РЕШЕНИЕ
№ 1894
гр. Пловдив, 19.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември,
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Гергана Георгиева и
с участието на прокурора Калоян Димитров, като разгледа докладваното от съдия
Методиева касационно административно - наказателно дело № 1482 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател А.П.А. с ЕГН ********** ***, обжалва Решение № 476
от 22.04.2021 г., постановено по АНД № 369/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, 17 н.с. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление №
20-1030-013743 от 07.12.2020 г. на Началник група в Сектор Пътна полиция при ОД
на МВР Пловдив, с което на жалбоподател А.П.А. с ЕГН ********** *** е било
наложено административно наказание глоба от 250 лева на основание чл.638, ал.1,
т.1, вр. с чл.461, т.1 от КЗ на нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
С жалбата се прави искане за отмяна на решението на РС Пловдив като незаконосъобразно,
неправилно и необосновано, с основен мотив неправилна преценка на съда за
законосъобразното неприлагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Претендира се присъждане
на направени разноски за двете инстанции. В съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят
не се е явил и не е изпратил представител.
Ответникът по касационната жалба ОД на МВР Пловдив, не е депозирал отговор
по касационната жалба и не е изпратил представител в съдебното заседание.
Прокурорът от ОП – Пловдив Димитров моли първоинстанционното решение да се
остави в сила като правилно и законосъобразно.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по
делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което и е ненужно да
се повтаря. Съдът, постановил оспореното решение е направил коректни изводи
относно доказаността на описаното в наказателното постановление нарушение,
което впрочем не е било и оспорено от страна на жалбоподателя. Правилна е била
и преценката на съда относно приложимия материален закон, като е извършен
подробен анализ на елементите от фактическия състав на нарушената разпоредба от
КЗ и законосъобразно е прието, че приложената санкционна норма е съответна на
установеното нарушение и определеното наказание отговаря на предвиденото в
закона с оглед вида на нарушителя.
Съдът, постановил обжалваното решение, е изложил подробни мотиви по
основното възражение на жалбоподателя А., като е достигнал до обоснования
извод, че нарушението не съставлява маловажен случай. Настоящата съдебна
инстанция напълно възприема изложеното от районния съд досежно степента на
обществена опасност на извършеното нарушение, която не предполага нарушителят
да бъде само предупреден от наказващия орган, а изисква санкционирането му с
предвидената в КЗ глоба. В тази насока като допълнение към мотивите на РС
Пловдив, настоящият съдебен състав намира за нужно да посочи, че видно от
приложената справка за нарушител жалбоподателят А. е бил санкциониран с влязло
в сила наказателно постановление през 2019 г. за нарушение от същия вид, сиреч
много близо във времето до момента на осъществяване на нарушението, предмет на
процесното наказателно постановление. Затова и изложеното в касационната жалба
обстоятелство, че това било първо по ред такова нарушение е опровергано от
съдържанието на надлежно приетата справка за нарушител/водач. Нещо повече, при
извършена справка на публичната страница на Гаранционен фонд, става ясно, че за
въпросният автомобил, предходно действалата застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ е била с изтекъл срок още към 02.11.2020 г., а нарушението
е констатирано на 12.11.2020 г. В тази насока и обстоятелството, че то е било
отстранено веднага още на 13.11.2020 г., съпоставено с посочените по-горе други
обстоятелства, не може да доведе до извод за наличие на маловажност на
конкретното нарушение.
Следва да се има предвид по повод възраженията на жалбоподателя, че наказващият
орган не е длъжен да излага нарочни мотиви в наказателното постановление по
отношение неприложимостта на чл.28 от ЗАНН, доколкото това не е част от
задължителните реквизити на наказателното постановление и е очевидно, че след
като наказващият орган е определил административно наказание, същият е отчел,
че случаят не попада в хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Тази преценка на органа,
издал наказателното постановление, е била подложена на коректна проверка за
законосъобразност от първоинстанционния съд, който, в резултат на същата, е
достигнал до законосъобразния извод за потвърждаване на наказателното
постановление.
При извършената и служебно проверка от страна на настоящия съд
по реда на чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон.
Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК във
връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 476 от 22.04.2021 г., постановено по АНД № 369/2021 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, 17 н.с.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: