ПРИСЪДА № 16
Гр. Сливен, 18.04.2012 год. ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенският окръжен съд, наказателно отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети април, 2012 год., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДКА ДРАЖЕВА СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: А.К.
З.Н.
С участието на секретар К.И., присъствието на прокурор ВАНЯ БЕЛЕВА, докладвано от Председателя НОХД № 683 по описа за 2011 год. на Сливенския окръжен съд
ПРИСЪДИ :
ПРИЗНАВА подсъдимия М.С.А. роден на *** ***, с начално образование, нежен, безработен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 22 юни 2011 г. на главен път 1-6 км. 357 плюс 300, посока гр.Бургас - София, в землището на Община Твърдица, област Сливен при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди А8" с рег. № LLЕ 02-957, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20 ал.1 от ЗДП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват" и чл.21 ал.1 от ЗДП при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава 90 км/час извън населено място, като пътно превозно средство от категория В, съгласно чл. 11 ал.З от ППЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на И. В. *** и Г. ***, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 1,11 на хиляда, установено по надлежния ред е протокол за химическа експертиза № 304/11 г. на ОД на МВР - Сливен и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 343 ал.З предложение 1 и 4 буква „б" предложение 2, вр. чл. 342 ал.1 вр. чл. 54 от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от ШЕСТ ГОДИНИ,
което да се търпи при първоначален „общ" режим в затворническо общежитие от открит тип, като ОПРАВДАВА подсъдимия по първоначално повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 343 ал.4 вр. ал.З, предложение 1 и 4, буква „б" предложение 2 вр. чл. 342 ал.1 от НК.
На основание чл. 343 Г вр. с чл. 49 ал.2 от НК, лишава подсъдимия М.С.А. от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ ГОДИНИ.
На основание чл.53 ал.1 буква „а" от НК отнема в полза на държавата лек автомобил марка „Ауди А8" с рег. № LLE 02957.
След влизане на настоящата присъда в сила
веществените
доказателства, а именно: марля напоена с
червеникава на цвят течност,
иззета от предна лява седалка
поставена в найлонов плик и запечатана с
лепенка на ОД на МВР Сливен с
№ 04844, срязано парче с червеникава на
цвят течност от страничен ляв аербег спрямо
предна лява седалка,
поставено в найлонов плик и запечатано с
лепенка на ОД на МВР - Сливен
с № 04845, срязано парче от аербега на волана, с червеникава на цвят течност по него, поставено в найлонов плик и запечатано с лепенка на ОД на МВР - Сливен с № 04846, да се унищожат като вещи без стойност.
ОСЪЖДА подс.М.С.А. да заплати по сметка на Окръжен съд - Сливен в полза на републиканския бюджет направените по делото разноски в размер на 641 лв.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред БАС в 15-дневен срок, считано от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
МОТИВИ към ПРИСЪДА № 16 от 18.04.2012г по НОХД№ 683/2011г на СлОС
ОП-Сливен е повдигнала обвинение срещу подсъдимия М.С.А. за извършено престъпление по чл.343 ал.4 вр.ал.З предл.1 и 4 б."Б" предл.2 вр.чл.342 ал.1 от НК. В с.з. представителят на ОП-Сливен в с.з. поддържа повдигнатото обвинение.
Подсъдимият е бил редовно призован за съдебното заседание, но не се е явил пред съда като по делото са налице данни, че се намира извън пределите на РБългария. Това обстоятелство се потвърждава и от направеното изявление от неговия защитник, който заяви също, че не може да посочи уважителни причини за неявяването в с.з. на своя подзащитен. Съдът счете, че неявяването на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина по делото и разгледа същото в негово отсъствие.
Защитникът на подсъдимия А. заявява, че фактическата обстановка, такава, каквато е описана в обвинителния акт е доказана по несъмнен начин. Счита обаче, че пострадалите са допринесли за настъпването на вредоносния резултат, тъй като и двамата са съзнавали, че подсъдимият в качеството му на водач на МПС, претърпяло впоследствие |ПТП, е употребил алкохол. Моли съда да отчете и обстоятелството, че самият подсъдим също е пострадал сериозно при ПТП, както и че здравословното и психическото му състояние е влошено, както и че преживява тежко загубата на пострадалия И. В., който е негов първи братовчед и между А. и В. е съществувала силна привързаност. Предлага се на съда да наложи минимално наказание на подс.А..
В с.з.съдът е конституирал като частни обвинители в наказателното производство родителите на пострадалата Г. С.А.- Р.Й.Щ. и С.А.Щ.. Последните поддържат частното обвинение.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.С.А. е правоспособен водач на МПС, притежава свидетелство за правоуправление за категории „В" и „М" с № *********, издадено от сектор „КАТ" при ОД на МВР-Сливен. Като водач на МПС е наказван по административен ред за извършени нарушения на правилата за движение.
На 22.06.2011г подс.А., управлявайки собствения си лек автомобил марка „Ауди А8" с рег.№ ИЕ/полска регистрация/ потеглил за с.Баня, общ.Нова Загора, към гр.Гурково, общ.Стара Загора, за да срещне с приятелката си свид.Т.Т.М.. Около 11ч пристигнал в гр.Гурково, където в автомобила отпред се качила свид.М. и двамата потеглили за гр.нова Загора. След пристигането си там при тях в автомобила се качила и пострадалата Г. С.А. и тримата потеглили за гр.Сливен. След известно време тримата се отправили към с.Баня. Докато пътували, решили да се отбият в едно крайпътно заведение до гр.Шивачево. В заведението тримата си поръчали алкохол. Междувременно подсъдимият се обадил по телефона на пострадалия И. В.В. и го помолил да отиде при тях. В. пристигнал в заведението. От там до с.баня пътували-подсъдимият и свид.М. в автомобила на подсъдимия, а пострадалите В. и А.- в автомобила на В.. В с.Баня, пред дома на подс.А. пострадалият В. паркирал своя лек автомобил и четиримата се качили в автомобила на подс.А.. МПС
управлявал подс.А., до него седяла свид.М., а на задните седалки се настанили двамата пострадали-В. и А.. Отправили се към гр.Гурково. Подсъдимият управлявал автомобила с изключително висока скорост и свид.М. започнала да го моли да спре и да даде на пострадалия В. да шофира. Въпреки нейните молби подсъдимият отказал да спре и продължил да управлява автомобила с висока скорост. Когато стигнал до главен път 1-6 в землището на Община Твърдица подс.А. се движел със скорост 215км/ч и предприел промяна на посоката на движение от собствената лента за движение като завъртял волана надясно. При тази маневра се получил въртящ момент, при който подсъдимият изгубил контрола върху управлението на автомобила и последният напуснал пътното платно при относително странично плъзгане.
В този участък видно от протокола за оглед пътят в района е прав, хоризонтален, равен, без дупки и неравности. Движението е двупосочно, с по една лента за движение във всяка посока. Вляво и вдясно платното е ограничено от чакълести банкети с ширина 2.5м.
Автомобилът напуснал платното за движение, преминал през банкета, след което са настъпили четири последователни удара.
Първият удар е бил между предната челна повърхност на автомобила и крайпътно дърво с дебелина на ствола 20-25см. В резултат на удара на ниво 1.1м до 1.9м от основата на стъблото дървото е с обелена кора.
Вторият удар бил между предно-дясната странична повърхност на автомобила и второ крайпътно дърво с дебелина на ствола 32 см. В тази част е настъпило разкъсване на двигателния отсек и изпадане на елементите на двигателя и системите около него. След този удар е последвала ротация на автомобила и завъртане в посока на часовниковата стрелка на около 180 градуса.
Последвалият трети напречен удар между задната дясна врата и трето крайпътно дърво, пред който е настъпило пълно разделяне на автомобила на две части. В тази зона настъпила и смъртта на возещите се на задната седалка пътници - пострадалите И. В. и Г. А., които са изпаднали от автомобила в резултат на този удар. След това е последвал четвърти удар между задната отделена част на автомобила и четвърто крайпътно дърво, в резултат на което е настъпила ротация и преобръщане на частта от автомобила до крайно положение на покой, а средната част на автомобила е продължила плъзгайки се по терена до крайно положение на покой.
След произшествието свид.М. успяла да се измъкне от предната част на автомобила и да стигне до намиращата се в близост бензиностанция, откъдето бил подаден сигнал за настъпилото ПТП до РУ „Полиция" - Твърдица. На място пристигнал инспектор „Пътен контрол" при РУ „Полиция" - Твърдица, както и медицински екип от ЦСМП - Твърдица, който констатирал смъртта на пострадалите В. и А., а подс.А. и свид.М. били откарани в МБАЛ „ д-р Иван Селимински" - Сливен за оказване на медицинска помощ. В резултат на настъпилото ПТП свид.М. получила единствено болки в лявата гръдна половина, престояла до сутринта в болницата и после била изписана, поради липса на наранявания налагащи болничен престой.
Видно от назначената по делото съдебно-медицинска експертиза на труп, причината за настъпването на смъртта на пострадалия И. В. е изпадането му в състояние на необратим шок, вследствие масивните счупвания на черепните кости, костите на гръдния кош и крайниците и разкъсванията с размачкване на мозъка, белите дробове, сърцето и коремните органи. Настъпването на смъртта е било неминуемо, а спасяването на живота на пострадалия било невъзможно.
Установените травматични увреждания по тялото на пострадалия В. са получени вследствие действието на твърди, тъпи и тъпо-ръбести предмети и същите са получени по механизма на удряне, триене и притискане на травмираните области на тялото между такива предмети. Същите добре отговарят да са получени вследствие удрянето на травмираните области на тялото по вътрешното обзавеждане на катастрофиралия лек автомобил, притискане от тях с последващо изпадане от автомобила и удряне на тялото на пострадалия с главата по земята със значителна сила. Уврежданията добре отговарят да са получени по начин и време, както е посочено и в предварителните сведения.
От установените концентрации на етилов алкохол в кръвта е видно, че непосредствено преди настъпването на смъртта, пострадалият е консумирал незначително количество алкохол. Установената концентрация на етиловия алкохол в кръвта отговаря на субклинична степен на остро алкохолно отравяне. Лицата с такава концентрация се приемат практически за трезви. Наличието на етилов алкохол в кръвта не е оказало някакво влияние върху настъпването на смъртта на пострадалия.
Видно от назначената по делото съдебно-медицинска експертиза на труп, причината за смъртта на пострадалата Г. А. е тежкото шоково състояние, в което е изпаднала вследствие множествените травми в областта на главата, гръдния кош и поради значителната кръвозагуба, което е видно от анемизирането на кожата, лигавиците и вътрешните органи. За настъпването на смъртта е имало значение и черепно-мозъчната травма вследствие умерено изразените субарахноидални кръвоизливи и огнищните контузии на мозъка по изпъкналите повърхности на двете мозъчни хемисфери предимно в областта на лявата голямомозъчна хемисфера, които са довели до изпадането на пострадалата в състояние на дълбока кома. Описаните увреждания се дължат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне н такива и притискане на главата и гръдния кош между такива предмети. Всички описани травматични увреждания се дължат на автомобилната травма, получени са при възникналото ПТП и настъпването на смъртта е пряка и непосредствена последица на възникналото произшествие.
Установената концентрация от 2,33 промила етилов алкохол в кръвта на пострадалата отговаря на средна степен на остро алкохолно отравяне. Наличието на етилов алкохол в кръвта на пострадалата не е оказало някакво влияние върху настъпването на смъртта й.
От назначената по делото съдебно-химическа експертиза е установено, че в изследваната проба кръв на подсъдимия, взета непосредствено след произшествието се установява наличие на 1,11 промила етилов алкохол.
В хода на разследването е назначена авто-техническа експертиза, от заключението на която е видно, че скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимия преди ПТП-то е била около 215 км в час, която е значително над допустимата за извън населено място със скорост от 90 км в час. Опасната зона за спиране на автомобила при тази скорост е около 258 м. Автомобилът е напуснал платното за движение при предприета промяна на посоката на движение на подсъдимия след завъртане на волана надясно. Напускането на платното за движение не се дължи на възникнала внезапна техническа неизправност на автомобила като например увреждане на гума или кормилно управление.
