Р
Е Ш Е
Н И Е № 113
Гр. Стара
Загора, 23.03.2022 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, осми
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретар
Николина Николова
и с участието
на прокурора Петко Г.
като разгледа
докладваното от съдия Яница Ченалова адм. дело № 702 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 285 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК.
Образувано е
след постановено Решение № 431/25.11.2021 г. по касационно административно дело
№ 335/2021 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е
отменено Решение № 151/14.04.2021 г., постановено по адм.д. № 371/2020 г. по
описа на Административен съд – Стара Загора в частта му, с която е отхвърлен
искът с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, предявен от М.Г.Х. против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на сумата от
4 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
незаконосъобразно бездействие да се осигури храна лишена от свинско месо и
свински продукти, съобразно изповядваната религия „ислям“, в периода от
21.07.2003г. до 13.07.2004г. Делото е върнато за ново разглеждане и произнасяне
в посочената част от друг състав на Административен съд – Стара Загора по
съображения за неизвършени фактически установявания, респ. липса на мотиви
относно исковата претенция в тази й част.
В исковата молба са изложения твърдения за
изтърпявано от ищеца М.Х. наказание „доживотен затвор без замяна“ без
прекъсване в периода от 21.07.2003г. до 01.06.2015г. Ищецът сочи изповядвана
религия „ислям“, за която уведомил Началника на затвора – Стара Загора. Въпреки
това бил поставен в условия, при които не е възможно да спазва забраните за
консумиране на храна, в която има свинско месо и свински продукти. С
предоставянето на храна, която съдържа свинско месо и продукти е лишен от
правото си по чл.9 от ЕКЗПЧОС да изповядва религията си, според нейните канони,
което счита за фактическо основание, породило правото му на иск за
неимуществени вреди, състоящи се негативни чувства, емоции и състояния на
недохранване и глад, напрегнатост, тревожност, нервност, възмущение, гняв, яд,
главоболие, безсъние, депресивни състояния, плач, страх, обида и загуба на вяра
във върховенството на закона при неговото прилагане. С влизане в сила на
Решение № 124/08.07.2015г., постановено по адм.д.№535/2014г. по описа на АС
Стара Загора Началникът на затвора в гр.
Стара Загора е осъден да осигурява всекидневно полагащата му се безплатно
дневна хранителна дажба, съобразена с изискванията на заявената като
изповядвана от М.Х. религия „ислям” – без съдържание на свинско месо и свински
продукти, като същите бъдат изключени и заменени с друг вид месо и месни
продукти, при спазване на изискванията на чл. 84, ал.2 от ЗИНЗС за достатъчна
по химически и калориен състав храна съгласно таблици, утвърдени от Министъра
на правосъдието, съгласувано с Министъра на здравеопазването и Министъра на
финансите. Едва от тази дата ищецът е
поставен в условия, позволяващи му да изповядва религията си според нейните
канони. Иска ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да бъде
осъден да му заплати сумата от 4 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие да се осигури в периода от
21.07.2003г. до 13.07.2004г. храна лишена от свинско месо и свински продукти,
съобразно изповядваната религия „ислям“. В съдебно заседание ищецът поддържа
исковата претенция, ангажира гласни и писмени доказателства за установяване на
твърдени в исковата молба обстоятелства. Моли за уважаване на предявения иск,
като настоява, че исковата молба е подадена на 17.05.2020 г., а не на
17.06.2020 г., както е приел касационният състав.
С отговора на
исковата молба и в съдебно заседание, процесуалният представител на ответника
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София оспорва иска като
недопустим, респ. неоснователен. Позовава се и прилага съдебни решения, касаещи
предявени искове по Закона за защита от дискриминация, основани на същите
факти, за да обоснове доводи за недопустимост на настоящото съдебно
производство. Потвърждава, че храна съобразена с религията ислям се предоставя
на ищеца, считано от 01.06.2015г., но се позовава на петгодишна погасителна
давност, която е преклудирала материалното право ответникът Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ да бъде осъден да заплати обезщетение за вреди.
Счита, че давността за иска, предмет на разглеждане в настоящото дело, тече от 13.07.2004
г. или най-късно от 01.06.2015г., като и в двата случая е изтекла към датата на
предявяване на исковата претенция - 17.06.2020г. Позовава се и на Решение №
431/25.11.2021 г. по касационно административно дело № 335/2021 г. по описа на
Административен съд – Стара Загора. Допълнително излага съображения за
неоснователността на исковата претенция по същество, като я счита за недоказана
с оглед приложените по делото писмени доказателства.
Окръжна
прокуратура – Стара Загора, конституирана като страна на основание чл.286, ал.1
от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за
допустимост на иска. Навежда доводи за неговата неоснователност като погасен по
давност, както и поради недоказаност.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено
следното:
Исковата
претенция за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица по
изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, да осигурят на л.св. М.Х.
храна, съобразена с изповядвана религия „ислям“ в периода от 21.07.2003г. до
13.07.2004г. е насочена срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. С оглед
указанията, дадени с определение № 290/12.08.2020 г. по КАД № 466/2020 г.,
определение № 416/01.12.2020 г. по КАД № 646/2020 г. и решение № 431/25.11.2021
г. по КАД № 335/2021 г., всички по описа на Административен съд – Стара Загора,
съдът приема иска за допустим. Съгласно действалия за този период Закон за
изпълнение на наказанията /отм. ДВ бр. 25 от 3.04.2009г., в сила от 1.06.2009
г./, чл.19а, ал.2 /в редакцията на
разпоредбата до изменението й ДВ бр.61 от 13.07.2004г./, Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ е юридическо лице към Министерството на
правосъдието със седалище София и е второстепенен разпоредител с бюджетните
кредити. Тоест Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е надлежен, пасивно
легитимиран ответник по предявения от М.Х. иск за присъждане обезщетение за
неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие да се осигури храна лишена
от свинско месо и свински продукти, съобразно изповядвана религия „ислям“ за
периода от 21.07.2003г. до 13.07.2004г.
По делото не са спорни фактите
за търпяното от ищеца наказание в Затвора – Стара Загора, вкл. в процесния
период от 21.07.2003 г. до 13.07.2004г. При постъпването в затвора в началото
на 2002 г., в изготвения за ищеца доклад, както и в изготвената по-късно книжка
на лишения от свобода е посочено самоопределяне на ищеца като християнин. С
молба вх. № 58 от 30.07.2008г., М.Х. уведомил Началника на Затвора гр. Стара
Загора, че от 16.07.2003 г. изповядва религията „ислям“, определя се като
мюсюлманин и тази религия не му позволява да консумира свинско месо и продукти;
поискал е дневният порцион храна да бъде съобразен с това – последните факти
анализирани и съобразени многократно по повод водени различни съдебни
производства, решенията по които са влезли в сила и част от тях приложени по
настоящото дело. Не е спорно обстоятелството, че храната на лишените от свобода
в Затвора в гр. Стара Загора, включително храната на Х. през исковия период, не
е била съобразявана с изискването на религията „ислям“ за съдържанието й, като
от нея не са били изключвани, нито заменяни, предвидените свински продукти.
Началният момент, от който на ищеца се предоставя храна съобразена с религията
ислям в Затвора – Стара Загора - 01.06.2015г., също не е спорен по делото.
Към настоящото дело е
приложено адм.д. № 535/2014 г. по описа на Административен съд – Стара Загора и
гр. д. № 1366/2011 г. по описа на Софийския районен съд, с оглед съдържащите се
в тези дела писмени доказателства, касаещи релевантни към предявения иск факти
– каква религия е вписана в книжката на лишения от свобода, водена в Затвора –
Стара Загора, респ. във формуляра съставен при постъпването на М.Х. ***, от
кога изповядва религия ислям ищецът, кога е уведомил Началника на Затвора –
Стара Загора, съответно кога ищецът е отправил претенции за предоставяне на
храна лишена от свинско месо и продукти, съобразена с религията „ислям“.
Приложеното копие от
формуляр съставен при постъпването на М.Х. *** /л.112 от адм.д. № 535/2014 г.
по описа на СтАС/ не съдържа информация за изповядвана от ищеца религия. В
книжка на лишения от свобода М.Х. при съставянето й е вписано вероизповедание
„християнин“ /л.36 от адм.д. №702/2021 г. по описа на СтАС, л.111 от адм.д.
№535/2014 г. по описа на СтАС/.
С влязло в сила решение №
124/08.07.2015 г. по адм. д. № 535/2014 г. по описа на Административен съд –
Стара Загора Началникът на Затвора – Стара Загора е осъден да отрази в книжката
на л.св. М.Х. промяна в неговото вероизповедание, съобразно заявеното
самоопределяне на лицето като мюсюлманин, която промяна е отразена в книжката
на лишения от свобода /л.34-35 от адм.д. №702/2021 г. по описа на СтАС/.
От писмените доказателства
по настоящото дело и тези в приложените адм.д. № 535/2014 г. по описа на
Административен съд – Стара Загора и гр. д. № 1366/2011 г. по описа на
Софийския районен съд се установява, че за първи път с молба вх. № 58 от
30.07.2008г. М.Х. е уведомил Началника на Затвора гр. Стара Загора за
изповядвана от ищеца религия ислям и е отправил искане за предоставяне на
храна, съобразена с тази религия, в която да не се съдържа свинско месо и
свински продукти.
В писмо ЗД № 52/2002 г. с
дата 24.03.2011 г. от Началника на Затвора – Стара Загора до ГД „ИН“ – София
/л.65 от гр.д. 1366/2011 г. на СРС/ е възпроизведено съдържание от оценката на
риска от рецидив и сериозни вреди от 21.11.2007 г., с отразено към тази дата
християнско вероизповедание на М.Х. от ИСДВР, извършващ оценката, въз основа на
самоопределянето на лишения от свобода в хода на интервюто. Описани са
посещения на православни духовни лица при М.Х. по повод религиозни празници,
както и дарения правени от тях по тези поводи, които ищецът не отказвал.
Началникът на Затвора – Стара Загора сочи, че по време на наблюденията върху
поведението на лишените от свобода, постовите надзиратели, включително ИСДВР,
отговарящи за зоната за повишена сигурност в различните периоди, не са отразили
изхвърлянето или връщането на неконсумирана храна от страна на л.св.М.Х., спазването на някакви духовни пости или
изпълнение от страна на М. Х. на някакви религиозни ритуали, молитви, обреди и
т.н.
Писмо ЗД № 52/2002 г. с
дата 20.09.2010 г. от Началника на Затвора – Стара Загора до Софийския районен
съд /л.117 от гр.д. 1366/2011 г. на СРС/ удостоверява наличието на водени
дневници по реда на чл.37 от ЗИН /отм./ за писма на лишените от свобода, като
конкретно са посочени изходящи номера 1341/11.08.2005 г., 207/04.04.2006 г. и
495/26.10.2007 г., с които са регистрирани писма в запечатани пликове с подател
М.Х. и адресати различни институции.
По делото е разпитан в
качеството на свидетел И.С.С., като гласни доказателствени средства са допуснати
по искане на ищеца за установяване на относими към предявения иск факти. В
показанията си свид. С. сочи, че от 2002 г. до настоящия момент ищецът
изтърпява наказание в Затвора – Стара Загора. Ищецът изповядвал религия ислям,
поради което отказвал да консумира и връщал предоставената му в затвора храна,
съдържаща свинско месо и свински продукти. През периода от 2002 г. до 2004 г.
свидетелят забелязал отпадналост у ищеца, същият бил отслабнал и изнервен.
Според свидетеля това се е дължало на обстоятелството, че Х. многократно е
искал от Началника на затвора гр.Стара Загора да му осигури хранителен режим
съответен с изповядваната религия „ислям“, изрично забраняваща консумацията на
свинско месо и свински продукти, но това му е било отказвано. Заявява, че Х.
многократно подавал молби и отправял искания до Началника на затвора, за да му
се осигури хранителен режим според вярата му. Също така твърди, че подаването
на молбите било поставено в зависимост от желанието на конкретния надзирател,
който е на работа - той можел да придвижи определена молба или да откаже, тъй
като до 2008 г. в затвора не е имало регистър, в който да се отразяват
подаваните от лишените от свобода молби.
Съдът кредитира
свидетелските показания в частта им относно периода, в който ищецът е
изтърпявал наказание в затвора, като ги намира несъответни в останалата им част
с писмените доказателства по делото. От приложените писмени доказателства е
несъмнено, че първата отправена молба от л.св. Х. за предоставяне на хранителна
дажба, съдържаща храна без свинско месо и свински продукти, е подадена през
2008 г., а дневник за изпращана от лишените от свобода кореспонденция е воден в
затвора и преди тази година. Обсъдените по-горе писмени документи,
представляващи кореспонденция от Началника на Затвора – Стара Загора до ГД „ИН“
– София и СРС опровергават показанията на свид. С.. Тези документи са изготвени
през 2010-2011 г., като от тях е несъмнено, че към 21.11.2007 г. в оценката на
риска от рецидив и сериозни вреди е записано християнско вероизповедание на М.Х.
от ИСДВР, като поведението на ищеца нито е сочело на спазване на определени
религиозни ритуали, молитви, пости и т.н., нито лишеният от свобода е изхвърлял
или връщал неконсумирана храна. В този смисъл съдът не кредитира показанията на
свид. С., в частта, в която противоречат с писмените доказателства. Съдът
отчита изтеклия дълъг период от време –19-20 години от момента, за който се
отнасят показанията до датата на депозирането им пред настоящия състав, поради
което е възможно свидетелят да не помни точно определени обстоятелства. В
същото време писмените документи съдържат точна и ясна информация, приложени са
като доказателства по цитираните съдебни производства, почиват на обективни
записвания и данни и съдът не намира основание да не им се довери.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира предявеният иск срещу Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" гр.София за неоснователен и недоказан.
Съгласно
разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл.3 от ЗИНЗС. В чл.3 от същия закон
е установена забрана осъдените и
задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение /ал.1/, както да бъдат поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни
средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които
уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност /чл.3, ал.2 от ЗИНЗС/. Отговорността на държавата в исковия период
е правно основана на разпоредбата
на чл.1, ал.1 от ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ/, съгласно която, в относимата за периода
редакция, държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
За да възникне право на
обезщетение, е необходимо ищецът в настоящото производство да докаже наличието
на следните кумулативни предпоставки: незаконосъобразно действие или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, настъпила
вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени вреди, като
вредата трябва да е настъпила в резултат на незаконосъобразното действие или
бездействие, както и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилата вреда. Тези
нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно -
липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за
възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства
възможността да се реализира отговорността на държавата по предвидения
специален ред, в исково производство по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. чл.203 и сл.
от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за понесените вреди.
В конкретния случай от
изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане следва да се
приеме, че се търси отговорност на държавата за претърпени неимуществени вреди
в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от
администрацията на Затвора - гр. Стара Загора. Бездействието се изразява в
неосигуряване на л.св. М.Х. на храна, съобразена с изповядвана религия „ислям“
в периода от 21.07.2003г. до 13.07.2004г., а именно храна несъдържаща свинско
месо и свински продукти. За квалифицирането на едно бездействие като
незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено неизпълнение на
задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на
длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано в
нормативен акт. Съгласно чл.31, ал.1, б. „а“ от действалия в исковия период
Закон за изпълнение на наказанията /обн. ДВ бр. 30/1969 г., отм. ДВ бр. 25 от
3.04.2009г., в сила от 1.06.2009 г./ лишените
от свобода имат право на безплатна храна по таблици, утвърдени от министъра на
правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на
финансите, като храната трябва да бъде достатъчна по химически и калориен
състав. Законът не обвързва предоставяната храна с изповядвана от лишения от
свобода религия. Поради това, за да възникне задължение за държавата чрез
специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставя съобразена с
конкретна религия храна, е необходимо по делото да бъде установено на първо
място ищецът да е уведомил специализираната администрация на ответника за
изповядвана религия „ислям“, на второ място да е поискал предоставянето на
храна съобразена с тази религия и на трето място – специализираните органи да бездействат
по направеното искане /да отказват предоставянето на храна, съобразена с
посочената религия/.
Съдът намира за недоказани
при условията на пълно и главно доказване фактите, на които основава
претенцията си ищецът. За самоопределянето на ищеца като мюсюлманин Началникът
на Затвора – Стара Загора е уведомен с писмена молба вх. № 58 от 30.07.2008г.
Видно от обсъдените по-горе писмени доказателства към 21.11.2007 г. в оценката
на риска от рецидив и сериозни вреди е записано християнско вероизповедание на М.Х.
от ИСДВР, съгласно самоопределянето на лишения от свобода при проведеното
интервю. В официална кореспонденция Началникът на Затвора – Стара Загора не
съобщава да е разполагал с информация от НОС или ИСДВР, съдържаща данни за
конкретно поведение на ищеца, индикиращо промяна в неговото вероизповедание
чрез спазване на определени религиозни ритуали, молитви, обреди, пости,
характерни за религията „ислям“, а същевременно не е бил информиран лишеният от
свобода да е изхвърлял или връщал неконсумирана храна. В допълнение ищецът не е
отказвал посещение на християнски духовни лица, съгласно писмените
доказателства.
За основателността на
предявения иск не е достатъчно ищецът да се е самоопределил като мюсюлманин.
Така също той трябва да е поискал от Началника на затвора да му се предоставя
храна, съобразена с изповядваната религия и това да е било отказано. След като
първото уведомление, с което е поискано предоставянето на хранителна дажба без
свинско месо и продукти, е изпратено от ищеца до Началника на Затвора – Стара
Загора през 2008 г., то искът за присъждане обезщетение за неимуществени вреди
от незаконосъобразно бездействие да се осигури на ищеца храна лишена от свинско
месо и свински продукти, съобразно изповядвана религия „ислям“ за периода от
21.07.2003г. до 13.07.2004г., се явява неоснователен и недоказан. С оглед
изложеното, съдът намира, че не е налице първият елемент от правопораждащия
фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата чрез
специализираните органи по изпълнение на наказания по предявения иск за
присъждане на обезщетение за посочения период.
За пълнота на изложеното
съдът следва да отбележи, че дори и при евентуален извод за основателност на
иска, същият се явява погасен по давност, възражение за което ответникът е
релевирал своевременно. Доколкото с този иск се претендира обезщетение за вреди
за определен период - от 21.07.2003г. до 13.07.2004г., давността за него е
започнала да тече от 13.07.2004г. и е изтекла на 13.07.2009 г. Исковата молба е
подадена на 17.06.2020 г. Пропуснат е петгодишния срок за заявяване на иск за
присъждане на обезщетение за вредите, причинени и претърпени до 13.07.2004г.
След тази дата бездействието, представляващо основание по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ,
съответно чл.284 от ЗИНЗС, ангажира отговорността на бюджета на Министерството
на правосъдието, поради което и от 13.07.2004г. тече петгодишния давностен срок
за предявяване на иск срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ - София – от този
момент бездействието на администрацията на затвора в гр. Стара Загора се
извършва от името и поражда отговорност на Министерството на правосъдието. След
13.07.2004 г. процесуален субституент на държавата при иск за реализиране на
отговорността й за риска от вреди при или по повод административна дейност, е Министерство
на правосъдието. Ето защо е следвало искът за вреди срещу ГД „Изпълнение на
наказанията“ – София да се предяви в пет годишен срок, считано от 13.07.2004 г.
Воден
от горните мотиви, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, предявен от М.Г.Х. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
София за присъждане на сумата от 4 000лв. /четири хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно
бездействие да се осигури храна лишена от свинско месо и свински продукти,
съобразно изповядваната религия „ислям“ в периода от 21.07.2003г. до
13.07.2004., като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав
на Административен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: