№ 1757
гр. Варна , 21.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостин Г. Петров
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501180 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №281895/05.04.2021г. от В. А. С., ЕГН **********,
с адрес гр. В., ул. *** против Разпореждане № 268382/08.03.2021г., постановено по гр.д. №
10140/2019г. по описа на Районен съд – Варна, 42 състав, с което е върната, на основание
чл.262, ал.2, т.2 ГПК, въззивна жалба с вх.рег. № 289266/15.12.2020г. от В.С., чрез адвокат
Р.Ч., против Решение № 261190/13.11.2020 г., постановено от ВРС, XLII-ри състав.
В жалбата се поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно. Излагат се
твърдения, че упълномощеният от жалбоподателката адвокат не я е уведомил за
постановеното решение, за депозираната въззивна жалба, за указанията на съда и дадените
срокове. Твърди се и че не е подписвано пълномощно за въззивната инстанция. Сочи се, че
въпреки че съдът не носи отговорност за поведението на адвоката на жалбоподателката,
постановеното разпореждане е неправилно и с него се отнема възможността за защита. Моли
се за отмяна на разпореждането.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е депозиран отговор на частната жалба от насрещната
страна.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
1
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
С разпореждане №274946/16.12.2020г. е оставена без движение постъпилата въззивна
жалба от ответника В.С., чрез адв. Р. Ч., като на жалбоподателя са дадени указания по реда
на чл.262, ал.1 ГПК да отстрани нередовностите, чрез представяне на пълномощно към адв.
Ч. за подаване на въззивна жалба, както и за заплащане на дължимата за въззивно обжалване
държавна такса. Разпореждането е връчено на адв. Ч. на 13.01.2021г. С молба, изпратена по
пощата на 20.01.2021г., адв. Ч. е поискала продължаване на срока за отстраняване на
нередовностите със седем дни. С разпореждане от 26.01.2021г. съдът, на осн. чл.63 ГПК, е
продължил срока с една седмица, считано от изтичане на първоначалния срок. Срокът за
отстраняване на нередовностите, е изтекъл на 27.01.2021г. Поради липса на молба, насочена
към отстраняване на нередовностите, включително до произнасяне на съда, на 08.03.2021г. с
обжалваното разпореждане е върната въззивната жалба.
На л.57 от първоинстанционното дело е представено пълномощно от В.С. към адв.
Р.Ч., в което е посочен номер на първоинстанционното дело, като полето от образеца за това
до приключване пред коя инстанция важат пълномощията, не е попълнено. Съобразно чл.34,
ал.4 ГПК, пълномощното има сила до завършване на делото във всички инстанции, ако не е
уговорено друго. Тъй като в описаното пълномощно липсва конкретна уговорка,
ограничаваща пълномощията на адвоката до приключване на първоинстанционното дело и
по силата на цитираната разпоредба, следва да се приеме, че пълномощното от В.С. към адв.
Ч. има сила до завършване на делото във всички инстанции. В този смисъл, не е следвало да
бъдат давани указания за представяне на ново пълномощно за въззивната инстанция при
липса на данни за оттегляне на общото пълномощно и уведомяване за това на съда по реда
на чл.35 ГПК.
При горните изводи следва, че всички съобщения след постановяване на
първоинстанционното решение са надлежно връчени на процесуалния представител на
ответницата с всички произтичащи от това последици, включително зачитане на изтеклите
процесуални срокове, в които указанията на съда за отстраняване нередовностите на
въззивната жалба не са изпълнени. Изложените от жалбоподателката обстоятелства, че
адвокатът не я е уведомил за извършените действия и указания на съда, са ирелевантни за
преценка правилността на обжалвания акт.
Указанията за отстраняване на нередовност на въззивната жалба чрез заплащане на
дължимата държавна такса за въззивно обжалване са надлежно дадени и не са били
изпълнени в първоначалния и продължения срок. За продължаването на срока съдът не
дължи съобщение. По изрична разпоредба на чл.63, ал.2 ГПК, продължаването на срока тече
от изтичане на първоначалния, от което следва и е трайно установен извод в съдебната
практика, че страната сама следва да следи за продължаването на срока.
2
Така мотивиран, съставът на въззивния съд намира, че въззивна жалба с вх.рег. №
289266/15.12.2020г. подлежи на връщане на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, обжалваното разпореждане следва да
се потвърди.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 268382/08.03.2021г., постановено по гр.д. №
10140/2019г. по описа на Районен съд – Варна, 42 състав, с което е върната, на основание
чл.262, ал.2, т.2 ГПК, въззивна жалба с вх.рег. № 289266/15.12.2020г. от В.С., чрез адвокат
Р.Ч., против Решение № 261190/13.11.2020 г., постановено от ВРС, XLII-ри състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3