Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 19.06.2017
Град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорски районен съд
Петнадесети граждански състав
На
петнадесети март Година
две хиляди и седемнадесета
В
публичното заседание в следния състав
Председател:
Олга Златева
Секретар
Емилия Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Олга Златева
гражданско
дело номер 2419 по описа за 2016 година.
Предявен е иск по чл. 135 от ЗЗД от „***”
ЕООД - гр. Стара Загора против „***- гр. Стара Загора и Ж.М. ***.
Ищецът твърди, че
бил кредитор на физическото лице ... с ЕГН:**********, по две вземания в общ
размер на 196 683,24 лева, като първото от двете вземания било с
/актуален/ остатъчен размер към дата на подаване на исковата молба от 18 154,24
лева главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
11.11.2013г. до окончателно издължаване, както и разноски по изпълнителното
дело в размер на 221 лева, за събирането на което вземане против длъжника било
образувано изпълнително производство през 2013г., към днешна дата с актуален
номер на изпълнителното дело № 20168680400044 по описа на ЧСИ Румяна
Манджурова, рeг. № 868 по камарата на ЧСИ, с район на действие ОС - Стара
Загора.
Второто вземане на
ищцовото дружество против длъжника ... било в размер на ***лева олихвяема
главница, неолихвяема сума по изп.лист 12 600 лева, разноски за адв. възнаграждение
15 600 лева и такси ЧСИ 108 лева, за събирането на което вземане против
длъжника било образувано изпълнително дело № 2016868040081 по описа на ЧСИ
Румяна Манджурова.
Първото от двете
вземания имало своето основание в издаден от Районен съд Стара Загора по
ч.гр.д. № 3691/2013г. изпълнителен лист от 08.08.2013г. и първоначално /преди
ищецът да придобие вземането чрез две последователни цесии/, било
с титуляр „***" ООД, а солидарни длъжници били ... и „Идица" ЕООД.
Първоначалният размер на вземането по издадения изпълнителен лист бил 65 960
лева главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
06.08.2013г., както и разноски 53151,56 лева. За събиране на това вземане на
първоначалния кредитор „***" ООД /по-късно цедент/ против солидарните
длъжници било образувано изпълнително дело № 20137660402977 по описа на ЧСИ
Кръстьо Ангелов, peг. № 766 по камарата на ЧСИ, с район на действие ОС - Стара
Загора. Един от способите за принудителното събиране на посоченото вземане от
длъжника ..., бил наложен от ЧСИ запор на притежаваните от длъжника, в
качеството му на съдружник в ответното "*** дружествени дялове от капитала
на това дружество - 50 дяла по номинал 50 лева всеки дял, които длъжникът, като
дял от капитала на дружеството, притежавал към датата на налагане на запора в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията - 29.08.2013г. Въпреки
наложения запор на дяловете на длъжника ... ..., притежавани от него в "***,
взискателят „***" ООД не получил плащане от дружеството за удовлетворяване
на вземането си към длъжника .... Това го мотивирало да предприеме действия за
прекратяване участието на длъжника ... в дружеството по реда, установен в
разпоредбата на чл. 517 ал. 3 от ГПК. Така по искане на взискателя „***"
ООД, на 22.10.2013г. съдебният изпълнител връчил на "*** изявлението на
взискателя "***" ООД по изпълнителното дело, по чл. 517 ал. 3 от ГПК - за прекратяване участието на длъжника ... в дружеството.
След получаване на изявлението на взискателя на третото лице "***, предвид
настъпилото прекратяване участието на длъжника ... като съдружник в "*** /на
основание чл. 517 ал. 3 от ГПК/, дяловете от капитала на дружеството,
съответстващи на дела на ... от капитала, били поети от другия съдружник Митьо
Христов Г. и дружеството било преобразувано в ЕООД, за което по надлежния ред
били взети съответните решения на проведено Общо събрание на 15.11.2013г.,
което обстоятелство било надлежно вписано в Търговския регистър при Агенцията
по вписванията на 22.11.2013г. На същото това общо събрание на дружеството било
взето решение припадащата
се на вече бившия съдружник - длъжникът ... ..., част от имуществото на
дружеството, определена в парична равностойност по правилото на чл. 125 ал. 3 от ТЗ /„Имуществените последици
се уреждат въз
основа на
счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването"/,
т.е. чрез изготвянето
на междинен баланс към дата 30.10.2013г., да бъде преведена по сметката на
съдебния изпълнител, за удовлетворяване вземанията на кредиторите на бившия
съдружник /в т.ч. ищцовото дружество/, за да „..не се допуска възможност за
предявяване на искове за прекратяване на дружеството с правно основание чл. 517
ал. 3 от ГПК..." От това решение следвало, че ответникът
още при провеждането на това общо събрание от 15.11.2013г. признавал
статута на кредитор на ищцовия праводател /актуалния кредитор към
онзи момент/. За съжаление това иначе правилно като целесъобразност решение на
вече едноличния собственик на капитала към онзи момент - единствения останал
съдружник Митьо Христов Г., така и не
било изпълнено. Не бил изготвен
междинен баланс на активите на дружеството към дата 30.10.2013г. До настоящия
момент никой от кредиторите, титуляри на вземането /повече
от един, тъй като вземането в хода на изпълнителното производство било цедирано
два пъти/,
не бил получил никакво плащане от страна на "***. По изпълнителното дело
били постъпвали суми за взискателя - първоначалния титуляр на вземането „***"
ООД, но те били резултат на успешно проведени други изпълнителни действия -
продан на имот, собствен на единия от длъжниците „Идица" ЕООД, а не от
"*** като резултат от наложения запор на дяловете на длъжника ... в това
дружество. Така от проведената продан на имота на длъжника „Идица" ЕООД,
на взискателя „***" ООД била изплатена на дата 25.11.2013г. сумата от
55 346,39 лева. В резултат на това плащане, размерът на вземането добил
вида към настоящия момент - 18 154,24 лева главница, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 11.11.2013г., до окончателно издължаване,
както и разноски по изпълнителното дело в размер на 221 лева. Вземането в този
си вид взискателят „***" ООД прехвърлил на „***" ЕООД с договор за
цесия от 16.07.2014г., за което длъжниците били редовно уведомени по реда на
чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. В резултат на извършеното прехвърляне на вземането в хода
на висящото изпълнително производство, като взискател по изпълнителното дело на
мястото на предишния кредитор „***" ООД бил конституиран новия титуляр на
вземането „***" ЕООД. Именно от това дружество ищцовото "***"
ЕООД на свой ред с договор за цесия от 03.08.2015г. придобило процесното
вземане към солидарните длъжници ... и „Идица" ЕООД и било конституирано
от съдебния изпълнител като взискател в изпълнителното производство. Длъжниците
били редовно уведомени и за тази цесия по реда на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. След
като ищцовото дружество придобило вземането, по негово искане изпълнителните
действия били продължени от друг ЧСИ - Румяна Манджурова, peг. № 868 по
камарата на ЧСИ, с район на действие ОС - Стара Загора, като за целта
изпълнителното дело било препратено на 29.10.2015г. от ЧСИ Кръстьо Ангелов и
образувано при ЧСИ Румяна Манджурова под № 582/2015г. След справки, извършени
по изп.дело, се установило, че длъжниците притежават недвижими имоти на
територията на област ..., което наложило изп.дело да бъде изпратено на местно
компетентен съдебен изпълнител в район на действие на PC .... Така пред ДСИ при
PC ... било образувано изп.дело № 133/2015г. По образуваното изп.дело били
предприети изпълнителни действия - наложени възбрани на имоти, собствени на
длъжника „Идица" ЕООД. След налагане на възбраните, длъжникът ... ...,
представляващ и длъжника „Идица" ЕООД, се свързал с ищцовото дружество и
предложил изпълнителните действия да бъдат насочени против имоти, находящи се в
района на Окръжен съд Стара Загора. Ищецът приел, в резултат на което по негово
искане изпълнителното дело било изпратено по компетентност отново на ЧСИ Румяна
Манджурова, per. № 868 по камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Стара Загора
и било образувано при нея под нов номер 20168680400044 на дата 03.02.2016г.
Постъпления по изпълнителните дела, от момента в който "***” ЕООД
придобило вземането против двамата длъжници, въпреки техните уверения, не били
налице. Липсата на постъпления мотивирало ищцовото дружество да насочи
изпълнението върху онази част от имуществото на дружеството, в което длъжникът ...
... бил съдружник -"***, припадаща се на вече бившия съдружник - длъжника ...
..., определена в парична равностойност по правилото на чл. 125 ал. 3 от ТЗ.
Още повече, че първоначалният титуляр на вземането - „***" ООД предприел
действия по изпълнение върху дела на съдружника ... в "***, които ползвали
сега ищцовото дружество, като взискател по изпълнителното производство - по
искане на „***" ООД, ЧСИ Кръстьо Ангелов на дата 29.08.2013г. наложил
запор на дяловете на длъжника ... в "***, а на 22.10.2013г. съдебният
изпълнител връчил на "*** изявлението на взискателя "***" ООД по
изпълнителното дело, по чл. 517 ал. 3 от ГПК, за прекратяване участието на
длъжника ... в дружеството. Посочените изпълнителни действия, както и
обстоятелството, че тримесечният срок от връчването на изявлението на
първоначалния взискател „***" ООД, за прекратяване участието на длъжника ...
в ответното дружество отдавна изтекъл,
мотивирали ищеца да предяви пред окръжния съд по седалището на "***
иска по чл. 517 ал. 3 от ГПК за неговото прекратяване.
За второто вземане
на ищцовото дружество против длъжника ... - в размер на ***лева олихвяема главница, неолихвяема сума по изп.лист 12 600
лева, разноски за адв.възнаграждение 15 600 лева и такси ЧСИ 108 лева,
за събирането на което вземане против длъжника било образувано изпълнително
дело № 2016868040081 по описа на ЧСИ Румяна Манджурова, ищецът "***"
ЕООД бил приет за присъединен взискател към изпълнително дело № 20168680400044
на ЧСИ Румяна Манджурова, образувано за събиране на първото от двете посочени вземания на
ищцовото дружество, по което именно изпълнително дело №
20168680400044 ищцовото дружество "***" ЕООД било овластено от ЧСИ да
предяви иска с правно основание чл. 517 ал. 3 от ГПК. Предвид разпоредбата на
чл. 457 ал. 1 от ГПК, предвиждаща, че присъединилият се взискател има същите
права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател, се
налагал извод, че с факта на присъединяването на ищцовото дружество "***"
ЕООД за вземането му по изпълнително дело № 2016868040081 към изпълнително дело
№ 20168680400044 по описа на ЧСИ Румяна Манджурова, се увеличавал и размерът на вземането на същото против длъжника ..., като
към задължението на длъжника ... по изпълнително дело № 20168680400044
в размер на 18 375,24 лева, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 11.11.2013г., било
присъединено и следвало да се добави и
задължението на този длъжник по изп.дело № 2016868040081, в размер на ***лева олихвяема главница, неолихвяема сума по изп.лист 12
600 лева, разноски за адв.възнаграждение 15
600 лева и такси ЧСИ 108 лева. Общият
размер на дълга на длъжника ... към взискателя "***" ЕООД, ищец, по изпълнителното дело № 20168680400044,
по което изпълнително дело ищцовото дружество "***" ЕООД било
овластено от ЧСИ да предяви иска с правно основание чл. 517 ал. 3 от ГПК против
първия ответник, след присъединяването на вземането
по изпълнително дело № 2016868040081, бил 196 683.24 лева, за който общ
размер на двете вземания настоящият ищец се явявал кредитор на първия ответник.
По заведеният иск с правно основание чл. 517 ал. 3 от ГПК против
първия ответник - "***, пред Окръжен съд Стара Загора било образувано т.д.
№ 39/2016г. Там длъжникът "*** опитвал да възрази, че е изплатил през
2016г. припадащото се на ... ... дялово участие от имуществото на дружеството.
Този факт бил без правно значение, защото плащането към ... ... /доколкото
действително било извършено/, станало след връчването на изявлението
по чл. 517 от ГПК на 22.10.2013г. и поради това не можело да освободи ответника
от плащане на кредитора, по чиято инициатива било отправено изявлението по чл.
517 от ГПК /а в случая на ищеца като негов правоприемник/. Въпреки, че т.д. № 39/2016г.
не било приключило, качеството кредитор, което ищецът "***” ЕООД имал
спрямо ответното дружество "***, за частта от имуществото на това
дружество, в което длъжникът ... ... бил съдружник, припадаща се на този вече
бивш съдружник под формата на дял от имуществото на дружеството, определен в
парична равностойност по правилото на чл. 125 ал. 3 от ТЗ, било
несъмнено. Поради това нямало преюдициалност между онзи спор и
настоящия иск, и съответно нямало пречка за завеждането на този отменителен
иск. Смисълът на иска по чл. 517 от ГПК почивал върху предположението, че след
прекратяване на дружеството, в което длъжникът физическо лице бил съдружник,
имуществото на дружеството щяло да се разпредели между съдружниците и определена
част от него щяла да попадне в имуществената сфера на длъжника физическо лице.
Тази логична житейска хипотеза предполагала имуществото на дружеството, към
което бил насочен искът по чл. 517 от ГПК, да не бъде разпиляно, т.е.
дружеството да не бъде декапитализирано, чрез разпореждане с активите му,
докато се води процесът по чл. 517 от ГПК. Именно в тази посока били действията
на настоящия управител на първия ответник и втория ответник като физическо лице
Ж.М.Г., който при условията на договаряне сам със себе си - от една страна в
качеството на представляващ „***, като продавач и от друга страна в лично
качество като купувач, сключил договор за покупко-продажба на собствен на
дружеството недвижим имот - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 77476.507.167, по
кад.карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1/15.01.2007г. на
Изпълнителния директор на АК, находящ се в землището на с.Хрищени, п.к. 6050,
общ. Стара Загора, ул.„Новозагорско шосе", с площ 3 418 кв.м., с трайно
предназначение- урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - за
химическата и каучуковата промишленост, който имот бил образуван от поземлен
имот с идентификатор № 77476.507.36, с номер по предходен план - 194014,
съгласно изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри със Заповед №
КД-14-24-354/03.08.2011г. на началник на СГКК-гр.Стара Загора, при граници и
съседи на имота по актуална скица: имот с идентификатор № 77476.507.168, имот с
идентификатор № 77476.507.33, имот с идентификатор № 77476.507.34, имот с
идентификатор № 77476.507.11, обективиран в Нотариален акт№ 178, том.1, per. №
1522, дело № 107/2015г. по описа на нотариус Антония Коева с per. № 309 по
регистъра на НК и с район на действие PC- гр.Стара Загора, вписан в Служба по
вписванията под № 6020/01.06.2015г., акт №150, том XV, дело 3048/2015г. Тази
сделка била сключена при договаряне сам със себе си и насочена към увреждането на ищцовото
дружество като кредитор на „***. Страни по сделката били Ж.М.Г., в качеството
му на представляващ „***, като продавач и същият Ж.М.Г. в лично качество, като
купувач. Съществен бил и моментът на сключване на сделката - сделката била
извършена на 01.06.2015г., т.е. след налагане на запора на дяловете на длъжника
... ... в "***в Търговския регистър при АВ - на 29.08.2013г. и след
връчването от съдебния на изявлението по чл. 517 ал. 3 от ГПК на взискателя „***”
ООД, първоначален
кредитор и праводател на ищцовото дружество по
изпълнителното дело, за прекратяване участието на длъжника ... ... в
дружеството. Допълнителен аргумент било обстоятелството, че отчужденият имот
имал реална пазарна стойност много над 100 000 лв., защото всички
електрокомуникации водели към него, а бил „продаден" само за 12 000 лв.
След като имало наложен запор на дяловете и след като било редовно връчено на
първия ответник изявлението по чл. 517 ал. 3 от ГПК на взискателя "***"
ООД /праводател на ищеца/ на 22.10.2013г. от ЧСИ, то несъмнено дружеството в
лицето на неговия управител било наясно, че съдружникът ... ... е длъжник.
Управител на първия ответник от 08.10.2013г. бил вторият ответник /макар заедно
с друго лице/, а впоследствие - от 22.11.2013г. - самостоятелно. Следователно
вторият ответник още от 22.10.2013г. - датата на получаването на изявлението по
чл. 517 ал. 3 от ГПК, на взискателя "***" ООД /праводател на ищеца/,
също знаел за задължението към ищеца. И несъмнено в деня на увреждащата сделка
01.06.2015г. имал съзнанието за намаляване имуществената сфера на представляваното
от него дружество /първия ответник/. Налице била сделка между свързани лица
съгласно § 1, т. 8 от ДР на Търговския закон /вторият ответник бил управител на
първия/, несъмнено сключена с една единствена цел - да се увредят кредиторите
на първия ответник, сред които било и ищцовото дружество. С тази разпоредителна
сделка се намалявало значително имуществото на длъжника - „***, което и
бездруго било крайно недостатъчно за удовлетворяване на кредиторите. Чл. 135 ал.
2 от ЗЗД установявал една оборима презумпция за знание за увреждането. Сочи се,
че съпругът, низходящият, възходящият, братът или сестрата на длъжника,
договаряли с него /след като той станал длъжник/, поради близостта на родството
си, знаят, че тази тяхна сделка уврежда кредитора. В случая, с още по-голямо
основание, тази презумпция важала, тъй като физическото лице - законен
представител на отчуждителя, получавало правата по сделката - т.е. действало с
едно и също съзнание за увреждане и като отчуждител, и като приобретател.
Следователно, обърната била тежестта на доказване - вместо ищецът-кредитор да
доказва знанието за увреждане, ответниците били тези, които трябвало да
доказват незнанието си /цитира се съдебна практика/. Изложеното
обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на иска по чл. 135
ал. 2 от ЗЗД - налице били всички елементи от фактическия състав на чл. 135 ал.
2 от ЗЗД - ищцовото дружество се явявало кредитор на първия ответник - „***,
налице била извършена разпоредителна сделка с имущество на длъжника, увреждаща
кредитора, и на последно място - налице било знание за увреждането както от
страна на длъжника, така и от страна на приобретателя по атакуваната сделка Ж.М.Г..
Моли съдът да
постанови решение, с което да обяви за недействителна, на основание чл. 135 ал.
1, вр. с ал. 2 от ЗЗД, спрямо кредитора "***" ЕООД извършената
възмездна сделка по покупко-продажба на процесния недвижим имот, обективирана в
Нотариален акт от 01.06.2015г. № 178, том.1, peг. № 1522, дело № 107/2015г. по
описа на нотариус Антония Коева с peг. № 309 по регистъра на НК и с район на
действие PC- гр.Стара Загора, вписан в Служба по вписванията под №
6020/01.06.2015г., акт №150, том XV, дело 3048/2015г., по силата на която Ж.М.Г.,
в качеството си на управител на първия ответник „***, ЕИК ********* е продал на
/себе си/ втория ответник Ж.М.Г. следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 77476.507.167, по кад.карта и регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18-1/15.01.2007г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в землището
на с.Хрищени, п.к, 6050, общ. Стара Загора, ул.„Новозагорско шосе", с площ
3 418 кв.м., с трайно предназначение- урбанизирана територия, с начин на трайно
ползване - за химическата и каучуковата промишленост, който имот е образуван от
поземлен имот с идентификатор № 77476.507.36, който имот е бил с номер по
предходен план - 194014, съгласно изменение на кадастрална карта и кадастрални
регистри със Заповед N9 КД-14-24-354/03.08.2011г. на началник на СГКК-гр.Стара
Загора, при граници и съседи на имота по актуална скица: имот с идентификатор №
77476.507.168, имот с идентификатор № 77476.507.33, имот с идентификатор №
77476.507.34, имот с идентификатор N2 77476.507.11. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Ж.Г., с оспорва изцяло
предявения иск и изложените в исковата молба факти, тъй като по никакъв начин
атакуваната сделка не била насочена към увреждане на ищеца, изповядана била на
01.06.2015г., към която дата ответникът обективно не бил имал възможност да
знае, че ищецът има претенции към „***. Твърди се, че за пръв път научил за
това след получаване на съобщението за образуваното срещу дружеството търговско
дело № 39/2016г. по описа на ОС - Стара Загора, а исковата молба по търговското
дело била приложена към настоящата и било видно, че е постъпила в деловодството
на съда на 18.02.2016г. – повече от половин година след извършване на сделката.
Тъй като изобщо не знаел за съществуването на ищцовото дружество и претенциите
му към „***, нямало как атакуваната покупко-продажба да е целяла увреждане на
това дружество.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор и от ответника „***, с който сочи, че искът е недопустим, тъй
като съдебната доктрина и практика приемала за безспорно, че най- важната
предпоставка от която произтичало правото на предявяване но отменителния иск по
чл. 135 от
ЗЗД била ищецът да има качеството на кредитор спрямо
страната, извършваща увреждащото действие. В конкретният случай, ищцовото
дружество нямало и не било имало никога качеството на кредитор спрямо „***. Самият
ищец в исковата молба сочил, че е кредитор на физическото лице ..., но не сочел
наличието на някаква облигационна връзка между страните по делото. Изложеното в
исковата молба в обобщен вид било в смисъл, че ищцовото дружество е кредитор на
горепосоченото физическо лице, което пък от своя страна било кредитор и имало
вземане спрямо „***. Дори и това да било така /а не било/, ищецът нямало
как да придобие качеството на кредитор спрямо „***. Ако посочените
факти в исковата молба били верни, качеството на кредитор по смисъла на чл. 135 от
ЗЗД спрямо „***щял да има евентуално само и
единствено бившият му съдружник ..., но не и ищецът по делото. Изложеното
обосновавало извода, че относно атакуваната разпоредителна сделка, искът по чл.
135 от
ЗЗД можело да бъде предявен само от кредитор на ответното
дружество, което качество според изложените обстоятелства в исковата молба
притежавало физическото лице ... .... Фактът, че това лице било длъжник на
ищцовото дружество, не придавал на последното качеството на кредитор по смисъла
на чл. 135 от ЗЗД спрямо „***, което в крайна сметка обуславяло извода за липса на
правен интерес от предявяването на иска. Лицето ... вече било предявило иск по
чл. 135 ЗЗД срещу „***на същото правно основание и за същата
сделка, във връзка с което било образувано гр.дело № 3421/2015г. по
описа на СтРС. Предвид липсата на правен интерес и на основание чл. 299 ал. 2
от ГПК се моли производството да бъде прекратено. Дори да се приемело, че
искът формално бил допустим, по същество бил изцяло неоснователен, поради което
се оспорва изцяло. След като ищецът не бил кредитор спрямо „***, не била налице хипотеза, при която да
бъде увреден от атакуваната сделка, следователно нямало правна възможност да
бъде уважен предявеният отменителен иск. Нито една от страните по делото нямала
намерение да уврежда с нея ищеца по делото, след като нито една от тях не
знаела за претенциите му. Не се оспорват изложените факти в исковата молба,
касаещи отношенията между „***" ООД от една страна като кредитор и ... и
„ИДИЦА" ЕООД
като негови длъжници, макар и да се счита, че нямат отношение към
спора по делото. Действително, във връзка със задължение на бившия съдружник в
„***- ..., в
дружеството постъпило изявление от „***" ООД, с
което на основание чл. 517 ал. 3 от ГПК било прекратено участието
на длъжника в дружеството. Не се оспорва и обстоятелството, че на 15.11.2013г.
било проведено Общо събрание на дружеството, на което било констатирано
прекратяването на членството на ... ... в дружеството, настъпило по право и на
основание чл. 517 ал. 3 от ГПК. Не се оспорва и обстоятелството, че кредиторът
„***" ООД /но на ..., а не на „***/, в резултат на проведена публична продан
по изп.дело № 2977/2013г. по описа на ЧСИ Кр.Ангелов, получил сумата 55
346.39лв. Оспорват се всички останали твърдения в исковата молба и най-вече, че
ответникът, при провеждането на Общото събрание от 15.11.2013г., бил признал
статута на кредитор на праводателя на ищеца. На нито едно място в протокола от проведеното
Общо събрание не било правено признание в този смисъл. Тъй като всички
претенции на ищеца се обосновавали с претенциите на бившия съдружник в „***към
дружеството след прекратяване на членството му в него, срещу „***бил вече
предявен иск по чл. 125 ал. 3 от бившия съдружник ... за заплащане на паричната
равностойност от неговия дял, предмет на разглеждане по търг.дело № 144/2014 г.
по описа на СтОС. С оглед правното основание на предявения иск по настоящото
дело било важно да се отбележи, че в хода на горепосоченото търговско дело,
ищецът по него прехвърлил своето вземане в полза на „***" ООД. След
извършената размяна на съдебните книжа и преди първото открито съдебно
заседание по делото, в резултат на проведените преговори между страните била
постигната спогодба по спорния предмет, подписана от страните по договора за
цесия от една страна и ответника по делото от друга. В чл.1.1 от спогодбата
било отразено, че паричното равностойност на дружествения дял на бившия
съдружник ... ... е в размер на 420 000лв., в която сума се включвали
главницата на дела, изтеклите лихви и всички направени съдебни разноски и която
сума „***се задължава да заплати. В чл. 1.2 от спогодбата
било предвидено, че всички плащания по спогодбата следва да бъдат извършени в
полза на „***" ООД
- като цесионер по договора за цесия. Видно от протокола от проведеното на
30.11.2015г. открито с.з. по делото, на основание чл. 222 от ГПК,
дружеството-цесионер било конституирано като ищец по делото на мястото на
цедента по договора за цесия. Постигната спогодба била потвърдена от страните и
одобрена от съда, а производството по делото - прекратено. В хода на
производството по делото получили неоспорими доказателства, че остатъкът от
вземането на „ИНВЕСТКРЕАИТ ГРУП" ООД към длъжника
... ... по изп.дело № 2977/2013г. по описа на ЧСИ Кр. Ангелов било прехвърлено
с договор за цесия на „***" ООД, потвърдено изрично от „***" ООД
с уточнението, че актуалният размер на задължението на длъжника ...
... бил посочен в изричното удостоверение от ЧСИ Кр.Ангелов, а именно: 18154,24
лв. - глaвницa, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.11.2013г. и
221 лв.-разноски по изп.дело. Ето защо, след приключване на т.дело №
144/2015г. по описа на СтОС и с оглед известната свързаност между „***" ООД
и „***" ООД /двете дружества, както и ищецът
по делото се контролирали от едно и също лице/, по искане на
ответното дружество, вземането на „***" ООД към „***в размер на 420
000лв. по одобрената спогодба по делото било цедирано в полза на „***" ООД.
С уведомление от 18.01.2016г. „***" ООД изрично
ги уведомило за извършената цесия. Именно в полза на „***" ООД заплатили изцяло дължимата
сума по делото. Точно изпълнение на задълженията на ответното дружество по
делото било признато и декларирано от ищеца „***" ООД в подадената съвместна молба
за отмяна на всички наложени обезпечителни мерки спрямо „***. След като „***заплатило
на „***" ООД
/праводател на ищеца според исковата молба/ сумата 420 000лв., с
което всякакви отношения с бившия съдружник ... ... били уредени окончателно,
било налице погасяване чрез плащане на цялото останало задължение на бившия
съдружник ..., във връзка с което бил наложен запор върху дружествения му дял и
прекратено членството му в „***. Ето защо, всички последващи опити на ищеца да
черпи права от
наложения запор
на дружествения дял на бившия съдружник били
неоснователни, в това число и предявеният иск по чл. 135 от ЗЗД. Твърди се, че
никога и по никакъв начин не било съобщавано на ответното дружество за
поредното прехвърляне на вземането по изп.дело № 2977/2013г. по описа на ЧСИ
Кр.Ангелов от „***" ООД
в полза на „*** "ЕООД
/сходството в наименованията на двете дружества не било случайно/. Без всякакво
отношение за настоящето производство били отношенията на лицето ... с всякакви
други кредитори,
последващи прекратяването членството му в дружеството, в каквато насока били
изложени доводи в исковата молба. Изцяло голословни били и твърденията на
ищеца, че атакуваната сделка била насочена към увреждането му, тъй като ищцовото
дружество никога не било ставало кредитор на „***и нямало и как да бъде
увредено. Към датата на извършване на сделката /01.06.2015г./ до „***никога и по никакъв повод
не били отправяни някакви претенции от ищеца. В счетоводството на дружеството
никога и по никакъв повод не били отразявани задължения към ищеца. За пръв път
в дружеството постъпила информация за тези претенции с връчването на препис от
исковата молба по т.дело № 39/2016г. по описа на СтОС. Ето защо, било очевидно, че
в „***до момента на извършване на атакуваната сделка не била
постъпвала информация за претенциите на ищеца, нямало как и сделката да е целяла
увреждане на това дружество, за което нито прехвърлителят, а още по-малко и
приобретателят имали информация, че има някакви претенции срещу „***.
Атакуваната сделка не била насочена към увреждане на ищеца, а била част от
трайната политика на дружеството след 2014г., изразяваща се в намаляване на
кредитната му задлъжнялост чрез продажби на свои ипотекирани недвижими имоти,
които не носили никакви доходи.
Всички извършени 5 /пет/ бр. покупко- продажби на недвижими имоти от „***през
периода 2014- 2015г. били извършени единствено с тази цел, която нямала нищо
общо със сочените недобросъвестност и знание за увреждане в исковата молба. В
потвърждение на изложеното били извършените покупко-продажби на имоти на
дружеството, както следва: на 31.03.2014г. в полза на
„Тракия-газ" ЕООД, на
01.04.2014г. в полза на „Зара-газ" ООД, на 29.05.2014г. в полза на „Амброзия-90" ООД, на 29.07.2014г. в полза на „Амброзия-90"
ООД, на 01.06.2015г. в полза на Ж.М.Г.. Претендират се разноски.
В съдебно заседание пълномощникът
на ищеца моли да се уважи предявеният иск. Претендира разноски. Представя
писмена защита.
В съдебно заседание пълномощникът на
ответното дружество моли искът да се отхвърли. Претендира разноски. Представя
писмена защита.
В съдебно заседание ответникът Ж.М.Г.
не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
На 08.08.2013г. по ч.гр.д. № 3691/2013г. на СтРС е
издаден изпълнителен лист в полза на „***” ООД против *** ЕООД и ... –
солидарно - за сумата от 65 960 лв. – главница, законна лихва от
06.08.2013г. и 5315,56 лв. – разноски.
По изп. лист е образувано изп. дело от „***” ООД
против двамата солидарни длъжници - № 2977/2013г. на ЧСИ Кръстьо Ангелов.
Запорирани са дружествените дялове на ... в „***/на
29.08.2013г./.
На 22.10.2013г., по искане на взискателя „***”
ООД, ЧСИ Кръстьо Ангелов е връчил на „***изявлението на взискателя по чл. 517
ал. 3 от ГПК – за прекратяване на участието на длъжника ... в дружеството.
На 15.11.2013г. е проведено общо събрание на „***, с което е констатирано прекратяване на
участието на съдружника ... в дружеството – на основание чл. 517 ал. 3 от ГПК.
Решено е да бъде продължена дейността на дружеството като ЕООД, имуществените
отношения с бившия съдружник да бъдат уредени по чл. 125 ал. 3 от ТЗ, като е
възложено на счетоводителя да изготви междинен баланс на дружеството, всички
плащания на дължими суми от „***на ... да се преведат по изп.д № 2977/2013г. на
ЧСИ Кръстьо Ангелов, за да не се допуска прекратяване на дружеството по чл. 517
ал. 3 от ГПК.
С договор за цесия от 16.07.2014г. „***прехвърля
на „***” ООД вземането си към солидарните длъжници „*** ЕООД и ..., за което е
образувано изп. дело № 2977/2013г. на ЧСИ Кръстьо Ангелов, в размер вече на
20 000 лв. – за главница.
Двамата длъжници са уведомени за цесията от
цедента на датата на цесията – 16.07.2014г.
„***” ООД е конституирано като взискател по
изпълнителното дело на мястото на цедента.
На 01.06.2015г. е извършена процесната продажба,
като „*** е продало на управителя си – втория ответник Ж.М.Г. УПИ в с. Хрищени
за сумата от 12000 лв., с данъчна оценка на имота от 8 487,60 лв.
На 03.08.2015г. „***” ООД цедира на ищеца „***”
ЕООД същото вземане срещу двамата солидарни длъжници - „*** ЕООД и .... „***”
ЕООД е конституирано като нов взискател по изпълнителното дело.
Длъжниците са уведомени от цедента за цесията на
датата на цесията – 03.08.2015г.
Т.е., цесията, с която ищецът „***” ЕООД става
кредитор на ... за цедираното вземане по изп. дело № 2977/2013г. на ЧСИ Кръстьо
Ангелов в размер на 20 000 лв., е след продажбата на имота – на
01.06.2015г.
По искане на ищеца „***” ЕООД, на 29.10.2015г.
изпълнителното дело на ЧСИ Кръстьо Ангелов е препратено на ЧСИ Румяна
Манджурова и при нея е образувано изп. дело № 582/2015г. След установяване по
това изп. дело, че длъжниците притежават имоти във ..., изп. дело е изпратено
на ДСИ при – РС – ... и е образувано изп. дело № 133/2015г. По искане на
взискателя изп. дело отново е изпратено по компетентност на ЧСИ Румяна
Манджурова и е образувано при нея на 03.02.2016г., под нов № - 44/2016г. По
описа на ЧСИ Румяна Манджурова е образувано изп. дело № 81/2016г., с взискател
ищцовото дружество „***” ЕООД и длъжници ... и „*** ЕООД за ***лева олихвяема главница, неолихвяема сума по изп.лист 12 600 лева,
разноски за адв.възнаграждение 15 600 лева и такси ЧСИ 108 лева /удостоверение
на л. 54 от делото/. Изп. дело е образувано на основание изп. лист, издаден по
ч.гр.д. № 464/2016г. на СтРС на основание Заповед за изпълнение. На основание
молба от 08.02.2016г. производството по изп. дело № 81/2016г. е присъединено за
събиране към изп.д. № 44/2016г. на ЧСИ Румяна Манджурова.
На 15.02.2016г. – след процесната продажба от
01.06.2015г., ЧСИ Румяна Манджурова е овластила ищеца „***” ЕООД да предяви на
основание чл. 517 ал. 3 ГПК иск за прекратяване на „***.
На 18.02.2016г. е образувано т.д. № 39/2016 г. по
описа на СтОС – от „***” ЕООД против „***по чл. 517 ал. 3 от ГПК.
Следователно, от всичко изложено
следва, че ищцовото дружество е станало кредитор на ... на цедираното вземане,
по силата на договор за прехвърляне на вземане от 03.08.2015г. - в размер на
20 000 лв. – главница, и му е кредитор по изп. лист, издаден въз основа на
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 464/2016г. на СтРС,
но не е станало кредитор на „***– поради твърдяната в исковата молба процедура
по чл. 517 от ГПК. Съгласно Решение № 165/19.05.2016г. по т.д. № 883/2014г., II
т.о. на ВКС – по чл. 290 от ГПК /допуснато до касация по този въпрос, както и
относно допустимостта на иска/, разпоредбата на чл. 517 от ГПК урежда реда за
удовлетворяване на кредитор с изискуемо вземане към длъжник - съдружник в дружество
чрез изпълнение върху дела му от търговското дружество. След налагането на
запор върху дела на длъжника - съдружник в дружеството, съдебният изпълнител
връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване на участието на
длъжника в дружеството. След изтичането на три месеца, ако вземането на
кредитора не е удовлетворено, съдебният изпълнител овластява взискателя да
предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото
прекратяване. Предмет на този иск е прекратяването на търговско дружество с
ограничена отговорност и процесуална предпоставка за предявяването му е
наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството
на взискател, а търговското дружество – на трето задължено на лице по смисъла
на чл. 507 и сл. от ГПК, осуетило изпълнението върху припадащата се на длъжника
в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял. С връчването по
реда на чл. 517 ал. 3 от ГПК на изявлението на взискателя за прекратяване
участието на длъжника в дружеството, взискателят не придобива качеството на
кредитор на дружеството с вземане в размер на припадащата се на съдружника –
длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125 ал. 3 от ТЗ. С оглед
на това, взискателят не е активно материалноправно легитимиран да предявява иск
по чл.135 ЗЗД срещу дружеството /по съществото, а не по допустимостта на иска/.
Следователно, след като ищцовото дружество не е
кредитор на „***– прехвърлителят по процесната сделка, респ. „***не е длъжник
на ищцовото дружество, предявеният отменителен иск е неоснователен.
Отделно от това, договорът за цесия, по силата на
който ищцовото дружество е станало кредитор на ... на цедираното вземане, е от 03.08.2015г.,
второто вземане също към ... е по изп. лист, издаден по
ч.гр.д. № 464/2016г. на СтРС, а процесната продажбата на УПИ в с.
Дълбоки от „*** е от 01.06.2015г. , т.е. преди цесията и преди ищцовото
дружество да е станало кредитор на ... – и по двете вземания. Възникването на
качеството на кредитор на ищеца към разпоредилия се с имуществото си длъжник
трябва да предхожда разпоредителните действия на длъжника с неговото
имуществото, служещо за удовлетворяване вземането на кредитора. Ето защо, при
положение, че това вземане е преминало чрез цесия в патримониума на цесионера и
датата на цесията се предхожда от разпоредителната сделка, то цесионерът не е
имал качеството кредитор към датата на разпоредителното действие, следователно
не е и увреден от него към датата на извършването му. Когато атакуваната с иск
по чл. 135 ал. 1
от ЗЗД като относително недействителна разпоредителната сделка с
имущество на длъжника е сключена преди датата на самата цесия, с която
цесионерът е придобил вземането срещу длъжника, цесионерът не е активно
материалноправно легитимиран да води този иск /Решение № 199 от 13.11.2012г. по
т.д. № 191/2012г., ТК, II т.о. на ВКС, по чл. 290 от ГПК/.
Но в настоящия случай, ищецът не е и кредитор на
ответното дружество.
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
С оглед изхода на спора, в тежест на ищеца следва да
се възложат направените от ответното дружество разноски, съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК, в размер на общо *** лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***” ЕООД, с ЕИК ***1, против „***, ЕИК ***. 1, и Ж.М.Г., с ЕГН **********,***, иск за обявяване за недействителна, спрямо „***” ЕООД, с посочен ЕИК и адрес, извършената на 01.06.2015г. покупко- продажба на недвижим
имот, обективирана в нотариален акт № 178, том.I, peг.
№ 1522, дело № 107/2015г. по описа на нотариус
Антония Коева, с рeг. № 309 по регистъра на НК и с район на действие РС- гр.Стара Загора,
вписан в Служба по вписванията под № 6020/01.06.2015г., акт №150, том XV, дело
3048/2015г., по силата на която „***, с посочен
ЕИК и адрес, е продал на Ж.М.Г.,
с посочено ЕГН и адрес, следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор №77476.507.167, по
кадастрална карта и регистри, одобрени със заповед № РД-18-1/ 15.01.2007г. на
ИД на АК, находящ се в землището на с.Хрищени, п.к.6050, Община Ст. Загора, ул.
Новозагорско шосе, с площ 3 418 кв.м., с трайно предназначение-
урбанизирана територия, с начин на трайно ползване- за химическа и каучукова
промишленост, който имот е образуван от
поземлен имот с идентификатор № 77476.507.36, който имот е бил с номер по
предходен план -194014, съгласно изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри
със Заповед № КД-14-24-354/03.08.2011г., на началник на СГКК- Стара Загора, при
граници на продадения имот по актуална скица: имот с идентификатор № 77476.507.168, имот с
идентификатор № 77476.507.33, имот с идентификатор № 77476.507.34, имот с
идентификатор № 77476.507.11, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, с ЕИК ***1, да заплати на „***,
ЕИК ***. 1, сумата от *** лв.,
направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Старозагорския окръжен съд.
Районен съдия: