РЕШЕНИЕ№ 260035
гр.Добрич,18.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в закрито заседание на осемндесети февруари през 2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при секретаря
………………………….. в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното
от съдия Ж.МАРГЕНОВА В.гр.дело №62 по описа за 2021г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано
е по жалба жалба ВХ.№5161/08.09.2020г. от С.Д.М. с ЕГН ********** ***, срещу
отказа на ЧСИ Л.Т. с рег.№* в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд
–Добрич, по изп.д.№2010*0400489 да
прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Настоява се за
отмяна на отказа с доводи за наличие на предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като в периода от 14.06.2017г. до 14.06.2019г., както и до датата на
депозиране на молбата му за прекратяване не са искани и не са извършвани
изпълнителни действия.
Взискателят „Енерго
Про Продажби“АД намира за правилен отказа на ЧСИ, тъй като още с молбата за образуване
на изпълнителното производство е посочил способи за изпълнение, на 04.08.2017г.
ЧСИ е наложил запор по банкова сметка ***, на 19.06.2019г. е уведомил длъжника
за насрочения за 30.07.2019г. опис на движими вещи, неизвършен защото длъжникът
не е намерен в дома си.
В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител
излага съображения за допустимост и неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Изпълнително дело №2010*0400489
по описа на ЧСИ Л.Т., с рег. №* в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд -Добрич,
е образувано по молба вх.№28840/14.06.2017г./по регистъра на ЧСИ Л.Т./ от „Енерго
Про Продажби“АД за принудителното събиране на парично вземане от 222.37лева
неизплатени задължения за ел.енергия за периода 23.04.2005г.-20.08.2015г. за
обект в гр.Добрич, ул.“***“№60, ведно със законната лихва от 17.02.2017г., 31.28лева
мораторни лихви, 25лева държавна такса и 50лева юрисконсултско възнаграждение,
срещу длъжника С.Д.М., по изпълнителен лист от 23.03.2017г., издаден по реда на
чл.416 от ГПК въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№540/2017г. на ДРС.
В молба по чл.426
от ГПК за образуване на изпълнителното производство е направено искане от
взискателя за проучване на имотното състояние на длъжника и са посочени няколко
начина/способа/ на изпълнение- запор на работна заплата; запор на банкови сметки;
запор на друго вземане; опис, запор и продан на движими вещи; възбрана, опис и
продан на недвижим имот. При извършена проверка в Агенция по вписвания, НБД,
НАП, НОИ, БНБ, са събрани данни за наличие на разплащателна сметка в Банка ДСК
ЕАД с титуляр С.Д.М..
На 11.08.2017г. на
длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.Не е последвало такова. На
14.08.2017г. е наложен запор върху установената банкова сметка ***. В резултат на запора понастоящем
е събрана сума от 17.44лева, постъпила по сметка на ЧСИ на 23.01.2020г.,
съобразно отбелязването на гърба на изпълнителния лист/в този смисъл и мотивите
на ЧСИ/. На 10.06.2019г. е насрочен опис
на движими вещи в дома на длъжника за дата 30.07.2019г., за който опис същият е уведомен на
26.06.2019г. По данни от съставения от ЧСИ на 30.07.2019г. протокол, описът не
е неосъществен поради неоказано съдействие от длъжника – имотът е намерен
заключен и след няколкократни повиквания не е отворено. На 13.08.2020г.
длъжникът е подал молба за прекратяване на производството при условията на чл.433,ал.1,т.8
от ГПК. Молбата не е уважена като на 02.09.2020г. длъжникът е уведомен за
отказа на ЧСИ да прекрати производството, обективиран в съобщение с
изх.№21575/17.08.2020г.
Жалбата с вх.№5161/08.09.2020г.
срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство е подадена в
рамките на преклузивния срок по чл.436 ал.1 от ГПК, от лице-длъжник в
изпълнителното производство, с правен интерес да обжалва подлежащ на обжалване
съобразно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК акт на съдебния изпълнител- отказ да прекрати
принудителното изпълнение. В този смисъл жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна
по следните съображения:
Производството по
изпълнителното дело се прекратява в хипотеза на
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради бездействие на взискателя в период от 2
години, т.е. когато в период от 2 години взискателят не е поискал от съдебния
изпълнител извършване на изпълнителни действия, насочени към принудително
събиране на вземането му.
В случая предпоставките
на чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК не са налице. Предприети са две изпълнителни действия, поискани от
взискателя с молбата по чл.426 от ГПК за образуване на изпълнително
производство- запор върху банкова сметка ***, които препятстват прекратяването
на изпълнителното производство.
Запорът върху
банковата сметка представлява принудително действие, което се извършва от
съдебния изпълнител чрез връчване на запорно съобщение на банката и в случая
това е осъществено на 14.08.2017г.
Разпоредбите на ГПК не
обуславят действието на запора като изпълнителен способ от изискване за наличие
на суми по банковата сметка към момента на връчване на запорното съобщение.
Дори и по разплащателната сметка да няма наличност, запорът се счита наложен,
но изпълнителният способ може да бъде реализиран и вземането на взискателя може
да бъде удовлетворено след последващи постъпления на суми по сметката на
длъжника. Така времето от образуването на изпълнителното производство на 14.06.2017г.
до датата 14.08.2017г., когато е наложен запора, не е достатъчно за настъпване
последиците на чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Не са налице условията за перемиране/прекратяване
на изпълнителното производство поради бездействие на взискателя/ и в периода от
2 години след налагане на запора, прекъсващ срока по чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
тъй като е предприето и друго изпълнително действие,
поискано от взискателя с молбата по чл.426 от ГПК – опис на движими вещи,
предприет на 30.07.2019г. Обстоятелството, че описът не е осъществен не е
условие да се отрече значението му на изпълнително действие, прекъсващо срока
по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Броим и от датата на неосъществения опис – 30.07.2019г., към датата на образуване
на настоящото производство двугодишният срок не е завършен. Вън от горното с молба
вх.№11887/13.04.2020г.,освен справка от НОИ за трудови договори, взискателят е
поискал повторно и налагане на запор върху трудово възнаграждение при наличие
на такова, и отново опис на вещи на адреса на длъжника. В този смисъл
предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК не са били налице към 14.06.2019г.,
както и към датата
на депозиране на молбата му за прекратяване 13.08.2020г., в който смисъл са
твърденията на жалбоподателя, не са налице и понастоящем
При така установеното въззивният
съд намира, че правото на принудително изпълнение на взискателя в рамките на
конкретното изпълнително производство не е престанало да съществува поради
бездействие от негова страна в период от две години/поради перемция/. Изводът на
ЧСИ за липсата на предпоставките на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е законосъобразен. Обжалваният
отказ за прекратяване следва да бъде потвърден.
С оглед резултата
от обжалването на жалбоподателят не се дължат разноски.
Воден
от горните съображения, ОКРЪЖНИЯТ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА отказа на ЧСИ Л.Т. с рег.№* в
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд –Добрич,
по изп.д.№2010*0400489 да прекрати изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, обективиран в съобщение с
изх.№21575/17.08.2020г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно
чл. 437, ал.4, изр. второ ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.