Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли 14.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на двадесети ноември през две
хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА
при секретаря Т.Ч.
с участието на прокурора:
като разгледа докладваното от съдия
Китова НАХД № 297 по описа на съда
за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания .
Образувано е по жалба от Р.С.Ю. с
ЕГН ********** с адрес *** против Наказателно постановление № 20-0271-000959
от 08.06.2020г. на Началник група на РУ – Харманли при
ОДМВР Хасково, с което на основание основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175 ал.1 т.5 от Закона за движение по
пътищата му е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за 6 месеца за нарушение
по чл.123 ал. 1 т.1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с
нея наказателно постановление. Оспорва се изцяло законосъобразността на АУАН и
НП като се твърди, че са издадени при нарушение на процесуалния закон, които били
съществени такива. Жалбоподателят твърди, че била нарушена разпоредбата на
чл.40, ал.1 от ЗАНН. В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли жалбоподателят редовно призован, не се явява.Същият се
представлява от адв. Й.Х. ***, защитник на нарушителя, който моли да се отмени
атакуваното НП, при условията на евентуалност да се намалят наложените
наказания на нарушителя.
Административно – наказващият орган, редовно призовани не изпращат
представител и не се
представлява.
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността на депозираната
жалба и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената
проверка на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на
чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.05.2020г. в 16,17 часа в
гр. Харманли, по бул. „****до градската градина в посока кръстовището
образувано от ул.****като управлявал собствения си лек автомобил „ Фолксваген
Пасат” с рег. № ***, като става участник
в ПТП с пострадало лице и без да уведоми
компетентната служба на МВР напуска произшествието: не спира и не установява
последиците от ПТП с което е нарушил разпоредбата на чл.123
ал. 1 т.1 от ЗДвП.
АУАН е предявен на
жалбоподателят, като същият не е направил възражение по него. Въз основа на горният АУАН е издадено и обжалваното НП, в
което е възприета същата фактическа обстановка. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен на 14.05.2020г. и е предявен на жалбоподателя на
18.05.2020г., който подписал същия, като същият е вписал, в съответната графа,
че има възражения по него.
Препис от АУАН е връчен на Р.С.Ю. на 18.05.2020г. Възражения срещу съставения
акт за установяване на административно нарушение не са постъпили и допълнително
в рамките на законоустановения срок.
НП е издадено на 08.06.2020
г.,като не се представиха писмени доказателства от административно-наказващия
орган за връчването му, поради което настоящият състав приема, че жалбата е
депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
В АНП е приложена Заповед МЗ 8121з-515/ 14.05.2018 г. на Министъра на твътрешните работи, в която са посочени
длъжностните лица от МВР,
които имат право да съставят АУАН и издадат НП за установени нарушения по Закона за движение по пътищата, от която е видно, че на Началник група
„ Пътна полиция” в РУ към ОДМВР Хасково
гр. Хасково е възложено да издава НП по
ЗДвП.
Изложената по-горе фактическа
обстановка, съдът прие въз основа на събраните по делото гласни доказателства –
показанията на актосъставителя П.С.Д. и М.Д.Д., заверен препис на Заповед №8151з-515/14.05.2018 г. на Министър Валентин Радев.
Разпитани в съдебното
производство свидетелят П.С.Д. и М.Д.Д. сочат, че на 14.05.2020г. в 16,17 часа в гр. Харманли, по бул. *** до градската
градина в посока кръстовището образувано от ул. *** като управлявал собствения
си лек автомобил „ Фолксваген Пасат” с рег. № ****, става
участник в ПТП с пострадало лице и без
да уведоми компетентната служба на МВР напуска произшествието: не спира
и не установява последиците от ПТП. Съдът кредитира показанията на свидетелите като еднопосочни, непротиворечиви безпротиворечи, подкрепящи се от писмените
доказателства по делото.
Въз основа на горе установената
фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима,
доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо
лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на
обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния и материалния закон
При разглеждане на дела по
оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество
– чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени
процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на
това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр.
чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в
предвидената от закона писмена форма.
Налице е и редовна процедура
по връчването на АУАН на жалбоподателя. Не се представиха доказателства за
връчване на НП на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има
отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически
предхожда връчването му.
Настоящата въззивна инстанция намира,че е нарушена нормата на
чл.42, т.3 и чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН.
Безспорно е от събраните по
делото писмени доказателства, че с Акт № 959 с бланков номер Серия АА № 615344,
съставен на 14.05.2020г. от мл.автоконтрольор при РУ- Харманли при ОДМВР – Хасково М.Д.Д., е установено описаното
от фактическа страна административно нарушение, извършено от Р.С.Ю. на
14.05.2020г. в 16,17 часа в гр. Харманли, по бул. „*** до градската градина в посока кръстовището
образувано от ул.„*** като управлявал собствения си лек автомобил „ Фолксваген
Пасат” с рег. № ****, става участник в ПТП с пострадало лице и без да уведоми компетентната служба на МВР
напуска произшествието: не спира и не установява последиците от ПТП.
Дадени в АУАН и НП и
съставляващи описание от обективна страна на извършеното от Р.С.Ю. не съответстват на
дадената правна квалификация в АУАН и НП.
Въззивният съд, воден от
така даденото описание в АУАН и НП на извършеното от Р.С.Ю. на 14.05.2020г. извежда извод за неправилно определяне
на нарушената материална норма от ЗДвП.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба в НП на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен
без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. Нарушаването на цитираната разпоредба е
санкционирано на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, предвиждащ, че се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1
до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като
участник в пътнотранспортно произшествие. Визираната
за нарушена хипотеза от чл. 123, ал.1 т.1 от ЗДвП не съдържа в себе си
изискване и за уведомяване на контролните органи от участника в ПТП. Тази норма
единствено изисква този участник да спре движението на автомобила и да установи
последиците от произшествието. Ако органът претендира със своя акт да
удостоверява такова поведение е следвало да опише такива факти, но това не е
налице, т. е. неправилно се визира нарушение на чл. 123, ал.
1, т. 1 от ЗДвП.
На следващо място за едни и
същи факти за нарушението изложени в обстоятелствената част на АУАН и НП,същите
са подведени под различни правни норми на
нарушението в АУАН по чл.123, ал.1,т.2 от ЗДвП, а в НП по чл.123,
ал.1,т.1 от ЗДвП. По отношение на нарушението по чл. 123,
ал.1, т.2 от ЗДвП при служебна проверка на АУАН съдът
констатира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
издаването, респективно съставянето им, довели до незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление в частта, касаеща нарушението, което е
абсолютно отменително основание за същото в коментираната му част. В тази
връзка в АУАН фактическите обстоятелства, при което е осъществено нарушението
са описани по следния начин: " като става
участник в ПТП с пострадало лице и без
да уведоми компетентната служба на МВР напуска произшествието: не спира
и не установява последиците от ПТП, като в акта деянието е квалифицирано
по чл. 123, ал.1, т.2 от ЗДвП, а в постановлението - чл. 123,
ал.1, т.1 от ЗДвП. Според разпоредбата на чл. 123,
ал.1, т.2 от ЗДвП водачът на ППС, който е участник в ПТП,
когато при него са пострадали хора, има поредица от задължения, визирани в
буквите "а", "б", „ в“, „г“, "д" и "е",
а именно: а) да уведоми компетентната служба на
Министерството на вътрешните работи;б) да остане на
мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи;в) до пристигането на
органите по буква "б", съобразно необходимостта, да вземе мерки за
безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не
представлява опасност за него; г) да не премества
превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя
състоянието му до идването на органите на Министерството на вътрешните работи,
освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите,
след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието; д) да вземе мерки следите от пътнотранспортното
произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от
компетентните служби; е) да не консумира алкохолни
напитки до пристигането на контролните органи.
Тоест така общо възведено в
санкциониращия акт деяние сочи, че водачът е извършил нарушението във всяка
една от посочените шест хипотези, което от една страна не кореспондира на
квалификацията, дадена в АУАН, а от друга - и на изложените фактически
положения както в акта, така и в постановлението. Същевременно в АУАН са
изложени фактически обстоятелства, които сочат за извършено нарушение по чл. 123,
ал.1, т.2, б."а" и б."б"
от ЗДвП, но пък същото е квалифицирано по чл. 123,
ал.1, т.2 от ЗДвП. Допълнително в НП,
обстоятелствата, при които е извършено нарушението сочат на квалификация
по чл. 123,
ал.1, т.2, б."а" и б."б"
от ЗДвП, при описанието, и то непълно направено и квалифицирано
по т.1 на ал.1
на чл. 123 от ЗДвП . Касае се за допуснати нарушения на
императивите на чл. 42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл. 57, ал.1,
т.5, пр.1 и пр.4, т.6 от ЗАНН,
изискващи ясно, точно, пълно и коректно излагане на обстоятелствата, при които
е извършено нарушението, неговото описание, както и на нарушените законови
разпоредби, съответно в акта и в постановлението. Коментираните процесуални
нарушения са от категорията на съществените, тъй като пряко засягат правото на
защита на жалбоподателя и възможността му да го реализира в пълен обем, понеже
ограничават възможността му да узнае какво точно нарушение му е вменено във
вина, кои факти и обстоятелства са приети от наказващия орган за правнозначими
и респективно, които следва да опровергава, както и кои са нарушените правила
за поведение. Допуснатите нарушения са неотстраними в настоящата инстанция,
поради контролните функции на същата, поради което и налагат отмяна на
наказателното постановление и в частта по пункт втори от НП, независимо от
събраните доказателства установяващи,че жалбоподателят не е спрял и установил
последиците от ПТП или уведомил контролните органи, а е бил издирен от тях след
ПТП.
С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административно-наказващия орган е да проведе
законосъобразна процедура, която да завърши със
законосъобразни актове. Предвид разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в НП следва да е точно и ясно описано нарушението,
датата, мястото, където е извършено, както и обстоятелствата, при които
е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Извършвайки проверка на
законосъобразността на НП в АУАН в акта първо от
формална /процесуалноправна/ страна, съдът установи допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неяснота на реквизит, предвиден в нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
а именно: място на извършване на нарушението. В АУАН като място на извършване на нарушението е посочено следното: “ в гр. Харманли по бул. *** до градската градина
в посока кръстовището с ул. *** , в НП е посочено « в гр. Симеонвоград по бул. ***
до градската градина в посока кръстовището с ул. **** Конкретното посочване на
мястото на нарушението, което място следва да е идентично както в АУАН, така и в НП е абсолютно необходим реквизитна НП, тъй като чрез него се
описва и индивидуализира
нарушението и се очертава предмета на
доказване, поради което неизясняването
му не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на наказателното
постановление и води до ограничаване на правото на защита на
наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение е наказан по административноправен ред. Не може част от нарушението, каквото е мястото на извършването му, да се извлича от данните по преписката предвид правораздавателния
характер на наказателните постановления. Така допуснатото процесуално нарушение е
съществено и представлява второ самостоятелно основание за отмяна на НП.
За пълнота на цялото изложение следва да се отбележи, че контролът върху
акта е възложен на административнонаказващият орган, в случая Началник РУ Харманли с разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, според която наказващият орган
преди да се произнесе по преписката е длъжен да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, а
съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗАНН същият издава НП когато се
установи, че нарушителят е извършил деянието виновно. Т.е., ако е преценил, че
в акта е налице нередовност, за наказващият орган е налице правна възможност да
не издава наказателно постановление, или да издаде такова в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
За това атакуваното НП се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменено, тъй като не са спазени
изискванията на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Административното наказание се налага по строго формална процедура,
имаща за цел да защити правата на лицето. Налагането на административно
наказание трябва да се предхожда от напълно и несъмнено доказано извършено
административно нарушение. В този смисъл
описаната
в НП фактическа обстановка по изложените
съображения се явява неточна, ограничаваща възможността на жалбоподателя да
организира правото си на защита в пълен обем. Настоящата инстанция е контролна
такава, и е недопустимо в съдебната фаза по обжалване на издадено наказателно
постановление, посредством събиране на доказателства да се отстраняват
допуснати пороци при издаване на наказателното постановление. Посочените нарушения по своя правен
характер са съществени и представляват самостоятелни основания за отмяна на
обжалваното НП, тъй като липсата на
единство между акта за установяване на нарушението и издаденото въз основа на
него наказателно постановление несъмнено съдържанието на НП,
ограничава правото на защита на наказаното лице да научи съставомерните
признаци от състава на нарушение, за което му е повдигнато обвинение с АУАН.
По
разноските
С §9 от ПРЗ на Закона за изменение и допълнение на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (обн., ДВ, бр. 60 от
Атакуваното НП като неправилно и
незаконосъобразно, като постановено при съществен порок на процесуалните
правила, поради което следва да се отмени.
Мотивиран така и на основание
чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0271-000959 от 08.06.2020 г. на Началник група на РУ –
Харманли при ОДМВР Хасково, с което на основание основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 175 ал.1 т.5 от Закона
за движение по пътищата на Р.С.Ю. с ЕГН ********** с адрес *** е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС” за 6 месеца за нарушение по чл.123 ал. 1 т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 - дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: