№ 258
гр. Плевен, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20224400500343 по описа за 2022 година
Производство по чл.435 ал.2,т.7 ГПК .
Делото е образувано по жалба на П. ИВ. Р.,длъжник по изп.дело
№2022***105 по описа на ЧСИ Ц.Н.,рег.№756 и район на действие ОС
Плевен чрез пълномощника му адвокат З.Т. от ПАК срещу действията на ЧСИ
по цитираното изп.д. относно разноските, посочени в поканата за
доброволно изпълнение. В жалбата се навеждат доводи,че срещу П.Р. е
образувано цитираното изп.д.с взискатели ТД на НАП П. и ЕМ. СТ. К.,като
длъжникът не оспорва задължението към НАП П. в размер на 117,25лв.и
задължението към Е.К.-главница 2 500лв.и лихва в размер на 861,11лв.за
периода от 09.12. 2018г.до 02.05.2022г.,като посочва,че ще ги заплати
доброволно. Длъжникът оспорва следните пера по изп.дело:1./300лв.разноски
на взискателя по изп.д., като посочва,че не е ясно за какво са начислени тези
разноски, в поканата за доброволно изпълнение не е отбелязано основанието
,ако са за адв. възнаграждение е направено възражение за прекомерност на
сумата , съгласно чл.6 от Наредба №1/09.07.2004г.,като се твърди,че сумата е
30лв.,а не 300лв.; 2./488,04лв.такси по Тарифата към ЗЧСИ-за тази сума е
посочено ,че ЧСИ следва да даде обяснение за какво са начислени тези такси.
В заключение жалбоподателят моли съда да отмени като незаконосъобразни
1
действията на ЧСИ ,с които са начислени разноските в размер на 300лв.и
488,04лв.и ЧСИ да бъде осъден да му заплати направените от него разходи за
оказаната му правна помощ,съгласно договора за правна защита и съдействие.
Ответникът по жалбата ЕМ. СТ. К.,взискател по изп.д.чрез своя
пълномощник адвокат С.И. от ВТАК е депозирал писмено възражение в
срока по чл.436 ал.3 ГПК,в което взема становище,че жалбата е
неоснователна.Относно заплатения адв.хонорар е посочено,че Наредбата за
мин. размери на адв.възнаграждения определя единствено минимума на
адвокатския хонорар,но няма горна граница.Излагат се доводи,че заплатеният
адвокатски хонорар включва извършването на множество действия-изготвяне
на молба, образуване на изп.дело ,процесуално представителство и защита по
същото, вкл.и изготвяне на писмени възражения по жалби.Взето е
становище,че искането за присъждане на разноски е неоснователно,тъй като в
това производство такива не се присъждат .В заключение моли съда да остави
без уважение жалбата,с произтичащите от това законни последици.
На осн.чл.436 ал.3 ГПК са депозирани писмени мотиви от ЧСИ Ц.Н. по
изп.дело №2022***105.Приложено е и копие от изп.дело.ЧСИ Ц.Н. е изразил
становище,че начислените такси и разноски са според Тарифа,приета с ПМС
№92/19.04.2006г.Посочено е,че при образуване на изп.дело са начислени
следните такси:т.1-образуване на изп.д. в размер на 24 лв.;т.4-покана за
доброволно изпълнение-12лв.;т.3 -4 броя справки в НАП, ЕСГРАОН, ИКАР и
БНБ в размер на 24лв.;разноски,съгласно т.31 в размер на 2,50лв.; т.9 /х 2
броя/-налагане на запор на банкови сметки в „***“АД и „***“ АД-36
лв.Длъжникът е уведомен с поканата за доброволно изпълнение както за
авансовите такси,така и за дължимата съгласно т.26 ТТР такса,която е
пропорционална върху събраната сума и е в размер на 389,75лв.Относно
обжалваното адв.възнаграждение е посочено,че преценката за неговия размер
е извън компетентността на ЧСИ и той не може да вземе отношение
.Становището на ЧСИ е ,че жалбата е допустима,но неоснователна.
Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания и
приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено
следното:
С оглед получената от длъжника покана за доброволно изпълнение на
21.04.2022г.,жалбата подадена на 27.04.2022г. е депозирана в срока по чл.436
2
ал.1 ГПК.Същата е допустима доколкото касае определените от ЧСИ
разноски в поканата за доброволно изпълнение.Съгласно разпоредбата на
чл.435, ал.2, т.7 от ГПК,отговорността за разноските по изпълнението е сред
лимитативно изброените действия на съдебния изпълнител,подлежащи на
обжалване от длъжника.Съгласно дадените разяснения в т.2 от ТР №3 от
10.07.2017г. по т.д. №3/2015г. на ОСГТК на ВКС на обжалване по реда на чл.
435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се
определя размера на задължението на длъжника за разноските по
изпълнението.В конкретната хипотеза актът, в който отговорността за
разноските е обективирана е поканата за доброволно изпълнение,която в
частта за разноските подлежи на обжалване. Разгледана по същество жалбата
е частично основателна.
От приложеното копие на и.д.№ 2022***105 по описа на ЧСИ Ц.Н. се
установява, че същото е образувано по молба на взискателя ЕМ. СТ. К. чрез
неговия пълномощник адвокат С.И. от ВТАК въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 10.12. 2021г. от ОС Плевен по гр.д.№659/2019г. Съгласно
изпълнителния лист П. ИВ. Р. е осъден да заплати на ЕМ. СТ. К. сумата
2 500лв.,обезщетение за неимуществени вреди ,ведно със законна лихва върху
сумата,считано от датата на увреждането 09.12.2018г.до окончателното й
изплащане. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложено
пълномощно и договор за правна защита,с които взискателят е упълномощил
адвокат С.И. за образуване и проц.представителство по изп.дело , като е
отразено,че на адвокат И. е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
300лв.По изпълнителното дело са извършени справки за имуществото на
длъжника П.Р.,на осн.чл.458 ГПК ЧСИ е присъединил държавата като
взискател за задължения в размер на 117,25лв.,наложен е запор върху
банковите сметки на длъжника в „***“АД и в „***“АД.На длъжника е
изпратена покана за доброволно изпълнение,в която е посочено,че общият
размер на задължението по изп.дело е в размер на 4 266,40лв.,от които
главница 2 500лв.,законна лихва в размер на 861,11лв.за периода 09.12.2018г.-
02.05.2022г.,300лв.разноски по изп.дело;488,04лв.такси по Тарифата към
ЗЧСИ,както и публични държавни вземания в размер на 117,25лв.,дължими
към 02.05.2022г.
Относно заплатеното адв.възнаграждение в размер на 300лв.на
пълномощника на взискателя,Окръжният съд счита,че жалбата е
3
неоснователна и този размер на адв.хонорар не е прекомерен.Неоснователно
жалбоподателят се позовава на чл.6 от Наредбата за мин.размери на
адвокатските възнаграждения, която норма регламентира размерите на
адв.възнаграждения за съвет , справки, изготвяне на книжа ,договори и др.В
чл.10 от Наредбата са регламентирани минималните адвокатски
възнаграждения по изпълнителни дела. Съгласно чл.10 от наредбата за
процесуално представителство, защита и съдействие на страната по
изпълнително дело възнаграждението е: т.1. за образуване на изпълнително
дело - 200 лв.Сумата от 200лв. за образуване на изпълнителното дело се
дължи във всеки случай, в който се е стигнало до образуване на такова,
каквато е и конкретната хипотеза.Съгласно чл.10 ал.2,предл.второ от
наредбата за вземания над 1000 лв.,адвокатското възнаграждение е в размер
на 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7,т.е. ½ от
възнаграждението за исково производство по граждански дела с определен
материален интерес.В случая с оглед вземането за главница,законна,лихва и
задължения към НАП , минималното адвокатско възнаграждение за исково
производство изчислено по правилата на чл.7,ал.2,т.2 от наредбата е в размер
на 473,49лв.,съответно в половин размер за изп.дело,минималното
възнаграждение за адвокат е в размер на 236,74лв.Заплатеният адвокатски
хонорар от взискателя на неговия пълномощник в размер на 300лв.не е
прекомерен,съобразен е с мин.размери, регламентирани в Наредбата за
процесуално представителство по изпълнителни дела.От друга страна този
адвокатски хонорар за пълномощника на взискателя включва множество
действия-образуване на изп.дело и осъществяване на процесуално
представителство по делото до окончателното събиране на вземането.На този
ранен етап от образуване на изп.дело не може да се прецени какви действия
ще бъдат извършени от пълномощника на взискателя.В този смисъл съдът
намира,че не са налице предпоставките на чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на
адв.хонорар на пълномощника на взискателя и заплатеното възнаграждение
от 300лв.не е прекомерно.В тази част жалбата на длъжника относно
определените в поканата за доброволно изпълнение разноски на взискателя в
размер на 300лв.за адв.възнаграждение и искането за намаляване на същото
по реда на чл.78 ал.5 ГПК е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
В останалата част относно определените разноски в размер на
4
488,04лв.-такси по Тарифата към ЗЧСИ жалбата е основателна.Съгласно
чл.79 ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,освен в
посочените в разпоредбата случаи,каквито в конкретната хипотеза не са
налице. Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ предвижда,че за събиране на
таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни
екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се
връчва на задълженото лице. В чл.79 ал.2 от ЗЧСИ е предвидено,че в сметката
следва да се съдържат разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите,
материалния интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите
такси и допълнителните разноски,размерът на получената предплата и
последиците от неплащането. Въпреки, че тази сметка не представлява
самото реално събиране на посочените в нея суми,неспазването на
изискването за изготвянето й и връчването й на длъжника предвид
императивния характер на нормата на чл. 79 от ЗЧСИ, води до
незаконосъобразност на действията на ЧСИ в тази връзка.В конкретната
хипотеза в изготвената покана за доброволно изпълнение общо е определен
размера на таксите по Тарифата към ЗЧСИ –сумата 488,04лв.,като ЧСИ не е
изготвил справката по чл.79 ЗЧСИ,не са индивидуализирани по пера
отделните такси,съответно авансово заплатените от взискателя суми в размер
на 56,50лв. с вкл.ДДС,не е отразено,че е начислена и таксата по чл.26 от
Тарифата към ЗЧСИ, съответно такава справка не е връчвана и на
длъжника.Едва с изготвените мотиви по реда на чл.436 ал.3 ГПК,ЧСИ е
направил разбивка на дължимите от длъжника такси ,като са описани по пера
авансово заплатените такси от взискателя ,както и размера на таксата по т.26
ТТР. Липсата на издадена нарочна сметка от ЧСИ препятства защитата на
длъжника, тъй като не става ясно какви точно от посочените разходи,
описани в ПДИ и за кои плащания извършени от ЧСИ се отнасят.В този
смисъл е и съдебната практика:решение на ВКС № 89 от 6.06.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 893/2019 г., III г. о., ГК;решение на ВКС №366 от 12.01.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 4597/2014 г., IV г. о., ГК.В последното решение на ВКС е
прието,че разпоредбите на чл. 79 ЗЧСИ и т. 5 от ТТРЗЧСИ са императивни и
задължават ЧСИ да спазва изискванията при попълване на сметката по чл. 79
ЗЧСИ, така както законодателно е предвидено. Всякакви други форми на
отразяване, извършени от ЧСИ, не го освобождават от спазване на
предвиденото в закона изискване на отразяване на извършените от него
5
процесуални действия в изпълнителното производство.
Неправилно в ПДИ е начислена таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ .За
разлика от всички други такси ,които се начисляват в изпълнителното
производство и се дължат авансово от взискателя,таксата по т.26 се
начислява директно на длъжника.Съгласно съдебната практика, нито
юридически, нито практически е допустимо и възможно тази такса да се
впише и начисли преди да са събрани чрез използвания в конкретното
изпълнително дело изпълнителен способ парични суми, защото тя се
определя като процент от събраната сума, а кога ще настъпи този момент към
момента на връчване на ПДИ не е ясно.В този смисъл също е налице трайна и
непротиворечива практика:Определение на ВКС № 612 от 25.07.2016 г. по гр.
д. № 1394/2016 г.;решение № 89 от 6.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 893/2019
г., III г. о., ГК .В конкретната хипотеза с поканата за доброволно изпълнение
ЧСИ е начислил както заплатените авансово от взискателя такси,така и
предварително,преди да е събрано вземането е начислена и таксата по чл.26
ТТРЗЧСИ,без да е изготвена изискуемата от закона сметка по чл. 79, ал. 1 и
ал.2 ЗЧСИ,с което ЧСИ е нарушил законовото изискване. В частта, в която в
ПДИ са определени дължимите от длъжника такси в размер на
448,04лв.действията на ЧСИ Ц.Н. са незаконосъобразни и следва да се
отменят.В тази част жалбата на длъжника П.Р. е основателна.
Водим от горното ,Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА на осн.чл.435 ,ал.2,т.7 ГПК действията на ЧСИ Ц.Н.,рег.
№756 и район на действие ОС Плевен по изп.дело № №2022***105,с които са
определени дължимите от длъжника П. ИВ. Р.,ЕГН ********** такси по
Тарифата към ЗЧСИ в размер на 488,04лв., съдържащи се в поканата за
доброволно изпълнение с изх. № 4013/18. 04. 2022 г., връчена на длъжника на
21.04.2022г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П. ИВ. Р.,ЕГН **********,чрез
пълномощника му адвокат З.Т. от ПАК по реда на чл.435 ,ал.2т.7 ГПК В
ЧАСТТА,в която се обжалват действията на ЧСИ Ц.Н., ,рег.№756 и район на
действие ОС Плевен по изп.дело № №2022***105 относно сумата
300лв.,определени от ЧСИ разноски по изпълнението,съдържащи се в
6
поканата за доброволно изпълнение с изх. № 4013/18.04.2022 г., връчена на
длъжника на 21.04.2022г.,които представляват адвокатско възнаграждение за
пълномощника на взискателя,както и искането на основание чл.78 ал.5 ГПК
този адвокатски хонорар да бъде намален,поради прекомерност КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.437, ал.4, изр.2 ГПК.
Заверен препис от решението ДА СЕ ИЗПРАТИ на ЧСИ Ц. по изп. дело
№ №2022***105 .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7