Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 15.11.2018
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Кристиян Трендафилов
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 9697 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 25.10.2017г. по гр.д. № 14311/12 г.,
СРС, І ГО, 30 с-в е признал за
установено по отношение на предявения от П.Д.С., ЕГН **********
с адрес: *** срещу „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
Б, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че П.Д.С., ЕГН ********** не дължи на „Т.С.” ЕАД следната сума: 5,79 лв.,
представляваща претендирана от „Т.С.” ЕАД сума за
корекция за периода м.01.2011г. - м.02.2012г., която е отразена във фактура №35612871/29.02.2012г.,
като е отхвърлил този иск за сумата над 5, 79 лв. до предявения размер от 79,
40 лв., както и исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК с искане
да бъде установено, че П.Д.С., ЕГН ********** не дължи на „Т.С.” ЕАД следните
суми относно притежавания от нея имот- апартамент, находящ
се на втори надпартерен етаж в гр. София, бул. „*******както
следва: 204,57 лв.-представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода м. 01.2011г., 106, 71 лв.-представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода
м.02.2011г., 88,31 лв. - представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода м. 03.2011г., 38, 30 лв.-представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода м. 04.2011г., 49, 04 лв. - представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м.
10.2011г., 111,49 лв.- представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода
м.11.2011г., 139,61 лв. - представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м.
12.2011г., 157,76 лв. - представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода м. 01.2012г., 170,96 лв.- представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м. 02.2012г. Признал за установено по отношение на предявените от
П.Д.С., ЕГН ********** с адрес: *** срещу
„Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** Б, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че П.Д.С., ЕГН ********** не дължи на „Т.С.” ЕАД сумата над 41, 26 лв. до претендирания
от ответника размер от 67, 29 лв. - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задълженията за доставена топлинна енергия
относно притежавания от нея имот-апартамент, находящ
се на втори надпартерен етаж в гр. София, бул. „*******,
отнасящи се за периода м. 01.2011г. - м.02.2012г., които са определени за периода
от 31-во число на месеца, следващ месеца на доставката до 14.03.2012г., като е отхвърлил предявения иск до сумата от
41, 26 лв. Осъдил
е „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на П.Д.С., ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата 28,51 лв. Осъдил
е П.Д.С., ЕГН ********** с
адрес: *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 650, 60 лв.
Решението
в отхвърлителната част е обжалвано с въззивна жалба от ищеца П.Д.С., ЕГН ********** с
адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат Стефанов с
мотиви, изложени в жалбата. Твърди, че решението е недопустимо, тъй като съдът
в диспозитива се е произнесъл за суми, които не са
предмет на претенцията по исковата молба и уточнителната
молба от 19.04.2012 г., тъй като претендираните суми
са за главница от 987 лв., лихва от 38,84 лв. и 79,40 лв. сума за корекция, а
съдът се е произнесъл за главница от 1066 лв., 67,29 лв. обезщетение за забава
и 79,40 лв. сума за корекция. Ето защо счита, че решението следва да се
обезсили по непредявените искови претенции. Сочи още, че съдебното решение е
постановено при законодателство, което не е действало за исковия период, който
е м.01.2011 г. до м.02.2012 г., когато са действали старите разпоредби на
чл.139 а, б и в, чл.140 и чл.150 от ЗЕ. По делото не са представени
доказателства за писмено съгласие на 2/3 от собствениците на сградата на ЕС за
сключване на писмен договор на услугата „дялово разпределение“ по реда на
чл.139 б, ал.1 от ЗЕ, както и не е представен писмен договор за извършване на
услугата дялово разпределение по реда на чл.139 в, ал.1 от ЗЕ. Съдът признава,
че няма договор за дялово разпределение с ЕС и въпреки това приема, че този
факт не влияе върху задължението на ищеца за заплаща ТЕ. Съдът не е обсъдил
приетата допълнителна СТЕ на вещото лице С.Х., в която се установява, че е
недопустимо да се начисляват суми за отопление на имот, в който липсват
радиатори. Невярна е и съдебната констатация, че са налице договорни отношения
за продажба на ТЕ между ответника „Т.С.“ ЕАД и трето лице помагач „Б.-Б.“ ООД, тъй
като такъв договор няма представен по делото. Позовава се на директива 2011/83
на Европейския парламент и ЕС, публикувана на 22.11.2011 г. в Официалния
вестник на ЕС, според която топлоенергия се предоставя на договорна основа.
