Р Е Ш Е Н И Е
№ 260105
гр. Пловдив, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VI граждански състав, в публично заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН ИВАНОВ
при секретаря Марина Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12602 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, против П.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
с която е предявен иск за с правна квалификация чл.500, ал.1, т.3 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 111,02 лв.,
представляваща изплатено от ищцовото застрахователно дружество на собственика
на увредения от ответника при ПТП от дата *** г. лек автомобил – Г.П.Г.,
обезщетение по щета № ***, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска – 01.10.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на *** в *** часа в гр. П. на ул. „***“, в близост до № **, настъпило ПТП по вина на ответника, който управлявал МПС „***”, с рег.№ ***, и след като загубил контрол над него, ударил последователно паркираните вдясно МПС-та. При удара един от автомобилите отскочил и ударил паркирания пред него автомобил, след което ответникът напуснал местопроизшествието. Били съставени протокол за ПТП № *** и АУАН, Серия Д № *** г. Автомобилът, с който ответникът причинил ПТП-то е собственост на лицето Е.П. Б.. Към датата на ПТП била налице валидна застраховка ГО за МПС „*** ” при ответника, съгл. ЗП № *** от *** След уведомяване от собственика на увреденото МПС с Уведомление за щета № ***, била образувана преписка. Извършени били проверки и оценки. Съгласно направената калкулация общата сума по претенция възлизала в размер на 1111,02 лева. Съставен бил и ликвидационен акт по щета, с който е определено обезщетение в същия размер. С нареждане на групово плащане от *** ищецът заплатил на собственика на увредения автомобил –Г.П.Г. сумата от 1111,02 лева. Твърди се, че на осн. чл. 500, ал.1, т.3 КЗ, за ищеца възникнало регресно вземане спрямо ответника в размер на платеното обезщетение. До ответника били изпратени три регресни покани, с които му се предоставял 15-дневен срок за доброволно плащане, но същите не били получени от него. Направено е искане за осъждане на ответника да плати 1 111,02 лева – главница, представляваща стойност на застрахователното обезщетение по щетата, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 01.10.2020 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца, че е настъпило застрахователното събитие на посочената дата, както и механизма на настъпване на събитието. Оспорва уврежданията по МПС-то да са настъпили в резултат на процесното събитие. Счита, че изложените от ищеца доказателства не установяват твърдените в исковата молба факти. Оспорва представения протокол за ПТП № ***. Твърди, че по никакъв начин не се установявало, че именно ответникът е участвал в описаното ПТП на ***, тъй като се твърдяло, че същият е напуснал местопроизшествието. Протоколът за ПТП бил съставен две седмици след инцидента, а положеният подпис за „участник 1 “ не ставало ясно чии е. Протоколът бил съставен въз основа на данни, посочени от участника в ПТП. Не били установени всички щети и дали щетите по увреденото МПС са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Посещаването на процесното ПТП не било задължително за органите на МВР, поради което напускането му от ответника не било основание в полза на застрахователя да възникне правото по чл.500, ал.1, т.3 КЗ да претендира от застрахования изплатеното застрахователно обезщетение. Счита, че в полза на ищеца не е възникнало право на регрес, тъй като не били налице предвидените в закона предпоставки. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В тежест ищеца, при предявения иск с правна квалификация чл.500, ал.1, т.3 КЗ, е да докаже в условията на пълно и главно доказване, че по вина на ответника е настъпило събитие - ПТП, което съставлява покрит риск по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за което в качеството си на застраховател носи риска, че поради причиняване на описаните имуществени щети, е заплатил обезщетение на увреденото лице, настъпването на твърдения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени повреди на автомобила и размера на обезщетението, както и, че ответникът след като е причинил събитието е напуснал местопроизшествието.
От представената ЗП № *** от *** е видно, че за лек автомобил марка/модел ***, рег. № ***, собственост на Е. П. Б., е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ищцовото дружество, като застрахователният договор е бил със срока на валидност от *** г. до *** г. Валидността на застраховката се потвърждава и от представена справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от Гаранционен фонд. Следователно към процесната дата – *** г., е била действаща сключена застраховка за лек автомобил марка/модел ***, рег. № ***, покриваща отговорността на водача на автомобила от причинени от него вреди по време на управление на МПС-то, по аргумент на чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ.
Настъпването на вредоносното събитие, представляващо покрити риск по застраховката, се установява от приетия по делото Протокол за ПТП № *** от *** г. Видно от констатациите на актосъставителя, на дата *** г. водачът на МПС ***, рег. № *** – П.Д., изгубва контрол над автомобила и удря последователно паркираните вдясно от него леки автомобили, по начина, описан в исковата молба, след което напуска местопроизшествието. Реализирането на събитието се установява още и от разпита на свидетеля Г.Г. – собственик на едно от увредените МПС - лек автомобил „***“, рег. № ***, който лично е възприел състоянието на автомобилите на сутринта, след процесното ПТП, което състояние съответства на описаното в протокола. Следва да се посочи, че неоснователно се оспорва от ответната страна представения протокол за ПТП, предвид проведения разпит на св. Г.Д. – актосъставителят. Последният по време на разпита му потвърждава, че той е изготвил протокола и че отразеното в него съответства на констатираното от свидетеля при извършената проверка на място.
Обстоятелството, че ответникът П.И.Д. е виновен за настъпилото ПТП се доказва от материалите по приетата по делото административно наказателна преписка на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив във връзка с процесното ПТП от *** г. Съпричасността на ответника с ПТП-то е видна най-вече от приложените към преписката Акт № *** г. за установяване на административно нарушение и Наказателно постановление № ***/*** г., връчен на П.Д. на *** г. Според св. Г. пък, виновният водач, както му било съобщено от съседи, живеел на ул. „***“, където е и адреса на ответника, което е косвено доказателство в подкрепа на извода за виновност и съпричастност на П.Д. с процесното ПТП.
Причинените в резултата на произшествието вреди се установяват от показанията на свидетеля Г.Г., който подробно описва състоянието на автомобила си след като го е заварил на улица и след посещението в сервиз. Същият твърди, че видимите щети по автомобила били в предната лява част, а именно лявата джанта била свита, а гумата неестествено изкривена и спукана, имало ожулвания и изкривяване по предната и задната врата и щети по боята и лака. При по-задълбочения преглед в сервиз, според свидетеля, били установени допълнителни щети – цялото предно окачване - шарнири, носачи, амортисьори, като на практика всичко по предницата е трябвало да се смени. Автомобилът бил ремонтиран от сервиза. Размерът и вида на причинените и отремонтирани щети се установява още от представената с исковата молба Калкулация по претенция № ***/*** г. и приложенията към нея, където са описани конкретните щети по автомобила.
За установяване на причинна връзка между процесното ПТП и констатираните и ремонтирани вреди по лек автомобил „***“, рег. № ***, е прието и неоспорено от страните заключение на САТЕ, което е кредитирано от съда като пълно и компетентно изготвено. Според вещото лице, при съобразяване с материалите по делото, при механизма на произшествието – удар на лек автомобил „***“, рег. № *** в лявата страна от лек автомобил „***“, от техническа гледна точка е възможно да бъдат повредени посочените детайли в съответната степен. В тази насока съдът намира, че може да се направи положителен извод за наличие на причинна връзка между деянието и вредоносния резултат. Изводът на вещото лице пък дава допълнителни основание да се приемат за верни твърденията в исковата молба относно механизма на ПТП, доколкото съвкупния анализ на материалите по делото предполага наличието на този извод. Вещото лице също така е оценило и вредите по лек автомобил „***“ и стойността на ремонта. Видно от заключението пазарната стойност на частите за автомобила е 1 791,36 лв., а стойността на ремонта за възстановяване на причинените имуществени вреди по лек автомобил „***“ към датата на събитието е 2 375,81 лв.
От представените ликвидационен акт по щета № ***, преводно нареждане за групово плащане и опис към същото, ищцовото дружество е заплатило като обезщетение за ремонта на увреденото МПС сумата от общо 1 111,02 лв. Ремонтирането на автомобила и заплащането на обезщетението от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД се установява и от показанията на свидетеля Г.Г..
Съдът намира също така, че е налице
и последната предпоставка за ангажиране на регресната отговорност на ответника
по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ - ответникът след като е причинил събитието е
напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение
по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително
по закон. При настъпване на ПТП водач на лек автомобил, участник в
произшествието е длъжен да спре и да установи какви са последиците от произшествието,
като когато нанесените щети са само имуществени, следва да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието и да уведоми водача на увредения
автомобил с цел постигане на съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП-то,
респ. да сигнализира съответната служба на МВР при липса на съгласие. Аргумент
в тази насока се извежда от разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП. Съгласно
чл.125, т.7 ЗДвП службите за контрол на Министерството на вътрешните работи
посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато между
участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани
с него. Предвид това, че водачът на увреденият автомобил не е бил на мястото на
инцидента, предизвикан от ответника, то съдът намира, че това е равнозначно на липса
на съгласие между участниците относно обстоятелства, свързани с инцидента,
както и относно размера на вредите. Обратното би противоречало на вменените
задължения и отговорности на участници в движението по пътищата, по чиято вина
е настъпил пътен инцидент. Следователно ответникът П.Д. е бил длъжен да
сигнализира на съответните служби за контрол на МВР, чието посещение на мястото
на ПТП е било задължително по силата на чл. 125, т. 7 ЗДвП. Поради това, че делинквентът
не е изпълнил вмененото му от закона задължение за уведомяване на органите за
контрол на МВР за настъпилото ПТП – сигналът е подаден от собственик на един от
увредените автомобили, и е напуснал мястото на произшествието, без да изчака
появата на компетентните органи, въпреки че явяването им е било задължително,
то съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Поради гореизложеното за неоснователни се намират възраженията на ответната страна, а предявеният иск се явява доказан по основание и по размер, и следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от уважаване на предявения иск
е присъждането на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – *** г., до окончателното изплащане на вземането.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК има ищецът. В полза на същия ще се присъди сумата от 360 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, и общо сумата от 597,77 лв. деловодни разноски, от които 50 лв. за заплатена държавна такса, 307,77 лв. – депозит за особен представител, 200 лева – депозити за САТЕ, 40 лева – депозити за свидетели.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, да ЗАПЛАТИ
на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, по предявен иск с
правна квалификация чл.500, ал.1, т.3 КЗ, сумата от 1 111,02 лв. (хиляда сто и единадесет лева и 02 ст.),
представляваща изплатено от ищцовото застрахователно дружество „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД на собственика на увредения от ответника П.И.Д., при ПТП от
дата *** г., лек автомобил – Г.П.Г., обезщетение по щета № ***, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – *** г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА П.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да ЗАПЛАТИ на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 360 лв. (триста и шестдесет лева) разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, и общо сумата от 597,77 лв. (петстотин деветдесет и седем лева и 77 ст.) сторени деловодни разноски.
Сумите могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка:
***: ***, BIC: ***, банка
– „***, титуляр - „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/К.Иванов
Вярно с оригинала.
М.К.