Промяната на праволинейната посока на движение според експерта е възможна при няколко хипотези:
управление на автомобила със значителна скорост, довело до минимално отклонение на автомобила към насрещната лента. При тези действия е последвала рязка промяна на дясно и загуба на управление;
промяна на осветеността на автомобила от дълги на къси светлини, което е довело до значително по малка далечина на видимост, като тази осветеност и съответно видимост не е била съобразена със скоростта на движение. В този случай на разминаване на насрещно движещ се автомобил при промяна на осветеността от дълги на къси светлини е възможно да е налице частично отклоняване на автомобила в нежелана посока, от което е следвала корекция на управлението и настъпила загуба на управление. Технически правилно е при управление на къси или дълги светлини, скоростта на автомобила да е съобразена с далечината на видимост или тя следва да се по-голяма от опасната зона за спиране; възникнала опасност за водача по направление отляво на дясно спрямо неговата посока на движение. Подобна опасност следва да е била светъл обект и да е била възможна за възприемане на достатъчно голямо разстояние при наличната ограничена видимост от далечината на осветеност. По делото не са налице данни за такава опасност.
Техническата причина, довела до възникването на ПТП е движението на автомобила с технически и несъобразена, многократно надвишавата разрешената скорост на движение съобразно осветеността пред автомобила, предприетото технически неправилно отклоняване на автомобила надясно и напускане на платното за движение. Подсъдимият А. е с начално образование, неженен, безработен, неосъждан.
След претърпяното ПТП е бил откаран в МБАЛ „Д-р Ив.Селимински"АД-Сливен като е постъпил на 23.06.2011г в 02.20ч и е изписан на 27.06.2011г. След това е постъпил на лечение в отделение по „Неврохирургия" при МБАГГТокуда Болница София" АД в периода от 30.06.2011г до 07.07.2011г с травма на шията -счупване на шиен прешлен и охлузвания по тялото. От 16.07.2011г до 26.07.2011г е бил на лечение в отделение по пневмология и фтизиатрия в МБАЛ"Д-р Ив.Селимински"АД-Сливен с диагноза „Абсцес с пневмония вдясно. Контузио торацис.състояние след фрактура вертебре С5". От 15.08.2011г до 22.08.2011г е бил на лечение в отделение по физиотерапия и рехабилитация" в МБАЛ -Стара Загора с основна диагноза „Последици от счупване на гръбначния стълб-С5". На 27.09.2011г е постъпил на лечение в „Център за психично здраве" ЕООД-Стара Загора и е изписан на 12.10.2011г.. В представената по делото епикриза е посочена основна диагноза:" Разстройство в адаптацията.Депресивен синдром" и статус при изписването:"Контактен. Ориентиран правилно...Без оплаквания..."
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно. Съдът кредитира показанията на свидетелите Т.М., С.М. и М.М., които показания бяха прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.5 от НПК, както и показанията на свидетелите В.В. и Р.Щ., разпитани в с.з. Показанията на тези свидетели взаимно се
допълват, без да си противоречат помежду си и очертават една безспорна фактическа обстановка. Последната се изяснява още и чрез заключенията на вещите лица по назначените съдебно-медицински, съдебно-химическа и съдебна автотехническа експертиза. От своя страна заключенията на вещите лица са подробни, пълни обосновани и не пораждат съмнения по отношение на правилността им. Същите допринасят за изясняване на съществени обстоятелства, включени в предмета на доказване-механизма на причинените увреждания и причината за смъртта на пострадалите, причините за възникване на пътнотранспортното произшествие и механизма на неговото протичане.
В съдебно заседание компетентно и убедително експертите отговориха на всички въпроси, поставени както от защитника на подсъдимия, така и от представителите на държавното и частно обвинение. В хода на обсъждането на експертното заключение бяха поставени въпроси, свързани с механизма на пътнотранспортното произшествие и обсъдени вариантите на причините.
Съдът счита, че следва да кредитира писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени действия са изготвени в съответствие с общите изисквания на чл.128 и следващите текстове от НПК и на специалните изисквания за конкретното процесуално действие, поради което се преценят от състава като годни доказателствени средства.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият М.А. е осъществил състава на престъплението по чл.343 ал.З предложение първо и четвърто б.Б" предл.2 вр.чл.342 ал.1 от НК, след като на 22.0б.2011г на главен път 1-6 км.357+300, посока Бургас-София, в землището на Община Твърдица, обл.Сливен при управление на моторно превозно средство-лек автомобил марка „Ауди А8" с рег.№ LLЕ 02-957, нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20 от ЗДвП и чл.21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И. В. и Г. А. като деянието е извършено в пияно състояние- с концентрация на алкохол в кръвта 1,11 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза №304/11г на ОД на МВР-Сливен и представлява особено тежък случай.
Съдът съобрази обстоятелството, че конкретният казус не попада в хипотезата на чл.343 ал.4 от НК, тъй като подсъдимият с деянието си е причинил смъртта на две лица, а за да е съставомерно деянието по посочената законова разпоредба следва да е настъпила смъртта на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица. От материалите по делото е видно, че в случая няма причинена телесна повреда на лице и не на последно място липсва такова обвинение, поради което съдът оправда подсъдимия по обвинението за извършено престъпление по чл.343 ал.4 от НК.
Съдът прие, че деянието на подсъдимия представлява престъпление по смисъла на чл.343 аб.З б."б" предложение второ, а не предложение първо от НК, т.е. че случаят е особено тежък по смисъла на чл.93 т.8 от НК. Това според настоящата инстанция е така, тъй като обществената опасност както на деянието, така и на дееца са изключително високи. Престъплението е извършено в тъмната част на денонощието, при управление на МПС със скорост около 215 км/ч. Вярно е, че нарушението на правилата за движение, по-конкретно нормата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, забраняваща управлението на МПС извън населените места със скорост по-висока от 90 км/ч е елемент от състава на престъплението, за което на
подсъдимия е повдигнато обвинение. Самият размер на скоростта, с която се е движило МПС, управлявано от подсъдимия обаче е около 215 км/ч , което според настоящия състав на СлОС е белег за изключително висока обществена опасност на дееца, тъй като в пъти превишава разрешената скорост за движение на автомобили извън населено място. Движението, макар и по прав път, но в тъмната част на денонощието с такава висока скорост е индиция за лекомислено, самонадеяно и изключително безотговорно поведение от страна на дееца, който сам се е поставил в положение да не може да управлява автомобила безаварийно и безопасно. Автомобилът е управляван от подсъдимия с описаната по-горе скорост в присъствието на три лица, които подсъдимия е изложил на опасност, а това е също показателно за изключително високата обществена опасност на дееца. В този ред на мисли съдът следва да подчертае, че поведението на водача е предизвикало негативно изживявания сред пасажерите, за което свидетелства преживялата ПТП свидетелка М., която преди самия инцидент е започнала да моли подс.А. да спре и да предостави за управление автомобила на пострадалия И. В., но подсъдимия не е откликнал на увещанията й. Не на последно място към изводите си за изключително висока степен на обществена опасност на дееца съдът следва да добави и обстоятелството, че подс.А. е бил наказван по административен ред за извършени нарушения на правилата за движение. От друга страна самото деяние, механизма на настъпване на ПТП, настъпилите вредни последици, които включват не само смъртта на двамата пасажери / същата е част от състава на престъплението/, а и увреждането на превозното средство, както и възникналата потенциална опасност за други евентуални участници в движението обуславят наличието на особено тежък случай.
От обективна страна по категоричен начин се установи, че подс.А. при управлението на лекия автомобил, който представлява пътно превозно средство от категория В, съгласно чл.21 ал.З от ППЗДвП, е избрал скорост на движение около 215 км/ч, с което е нарушил забраната , визирана в чл.21 ал.1 от ЗДвП да превишава извън населено място скорост от 90 км/ч.
От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза се установява, че автомобилът е напуснал платното на движение след завъртане от подсъдимия на волана надясно. Напускането на платното за движение не се дължи на възникнала внезапна техническа неизправност на автомобила -например увреждане на гума или на кормилно управление, нито на контакт с друго превозно средство, а на пълна загуба на контрол върху превозното средство от подсъдимия, с което се налага извод за нарушаване и на правилата за движение, визирани в чл.20 ал.1 от ЗДвП /"Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват"/.
Според експерта техническите причини, довели до възникването на ПТП са движението на лекия автомобил с технически несъобразена, многократно надвишаваща разрешената скорост на движение съобразно осветеността пред автомобила, предприетото технически неправилно отклоняване на дясно и напускането на платното за движение.
Експертът е посочил различни варианти на причините за промяната на праволинейната посока на движение на автомобила, които са изброени подробно във фактическите констатации по-горе :управление на автомобила със значителна скорост, което да е довело до минимално отклоняване на МПС към насрещната лента, промяна на осветеността на автомобила от къси на дълги светлини и оттам-до значителна по-мака далечина на видимост,възникнала опасност за водача по
направление от ляво на дясно спрямо неговата посока за движение. Относно последната вероятна причина експертът е пояснил, че подобна опасност следва да е била светъл обект и да е била възможна за възприемане на достатъчно голямо разстояние при наличната видимост от далечината на осветеност, а по делото няма данни за такава опасност. Всички тези изброени от експерта вероятни причини са в сферата на хипотетичното, но категоричният извод, който се налага от заключението на вещото лице, че в случая е налице виновно поведение от страна на подсъдимия и нарушаване на задълженията му да спазва правилата за движение по пътищата.
Безспорно нарушавайки правилата за движение по пътищата и управлявайки автомобила от една страна със скорост около 215 км/ч и в пияно състояние-с концентрация на алкохол в кръвта 1,11 на хиляда, подсъдимият с поведението си е станал причина за възникване на ПТП, при което е настъпила смъртта на две лица- Г. А. и И. В..
От субективна страна деянието е извършено при смесена вина-от една страна същият умишлено е нарушил правилата за движение по пътищата , но по непредпазливост е причинил смъртта на две лица , тъй като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл съобразно квалификацията си на водач на МПС да ги предвиди. В тази връзка разпоредбата на чл.11 ал.5 от НК предвижда деецът да отговаря за престъплението, което е по-тежко с оглед настъпилите допълнителни общественоопасни последици, когато по отношение на тях деецът е действал по непредпазливост, макар деянието да е осъществено умишлено спрямо други по-леки последици.
Като причини и условия за извършване на престъплението съдът преценя проявеното от страна на подсъдимия незачитане на основни правила за движение и проявената му самоувереност в качеството му на водач на МПС при управлението на автомобила.
При определяне вида и размера на наказанието, наложени на подсъдимия, съдът съобрази предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК като вид и размер на санкцията за този вид престъпления, отчете степента на обществена опасност на дееца и на неговото деяние, взе предвид и подбудите, мотивирали подсъдимия да извърши престъплението като бяха спазени изискванията на чл.36 от НК относно постигане целите на наказанието.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете налаганите на подсъдимия наказания по административен ред за нарушаване на правилата за движение по пътищата.
За смекчаващи отговорността обстоятелства съдът намира приема чистото съдебно минало, възрастта на подсъдимия, положителните му характеристични данни, влошеното здравословно състояние на подсъдимия / което от своя страна е следствие от възникналото ПТП/, социалното му положение/безработен/.
Ръководен от тези изводи и като взе предвид целите на индивидуалната и генерална превенция съдът сметна, че на подс.А. следва да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК, но при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на шест години лишаване от свобода, което на осн.чл.59ал.1 вр.чл.61 т.З от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Размерът на наказанието, което гравитира около минималния, предвиден в разпоредбата на чл.343 ал.З б."Б" предл.2 от НК съдът определи и като се съобрази в известна степен и със становището на представителя на държавното обвинение. В същия размер бе
определено наказанието по чл.343г от НК като подсъдимият бе лишен от право да управлява МПС за срок от шест години с оглед разпоредбата на чл.49 ал.2 от НК.
На основание чл.53 ал.1 б."а" от НК съдът отне в полза на държавата лекия автомобил марка „Ауди А8" с рег.№LLЕ 02957 . Както по-горе бе упоменато в случая от субективна страна е налице смесена форма на вината. След като подсъдимият умишлено е нарушил правилата за движение по чл.20 и чл.21 ал.1 от ЗДвП като за това си е послужил с принадлежащото му МПС, то съдът постанови отнемането на последното в полза на държавата..
С оглед правилата на процеса съдът осъди подсъдимия да заплати на СлОС направените по процеса разноски в размер на 641лв.
Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: