№ 29696
гр. ..... 24.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110120586 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Ц. М., А. Ц. Т. и
П. Р. Т., чрез адв. А., срещу Д. И. Х..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание
чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
Ищците са предявили осъдителен иск с правно основание по чл. 109 ЗС, с който
претендират осъждането на ответницата за извършване на определени заместими
действия. На основание чл. 70, ал. 3 ГПК, при съобразяване на дадените в т. 1 от
Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по тълкувателно дело № 4/2015 г. на ВКС
разяснения настоящият съдебен състав:
ДОПУСКА съдебно - техническа експертиза, вещото лице по която след
запознаване с материалите по делото и изследване на процесния обект- изградена
ограда по източната граница между посочените в исковата молба съседни поземлени
имота, да даде отговор на въпроса – в какъв размер възлиза средната пазарна стойност
на разходите за материали и труд за отстраняването на настоящата и изграждането на
нова ограда.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещо лице в размер на 250 лв., вносим от ищците в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.К.Ч. който да се призове след внасяне на
депозит.
УКАЗВА на ищците, че при неизпълнение на горните указания в срок, исковата
молба ще бъде върната в тази част, поради невъзможност за определяне и събиране на
дължимата държавна такса по делото, съобразно задължителните разяснения по
въпроса как се определя цената на иска и дължимата държавна такса по иск с правна
квалификация чл. 109 ЗС, а именно: когато се претендира ответник да бъде осъден да
извърши определени заместими действия, цената на иска е паричната оценка на
1
разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, върху
който размер се определя дължимата такса. Налице е хипотезата на чл. 70 ал. 3 от
ГПК, при която съдът следва да определи приблизителната цена на иска чрез
специални знания.
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърдение, че
притежават в съсобственост поземлен имот с идентификатор ....., съставляващ УПИ ....
(стар УПИ ...), кв. 105 по плана на с. ....., район ......, ул. ..... Ответницата била
собственик на съседен поземлен имот с идентификатор ...... Твърдят, че източната
граница между двата съседни имота е неправилно отразена в действащата кадастрална
карта. Навеждат аргументи в подкрепа на твърдението им относно наличието на
грешка при отразяване на посочената имотна граница, като сочат че същата не е в
съответствие с границата на парцел ..., кв. 105 по регулационния план на с. ..... от 1948
г. Поддържат, че регулационният план от 1948 г. има характеристиките на кадастър по
смисъла на ЗКИР, защото при приложения дворищнорегулационен план била налице
трансформация на регулационните линии в имотни граници. Посочват, че съгласно
пар. 5 от ПЗР на ЗКИР, парцел по отношение на който дворищнорегулационният план е
приложен се считал за поземлен имот по смисъла на ЗКИР, съответно парцел ... от
регулационния план на с. ....., одобрен със Заповед № 4040 и Заповед № 4041 от
03.07.1948 г. е следвало да бъде отразен в действащата кадастрална карта при
съобразяване на установените регулационни линии. Вместо това обаче същият бил
нанесен в действаща кадастрална карта съгласно регулационен план на с. ....., одобрен
със Заповед № РД 50 – 09 – 128/04.07.1991 г. на главния архитект на гр. ..... Оградата
поставена по границата между двата имота била в съответствие с регулационния план
от 1948 г. Поддържат, че реална част с площ от 24 кв.м. при източната граница от
притежавания от тях имот е неправилно заснета като част от съседния поземлен имот,
собственост на ответницата. С оглед инициирано от тях производство по изменение на
кадастралната карта, в края на пролетта на 2019 г., ответницата подала възражение
срещу заявените претенции, като по свой почин предприела действия по отстраняване
на поставената ограда по източната граница между процесните имоти и установила
неправомерно фактическа власт върху собствеността им. В тази връзка, ответницата
създала пречки за ищците с оглед пълноценното упражняване на правото им на
собственост върху площ от 24 кв.м. Поддържат, че ответницата не разполагала с право
на собственост по отношение на процесната реална част от имота, доколкото
действителната граница между двата имота била установената с регулационния план от
1948 г. С преместването на оградата по източната граница между двата имота
ответницата създала пречки за ищците във връзка със затрудняване на достъпа им до
постройките в собствеността им, съответно ограничила упражняването на правото им
на собственост в пълен обем. Ето защо, молят съда да признае за установено по
отношение на ответницата, че ищците са собственици на реална част с площ от 24 кв.м.
от УПИ ..., кв. 105 по плана на с. ....., Столична община, при квоти както следва: 1/ А.
Ц. М. – ½ ид. част; 2/ А. Ц. Т. – ¼ ид. част; 3/ П. Р. Т. – ¼ ид. част, която поради
грешка в действащата кадастрална карта била заснета като част от поземлен имот с
идентификатор ...... Молят съда да приеме за установено, че действителната източна
граница между двата поземлени имота е тази по регулационния план от 1948 г. Молят
съда да осъди ответницата да им предаде владението върху завзетата от нея реална
част от съсобствения им имот с площ от 24 кв.м. Претендират осъждането на
ответницата за преустановяване на действията, с които смущава правото на
собственост на ищците по отношение на процесната част от поземления имот, както и
2
премахването за нейна сметка на изградената ограда между двата имота с дължина
около 25 м. и възстановяването на оградата в положението, в което е била, при
спазване на параметрите съгласно регулационния план от 1948 г. Молят съда да им
присъди сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба.
II Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
При условията на активно субективно съединяване са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, иск по чл.
108 ЗС и иск по чл. 109 ЗС.
Ищците претендират признаването за установено по отношение на ответницата,
че същите притежават в съсобственост при квоти, както следва: А. Ц. М. – ½ ид. част;
2/ А. Ц. Т. – ¼ ид. част; 3/ П. Р. Т. – ¼ ид. част, реална част с площ от 24 кв.м. от УПИ
..., кв.105 по плана на с. ....., Столична община, която поради допусната грешка в
действащата кадастрална карта е заснета като част от притежавания от ответницата
поземлен имот с идентификатор ...... С иска с правно основание по чл. 108 ЗС
претендират осъждането на ответницата за предаване на ищците на владението върху
завзета от нея реална част с площ от 24 кв.м., притежавана от тях в съсобственост.
С иска с правно основание по чл. 109 ЗС претендират осъждането на
ответницата за преустановяване на предприемани от нея неоснователни действия
спрямо процесната реална част с площ от 24 кв.м., чрез които смущавала правото им на
собственост. Претендират осъждането на ответницата за премахване за нейна сметка
на изградена ограда по източната граница на двата процесни поземлени имота с
дължина от 25 м., чрез която е приобщила към собствения си поземлен имот
процесните 24 кв.м. Претендират осъждането й за възстановяване на оградата във вида,
в който е била преди предприетите от нея действия, при съобразяване на
регулационния план на с. ..... от 1948 г.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
УКАЗВА на ищците, че в тяхна доказателствена тежест е да докажат по делото
следните обстоятелства:
По отношение на иска с правно основание по чл. 54, ал. 2 ЗКИР следва да
докажат правото си на собственост спрямо процесната реална част, за която твърдят,
че е неправилно заснета в действащата кадастрална карта като част от съседен имот,
притежаван от ответницата.
По отношение на иска с правно основание по чл. 108 ЗС следва да докажат
кумулативното наличие на следните предвидени в закона материалноправни
предпоставки: 1/ правото на собственост върху процесната реална част; 2/
упражняваната от страна на ответницата фактическа власт върху процесната реална
част; 3/ липсата на основание за осъществяваното от ответницата владение.
По отношение на иска с правно основание по чл. 109 ЗС следва да докажат
наличието на неоснователно въздействие от страна на ответницата над обекта на
правото им на собственост, което ограничава, смущава или пречи на пълноценно им
използване на имота според неговото предназначение.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно – техническа експертиза, която да отговори
на постановените с исковата молба задачи при депозит в размер на 400 лева, вносими
от ищците в едноседмичен срок от получаване на съобщението. НАЗНАЧАВА за
вещо лице М.К.Ч. който да се призове след представяне на доказателства за внесен
депозит.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел
3
на ищците при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата относно
завземането на част от имота на ищците от страна на ответницата и преместването на
поставената между двата поземлени имота ограда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците с правно основание по чл.
186 ГПК за изискване на образувана преписка пред Агенцията по геодезия,
картография и кадастър по заявление с рег. № 01-147368-03-04-2019 г., тъй като
същата не е необходима за решаването на правния спор.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.11.2023
г. от 10.00 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4