Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
гр.Пирдоп, 01.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти състав, в публично съдебно
заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при секретаря П. Александрова, като
разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 193 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 12 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Производството
е образувано по молба от Е.И.А.,
ЕГН:********** за издаване на заповед за налагане на мерки за защита от
домашното насилие по ЗЗДН срещу съпруга й Б.Н.А., ЕГН: **********, с когото
обитават един апартамент и живеят в едно домакинство. Иска се от съда да постанови решение, с което да издаде
на Е.А. заповед за защита с мерките, визирани в чл.5, ал.1, т.1, 2 и 3 ЗЗДН за
максимално допустимия срок, а именно: да задължи ответника да се въздържа от
домашно насилие; да го отстрани от съвместно обитаваното жилище в гр.Златица,
ул. „Георги Бенковски“ 2А, вх.Б, ет.8, ап.47, както и да му забрани да
доближава нея, жилището, местоработата и местата й за социални контакти.
В молбата е описано, че с ответника, с когото са
съпрузи от 1984г. и с пълнолетните им деца- Георги Борисов А. и Теодора
Борисова А. живеят в едно домакинство и обитават един апартамент в гр.Златица.
Сочи се, че отношенията в последните няколко години са влошени, а скандалите са
ежедневие в бита на семейството, като те са резултат от злоупотребата на
ответника с алкохол, под чието влияние упражнява спрямо съпругата си физическо
и психическо насилие, а спрямо децата си се отнася неуважително и арогантно.
Сочи се още, че ответникът е безработен от 1993г. и станал още по-агресивен
когато в началото на тази година молителката му заявила, че повече пари за
алкохол няма да му дава. В следствие на това започнал да я притеснява на
работното и място, за да иска пари, като я унижавал пред колегите и с обидни
думи и псувни. Описва случай от 07.06.2020г., когато около 22.00 часа, в пияно
състояние, започнал да обижда дъщеря им, а молителката му направила забележка,
при което той започнал да я заплашва, че ще я „очисти“, като и казвал „курва“,
„кучка“, „боклук“, псувал и я ругаел и с други грозни думи. Молителката Е.А.
твърди, че съпругът и налетял върху нея и започнал да я удря и блъска.
Предупредила го, че ако не спре, ще се обади в полицията, но той продължил да я
унижава и тормози. Това положение продължило повече от половин час. Не могла да
го отстрани от себе си, а била и много изплашена, защото синът им бил на работа
и нямало как да защити нея и сестра си. Притеснена, че съпругът и може да
навреди на дъщеря им, се обадила в полицията, а Б. набързо избягал от
апартамента. Полицаите дошли и казали да пусне жалба срещу съпруга си, както и
да им се обади, когато той се прибере. Синът им си дошъл от работа към 23.30
часа и бил видял полицаите пред блока, като веднага се сетил, че са там във
връзка с тяхното семейство. Към 01.00 часа съпругът се прибрал с галон бира и
продължил да пие и да я обижда, ругае и псува. Казал, че никой нищо не може да
му направи и да внимават, че ще ги изгони от апартамента. Тогава молителката
звъннала отново на полицаите, които дошли и му съставили предупредителен
протокол да не се саморазправя със съпругата си. Молителката сочи още, че на
следващия ден – 08.06.2020г. около 14.30 часа съпругът и пристигнал на
работното и място в гр. Пирдоп – цех на „Пластобаг“ ООД, където тя е шивачка и
пред всичките и колеги започнал да я обижда, като я наричал „боклук“ и заявил,
че когато се прибере у дома ще я посини. Молителката Е.А. твърди, че изпитва
ужас и страх от съпруга си, защото с всеки изминал ден става все по-зависим от
алкохола и по-агресивен, а под влиянието на алкохола би могъл да реализира
заплахите си.
В откритите съдебни заседания по разглеждане на делото молителката Е.А. се явява лично
и се представлява от упълномощения адв.П.Н. от САК, която заявява, че поддържа
молбата си за защита и в хода по същество на делото моли съда да уважи
желанието на нейната доверителка да бъдат наложени съответстващи мерки за
защита от домашно насилие по отношение на ответника. Адв.Н. счита, че е
установено по безспорен начин, че ответникът е осъществил акт на домашно
насилие на 07 юни 2020г., който всъщност не е единственият такъв, а се касае за
системност. Адв.Н. иска от съда да постанови мерките по ЗЗДН, които са изброени
в исковата молба, за максимален срок. Претендира разноски. Молителката А.
поддържа заявеното от адв.Н..
Ответникът Б.Н.А. се явява лично в първото съдебно заседание и се
представлява сам в производството по делото. Заявява, че оспорва молбата за
защита и признава, че употребява алкохол и донякъде скандалите са заради
алкохола, но твърдението за осъществен психически и физически тормоз не било
вярно. Заявява, че съпругата му никога не е била бита. За случая от 7 юни
казва, че със съпругата му се карали и той я е обидил, като тя извикала
полиция, но физическо насилие не е извършвал.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа страна:
Страните по делото са съпрузи, видно от
удостоверение за граждански брак, сключен на 31.03.1984 г. в община Средногорие,
кметство Чавдар между Б.Н.А. и Е.И. Георгиева.
Видно от
допълнително споразумение от 02.01.2020г.
към трудов договор от 04.09.2008г. Е.И.А. работи на длъжност „машинен
оператор шиене“ в „Пластобаг“ ООД, с място на работа: шивашко ателие в
гр.Пирдоп, ул. „Сергей Румянцев“ 23А.
Жилището, в което
съпрузите – страни по делото, живеят – апартамент в гр.Златица, ул. „Георги
Бенковски“ 2А, бл.7, вх.Б, ап.47, е собственост на сина им Георги Борисов А.,
видно от представения към молбата за защита Нотариален акт за дарение на
недвижим имот №106, том IV, рег. №5485, дело №660 от 29.11.2018г. От този нотариален акт се установява,
че Б.А. и Е.А. са били собственици на имота до ноември 2018г., когато са го
дарили на сина си.
Като доказателство по делото е приета декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН от
молителката Е.И.А. /л.6 от делото/, според която на 07.06.2020г.,
във времето от около 22.00 ч. до 22.45 часа, в дома им в гр.Златица, Б.Н.А. е
осъществил акт на домашно насилие над деклараторката, изразяващ се в заплашване,
че „ще я очисти“, „блъскане и удряне, където свари“, както и назоваване
„курва“, „боклук“ и псуване.
По делото е
приета представената от РП-Пирдоп прокурорска преписка под №266/2020г., свързана с оплакване на сина на страните –
Георги Борисов А. за осъществено от страна на баща му – Б.Н.А., домашно насилие
спрямо него, майка му и сестра му. Снети са обяснения на участниците в конфликта
и са съставени срещу Б.Н.А. протоколи по ЗМВР за предупреждение от 08.06.2020г.
и 12.06.2020г. С постановление от 23.06.2020 г. РП-Пирдоп е отказала да
образува досъдебно производство и прокурорът е прекратил преписка №266/2020г., като е приел, че липсват достатъчно данни за
извършено престъпление и на жалбоподателя е указано, че има право с нарочна
молба да отнесе спора до РС-Пирдоп по ЗЗДН.
Видно от
справка за съдимост на Б.Н.А., същият не е осъждан. Няма и наложени мерки по
Закона за защита от домашно насилие, което се установява от служебно направена
справка.
Според
представената от РП-Пирдоп справка, срещу Б.Н.А. няма водени досъдебни
производства.
Към датата
на заседанието не е постъпила изисканата от ЦПЗ-София справка дали лицето Б.А.
се води на учет там, но съдът не е намерил за нужно да изчаква постъпването и,
доколкото няма твърдения и данни лицето да е имало психически проблеми.
В съдебно
заседание са разпитани петима свидетели, двама от които са деца на страните и
имат преки възприятия за случая от 07.06.2020 г., един свидетел за поведението
на ответника А. на следващия ден на работното място на молителката и двама
полицейски служители, имащи отношение по случая.
Разпитан е
като свидетел Георги Борисов А. – син на страните. Свидетелят потвърждава, че
той, сестра му и майка му живеят заедно в апартамент в гр.Златица, но с баща му
не са в добри отношения, което се дължи на факта, че след употреба на алкохол
от страна на баща му, винаги се намира причина за „кавги“ и „разправии“. Описва
спомените си за случая от 07.06.2020г., когато е бил на работа „втора смяна“, а
баща му, след като е употребил алкохол, се е прибрал вкъщи и е започнал да
намира причини за кавги. Разпитаното лице казва, че не е бил свидетел, но
фактите ги знае от майка си. Сочи, че когато се прибрал от работа видял
полицейски автомобил отпред и се досетил, че е за тяхното семейство. Когато се
качил горе видял, че баща му го няма, като счита, че той или бил излязъл или
бил избягал. Разбрал от майка си, че баща му е обиждал нея и сестра му.
По-късно вечерта – към 01:00 ч. баща му се прибрал и полицаите пак дошли. Бил в
другата стая и се приготвял да си ляга, но чул, че полицаите предупреждават
баща му да не прави всекидневни разправии и го накарали да се подпише на
някакви документи. Според свидетеля А. буйстването на баща му се случва почти
всеки ден, тъй като има проблеми с алкохола. Твърди, че баща му се обръщал към
майка му с израза „маймуна“. Твърди още, че се е случвало баща му да упражнява
физически тормоз над майка му. Спомня си, че последният път и стиснал ръката
така, че почти цяла седмица била в синини. Разказва, че баща му един път е ударил
шамар на майка му пред него и я бутнал, при което тя се ударила в ръба на
печката и около 2 седмици имала болки след това. От майка си свидетелят е
научил, че баща му е ходил на местоработата и, където я обиждал. Свидетелят
Георги А. сочи, че баща му работи и изкарва пари, но всичките ги дава за пиене,
а когато му свършат започва да иска от тях. Свидетелят отдава конфликтите в
семейството на употребата на алкохол от страна на баща му.
Другата
свидетелка – Теодора Борисова А. е дъщеря на молителите, като заявява, че живее
заедно с тях в гр.Златица от 10 години. Според нея когато баща и е трезвен,
нещата са нормални, но когато употреби алкохол става нетърпим. След като
употреби алкохол, започвал да се заяжда с всички и когато майка и ги защити,
започвал да я удря. За датата 7 юни 2020г. свидетелката Теодора А. разказва, че
както винаги баща и бил пиян и започнал да се заяжда с нея и да я нарича как ли
не, а майка и, като всяка майка, я защитила и му казала да престане, защото
иначе ще се обади на полицията, при което той продължил и майка и звъннала на
полицията, а той започнал да я удря, за да не се обажда, въпреки което тя
успяла и се обадила. Твърди, че ударите са били по ръцете на майка и -
многократно. След като баща и чул, че е осъществена връзка с полицията, набързо
се облякъл и избягал. Когато полицаите дошли, те им обяснили, че Б.А. го няма,
а майка и слизала да пише обяснения. След като баща и се върнал, отново се
обадили в полицията. Полиците дошли и разговаряли с него, той писал обяснения и
обещавал някакви работи, като свидетелката не е чула всичко ясно, тъй като била
в другата стая. Свидетелката цитира думите, които баща и е употребил спрямо
майка и, а именно: „боклук“, „курво“ и други нецензурни думи. Според
свидетелката, баща и се държи добре когато е трезвен, но почти всеки ден
употребява алкохол. Към момента баща й живеел при своята майка. Според
свидетелката многократно се е случвало баща и да осъществява физическо насилие
спрямо майка и, но тя криела, въпреки че било очевидно, че я бие. Спомня си
случай, при който 2-3 седмици майка и ходела с посинена ръка. Според
свидетелката обаче до болница не се е стигало.
Разпитана
е като свидетелка Теменужка Лалова Кюркчиева – колежка на молителката от
„Пластобаг“ ООД. Същата заявява, че с молителката са колежки от повече от 10
години, а ответникът го познава само визуално. Молителката и била споделяла, че
животът с него не е добър, тъй като той употребява алкохол и в тези си
състояния е много агресивен. Твърди, че станала свидетел на случка, при която
на 8-ми юни 2020 г. били в следобедна почива от 14.30 часа и ответникът дошъл.
Започнал да кара съпругата си, която стояла на пейка до цеха, да отиде да му
прави кафе, след което започнал да употребява груби думи спрямо нея.
Свидетелката го помолила да напусне цеха, а той се отстранил на 5-6 метра, правейки
се, че говори по телефона, след което отново се върнал и започнал да се обръща
към Е. с неприятни думи. Наричал я „боклук“ и я заплашил, че когато се прибере
ще я „посини“ и „пребие“. След това си тръгнал и вървейки я наричал „курва“ и
„боклук“. Свидетелката Кюркчиева заявява, че до този момент не е виждала по Е.А.
следи от насилие, но много пъти я е виждала умърлушена и неотпочинала. Самата Е.
и споделяла, че откакто съпругът и е безработен, бил нетърпим, агресивен и
употребявал много алкохол. Според свидетелката и в деня, в който е посетил
местоработата им, Б.А. бил видимо употребил алкохол.
Разпитани
са като свидетели полицейските служители К.Ж.-Е. и И.Т.Ч., които са посетили
адреса, на който живеят страните по сигнал за домашно насилие. Според
полицейските служители ответникът е бил алкохолно повлиян и са му съставили
протокол за предупреждение по ЗМВР поради възникналото у тях съмнение, че в
действителност е извършил насилие спрямо съпругата си. Същият се държал
надменно и дори си позволил да отправи обиди към съпругата си и в тяхно
присъствие, макар че отрекъл да е извършвал насилие спрямо нея. Свидетелката Е.
поясни пред съда, че с молителката са и съседи по местоживеене, като не веднъж
е чувала от техния апартамент викове, крясъци и разпри, съпроводени с обидни
думи. Според свидетеля Ч. молителката А. е изглеждала видимо уплашена, когато
са разговаряли с нея.
Други доказателства не са събрани в процеса. Ответникът Б.А. не е ангажирал
доказателства.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Законът за защита от домашното насилие има за цел да даде защита срещу
една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се
намират в най – близки взаимоотношения помежду си – съпружески или родствени. Молителката Е.И.А. и
ответникът Б.Н.А. се намират в такива близки отношения, а именно: съпрузи са и
в този смисъл насилието е извършено от лице по чл.3, т.1 ЗЗДН.
В
конкретния случай, доказателствата, които са събрани, доказват в пълна степен
всички изложени от молителката А. факти. Разпитаните свидетели описват
конкретно и в пълнота фактите около процесната случка. Дъщерята – Теодора А.
има най-преки възприятия, както за обидите, които са били нанесени на майка и,
така и за физическото насилие, осъществено спрямо нея чрез нанасяне на удари по
ръцете. Тази свидетелка, както и свидетелят Георги А. дават общата картина на
отношенията между двамата съпрузи, в които молителката Е.А. се явява жертва на
домашно насилие, осъществявано системно чрез думи и действия. Показанията на
свидетелката Кюркчиева пък очертават поведението на ответника спрямо съпругата
му и в обществото. Полицейските служители също са придобили преки впечатления за
ответника към датата, на която са посетили апартамента на страните. Не случайно
е съставен и протокол по ЗМВР за предупреждение спрямо Б.А. да се въздържа от
насилствени действия спрямо съпругата си, доколкото у полицейските служители са
възникнали основателни съмнения за такива действия. Свидетелката Е. пък има
придобити и лични впечатления за отношението на Б.А. към съпругата му, предвид
съседството и със семейството, като потвърждава твърдението и на децата на
молителката, че тя е била обект на физически и психически тормоз. От показанията
на свидетелите се извежда цялостната фактическа обстановка, която се припокрива
с описаната от молителката в исковата молба. Установено е, че ответникът си е
позволил да използва обидни и нецензурни думи спрямо съпругата си, наричайки я
„курва“ и „боклук“, които думи са груби, засягащи достойнството и личността на
адресата. Тези думи са били чути и се потвърждават от свидетелите, тъй като
ответникът ги е употребявал в тяхно присъствие, а също така е заплашвал
съпругата си с физическо посегателство. Тези прояви, изразяващи се в употребата
на груби и обидни реплики, включително заплашителни такива, са силно укорими. Още
по-укоримо е обаче употребяването на физическа сила спрямо жена. Всички
разпитани свидетели са категорични, че такава физическа сила ответникът А. е
използвал, макар в действителност действията му да не с е отличават с някаква
особена агресия и жестокост. Опасността за телесна неприкосновеност на
молителката е пряка и непосредствена, предвид състоянието на алкохолно
опиянение, в което ответникът очевидно се поставя ежедневно. Същият няма как да
е имал адекватен контрол над действията от 07.06.2020г., предвид нетрезвото си
състояние, което поставя пострадалото лице в още по-съществен риск. Полицейските
служители също лично са възприели, че ответникът А. е бил в нетрезво състояние
на 07.06.2020г. и го потвърждават пред съда. Причиненият на молителката стрес и
уплаха могат и следва да се квалифицират като психическо насилие, а физическите
посегателства – като физическо насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН. Полицейските
служители - свидетели са възприели неподправената уплаха на Е.А., която е
разбираема с оглед ситуацията, в която е била поставена. Като майка и родител А.
се е тревожела и за своята дъщеря, независимо че същата е пълнолетна.
Ответникът не отрича, че употребява алкохол, независимо, че отрича извършването
на насилие спрямо молителката. Той признава, че към онзи момент е бил под
въздействието на алкохол. Видно от свидетелските показания, ответникът А. е
спокоен и с нормално поведение, когато е в трезво състояние. Въпреки това,
както правилно подчерта процесуалният представител на молителката - адв.Н.,
проблемът му с алкохола, евентуалната му зависимост от него и опиянението към
момента на процесните събития, не променят извода за извършено от негова страна
домашно насилие, за което съдът дължи защита, доколкото последващ случай от
подобно естество би могъл да рефлектира необратимо в личностовата сфера на
пострадалото лице и неговите близки.
Насилието,
спрямо което следва да се осигури защита от съда и по-конкретно последният акт,
в който това насилие се е изразило, следва да е осъществен и концентриран в
рамките на срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН – едномесечен срок преди подаване на
молбата за защита. В настоящия случай Е.А. е депозирала своята искова молба до
съда на 15.06.2020г. Актът на насилие, който свидетелите са възприели, е от
дата 07.06.2020г., т.е. същият се вмества във времевите рамки, поставени от
нормативния акт.
Съгласно чл. 2, ал.1 ЗЗДН, насилие е „всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство“. В настоящия случай, съдът, с оглед всичко гореизложено,
намира че предвид актовете, които са описани в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, както и предвид събраните писмени и гласни доказателства, може да се
изведе единствен правен извод за необходимостта от защита на пострадалото лице,
което е станало обект именно на насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН и му се дължи
защита, чрез която, освен че се санкционира вече извършеното от него, се цели
превенция на последващи негови действия с насилствен характер спрямо същото или
друго лице.
Доказва се
от събраните гласни доказателства, че процесният акт на насилие не се явява
единствен такъв за дееца в периода на съвместното му съжителство с молителката,
т.е. наблюдава се известна системност на поведението и в този смисъл обосновано
може да се предполага, че ще последват и нови ситуации от категорията на вече
обсъдените.
Предвид характера и вида на установеното по делото насилие и обществената опасност на ответника като деец, за който няма образувани досъдебни производства или реализирани
наказателни процедури за деяния против личността на другиму, настоящият съдебен състав намира, че целта на закона може да
бъде постигната с постановяване на мерките по чл. 5, т.1, т.2 и т.3 ЗЗДН – задължаване на ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на молителката под страх от
наказателна отговорност при извършване на нов акт на насилие; отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище и забрана да
доближава дома и местоработата на Е.А., както и нея самата за срок от 6 месеца,
през който период съдът намира, че А. би могъл да потърси и получи
квалифицирана помощ за преодоляване на проблема с алкохола, който се оказва
основен фактор за проявяваната от него агресия и несдържано поведение. Установява
се по делото, че жилището, от което бива отстраняван ответникът, принадлежи
изцяло на сина му- Георги А., поради което, независимо че ответникът ползва
жилището, същото не е негова собственост.
На ответника следва да бъде наложена и глоба по чл. 5, ал.4 ЗЗДН. При
определяне размера на глобата, съдът отчете факта, че ответникът А. е с чисто съдебно минало,
без висока степен на обществена опасност, що се касае до нормалното му състояние
в периодите на трезвеност. Поради това глобата следва да е в размер на минималния, определен в чл. 5, ал.4 ЗЗДН, а именно: 200 лева.
С оглед основателността на молбата за защита и на основание чл. 11,
ал.2 ЗЗДН, ответникът следва да заплати и държавна
такса по делото в размер на 25 лв., която се определя по чл.16 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК (изводимо от т.22
на ТР 6/2012 г. на ВКС по т.д. 6/2012 г.).
Съгласно
чл.11, ал.2 ЗЗДН и с оглед изхода на делото ответникът А. следва да понесе
разноските, сторени от насрещната страна, които адв.Н. е поискала изрично и
които са в размер на 400 лв. за заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от така изложените съображения, Районен съд - Пирдоп
Р Е Ш И:
ДОПУСКА защита на Е.И.А., ЕГН: ********** от домашно
насилие, извършено от Б.Н.А., ЕГН: **********, чрез налагане на следните мерки:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Б.Н.А., ЕГН: **********, с адрес ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ на домашно насилие /физическо,
психическо или друго/ по отношение на своята съпруга – Е.И.А., ЕГН: **********,***.
ОТСТРАНЯВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН, Б.Н.А., ЕГН: ********** от
съвместно обитаваното с Е.И.А., ЕГН: ********** жилище, намиращо се на адрес: ***, за срок от 6 /шест/ месеца, считано от
постановяване на настоящето решение и издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, на
Б.Н.А., ЕГН:
********** ДА ПРИБЛИЖАВА
- пострадалото лице Е.И.А., ЕГН: ********** на по-малко от 5 /пет/ метра,
- жилището,
обитавано от Е.И.А., ЕГН: **********, находящо се на адрес: ***, на по-малко от 30 /тридесет/ метра, както и
-
местоработата на Е.И.А., ЕГН: ********** – цех на
„Пластобаг“ ООД, находяща се на адрес: гр.Пирдоп, ул. „Сергей Румянцев“ №23А, на по-малко от 30
/тридесет/ метра
за срок от 6 /шест/ месеца, считано от постановяване на настоящето решение и издаване на заповедта за защита.
НАЛАГА на Б.Н.А., ЕГН: **********, ГЛОБА в размер на 200.00 лв. /двеста лева/ в полза на бюджета на съдебната власт, платима по сметка на Районен съд-Пирдоп.
ОСЪЖДА Б.Н.А., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Пирдоп, в полза на бюджета на съдебната власт, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, държавна такса в размер
на 25.00 лв. /двадесет
и пет лева/.
ОСЪЖДА Б.Н.А., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.А., ЕГН: ********** , на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, разноски за заплатено от нея
адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв. /четиристотин лева/.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на Е.И.А., ЕГН: **********,***, която да се връчи незабавно, подлежи на предварително
изпълнение и отменя, на основание чл.19 ЗЗДН, действието на издадената заповед
за незабавна защита №218/15.06.2020г. на
РС-Пирдоп.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Б.Н.А., ЕГН: **********, че при
неизпълнение на заповедта, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа
нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата на основание чл.21,
ал.3 ЗЗДН, доколкото неизпълнението на заповедта съставлява
престъпление по чл.296, ал.1 НК.
Препис от решението и от заповедта за защита ДА СЕ
ВРЪЧИ на страните по делото и ДА СЕ
ИЗПРАТЯТ на РУ-Пирдоп, съгласно
чл. 16, ал.3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски Окръжен Съд в 7-дневен срок от връчването
му, като обжалването не спира изпълнението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: