№ 132
гр. Провадия, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Е.К.А.
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20253130200368 по описа за 2025 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН, въз основа на жалба от „Брутос“ ООД с ЕИК ****** , представлявано
от С.Н.С., срещу Наказателно постановление №-832505-F823777/17.06.2025 г.,
издадено от Началника на Отдел "Оперативни дейности" – ******, Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна Дирекция "Фискален контрол" на
Национална Агенция за приходите, с което за административно нарушение
на чл. 27, ал.1,т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., на основание чл. 185, ал.5,
вр.ал.4 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
2 000 лв.
В жалбата се иска отмяна на обжалваното пред настоящия съд
наказателно постановление, с аргументи за незаконосъобразност на същото, с
оглед издаването му при нарушение на процесуалните и материалните
законови разпоредби, което се поддържа и в депозирана по делото молба от
пълномощник.
В съдебно заседание, проц.представител на въззиваемата страна моли да
се остави жалбата без уважение и да се потвърди издаденото НП, доколкото се
сочи, че установеното нарушение е доказано по безспорен начин, а
разпоредбата на чл.185 от ЗДДС не иска настъпването на вредоносен резултат
за Държавата за да бъде наложена предвидената санкция. Претендират се и
разноски.
Призованата на осн.чл.62 от ЗАНН Районна прокуратура-****** не
изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона,
1
намира за установено от фактическа страна следното:
При извършена на 29.04.2025 г. проверка от служители на ЦУ на НАП,
сред които и св.К., на търговски обект – Снек-Бар 1, находящ се в с.******,
община ******, „Неолитно селище“, стопанисван от „Брутос“ ООД, било
констатирано, че дружеството в качеството си на лице по чл.3 от Наредба Н -
18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства на МФ, е допуснало нарушение на разпоредбите на
същата, като не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна
група според вида на продажбите - в конкретния случай по отношение на
предлаганите в Снек-Бар 1 стоки - в група "Б", продажбите на които се облагат
с 20% данък върху добавената стойност.
В хода на проверката от ФУ с рег. № 4257499 била изведена Справка
КЛЕН по номер на документ от №0066710 до № 0066710 от 08.03.2025 г.
11:23:59 ч. до дата 08.03.2025 г. 11:23:59 ч. от който се установило, че имало
извършена продажба на стоки на обща стойност 19,36 лева, като закупените
стоки били регистрирани в данъчна група "Г" с данъчна ставка 9 % ДДС,
вместо в данъчна група "Б" с данъчна ставка 20 % ДДС.
За така констатираното нарушение бил съставен нарочен ПИП сер.АА
№ 0185754/29.04.2025 г, а в последствие и АУАН № F823777/23.05.2025 г. в
присъствие на пълномощник на дружеството, който подписал акта без
вписване на възражения в същия. Такива били депозирани на 30.05.2025 г. - в
срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН, с аргумент, че практически не е настъпило
ощетяване на бюджета, тъй като за всички извършвани продажби реално е
била начислявана ставка от 20% ДДС, видно и от ежемесечно подаваните
справки-декларации за ДДС, приложени към преписката. Възраженията били
приети за неоснователни от АНО, който въз основа на съставения акт издал
обжалваното пред настоящия съд наказателно постановление, възприемйки
изцяло посочената в АУАН фактическа обстановка и правна квалификация, и
на жалбоподателя за административно нарушение на чл. 27, ал. 1,т.2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г., на основание чл. 185, ал. 5, вр. ал. 4 от
ЗДДС била наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
Описаните по-горе обстоятелства се установяват от приобщените към
преписката документи, представляващи писмени доказателства и дадените в
хода на съдебното следствие показания на актосъставителя – св.К., които
съдът изцяло кредитира като обективно и достоверно дадени, в съответствие с
представените по делото писмени доказателства.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид установените факти направи следните
правни изводи:
Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в
законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разглеждайки я по същество, настоящият съдебен
състав съобрази следното:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за
тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57
2
ЗАНН. Описаното нарушение, е по начин индивидуализиращ същото и
позволяващ на нарушителя да разбере, за какво конкретно нарушение е
санкциониран и както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са
намерили отражение приетите за осъществили се от страна на
административнонаказващия орган обективни признаци на състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така
също и конкретната законова разпоредба, под които са субсумирани фактите,
установени от административнонаказващия орган и приложимата санкционна
норма.
По делото спор относно фактите няма, като претенцията на въззивника е
относно неправилното приложение на закона от АНО, обективирано в
атакуваното пред съда НП възоснова и на което се иска отмяната му, тъй като
установената по делото фактическа обстановка не обуславяла соченото
нарушение, аргумент за което се изтъква от една страна както грешното
посочено основание на разпоредбите на чл.185, ал.5, вр.ал.4, които
препращали към чл.185, ал.1 и чл.118, ал.1 от ЗДДС, предвиждащи
санкциониране въобще при неиздаване на отчетен документ, а от друга -
практически липсата на настъпила щета за бюджета.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая действително се налага
корекция касателно приложеното от страна на АНО законово основание на
ЗДДС, но не по посочените от страна на въззивника аргументи, като същото
налага единствено изменение на обжалваното пред съда НП.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано
по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен
документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да
я съхранява до напускане на обекта. В изпълнение на тази законова
разпоредба на основание чл. 118, ал. 2, 3, 3а, 4, 18 и 20 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1
от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, от министъра на
финансите е издадена Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от тази Наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен в изрично уредените случаи. Съгласно чл. 27, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите, лицата по чл.
3 с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да
регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според
вида на продажбите: 1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са
освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2.
група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък
върху добавената стойност; 3. група "В" - за продажби на течни горива чрез
измервателни средства за разход на течни горива; 4. група "Г" - за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената
стойност. Разпоредбата на чл. 66а от ЗДДС регламентира случаите на
определяне на ставката на ДДС в размер на 9 %.
В случая не се спори от страните, че за извършената продажба на стоки в
обекта стопанисван от въззивника на 08.03.2025 г. касов бон е бил издаден и е
3
съдържал необходимите съгласно наредбата реквизити, а така и че издаденият
фискален бон не отговаря на изискванията на чл. 27, ал. 1 от същата наредба т.
к. продажбата на стоки не е регистрирана в данъчна група "Б"-за стоки и
услуги, продажбата на които се облагат с данък 20%ДДС, а е регистрирана в
данъчна група "Г"-9 % ДДС.
Предвид това, че дружеството не е изпълнило задължението си да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги по
данъчни групи, според вида на продажбите, съгл. чл. 27, ал. 1 , т.2 от Наредба
Н18/2006 г. правилно е било санкционирано за горното нарушение. Същото
безспорно попада в обхвата на санкционната норма на чл. 185, ал. 2 ЗДДС,
сочеща, че извън случаите по ал. 1 –неиздаване на документ , каквото
нарушение не е извършено в настоящия случай, на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по
неговото прилагане се налага глоба в посочените в разпоредбата размери.
Т.е.именно и доколкото е налице издаден за направената на 08.03.2025 г.
продажба фискален бон, то и същото предпоставя приложимост точно на
визираната разпоредба на ал.2, като в този смисъл и съдът не релевира
направените за обратното възражения от страна на въззивника.
Доколкото и в случая АНО е преценил, че е налице извършено в
условията на повторност нарушение, а тези посочени в чл. 185, ал. 2 ЗДДС, се
санкционират именно на основание чл. 185, ал. 5 ЗДДС, а ако извършеното в
условията на повторност нарушение не води до неотразяване на приходи,
което АНО е отчел в рамките на своята компетентност, санкцията се определя
в размерите, посочени в чл. 185, ал. 4 ЗДДС, то и е съотнесъл извършеното
нарушение на чл. 27, ал. 1 , т.2 от Наредба Н18/2006 г. към основанието на
чл.185, ал. 5, вр.ал.4 от ЗДДС.
В случая обаче съдът счита, че дружеството-жалбоподател е
санкционирано неправилно за така извършено нарушение в условията на
повторност.
Съгласно Параграф 1, т. 35 от ДР на ЗДДС "повторно" е нарушението,
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно
постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.
В обстоятелствената част на НП е посочено, че нарушението е
извършено повторно, тъй като за същото по вид нарушение е издадено
Предупреждение № 816291-F809548/28.02.2025 г., с което дружеството
жалбоподател е санкционирано за същото по вид нарушение, като са
представени и доказателства за посоченото, видно от които същото е влязло в
сила на 18.04.2025 г.
Съгласно дадената от законодателя дефиниция, същата явно и
несъмнено сочи, че за да се квалифицира едно нарушение по ЗДДС като
"повторно", то следва да е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на
наказателното постановление с което лицето е било наказано за същото по вид
нарушение, т. е влизането в сила на предходното наказателно постановление е
безусловно необходим елемент от състава, квалифициращ нарушението като
"повторно".
Доколкото в случая такова НП няма, то и съдът намира, че неправилно
въззивника е санкциониран за осъществено в условията на повторност
нарушение по чл. 185, ал. 5, вр. с ал. 4 от ЗДДС. Съдът намира, че
са налице основанията на чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 1 ЗАНН – съдът следва
4
да измени НП, като приложи санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 вр. ал.
1 ЗДДС и да редуцира наложеното наказание в предвидените в закона
граници, а именно – имуществената санкция от 1 100, 00 лв.
Съдът намира, че в посочения близък до минималния предвиден от
законодателя размер, при отчитане на заложените в чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН
критерии, съобразявайки обстоятелството, че за същото по вид нарушение на
въззивникът е било връчено Предупреждение № 816291-F809548/28.02.2025 г.
така определеният размер на имуществената санкция съответства на характера
на извършеното нарушение и би постигнала визираните в ЗАНН цели на
наказанието.
Извършеното от жалбоподателя-ЮЛ нарушение не представлява
"маловажен случай" на административно нарушение, обстоятелство, което
подлежи на задължителна преценка от административнонаказаващия орган,
респ. от съда при осъществявания контрол за законосъобразност на НП.
/арг. Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН вр. с чл. 93, т. 9 НК, за да се
определи един случай като маловажен се взема предвид липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
престъпление (в случая нарушение) от съответния вид. В конкретиката на
настоящия случай, съдът не намира основания за приложението на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи
на извършени нарушения от този вид.
Релевираното в жалбата възражение, че от нарушението не са настъпили
вреди е неоснователно. Самият състав на нарушението по чл. 27, ал. 1, т. 2 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. не предвижда настъпването на вреди, като
осъщественото нарушение е формално такова. Освен това, съгласно
санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС изрично е предвидено при
нарушение, което не е свързано с неотразяване на приходи, тоест
ненастъпване на вреди за държавния бюджет, да се налагат по-леките
имуществени санкции по чл. 185, ал. 1 ЗДДС. С оглед на това липсата на
настъпване на вредни последици е предвидено изрично в санкционните
разпоредби на чл. 185 ЗДДС като привилегирован състав на нарушение,
поради което не може да се отчита като смекчаващо обстоятелство. От друга
страна, по отношение на жалбоподателя наличието на Предупреждение №
816291-F809548/28.02.2025 г. на отделно основание изключва приложението
на чл. 28 ЗАНН.
По делото да претендирани разноски единствено от въззиваемата страна.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че
производството по делото не представлява фактическа и правна сложност,
изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната
теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от
Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В съответствие с
правилото на чл. 78 ал. 3 вр. с ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да
присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на
5
административната санкция, а именно - сумата от 44,00 лева .
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №-832505-F823777/17.06.2025 г.,
издадено от Началника на Отдел "Оперативни дейности" – ******, Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна Дирекция "Фискален контрол" на
Национална Агенция за приходите, с което на „Брутос“ ООД с ЕИК ******
представлявано от С.Н.С. за административно нарушение на чл. 27, ал. 1,т.2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г., на основание чл. 185, ал. 5, вр. ал. 4 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието в по-леко наказуемо такова по чл. 185, ал. 2,
вр.ал. 1 от ЗДДС и НАЛАГА на „Брутос“ ООД с ЕИК ******
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
1100,00/хилада и сто/ лева.
ОСЪЖДА „Брутос“ ООД с ЕИК ****** ДА ЗАПЛАТИ на
Националната агенция по приходите/НАП/, сумата от 44,00 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – ****** по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6