Решение по дело №2093/2012 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 348
Дата: 13 ноември 2013 г. (в сила от 7 май 2014 г.)
Съдия: Гергана Точева Стоянова
Дело: 20125610102093
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 декември 2012 г.

Съдържание на акта

                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                         

 

гр. Димитровград, 13.11.2013г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Димитровградският районен съд, в публичното заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:  Г.С.

 

при секретаря П.Н. в присъствието на прокурора …………… като разгледа докладваното от съдията С. гр.д. № 2093/2013г. по описа на РС – Димитровград, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Предявеният от ищеца иск е за делба във фазата по допускането й, като производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК.Приетия за съвместно разглеждане в настоящото производство инцидентен установителен иск предявен от М.А.М. против Т.Т.С. с правно основание чл.23 ал.1 от СК и чл.212 от ГПК, вр.чл.79 ЗС е да се постанови решение, с което да се признае по отношение на Т.Т.С., че М.А.М. е изключителен собственик на процесния недвижим имот, претендира и разноски.

          Ищецът Т.Т.С. твърди в исковата си молба, че         бракът й с ответника бил прекратен въз основа на решение №337/14.06.1999г. по описа на ДРС, семейното жилище-СИО-апартамент бил предоставен за ползване на ответника. Липсвала воля от страна на ответника за доброволно уреждане на въпроса за собствеността му, поради което възникнал и правен интерес у ищеца да предяви настоящия иск.

Моли съда да постанови решение, с което да допусне до съдебна делба процесния имот, при квоти по 1/2 ид.ч. за всеки един от тях.

         Ответникът М.А.М. в законоустановения срок представя отговор, в който заявява, че искът бил допустим, но неоснователен, тъй като имотът бил индивидуална собственост на ответника, а не СИО, тъй като бил закупен от ответника изцяло с лични средства, представляващи дарение от неговите родители, дадени му в деня на подписване на договора, като дарената сума от 5400 лева е изцяло вложена в закупуването на имота.Твърди, че е налице пълна трансформация на средства по смисъла на чл.23 от СК по отношение на ответника и предявява инцидентен установителен иск, с молба да се приеме за съвместно разглеждане в делбеното производство и признато по отношение на ищцата, че ответника е индивидуален собственик на имота., поради това, че е придобит изцяло с лични средства, получени по дарение от родителите му и вложени за закупуване на процесния недвижим имот и при условията на евентуалност, като недвижим имот, придобит по давностно владение.

При неуважаване на възражението за трансформация прави възражение за придобиване на ½ ид.част на ищцата от имота по давност, тъй като от момента на прекратяване на брака 01.07.1999г. до момента на предявяване на исковата молба 21.12.2012г., в продължение на повече от 10 години самостоятелно, необезпокоявано, непрекъснато и с намерението и знанието, че е индивидуален собственик владял целия недвижим имот, като към 02.07.09г. станал индивидуален собственик на имота по давност.

По делото е приет за разглеждане инцидентен установителен иск от М.А.М. против Т.Т.С., в който твърди, че имотът бил негова индивидуална собственост, а не СИО, тъй като бил закупен от ответника изцяло с лични средства, представляващи дарение от неговите родители, дадени му в деня на подписване на договора, като дарената сума от 5400 лева е изцяло вложена в закупуването на имота.

Ответникът по инцидентния установителен иск Т.Т.С. представя становище, в което заявява, че парите за закупуване на процесния апартамент били общи средства, събирани от страните като съпрузи и спестени по време на брака им, както и от допълнителните средства заработени от тях като допълнителен доход по време на брака им-обработван бостан и картофи в продължение на четири години в село Крум, община Димитровград.Недостигащата парична сума в размер на 1500 лева била дарена от майката на ответницата по инцидентния установителен иск за закупуването на имота.

Съдът обсъди събраните по делото доказателства,  ведно с доводите и становищата на страните, при което намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Видно от приложеното към делото решение №337/14.06.1999г. по гр.д.№642 по описа на Районен съд-Димитровград, в сила от 01.07.1999г., страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен, като правото на ползване на семейното жилище е било първи етаж от жилищна сграда построена на два етажа, обособен като самостоятелно жилище, построена върху държавна земя, съставляващ парцел седми в кв.127 по плана на града, целият с площ от 380 кв.м., заедно с правото на ползване на държавното място, находящо се в Димитровград с идентификатор 21052.1014.296.1.1 и с адрес град ****, като самостоятелния обект се намира в сграда едно, разположена в поземлен имот с идентификатор 21052.1014.296, предназначен за жилище, на едно ниво с площ 98 кв.м., при съседи, на същия етаж няма, под обекта няма, над обекта-21052.1014.296.1.2.

От приетата като доказателство по делото схема № 581/22.01.2013г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.Хасково, процесният имот е с идентификатор 21052.1014.296.1.1 и представлява жилище, апартамент с площ от 98 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:-няма, под обекта-няма,  над обекта: 21052.1014.296.1.2.

В нотариалния акт е отразено, че към момента на сключването му, купувачът  М.А.М. е заплатил сумата от 5317.48 лв., а продавачите са я получили напълно в брой.

При така описаната фактическа обстановка, съдът счита, че първо следва да се произнесе по предявения от ответника инцидентен установителен иск за пълна трансформация, тъй като направеното от ответника възражение за пълна трансформация се поглъща от същия.    Съгласно чл.19 ал.1 от СК/отм./, съпружеска имуществена общност са вещите, правата върху вещи, както и паричните влогове придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо на чие име са придобити. Следователно законът поставя две условия, за да бъде дадена вещ или имот съпружеска имуществена общност - имотът да бъде придобит през време на брака и имотът да е придобит с общи средства на съпрузите.

Оборването на презумпцията в чл.19 ал.3 от СК/отм./ за съвместен принос при придобиването на процесния недвижим имот може да стане, както с писмени, така и с гласни доказателства, каквато е константната практика на ВКС /в този смисъл решение № 13/1980г. на ГО на ВКС, решение № 535/17.06.1994г. по гр.д.№ 403/94г. на ГО на ВКС, решение № 116/07.02.1991г. по гр.д.№ 1403/1990г. на ГО на ВКС/.

В случая е безспорно, че процесният недвижим имот – апартамент е придобит през време на брака на страните. Що се касае до средствата, с които е закупен имота, ответникът претендира, че тази сума му е била дадена лично от родителите му, тъй като баща му бил строителен работник, а майка му-земеделски работник и имали спестявания.

  За изясняване на наличието на пълна трансформация по делото са допуснати гласни доказателства. От показанията на разпитаните по делото свидетели – св.Т.В. и св.Н.А. се установи, че първата като сестра на ответника е била запозната с уговорките в семейството на ответника и нейните родители, че построяването на къщата/ започнало през 1969 година и завършило през 1974 година/ ще стане със средства на родителите им Т. и В.В., с помощта от труд на баща им, а след построяването й и снабдяване с оценка за първия етаж, същият ще бъде прехвърлен на М.М., за което пари ще му дари баща му с намерението да му помогне.Първата свидетелка посочи конкретната сума, която е дадена от бащата на ответника-5400 лева, от които 5320 лева за закупуването на етажа от къщата, а останалите за разходи по сделката.Показанията й се припокриват и от тези на св.К.Р./без родство със страните/.Изнесеният факт от тези свидетели за даването на конкретната парична сума от бащата на ответника на последния преди сделката за закупуването на имота е станал достояние и на св.А./ дъщеря на страните/, която знаела от баба си, че тя и съпругът й са дали пари на баща й за заплащането на етажа от къщата на леля й.Свидетелите посочват и от къде бащата на ответника е имал тези парични средства-работил като строителен работник на частно и притежавал средствата от лични спестявания.Св.В. твърди още, че предаването на паричната сума от баща й на брат й станало лично пред нея и нейния съпруг и били дадени за наплащането на етажа, така както била уговорката в семейството още преди построяването на къщата.Даряването на парите на ответника и предаването им от него на продавача станало в един и същ момент, описан детайлно в показанията на св.В., която е била и продавач на имота и е присъствала лично по време на сделката и съответно по предаването и приемането на парите по нея.

Втората група свидетели/ С. и С./ установяват други изнесени от тях факти-майката на ищцата й дарила паричната сума от 1500 лева за закупуването на етажа от къщата, тъй като на страните не им достигнали парите за закупуването му. Основно това били спестяванията на двамата като семейство във връзка със земеделска работа/отглеждането на бостан и картофи/, както твърди ищцата в становището си по инцидентния установителен иск-в продължение на четири години преди закупуването на процесния имот.В показанията на св.В. и св.А. също се съдържат данни за отглеждането на бостан и картофи от страните по делото, но тази дейност я определят не като такава по изкарването на допълнителни парични средства, а отглеждане на културите за лично ползване.Установи се неточност в показанията на св.С. и св.С.,  предвид и установения и неоспорен факт от страните по делото, че последните са сключили граждански брак през месец ноември на 1971 година и соченият четири годишен период по отглеждането на тези култури от двамата, като семейство преди закупуването на имота противоречи на установената фактическа обстановка, доколкото процесният имот е бил закупен през месец май на 1974 година.От друга страна св.С. установи, че майката на ищцата е дала парична сума в размер на 1500 лева, за да бъде довършен етажа, тъй като къщата били купили без дограми и врати.В тази връзка съдът прави извода, че даването на тази парична сума на ищцата е станало след закупуването на процесния имот и е била предназначена да подпомогне семейството за “довършването на къщата”.В тази връзка са и показанията на св.С., която твърди, че парите са били дадени през 1978-79 година, т.е. няколко години след продажбата.От показанията на св.С. се установи, че последната е била очевидец на предаването на парите от майката на ищцата на последната, като й казали, че:Т. взе от майка си парите, двамата с М. да довършат къщата”.

При анализа на гласните доказателства, съдът намира, че показанията на втората група свидетели са непоследователни и противоречащи си, които в по-голямата си част не кореспондират с останалия доказателствен материал по делото-писмени доказателства.

Показанията на св.В. и св.А.-съответно сестра на ответника и дъщеря на страните кореспондират с останалите доказателства по делото, вкл. и с гласните такива на св.Р., които са последователни, конкретни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира с доверие, независимо наличието на родство с ответника, тъй като показанията им са вътрешно непротиворечиви досежно гореописаните обстоятелства и съвпадат с останалите събрани по делото доказателства.

Правата на собствениците – бивши съпрузи се определят към момента на придобиване на вещното право по съответния юридически способ. В настоящият случай правото на собственост е възникнало чрез договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт и със заплащането на сумата от 5317.48 лева на 15.05.1974г.

В случая е безспорно, че процесният недвижим имот – апартамент, представляващ първи етаж от къща е придобит през време на брака между страните. Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 от СК/отм./, тъй като  същият е придобит през време на брака между страните, независимо, че е придобит само на името на ответника, същият би следвало да бъде СИО, освен ако по делото не се докаже липсата на съвместен принос на страните при придобиването му.

Видно от обсъдените по-горе гласни доказателства-свидетелски показания и писмени такива, се установява, че на посочената в нотариалния акт дата процесния имот е бил закупен от ответника за сумата от 5317.48 лева, която сума продавачите получили напълно и в брой, както и даряването на тази парична сума от бащата на ответника с цел закупуването му.

Предвид гореизложеното, съдът  намира за безспорно установено по делото, че средствата за закупуване на недвижимия имот са заплатени от бащата на ответника и са дадени под формата на дарение, т.е. липсва семеен принос при придобиването му.

Посочването на произхода на личните средства има за цел да потвърди тяхното влагане при придобиването, но предмет на доказване е самото влагане. /Решение № 116/07.02.1991г. по гр.д.№ 1403/90г., І г.о./. От събраните доказателства може да се направи извод както за извънсемейния характер на средствата при закупуване на процесния апартамент, така и за влагането им при същото, в случая тяхното предаване на купувача/ответник по делото/, при закупуването на имота.

Ето защо, съдът счита, че инцидентния установителен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като такъв, като не се разглежда соченото като евентуално основание за придобиване на имота от ответника въз основа на 10-годишно явно, непрекъснато, необезпокоявано, самостоятелно владение със съзнанието му, като владелец, че е собственик на имота.

 Предвид уважаването му, искът за делба на процесния имот следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

         На основание чл.78 ал.1 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените от него разноски по делото във връзка с уважения инцидентен установителен иск за пълна трансформация в размер  на 256.07 лева, представляващи заплатена държавна такса, такса за вписване на искова молба и възнаграждение за един адвокат.

         На основание чл.9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд гр.Димитровград държавна такса по отхвърления иск за делба в размер на 100 лева.

 

         Водим от горните мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Т.С., ЕГН ********** ***-Б-14, със съдебен адрес: ***/ чрез адв.Д.И./, че М.А.М., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: град ***/чрез адв.Г.К./ Е ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот: първи етаж от жилищна сграда построена на два етажа, обособен като самостоятелно жилище, построена върху държавна земя, съставляващ парцел седми в кв.127 по плана на град Димитровград, целият с площ от 380 кв.м., заедно с правото на ползване на държавното място; а по схема № 581/22.01.2013г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.Хасково, процесният имот е с идентификатор 21052.1014.296.1.1 и представлява жилище, апартамент с площ от 98 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:-няма, под обекта-няма,  над обекта: 21052.1014.296.1.2.

 

  ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Т.Т.С., ЕГН ********** ***-Б-14, със съдебен адрес: ***/ чрез адв.Д.И./ против М.А.М., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: град ***/чрез адв.Г.К./ за допускане на съдебна делба по отношение на следния недвижим имот: първи етаж от жилищна сграда построена на два етажа, обособен като самостоятелно жилище, построена върху държавна земя, съставляващ парцел седми в кв.127 по плана на град Димитровград, целият с площ от 380 кв.м., заедно с правото на ползване на държавното място; а по схема № 581/22.01.2013г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.Хасково, процесният имот е с идентификатор 21052.1014.296.1.1 и представлява жилище, апартамент с площ от 98 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:-няма, под обекта-няма,  над обекта: 21052.1014.296.1.2.

 

         ОСЪЖДА Т.Т.С., ЕГН ********** ***-Б-14, със съдебен адрес: ***/ чрез адв.Д.И./ да заплати на М.А.М., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: град ***/чрез адв.Г.К., сумата в размер на    256.07/ двеста петдесет и шест лева и 07 стотинки/, представляващи заплатена държавна такса, такса за вписване на искова молба и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважения инцидентен установителен иск за пълна трансформация по отношение на процесния недвижим имот.

 

         ОСЪЖДА М.А.М., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: град ***/чрез адв.Г.К./ да заплати по сметка на Районен съд гр.Димитровград държавна такса за отхвърления иск за делба на процесния недвижим имот в размер на 100 лева.

 

         Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено пред Хасковски окръжен съд.

 

 

                                                                   СЪДИЯ :