Позовава се и на текстове от ТЗ, на чл.37 от ОУ, в сила от 07.01.2018 г. до
17.07.2013 г., за да направи извод, че трябва между страните да бъде сключен
писмен договор за продажба на ТЕ какъвто няма в конкретния казус. Позовава се и
на ТР № 2/2016 г. от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 2/2016 г., в което
е възприето, че ЗЕ не противоречи на чл.62 от ЗЗП, във вр.
с пар.1 от ДР на ЗЗП, поради което счита, че съдът е
следвало да приеме, че е налице „непоискана доставка“ за имота на ищцата и
клиентът-ищец не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на
доставената стока/ТЕ/. Моли съда да
постанови решение, с което да обезсили атакуваното такова, евентуално да бъде
отменено в обжалваната част и да бъдат уважени исковите претенции, при
съобразяване с приетата допълнителна СТИ, в която е посочена сума за сградна инсталация в размер на 401,69 лв. Обжалва решението
и в частта на присъдените разноски. Претендира разноски за въззивната
инстанция само за държавна такса.
Въззиваемият-ответник „Т.С.”
ЕАД оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане
на разноски за въззивната инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач „Б.Б.“ ООД не взема
становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество
неоснователна, поради следното:
Предявен е е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване
по отношение на ответника „Т.С." ЕАД, че ищецът не
дължи сумата от общо 1105,79 лв., от която 987,55 лв. главница, начислявана
за периода от м.01.2011 г. до 29.02.2012 г., 38,84 лв. лихва, начислена от
м.01.2011 г. до 14.03.2012 г.и 79,40 лв. доплащане от корекции. Тези суми са
посочени в исковата молба и в уточнение от 19.04.2012 г. Същевременно, с последваща молба
уточнение от 04.07.2012 г., ищцата прави последващо
уточнение за общата сума от 1066, 95 лв. главница, лихва от 67,29 лв. с помесечно
разбиване на главницата и лихвите. Същата твърди, че има разлика от 28,45 лв.,
но тя следва да бъде доказана от ответника.
Ищецът П.Д.С. твърди, че е собственик на апартамент, находящ
се на втори надпартерен етаж в гр. София, бул. „*******,
в който не се доставя от ответника и не се ползва топлинна енергия. В процесния апартамент няма никаква връзка с абонатната
станция на ответника в сградата, поради което и тя не е ползвател и потребител
на топлинна енергия. Въпреки това, ответникът е открил служебно партида с
абонатен номер 349173. Според геодезическо заснемане
на сградата през 2012г. нейния пълен отопляем обем е 11159 кум. м., а не както е вписано в
издадените от ответника фактури - 4 158 куб. м. Твърди, че между нея и фирмата
за дялово разпределение не съществуват договорни отношения. Оспорва фактът, че
през м.03.2002г. е имало решение на общото събрание на етажната собственост, с
което е взето решение за преминаване към системата за дялово разпределение на
топлинната енергия. Посочва, че липсва и нотариално заверен препис от протокола
на общото събрание на етажната собственост. Заявява, че към общия отопляем обем
на сградата от 11 159 кум. метра следва да се прибави и още от около 180 куб.
м. във връзка с надстройка и пристройка, извършена на покрива на сградата,
която е приобщена към апартамента на сем. Р.. Моли да бъде постановено съдебно
решение, с което се признае за установено, че не дължи сумите, посочени в
исковата молба и последващите уточнения към нея.
Ответникът „Т.С."
ЕАД оспорва иска, като неоснователен.
Третото лице помагач „Б.Б."
ООД не представя отговор на исковата
молба.
Съдът констатира следното:
По делото е безспорно, че ищецът е собственик на описания в исковата молба имот за
периода на претенцията.
Предвид направените възражения във възивната
жалба, настоящата инстанция излага следните доводи:
Неоснователно се явява твърдението,
че решението е недопустимо, тъй като съдът
в диспозитива се е произнесъл за суми, които не са
предмет на претенцията по исковата молба и уточнителната
молба от 19.04.2012 г., тъй като претендираните суми
са за главница от 987 лв., лихва от 38,84 лв. и 79,40 лв. сума за корекция, а
съдът се е произнесъл за главница от 1066 лв., 67,29 лв. обезщетение за забава
и 79,40 лв. сума за корекция. Както бе посочено по-горе, предявен и отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
установяване по отношение на ответника
„Т.С." ЕАД, че ищецът не дължи сумата
от общо 1105,79 лв., от която 987,55 лв. главница,
начислявана за периода от м.01.2011 г. до 29.02.2012 г., 38,84 лв. лихва,
начислена от м.01.2011 г. до 14.03.2012 г.и 79,40 лв. доплащане от корекции.
Тези суми са посочени в исковата молба и в уточнение от 19.04.2012 г.
Същевременно, с последваща молба уточнение от 04.07.2012 г.,
ищцата прави последващо уточнение за общата
сума от 1066, 95 лв. главница, лихва от
67,29 лв. с помесечно разбиване на главницата и
лихвите, така, както са били възприети от
районния съд.
В исковия период от м. 01.
2011г. до м. 02. 2012г. са действали
ЗЕ (ДВ бр. 107/09.12.2003г.), приетите
въз основа на закона /чл.
125 и сл. от ЗЕ/ Общи условия (ОУ), съответно за 2002 г.,
2005 г. и 2008 г., както
и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34
от 24.04.2007 год./. Съгласно действалите
ОУ, купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми
за консумираната топлинна енергия-прогнозни и изравнителни в 30-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят /чл. 30, ал. 1 от общите условия за
продажба на топлинна енергия от ищеца на потребители за битови нужди в гр.
София - от 2002г„ чл 32, ал. 1 от общите условия от
2005г. и чл. 33, ал. 1 от общите условия от 2008г./. Като при неизпълнение в
срок на това задължение на потребителя, последният дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до деня на заплащане на задължението
/чл. 38, ал. 1 от общите условия от 2002г., чл. 32, ал. 6 от общите условия за
2005г. и чл. 33, ал. 6 от ОУ за 2008 г. Съгласно актуалната
към процесния период редакция на чл. 153 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Ищецът
е признал неизгодния за него факт,
приет за безспорен, че е собственик на топлоснабдения
от „Т.С." ЕАД имот- апартамент, находящ се на втори надпартерен
етаж в гр. София, бул. „*******.
Ето защо, за процесния период от м.01.2011г. до
м.02.2012г. страните
са обвързани от договорно правоотношение
по силата на което „Т.С.” ЕАД е доставяло в
имота на ищеца ТЕ. Съгласно чл. 150
от ЗЕ, общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от публикуването им и обвързват всички потребители, освен тези, които
са направили изрични възражения и са сключили индивидуални
писмени споразумения. В настоящия казус Общи условия са
приложими към правоотношението между страните и съставляват част от договора
помежду им, поради което съгласно
чл. 20а от ЗЗД имат силата на
закон за тях. По тези
съображения следва да се приеме,
че страните валидно са обвързани
по облигационното правоотношение, породено от договора за
продажба на ТЕ от „Т.С." ЕАД на потребителите за битови нужди, за
което са приложими Общите условия. Неоснователни се явяват доводите в жалбата
за липса на писмен договор,
тъй като облигационното правоотношение възниква по силата
на закона при публично оповестени
Общи условия.
С оглед така установеното качество на ищеца на
потребител на топлинна енергия, съдът приема, че
ответникът „Т.С." ЕАД е имал
задължение през процесния период да доставя ТЕ, а ищецът - да я заплаща.
Доставената топлинна енергия до сградата,
в която е собствения на ищеца топлоснабден
имот, подлежи на разпределение между отделните имоти, поради което
е необходимо утвърждаване на конкретни правила
за разпределение на дължимата цена
на топлинната енергия между собствениците
на индивидуално обособени имоти, респ. ползватели, т.е. всеки потребител
на топлинна енергия дължи част
от общата цена, пропорционална на реално потребеното
от него количество
енергия. За определянето на последното се използва
нормативно въведената система за дялово
разпределение, която отчита условни единици топлинна енергия от средства
за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището, и пропорционална част от топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация. В случаите, когато няма монтирани уреди за дялово
разпределение, въпреки че такова е въведено
в сграда в режим на ЕС, по отношение
на съответния потребител се прилага
реда по чл.
144, ал. 6 от ЗЕ. От друга страна,
отчитането на ТЕ в сгради в режим на ЕС се урежда
от чл. 139, чл. 140, чл. 140а, чл. 141-145 от ЗЕ. Остойностяването на отчетените данни за част от
процесния период е регламентирано в Наредбата за регулиране на
цените на ТЕ (ДВ бр. 55/25. 06. 2004г.). Следователно
дължимата цена от потребителите на ТЕ се формира
от цена за
отопление, формирана от цената на
ТЕ за имота, цената на ТЕ за
сградната инсталация и цената за отопление
на общи части
ако се отопляват
такива, и от цена за БГВ.
За периода от
м.01.2011 г.-м.02.2012 г. съгласно заключението на СТЕ, стойността на
доставената ТЕ е за сумата от 987,55 лв., определена по фактури, към които
следва да се добави и стойността на двете изравнителни сметки от 128,40 лв. или
общо 1 115,95 лв. От тази сума законосъобразно съдът е приспаднал сумата
от 54,99 лв., която вещото лице е посочило като неправилно начислена за щранг лира в банята за периода
м.05.2011г. - м.02.2012г., която не е дължима, тъй като това не представлява
отоплително тяло, защото не е свързано с отоплителната система. Получава сумата от общо 1060,96 лв. Претендираната за недължима сума е в размер на 1066,75 лв.
При тези данни искът е бил уважен за сумата от 5,79 лв. и отхвърлен над тази
сума.
Не е налице и нарушение на общностното
право /ЕО/. Европейските директиви са актове,
които обвързват по отношение на
дължимия резултат, но оставят националните
власти да изберат формата и начина на въвеждането
им в действащото право. Те нямат
пряко действие, когато са транспонирани
в българското право в срока, указан в тях. Единствено в хипотезата, при която дадена директива не е въведена в действие в националното право своевременно, всеки правен субект
може да се
позове пряко на нейните разпоредби
пред българския съд, който не
следва да прилага националните норми, които противоречат
на разпоредбите на директивата. Настоящият случай обаче не е такъв.
Самата система за дялово разпределение
е била въведена с чл.112 г ЗЕЕЕ/отм./ в изпълнение на изискванията
на Директива 93/76/ЕИО на Съвета от 13.09.1993 г. относно ограничаване на емисиите от
въглероден двуокис чрез подобряване на енергийната ефективност. Тази директива е била отменена с чл. 31 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайно потребление
на енергия и осъществяване на енергийни услуги. Именно съгласно директивата, държавите членни трябва да
разработят и реализират програми в областта на таксуването на енергията, предназначена
за отопление, климатизация и топла вода за битови
нужди, на база действителната консумация.
Относно възражението, че липсва решение на ОС на
ЕС, с което е прието преминаване към системата, следва да бъде отбелязано, че с приемане на посочения по-горе Закон за енергетиката
през 2003 г. е въведено задължение за всяка етажна собственост, чиято сграда е топлоснабдена да премине към системата за дялово
разпределение - чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Следователно дори и да не се установява
приемане на решение с идентично съдържание от етажната собственост, това не
влияе върху законосъобразното въвеждане на системата за дялово разпределение в топлофицирана сграда, тъй като същото е извършено в
изпълнение на посочената правна норма и не е необходимо допълнително да бъде
препотвърдено от етажната собственост.
Въззивницата се позовава на Директива 2011/83/ ЕС на
Европейския парламент и на Съвета
от 25 октомври 2011 г. относно правата
на потребителите, но тя е приложима за договори, сключени
след 13.06.2014 г., а облигационното
правоотношение между страните по делото
е възникнало в предходен момент.
Отделно, настоящият съдебен
състав намира за неоснователни възраженията на въззивницата за нарушение на европейското
законодателство-Директива
2011/83/ ЕС на Европейския парламент, респ. за
нарушение на ЗЗП. Разпоредбата
на чл.62, ал.2 ЗЗП, забраняваща доставката на централно
отопление без искане на потребителя,
е приета с цел транспониране в националното законодателство на разпоредбите на Директива 2011/83/ ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от
25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите,
за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на
Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. В тази
връзка е постановено ТР № 2/25.05.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ВКС, ОСГТК, на което се позовава и въззивницата, съгласно което
разпоредбите на ЗЕ не противоречат на чл.62 вр. пар.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно задължителните указания в цитираното ТР, съгласието за доставката
и нежеланието за преустановяването й по реда на чл.153, ал.2 ЗЕ съставлява "искане" на услугата по
смисъла на чл.62, ал.1 ЗЗП, поради
което между двата закона не
съществува противоречие. Съгласно мотивите на ВКС, различен е само субектът, който прави искането
при доставката на централно отопление
в сгради под режим на етажна
собственост, като това е обективно обусловено от естеството
на отношенията, които възникват между титулярите на право на
собственост или вещно право на
ползване върху отделни обекти в такива сгради. Ето защо доводите
на въззивницата, че е налице
хипотезата на „непоискана доставка“, са неоснователни.
Съдът приема за неоснователно направеното
възражение, че пълният отопляем обем на сградата не съответства на този,
заложен във фактурите на ответника и е 11 159 куб.м., към които трябва да
се прибавят още 180 куб.м. във връзка с извършена надстройка и пристройка на
апартамента на сем. Р., тъй като извършеното по делото геодезическо
заснемане е през м.03.2012 г. и съответно отразява състоянието на сградата към
този период, който е различен от процесния, а именно
01.2011 г.-02.2012 г. По делото липсват доказателства, от които да се установи,
че състоянието, което е констатирано при геодезическото
заснемане, е същото и през разглеждания период. Липсват и доказателства за
извършено допълнително застрояване с кубатура от 180 куб.м.
Изводът е,
че обжалваното решение е изцяло валидно, а в обжалваната
част е допустимо и правилно.
В случая настоящият съдебен състав намира, че крайните
изводи на двете инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение по арг.
на чл.271, ал.1 ГПК следва да
бъде
потвърдено.
Предвид
изхода на делото и предявената претенция въззивницата
следва да заплати на въззиваемото дружество
направените разноски за настоящата инстанция във вид на юрискосултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 25.10.2017г.
по гр.д. № 14311/12 г. на СРС, І ГО, 30 с-в в обжалваната част.
ОСЪЖДА П.Д.С., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, съсъседалище и адрес на
управление:*** направените разноски за настоящата инстанция във вид на юрискосултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е постановено при участието
на трето лице помагач „Б.Б." ООД.
Решението
е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
.