Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 10.02.2017 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд – Русе, VІІІ състав, в публично заседание на тринадесети януари през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдията БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 117 по описа за
2016 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл.от АПК вр. чл. 215 Закона за устройство на територията ЗУТ).
Образувано е по жалба вх.
№ 1006/11.04.2016 г. на Г.А.Ч. *** срещу Заповед № ДК-02-СЦР-18/27.11.2015 г.
на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Северен
централен район (РДНСК – СЦР), с която се нарежда жалбоподателят да премахне
незаконен строеж: "Надстройка – втори етаж и реконструкция на част от
втори етаж на съществуваща жилищна сграда", находящ се в гр. Русе, с
административен адрес: ул. „*****” № 24,
гр. Русе, Община Русе, обл. Русе, кв. 302, неурегулиран поземлен имот 3959 по
плана на гр. Русе, извършен без
необходимите строителни книжа.
В жалбата се твърди, че заповедта е нищожна, без да се сочат конкретните
основания за това. В хода на съдебното
производство се навеждат доводи единствено за липса на компетентност на
издателя на оспорения административен акт. Освен това се излагат съображения за
нищожност на заповедта, с която е назначено конкретното длъжностно лице,
подписало оспорената заповед, на длъжността началник РДНСК – СЦР. Твърди се още,
че жалбоподателят не е извършвал описания в заповедта незаконен строеж и в тази
връзка се оспорват констатациите на съставения в хода на административното производство
констативен акт относно наличието на незаконен строеж и това, че негов извършител
е именно жалбоподателят. Навеждат се и
доводи за допуснати нарушения в производството по издаване на процесната
заповед, свързани с непроизнасяне от страна на административния орган по
направеното от жалбоподателя възражение срещу Констативен акт № 387-РДНСК-25/29.05.2008
г. Иска се от съда да обяви нищожността
на Заповед № ДК-02-СЦР-18/27.11.2015 г. на Началника на РДНСК-СЦР. Едва в хода
на устните състезания жалбоподателят е заявил и искане за обявяване на
нищожността на Заповед № 1901598/13.08.2014 г. на Началника на ДНСК /протокол
от съд.заседание на 13.01.2017 г. на л.182-л.184 от делото/. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът – Началникът на РДНСК – СЦР, чрез представляващия го юрисконсулт
С., дава становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена. Претендира присъждане направените по делото разноски.
Административен съд Русе, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
С Констативен акт №
387-РДНСК-25/29.05.2008 г., съставен от длъжности лица на РДНСК - гр. Русе
/л.65-л.67 от делото/, е установено извършването на строеж от жалбоподателя Г.А.Ч.
в притежавания от него имот съгласно нотариален акт № 68/28.07.1998 г., том ІХ,
, дело 6779/98 г. по описа на Нотариус при Русенски районен съд (л. 97-98).
Според нотариалния акт жалбоподателят се легитимира като собственик на недвижим
имот: ЕДНА стая със западно изложение, непосредствено до вестибюла и терасата,
КУХНЯ до вестибюла и терасата, АНТРЕ, КИЛЕР, ВЕСТИБЮЛ, ТЕРАСА и КЛОЗЕТ и
половината от мазата към черния вход, помещения от 45 кв.м. от къщата в етажна
собственост, застроена върху 107 кв.м., находяща се в гр. Рус, ул. „*****” № 24, заедно с водната инсталация с водомера и
електрическата инсталация, която най-голяма къща е застроена в дворно място
цялото от 362 кв.м. по нот. акт от 1956 г., а по скица от 1997 г. – 347 кв.м.,
представляващо имот № 3959 в кв. 302 по кадастралния план на гр. Русе.
Строежът, обект на извършената от служителите на РДНСК проверка, е описан в
КА като: „Надстройка – втори етаж и реконструкция на част от втори етаж на
съществуваща жилищна сграда” на адрес:гр.Русе, ул.“ *****“ №24 и представлява: 1.Надстройка на съществуваща тераса (с размери
в план приблизително 3,45/3,20 м.) на втория етаж от двуетажна жилищна сграда и
приобщаване на новоизграденото помещение към съществуващото жилище. Изпълнени
са 4 стоманобетонови колони с размери 25/25 см., обратна греда върху външния
зид откъм ул. „*****”, ограждащи
външни тухлени стени с дебелина 25 см. и вътрешни – с дебелина 12 см., с
монтирана дограма. Изградена е и стоманобетонова колона с размери 30/30 см. и
височина от равнището на тротоара до пода на втория етаж, разположена пред
външната линия на застрояване към ул. „*****”. 2. Реконструкция на източната
част (с размери приблизително 4,50/4,20 м.) от съществуващото жилище на втория
етаж, състояща се в подмяна на дървен гредоред над помещенията със
стоманобетонова плоча. Стоманобетоновата плоча е с дебелина около 10 см. и
покрива помещенията в реконструираната част от жилището на втория етаж на
сградата и новоизграденото помещение на съществуващата тераса. Плочата ляга
върху новоизградените колони, описани в т. 1, тухлени стени и дървени подпори (съществуващи
и нови). Строежът е захранен с ел. енергия и вода.
Проверяващите установили, че за така описания строеж не са представени
строителни книжа: одобрени проекти и издадено разрешение за строеж. Това било отчетено
за нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Предвид установените
нарушения, в констативния акт било отбелязано, че същият е основание за
издаване на заповед за премахване на строежа като незаконен по реда на
чл.225,ал.1 от ЗУТ. Сред описаната в констативния акт налична документация била
посочена и Заповед № 9/10.06.2003 г. на Главния архитект на Община Русе, с
която е отказано узаконяването на незаконен строеж „Надстройка – втори етаж на
съществуваща жилищна сграда”, отнасяща се до същия строеж (л. 88-89 от делото).
Посочената заповед е потвърдена със Заповед № 141/29.12.2003 г. на началника на
РДНСК – Русе (л. 90 от делото), а при оспорване на последната по съдебен ред,
жалбата на Г.А.Ч. е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение /Решение № 530/23.01.2006
г. по адм.д. № 238/2004 г. по описа на РОС и Решение № 9299/28.09.2006 г. по
адм.д. № 2398/2006 г. по описа на ВАС , ІІ отд., приложени на л.92-л.96 от
делото/.
Проверката от контролните органи на строежа била извършена в отсъствието на
жалбоподателя, а констативният акт му бил връчен впоследствие лично на
26.06.2008 г. (видно от саморъчно изписания текст в края на самия констативен
акт – л. 67). Г.Ч. подал възражение срещу този констативен акт вх. №
РС/387-00-696/03.07.2008 г./л.68-л.70 от делото/.
По делото няма спор, че със Заповед № ДК-09-02/12.02.2007 г. на началника
на РДНСК – Русе било разпоредено спиране на строителството на процесния строеж
и било наредено доставчиците на ел.енергия и вода незабавно да прекъснат
захранването на незаконния строеж. Видно от мотивите на влязлото в сила решение
по адм.д. №388/2013 г. на АС-Русе /л.122 до л.127 от делото/ тази заповед била
отменена по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение № 20/01.10.2007 г. по
адм.д. № 122/2007 г. по описа на АС – Русе, в частта относно разпореденото
спиране на строителството на незаконен строеж “надстройката на съществуваща
тераса на втори етаж от двуетажна жилищна сграда и приобщаване на
новоизграденото помещение към съществуващото жилище“, както и в частта на
разпореденото прекъсване на захранването с ел.енергия и вода на строежа. На
основание частичната отмяната на ИАА Ч. е предявил иск за обезщетение за вреди
по реда на чл.203 АПК вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, който е отхвърлен с горецитираното влязло в сила съдебно решение
на АС-Русе.
Въз основа на
констатациите, обективирани в Констативен акт № 387-РДНСК-25 от 29.05.2008 г.,
била издадена оспорената в настоящото производство Заповед №
ДК-02-СЦР-18/27.11.2015 г. от началника на РДНСК – СЦР, с която се нарежда
жалбоподателят да премахне констатирания незаконен строеж. Заповедта не съдържа указание от коя категория
е строежът. Счетено е за безспорно установено наличието на незаконен строеж по
смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ – строежът
е изграден без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, в
нарушение на чл. 148, ал.
1 и чл. 137, ал.
3 ЗУТ.
Със Заповед № РД-13-178/11.08.2014
г. Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) –София е
делегирал на началниците на РДНСК правомощия, сред които и да издават заповеди
за премахване на незаконни строежи или части от тях (л. 105-л.106).
Със Заповед № РД-19-0156/13.08.2014 г. на началника на ДНСК-София, на
длъжността началник на РДНСК – СЦР е преназначена инж. К. Д. П., считано от 14.08.2014 г. /л.171 от делото/.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Производството е образувано по подадена директно пред Административен съд –
Русе жалба вх. № 1006/11.04.2016 г. на Г.А.Ч. *** срещу Заповед №
ДК-02-СЦР-18/27.11.2015 г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен
контрол – Северен централен район.
Оспорената заповед, противно на твърденията на жалбоподателя, е надлежно
връчена по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ. От приложените по преписката
доказателства безспорно се установява, че съобщение за издадения административен
акт е изпращано до жалбоподателя по пощата двукратно на всеки един известните
за административния орган негови адреси – в гр. Русе на ул. „*****” № 2 и на ул. „*****” № 24 (на този адрес се намира незаконния строеж), като пощенските пратки
са се връщали като непотърсени (л. 42 – л. 53 от делото). Налице е и
констативен протокол от 01.03.2016 г., съставен от две длъжностни лица от
ответната администрация, с който се установява, че Г.А.Ч. не е открит на тези
два адреса и при посещението им на място на сочената в протокола дата (л. 54 от
делото). Изискана е информация от Община Русе за постоянния и настоящия адрес
на жалбоподателя, като в отговор от общината (л. 55) се посочва, че Ч. е с
постоянен адрес *** 24 и с настоящ адрес ***. По повод на установения нов адрес
в гр.София, на 21.03.2016 г. служители на ДНСК са посетили този адрес, явяващ
се настоящ за жалбоподателя, но и на него той отново не е бил открит, за което
е съставен констативен протокол от две длъжностни лица на ДНСК-София (л. 57).
Изготвено е съобщение № РС-771-Т/21.03.2016 г. (л. 58), което е залепено на
вратата на жилището в гр. София, на ул. „*****” № 12 (л. 58 – л. 61) и едновременно с това е публикувано на интернет
страницата на ДНСК на същата дата – 21.03.2016 г. (л. 56). Съобщението съдържа
указание за съдържанието на процесната заповед и това, че в 14-дневен срок от
21.03.2016 г. адресатът й има право да я оспори чрез РДНСК – СЦР пред Административен
съд – Русе. Отделно от това, впоследствие е изготвено поредно съобщение до Ч. –
Съобщение № РС-387 от 12.04.2016 г. от РДНСК – СЦР (л. 62 от делото), с което
жалбоподателят отново се уведомява за издадената заповед и нейното съдържание,
като му е указана и възможността да я оспори в 14-дневен срок, считано от
13.04.2016 г. пред АС – Русе. Поради отсъствието на жалбоподателя и
ненамирането му на адресите в гр .Русе, които са известни по административната
преписка и на настоящия му адрес в гр. София, органът е пристъпил към връчване
на писменото съобщение № РС-387 от 12.04.2016 г. за издадената заповед по реда
на § 4, ал. 2, изр. 2 от ДР на ЗУТ. За целта, видно от Служебна бележка от
12.04.2016 г. (л. 63 от делото), съставена от две длъжности лица в РДНСК – СЦР,
на същата дата е извършено поставяне на това писмено съобщение на входната
врата на имота, за който се отнася заповедта, както и на таблото за съобщения в
Община Русе. С друга служебна бележка от същата дата и на същите длъжности лица
(л. 64 от делото) е удостоверено залепване на съобщението на входната врата на
жилището на другия известен на жалбоподателя адрес в гр. Русе - ул. “*****“ № 2, както и на таблото на общината.
При тези безпротиворечиво установени данни, въз основа на официални писмени
документи, описани по-горе, съдът намира, че писменото съобщение за издадената
заповед е връчено на Г. Ч. по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ на 21.03.2016 г. – датата на залепване на
съобщение за издадената заповед на настоящия му адрес в гр. София и
публикуването му на интернет страницата на ДНСК. Съгласно разпоредбата на § 4,
ал. 2 от ДР на ЗУТ, когато в този закон и в актовете по неговото прилагане не
се предвижда изрично, че съобщаването се извършва по реда на АПК, то се
извършва чрез отправяне на писмено съобщение до заинтересуваните лица. В
случаите, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то
не е намерено на посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на
две длъжностни лица, съобщението се залепва на жилището или на недвижимия имот,
за който се отнася, и се поставя на таблото за обявления в сградата на
общината, района или кметството или на интернет страницата на съответния орган
за времето за подаване на възражения, предложения и искания. По отношение на
заповедите за премахване на незаконни строежи по чл. 225 от ЗУТ, каквато е
процесната, законът не е предвидил изрично, че съобщаването на издадения
административен акт следва да се извърши по реда на АПК, поради което по силата
на цитираната правна норма съобщаването следва да стане чрез отправяне на
писмено съобщение. Това в случая е сторено като административният орган
двукратно (на 11.12.2015 г. и на 13.01.2016 г.) е изпратил на жалбоподателя
издадената заповед на двата известни по преписката адреси в гр. Русе - на ул. „*****” № 2 и на ул. „***** № 24, където е и незаконният строеж, предмет на заповедта. Всички пощенски
пратки са се върнали като непотърсени. Както вече беше цитирано по-горе
разпоредбата на § 4, ал. 2, изр. 2 от ДР на ЗУТ предвижда две хипотези, при
които се допуска съобщаването за издадения ИАА да се извърши чрез залепване на
съобщение. Първата хипотеза е, когато адресът на лицето не е известен, а
втората хипотеза е, когато лицето не е намерено на посочения от него адрес.
В процесния случай се касае именно за втората хипотеза като ответният
административен орган е установил по надлежния ред с констативен протокол,
подписан от две длъжностни лица, че жалбоподателят не може да бъде намерен и на
двата посочените от него адреси (л. 54 от делото). Това е предпоставка за
извършване на съобщаване чрез залепване на съобщение, като същата норма – на §
4, ал. 2, изр. 2 от ДР на ЗУТ, дава възможност залепването да се извърши или на
жилището на лицето, или на недвижимия имот, за който се отнася заповедта. Под
„жилище” следва да се има предвид мястото (имотът), където лицето живее.
Адресът на местоживеенето на лицето е неговият настоящ адрес по аргумент от чл.
94 на Закона за гражданската регистрация. В случая е безспорно, че
жалбоподателят е с настоящ адрес ***. След като е установено, че и на този
адрес жалбоподателят не може да бъде намерен (виж констативен протокол на л.
57), за административния орган е налице възможност за избор на кой от двата
обекта да извърши залепване на съобщение за издадената заповед – дали това да
стане на жилището, т.е. на настоящия адрес на лицето или на недвижимия имот, за
който се отнася заповедта. На 21.03.2016 г. е извършено редовно съобщаване чрез
залепване на съобщение на жилището на жалбоподателя на адрес гр. София, ул. „*****” № 12 и едновременно обявяване на съобщението на
интернет страницата на ДНСК. Писменото съобщение съдържа достатъчно информация
за съдържанието на заповедта и срока за обжалването й, поради което с
връчването му по реда на горецитирания параграф е започнал да тече 14-дневния
срок за обжалване, считано от 21.03.2016 г., който е изтекъл на 04.04.2016 г. -
присъствен ден, в който срок индивидуалния административен акт не е бил
оспорен.
Без правно значение за случая е последвалото допълнително съобщаване на
същата заповед отново по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ чрез залепване на
съобщение и на адреса на незаконния строеж. Това допълнително съобщаване не
може да новира срока за оспорване при извършено предходно редовно съобщение за
издадения административен акт. С оглед на това към момента на подаване на
жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство – 11.04.2016
г., е преклудирана възможността за оспорване на административния акт като
унищожаем. Предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК, налице е единствено
възможност за проверка на заповедта относно наличие на такива пороци, които са
основания за нейната нищожност. Именно от тази възможност се е възползвал жалбоподателят,
подавайки жалбата, в която единствено се иска обявяването на атакувания
административен акт за нищожен.
Жалбата е процесуално допустима
– има за предмет искане за обявяване на нищожност на индивидуален
административен акт, поради което по аргумент от нормата на чл. 149, ал. 5 АПК
подаването й не е обвързано със срок. Същата е депозирана от субект, имащи
правен интерес от оспорването, в качеството му на адресат на оспорената
заповед, с която се засягат пряко негови права и законни интереси.
Разгледана по същество, тя
е неоснователна поради следното:
С оглед предмета на
производство, всички наведени от жалбоподателя основания за незаконосъобразност
на акта, под формата на унищожаемост, остават извън обхвата на съдебния
контрол.
За разлика от договорите,
при които едни пороци водят до нищожност, а други – до унищожаемост, при
административните актове едни и същи пороци (с изключение на порока
некомпетентност, който винаги води до нищожност) водят било до нищожност, било
до унищожаемост на административния акт. Критерият за правните последици от
наличието на порок, посочен в нормата на чл. 146 АПК, е степента или тежестта
на допуснатата незаконосъобразност при издаването на административния акт.
Принципът е, че същественото нарушение води до унищожаемост, особено
същественото – до нищожност, а несъщественото – не се отразява на
действителността на административния акт.
Липсата на компетентност
винаги е основание за нищожност на акта. Неспазването
на установената форма е основание за нищожност само когато е толкова сериозно,
че практически се равнява на липса на форма и оттук и на липса на
волеизявление, т.е. липса на акт. В останалите случаи, включително и в
хипотезата на пълна липса на мотиви, порокът във формата води до унищожаемост.
Особено съществени нарушения на
производствените правила са основания за нищожност при степен на опороченост на
акта, съпоставима по същество с отсъствие на волеизявление (например поради
липса на кворум при колективен орган). Във всички останали случаи на съществени
нарушения на производствените правила последните биха обосновали унищожаемост,
но не и нищожност на издадения административен акт. Нарушенията на материалния закон са
относими основно към унищожаемостта на административния акт, а не към неговата
валидност, затова нищожен би бил само този акт, който: е основан на друг
нищожен административен акт, който налага извършване на престъпление или
административно нарушение, който изцяло е лишен от законова опора - не е
издаден нито въз основа на закона, нито въз основа на подзаконов нормативен
акт, когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на
никакъв закон, от нито един орган. Превратното
упражняване на власт също е порок, който по правило води до унищожаемост на
акта и единствено в хипотезата, при която преследваната цел не може да се
постигне посредством никакъв друг акт, както на същия, така и на друг
административен орган, посоченият порок обуславя нищожност.
Оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган,
противно на твърденията на жалбоподателя.
Съгласно нормата на чл. 225, ал. 1 ЗУТ, в
действащата понастоящем и към датата на издаване на процесната заповед редакция
на ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., началникът на Дирекцията за
национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на незаконни строежи от първа, втора и трета категория
или на части от тях. Според чл.225а,ал.1 от ЗУТ / ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила
от 26.11.2012 г.) кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице
издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. В същото време
съгласно § 126 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за
изменение и допълнение (ЗИД) на ЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от
26.11.2012 г.) започнатите до влизането в сила на този закон производства по
премахване на незаконни строежи или на части от тях от четвърта до шеста категория
се довършват по досегашния ред.
Преди изменението на горецитираните разпоредби в сила от 26.11.2012 г., правомощията по премахване на незаконни строежи са били регламентирани от чл.225,ал.1 от ЗУТ, ред. ДВ, бр. 61 от 2007 г., според който текст - Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи или на части от тях.Проследяването на изменението на законовите разпоредби е от значение за преценка на компетентността на издателя на процесната заповед. Тя попада в обсега на параграф 126 от ПЗР на ЗИД ЗУТ /ДВ., бр.82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г./. Производството по премахване на незаконни строежи или на части от тях започва със съставянето на констативен акт от длъжностни лица на ДНСК, респ. служители за контрол по строителството в администрацията на всяка община, съгласно специалните норми на чл.225,ал.3 и чл.255а,ал.2 от ЗУТ. Само въз основа на такъв констативен акт са издава заповед за премахване и поради това той поставя началото на административното производство. Съобразено с това, в процесния случай административното производство е започнало със съставяне на Констативен акт № 387-РДНСК-25/29.05.2008 г., т.е. преди изменението в компетентността за издаване на заповед за премахване на незаконни строежи и на основание цитирания § 126 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г.) производството следва да бъде довършено по досегашния ред, включително и по отношение на компетентния да се произнесе административен орган. Това следва да е началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице. Със заповед № РД-13-178/11.08.2014 г. началникът на ДНСК е предоставил правомощието си по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ на началниците на РДНСК т.е. делегирал е компетентност, каквато възможност законът изрично предвижда. Оспорената в настоящото производство заповед е подписана от инж. Кремена Попова, за която от представената по делото Заповед № РД-19-0156/13.08.2014 г. е видно, че е назначена именно на длъжност „началник на РДНСК – СЦР”.
С молба вх. №
83/13.01.2017 г. (в деня на последното по делото заседание, непосредствено преди
началото му) жалбоподателят е оспорил горецитираната Заповед № РД-19-0156/13.08.2014 г. на
началника на ДНСК и прави искане за прогласяване на нищожността й поради „липса
на компетентност и конкурс”. Поддържа това искане и в пледоарията си по
същество по делото. Съдът намира, че предметът на делото е очертан еднозначно с
подадената от Г.А.Ч. жалба вх. № 1006/11.04.20016 г. и това е Заповед №
ДК-02-СЦР-18/27.11.2015 г. на началника на РДНСК – СЦР, с което е разпоредено
премахване на незаконен строеж. Въвеждането на допълнителен предмет на делото с
неформално изявление на страната в съд.заседание за оспорване на друг акт
/издаден от друг орган и в различно производство/, без подадена писмена жалба
до съда срещу този акт, е недопустимо.
По тази причина съдът не дължи произнасяне по искането за прогласяване на
нищожността и на Заповед № РД-19-0156/13.08.2014 г. на началника на ДНСК в
диспозитива на решението си. Съдът единствено следва да изложи съображения в
мотивите за нейната валидност, доколкото е налице преюдициалност на уредените с
тази заповед отношения за определянето на компетентността на конкретното
длъжностно лице да издаде оспорения в настоящото производство административен
акт. В тази връзка съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Устройствения
правилник на Дирекцията за национален строителен контрол, началникът на ДНСК
провежда държавната политика в областта на националния строителен контрол, като
утвърждава структурата на звената в централното управление и на регионалните
дирекции за национален строителен контрол; утвърждава длъжностното разписание,
поименното разписание на длъжностите и определя индивидуалния размер на
основните заплати и допълнителните възнаграждения на работещите в ДНСК в
рамките на структурата и бюджета и издава актове за възникване, изменяне и прекратяване на служебните
правоотношения с държавните служители в ДНСК. В конкретния случай
началникът на ДНСК, като орган по назначаването по смисъла на чл. 6 от Закона
за държавния служител във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 4 от Устройствения
правилник на ДНСК, е назначил на длъжността началник РДНСК – СЦР инж. К. П. Наведеното възражение за липса на конкурс при
назначаването на служителя е ирелевантно за настоящия спор, тъй като то има
отношение единствено към законосъобразността на Заповед № РД-19-0156/13.08.2014
г. на началника на ДНСК, която законосъобразност не е предмет на разглеждане
пред настоящия съд в настоящото дело. Заповедта за назначаване е валидна-
издадена от компетентния орган по назначаването и легитимира инж. К. П. като заемаща
по служебно правоотношение длъжността началник РДНСК-СЦР към датата на издаване
на процесната заповед.
В обобщение на казаното до тук следва да се посочи,
че оспорената от Г.А.Ч. Заповед № ДК-02-СЦР-18/27.11.2015 г. на началника на
РДНСК – СЦР за премахване на незаконния строеж, е издадена от компетентен по материя,
място и степен административен орган, в условията на делегация.
Не
е налице порок във формата на акта, който да е толкова тежък, че практически да
се приравнява на липса на форма и съответно на волеизявление като основание за
нищожност. Същият е издаден в писмена форма и ясно обективира волята на
административния орган. В заповедта изрично са посочени правните и фактически
основания за нейното издаване. Строежът, чието премахване е разпоредено, е
напълно индивидуализиран.
Процесуалното нарушение, твърдяно
от жалбоподателя -непроизнасяне по направеното възражение срещу констативен акт
№ 387-РДНСК-25/29.05.2008 г., не се доказва по делото. Точно обратното, в
оспорената заповед административният орган изрично е посочил, че счита
подаденото възражение за неоснователно. Този си извод органът е основал на
съображението, че не са представени доказателства за законосъобразното
извършване на строежа. От друга страна,
дори и административният орган да не беше го сторил, това не би могло само по
себе си да доведе до нищожност на заповедта.
Не е налице противоречие
на оспорената заповед с материалния закон, което противоречие да обоснове
нейната нищожност. Последната, както по-горе беше посочено, е обусловена от
пълна липса на материалноправни предпоставки за издаване на акта (когато актът
е основан на друг нищожен административен акт, когато изцяло е лишен от
законова опора - не е издаден нито въз основа на закона, нито въз основа на
подзаконов нормативен акт, когато акт със същото съдържание не може да бъде
издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган). Подобни пороци при
процесната заповед съдът не установява. Преследваната
с издаването на оспорения акт цел напълно съответства на законоустановената -
обезпечаване спазването на условията и реда за извършване на строителство в
Република България и недопускане съществуването на строежи, осъществени при
тяхното нарушаване.
Изложеното мотивира съда
да отхвърли искането за обявяване нищожността на административния акт.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 143, ал. 4 АПК на РДНСК – СЦР следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, установен в нормата на чл.
8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно предмета на спора – 600 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. АПК, АС-Русе
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.А.Ч. *** с искане за обявяване нищожността на Заповед №
ДК-02-СЦР-18/27.11.2015 г. на Началника на Регионална дирекция за национален
строителен контрол – Северен централен район.
ОСЪЖДА Г.А.Ч., ЕГН ********** с адрес: ***,
да заплати на РДНСК– СЦР сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховния административен съд
на Република България.
СЪДИЯ: