действителното
основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират
основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В
настоящия случай, видът на исковата защита е осъдителна - за заплащане на сума,
получена с оглед на неосъществено основание, поради което и съдът приема, че
предявеният иск е допустим.
По основателността:
Ищецът твърди, че ответницата следва да му заплати сумата от 2000.00 лв., получена от нейния наследодател с оглед на
неосъществено основание.
Съдът намира така наведените твърдения
за основателни. Съгласно чл.55,ал.1,пр.2 ЗЗД налице е неоснователно обогатяване
в случай, че паричната престация, разместването на блага е с оглед на
неосъществено основание.
Съгласно разпоредбата на чл.18 ЗЗД,
договорите за прехвърляне собственост или за учредяване на други вещни права
върху недвижими имоти, трябва да бъдат извършени с нотариален акт. За
валидността на предварителен договор за сключване на окончателен договор, за
който се изисква нотариална форма, или нотариално заверена форма, се изисква
сключването му да бъде в писмена форма. В ИМ,
ищецът сочи за постигната устна
договореност между него и наследодателя на ответницата за продажба на недвижим
имот в с. С.. Неспазването на изискуемата от закона форма за валидност на
предварителния договор за продажба на недвижим имот води до неговата
недействителност и той не поражда желаните от страните правни последици. Между Г.
и наследодателя на ответницата е имало предварителна уговорка за продажба от
страна на М. на процесния имот, за което последния е получил сумата от 2000.00
лв. Тези основни по делото факти се доказват от неопроверганите показания на
ищцовите свидетели, които изрично установяват предаване на исковата сума от
страна на ищеца на М./на което лично са присъствали/, така и основанието за
това плащане-покупко-продажба на посочения недвижим имот. Съдът изцяло кредитира
тези показания, като на свидетели незаинтересувани от изхода на спора, а освен
това като такива, подкрепени и от представените писмени доказателства: копия от
скица на процесния имот,НА, удост. за данъчна оценка и удостоверение, изх. от нотариус
А.
Ф., рег.№
629 в НК. Тези
доказателства, макар и косвено сочат за договорка между М. и ищеца за
извършване на разпоредителна сделка с процесния имот, т.к. ищеца няма как да се
сдобие с документите/ скица, НА и удост. за данъчна оценка/, ако същите не са
му били предоставени от наследодателя на ответницата. Ако е липсвала такава
уговорка, липсва правна и житейска логика, Г. да подава искане до нотариус за
изготвяне проект на НА за покупко-продажба на гореописания имот, с продавач М.
И. М. и купувач-ищеца, с уговорена дата за изповядване на сделката и подписване
на НА-10.07.2018г. в 15.00ч.
Без да счита показанията на св.Й. за компрометирани, то
настоящият състав изцяло не ги кредитира на осн.чл.172 ГПК, предвид явната заинтересованост
на този свидетел/съпруг на ответницата/ от изхода на спора, а и като неподкрепени от
никакви други доказателства по делото. Тук само за яснота, съдът счита, че
следва да се отбележи, че подадената от ответницата жалба, по която е
образувана пр.преписка №5653/2018г. на РРП по никакъв начин не сочи към
неоснователност на исковата претенция.
Както бе посочено
по-горе настоящият състав на съда приема за доказано от страна на ищеца,
че е заплатил на наследодателя на
ответницата сумата от 2000.00 лв., представляваща цена за покупка на посочения
в ИМ недвижим имот. Категорично бе установено, че страните не са обвързани от
валиден предварителен договор. По делото е безспорно и че уговорката между
страните е била устна. При липсата на валиден предварителен договор е без
правно значение, кой и по каква причина се е отказал от сключването на
окончателния договор. Процесната сума е
получено с оглед на неосъществено основание и подлежи на връщане/ в т.см. решение № 887 от 15.12.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 1598/2008 г., IV г. о., ГК, определение
№ 904 от 28.09.2017г.
на ВКС по гр.д.№ № 1525/2017г., IV г. о., ГК и др./.
Предвид горното искът за заплащане на сумата от 2000.00 лв., получена от наследодателя на ответницата, с
оглед на неосъществено основание следва да се уважи изцяло.
Следва да се отбележи и че настоящият съдебният състав намира,че в случая
следва да намери приложение разпоредбата на чл.60 ЗН, съгласно която
наследниците,които са приели наследството,отговарят за задълженията, с които то
е обременено, съобразно дяловете които получават. По делото липсват данни ответницата
да е направила отказ от наследство,
същата е и единствен наследник на М.М.. Действително, със смъртта на едно лице
се прекратяват всички правоотношения, в които то е участвало,но едновременно с
това се открива и неговото наследство като съвкупност от права, задължения и фактически отношения.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и ответницата
следва да заплати на ищецаа сумата от 340.00 лв.-разноски, съгласно
представения списък по чл.80 ГПК/л.51/.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
С.М.Й., ЕГН:********** *** да заплати на Е.Б.Г., ЕГН: **********, със съдебен
адрес: *** чрез адв.И.И. сумата от 2000.00 лв. на основание чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД, дадена на наследодателя на ответницата М.
И. М., починал на 09.07.2018г., с оглед на неосъществено основание, както и сумата
от 340.00 лв.-разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: