Р Е Ш Е Н И Е
№ 261099,17.09.2021 г. гр. Б.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-Б.,
Гражданско отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на девети септември
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красен Вълев
при
секретаря Радостина Тавитян като
разгледа докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 6872 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД срещу З.Д.М., с която се моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 12396,52 лв.- изплатено от Гаранционния фонд обезщетение на А. З. И., пострадала при ПТП
настъпило на *** г.ведно с лихви, както и разходите за определянето и изплащането
му, както следва:
1. 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди,
2. 1318,75 лв. - лихви считано от 14.11.2014 до деня на плащане
-01.03.2016г.,
3. 594,44 лв. - адвокатски хонорар на адв. П. Д., по гр.д№ 22362/2015г. по описа на
СРС, 66 състав,
4. 483,33 лв. - от които 400 лв. ДТ и 83,33 лв. съдебни разноски
по гр.д№ 22362/2015г. по
описа на СРС, 66 състав.
Сочи се, че съгласно влязло в
сила Споразумение с БРП ответникът З.Д.М. е признат за виновен за осъществено
ПТП, като на *** г. около 14:45 часа е управлявал мотопед „Ямаха Джог 50“ по ***,
с. Р. с около 32 км/ч. В района на училище „***, където по пътното платно нямало
маркировка, по десния тротоар били наредени сергии, а около сергиите имало
множество хора, сред които и детето А. З. И., стоящо на пътя. Вляво от детето
имало спрян автомобил и водачът на мотопеда, виждайки детето, решил да премине
покрай автомобила и сергиите. Когато бил на около 18 метра от детето, то рязко променило
движението си и въпреки предприетото от З.М. аварийно спиране, мотопедът ударил
*** в левия крак.
Твърди се, че в нарушение на чл.
249 във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.) сега чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ
ответникът управлявал увреждащото превозно средство без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”.
Поддържа се, че Гаранционният
фонд е поканил ответника да възстанови платеното от фонда на увреденото лице,
но ответникът не е погасил задължението си.
Претендират се направените по
делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба
чрез назначения особен представител.
Искът се оспорва като неоснователен и недоказан. Твърди се, че
претенцията е погасена по давност.
Оспорват
се твърденията, че е отправена и връчена регресна покана до З.М.. Сочи се, че
видно от представените доказателства в регресната покана и известието за
доставяне е упоменат различен номер на щета и не се установява, че ответникът е
поканен по надлежния ред.
Твърди
се,че не се дължи сумата в пълен размер, доколкото Гаранционният фонд не е
изплатил щетата своевременно и с бездействието си е станал причина за
начисляване на допълнителни такси и разноски.
Правната квалификация
на предявения иск е чл. 558, ал. 7 КЗ. Съгласно разпределената доказателствена
тежест в тежест на ищеца е да установи, че в резултат от виновно противоправно
поведение на ответника- собственик на МПС, който няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, са настъпили вреди в
претендирания размер на трето увредено лице, които вреди са възстановени от
ищеца на увреденото лице.
На 02.10.2014 г. Б.кият
районен съд е одобрил, постигнато между Б.ка районна прокуратура, и З.Д.М. споразумение
по н.о.х.д. № 4238/2014г., съгласно което обвиняемият З.Д.М., ЕГН ********** е
признат за виновен в това, че на ***г. в с.Р., област Б., на ***до начално
училище ***, при управление на моторно превозно средство - мотопед „Ямаха
Джог50” с рама № ***, нарушил правилата за движение, визирани в чл.117 от ЗДвП:
„При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират
деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да ( намали скоростта, а при
необходимост и да спре”, при което по непредпазливост извършил средна телесна
повреда на пешеходката А. З. И. с ЕГН ********** /на *
години/, изразяваща се в изтръгване /авулзия/ на големия пищял на ляв долен
крайник, довело до трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок
от около 2 - 2.5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, като деецът е
избягал от местопроизшествието и е управлявал моторното превозно средство, без
да има необходимата правоспособност - престъпление по чл.343, ал.3, предл.
шесто и седмо, б.”а”, предл. второ, вр. с ал.1, б.”б”, предл. второ, вр. с
чл.342, ал.1 от НК, вр. с чл.117 от ЗДвП.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Според чл.
383, ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има
последиците на влязла в сила присъда.Присъдата установява със сила на пресъдено
нещо факта на извършеното престъпление или елементите от фактическия състав на
престъплението- от обективна и субективна страна. Именно тези факти, като
елементи от фактическия състав на престъплението, представляват задължително
установени факти за гражданския съд. В процесния случай от влязлото в сила
споразумение се установява, че на ***г. ответникът З.Д.М. в следствие на
виновно противоправно поведение /нарушаване на правилата за движение по
пътищата/ при управление на моторно превозно средство - мотопед „Ямаха Джог50”
с рама № *** е причинил вреда- телесно увреждане- изтръгване /авулзия/ на
големия пищял на ляв долен крайник на А. З. И. с ЕГН **********.
Приложена по делото е
справка към 14.11.2014 г. от базата данни на Информационния център към
Гаранционния фонд на база на подадени данни от застрахователите за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От справката е видно, че за
превозно средство с рама № *** е имало валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ за периоди през 2006-2009
г., като липсват данни да е имало такава застраховка към ***г.- датата на процесното ПТП.
С Решение от
16.11.2015 г. по гр.д. №22362/2015 г. на СРС ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, е осъден да заплати А. З. И.
с ЕГН **********, на основание чл.288 КЗ сумата от 10 000 лв., заместващото
обезщетение за причинените й неимуществени вреди от травматичното увреждане от
ПТП, настъпило на *** г. в с. Р.., общ. Б., на ул. „***”, по вина на водача на
мотопед –„Ямаха Джог 50” с рама № ***, З.Д.М., ведно със законната мораторна
лихва от 14.11.2014г. до окончателното заплащане на главното парично вземане.
Със същото решение ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, е осъден да заплати А. З. И. на основание
чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.1, т.1 ЗАдв
сумата от 594.44 лв.-разноски по делото и осъден на основание чл.83,
ал.1, т.4 ГПК, във вр. с чл.78, ал.6 ГПК да заплати на СРС сумата от 400 лв. –
държавна такса и 83.33 лв. – съдебни разноски.
Решението е влязло в
сила и е постановено с участието на трето лице помагач- ответника по настоящото
дело. Третото лице помагач е обвързано с установителното действие на решението
в отношенията на третото лице с насрещната страна и с мотивите на решението в
отношенията със страната, която го привлякла. /Определение № 156 от 22.02.2013
г. по търг. д. № 494/2012 г. на Върховен касационен съд/. Ето защо установени
по делото са и настъпилите вреди в претендирания размер за третото увредено
лице- А. З. И..
Приложени са платежни
нареждания, видно от които ГАРАНЦИОНЕН ФОНД на 01.03.2016 г. е заплатил на А.
З. И. сумата от 11 913.19 лева- плащане по гр.д. №22362/2015 г. на СРС и е
златил в полза на СРС сумата от 483.33 лева- такси по гр.д. №22362/2015 г. на
СРС.
Според разпоредбата
на чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените
лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени вреди на чуждо
имущество, причинени на територията на Република България от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за
което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите. Установи се, че към момента на ПТП, настъпило в България,
по отношение на управлявания от ответника автомобил няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и това превозно
средство обичайно се намира на територията на България.
Според чл.558, ал.7
от КЗ след изплащане на обезщетението фондът встъпва в правата на увреденото
лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за
определянето и изплащането му.
Неоснователно се
явява възражението на особения представител за липсва на валидно отправена
покана от страна на ищеца преди завеждане на исковата молба. Връчването на
материалноправно изявление/в случая покана за заплащане на дължимите суми/ на
особения представител, представлява надлежно уведомяване на длъжника -
ответник. В този смисъл е Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018 на
Първо т.о. ВКС
По възражението на
особения представител за погасяване на иска по давност:
Съгласно чл. 378, ал.
6 КЗ регресните и суброгационни искове на застрахователя по застраховки
"Гражданска отговорност" по т. 10 - 13, раздел II, буква
"А" от приложение № 1 срещу причинителя на вредата се погасяват в
срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане на застрахователното
обезщетение на третото увредено лице. Съдът намира, че именно тази уредба е
приложима и по отношение на регресните и суброгационни искове на Гаранционен
фонд. При действие на КЗ (отм.) е формирана непротиворечива съдебна практика,
според която плащането на обезщетението е начален момент, от който започва да
тече петгодишният давностен срок за упражняване на регресното право - в този
смисъл решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на ВКС, решение №
173/30.10.2009 г. по т. д. № 455/2009 г. на ВКС, решение № 53/16.07.2009 г. по
т. д. № 356/2008 г. на ВКС, както и Определение № 86 от 9.02.2015 г. на ВКС по
т. д. № 1259/2014 г., I т. о.
В случая намира
приложение и т. 14 от Постановление № 7/77 год. от 04.10.1978 год. на Пленума
на ВС, съгласно която за регресните искове важи общата давност по чл. 110 от ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на застрахователното
обезщетение на правоимащите лица. Установи се, че обезщетението е изплатено на
01.03.2016 г., а искът е предявен на 02.11.2020 г., т.е. по-малко от 5 години
от плащането, поради което не е погасен по давност. Същият е основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1 и ищецът има право на разноски в размер на 1145.86
лева /495.86 лева - държавна такса, 450
лева-депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в размер на
200 лева, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1
от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ
/.Дължими са частично и разноските,
сторени от ищцовото дружество в производството по ч.гр.д. № 7892/ 2020 год., до
размера от 42.44 лв.
Мотивиран от горното Б.кият
районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З.Д.М., ЕГН , ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, с адрес гр. С., ***, следните суми: 10 000 лева - изплатено от Гаранционния фонд обезщетение на А.
З. И., пострадала при ПТП настъпило на *** г.причинено от ответника с
автомобил, за който няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, 1318,75 лева -
лихва от 14.11.2014 до деня на плащане -01.03.2016г.,1077.77 лева- разходи за определяне и
изплащане на обезщетението, ведно със законната лихва върху сумата от
10 000 лева от датата на подаване на исковата молба на 27.11.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и 1145.86 лева, представляваща разноски
по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Б.кия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала: РТ