Присъда по дело №87/2021 на Районен съд - Свищов

Номер на акта:	3
Дата:	18 април 2022 г. (в сила от 15 юли 2022 г.)
Съдия:	Теодора Богомилова Стоянова Христова

Дело:	20214150200087
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	23 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. Свищов, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на осемнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Наказателно
дело частен характер № 20214150200087 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Д. П. – роден на 12.04.1997 година в гр.
Свищов, с постоянен адрес ул. „*, български гражданин, с висше образование,
неженен, работи, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
23.10.2020 г„ около 23,00 часа, в град Свищов, пред заведението „PR”, е
причинил на ПЛ. Й. П., с ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща
се в разстройство на здравето, временно и неопасно за живота вследствие на
разкъсно-контузна рана в теменната област на главата, две разкъсно-контузни
рани по челото му вляво, с охлузване около тях , кръвонасядане по лява
подочница и по лява ноздра, три охлузни рани по гърба му в поясната област,
кръвонасядане в основата на шията и охлузване по гърба на дясна китка –
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
На основание чл.78А от НК освобождава Д. Д. П. – роден на 12.04.1997
година в гр. Свищов, с постоянен адрес ул. „*, български гражданин, с висше
образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН ********** от наказателна
отговорност за извършеното престъпление по чл.130 ал.1 от НК и му налага
1

административно наказание – глоба в размер на 1500,00лева, както и 5,00
лева (пет лева) – такса за издаване на изпълнителен лист.
ЕИСПП на престъплението ***.
ОСЪЖДА подсъдимия Д. Д. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес ул.
„* ДА ЗАПЛАТИ на ПЛ. Й. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес град
Свищов, улица „**** сумата от 3500,00 лв. - представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на деянието 23.10.2020г. до окончателното й заплащане, като за
разликата до 10000,00 лева ОТХВЪРЛЯ гражданския иск като недоказан.
ОСЪЖДА подсъдимия Д. Д. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.
Свищов, ул. „* ДА ЗАПЛАТИ ДТ върху уважения размер на гражданския иск
в размер на 140,00 лева по сметка на Районен съд Свищов, както и 5,00 лева
(пет лева) – такса за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА подсъдимия Д. Д. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.
Свищов, ул. „* да заплати на ПЛ. Й. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес
град Свищов, улица „Т****, направените по делото разноски в размер на
1462,00 лева.
Присъдата може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд – Велико Търново.
На основание чл. 310, ал. 2 от НПК ОБЯВЯВА срок за изготвяне на
мотивите – 15 дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НЧХД № 87 по описа за 2021 г. на РС – Свищов

Тъжбата от П. Й. П. с ЕГН ********** от гр. Свищов е срещу Д. Д. П. с
ЕГН ********** от гр. Свищов за извършено от него престъпление по чл.130
ал. 1 от НК за това, че на 23.10.2020 г. около 23:00 часа, в град Свищов, пред
заведението „PR”, е причинил на П. Й. П. лека телесна повреда, изразяваща се
в разстройство на здравето, временно и неопасно за живота вследствие на
разкъсно–контузна рана в теменната област на главата, две разкъсно-контузни
рани по челото му вляво, с охлузване около тях, кръвонасядане по лява
подочница и лява ноздра, три охлузни рани по гърба в поясната област,
кръвонасядане в основата на шията и охлузване по гърба на дясната китка.

Граждански иск е предявен от П. Й. П. срещу подсъдимия Д. Д. П. за
сумата 10 000 лв., представляващ обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на деянието 23.10.2020 г. до окончателното й заплащане.
Прави се искане да бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа
обвинението, както и гражданският иск и предлага на съда да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото с тъжбата обвинение. По отношение
на наказанието не изразява становище. Относно гражданският иск счита, че
същият е доказан, поради което моли да бъде уважен в предявения размер.

Подсъдимият П. се явява и дава обяснения. Не се признава за виновен.
Защитникът на подсъдимия излага доводи, че деянието по чл. 130 ал. 1 от НК
не е доказано по категоричен начин, поради което моли подзащитният му да
бъде оправдан. Твърди, че е действал при условията на неизбежна отбрана.
Алтернативно счита, че са налице основания за прилагане на реторсия. По
отношение на гражданският иск моли същият да бъде отхвърлен.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Към месец октомври 2020г. тъжителят П. Й. П. е работил като готвач в
заведение „PR“ – Свищов. В същото заведение като сервитьорка е работила
св. В.И., която около този период била приятелка на подсъдимия Д.П., но
наскоро се били разделили. Тъжителят и подсъдимият се познават визуално,
тъй като подсъдимият посещавал често заведението, за да вечеря и прибира от
1

работа св. В.И.. В същото време тъжителят П.П. и св.В.И. били в добри
отношения, вероятно повече от колегиални, което подразнило подсъдимия П..
На 23.10.2020 година около 23,30 часа, след приключване на смяната
тъжителят П. Й. П. си тръгвал от работа (заведение „PR“) със св. С. Г., негов
колега готвач. Излизайки през главния вход на заведението, минали покрай
св. В.И. (сервитьорка в заведението), св. И.И. (сервитьор в заведението) и св.
М П. (барман в заведението), които пушели отпред. Тръгнали към
паркирания автомобил на тъжителя по посока първи блок на студентските
общежития. В момента, когато П. се опитвал да отключи колата си, а св.С. Г.
бил до вратата на пасажера, от североизточния край на заведението излезли
две лица (подсъдимият Д.П. и св. Й.Й.), а от към беседката още три-( св. А.А.,
св. И.И и св. С.С.), с поставени противовирусни маски и качулки. Те
пресрещнали тъжителя и св. С. Г.. Подсъдимият Д.П. бил със смъкната
противовирусна маска и лицето му се виждало ясно от осветлението на
улицата и заведението.Без да си разменят реплики, той замахнал срещу П.П. с
ръка, в която държал бокс. За да се предпази тъжителят протегнал ръка пред
лицето си, навел се и получил удар от лявата страна на главата и залитнал.
Подс. П. се надвесил над тъжителя и започнал да го удря по главата, по
лицето и по тялото, като други от приятелите му го държали за дрехите и
притискали към земята. Св. С. Г. също бил държан от други двама, за да не се
намеси и това му попречило да стигне до тъжителя. Св. В.И. се развикала и се
опитала да ги разтърве, но не успяла. Цялата ситуация е била за минути и
след като подсъдимият П. преустановил ударите върху тъжителя, заедно с
другите от компанията, си тръгнали. Св. Г. видял, че цялото лице на П.П.
било в кръв и бил неадекватен, в шок, не можел да разсъди какво се е
случило.Той подал сигнал на ЕЕН 112. По повод подадения сигнал на
мястото на произшествието били изпратени полицаи за изясняване на случая
и линейка, която откарала тъжителя до болницата. До там бил придружен от
управителката на заведението св.Д.М., която пристигнала пред заведението
след като и се обадил св.И.И. и я уведомил за инцидента. Раните на тъжителя
П. били обработени, след което патрулния автомобил го отвел в сградата на
полицията за обяснения. След разпита в полицията П. се почувствал зле и
отново отишъл до Спешна помощ гр.Свищов. Същата вечер се обадил на
приятеля си св.И.П. и му обяснил за състоянието си. Същия човек го закарал
на следващия ден до гр.Велико Търново за освидетелстване пред съдебен
лекар, а поради отсъствие на доктор през почивния ден, в понеделник отново
го транспортирал до болницата в гр.Велико Търново. Тъжителят П. бил
прегледан за причинените травматични увреждания, резултатите от прегледа
са удостоверени в съдебномедицинско удостоверение № Г -130/26.10.20 г. на
д-р Гицов, приложено към делото. В хода на делото е допусната и приета
съдебно – медицинска експертиза за установяване характеристики на
травмите, причинени на пострадалия и механизмът на тяхното причиняване.
В заключението на съдебно – медицинската експертиза е посочено, че
тъжителят П.П. е получил следните травматични увреждания: разкъсно-
2

контузна рана в лявата теменна област, около 1 см., разскъсно- контузни рани
2 броя на челото вляво с дължина около 1,5 см., като около раните има
охлузвания на площ 4х5 см., по долна повърхностна лява орбита и около носа
кръвонасядания с размер 1 х 0,5 см., охлузвания 3 броя в поясната област с
диаметър приблизително 1 см., на шията към ключицата хематом 1 х 1 см., на
гърба на дясната китка охлузване с размер 2 х 2 см. Описаните травматични
увреждания са резултат от удари с твърд тъп предмет (мъжки юмрук, ритник
и с метален бокс, поставен на юмрука) и отговарят да са описани по време,
място и начин, съобщени от пострадалия П.. Съставляват лека телесна
повреда, изразена във временно разстройство на здравето, неопасно за живота
със срок на възстановяване около 15-20 дни.
По делото бяха събрани многобройни гласни доказателства, като
условно може да се разграничат две групи свидетели, в зависимост от това
кой коя версия подкрепя.
Очевидци на инцидента са св. С. Г., св. И.И., св. В.И., св. Й.Й., св. А.А.,
св. И.И, св. С.С., като съответно св. С. Г. и св. И.И. свидетелстват в полза на
обвинението, а св. Й.Й., св. А.А., св. И.И и св. С.С. – приятели на подсъдимия
подкрепят неговата защитна версия.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. С. Г. като пълни, обективни
и последователни. Същият не е заинтересуван от изхода на делото, оказал се е
случайно в центъра на инцидента, доколкото си е тръгвал заедно с тъжителя
от работа и е възприел побоя над тъжителя от съвсем малко разстояние.
Възприел е и лицата, които са държали него, за да не оказва помощ и
тъжителя, за да не се съпротивлява. Разпознал е подсъдимия Д.П., чиято
противовирусна маска е била смъкната под брадата, като лицето нанесло
ударите с метален бокс. Същият бокс, св.Г. е виждал в офиса на Д. в казино
„У“ , където е работил преди време. По никакъв начин тъжителят не е
предизвикал агресията на подс.П. - нито с реплики, нито с действия, цялото
му поведение е било насочено да се предпази от ударите. В същия смисъл са
и показанията на св. И.И. , който е наблюдавал инцидента от няколко метра и
е влязъл в заведението за да натисне паник бутон, а след като не се задействал
звъннал на св.Д.М.. Св.И също е възприел металния бокс в ръката на подс.П.
и нанасянето на удари с него, като П само е опитвал да се предпази. Другия
човек с Д. ( св.Й.Й.) държал П , а В. се хвърлила да помогне, като молела Д.
да спре.
Съдът не кредитира показанията на приятелите на подсъдимия -св. Й.Й.,
св. А.А., св. И.И , св. С.С. и св.Е И, поради обстоятелството, че самите те са
участници в инцидента, разминаванията в детайлите за едни и същи действия
, за които свидетелстват и противоречията им един с друг. Основателно
съмнение буди факта, че избраните от тях (подсъдимия и приятелите му)
място и час за разходка - точно в района на заведение „PR“ – Свищов и
когато приключва работното време на П., не е случайно. Вероятно приятелят
им Д.П. е имал намерение да се разправя с тъжителя П.П. по повод
3

неизяснените отношения на двамата със св.В.И. и по тази причина всички те
са били на процесното място. Свидетелите не отричат , че Д. е искал да се
изяснява с П относно В. , както и че е имало стълкновение между подсъдимия
и тъжителя. Твърдят, че последният е провокирал подсъдимия с реплики, че
го е ударил по главата с връзка ключове, в резултат на което по челото на Д.П.
имало следи от кръв. Според същите свидетели обаче по тъжителя П. не е
имало наранявания. По делото не се установи подсъдимият да е бил ударен
от П., още повече да е имал видими травматични увреждания, в резултат на
това, докато за П. са налице множество доказателства- свидетелски
показания и медицински документи относно получените увреждания.
Опитват се да лансират и версия, че след като Д. е ударен от П.П. с ключове
по главата,Д. се хванал за главата, П го ударил втори път , след което
подсъдимият му е отвърнал, сборичкали се на земята ,в това число и св.Й.Й. ,
който се опитвал да ги разтърве и също бил получил удари. Това не се
подкрепя от другите доказателства-показанията на незаинтересованите
свидетели Г. и И, които съдът кредитира и с констатациите в медицинските
документи, относно механизма на получените от П. телесни повреди.
Отделна група са показанията на св. В.И., която е в основата на
конфликта и която на различни етапи от процеса дава абсолютно
противоположни показания, и които съдът счита че не следва да цени и
коментира. Действително обясненията, дадени по полицейската преписка №
352р-18495/2020г. по описа на РУ МВР Свищов, в които изцяло показанията й
съвпадат с изложеното в тъжбата не са приобщени по това дело, но
обстоятелството че е имала връзка и с подсъдимия и с пострадалия, и че
причина за нападението е най- вероятно изблик на ревност от страна на П.,
компрометира достоверността на дадените пред съда показания. Твърди, че
П.П. бил във видимо добро състояние, нямал никакви белези по него – кръв.
Заявява, че същият й обяснил, че ще се самонарани или ще накара някой да
го нарани, за да си изкара медицинско свидетелство,а колегите й - П и Д се
наговорили да направят така, че да излезе, че подс. Д.П. е пребил П.П.. Под
натиск от страна на управителката – Д, че ще я изгонят от работа, тя
подкрепяла тяхната версия, но по-късно разбрала, че не била правилна
постъпката й и напуснала работа в заведението. Освен , че са вътрешно
противоречиви, показания на св. В.И. противоречат и на житейската логика.
При положение , че П и Д са били в Спешна помощ , непосредствено след
инцидента надали са имали време да уговарят когото и да било от
свидетелите , какво да каже пред полицаите, друг е въпросът , че свидетелят
И.И. свидетелства , че точно В.И. преди този процес се е опитала да го накара
да промени своите показания.
В подкрепа на авторството на деянието са и показанията на свидетелите
Д.М. и И.П., които макар и да не са били преки очевидци на побоя имат ясни
възприятия от физическото състояние на тъжителя П.. Д.М. пристигнала
непосредствено след случилото се, възприела, че П. бил на земята целия в
кръв. Св. И.П. бил потърсен по телефона от тъжителя през нощта след
4

инцидента, казал му, че са го набили и че се чувства зле, разказал му за
случилото се. На сутринта П отишъл в дома на П., за да го види как, сочи, че
имал видими травми в областта на главата от лявата страна, по челото, под
окото, оплаквал се че не можел да спи, не се чувства добре и му се гади. П го
закарал до болницата в гр. Търново, за да си извади медицинско
свидетелство. Начинът по който двамата косвени свидетели описват
травмите, макар и да не са специалисти в областта, съвпада с установеното и
описано от съдебния лекар в съдебно-медицинското свидетелство. Св. П
сочи, че по инициатива на подсъдимия Д.П., с когото са познати, провели
телефонен разговор 3-4 дни след инцидента. След това се срещнали лично.
Подсъдимият признал за случилото се, казал, че бил ядосан, както и че
съжалявал. Попитал го дали може да го свърже с П., за да се разберат и да не
стига до дела. Св. П предал разговора им на П., но той отказал. Съдът приема
показанията на двамата свидетели като обективни и достоверни ,предвид
липсата на данни за влошени отношения между тях и подсъдимия Д.П. преди
случилото се, които да породят съмнения.
Предвид на гореизложеното, и анализа на доказателствата- свидетелски
показания,съдебно-медицинска експертиза може да се направи извод, че с
гореописаното деяние от обективна и субективна страна- умишлено
подсъдимия Д. Д. П. е осъществил престъпния състав по чл. 130 ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият чрез своите действия е въздействал на
организма на частния тъжител, като му е нанесъл удари по лицето и тялото,
което е довело до изменение в отделни тъкани и системи на пострадалия. От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк
умисъл – предвиждал е конкретното увреждане и е съзнавал
общественоопасния му характер, като е целял настъпването на съставомерния
резултат.
Направено е искане от защитника на подсъдимия за прилагане на
реторсия, което е неоснователно. На първо място не се доказа на подсъдимия
Д.П. да е причинена лека телесна повреда. Твърдения за удар с ключовете на
колата по челото , в резултат на което имало кръв се изнесоха за първи път в
съдебно заседание по това дело година и половина след инцидента, като това
не е документирано от лекар. На следващо място института на чл. 130, ал. 3
НК се прилага само при еднаква по степен на увреждане лека телесна
повреда. От доказателствата по делото е видно,че на тъжителя П. са
причинени разкъсно-контузна рана в лявата теменна област, около 1 см.,
разскъсно- контузни рани 2 броя на челото вляво с дължина около 1,5 см.,
като около раните има охлузвания на площ 4х5 см., по долна повърхностна
лява орбита и около носа кръвонасядания с размер 1 х 0,5 см., охлузвания 3
броя в поясната област с диаметър приблизително 1 см., на шията към
ключицата хематом 1 х 1 см., на гърба на дясната китка охлузване с размер 2 х
2 см. Описаните увреждания съставляват лека телесна повреда по чл.130 ал.1
от НК, изразена във временно разстройство на здравето, неопасно за живота
със срок на възстановяване около 15-20 дни.
5

По делото няма твърдение за нанесена на подсъдимия П. от страна на
тъжителя П. травма, която да се квалифицира като лека телесна повреда по
чл.130 ал.1 от НК.
Предвид на това съдът прецени ,че с деянието си подсъдимият Д. Д. П.
е осъществил състава на престъпление по чл.130,ал.1 от НК.
Причини и условия за извършване на престъплението – от страна на
подсъдимия несъобразяването и незачитането на обществените отношения,
които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата
цялост на личността, влошени лични отношения.

Смегчаващи вината обстоятелства – няма.
Отегчаващи вината обстоятелства – няма.
При определяне вида и размера на наказанието на Д. Д. П., съдът
съобрази, че към момента на извършване на деянието същият е бил с чисто
съдебно минало и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда
на Глава осма, Раздел ІV от НК. Тъй като престъплението е умишлено и за
него законът предвижда наказание до две години лишаване от свобода или
пробация, а за нанесените неимуществени вреди е предявен граждански иск
и целите на наказанието могат да бъдат постигнати чрез налагане на
административно наказание глоба, намира че са налице предпоставките за
прилагането на чл. 78 А от НК.
С оглед гореизложеното и като взе предвид тежестта на нарушението,
както и материалното положение на Д. Д. П. , липсват данни за доходите
му,но същият е в трудоспособна възраст и работи, съдът счита, че следва да
му се наложи административно наказание глоба към минималния размер –
1500,00 лв.
По отношение на предявения граждански иск за претърпените от частния
тъжител П.П. неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 130 ал. 1 от
НК съдът счита, че същият е допустим и основателен до размер 3500,00лева
по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за
причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася
се за вторична санкционна последица, свързана с нарушаване на определени
задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на
общото правило да не се вреди другиму – чл. 45 ЗЗД. В кръга на
претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички
отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието на които
възниква разглежданата отговорност. Налице е противоправно поведение от
страна на подсъдимия, в резултат на което са възникнали вредите от деянието
му и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна
човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди
следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са
настъпили в резултат на деянието. Понятието “справедливост” по смисъла на
чл.52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно
6

съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането,
начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършеното,
допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания. С оглед характера на причинените наранявания в специфична
област на тялото на тъжителя - разкъсно-контузни рани по главата, с оток,
кръвонасядане, както и отчитайки факта на необходимия немалък период на
възстановяване от 15-20 дни, то се налага извода, че същият е преживял не
малки по характер и продължителност страдания във връзка с уврежданията,
нанесени му от подсъдимия, изразяващи се в чувство за дискомфорт и болка,
затрудняване на нормалното общуване с останалите членове на обществото.
Установи се , че впоследствие напуснал работа, поради лошите спомени от
случилото се. Предвид всичко изложено и настоящият състав намира ,че в
конкретния случай справедливият размер за репариране на преживените от
тъжителят болки и страдания се явява сумата от 3500,00 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на деянието 23.10.2020 г. Претендирана
сума от частния тъжител е 10 000лв.- неимуществени вреди в резултат на
деянието по чл.130 ал.1 от НК, която съдът намира за завишена, поради което
отхвърли гражданския иск за разликата над 3500,00лева.

Присъдиха се и направените от частния тъжител разноски в размер на
1462,00 лева, които подсъдимия следва да заплати.
Съдът осъди подсъдимия да заплати държавната такса върху уважената
част на гражданския иск в размер на 140,00 лв.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

7

Съобщи за изтекли лични данни