№ 343
гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Пролетка А.
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20231001000583 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.294 ГПК, след отменително решение на
ВКС, постановено по т.д.2335 по описа за 2019 година на Върховен
касационен съд, ТК, II т.о.. Образувано е по въззивна жалба на „ЛАЙТ ПОС“
ЕООД срещу решение на СГС, VI – 12 състав № 1640/03.08.2018 г.,
постановено по т. д. № 2729/2017 г. в частта, с която е прието за установено,
че дължи на „АЙ ДУ АДВ“ ООД сума в размер 50 997, 26 лв. – главница,
ведно със законната лихва от 18.07.2017 година, както и 1919,94 лева,
разноски в заповедното производство, както и сумата от 2969, 94 лева,
разноски за СГС по запис на заповед от 04.01.2017 г., за която е издадена
заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 38436/2017 г. по описа на СРС,
64 състав.
Решението на СГС, ТО, VI – 12 състав е влязло в сила в частта, с която
искът по чл. 422 ГПК, предявен от „АЙ ДУ АДВ“ ООД срещу „ЛАЙТ ПОС”
ЕООД, е отхвърлен за разликата над 50997,26 лева до предявения размер от
100 997,26 лева, както и лихва за периода 13.06.2017 година -17.07.2017
година.
Твърди се в жалбата, че решението е постановено при нарушение на
материалния закон. Отделно от това, в жалбата се сочи, че решението е
постановено при наличие на процесуални нарушения, свързани с обсъждане
на всички доказателства, събрани по делото, както и всички
противопоставени от ответника възражения. Не е налице изискването за
1
идентичност на посоченото в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение вземане, с това, чието установяване се цели в настоящото
производство. Ето защо, следва съгласно ТР № 3/2014 г. на ОСГТК на ВКС
искът да бъде отхвърлен като недопустим. Съдът не е обсъдил възражението,
че оспореният договор е подписан към дата, на която управителят не е имал
представителна власт спрямо дружеството ответник. Наред с това, не е
открито производство по установяване истинността на договора за заем и
записа на заповед по реда на чл. 193, ал.2 ГПК. От жалбоподателя е направено
и възражение, че договорът е антидатиран и не е счетоводно отразен. При
изложените съображения в жалбата е направено искане за отмяна на
атакуваното решение и постановяване на друго такова по съществото на
спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени
направените в двете съдебни производства разноски.
Въззиваемата страна „АЙ ДУ АДВ“ ООД, чрез своя процесуален
представител, я оспорва като неоснователна и моли атакуваното решение да
бъде потвърдено. Счита, че правилно първоинстанционният съд е изследвал
въведеното с исковата молба каузално отношение между страните като се е
съобразил с постановките на ТР № 4/2013 г. Предвид факта, че заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено на 13.06.2017 г., то
всички последици от неизпълнението, които издаденият запис на заповед
обезпечава, вече са настъпили и са изискуеми. В този смисъл длъжникът не
може основателно да релевира възражение за недължимост на сумите по
записа на заповед, тъй като видно от материалното правоотношение те са
дължими в пълен размер. В противоречие с твърденията, изложени във
въззивната жалба, съдът е обсъдил възражението относно представителната
власт на лицето, подписало договора за заем, и е установил, че към датата, на
която е подписан договорът за заем и предоставена сумата, лицето Р. К. е
било управител на ответното дружество. Съдът е обсъдил и възражението за
недостоверност на датата, на която е подписан договорът за заем.
Въззиваемият се позовава на определение № 282/17.03.2016 г. по гр. д. №
5197/2015 г. на ВКС, IV ГО. Отделно от това сочи, че в отговора на исковата
молба ответникът въззивник в настоящото производство не е направил искане
за откриване на производство по чл. 193, ал. 2 ГПК, а в открито съдебно
заседание на 04.05.2018 г. е потвърдил, че не оспорва подписите на
документа, а е твърдял, че тъй като документът не се намира в счетоводството
на дружеството, е антидатиран. Ето защо, правилно съдът не е открил
производство по чл. 193 ГПК. Претендира присъждане на разноски. След
образуване на въззивното производство по в.т.д.5178/2018 година по описа на
САС, с решение от 04.12.2018г по т. д. № 29/2018г. на Окръжен съд – Видин е
открито, на основание чл.630, ал.1 ТЗ, производство по несъстоятелност
спрямо ответника по иска „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД. Въз основа на служебна
справка по чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ по партидата в търговския регистър се
установява, че вземането на „Ай Ду АДВ“ ЕООД за 50 997,26 лева – главница
по записа на заповед от 04.01.2017г. (предмет на въззивното производство), за
2
което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 38436/2017г. по описа на
СРС, 64-състав, е включено от синдика в обявения в търговския регистър на
15.02.2019г. списък на приетите вземания по чл.686, ал.1, т.1 ТЗ в
производството по несъстоятелност на „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД, като общият
размер на приетите вземания на кредитора възлиза на 63 495,25 лева. С
определение по чл. 692 ТЗ от 27.09.2019г. по т. д. № 29/2018г. на Окръжен
съд - Видин са оставени без уважение възраженията срещу приемане на
вземането по записа на заповед, направени от длъжника, „ЛАЙТ ПОС“
ЕООД, и от друг кредитор на несъстоятелността, „Кийлайн Холдингс“ АД.
Съобразно дадените задължителни указания от ВКС, в настоящето
производство са конституирани синдика на „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД и „Кийлайн
Холдингс“ АД.
Синдикът на „Лайт пос“ ЕООД /н/ Й. К. К. е изразил становище по иска
и по въззивната жалба, в което излага, че при въведено твърдение на ищеца с
исковата молба по чл.422 ГПК, че вземането му по издадената заповед за
изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението
по което е било обезпечено с издадения запис на заповед ищецът-кредитор
доказва вземането си, основано на менителничния ефект. По правилото на
чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните доказва вземането си, основано на менителничния ефект. Твърди, че
представеният договор за заем е антидатиран и неистински. Същият е
подписан от бившия управител на „Лайт пос“ ЕООД Р. К. Г., който е
подписал процесния договор за заем не на 04.01.2017 година, а след
29.03.2017 година когато вече не е бил управител на „Лайт пос“ ЕООД.
Договорът е антидатиран и е съставен единствено за целите на
производството. Твърди, че ищецът не е успял да докаже, че каузалното
правоотношение произтича именно от този договор за заем. Посочените
елементи от фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на
падежа за връщане на заема следва да бъдат установени при условията на
пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца-
заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за заем с
ответника-заемател и търси изпълнение на договорно задължение на
заемателя. Липсват доказателства, че плащането от 06.01.2017 година е във
връзка именно с договора за заем от 04.01.2017 година. Аргумент в тази
насока е и, че в счетоводството е осчетоводена фактура с основание аванс по
договор, като с плащането „Ай ду АДВ“ ООД е погасило авансово част от
своите задължения, а не му е отпуснало заем.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
В исковата си молба ищецът „Ай ду АДВ“ ООД излага, че на 04.01.2017
година ответникът „Лайт пос“ ООД е издал запис на заповед с уговорка без
протест и разноски, с който е поел безусловното и неотменимо задължение да
заплати на поемателя „Ай ду адв“ ООД сумата от 100 997,26 лева с падеж на
плащане 10.04.2017 година. В периода от издаване на ценната книга до датата
на падежа на процесния запис на заповед ответникът не е заплатил нито
3
пълно, нито частично сумата, за която се е задължил, което е породило
правния интерес да инициира съдебно производство по чл.417 ГПК, като
подаде заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата от
тази сума.
Със заповед за незабавно изпълнение, издадена по реда на чл.417 ГПК
длъжникът е осъден да заплати тази сума, ведно със законната лихва за
периода от 13.06.2017 година до изплащането на вземането, както и разноски
в размер на 3819.95 лева, от които 2019,95 лева държавна такса и 1800 лева –
адвокатско възнаграждение, а с оглед постъпилото възражение за ищеца се
поражда правния интерес да предяви установителният иск, с който да се
признае за установено, в отношенията между страните, че съществува
вземане по този запис на заповед. С исковата молба е въведено и твърдение за
наличие на каузално правоотношение, по което процесният запис на заповед е
издаден като обезпечение. Твърди, че е налице сключен договор за заем
между страните от 04.01.2017 година, като дадената в заем сума е в размер на
50 000 лева, която е преведена по банков път на ответното дружество. В
съдебно заседание с писмено становище ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа предявеният иск. По същество моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявеният иск и му присъди
направените по делото разноски.
Ответникът „Лайт пос“ ООД оспорва предявеният иск. Твърди, че
представеният договор за заем е антидатиран и подписан от управителя Р. К.,
след датата, на която същият е освободен на 23.03.2017 година като управител
на едноличния собственик на капитала. Този договор никога не е бил
представян в счетоводството на дружеството.Управителят не е имал правото
да сключва договори за заем с трети лица още по-малко с други търговски
дружества, на които същият е управител в този период. С уточняваща молба
от 26.03.2018 година твърди, че не оспорва подписа на лицето Р. К. под
договора за заем, както и под записа на заповед, а твърди, че не отразява
волята на ответника.
Прави възражение за нищожност на уговорената в чл.7 от договора за
заем неустойка, в отношение на евентуалност прави възражение за
намаляване на договорката за неустойка поради прекомерност. Оспорва
изцяло клаузите на договора за заем като твърди, че дружеството не се е
задължавало по него. В чл.8 от договора е посочено, че се издава запис на
заповед за сумата, равна на сумата по т.1, уговорената лихва, както и
неустойката по т.8. Записът на заповед е без протест и с падеж – срокът по т.5
от договора. Договорката в чл.8 не кореспондира с уговореното между
страните, а именно, че едва след изпадане в забава с повече от месец след
крайния срок, в който е следвало да се върне заема се дължи претендираната
от ищеца сума. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли
предявеният иск.
Доколкото разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК ограничава обхвата на
4
дейността на въззивният съд, действуващ в хипотезата на ограничено
въззивно производство, същият може да приеме за установен факт, който не е
приет от първоинстанционният съд или че не е приет за установен факт,
който се е осъществил само при наведено оплакване във въззивната жалба, че
даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Ограниченията в
обсега на въззивната дейност се отнасят до установяване на фактическата
страна на спора /така т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС/.
Предвид липсата на оплаквания относно фактическата установеност на
спора, въззивният съд възприема следната фактическа обстановка, установена
от първоинстанционния съд.
Липсва спор между страните, а и се установява, че след образуване на
въззивното производство по в.т.д.5178/2018 година по описа на САС, с
решение от 04.12.2018г по т. д. № 29/2018г. на Окръжен съд – Видин е
открито, на основание чл.630, ал.1 ТЗ, производство по несъстоятелност
спрямо ответника по иска „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД. Въз основа на служебна
справка по чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ по партидата в търговския регистър се
установява, че вземането на „Ай Ду АДВ“ ЕООД за 50 997,26 лева – главница
по записа на заповед от 04.01.2017г. (предмет на въззивното производство), за
което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 38436/2017г. по описа на
СРС, 64-състав, е включено от синдика в обявения в търговския регистър на
15.02.2019г. списък на приетите вземания по чл.686, ал.1, т.1 ТЗ в
производството по несъстоятелност на „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД, като общият
размер на приетите вземания на кредитора възлиза на 63 495,25 лева. С
определение по чл. 692 ТЗ от 27.09.2019г. по т. д. № 29/2018г. на Окръжен
съд - Видин са оставени без уважение възраженията срещу приемане на
вземането по записа на заповед, направени от длъжника, „ЛАЙТ ПОС“
ЕООД, и от друг кредитор на несъстоятелността, „Кийлайн Холдингс“ АД.
Липсва спор, а и се установява от представената заповед за незабавно
изпълнение, че въз основа на заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, подадено от кредитора „Ай ду адв“ ООД е издадена заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 38436/2017г. по описа на СРС, 64-състав за
сумата от 100 997,26 лева, ведно със законната лихва за периода от 13.06.2017
година до изплащането на вземането, както и разноски в размер на 381995
лева, от които 2019,95 лева държавна такса и 1800 лева – адвокатско
възнаграждение.
Представен е запис на заповед, който обективира волеизявлението на
„Лайт пос“ ЕООД, че е поел безусловното и неотменимо задължение да
заплати на поемателя „Ай ду адв“ ООД сумата от 100 997,26 лева с падеж на
плащане 10.04.2017 година.
От представеният договор за заем е видно, че на 04.01.2017 година
между „Ай ду АДВ“ ООД и „Лайт пос“ ЕООД е налице облигационно
правоотношение по договор за заем, по силата, на което заемодателят
предоставя на заемателя сумата от 50 000 лева, като дължи лихва в размер на
5
997,26 лева за срока на ползване, както и неустойка в пълния размер на
заетата сума, като в чл.8 от договора е посочено, че заемополучателят издава
в полза на заемателя цялата заета сума или общо сумата от 100 997,26 лева.
Посочено е, че в срок от 5 дни заемодателят изплаща заетата сума в срок до 5
дни след сключване на този договор. Представено е и банково извлечение, от
което е видно, че сумата от 50 000 лева е преведена по сметката на „Лайт пос“
ЕООД.
От заключението по назначената ССЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено се установява, че е налице операционна
бележка от 06.01.2017 година за операция по дебит на разплащателна сметка
на Ай Ду Адв ООД /задължаване на сметката/ и операция по кредит на
разплащателна сметка на Лайт пос ЕООД /заверяване на сметката/ за сума в
размер на 50 000 лева, с основание по договор, като от двете счетоводства са
представени извлечения от банкови сметки.
По повод на плащането на в дружеството платец е заведено вземане от
ответното дружество по сметка за дебитори, а в ответното дружество е
заведено задължение към клиент по авансово плащане, който аванс по-късно е
признат за приход. По оборотната ведомост за период 01,2017 година се
вижда оборот /кредитен/ по сметка 151 Получени краткосрочни заеми
подсметка 002 получени краткосрочни заеми, други, в размер на 50 000 лева.
В процеса на изясняване на различието в осчетоводяванията е потвърдено
получаването и отразяването на фактурата в счетоводството на дружеството,
така и второ плащане на сумата. В съдебно заседание вещото лице посочва, че
са налице два превода по 50 000 лева, като единият е с дата 06.01.2017 година,
другият с дата 09.01.2017 година, като фактурата не се отрича от ищцовото
дружество, осчетоводена е, като в счетоводството на ответника, въпреки, че е
включена в оборотната ведомост не е отразена в счетоводството.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
С оглед постановеното решение за откриване на производство по
несъстоятелност предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК следва да
продължи като иск с правно основание чл.694 ТЗ, с участието на синдика и
възразилия кредитор. Тъй като не се оспорва включването на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 38436/2017г. по описа на
СРС, 64-състав, в обявения в търговския регистър на 15.02.2019г. списък на
приетите вземания по чл.686, ал.1, т.1 ТЗ в производството по
несъстоятелност на „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД, на осн. чл.146 ГПК, в тежест на
ищцовата страна е да установи наличието на издадена заповед за незабавно
изпълнение и постъпило възражение от страна на длъжника, както и наличие
на валидно менителнично правоотношение, с оглед издаването на заповед за
незабавно изпълнение, въз основа на запис на заповед. Установява се
издаването на заповед за незабавно изпълнение и постъпило възражение от
страна на длъжника, поради което предявеният иск е допустим, като подаден
6
в предвидения едномесечен срок.
Съгласно дадени в т.17 от ТР № 4/2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС разяснения, предметът на делото по иска по чл.422 ГПК се
определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за
съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена
заповедта за изпълнение на основание запис на заповед. В производството по
чл.422, ал.1 ГПК ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на
менителничния ефект – съществуване на редовен от външна страна и
действителен запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени
твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение,
по повод или във връзка с което ценната книга е издадена, всяка от страните
доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са
обуславящи за претендираното, съответно отричаното право за
съществуването, съответно несъществуването на вземането. Според мотивите
на тълкувателното решение, тежестта се разпределя по общото правило на чл.
154, ал.1 ГПК. Ако страните спорят относно конкретното каузално
правоотношение и връзката му със записа на заповед, като сочат различни
каузални правоотношения, по повод или във връзка, с които е издаден
менителничния ефект, съдът е длъжен да ги обсъди в мотивите си и при
доказана връзка между него и конкретното каузалното правоотношение,
независимо от коя от страните го е въвела, съдът е длъжен да разгледа и
заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на
вземането по издадения като гаранция запис на заповед.
Когато издадената запис на заповед е с обезпечителна функция, същата
има за предмет да създаде статут на привилегирован ред за кредитора по
каузалното правоотношение, в чиято полза е договорено издаването на
полицата, да снабди обезпечаваното вземане на извънсъдебно изпълнително
основание със заповед за изпълнение и от тук – да поиска допускане на
предварителното му изпълнение. Следва да се отбележи, че обезпечителният
характер на полицата, извън законовата привилегия, не може да внесе
допълнително изменение в обезпечаваното каузално правоотношение.
Съдържанието на последното се определя в съответствие с изразената по него
воля на страните. При доказаност на обезпечителната функция при записа на
заповед съдържанието на менителничното правоотношение се определя на
основата и в пределите на съдържанието на обезпечаваното каузално
правоотношение.
Според приетото в т.17 на цитираното тълкувателно решение, ищецът
не е задължен да разкрива съществуващо между страните каузално
правоотношение за обезпечение, на което е издаден записът на заповед от
ответника. При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл. 422,
ал.1 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от
конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било
обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото.
Ищецът - кредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед
7
спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на
менителничния ефект. При заявени релативни възражения от ответника се
прилагат правилата за разпределение на доказателствената тежест. С
въвеждането на такова твърдение от някоя от страните в производството по
чл.422 ГПК, то подлежи на доказване, но по правилото на чл.154 ГПК- всяка
от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията
си, обуславящи за претендираното, съответно за отричаното право. Ищецът и
в хипотеза, в която сочи обезпечителна функция на записа на заповед, спрямо
каузално правоотношение, доказва вземането си основано на менителничния
ефект. Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо предмета на защита
на ответника. Ищецът носи доказателствената тежест да установи само
редовен от външна страна запис на заповед /решение №248/23.01.2015г. по
т.дело №3437/2013г. на ВКС, І т.о. /.
Представена е запис на заповед, която съдържа необходимите реквизити
по чл. 535 ТЗ и е редовна от външна страна. Записът валидно удостоверява
поето задължение от ответника за заплащане на определена сума с уговорен
срок за плащане.
Ищецът е представил договор за заем и доказателство за плащане, с
което твърди наличие на каузално правоотношение като причина за издаване
на записа на заповед. Следва да се отбележи, че твърденията за наличие на
каузално правоотношение винаги е свързано с упражняването на възражения
от страна на длъжника, водещи до погасяването му, каквито по делото не са
наведени от длъжника.
Оспорването на представеният договор за заем и запис на заповед се
основават на твърдението, че представеният договор за заем е антидатиран и
подписан от управителя Р. К., след датата, на която същият е освободен на
23.03.2017 година като управител на едноличния собственик на капитала,
както и, че управителят не е имал правото да сключва договори за заем с
трети лица още по-малко с други търговски дружества, на които същият е
управител в този период.
Оспорването на доказателствената стойност на документа може да бъде
насочено както срещу неговата формална доказателствена сила, така и срещу
неговата материална доказателствена сила. Формалната сила на документа
независимо дали е официален или частен документ се отнася единствено
относно факта на писменото изявление и неговото авторство. Когато
документът е диспозитивен независимо дали е частен или официален
единственият способ да се оспори неговата истинност е да се заяви, че той е
неавтентичен т.е. че е подправен, тъй като диспозитивните документи имат
само формална доказателствена сила. При свидетелствуващите документи
независимо дали са официални или частни е налице и материална
доказателствена сила. При оспорване на истинността на свидетелствуващи
документи може да се опровергава формалната сила на документите т.е.
тяхната автентичност, но може да се опровергава верността им т.е.
8
съдържанието на документа, като се твърди, че удостовереното в документа
не отговаря на действителното фактическо положение. Оспорването на
верността на документа е средство за защита срещу обвързващата материална
доказателствена сила, като при частните свидетелствуващи документи
защитата срещу доказателствената им сила не е подчинена на изискванията за
оспорване истинността на документи по чл.193 ГПК, а съдът я преценява по
свое вътрешно убеждение, ведно с всички данни по делото.
Представеният договор съставлява частен диспозитивен документ,
поради което същият не разполага с материална доказателствена сила, която е
присъща само на свидетелствуващите документи, но не и на диспозитивните
документи, при които въпросът за верността не стои поради естеството на
волеизявлението, материализирано в тях. Волеизявлението може да бъде
валидно или невалидно, но не може да бъде верно или неверно, като
симулативното волеизявление не е невярно, а невалидно понеже е насочено
към нежелани правни последици. Формалната доказателствена сила на
представения документ –договор се отнася единствено до факта на
писменото изявление и авторството, поради което при липса на оспорване на
автентичността следва да се приеме, че отразява волеизявлението на страната.
Формалната доказателствена сила на частния документ не обхваща
други данни, за които документът свидетелства, като датата и мястото на
частния документ не се ползват с такава достоверност. Частния документ
обвързва с доказателствена сила издателя си и неговите универсални и частни
правоприемници. Когато издателя на документа е юридическо лице, което се
домогва да докаже, че документът е антидатиран и подписът е положен от
лицето, в период от време, в което същият не е притежавал качеството
представител на дружеството, няма пречка това да се установява с всички
допустими доказателства, тъй като датата не е елемент от съдържанието на
документа, но тежестта за доказване на този факт е върху страната, която
твърди това по общият принцип, че този за когото са благоприятните
последици от доказването на даден факт носи тежестта да го докаже. В случая
благоприятните последици от установяването на антидатираността на
договора е за лицето, което е посочено като издател. Съдът намира, че с оглед
охраняване правата на третите лица, с цел сигурност на търговския оборот
доказването следва да бъде пълно и главно. Счетоводните книги на
дружеството и счетоводните записвания са частни свидетелствуващи
документи, поради което същите съставляват доказателства по смисъла на
ГПК, когато удостоверяват неизгодни за издателя си факти, като с оглед
заключението по назначената ССЕ следва да се приеме, че е налице доказване
на факта на предаването на паричната сума, посочена в договора на дата
преди освобождаването на управителя Р. К. и заличаването му като такъв в
търговския регистър.
По отношение на твърдението, че е управител и на двете дружества,
съдът намира това възражение също е неоснователно, тъй като касае
реализиране на имуществената отговорност по реда на чл.145 ТЗ, но не се
9
отразява върху действителността на сделката.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, но
не е направено искане за това.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС, VI – 12 състав № 1640/03.08.2018
г., постановено по т. д. № 2729/2017 г. , В ЧАСТТА, с която е прието за
установено, че „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД в открито производство по
несъстоятелност, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление:
гр.Видин, п.к.3700, ул.“Папунджийска“, №3 дължи на „АЙ ДУ АДВ“ ООД,
ЕИК-*********, с адрес: гр.София, ул.“Ами Буе“, №10-12, сума в размер 50
997, 26 лв. – главница, ведно със законната лихва от 18.07.2017 година до
окончателното изплащане на задължението, както и 1919,94 лева, разноски в
заповедното производство, както и сумата от 2969, 94 лева, разноски за СГС
по запис на заповед от 04.01.2017 г., за която е издадена заповед за незабавно
изпълнение по ч. гр. д. № 38436/2017 г. по описа на СРС, 64 състав и което
вземане е включено от синдика в обявения в търговския регистър на
15.02.2019г. списък на приетите вземания по чл.686, ал.1, т.1 ТЗ в
производството по несъстоятелност на „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД, като общият
размер на приетите вземания на кредитора възлиза на 63 495,25 лева, както
следва: сума в размер 50 997, 26 лв. – главница, ведно със законната лихва от
18.07.2017 година до окончателното изплащане на задължението, като до
момента на предявяване на вземането - 04.01.2019 година размерът на
законната лихва е 7608.11 лева, както и 1919,94 лева, разноски в заповедното
производство, както и сумата от 2969, 94 лева, разноски за СГС по иска на
„АЙ ДУ АДВ“ ООД срещу „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД в открито производство по
несъстоятелност, при участието на синдика на „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД и
„Кийлайн Холдингс“ АД, на осн. чл.694 ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд при
условията на чл. 280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от получаване на
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11