Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1925
гр.
Пловдив, 25.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА
при
участието на секретаря Даниела Дойчева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 5138/2019 г. по описа на ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 19-6207-000466 от 24.07.2019 г., издадено от Началника РУ-Труд
при ОД на МВР-Пловдив, с което Г.Р.Д., с ЕГН: ********** е санкциониран с
„глоба“ в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца – за нарушение на чл. 140, ал.
1 ЗДвП.
Жалбоподателят, Г.Р.Д., представляван от адв. П., оспорва законосъобразността на обжалваното НП като
излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира за
отмяна на НП.
Въззиваемата
страна, ОД на МВР-Пловдив, Сектор „ПП“, редовно призована,
не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по така
депозираната жалба.
От
фактическа страна се установява следното:
На 10.04.2019 г. св.Т.Х.Г., … при РУ Труд, съставил АУАН срещу
жалбоподателя Д. за това, че на същата дата, около 11:50 часа в с.Скутаре на
ул. “Иван Вазов”, е управлявал личния си колесен трактор „ЮМЗ“ с рама № ...,
който бил без регистрационен номер, като при извършената проверка водачът не
носел СУМПС и контролен талон към него. Констатираното било квалифицирано като
нарушения съответно на чл.140, ал.1 ЗДвП, чл.150а, ал.1 ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП, с което Д.
бил санкциониран за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. За останалите
две нарушения, констатирани в акта, било издадено отделно НП.
Изложената в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка се възприема
от настоящия съдебен състав, доколкото същата се явява неоспорена, тъй като
жалбоподателят по същество не оспорва нарушението. Налице е съответствие на
отразеното в АУАН със събраните по делото доказателства, от което се извежда и
изводът, че презумптивната доказателствена сила на АУАН, регламентирана в
нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП не само не се разколебава, но дори се
потвърждава от доказателствата по делото, а именно свидетелските показания на
актосъставителя Т.Г. (който е потвърдил изложените от него в АУАН фактически констатации). Съдът кредитира показанията му
като обективни и неопровергани от събраните по делото писмени доказателства.
Горната фактическа обстановка и анализа на събраните по делото
доказателства обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията
за това са следните:
В конкретния случай при така установените фактически констатации и с оглед
събрания доказателствен материал, съдът намира за правилно квалифицирано
поведението на жалбоподателя Д. като нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП, която допуска по пътищата, отворени за обществено ползване само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Неизпълнението
на цитираната законова норма се санкционира съответно по реда на чл.175, ал.3 ЗДвП, предвиждащ наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. за водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред
или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Съдът намира за
несъмнено установено процесното деяние, с което Г.Д. виновно е нарушил
разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП, за това, че на 10.04.2019г., около 11:50
часа, в с.Скутаре, ул.“Иван Вазов“ е управлявал колесен трактор „ЮМЗ 6 КМ“ с
рама № ..., който не е разполагал с табела, на която е отразен регистрационния
номер. Правилно е определена отговорността и субектът, който следва да я носи
като водач на въпросното МПС, какъвто се явява жалбоподателя по смисъла на §6,
т.25 от ДР на ЗДвП. На мястото на нарушението, посетено от актосъставителя, се
е намирал именно санкционираното лице, което нито към онзи момент, нито
впоследствие е оборило законовата
презумпция, че той като собственик на въпросния трактор е бил и негов водач към
момента на констатиране на деянието. Ето защо следва да се приеме, че същият е
извършил нарушение на вменената му във вина административна разпоредба.
Жалбоподателят не е оспорил по същество и посоченото по-горе нарушение към
момента на констатирането му, доколкото в АУАН няма отразени възражения. Видно
е от депозираната жалба и от изложеното в хода на съдебните прения от процесуалния представител на жалбоподателя, макар последният да оспорва издаденото срещу
него НП, че не се навеждат конкретни съображения, с които да се опровергае или
да се оспори по същество констатираното нарушение, а и същото намира
категорично потвърждение в показанията на актосъставителя. Изложени са единствено доводи на формално основание за
незаконосъобразността на атакуваното НП.
В тази насока съдът не приема за обосновано и основателно направеното от
процесуалния представител на жалбоподателя възражение за липса на отразено в
акта и НП мястото на липсващата табела с регистрационен номер, а именно -
отпред или отзад на въпросното МПС. Необходимостта от описание на това
обстоятелство в случая е без съществено значение и не влияе на преценката дали е налице основание за ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, предвид безспорно
доказания факт на отсъствие на каквато и да било табела с регистрационен номер
на процесния трактор.
Съдът не споделя и твърдяното несъответствие на акта и НП с изискванията на
чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като счита, че
нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно и е съотнесено към точната
правна норма от ЗДвП. Следва да се има предвид, че изискванията, заложени в
ЗАНН не са самоцел. Те целят предоставяне на минимални гаранции за защита на
правата на санкционираното лице като по-слаба по правило страна в
административнонаказателното производство, поради което и преценката дали има
допуснато нарушение и дали то е съществено, следва да бъде извършено на базата
на това дали санкционираното лице е разбрало какво нарушение се твърди да е
извършило. Настоящият съдебен състав намира, че в случая отговорът на този
въпрос е положителен. Доколкото от приложеното по преписката Постановление на
прокурор при Районна прокуратура-Пловдив се установява, че въпросният трактор
не е бил и регистриран по надлежен ред, което от формална страна представлява
престъпление по НК, съдът намира, че жалбоподателя ясно е разбрал за какво
нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, като
даденото описание на деянието не поражда съмнение за какво именно поведение е
санкциониран и въз основа на кой закон.
Ето защо според настоящия съдебен състав наведеното в този смисъл възражение, очевидно
не се основава на действително неразбиране, а единствено цели обосноваване на
извод за отмяна на атакуваното наказателно постановление на формално основание
/предвид несъмнената му доказаност/.
По отношение на възражението, съдържащо твърдение за нарушена разпоредбата
на чл.40, ал.3 ЗАНН, настоящият съдебен състав намира, че обсъждания казус не
попада в сочената хипотеза, съответно не е налице неизпълнение на изискването
на закона за съставяне на акта в присъствието на двама други свидетели. И актосъставителят,
и вписаният в АУАН като свидетел Х.О.са посетили мястото на проверката и са
присъствали при установяване на нарушението. И двамата са възприели факти и
обстоятелства, относими към изпълнителния състав на нарушението и неговия извършител, надлежно обективирани в
съставения АУАН, възприети и в издаденото НП. Предвид на това съдът приема, че
е спазена процедурата по съставяне на акта и свързаните с нея императивни
правила за осъществяване на административнонаказателното производство. Дори и
да се приеме допуснато от актосъставителя нарушение на чл.40, ал.3 ЗАНН, тъй
като не бил съставил акта в присъствието на двата свидетели, а на един, съдът
приема, че това нарушение е несъществено, тъй като не засяга правото на защита
на санкционираното лице до степен да го ограничава в защитата му, да го поставя
в невъзможност за разбиране на обстоятелствата на нарушението и елементите от
състава му.
Отделно от горното съдът не констатира наличие на обстоятелства, които да обосноват извод за
квалифициране на деянията като маловажен случай. Конкретно установеното
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена
опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на
чл.140, ал.1 ЗДвП, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в
нарушение.
Съдът не намери и основания за ревизиране на размера на наложените санкции,
които се явяват правилно и законосъобразно определени в предвидения в закона
минимален размер.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй
като при реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят
до опорочаване на производството.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран от горното, Пловдивски районен съд ІІІ н. с.,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-6207-000466 от
24.07.2019г., издадено от Началника РУ-Труд при ОД на МВР-Пловдив, с което Г.Р.Д.,
с ЕГН: ********** е санкциониран с „глоба“ в размер на 200.00 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца – за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.
XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението
до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК