№ 5909
гр. София, 04.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110148675 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …/ …
04.02.2025 г., гр.София
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на
04.02.2025г., в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №48675 по описа за 2024
г. на СРС, 165-и състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. К. Г., чрез адв.П. С. от
АК- гр.Пловдив, срещу К. Г. Г., с която моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 5
948,18 щатски долара – обезщетение за имуществени вреди, представляващи пътни разходи
за участие в делата пред СГС и САС по ХК и разходи за връщане на своите деца в държавата
по обичайното им местопребиваване, които вреди са причинени в резултат на незаконното
поведение на другия им родител и ответник по делото – К. Г., изразяващо се в незаконното
задържане на децата, и сумата от 5 000 лв., частично от общо 20 000 лв., представляващо
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в тревоги и отчаяние от
невъзможността на ищцата да събере своите две деца в семейния им дом в САЩ в
продължение на 9 месеца и породени от злоупотреба с проц. права, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумите.
Ищцата твърди, че с ответника са родители на К. Г. и Г. Г., родени по време на брака
между страните. Сочи, че през 2018 г. ищцата е инициирала производство по развод в съда в
САЩ, като в хода на производството съдът иззел паспортите на децата, за да обезпечи
1
производството за развод и родителските права. След искане на ответника американският
съд е дал разрешение да пътува с децата си до България, като същите следвало да бъдат
върнати в САЩ за продължаване на учебната година от 08.01.2019 г. Твърди, че ответникът
не е върнал обратно децата в САЩ, като ги е задържал неправомерно на територията на
България. Ищцата е подала молба за връщане на двете деца в страната по обичайното им
местопребиваване – САЩ по реда на Хагската конвенция от 1980 г., във връзка която било
поставено уважително решение по гр.д. №4657/2019 г. по описа на СГС, 5 брачен състав,
потвърдено с решение по гр.д. №5240/2019г. по описа на САС. Ответникът отказал да
изпълни доброволно решението на СГС, поради което било образувано изпълнително дело
по описа на ЧСИ И. Б.. За да отложи изпълнението на решението ответникът подал молба за
отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.303 ГПК, както и молба за спиране на
изпълнението по влязлото в сила решение. Молбата по чл.303 ГПК била отхвърлена от ВКС
като явно неоснователна и квалифицирана като злоупотреба с право. Впоследствие
ответникът е подал повторно молба с правно основание по чл.303 ГПК с искане да бъде
спряно изпълнението на решението на СГС по гр.д. №4657/2020г., като повторно ВКС
постановява, че действията на ответника представялват злоупотреба с процесуални права.
Твърди, че във връзка незаконосъобразното поведение на ответника ищцата е претърпяла
имуществени вреди за разходи за транспорт, които са били необходими за участието й по
делото пред СГС и САС, както и за връщане на двете деца обратно в САЩ. Поддържа, че
има право на обезщетение за всички сторени необходими разноски, вкл. за пътните разходи.
Излага твърдения, че в рамките на производството по Хагската конвенция пред СГС и САС
се присъждат единствено разноските за процесуално представителство, поради което
претендира разходите за транспорт в настоящото производство. Отделно от тези разходи
ищцата твърди да е закупила двупосочен самолетен билет на стойност от 794 щатски долара
за пътуване до САЩ на 23.08.2019г. за личното й изслушване по делото и връщане в
България на 28.08.2019 г. Във връзка молбите на ответника по чл. 303 ГПК ищцата твърди
да е претърпяла неимуществени вреди, доколкото със същите е било забавено изпълнението
на влязлото в сила решение нс СГС. Поддържа, че детето Г. Г. се е отчуждил от ищцата, като
е отказал да се види със същата. Ищцата изпитала стрес, изпаднала в състояние на тревога и
отчаяние, имала проблеми със съня. Изживяла е емоционален и психически тормоз и
отчуждение на сина й от нея. Моли за уважаванена исковете. Претендира присъждане на
разноски.
С молба с вх. № 8298/10.01.2025 г. ищецът посочва, че по гр.д. № 48328/2020 г. по
описа на СРС, 82-ри състав, е постановено влязло в сила решение, потвърдено от въззивната
инстанция по образуваното пред нея гр.д. № 9206/2022 г., с което е уважена искова
претенция в размер на 2 000 лв., предявена частично от общо 20 000 лв., представляващо
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, напрежение от това, че едно от
децата не е при ищцата, емоционално разстройство, че няма връзка със сина си, изживяване
на емоционален и психически тормоз и отчуждение на сина й от нея. Моли настоящият иск
за неимуществени вреди да бъде уважен като последващ частичен иск, доколкото
първоначалният такъв е бил уважен с влязло в сила решение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез адв.С. М., с
който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че страните по делото са
родители на децата Г. Г. и К. Г.; между страните по делото е имало съдебно производство
пред СГС като първа инстанция и пред САС като втора инстанция по Хагската конвенция,
приключило с разпореждане ответникът да върне децата в мястото по обичайното им
местопребиваване – САЩ, преди идването им в България през м.12.2018 г. Оспорва
описаните в исковата молба разходи за самолетни билети да съставляват имуществени
вреди, които да са в причинно-следствена връзка с поведението на ответника по смисъла на
Хагската конвенция. Твърди, че в проведените производства за развод и по Хагската
конвенция присъствието на ищцата не е било необходимо условие за разглеждане на делата.
2
Счита за недоказана исковата претенция за имуществени вреди, доколкото липсвали
приложени доказателства за направени разходи от ищцата за закупуване на двупосочни
самолетни билети на нейно име и на общите за страните деца. Поддържа наличието на
осъдително решение пред ЕСПЧ срещу Република България, постановено по жалба на
ищцата от 09.05.2023 г., с което Р. България е била осъдена да заплати сумата от 22 500 евро,
вкл. и сумата от 4 500 евро за пътни разноски, направени от ищцата. Сочи, че ако бъде
уважена исковата претенция за имуществени вреди, ищцата ще се обогати неоснователно.
По отношение на иска за неимуществени вреди поддържа, че исковата молба в тази си част е
нередовна. По същество оспорва иска като неоснователен. Твърди, че в периода на двете
съдебни производства К. е живял с майка си в Бургас. Впоследствие ищцата е заминала в
САЩ с К., като е оставила Г. на грижите на баща му, като в този период е комуникирала с
последния по телефон и Вайбър. Счита за неоснователни твърденията на ищеца за наличие
на злоупотреба с проц. права. Сочи, че по жалбата на ищцата от 09.05.2023 г. има
окончателно решение пред ЕСПЧ за осъждане на българската държава да заплати 15 000
евро „на ищците за морални щети“, с оглед което евентуалното уважаване на иска ще доведе
до неоснователно обогатяване на ищцата. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
присъждане на разноски.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение
да формулира надлежен петитум, като уточни начален и краен момент на периода, за който
се претендира да са претърпени от ищцата описаните в ИМ неимуществени вреди, като при
неизпълнение исковата молба ще бъде върната в тази си част, а производството по нея –
прекратено.
ДОКЛАДВА предявени осъдителни искове от И. К. Г. срещу К. Г. Г. за следните суми:
- сумата от 5 948,18 щатски долара – обезщетение за имуществени вреди,
представляващи пътните разходи за участие в делата пред СГС и САС по ХК и разходите за
връщане на своите деца в държавата по обичайното им местопребиваване, които вреди са
причинени в резултат на незаконното поведение на другия им родител и ответник по делото
– К. Г., изразяващо се в незаконното задържане на децата, с пр. квалификация по чл. 45, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 26, пар. 4 ХК и
- сумата от 5 000 лв., частично от общо 20 000 лв., представляващо обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в тревоги и отчаяние от невъзможността на ищцата да
събере своите две деца в семейния им дом в САЩ в продължение на 9 месеца и породени от
злоупотреба с процесуални права, с пр. квалификация по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.3 от ГПК
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже вредоносно деяние,
извършено от ответника, упражнено противоправно с цел увреждане на интересите й,
довело до горепосочените имуществени и неимуществени вреди на ищеца, както и техния
размер, за което УКАЗВА, че не сочи доказателства.
УКАЗВА на ответната страна, че в нейна тежест е да установи възражения, от които
черпи изгодни правни последици с правоизключващ характер.
ПРИЕМА за ненуждаещи се от доказване като безспорни между страните следните
обстоятелства:
- страните по делото са родители на децата Г. Г. и К. Г.;
- между страните по делото е имало съдебно производство пред СГС като първа
инстанция и пред САС като втора инстанция по Хагската конвенция, приключило с
3
разпореждане ответникът да върне децата в мястото по обичайното им местопребиваване –
САЩ, преди идването им в България през м.12.2018 г.
УКАЗВА на ищеца най- късно в първото о.с.з. да изпълни следното:
-да представи заверени преводи на бълг. език на приложените към ИМ документи, на
осн. чл.185 от ГПК:
-да представи заверен превод на решение на ЕСПЧ, III отд. oт 09.05.2023г. пo жалба
28383/20г., в случай, че оспорва представения от отв. страна препис от акт към ОИМ;
-да представи преписи на у-ния за раждане на децата Г. Г. и К. Г..
ПРИЕМА представените писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКАТ служебно за послужване следните дела:
-гр.д. №48328/2020г. на СРС, 82 състав;
-гр.д. №4657/2019г. на СГС, Г.О., V брачен състав;
-гр.д. №453/2020г. на ВКС, IV Г.О.;
-гр.д. №1512/2020г. на ВКС, III Г.О.
УКАЗВА на страните за възможността най- късно в първото по делото открито
съдебно заседание да посочат и представят доказателства във връзка с изготвения
проектодоклад.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 19.03.2025 г. от 15:00 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от настоящото определение на страните, а на ищеца- и
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4