Р Е Ш Е Н И Е
389/14.5.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На седемнадесети април през две хиляди и тринадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №653 по описа на ШРС за 2012 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са два обективно съединени осъдителни
иска с правна квалификация чл.124 от ГПК, във вр. с чл.92, изр.първо от ЗЗД и
чл.124 от ГПК, във вр. с чл.92, изр.второ от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от ППК „КАМЧИЯ”, със седалище и адрес на управление: с.Мараш,
община Шумен, ул.”****” №25, представлявана от председателя И. Т. С. срещу Й.Х.Д.,
с ЕГН**********, с постоянен адрес:***. Ищецът твърди, че на 11.08.2008 год.
между кооперацията и ответника бил сключен договор за съвместно обработване за
срок от пет години на собствените му земеделски земи с обща площ 43.921 дка,
находящи се в землището на с.Мараш и представляващи: нива с площ 20.900 дка в
местността „Крушака”, представляваща парцел 085012, нива с площ 16.002 дка в
местността „Мерата”, представляваща парцел 049017, нива с площ 4.804 дка в
местността „Алмалък”, представляваща парцел 049017 и нива с площ 2.215 дка в
местността „Крушака”, представляваща парцел 080062. В исковата молба излагат,
че на 11.07.2011 год. били уведомени от страна на ответника, че последния
прекратява действието на договора за съвместна обработка на земята, както и
членството си в кооперацията. Считат, че ответникът им дължи неустойка на
основание чл.6.3 от договора в размер на неизпълнената му част от стопанските
години 2011-2012 и 2012-2013. Излагат, че вследствие неправомерното поведение
на ответника кооперацията е претърпяла вреди, изразяващи се в дължимите й се
помощи на основание Закона за подпомагане на земеделските производители по
Общата селскостопанска политика на Европейския съюз за площ обработена
земеделска земя в размер 22.50 лева на декар и по 3 лева на декар площ по
схемата за националните доплащания за всяка година от периода на неизпълнението
на договора, като посочват, че общо претърпените вреди за 2011-2012 и 2012-2013
стопански години са в размер на 2239.97 лева, изчислени на база 43.921 дка по
25.50 лева на декар за две стопански години.
С настоящата искова молба молят съда да се
произнесе с решение, с което да осъди ответника да им заплати: сумата от
1756.84 лева, представляваща дължима неустойка на основание чл.92, изр.първо от ЗЗД и сумата от 483.13 лева, представляваща разликата до пълния размер на
действително претърпените вреди от 2239.97 лева на основание чл.92, изр.второ
от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на завеждане
на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски.
В съдебно заседание за ищцовата страна се явява
упълномощен представител – адв.З. Д. от ШАК, като поддържа исковата молба и
изложените в нея основание. В представени по делото писмени бележки излага
конкретни мотиви в подкрепа на исканията, формулирани в исковата молба.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор. В отговора ответникът излага, че счита предявените искове за недопустими и неоснователни. Твърди, че посочения от ищеца договор никога не е имал правна стойност за него, доколкото същия не е бил подписан от него.
В съдебно заседание ответникът не се явяват лично.
За него се явява упълномощен представител – адв.Г. Т. от ШАК, който поддържа
отговора на исковата молба и моли предявения иск да бъде отхвърлен.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 11.08.2008 год. между ПК „Камчия”, с.Мараш и
лице, изписано като пълномощник на Й.Х.Д., с ЕГН********** бил сключен договор
за съвместно обработване за срок от пет години на земеделски земи с обща площ
43.921 дка, находящи се в землището на с.Мараш и представляващи: нива с площ
20.900 дка в местността „Крушака”, представляваща парцел 085012, нива с площ
16.002 дка в местността „Мерата”, представляваща парцел 049017, нива с площ
4.804 дка в местността „Алмалък”, представляваща парцел 049017 и нива с площ
2.215 дка в местността „Крушака”, представляваща парцел 080062. Поради получено
заявление от страна на кооперацията, че ответникът прекратява членството си в
кооперацията, му изпратили писмо, в което го уведомяват, че им дължи неустойка
на основание чл.6.3 от договора в размер на неизпълнената му част от
стопанските години 2011-2012 и 2012-2013, като в същото излагат, че вследствие
неправомерното поведение на ответника кооперацията е претърпяла вреди,
изразяващи се в дължимите й се помощи на основание Закона за подпомагане на
земеделските производители по Общата селскостопанска политика на Европейския
съюз за площ обработена земеделска земя в размер 22.50 лева на декар и по 3
лева на декар площ по схемата за националните доплащания за всяка година от
периода на неизпълнението на договора, като посочват, че общо претърпените
вреди за 2011-2012 и 2012-2013 стопански години са в размер на 2239.97 лева,
изчислени на база 43.921 дка по 25.50 лева на декар за две стопански години.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от Договор
за внасяне на земя в кооперацията за съвместно обработване от 11.08.2008 год.,
Заявление от Й.Х.Д. изх.№19/11.07.2011 год., Писмо до Й.Х.Д. изх.№26/28.07.2011
год., Известие за доставяне, Писмо до Й.Х.Д. изх.№1/16.01.2012 год., Известие
за доставяне, Справка за дължимата се неустойка от Й.Х.Д., Извлечение от
търговския регистър по партидата на ППК „Камчия”, с.Мараш, Договор за правна
защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Вносна бележка за
заплатената държавна такса;
Изложената фактическа обстановка се доказва и от
назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава
заключение, че размера на предявените от ищцовата страна обективно съединени
искове е 1756.84 лева – неустойка по чл.6.3 от договора и 483.13 лева – разлика
между общо претърпените вреди и размера на претендираната неустойка по чл.6.3
от договора.
Изложената фактическа обстановка се доказва и от
назначената и приета от съда съдебно-графическа експертиза, по която вещото
лице дава заключение, че почеркът,
с който е положен подписа срещу „вносител на земеделска земя за съвместно
обработване” в Договор за внасяне на земя в кооперацията за съвместно
обработване от 11.08.2008 год. и този, с който са положени подписите,
представени като сравнителен материал от името на лицето Й.Х.Д., с ЕГН**********
не принадлежи на едно и също лице.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
За да възникне задължението за плащане на
неустойка във връзка с договорно неизпълнение на задължение следва да бъде констатирано наличие на следните кумулативно предвидени
елементи от сложен фактически състав: наличие на облигационна връзка и валидно
договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; уговорена
по размер неустойка на неизпълнението; кредиторът да е изпълнил задължението си
или да е бил готов да го изпълни и длъжникът да е нарушил договора и виновно да
не го е изпълнил. Липсата на всеки един от посочените елементи е основание за
отпадане на договорната отговорност за заплащане на неустойка. В настоящия
случай от материалите по делото, се установява по безспорен начин, че между
страните не било налице валидно облигационно отношение. В този смисъл съдът
съобрази обстоятелството, че ищцовата страна се позовава на валидно сключена
клауза за неустойка, упомената в представения от тяхна страна Договор за внасяне на земя в кооперацията за
съвместно обработване от 11.08.2008 год. В същото време, с оглед направеното
оспорване на авторството на подписа на страната в посочения договор и откритото
производство по чл.193 от ГПК в този смисъл се доказа по безспорен начин, че
почеркът, с който е положен подписа срещу „вносител на земеделска земя за
съвместно обработване” в Договора от 11.08.2008 год. и този, с който са
положени подписите, представени, като сравнителен материал от името на лицето Й.Х.Д.,
с ЕГН********** не принадлежат на едно и също лице, което е основание посочения по-горе писмен документ да бъде изключен
от доказателствата по делото.
А с оглед на изключването на документа от доказателствата по делото следва
да се приеме и че не е налице валидно сключена между страните клауза за
неустойка. В този смисъл съдът съобрази и обстоятелството, че разпоредбата на
чл.31, ал.4, т.3 от Закона за кооперациите предвижда задължителна писмена форма
за сключване на договора за предоставяне на земи за съвместно обработване,
поради което и с оглед липсата на валидно сключен писмен договор страната не
може да черпи права от неговите клаузи, включително и клаузите, уреждащи
претендираната в случая неустойка.
В същото време от ищцовата страна не са представени доказателства и за
останалите изискуеми елементи за възникване правото на неустойка, а именно, че
са изпълнили задълженията си към длъжника и че последния виновно е нарушил
клаузите на договора. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че в
представената по делото писмена защита процесуалният представител на ищцовата
страна се позовава на редица писмени документи – ведомости, извлечения и списък
на член-кооператорите, но същите не са били представени и приети като писмени
доказателства по делото, а са били предоставени от страната на вещото лице
единствено като сравнителен материал за нуждите на назначената
съдебно-графическа експертиза и то след правно-релевантния момент, до който
страната е можела да прави доказателствени искания за доказване на своите
твърдения. При преценка на иска съдът съобрази и обстоятелството, че по делото
е представено като писмено доказателство Заявление от Й.Х.Д. до ППК „Камчия”,
с.Мараж, в което се съдържа искане да бъде прекратено членството на лицето в
кооперацията и да му бъде върната земята след изтичане на стопанската година. В
същото време обаче в посоченото заявление липсва дата и от същото не става ясно
каква точно земеделска земя визира, поради което същото не може да се възприеме
като извънсъдебно признание на валидно сключен между страните договор в тази
насока, а още по-малко на включената в него клауза за неустойка.
Съдът намира за неоснователни твърденията на процесуалният представител на
ищцовата кооперация, че доколкото договорът е бил подписан от сестрата на
ответника и същият не се е противопоставил на това действие, то същия с
действията си го е потвърдил, имайки предвид разпоредбата на чл.301 от ТЗ. В
настоящия случай, от доказателствата, приети по делото не се доказва по
безспорен начин кое точно лице е подписало договора, а също така и че
ответникът е разбрал за това обстоятелство, за да се направи извода, че след
узнаването същия не се е противопоставил. В същото време разпоредбата на чл.301
от ТЗ е неприложима към настоящия казус, доколкото същата визира отношения
между търговец и лице, без представителна власт, извършило действие от името на
търговеца. Доколкото на страната на ответника по настоящия спор е физическо
лице, не може да се приеме твърдението на процесуалния представител на ищцовата
кооперация, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.301 от ТЗ, доколкото
същата визира единствено действие на лице, действащо без представителна власт,
но от името на търговец, а не на друго физическо лице.
Ето защо, поради всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че в настоящия случай не са
налице посочените по-горе кумулативно предвидени предпоставки за възникване
правото за получаване на претендираната договорна неустойка, поради което и
двата предявени от ищцовата кооперация обективно съединени осъдителни иска с правна квалификация чл.124 от ГПК,
във вр. с чл.92, изр.първо от ЗЗД и чл.124 от ГПК, във вр. с чл.92, изр.второ
от ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По
отношение откритото производство на основание разпоредбата на чл.193 от ГПК за оспорване авторството на подписа, положен
срещу вносител на земеделска земя за съвместно обработване в представения
Договор за внасяне на земя в кооперация за съвместно обработване от 11.08.2008
год, както бе отбелязано и по-горе, съдът установи следното: От заключението на
изготвената в хода на съдебното производство съдебно – графическа експертиза се
установява, че подписът срещу „вносител на земеделска земя за съвместно
обработване” в Договор за внасяне на земя в кооперацията за съвместно
обработване от 11.08.2008 год. и този, с който са положени подписите,
представени като сравнителен материал от името на лицето Й.Х.Д., с ЕГН**********
не принадлежи на едно и също лице. Заключението
на вещото лице е категорично и при изготвянето му са взети образци не само от сравнителен
материал, предоставен от лицето, но и предоставен от страна на ищцовата
кооперация. Съдът няма основание да поставя под съмнение специалните знания и
обективността на вещото лице, поради което намира, че така даденото заключение
е пълно и обективно и следва да бъде кредитирано изцяло. С оглед на изложеното
съдът намира за доказано оспорването авторството на подписа в изследвания
документ, поради което Договора за внасяне на земя в кооперацията за съвместно
обработване от 11.08.2008 год. следва да бъде изключен от доказателствата по
делото.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и с оглед на
обстоятелството, че предявените искова са отхвърлени изцяло, ищцовата страна
следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 404.50 лева /четиристотин
и четири лева и петдесет стотинки/, представляваща направените от тяхна страна
разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съгласно
представен списък.
С оглед изхода на делото, останалите направени по
делото разноски остават за сметка на ищеца така, както са направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ППК „КАМЧИЯ”, със седалище и адрес на
управление: с.Мараш, община Шумен, ул.”****” №25, представлявана от
председателя И. Т. С. срещу Й.Х.Д., с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.92, изр.първо от ЗЗД за сумата от 1756.84 лева /хиляда
седемстотин петдесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща
дължима неустойка за неизпълнение на договор и с правно основание чл.92,
изр.второ от ЗЗД за сумата от 483.13 лева /четиристотин осемдесет и три лева и
тринадесет стотнки/, представляваща разликата до пълния размер на действително
претърпените вреди от 2239.97 лева /две хиляди двеста тридесет и девет лева и
деветдесет стотнки/, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата
на завеждане на исковата молба – 29.02.2012 год. до окончателното изплащане на
сумата, като неоснователни и недоказани.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.194,
ал.2 от ГПК, във вр. с чл.193, ал.1 и сл. от ГПК по заявено от ответната страна
- Й.Х.Д., с ЕГН********** оспорване на истинността на представения от ищцовата
страна - ППК „КАМЧИЯ”, с.Мараш, община Шумен Договор за внасяне на земя в
кооперацията за съвместно обработване от 11.08.2008 год., че документът е
неистински в частта относно авторството на подписа на лицето Й.Х.Д., с ЕГН**********,
като на основание чл.194, ал.2 от ГПК го изключва от доказателствата по делото.
Определението подлежи
на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на
съобщаване на страните за решението по делото.
ОСЪЖДА ППК „КАМЧИЯ”, със седалище и адрес на управление:
с.Мараш, община Шумен, ул.”****” №25, представлявана от председателя И. Т. С. на основание чл.78, ал.3 от ГПК да
заплати на Й.Х.Д., с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** сумата от 404.50 лева
/четиристотин и четири лева и петдесет стотинки/, представляваща направените от
тяхна страна разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо
лице, съгласно представен списък.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: